Espiro 50 mg film - coated tablets

Еплеренон е показан:

• Като допълнение към стандартно лечение включващо бета-блокери, за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболеваемост при стабилни пациенти с лявокамерна дисфункция (LVEF ≤40%) и клинични данни за сърдечна недостатъчност след скорошен миокарден инфаркт.

• Като допълнение към стандартно оптимално лечение, за намаляване на риска от сърдечно-съдова смъртност и заболеваемост при възрастни пациенти с (хронична) сърдечна недостатъчност II клас по NYHA и лявокамерна систолна дисфункция (LVEF ≤30%) (вж. точка 5.1).

За индивидуализиране на дозата са налични таблетки от 25 mg и 50 mg. Максималната доза е 50 mg дневно.

За пациенти със сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт:

Препоръчителната поддържаща доза еплеренон е 50 mg веднъж дневно (ОD). Лечението трябва да започне с 25 mg веднъж дневно и да се титрира до прицелната доза от 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в рамките на 4 седмици, като се вземат предвид серумните концентрации на калия (вж. Таблица 1). Лечението с еплеренон обикновено започва в рамките на 3 до 14 дни след остър миокарден инфаркт.

За пациенти с (хронична) сърдечна недостатъчност II класnoNYHA:

При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност II клас по NYHA лечението трябва да бъде започнато с доза 25 mg веднъж дневно и да се титрира до прицелната доза от 50 mg веднъж дневно, за предпочитане в рамките на 4 седмици, като се вземат предвид серумните концентрации на калия (вж. Таблица 1 и точка 4.4).

При пациенти със серумен калий >5,0 mmol/L не трябва да се започва лечение с еплеренон (вж. точка 4.3).

Серумният калий трябва да бъде измерен преди започване на лечение с еплеренон, през първата седмица и един месец след започване на лечението или корекцията на дозата. След това серумният калий трябва да бъде изследван периодично при необходимост.

След започване на лечението дозата трябва да бъде коригирана спрямо концентрацията на серумния калий, както е показано в Таблица 1.

Таблица 1: Коригиране на дозата след започване на лечението

След временно прекратяване приема на еплеренон поради серумен калий ≥ 6,0 mmol/L лечението с еплеренон може да бъде подновено при доза 25 през ден, когато нивото на калия падне под 5,0 mmol/L.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на еплеренон при деца и юноши не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.1. и 5.2.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не е необходима корекция на началната доза. Поради възрастово-обусловеното понижаване на бъбречната функция, рискът от хиперкалиемия нараства при пациенти в старческа възраст. Този риск може да нараства по-нататък при наличие на придружаващи заболявалия, свързани с повишена системна експозиция, в частност при леко до умерено чернодробно увреждане. Препоръчва се периодично мониториране на серумния калий (вж. точка 4.4).

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко бъбречно увреждане не е необходима корекция на началната доза

Препоръчва се периодично мониториране на серумния калий (вж. точка 4.4) и корекция на дозите в съответствие с таблица 1.

Пациентите с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min) трябва да започнат лечението с 25 mg през ден и дозата да бъде определена въз основа на нивата на калия (вж. Таблица 1). Препоръчва се периодично мониториране на серумния калий (вж. точка 4.4).

Няма опит при пациенти с креатининов клирънс <50 ml/min и сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт. Употребата на еплеренон при тези пациенти трябва да се извършва внимателно. Дози над 25 mg дневно не са проучвани при пациенти с креатининов клирънс <50 ml/min.

Приложението при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) е противопоказано (вж. точка 4.3).

Еплеренон не се диализира.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане не е необходима корекция на началната доза. Поради повишена системна експозиция при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва често и редовно проследяване на серумния калий при тези пациенти, особено когато са в старческа възраст (вж. точка 4.4).

Придружаващо лечение

В случай на придружаващо лечение с леки до умерени инхибитори на CYP3A4 например амиодарон, дилтиазем и верапамил, началната доза може да бъде 25 mg веднъж дневно. Дозировката не трябва да превишава 25 mg веднъж дневно (вж. точка 4.5).

