Co-Irbesan 150 mg/12,5 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония.

Тази фиксирана дозова комбинация е показана при възрастни пациенти, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано от самостоятелното приложение на ирбесартан или хидрохлоротиазид (вж. точка 5.1).

Ко-Ирбесан може да се приема веднъж дневно с или без храна.

Може да се препоръча титриране на дозата с отделните съставки (т.е. ирбесартан и хидрохлоротиазид).

Когато е клинично подходящо директното преминаване от монотерапия към фиксираните комбинации, може да се има предвид следното:

• Ко-Ирбесан 150 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано със самостоятелното приложение на хидрохлоротиазид или ирбесартан 150 mg;

• Ко-Ирбесан 300 mg/12,5 mg може да се прилага при пациенти, при които не е постигнат достатъчен контрол със самостоятелното приложение на ирбесартан 300 mg или Ко- Ирбесан 150 mg/12,5 mg;

• Ко-Ирбесан 300 mg/25 mg може да се прилага при пациенти, при които не е постигнат достатъчен контрол с Ко-Ирбесан 300 mg/12,5 mg.

Не се препоръчват еднократен дневен прием на дози по-високи от 300 mg ирбесардн и 25 mg хидрохлоротиазид.

При необходимост Ко-Ирбесан може да се приема заедно с други антихипертензивни средства (вж.точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Специални популации

Бъбречно увреждане:

Поради съдържанието на хидрохлоротиазид, Ко-Ирбесан не се препоръчва при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min). При тази група болни се предпочита прилагането на бримкови диуретици, вместо тиазидни. При пациенти с креатининов клирънс ≥ 30 ml/min не е необходимо адаптиране на дозировката ( вж. точки 4.3 и 4.4).

Чернодробно увреждане:

Ко-Ирбесан не е показан при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Необходимо е повишено внимание при приложението на тиазиди пациенти с увредена чернодробна функция. При болни с лека и умерена степен на чернодробна недостатъчност не се налага адаптиране на дозата на Ко-Ирбесан (вж. точка 4.3).

Пациенти в старческа възраст

Не се налага адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Не се препоръчва употребата на Ко-Ирбесан при деца и юноши, тъй като безопасността и ефективността не са установени. Липсват данни.

Перорално приложение.

• Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към другите сулфонамидни производни (хидрохлортиазид е производно на сулфонамидите)

• Втори и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min)

• Рефрактерна хипокалиемия, хи перкалциемия

• Чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза

• Едновременното приложение на Ко-Ирбесан с алискирен-съдържащи продукти е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1)

Хипотония - пациенти с намален вътресъдов обем

Ко-Ирбесан рядко предизвиква симптоматична хипотония при хипертензивни пациенти без други рискови фактори за развитие на хипотония. Симптоматичната хипотония може да се очаква да настъпи при пациенти с хиповолемия и/или недостиг на натрий поради провеждане на интензивно лечение с диуретици, диета с ограничен прием на натрий или повръщане. Тези състояния трябва да бъдат овладяни преди започване на лечението Ко-Ирбесан.

Стеноза на бъбречната артерия - Реноваскуларна хипертония

При пациенти с билатерална стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на едиствения функциониращ бъбрек съществува риск от развитие на тежка хипотония и бъбречна недостатъчност при лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или с ангиотензин-11 рецепторни антагонисти. Въпреки, че това не е документирано при Ко-Ирбесан подобен ефект трябва да се очаква.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

При лечение с комбинацията Ко-Ирбесан на пациенти с увредена бъбречна функция се препоръчва периодично проследяване на серумните концентрации на калий, серумния креатинин и пикочна киселина.

Не е натрупан достатъчен клиничен опит по отношение прилагането на Ко-Ирбесан при пациенти с наскоро извършена бъбречна трансплантация.

При тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) не трябва да се прилага Ко-Ирбесан (вж.точка 4.3).

