Anafranil 10 mg coated tablets

Възрастни

Лечение на депресивни състояния с разнообразна етиология и симптоматика, като напр.:

• депресивен епизод - лек, умерено тежък и тежък, с и без психотични симптоми; при рекурентни депресии или биполярно афективно разстройство;

• депресия при шизофрения и шизоафективно разстройство.

Обсесивно-компулсивно разстройство, фобии и паническо разстройство. Катаплексия, свързана с нарколепсия.

Деца и подрастващи

При деца и подрастващи няма достатъчно доказателства за безопасността и ефикасността на Анафранил при лечение на депресивни състояния, фобии и катаплексия, свързано с нарколепсия. Поради тази причина не се препоръчва употребата на Анафранил при деца и подрастващи (0- 17 годишна възраст) при тези индикации (виж точка 4.4.).

В случай на хипокалиемия, тя трябва да се коригира, преди да се започне лечението с Анафранил (виж точка 4.4.).

Дозировката трябва да бъде адаптирана според състоянието на отделния пациент. Целта е да се постигне оптимален ефект с възможно най-ниски дозировки, които при необходимост внимателно да се повишават.

След постигане на оптимален резултат, поддържащата терапия трябва да продължи с оптимална дозировка, за да се избегне рецидив. Пациентите с анамнеза за рекурентна депресия изискват поддържаща терапия за по-дълъг период от време. Продължителността на поддържащото лечение и по-нататъшно лечение трябва периодично да се преценяват. Като предпазна мярка срещу възможно удължаване на QTc интервала и серотонинергична токсичност, се препоръчва придържане към препоръчваните дози Анафранил, като всяко увеличение на дозата е необходимо да се извършва при повишено внимание, ако се прилагат едновременно лекарства, които удължават QT интервала или други серотонинергични лекарства (виж точка 4.4 и 4.5).

Внезапното спиране на лечението Анафранил трябва да се избягва поради възможни симптоми на отнемане. Поради това, след продължителен период на употреба, дозата постепенно трябва да се намалява и при спиране на лечението с Анафранил, пациента трябва внимателно да се проследява.

Депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и фобии

Терапията започва с таблетка от 25 mg, 2-3 пъти дневно. Дозировката се повишава постепенно, напр. с 25 mg през няколко дни (в зависимост от поносимостга към лекарствения продукт) до 100- 150 mg в края на първата седмица от лечението. При тежки случаи дозировката може да бъде повишена до максимум 250 mg дневно. При настъпване на изразено подобрение, дозировката може да се адаптира до поддържащо ниво от 50-100 mg.

Панически разстройства и агарофобия

Терапията започва с 10 mg дневно. Според поносимостга към лекарствения продукт дозировката може да се повиши до постигане на необходимия ефект. Дневната дозировка се различава за отделните пациенти и варира в диапазона между 25 и 100 mg. При необходимост дозировката може да бъде повишена до 150 mg дневно. Препоръчва се лечението да не се преустановява минимум 6 месеца, като през този период поддържащата дозировка постепенно се намалява.

Катаплексия, придружаваща нарколепсия

Дневна доза 25-75 mg.

Дозировка и начин на приложение при специални групи пациенти

Пациенти в старческа възраст (на 65 години и по-възрастни)

Пациенти в старческа възраст като цяло имат повишен отговор към лечение с Анафранил в сравнение с пациентите в междинните възрастови групи. Анафранил трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти в старческа възраст и дозата да се повишава внимателно. Терапията започва с 10 mg дневно. Постепенно дозата се повишава до оптимално ниво от 30-50 mg дневно, което трябва да бъде достигнато за около 10 дни и след това да бъде поддържано до преустановяване на лечението.

Деца и подрастващи

Юношите като цяло имат повишен отговор към лечение с Анафранил в сравнение с пациентите в междинните възрастови групи. Анафранил трябва да се прилага с повишено внимание при подрастващи, като дозата се повишава внимателно.