Еспиро може да бъде приеман със или без храна (вж. точка 5.2).

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Пациенти с изходна концентрация на серумния калий >5,0 mmol/L.

• Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (eGFR <30 mL/min/1 ,73 m²).

• Пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (клас С по Child-Pugh)

• Пациенти, получаващи калий-съхраняващи диуретици или мощни инхибитори на CYPЗА4 (напр. итраконазол, кетоконазол, ритонавир, нелфинавир, кларитромицин, телигромицин и нефазодон) (вж. точка 4.5)

• Комбиниране на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) инхибитор и ангиотензин- рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон.

Хиперкалиемия:

Обусловено от неговия механизъм на действие, с еплеренон е възможно да настъпи хиперкалиемия. При всички пациенти серумните калиеви концентрации трябва да бъдат проследявани в началото на лечението и при промяна на дозировката. След това се препоръчва периодично проследяване, особено при пациенти с риск от развитие на хиперкалиемия, като такива в старческа възраст, с бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.2) или диабет. Не се препоръчва употребата на калиеви добавки след започване на лечение с еплеренон поради повишен риск от хиперкалиемия. Намаляването на дозата на еплеренон предизвиква понижаване на серумния калий. В клинично проучване е показано, че добавянето на хидрохлоротиазид към лечението с еплеренон е компенсирало нарастването на серумния калий.

Рискът от хиперкалиемия може да се повиши, когато еплеренон се използва в комбинация с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин-рецепторен блокер (АРБ). Комбинацията инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин-рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон не трябва да се използва (вж. точки 4.3 и 4.5).

Нарушена бъбречна функция:

Нивата на калий трябва да бъдат проследявани редовно при пациенти с увредена бъбречна функция, включително при диабетна микроалбуминурия. Рискът от хиперкалиемия нараства с понижаване на бъбречната функция. Въпреки ограничените данни от проучването EPHESUS при пациенти с диабет тип 2 и микроалбуминурия, при този малък брой пациенти е наблюдавана повишена честота на хиперкалиемия. Следователно тези пациенти трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. Еплеренон не се диализира.

Нарушена чернодробна функция:

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (Child Pugh клас А и В) не са наблюдавани увеличения на серумния калий над 5,5 mmol/L. При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане трябва да бъдат проследявани стойностите на електролитите. Употребата на еплеренон при пациенти с тежко чернодробно увреждане не е изследвана и поради това е противопоказана (вж. точки 4.2 и 4.3).

Индуктори наCYP3A4:

Не се препоръчва едновременно приложение на еплеренон със силни индуктори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).

Литий, циклоспорин и такролимус трябва да бъдат избягвани по време на лечение с еплеренон (вж. точка 4.5).

Лактоза:

Таблетките съдържат лактоза и не трябва да бъдат прилагани при пациенти с редки наследствени проблеми, като непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.

Натрий:

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) за таблетка, т.е. практически не съдържа натрий.

Фармакодннамични взаимодействия

Калий-съхраняващи диуретици и калиеви добавки

Поради повишен риск от хиперкалиемия, еплеренон не трябва да бъде прилаган при пациенти, получаващи други калий-съхраняващи диуретици и калиеви добавки (вж. точка 4.3). КалиЙ- съхраняващите диуретици могат да засилят също ефекта на антихипертензивни средства и други диуретици.

АСЕ инхибшпори, ангиотензин-рецепторни блокери (АРБ):

Рискът от хиперкалиемия може да се повиши, когато еплеренон се използва в комбинация с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин-рецепторен блокер. Препоръчва се стриктно проследяване на серумния калий и бъбречната функция, особено при пациенти с риск от увредена бъбречна функция, напр. пациенти в напреднала възраст. Тройна комбинация от инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) и/или ангиотензин рецепторен блокер (АРБ) с еплеренон не трябва да се използва (вж. точки 4.3 и 4.4).

