Petinimid 50 mg/ml syrup

• Епилепсия с малки припадъци (petit mal), с абсанси

• При пациенти със смесени пристъпи, етосуксимид се прилага като лекарствено средство срещу малките припадъци.

Етосуксимид може да се употребява в комбинация с други антиепилептични медикаменти за успешно лечение на видове епилепсия със смесени пристъпи.

Дозировката на Петинимид се определя в зависимост от клиничната картина, индивидуалния отговор на пациента и поносимостта. Лечението се започва с ниска доза, която постепенно се титрира.

Възрастни, пациенти в старческа възраст (над 65 години) и деца над 6 години

Започва се с ниска доза - 500 mg (10 ml) дневно с увеличаване от 250 mg (5 ml) на всеки пет до седем дни, докато се постигне контрол на състоянието, обикновено с 1000 - 1500 mg (20 - 30 ml) дневно. В някои случаи може да се наложи прилагане на 2000 mg (40 ml) дневно, разделени на отделни приеми.

Деца на възраст 0-6 години

Започва се с дневна доза от 250 mg (5ml) с постепенно малко увеличаване на дозата на всеки пет дни, докато се постигне контрол на припадъците. Оптималната доза при повечето деца е 20 mg/kg/дневно. Максималната доза от 1000 mg (20 ml) не трябва да се надвишава.

Терапевтичните плазмени нива на етосуксимид нормално са между 40 и 100 μg на ml (280-700

μmol/l), но клиничният отговор трябва да бъде критерий за определянето на дозата

Плазменият полуживот на етосуксимид е повече от 24 часа, но ако се използва по-висока дневна доза, по-удобно е нейното разделяне на 2 -3 дози.

По-големите деца и възрастните нормално приемат етосуксимид в капсулна форма.

Децата на възраст под 6 години и пациентите, които не могат да преглъщат капсулите, трябва да приемат етосуксимид сироп.

Наличните клинични данни относно употребата на етосуксимид в педиатричната популация са описани в точка 5.1.

Етосуксимид може да се употребява в комбинация с други антиепилептични медикаменти, при пациенти със смесен тип епилептични припадъци (виж точка 4.4).

Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност

При пациенти с креатининов клирънс под 10 ml/min е показано намаляване на дозата.

Етосуксимид е диализабилен. По тази причина, при пациентите, които провеждат хемодиализно лечение, се

налага прием на допълнителна доза или различна схема на дозиране. При провеждане на четиричасова диапиза се отстраняват между 39 и 52% от приложената доза.

Пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция

Прилагането на този лекарствен продукт при пациенти с тежко нарушение на чернодробната функция налага повишено внимание. Възможно е да се наложи намаляване на дозата.

Метод и продължителност на приложение

Перорална употреба.

Дневната доза обикновено се прилага в два отделни приема.

Сиропът може да се приема по време на хранене

По принцип всяка антиепилептична терапия е продължителна. Решението за започване/титриране на дозата, продължителността на провеждане и преустановяне на лечението с Петинимид трябва да се взема от лекар, специалист с опит в лечението на епилепсия.

Свръхчувствителност към активната субстанция, към други суксинимиди или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Специално внимание се изисква при пациенти с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция.

При пациенти, страдащи от порфирия, етосуксимид трябва да се използва особено внимателно.

Лекарственият продукт трябва да се прилага внимателно при пациенти с психични/умствени нарушения (или анамнестични данни за подобни нарушения). Прилагането на етосуксимид може да предизвика поява на симптоми, като раздразнителност, ажитация, състояния на тревожност или безпокойство, агресия, нарушена концентрация или други умствени промени (вж. точка 4.8).

При смесен тип епилептични пристъпи, етосуксимид има специфично действие срещу

малки припадъци. Възможно е да се наложи прилагане на други антиепилептични лекарствени продукти. Етосуксимид може да се комбинира с други антиепилептични лекарствени продукти за провеждане на успешно лечение при смесен тип епилепсия.

В случай на самостоятелно прилагане на етосуксимид при болни със смесен тип епилепсия, е възможно при някои пациенти да се повиши честотата на Grand mal пристъпите.