Обсесивно-компулсивно разтройство

Началната доза от 25 mg дневно трябва да се повишава постепенно през пьрвите две седмици (разделена в отделни дози) в зависимост от поносимостга, до достигане на максимална доза от 3 mg/kg или 100 mg, като се взима по-ниската доза. След това, дозата може да се повишава постепенно през следващите няколко седмици до достигане на максимална доза от 3 mg/kg или 200 mg, като се взима по-ниската доза.

Бъбречна недостатъчност

Анафранил трябва да се приема с внимание при пациенти с бъбречна недостатъчност (вж. т. 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).

Чернодробна недостатъчност

Анафранил трябва да се приема с внимание при пациенти с чернодробна недостатъчност (вж. т. 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).

Начин на приложение

Дозировката трябва да бъде адаптирана според състоянието на отделния пациент. Анафранил може да се приема със или без храна.

Известна свръхчувствителност към кломипрамин или някое от помощните вещества, или кръстосана чувствителност към трициклични антидепресанти от дибензазепиновата група. Анафранил не трябва да се прилага нито в комбинация, нито в рамките на 14 дни преди или след лечение с МАО-инхибитор (виж точка 4.5). Противопоказано е и успоредното лечение със селективни, обратими МАО-А инхибитори като моклобемид.

Пресен инфаркт на миокарда.

Вроден синдром на удължен QT-интервал.

Самоубийство/суицидни мисли

Депресията е свързана с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Този риск съществува до достигане на значима ремисия. Пациентите с депресивни разстройства, могат да почувстват влошаване на депресията и/или склонност към самоубийство и други психиатрични симптоми, независимо дали са на лечение с антидепресанти или не. Антидепресантите повишават риска от суицидно мислене и поведение (склонност към самоубийство) при краткосрочни проучвания при деца, подрастващи и млади хора под 25-годишна възраст с депресивни разстройства и други психични разстройства.

Всички пациенти, лекувани с Анафранил, за каквито и да са симптоми, трябва да бъдат строго наблюдавани за клинично влошаване, склонност към самоубийство и други психични симптоми (вж. т.4.8 Нежелани лекарствение реакции), особено в началните етапи на лечението и след промени в дозите.

Трябва да се вземе предвид възможността за промяна на дозировката, включително възможността за прекратяване на лечението, при пациенти, при които промените са тежки, внезапни в началото или не са били част от настоящите симптоми (виж също Преустановяване на терапията в точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки за употреба).

Пациентите, лекувани с антидепресанти както по психиатрични, така и по непсихиатрични индикации, и полагащите грижи за тях трябва да бъдат предупредени относно необходимостта от наблюдение на пациентите за поява на други психиатрични симптоми (вж. т.4.8 Нежелани лекарствени реакции), както и за суицидно поведение, както и да потърсят незабавно консултация с лекар, ако такива симптоми съществуват.

Анафранил трябва да бъде предписан в най-малкото възможно количество таблетки с цел да се избегне предозиране. Съществуват данни, че приложението на Анафранил се свързва с по-малко смъртни случаи вследствие предозиране, в сравнение с други трициклични антидепресанти.

Деца и подрастващи (0-17 годишна възраст)

Анафранил не трябва да се използва за лечение на депресивни състояния, фобии и катаплексия, свързана с нарколепсия при деца под 18 годишна възраст (виж точка 4.1).

Антидепресантите повишават риска от суицидно поведение (опити и мисли за самоубийство) и враждебност (основно агресия, опозиционно поведение и гняв), които са наблюдавани по-често в клиничните проучвания при деца, подрастващи и млади хора под 25 години, лекувани с антидепресанти спрямо тези, лекувани с плацебо. Ако въпреки това, на база клиничните нужди се вземе решение за провеждане на лечение, пациентът трябва внимателно да бъде наблюдаван за поява на суицидни симптоми. Освен това, дългосрочните данни за безопасността при деца и подрастващи по отношение на растежа, съзряването и когнитивно-поведенческото развитие са недостатъчни.