При пациенти с увредена бъбречна функция може да се отчете азотемия, свързана с тиазидния диуретик. При болни с бъбречна недостатъчност и кретининов клирънс ≥30 ml/mtn не се налага адаптиране на дозата, но при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (клирънс >30 ml/min, но < 60 ml/min), тази фиксирана комбинация трябва да се прилага с повишено внимание.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това, не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Чернодробно увреждане

Тиазидните препарати трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане или прогресиращо чернодробно заболяване, защото и незначителни нарушения във водно-електролитния баланс могата да ускорят появата на чернодробна кома. Няма клиничен опит с употреба на комбинацията от Ко-Ирбесан при пациенти с чернодрбно увреждане.

Аортна стеноза и стеноза на митралната клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Както и при употребата на други вазодилататори, трябва да се обърне специално внимание на пациентите страдащи от аортна стеноза или стеноза на митралната клапа, или обструктивна хипертофична кардиомиопатия.

Първичен алдостеронизъм

Пациентите с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от антихипертензивни средства, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система, затова употребата на Ко-Ирбесан не се препоръчва.

Метаболитни и ендокринни ефекти

Лечението с тиазиди може да наруши глюкозния толеранс.

При пациентите с диабет може да е необходима промяна на дозата на инсулина или пероралните хипогликемични средства. Латентният захарен диабет може да стане манифестен по време на лечението с тиазиди.

Повишение на холестерола и нивата на триглицеридите може да бъде свързано с тиазидната диуретична терапия, въпреки че при доза от 12,5 mg съдържаща се в Ко-Ирбесан е съобщаван минимален ефект или липса на такъв.

При някои пациенти, приемащи тиазиди, може да настъпи хиперурикемия или да се ускори появата на подагра.

Нарушение на електролитен баланс

Както при всички пациенти на диуретично лечение е необходимо периодично проследяване на серумните електролити.

Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, могат да предизвикат нарушение на водно- електролитния баланс (хипогликемия, хипонатриемия и хипохлоремична алкалоза). Предупредителни признаци за нарушен водно-електролитен баланс са сухота в устата, жажда, слабост, летаргия, сънливост, безпокойство, мускулна болка или крампи, мускулна умора, хипотония, олигурия, тахикардия и стомашно - чревни смущения, като гадене и повръщане. Въпреки, че при употребата на тиазидни диуретици е възможно развитието на хипокалиемия, едновременното лечение с ирбесартан може да намали индуцираната от диуретика хипокалиемия.

Рискът от хипокалиемия е най-висок при пациенти с чернодробна цироза, при пациенти с форсирана диуреза, при пациенти с неадекватен перорален прием електролити и при пациенти, на съпътстващо лечение с кортикостероиди или АКТХ.

Обратно на това, поради съдържанието на ирбесартан в Ко-Ирбесан е възможна появата на хиперкалиемия, особено при наличието на бъбречно увреждане и/или сърдечна недостатъчност и захарен диабет. При пациентите с повишен риск се препоръчва съответно проследяване на серумния калий. Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий съдържащи заместители на солта трябва да се прилагат внимателно по време на лечението с Ко-Ирбесан (вж. точка 4.5).

Няма данни, че ирбесартан понижава или предотвратява настъпването на индуцираната от диуретици хипонатриемия.

Пониженото ниво на хлориди, обикновено е в лека степен и не изисква лечение.

Тиазидите могат да понижат екскрецията на калций чрез урината и да доведат до появата на интермитентно и леко-степенно повишаване на нивото на серумния калций без да се проявят съответните ефекти от нарушения му метаболизъм.

Значителната хиперкалциемия може да бъде признак на скрит хиперпаратиреоиднизъм. Приемът на тиазиди трябва да бъде преустановен преди провеждането на изследвания на функцията на паращитовидните жлези.

Тиазидите водят до повишено отделяне на магнезий в урината, в резултат на което може да настъпи хипомагнезиемия.

Литий

Едновременната употреба на литий и Ко-Ирбесан не се препоръчва (вж.точка 4.5).

Анти-допинг тест

Хидрохлоротиазид, съдържащ се в този лекарствен продукт, може да позитивира теста за допинг.

Общи предупреждения и предпазни меркиприупотреба

При пациенти чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от действието на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостаъчност или съпътстващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречните артерии) лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим или с антагонисти на ангиотензин II рецептори е било свързано с проява на остра хипотония, азотемия, олигурия или по-рядко остра бъбречна недостатъчност. Както и при всички антихипертензивни средства, значителното понижаване на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да предизвика инфаркт на миокарада или инсулт. Реакции на свръхчувсвителност към хидрохлоротиазид може да възникнат при пациенти.със или без анамнестични данни за алергия или бронхиална астма, но по-вероятна е появата им при болни с подобни прояви в миналото.