Препоръчва се редовно изследване на урината и чернодробната функция. При продължителна употреба на етосуксимид се препоръчва редовен контрол на кръвните показатели, както и при другите антиконвулсанти, тъй като има съобщения за случаи на кръвна дискразия, някои от които с фатален изход (вж. точка 4.8). В началото тези изследвания трябва да се провеждат всеки месец (през първата година от лечението), а след това на шест месеца (след 12-месечна продължителност на лечението).

При намаляване на броя на левкоцитите под 3 500/mm³ и на гранулоцитите под 25%, трябва да се намали дозата на Петинимид или напълно да се преустанови приемът на лекарствения продукт.

Важно е пациентите да бъдат преглеждани за симптоми на увреждане на костния мозък (напр. треска, възпаление на гърлото, кървене) и да бъдат информирани относно възможността за поява и за значението на тези симптоми.

При поява на тежки алергични реакции или промени в кръвната картина, трябва незабавно да се преустанови приемът на Петинимид (вж. точка 4.8). В подобни случаи антиконвулсантното лечение трябва да се продължи без прекъсване, с лекарствен продукт, който не е от групата на суксинимидите.

Както при всички антиконвулсанти, промените на дозировката не трябва да се извършват рязко, а постепенно да се увеличава или намалява дозата. Това се отнася и за добавянето или отстраняването на друг лекарствен продукт. Рязкото прекъсване на антиконвулсантното лечение може да провокира поява на малки припадъци (Petit mal).По принцип, намаляване на дозата и последващо преустановяване на приема на този лекарствен продукт може да се има предвид след най-малко 2 до 3 годишен период без пристъпи. Прекратяването на лечението се осъществява с постепенно намаляване на дозата в продължение на 4 до 8 седмици. При деца по време на растежа е възможно използване на относително по-ниска доза (напр. постоянна доза при увеличаване на телесното тегло); по време на този процес не трябва да се влошават данните от ЕЕГ.

По принцип, лечението на епилепсия е дълготрайно. Продължителното лечение може да доведе до нарушаване на работната дейност, напр. възможно е децата и юношите да се справят по- слабо в училище. Данните по тази тема са противоречиви по отношение на лечението с етосуксимид и не доказват категорично, че етосуксимид може да има негативен ефект.

Самоубийство/суицидни мисли

Мета-анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания на 11 различни антиепилептични средства е показал слабо повишаване на риска от суицидни мисли и поведение при пациенти, лекувани с антиепилептични средства във връзка с различни показания. Честотата на възникване на суицидно-свързаните инциденти е сходна при всички лекарствени продукти, включени в проучването и обикновено те се появяват между 2-та и 24-та седмица от започване на лечението. В този мета-анализ не е включен етосуксимид.

Механизмът на този риск не е известен и наличните данни не изключват възможността от повишен риск при прием на Петинимид. Поради това, пациентите трябва да се проследяват за признаци на суицидни мисли и поведение, и трябва да се обмисли подходящо лечение.

Пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска консултация в случай на поява на някои от посочените по-горе признаци или симптоми.

Този лекарствен продукт съдържа метил-4-хидроксибензоат, който може да предизвика алергични реакции (понякога късни).

Този лекарствен продукт съдържа захароза и сорбитол. Пациенти с редки наоледствени проблеми на непоносимост към фруктоза/галактоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или сукраза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.

Пациенти със захарен диабет: Трябва да се има предвид съдържанието на захароза 300 mg/ml и сорбитол 325,5 mg/ml. 5 ml Петинимид сироп съответстват на 0,26 ХЕ.

Едновременно приложение с други антиепилептични лекарствени продукти

Лечението с комбинация от няколко антиепилептични лекарствени продукти изисква специално внимание. При смесен тип пристъпи, етосуксимид се използва срещу малките припадъци (Petit mal). Етосуксимид може да се комбинира с други антиконвулсанти, за да се постигне успешно лечение при смесен тип епилепсия.

Въпреки това, тъй като при едновременно приложение етосуксимид може да взаимодейства с други антиепилептични средства, трябва редовно да се проследяват плазмените концентрации на тези вещества.

Има съобщения че етосуксимид може да доведе до повишаване на фенитоиновите нива..

Едновременната употреба на карбамазепин повишава плазмения клирънс на етосуксимид.

При повечето пациенти се наблюдава повишаване или намаляване на серумните концентрации на етосуксимид след добавяне на валпроат към лечението им.