Семействата и грижещите се за педиатрични и възрастни пациенти, лекувани с антидепресанти както поради психиатрични, така и поради не-психиатрични показания, трябва да бъдат нащрек относно необходимостта от наблюдение на пациентите за поява на психиатрични симптоми (виж точка 4.8) и суицидалитет и да съобщят незабавно появата на такива симптоми на здравните специалисти.

Други психиатрични ефекти

Много пациенти с паническо разстройство изпитват по-изразени симптоми на тревожност в началото на терапията с Анафранил (виж точка 4.2).

Това парадоксално начално повишаване на тревожността е най-изразено през първите няколко дни от лечението и в повечето случаи отзвучава в рамките на две седмици.

При пациенти с шизофрения, приемащи трициклични антидепресанти понякога е наблюдавано активиране на психозата.

Съобщава се и за хипоманийни или манийни епизоди по време на депресивната фаза при пациенти с биполярни афективни разстройства, които приемат трициклични антидепресанти.

При подобни случаи може да се наложи де се редуцира дозировката на Анафранил или да се преустанови напълно приложението му и да се приложи антипсихотичен лекарствен продукт.

След отзвучаване на подобни епизоди при необходимост може да се започне отново лечение с ниски дозировки Анафранил.

При пациенти с предиспозиция и при пациентите в напреднала възраст, трицикличните антидепресанти може да провокират фармакогенни психози (делир), особено през нощта. Тези прояви изчезват в рамките на няколко дни, след преустановяване на терапията с лекарството.

Сърдечно-съдови нарушения

Анафранил трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и особено при пациенти със сърдечно-съдова недостатъчност, проводни нарушения (напр. атриовентрикуларен блок I до III ст.) или аритмии. При тези пациенти и при пациенти в напреднала възраст се препоръчва мониториране на сърдечната функция и ЕКГ.

Съществува риск от удължаване на QTc-интервала и torsades de pointes, особено при супра- терапевтични дози или супра-терапевтични плазмени концентрации на кломипрамин, което се проявява в случаите на едновременно лечение със селективни инхибитори на обратния захват на серотонин (SSRIs) или инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин (SNaRIs). Поради тази причина трябва да се избягва едновременно приложение на лекарства, които може да причинят натрупване на кломипрамин. Също така трябва да се избягва и едновременно прилагане на лекарства, които удължават QTc-интервала (виж точки 4.2. и 4.5.). Установено е, че

хипокалиемията е рисков фактор за удължаването на QTc- интервала и torsades de pointes. Следователно, хипокалиемията трябва да се коригира преди започване на лечението с Анафранил (виж точки 4.2. и 4.5.).

Препоръчва се контрол на кръвното налягане преди започване на лечение с Анафранил, поради възможността при пациенти с ортостатична хипотония или лабилно кръвообращение да настъпи понижение на кръвното налягане.

Серотонинов синдром

Поради риск от серотонинергични токсичност, е желателно да се следват препоръчаните дози. Съпътстващо приложение на кломипрамин и други серотонинергични средства, като например MAO-инхибитори, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI), трициклични антидепресанти, бупренорфин/опиоиди или литий може да доведе до серотоиинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние (виж точки 4.2. и 4.5).

Симптомите на серотоиинов синдром може да включват промени в психичния статус, автономна нестабилност, невромускулни аномалии, стомашно-чревни симптоми, хиперпирексия, миоклонус, тревожност, припадъци, делириум и кома.

Ако съпътстващото лечение с други серотонинергични средства е клинично оправдано, препоръчва се внимателно наблюдение на пациента, особено по време на започване на лечението и повишаване на дозата.

Преди и след терапия с флуоксетин се препоръчва период от 2-3 седмици за пълното му елиминиране от организма.