Съобщава се за екзацербация или активиране на системен лупус еритематодес при употребата на тиазидни диуретици.

Докладвани са случаи на фоточувствителни реакции при употребата на тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). В случай на подобна фоточувстителна реакция е препоръчително лечението да бъде прекратено. Ако се налага повторен прием на диуретик се препоръчва защитаване на откритите части от слънчеви или изкуствени UV лъчи.

Бременност

Ангиотензин II рецепторните антагонисти не трябва да бъдат приемани по време на бременност. Ако продължението на терапията се счита за необходимо, пациентките, които планират да забременеят трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което е с доказан профил на безопасност при употреба от бременни. Когато се докаже бременност, лечението с ангиотензин II рецепторните антагонисти трябва да се прекрати незабавно и ако е подходящо да се премине към алтернативно лечение (вж. точка 4.3 и точка 4.6)

Лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, галактозна непоносимост, Laap лактозен дефицит или глюкозо - галактозна малабсорбция не трябва да приемат този продукт.

Остра миопия и остра закритоъгълна глаукома

Сулфонамидни лекарствени продукти или производни на сулфонамидните лекарства, могат да причинят реакция на идиосинкразия водеща до преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Макар че хидрохлоротиазид е сулфонамид, досега са докладвани само изолирани случаи на остра закритоъгълна глаукома с хидрохлоротиазид. Симптомите включват остро начало на намалена зрителна острота или очна болка, които обикновено се появяват в рамките на няколко часа до седмици от започване на приема. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрението. Първичното лечение е: възможно най- бързо прекратяване на приема на лекарствения продукт. Може да се обсъди необходимостта от незабавно медицинско или хирургично лечение ако вътреочното налягане остане неконтролирано. Рисковите фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома може да включват анамнеза за алергия към сулфонамиди или пеницилин (вж. точка 4.8).

Други антихипертензивни средства

Антихипертензивният ефект на Ко-Ирбесан може да се засили при едновременната употреба сдруги антихипертензивни средства. Иресаратан и хидрохлоротиазид (в доза до 300 mg ирбесартан и 25 mg хидрохлоротиазид) са били прилагани, без проблеми, заедно с други антихипертензивни средства, включително калциеви антагонисти и бета-блокери. Предшестващо лечение с високи дози диуретични средства може да доведе до появата на хиповолемия и риск от хипотония при начално лечение с ирбесартан със или без тиазиден диуретик, ако преди това хиповолемията не е

била овладяна (вж. точка 4.4).

Продукти, съдържащи алискирен или АСЕ инхибитори

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство действащо върху РААС (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Литий

Съобщава се за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и неговата токсичност при едновременна употреба на литий с инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим. Подобни ефекти са много рядко наблюдавани при употребата на ирбесартан. Бъбречният клирънс на литий се понижава под влиянието на тиазидните препарати, при което рискът от настъпване на литиева интоксикация се повишава при едновременна употреба с Ко- Ирбесан. Следователно едновременната употреба на литий и Ко-Ирбесан не е препоръчителна (вж. точка 4.4). Ако тази комбинация е доказано необходима, то се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.

Лекарствени средства, повлияващи концентрацията на калий

Ефектът на хидрохлоротиазид, който се изразява в понижаване концентарцията на калий, се смекчава в резултат на калий-съхраняващия ефект на ирбесартан, но това свойство на хидрохлоротиазид може да се потенцира от други лекарствени продукти водещи до загуба на калий и хипокалиемия (напр. други диуретици с подобен ефект, лаксативни средства, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин-G-натриевасол и ацетилсалицилова киселина).

Обратно- опита с други лекарствени продукти влияещи върху ренин-ангиотензиновата система, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на готварската сол, съдържащи калий, както и други лекарствени средства, повишаващи серумната концентрация на калий (напр. хепарин натрий) е показал, че тези лекарствени продукти могат да предизвикат повишаване на серумната концентрация на калий. Препоръчва се внимателно проследяване на серумната концентрация на калия при рискови пациенти (вж. точка 4.4).