Литий:

Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия на еплеренон с литий. Все пак

при пациенти, получаващи литий едновременно с диуретици и АСЕ инхибитори, се съобщава за литиева токсичност (вж. точка 4.4). Едновременното приложение на еплеренон и литий трябва да бъде избягвано. Ако тази комбинация е необходима, плазмените концентрации на литий трябва да се проследяват (вж. точка 4.4).

Циклоспорин, такролимус:

Циклоспорин и такролимус могат да доведат до нарушение на бъбречната функция и да повишат риска от хиперкалиемия. Едновременното приложение на еплеренон и циклоспорин или такролимус трябва да се избягва. Ако е необходимо, се препоръчва стриктно мониториране на серумния калий и бъбречната функция, когато циклоспорин или такролимус се прилагат по време на лечение с еплеренон (вж. точка 4.4).

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС):

Лечението с НСПВС може да доведе до остра бъбречна недостатъчност, чрез пряко действие върху гломерулната филтрация, особено при рискови пациенти (в напреднала възраст и/или дехидратирани пациенти). Пациенти, приемащи еплеренон и НСПВС, трябва да бъдат подходящо хидратирани и бъбречната им функция - проконтролирана преди започване на лечението.

Триметоприм:

Едновременното приложение на триметоприм с еплеренон повишава риска от хиперкалиемия. Трябва да се мониторират серумният калий и бъбречната функция, особено при пациенти с бъбречно увреждане и напреднала възраст.

Алфа-1-блокери (напр. празозин, алфузозин):

При комбиниране на алфа-1-блокери с еплеренон има възможност за засилен хипотензивен ефект и/или постурална хипотония. Препоръчва се клинично мониториране за постурална хипотония при едновременно приложение с алфа-1-блокери.

Трициклични антидепресанти, невролептици, амифостин, баклофен:

Едновременното приложение на тези лекарства с еплеренон може потенциално да повиши антихипертензивните ефекти и риска от постурална хипотония.

Глюкокортикоиди, тетракозактид:

Едновременното приложение на тези лекарства с еплеренон може потенциално да понижи антихипертензивните ефекти (задръжка на натрий и течности).

Фармакокинетични взаимодействия

Invitro проучвания показват, че еплеренон не е инхибитор на изоензимите CYP1A2, CYP2C19, CYP2C9, CYP2D6 или CYP3A4. Еплеренон не е субстрат или инхибитор на Р-гликопротеин.

Дигоксин:

Системната експозиция (AUC) към дигоксин нараства с 16% (90% CI: 4% - 30%) при едновременно приложение с еплеренон. Необходимо е повишено внимание при дозиране на дигоксин близо до горната граница на терапевтичния диапазон.

Варфарин:

Не са наблюдавани клинично-значими фармакокинетични взаимодействия с варфарин. Необходимо е повишено внимание при дозиране на варфарин близо до горната граница на терапевтичния диапазон.

Субстрати наCYP3A4:

Резултатите от фармакокинетични проучвания с тест-субстрати на CYP3A, напр. миадозлам и цизаприд, не показват значими фармакокинетични взаимодействия при едновременно приложение на тези лекарства с еплеренон.

Инхибитори наCYP3A4:

• Мощни инхибитори на CYP3A4: при едновременно приложение на еплеренон и лекарства, инхибиращи ензима CYP3A4, могат да настъпят значими фармакокинетични взаимодействия. Мощен инхибитор на CYP3А4 (кетоконазол 200 mg два пъти дневно) е довел до покачване с 441% на AUC на еплеренон (вж. точка 4.3). Едновременната употреба на еплеренон с мощни инхибитори на CYP3A4, като кетоконазол, итраконазол, ритонавир, нелфинавир, кларитромицин, телитромицин и нефазадон, е противопоказано (вж. точка 4.3).