Ако има съмнение за серотоиинов синдром, трябва да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на терапията в зависимост от тежестта на симптомите.

Гърчове

Трицикличните антидепресанти намаляват гърчовия праг и затова Анафранил трябва да се прилага изключително внимателно при пациенти с епилепсия и с други предразполагащи фактори - напр. мозъчни увреждания с разнообразна етиология, едновременно приложение на невролептици или антиконвулсанти (напр, бензодиазепини), алкохолна абстиненция. Вероятно появата на гърчове е дозозависима и затова се препоръчва да не се надвишава препоръчаната обща дневна доза.

Подобно на всички трициклични антидепресанти, по време на електроконвулсивна терапия, Анафранил трябва да се прилага само под внимателен медицински контрол.

Антихолннергичнн ефекти

Поради антихолинергичните свойства на Анафранил, той трябва да се прилага внимателно и при пациенти с анамнеза за повишено вътреочно налягане, закритоъгълна глаукома и пациенти със задръжка на урина (напр. при заболявания на простатата).

При пациенти с контактни лещи може да се увреди корнеалния епител в резултат на намалената секреция на слъзните жлези и натрупването на мукоидни секрети, дължащи се на антихолинергичните свойства на трицикличните антидепресанти.

Специални групи пациенти

Повишено внимание е необходимо при приложение на трициклични антидепресанти при пациенти с тежко чернодробно заболяване и тумори на надбъбречната медула (напр. феохромоцитом, невробластом). При подобни пациенти тези медикаменти може да провокират хипертонични кризи.

Поради възможността за възникване на кардиотоксичност е необходимо повишено внимание при пациенти с хипертиреоидизъм или при пациенти, приемащи тиреоидни препарати.

При пациенти с чернодробно и бъбречно заболяване се препоръчва периодично мониториране на чернодробните ензими и функцията на бъбреците.

Повишено внимание е необходимо при пациенти с хроничен запек. Трицикличните антидепресанти може да причинят паралитичен илеус, особено при пациенти в напреднала възраст или такива, приковани продължително време на легло.

Съобщава се за повишена честота на зъбния кариес при дългосрочно лечение с трициклични антидепресанти и за това при продължително лечение се препоръчват редовни прегледи при зъболекар.

Няма данни за дългосрочната безопасност при деца и подрастващи, свързани с растежа, съзряването, когнитивното и поведенческото развитие.

Бял кръвен ред

Независимо че съществуват данни само за изолирани случаи иа промени в белия кръвен ред при лечение с Анафранил, необходимо е периодично да се проследява диференциална кръвна картина и да се следи за признаци на инфекция, като висока температура и възпалено гърло, особено през първите няколко месеца от лечението и при продължителна терапия.

Анестезия

Преди обща или местна анестезия анестезиологът трябва да бъде информиран, че пациентът приема Анафранил (виж точка 4.5).

Прекратяване на терапията

Внезапното преустановяване на терапията трябва да се избягва, поради възможността от поява на нежелани реакции. Ако решението да се прекрати терапията е било взето, приемът на лекарството трябва да бъде преустановен при първа възможност, но със знанието, че рязкото прекъсване води до някои симптоми (виж точка 4.8).

Лактоза и захароза

Анафранил обвити таблетки съдържат лактоза и захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, галактоза, пълен лактазен дефицит, глюкозо-галактозна малабсорбция или захарозо-изомалтазен дефицит не трябва да приемат това лекарство.

Взаимодействия водещи до противопоказание

МАО-имхибитори

Да не се прилага Анафранил в продължение на поне 2 седмици след прекратяване на лечение с MAO-инхибитори (съществува риск за настъпване на тежки нежелани реакции като хипертонична криза, хиперпирексия и характерните за серотониновия синдром симптоми напр, миоклонус, възбудни гърчове, делир и кома). МАО-инхибиторите, които са мощни CYP2D6 инхибитори in vivo, като моклобемид, са противопоказани за едновременно приложение с кломипрамин (виж точка 4.3). Същото се отнася и за приложението на МАОинхибитор след лечение с Анафранил. И в двата случая започването на терапия с Анафранил или МАОинхибитор трябва да става с малки дозировки, с постепенно повишение и внимателно мониториране на ефектите от лечението (виж точка 4.3).