Лекарствени средства, повлияващи се от промените в серумната концентрация на калий Препоръчва се периодичното проследяване на нивото на калий при едновременно приложение на Ко-Ирбесан с лекарствени продукти, които се повлияват от значителните промени в серумната концентрация на калий (дигиталисови гликозиди, антиаритмични средства).

Нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства

При едновременната употреба на антагонисти на ангиотензин II рецептори и нестероидни противовъзпалитени средства (селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилцалицилова киселина в доза >3g/дневно и неселективни НСПВС) може да се наблюдава намаляване на антихипертензивния ефект.

Подобно на АСЕ инхибиторите, едновременната употреба на антагонисти на ангиотензин II рецепторите и НСПВС може да увеличи риска от влошаване на бъбречната функция, включително и остра бъбречна недостатъчност и увеличаване нивото на калий в плазмата, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция.

Комбинацията се прилага с внимание, особено при пациенти в старческа възраст, като контролирането на бъбречната функция по време на лечението е задължително, както и периодично след това.

Допълнителна информация за взаимодействията на ирбесартан

При клинични проучвания е доказано, че фармакокинетиката на ирбесартан не се повлиява от хидрохлоротиазид. Ирбесартан се метаболизира главно чрез CYP2C9 и в по-малка степен чрез глюкориране. При едновременното прилагане на ирбесартан и

варфарин не са наблюдавани значителни фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия, като варфарин се метаболизира от CYP2C9. Ефектите на индуктурите на CYP2C9 (напр. рифампицин) върху фармакокинетиката на ирбесартан не са проучени. Фармакокинетиката на дигоксин не се променя при едновременоото приложение с ирбесартан.

Допълнителна информация за взаимодействията на хидрохлоротиазид - възможно е взаимодействие на представените по-долу лекарствени продукти при съвместното им приложение с тиазидните диуретици:

• алкохол - може да настъпи потенциране на ортостатичната хипотоноя;

• антидиабетнични средства (перорални и инсулин) - възможно е да се наложи адаптиране на дозата на антидиабетичните средства (вж. точка 4.4);

• холестирамин и холестиполови смоли - абсорбцията на хидрохлоротиазид е нарушена в присъствието на анионни обменни смоли, затова Ко-Ирбесан трябва да се приема поне един час преди или четири часа след приема на такива лекарства;

• кортикостероиди, АКТХ - загуба на електролити, хипокалиемията може да се засили;

• сърдечни гликозиди - предизвиканата от приложенито на тиазид хипокалиемия или хипомагнезиемия благоприятства възникването на индуцирани от дигиталис сърдечни аритмии (вж. точка 4.4);

• нестероидни противовъзпалителни средстсва - едновременоото приложение на НСПВС може да намали диуретичния, натрий-диуретичния и антихипертензивния ефект на тиазидните диуретици при някои пациенти;

• пресорни амини (напр. норадреналин) - ефективността на тези препарати може да се намали, но не в степен, която изключва употребата им;

• недеполяризиращи миорелаксанти (напр. тубокурарин) - ефектът на недеполяризиращите миорелаксанти може да се потенцира от хидрохлоротиазид;

• лекарствени средства за лечение на подагра - трябва да се има предвид, че хидрохлоротиазид е възможно да повиши серумната концентрация на пикочна киселина, което налага корекция на дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното приложение с тиазидни диуретици може да повиши честотата на реакции на свръхчувствителност към алопуринол;

• калциеви соли - тиазидните диуретици могат да повишат серумната концетрация на калций поради влошаване на екскрецията му. Ако трябва да бъдат приложени калциеви добавки или лекарствени продукти съхраняващи калция (напр. лечение с витамин D) е необходимо проследяване нивата на серумния калций и съответна промяна на дозата на калций.;

• карбамазепин - едновременната употреба на карбамазепин и хидрохлоротиазид се свързва с риск от симптоматична хипонатриемия. При едновременна употреба електролитите трябва да бъдат проследявани. Ако е възможно, трябва да се използва друг клас диуретици.;

• други взаимодействия - хипергликемичният ефект на бета-блокери и диазоксид може да се засили от употребата на тиазид. Антихолинергичните средства (напр. атропин, бепериден) могат да увеличат бионаличността на тиазидните диуретици чрез забавяне на стомашно- чревния мотилитет и на скоростта на изпразване на стомаха. Тиазидите могат да увеличат риска от поява на нежелани лекарствени реакции, предизвикани от амантадин.