Има съобщения за взаимодействия между етосуксимид и барбитурати (примидон, фенобарбитал, метилфенобарбитал).

Други взаимодействия

Има съобщения за поява на психични симптоми или признаци на предозиране с етосуксимид при едновременно приложение с изониазид.

Трябва да се избягва едновременното прилагане с лекарствени продукти, които имат потискащ ефект

върху ЦНС, тъй като това може да доведе до потенциране на седативните ефекти.

По време на лечение с етосуксимид трябва да се избягва консумацията на алкохол.

Въпреки че етосуксимид не повлиява активността на чернодробните ензими, хормоналните контрацептивни средства трябва да се прилагат внимателно. Има съобщения за възможно намаляване на ефикасността на хормоналните контрацептивни средства при едновременно приложение с антиепилептични средства, включително и етосуксимид.

Преди започване на лечението, жените в детеродна възраст трябва да бъдат информирани относно необходимостта от планиране и проследяване на бременността. Пациентките трябва да бъдат инструктирани веднага да се свържат с техния лекар, ако забременеят по време на лечението с етосуксимид.

Етосуксимид преминава през плацентарната бариера. Няма данни за специфична ембриопатия при деца, които са родени от майки, провеждащи монотерапия с етосуксимид. Съобщава се за връзка между употребата на антиконвулсанти от жени с епилепсия и повишената честота на вродените малформации при новородените. Има съобщения за малформации и при употребата на етосуксимид. Налице е тенденция към повишаване на този риск при комбинирано лечение и по тази причина се препоръчва провеждане на монотерапия при бременни пациентики.

Всяка употреба на лекарствени продукти по време на бременност, особено през първите три месеца, представлява потенциален риск. Въпреки това, по-голям риск за здравето на майката и плода може да има преустановяването на антиконвулсивното лечение. По тази причина, по време на бременността трябва внимателно да се прецени съотношението между терапевтичния ефект и евентуалните рискове. Между 20-ия и 40-ия ден на бременността трябва да се използват възможно най-ниски дози. Може да се наложи редовно мониториране на серумните концентрации на етосуксимид на майката.

Лечението с етосуксимид не трябва да се прекъсва по време на бременност без лекарско одобрение, защото внезапното спиране на терапията или неконтролираното намаляване на дозата може да доведе до епилептични пристъпи на майката, което може да причини увреждания на нея и/или на нероденото дете.

Пациентките трябва да бъдат уведомени за повишения риск от малформации и за възможността за пренатален скрининг.

При планиране на бременност и по време на бременността трябва да се проследяват нивата на фолиевата киселина и, ако е подходящо, се препоръчва допълнителен прием на фолиева киселина.

С оглед предотвратяване на евентуален дефицит на витамин K1 при новороденото, водещ до кървене, през последния месец на бременността може да е от полза допълнителен прием на витамин К1, въпреки че вероятността от появата на неонатални хеморагии вследствие на дефицит на витамин К е малко вероятна, тъй като ензим-индуциращата активност на етосуксимид е ниска.

Етосуксимид се излъчва в майчиното мляко. Концентрациите на етосуксимид в майчиното мляко достигат до около 90% от плазмените нива на майката. При новородените вече са налице нормалните пътища иа елиминация на етосуксимид. Лекуващият лекар трябва да прецени дали при лечение на майката с етосуксимид трябва да се преустанови кърменето.

Дори Петинимид да се прилага стриктно според указанията, реактивността може да бъде нарушена до степен на нарушаване на способностите на пациента за активно участие в пътното движение или работата с машини. Тези ефекти са даже по-изразени при едновременна употреба на алкохол.

По тази причина пациентите трябва напълно или поне в началото на лечението да се въздържат от шофиране, работа с машини или други потенциално рискови дейности. При всеки отделен случай решението трябва да се вземе от лекуващия лекар, който ще вземе под внимание индивидуалните реакции и използваната специфична дозировка.

Нежеланите лекарствени реакции са групирани по системи. По отношение на тяхното възникване са налице само непълни данни и по тази причина тяхната честота може да се посочи само в ограничена степен.