Съществуват данни, предполагащи, че Анафранил може да се прилага дори 24 ч. след приложение на обратим МАО-А-инхибитор като моклобемид, но двуседмичният период на пълно елиминиране от организма трябва да се спази, ако МАО-А-инхибиторът е приложен след Анафранил.

Взаимодействия водещи до едновременно приложение, което не се препоръчва^I

Антиаритмици

Антиаритмици (като хинидин и пропафенон), които са мощни инхибитори на CYP2D6 не трябва

да се използват в комбинация с трициклични антидепресанти.

Диуретици

Диуретиците може да доведат до хипокалиемия, която повишава риска от удължаване на QTc- интервала и torsades de pointes, и поради тази причина хипокалиемията трябва да бъде лекувана преди приложението на Анафранил. (виж точка 4.2. и 4.4.).

Селективни инхибитори на обратния захват на серотонин(SSRIs)

SSRIs, които са инхибитори на CYP2D6, като флуоксетин, пароксетин, сертралин или на CYP1А2 и CYP2C19 (напр. флувоксамин), също могат да увеличат плазмените концентрации на кломипрамин, като това има съответно неблагоприятни последици. Стабилната плазмена концентрация на кломипрамин се увеличава около 4 пъти при едновременно приложение на флувоксамин (N-desmethylclomipramine намалява ~ 2 пъти). Освен това, едновременното приложение на SSRIs може да предизвика адигивни ефекти върху серотонинергичната система (вж. серотонинергични средства). (Виж т.4.2 Дозировка и начин на приложение и т. 4.4.

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).

Серотонинергични агенти

Рискът от серотонинов синдром, потенциално животозастрашаващо състояние, е повишен, когато кломипрамин се прилага едновременно със серотонинергични лекарства, като например МАО- инхибитори, селективни инхибитори на обратния захват на серотонин (SSRI) и инхибитори на обратния захват на серотонин и норадреналин (SNRI), трициклични антидепресанти, бупренорфин/опиоиди или литий (виж точка 4.2. и 4.4.). За флуоксетин се препоръчва период от две до три седмици за пълно елиминиране от организма и чак след това иницииране на терапия.

Взаимодействия, които трябва да се вземат под внимание

Взаимодействия, водещи до повишаване ефекта на Анафранил

Едновременно приложение с инхибитори на CYP2D6 може да доведе до нарастване на концентрацията на активните метаболити, до три пъти при пациенти с фенотип на бързи метаболизатори на дебризоквин/спаргеин, които се проявяват като бавни метаболизатори в този случай. Едновременното прилагане с инхибитори на CYP1А2, CYP2C19 и CYP3A4 се очаква да повиши концентрациите на кломипрамин и да намали концентрациите на N- дезметилкломипрамин, като по този начин не е задължително да се засегне общата фармакология.

Тербинафин

Едновременно прилагане с тербинафин, който е силен инхибитор на CYP2D6, може да доведе до повишена експозиция и акумулиране на кломипрамин и неговия N-деметилиран метаболит.

Следователно, може да се наложи коригиране на дозата при едновременно прилагане с тербинафин.

Циметидин

Едновременно прилагане с хистамин (Н2)-рецепторния антагонист циметидин (инхибитор на няколко Р450 изоензима, в това число CYP2D6 и CYP3A4), може да повиши плазмените концентрации на трициклични антидепресанти, чиято доза е необходимо да се намали.