• Леки до умерени инхибитори на CYP3A4: едновременното приложение с еритромицин, саквинавир, амиодарон, дилтиацем, верапамил и флуконазол е довело до значими фармакокинетични взаимодействия с нарастване AUC от порядъка на 98% до 187%. Следователно дозата на еплеренон не трябва да превишава 25 mg дневно при едновременно приложение на леки до умерени инхибитори на CYP3A4 и еплеренон (вж. точка 4.2).

Индуктори наCYP3A4:

Едновременното приложение на жълт кантарион (мощен индуктор на CYP3A4) с еплеренон е предизвикало понижение на AUC на еплеренон с 30%. По-изразено понижение на AUC на еплеренон може да настъпи при по-мощни индуктори на CYP3A4 като рифампицин. Поради риска от понижена ефикасност на еплеренон, едновременното приложение на силни индуктори на CYP3A4 (рифампицин, карбамазепин, фенитоин, феиобарбитал, жълт кантарион) с еплеренон не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Антиациди:

Въз основа на фармакокинетично клинично проучване не се очаква значимо взаимодействие при едновременно приложение на антиациди с еплеренон.

Липсват достатъчно данни за употребата на еплеренон при бременни жени. Проучвания при животни не показват преки или непреки неблагоприятни ефекти по отношение на бременността, ембриофеталното развитие, раждането и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Необходимо е внимание при предписването на еплеренон на бременни жени.

Не е известно дали еплеренон се екскретира в кърмата при човека след перорално приложение. Предклинични данни обаче показват, че еплеренон и/или метаболити се установяват в кърмата при плъхове, и че новородени плъхове, изложени на такъв път на прием, се развиват нормално. Поради неизвестния потенциал за нежелани реакции върху кърмачето, трябва да се вземе решение дали да бъде спряно кърменето или да се спре лекарството, като се вземе предвид значението на лекарството за майката.

Няма данни относно фертилитета при хора.

Не са провеждани проучвания за влиянието на еплеренон върху способността за шофиране или работа с машини. Еплеренон не предизвиква сънливост или нарушение на когнитивните функции, но при шофиране или работа с машини трябва да се вземе предвид, че по време на лечението е възможна поява на замайване.

В две проучвания (проучване, оценяващо ефикасността и преживяемостта при приложение на еплеренон при сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт) (Eplerenone Post-acute Myocardial Infarction Heart Failure Efficacy and Survival Study [EPHESUS], и проучване оценяващо хоспитализирането и преживяемостта при приложение на еплеренон при лека сърдечна недостатъчност (Eplerenone in Mild Patients Hospitalization and Survival Study in Heart Failure [EMPHASIS-HF]), общата честота на нежелани лекарствени реакции, съобщавана при еплеренон, е била сходна с плацебо.

Посочените по-долу реакции са такива, при които се подозира връзка с лечението и които са повече, отколкото при плацебо или такива, които са сериозни и са значително повече, отколкото при плацебо, или които са наблюдавани по време на постмаркетинговия период. Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас и абсолютна честота. Честотите са дефинирани като: чести ≥ 1/100, < 1/10; нечести≥1/1000, < 1/100); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 1: Честота на НЛР при плацебо-контролирани проучвания с Еплеренон

В проучването EPHESUS са били наблюдавани числено повече случаи на инсулт в групата пациенти в напреднала старческа възраст (≥ 75 години). Няма обаче статистическа значимост в разликата между честотата на инсулт в групата с еплеренон (30) и тази с плацебо (22). В EMPHASIS-HF броят на случаите с инсулт при пациентите в напреднала старческа възраст (≥ 75 години) е бил 9 в групата с еплеренон и 8 в групата с плацебо.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Не са съобщавани случаи на предозиране с еплеренон при хора.

Най-вероятната очаквана проява на предозирането при човек би била хипотония или хиперкалиемия. Еплеренон не може да се отстранява чрез хемодиализа. Установено е, че еплеренон се свързва във висока степен с активен въглен. При евентуална поява на симптоматична хипотония трябва да се започне поддържаща терапия. Ако се развие хиперкалиемия, трябва да се започне стандартно лечение.