Възможно е да причинят понижена бъбречна екскреция на цитотоксични средства (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират миелосупресивните им ефекти.

Бременност

Ангиотензин II рецепторни антагонисти(AIIRAs)

Епидемиологични данни по отношение на тератогенния риск след експозиция на АСЕ- инхибитори по време на първия триместър на бременността не са убедителни, но въпреки това леко повишение на риска не може да бъде изключено. Докато няма контролирани епидемиологични данни относно риска при употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs), подобни рискове могат да съществуват и при този клас лекарства. Освен ако продължаването на терапията с AIIRAs не е от особено значение, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия, която има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато е диагностицирана бременност, лечението с AIIRAs трябва да бъде прекратено незабавно и ако е необходимо трябва да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че излагането на въздействие на AIIRAs по време на втория и третия триместър от бременността е свързано с поява на фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавено вкостяване на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Ако след втория триместър на бременността пациентката е била изложена на действието на AIIRAs, препоръчва се ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепните кости.

Новородените от майки приемали AIIRAs трябва да бъдат внимателно наблюдавани за развитие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Има ограничен опит с хидрохлоротиазид по време на бременност, особено по време на първия триместър. Проучванията при животни са недостатъчни. Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Въз основа на фармакологичния механизъм на действие, употребата на хидрохлоротиазид по време на втория и третия триместър може да наруши фето-плацентарната перфузия и може да причини фетални и неонатални ефекти като жълтеница, нарушение на електролитния баланс и тромбоцитопения.

Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за гестационен едем, гестационна хипертония или прееклампсия, поради риска от намаляване на плазмения обем и плацентарна хипоперфузия, без благоприятен ефект върху хода на болестта.

Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за лечение на есенциална хипертония при бременни жени, освен в редки случаи, когато не може да бъде приложено друго лечение. Тъй като, Ко-Ирбесан съдържа хидрохлоротиазид, той не се препоръчва по време на първия триместър на бременността. При планиране на бременност, пациентките трябва да преминат на подходящо алтернативно лечение.

Ангиотензин II рецепторни антагонисти

Поради липса на налична информация за употребата на комбинацията ирбесаратан и хидрохлоротиазид по време на кърмене, в този случай не се препоръчва употребата на Ко- Ирбесан. Препоръчително е прилагане алтернативно лечение с установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или преждевременно родени деца.

Не е известно дали ирбесартан или неговите метаболити се екскретират в кърмата. Наличните фармакодинамични/токсикологични данни при плъхове, показват екскреция на ирбесартан или неговите метаболити в млякото (за подробности вж. точка 5.3).

Хидрохлоротиазид

Хидрохлоротиазид се екскретира в малки количества в кърмата. Тиазидите във високи дози, водещи до интензивна диуреза, могат да подтиснат производството на кърма. Не се препоръчва употребата на Ко-Ирбесан по време на кърмене. Ако Ко-Ирбесан се използва по време на кърмене, дозите трябва да се поддържат възможно най-ниски.

Ирбесартан няма ефект върху фертилитета на третирани плъхове и тяхното потомство, до дозови нива, причиняващи първите симптоми на токсичност при родителите (вж. точка 5.3).

Ефектът на Ко-Ирбесан върху способността за шофиране и работа с машини не е проучен, но въз основа на фармакодинамичните му свойства не се очаква повлияване на тези способности. Трябва да се има предвид, че антихипертензивните средства могат да причинят световъртеж или отпадналост.

Използвана е класификация на нежеланите лекарствени реакции по честота и системно-органни класове по MedDRA конвенцията.