Перорални контрацептиви

Не е установено взаимодействие между хронично употребяваните перорални контрацептиви (15 или 30 μg дневно етинил естрадиол) и Анафранил (25 mg дневно). Не е известна инхибираща активност на естрогените спрямо CYP2D6, главният ензим, ангажиран в осъществяването на клирънса на кломипрамин, и поради тази причина не се очаква взаимодействие. Въпреки това, при няколко случая с високи дози естроген (50 μg дневно) и трицикличния антидепресант имипрамин се съобщава за повишен терапевтичен отговор и нежелани реакции. Не е ясна

връзката на тези случаи с кломипрамин и естрогени в по-ниски дозови интервали. Препоръчва се мониториране на терапевтичния отговор на трицикличните антидепресанти при по-високи дози естрогени (50 μg дневно); може да е необходимо адаптиране на дозата.

Антипсихотици

Едновременно прилагане с антипсихотици (напр. фенотиазини) може да доведе до повишение на плазмените нива на трициклични антидепресанти, понижен гърчов праг и гърчове. Комбинацията с тиоридазин може да предизвика тежки сърдечни аритмии.

Метилфенцдат

Метилфенидат също може да повиши концентрациите на трицикличните антидепресанти като потенциално инхибира метаболизма им и може да се наложи понижение на дозите на трицикличния антидепресант.

Валпроат

Едновременното приложение на валпроат с кломипрамин може да предизвика инхибиране на CYP2C и/или ензими UGT, което води до повишаване на серумните нива на кломипрамин и дезметилкломипрамин.

Грейпфрут, сок от грейпфрут или от червена боровинка

Едновременното приложение на Анафранил с грейпфрут, сок от грейпфрут или от червена боровинка може да повиши плазмените концентрации на кломипрамин.

Взаимодействия, водещи до понижаване ефекта на Анафранил

Рифампицин

Индукторите на CYP3А и CYP2C, като рифампицин, може да понижат концентрациите на кломипрамин. Едновременното приложение с лекарства индуктори на цитохром Р450 особено на CYP3A4 и CYP2C19 може да ускорят метаболизма и понижат ефикасността на Анафранил.

Антиконвулсанти

Индукторите на CYP3A и CYP2C, като антиконвулсанти (напр. барбитурати, карбамазепин, фенобарбитал и фенитоин), може да понижат концентрациите на кломипрамин. Едновременното приложение с лекарства индуктори на цитохром Р450 особено на CYP3A4 и CYP2C19 може да ускорят метаболизма и понижат ефикасността на Анафранил.

Тютюнопушене

Индуктори на CYP1A2 (напр. никотин/компоненти на цигарения дим) понижават плазмените концентрации на трицикличните антидепресанти. При тютюнопушещите пациенти плазмените концентрации на кломипрамин в steady-state са 2 пъти по-ниски в сравнение с непушачи (няма промяна в N-дезметилкломипрамин).

Колестипол и холестирамин

Едновременното приложение на йонообменни смоли като холестирамин или колестипол може да намали плазмените нива на кломипрамин. Препоръчва се преразпределяне на приема на кломипрамин, така че лекарството да се прилага най-малко 2 часа преди или 4-6 часа след приложението на смоли.

Жълт кантарион

Едновременното приложение на Анафранил и жълт кантарион, може да намали плазмените концентрации на кломипрамин.

Взаимодействия, засягащи други лекарства

Антихолинергични агенти

Трицикличните антидепресанти може да потенцират ефектите на тези медикаменти (напр. фенотиазини, антипаркинсонови средства, антихистамини, атропин, бипериден) върху очите ЦНС, червата и пикочния мехур.

Антиадренергични агенти

Анафранил може да намали или дори да неутрализира антихипертензивните ефекти на адренергични блокери като гванетидин, бетанидин, резерпин, клонидин и алфа-метилдопа. При необходимост от едновременно антихипертензивно лечение, трябва да се прилагат антихипертензивни медикаменти от други класове (напр. вазодилататори или бета-блокери).