Много чести (≥ 1/10)

Чести (≥ 1/100 до < 1/10)

Нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100)

Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000)

Много редки (< 1/10 000)

С неизвестна честота (честотата не може да се определи от известните данни)

Нарушения на кръвта и лимфната система

С неизвестна честота: Еозинофилия, левкопения, тромбоцитопения, панцитопения, агранулоцитоза и апластична анемия, със или без потискане на функцията на костния мозък. Тези нарушения на кръвта могат да бъдат придружени от следните ранни симптоми: повишаване на телесната температура, грипоподобни симптоми, промени на кожата и лигавиците. Възможно е левкопенията да бъде преходна, въпреки че са отбелязани отделни случаи с фатален изход след увреждане на костния мозък, независимо от (преустановяването на лечението (вж. точка 4.4).

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: Алергични реакции, уртикария и други кожни реакции, включително еритематозен обрив със сърбеж, синдром на Steven-Johnson и системен лупус еритематозус.

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: При прилагане на високи дози - намаление на апетита и загуба на тегло.

Психични нарушения

С неизвестна честота: Особено при пациенти с анамнестични данни за психични промени, раздразнителност, ажитация, състояния на тревожност или безпокойство, агресия, нарушена концентрация или други психични промени (вж. точка 4.4).

Много редки: В отделни случаи са отбелязани повишаване на либидото, параноидни психози и повишаване на депресията с потенциални суицидни тенденции.

Нарушения на нервната система

Нечести: Нервносензорни симптоми, като сънливост, главоболие, световъртеж, хиперактивност, еуфория, раздразнителност, нарушения на походката/атаксия и сънливост или нарушения на съня.

Много редки: В отделни случаи, дискинезия се появява в първите 12 часа на лечението. Тази реакция обикновено е обратима след преустановяване приема на етосуксимид или прилагане на дифенхидрамин.

С неизвестна честота: Паркинсоноподобни симптоми, фотофобия.

Нарушения на очите

С неизвестна честота: Миопия.

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: При употреба на високи дози или при пациенти с чувствителен стомах: стомашно- чревни оплаквания, като диспепсия, гадене, повръщане, хълцане, спазми, епигастрална и коремна болка, и диария. Съобщава се за оток на езика и небцето. Обикновено тези ефекти са преходни, рядко тежки и почти никога не изискват преустановяване на лечението.

Хепатобилиарни нарушения

С неизвестна честота: Няма съобщения за директни хепатотоксични ефекти на етосуксимид, но се съобщава за промени в показателите на чернодробната функция. Остра порфирия.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна честота: Склеродермия, хирзутизъм.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Няма съобщения за директни нефротоксични ефекти на етосуксимид, но се съобщава за промени в показателите на бъбречната функция.

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

С неизвестна честота: Вагинално кървене.

Изследвания

С неизвестна честота:Албуминурия, повишаване на GOT и уробилиногена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. ,,Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тел.: +359 2 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Когато се оценяват случаи на интоксикация трябва да се има предвид възможността за прием на няколко лекарства (напр. при намерение за самоубийство).

Симптомите на предозиране се потенцират от едновременен прием на алкохол и други депресанти на ЦНС.

В случай на предозиране е възможна поява на умора, летаргия, състояния на депресия или ажитация, а понякога и раздразнителност, в по-изразена степен. Освен това, може да възникнат гадене, повръщане и потискане на ЦНС, включително кома и потискане на дишането.

Не е установена връзка между токсичността и плазмените концентрации на етосуксимид. Терапевтичните граници са между 40 μg/ml и 100 μg/ml, въпреки че се съобщава за нива до 150 μg/ml без никакви токсични прояви. По принцип симптоми и признаци на предозиране може да се очакват само при плазмени концентрации над 150 μg/ml.

В случаи на интоксикация трябва да се има предвид дългият полуживот на етосуксимид (до 60 часа при възрастни, около 30 часа при деца).

Не е известен специфичен антидот. Предизвиква се повръщане (освен при болни с риск от загуба на съзнание, в кома или получаващи пристъпи) или стомашна промивка, прилагане на активен въглен, инфузионно заместване на течности и симптоматично лечение. Необходимо е мониториране на циркулаторната и респираторната функция в интензивно отделение.

Тъй като етосуксимид не се свързва с плазмените протеини, може да е от полза провеждането на хемодиализа или перитонеална диализа. Форсираната диуреза и обменните трансфузии не са ефективни.