Много чести (≥ 1 /10), чести (≥1 /100 до <1/10), нечести (≥1 /1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на нервната система

Чести: замаяност

Нечести: ортостатична замаяност

Сърдечни нарушения

Нечести: хипотония, оток, синкоп, тахикардия

Съдови нарушения

Нечести:зачервявания

Стомашно-чревни нарушения

Чести: гадене/повръщане

Нечести: диария

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести: подуване на крайниците

Нарушения на бъбреиите и пикочните пътища

Чести: засилено уриниране

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Нечести: промени в либидото, сексуална дисфункция

Обши нарушения и ефекти на мястото на приложение

Чести: умора

Изследвания

В редки случаи се наблюдават промени в лабораторните показатели при пациенти, лекувани с ирбесаратн/хидрохлоротиазид. Тези промени рядко са от клинично значение.

Чести: значително увеличение на стойностите на BUN, креатин и креатин киназа

Нечести: намаляване стойностите на серумния калий и натрий.

Съществува информация за някои други нежелани реакции при употребата на лекарствени средства съдържащи ирбесартан и хидрохлоротиазид, например:

Нарушения на имунната система

Редки: реакции на свръхчувствителност като ангиоедема, обрив, сърбеж

Нарушения на метаболизма и храненето

Много редки: хиперкалиемия

Нарушения на нервната система

Много редки: главоболие

Нарушения на ухото и лабиринта

Много редки: шум в ушите

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Много редки: кашлица

Стомашно-чревни нарушения

Нарушение във вкуса, диспепсия

Хепатобилиарни нарушения

Много редки: хепатит, нарушена чернодробна функция

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Много редки: артралгия, миалгия

Нарушения на бъбреиите и пикочните пътища

Много редки: нарушена бъбречна функция, включително изолирани случаи на бъбречна недостатъчност при пациенти с риск (вж. точка 4.4)

Допълнителна информация за отделните компоненти

Възможни са нежелани лекарствени реакции, които са характерни за всяко от активните вещества.

Ирбесартан

Обши нарушения, свързани с приема на медикамента

Нечести: болка в гърдите

Хидрохлоротиазид

Докладвани са следните нежелани лекарствени събития при самостоятелната употреба на хидрохлоротиазид

Нарушения на кръвта и лимфната система

Апластична анемия, подтискане на функцията на костния мозък, хемолитична анемия, левкопения, неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения

Психични нарушения

Депресия, нарушения на съня

Нарушения на нервната система

Главоболие, парестезия, безпокойство, вертиго

Нарушение на очите

Преходно замъгляване на зрението, ксантопсия

Сърдечни нарушения

Аритмии

Съдови нарушения

Постурална хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Респираторен дистрес (включително пневмонит и пулмонален оток)

Стомашно-чревни нарушения

Панкреатит, анорексия, запек, диария, дразнене на стомаха, загуба на апетит, сиалоаденит

Хепатобилиарни нарушения

Жълтеница (интрахепатална холестатична жълтеница)

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Анафилакгични реакции, токсична епидермална некролиза, подобни на кожен лупус еритематозус, некротизиращ ангиит (васкулит, кожен васкулит), реакции на фоточувствителност, сърбеж, активиране на кожен лупус еритематозус, уртикария.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Муслулен спазъм, слабост

Нарушения на бъбреиите и пикочните пътища

Интерстициален нефрит, бъбречна дисфункция

Обши нарушенияи ефекти на мястото на приложение

Треска

Изследвания

Нарушен електролитен баланс (включително хипокалиемия и хипонатриемия), глкжозурия, хипергликемия, хиперурикемия, повишени холестерол и триглицериди.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване: Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев“ № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

При предозиране с Ко-Ирбесан се препоръчва поддържащо и симптоматично лечение. Препоръчва се предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. Трябва да се контролират нивата на серумните електролити и креатин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и да се предприеме бързо обемно и електролитно заместване.

Най-честите прояви на предозиране с ирбесартан се очаква да бъдат хипотония и тахикардия; възможна е и появата на брадикардия.

Предозирането с хидрохлоротиазид предизвиква нарушения на електролитния баланс (хипокалиемия, хипохлоремия, хипонатриемия) и дехидратация в следствие на увеличена диуреза. Хипокалиемията се изразява с мускулни спазми и/или силно изразена сърдечна аритмия, свързана с едновременната употреба на сърдечни гликозиди или някои анти- аритмични лекарствени продукти.

Ирбесартан не може да се отстрани чрез хемодиализа.

Степента на елиминиране на хидрохлоротиазид чрез хемодиализа не е установена.