Депресанти на ЦНС

Трицикличните антидепресанти може да потенцират ефекта на алкохола и на други вещества, потискащи ЦНС (напр. барбитурати, бензодиазепини или общи анестетици).

Симпатикомиметици

Анафранил може да потенцира сърдечносъдовите ефекти на адреналин, норадреналин, изопреналин, ефедрин и фенилефрин (напр. местни анестетици).

Антикоагуланти

Някои трициклични антидепресанти може да потенциират антикоагулантния ефект на кумариновите лекарства, като варфарин и по този начин да инхибират метаболизма им (CYP2C9). Няма данни за способността на кломипрамин да инхибира метаболизма на антикоагулантите като варфарин, все пак се препоръчва мониторинг на плазмения протромбин за този клас лекарства. Кломипрамин е също така in vitro (Kj=2.2 μМ) и in vivo инхибитор на активността на CYP2D6 (окисление на спартеин) и поради тази причина може да повиши концентрациите на едновременно прилаганите лекарствени продукти, чийто клирънс се осъществява чрез CYP2D6 при бързите метаболизатори.

Жени с детероден потенциал

Няма данни в подкрепа на каквито и да са специални препоръки при жени с детероден потенциал.

Бременност

Има ограничени данни за приложението на Анафранил при бременни жени, които да показват, че има потенциална възможност за увреждане на плода или предизвикване на вродени малформации. Анафранил трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза надхвърля потенциалния риск за плода.

Новородени от майки, приемали трициклични антидепресанти до момента на раждането проявяват симптоми на отнемане като диспнея, летаргичност, колики, раздразнителност, хипотония или хипертония, тремор или конвулсии по време на първите няколко часа или дни от живота си. За да се избегнат подобни прояви дозировката на Анафранил постепенно трябва да се намали и окончателно да се спре най-малко 7 седмици преди изчисления термин на бременността.

Кърмене

Поради преминаване на лекарственото вещество в кърмата, при кърмене Анафранил трябва постепенно да се спре или кърменето да бъде преустановено.

Фертилитет

Не са наблюдавани нежелани ефекти върху репродуктивността при мъжки и женски плъхове при дози от 24 mg/kg (вж. т. 5.3 Предклинични данни за безопасност).

Пациентите, приемащи Анафранил, трябва да бъдат предупредени, че може да изпитат ефекти като замъгляване на зрението и други симптоми от страна на ЦНС и психични нарушения, като сънливост, нарушено внимание, объркване, дезориентация, влошаване на депресията, делириум и т.н (виж точка 4.8.). В тези случаи те не трябва да шофират, да работят с машини или да извършват дейности, налагащи повишена концентрация на вниманието.

Пациентите също така трябва да бъдат предупредени, че алкохолът или други лекарства може да потенциират тези ефекти (виж точка 4.5.).

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите ефекти обикновено са леки и преходни и отзвучават при продължително лечение или при редукция на дозата. Те не винаги корелират с плазмените нива на лекарствения продукт или с дозата му. Често е трудно да се отграничат някои от нежеланите ефекти от симптомите на депресия - напр. умора, нарушения в съня, възбуда, тревожност, констипация и сухота в устата.

При настъпване на тежки неврологични или психиатрични нежелани реакции, лечението с

Анафранил трябва да се преустанови.

Нежеланите реакции са групирани в зависимост от честотата, първо най-честите, използвайки следната класификация: много чести (≥1/10); чести (≥1/100, <1/10); нечести (≥1/1 000, <1/100); редки (≥1/10 000, <1/1 000); много редки (<1/10 000); включително изолираните доклади.

Таблица 1: Обобщение на нежеланите лекарствени реакции

Други нежелани лекарствени реакции, получени от спонтанни съобщения от пост- маркетингов опит

Следните нежелани лекарствени реакции се свързват с Анафранил, прилаган перорално или im/iv, получени от постмаркетингови спонтанни съобщения. Тъй като тези реакции са съобщавани доброволно от популация с неустановен брой, не винаги е възможно достоверно да се определи тяхната честота.

Нарушения на нервната система

С неизвестна честота: Серотонинов синдром, екстрапирамидни нарушения акатизия и късна дискинезия).

Нарушения на мускулно-скелетната система н съединителната тъкан

С неизвестна честота: Рабдомиолиза (като усложнение на невролептичен малигнен синдром),

Нарушения на възпроизводителната система н гърдата

С неизвестна честота: Липса на еякулация, забавена еякулация.

Изследвания

С неизвестна честота: Увеличен пролактин.

Симптоми на отнемане

Обикновено след рязко преустановяване на терапията или след рязко намаляване на дозата може да се появят: гадене, повръщане, абдоминални болки, диария, инсомния, главоболие, нервност и тревожност (виж точка 4.4.).

Фрактури на костите

Епидемиологични проучвания, проведени при хора на 50 и повече години, показват повишен риск от фрактура на костите при пациенти, третирани с SSRIs и трициклични антидепресанти. Няма данни за механизма водещ до този риск.

Пациенти в напреднала възраст

Пациенти в напреднала възраст са особено чувствителни към антихолинергичните, неврологични, психиатрични или сърдечно-съдови ефекти. Способността им да метаболизират и елиминират лекарства може да бъде намалена, което води до риск от повишаване на плазмените концентрации при терапевтични дози.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Признаците и симптомите на предозиране с Анафранил са подобни на тези, съобщавани при други трициклични антидепресанти. Основните усложнения са сърдечни и неврологични нарушения.

При деца случайното поглъщане на всяко количество от лекарствения продукт трябва да се счита за много сериозен инцидент с потенциален фатален изход.

Признаци и симптоми

В повечето случаи симптомите на предозиране се появяват в рамките на 4 ч. след поглъщането и достигат максималната си тежест след 24 ч. Поради забавена абсорбция на лекарствения продукт (антихолинергичен ефект), дълъг полуживот и ентерохепатален цикъл, пациентът е изложен на риск в продължение на 4 - б дни.

Може да се наблюдават следните признаци и симптоми:

Централна нервна система

Сънливост, ступор, кома, атаксия, неспокойствие, възбуда, хиперрефлексия, мускулна ригидност и хореоатетоза, гърчове. Също така е възможно да се наблюдават и симптоми, характерии за серотонинов синдром (напр. хиперпирексия, миоклонус, делириум и кома).

Сърдечно-съдова система

Хипотония, тахикардия, аритмии, удължаване на QT интервала и аритмии, включително torsades de pointes, проводни нарушения, шок, сърдечна недостатъчност; в много редки случаи - сърдечен арест.

Може да се появят и респираторна диспнея, цианоза, повръщане, висока температура, мидриаза, изпотяване и олигурия или анурия.

Лечение

Липсва специфичен антидот и като цяло лечението е симптоматично и поддържащо.

При съмнения за предозиране на Анафранил (особено деца), пациентът трябва да бъде хоспитализиран и наблюдаван постоянно в продължение на поне 72 ч.

Ако пациентът е в съзнание, възможно най-бързо направете стомашен лаваж или предизвикайте повръщане. Ако пациентът не е в съзнание, осигурете дихателен път чрез ендотрахеална тръба с маншет преди да започнете лаважа и не предизвиквайте повръщане. Поради антихолинергичния ефект на лекарствения продукт, изпразването на стомаха може да се забави и затова гореизброените мерки се препоръчват в рамките на първите 12 ч. или дори по-късно след предозирането. Прилагането на активен въглен може да спомогне за редуциране на абсорбцията на лекарството.

Поради наличието на данни, че физостигминът може да причини тежка брадикардия, асистолия и припадъци, приложението му не се препоръчва при случаи на свръхдозиране на Анафранил, Хемодиализата и перитонеалната диализа са неефективни поради ниските плазмени концентрации на кломипрамин.