Effentora 200 µg - Buccal tablet

Effentora е показан за лечение на пробивна болка „breakthrough pain” (BTP) при възрастни хора с карцином, които вече получават поддържаща опиоидна терапия за хронична карциномна болка. BTP е преходно обостряне на болката, което настъпва на фона на вече овладяна персистираща болка.

Пациенти, които получават поддържаща опиоидна терапия, са тези, които приемат най-малко 60 mg перорален морфин дневно, най-малко 25 микрограма трансдермален фентанил на час, най-малко 30 mg оксикодон дневно, най-малко 8 mg перорален хидроморфон дневно или еднакво обезболяваща доза от друг опиоид в продължение на седмица или по-дълго.

Лечението трябва да се започне и проведе под наблюдението на лекар с опит в провеждането на опиоидна терапия при раковоболни пациенти. Лекарите трябва да имат пред вид потенциалната злоупотреба с фентанил. Пациентите трябва да се съветват да не приемат едновременно две различни дозировки на фентанил за лечението на пробивна болка и да изхвърлят фентанил-съдържащите продукти, предписани за BTP, когато ги заменят с Effentora. Броят на таблетките с различна дозировка, които са на разположение на пациента по всяко време, трябва да бъде сведен до минимум, за да се избегне объркване и възможно предозиране.

Дозировка

Титриране на дозата

Effentora трябва да бъде индивидуално титриран до постигане на “eфективна” доза, която осигурява адекватно обезболяване и намалява до минимум нежеланите лекарствени реакции. При клинични проучвания eфективната доза Effentora за BTP не е предсказуема на базата на дневната поддържаща доза опиоиди.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани до постигане на eфективна доза.

Титриране при пациенти, които не заменят други фентанил-съдържащи продукти

Началната доза Effentora трябва да бъде 100 микрограма, като се повишава при необходимост в рамките на наличните дози на таблетките (100, 200, 400, 600, 800 микрограма).

Титриране при пациенти, които заменят други фентанил-съдържащи продукти.

Поради различните характеристики на абсорбция, замяната не трябва да става в съотношение 1:1. Ако се заменя друг перорален продукт, съдържащ фентанил цитрат, се изисква независимо титриране на дозата на Effentora, тъй като бионаличността на продуктите се различава значително. Независимо от това при тези пациенти може да се обсъжда начална доза над

100 микрограма.

Метод на титриране

По време на титрирането, ако не се постигне адекватно обезболяване в рамките на 30 минути след приемането на една таблетка, може да бъде приета втора таблетка Effentora със същото количество на активното вещество.

Ако лечението на BTP епизод изисква повече от една таблетка, при лечението на следващия BTP епизод трябва да се обсъди повишаване на дозата със следващата налична таблетна форма с по-голямо количество на активното вещество.

По време на титрирането могат да бъдат приемани няколко таблетки: до четири таблетки от 100 микрограма или до четири таблетки от 200 микрограма могат да бъдат приети при лечението на изолиран епизод на BTP по време на адаптиране на дозата по следната схема:

• Ако началната таблетка от 100 микрограма не е ефикасна, пациентът може да бъде съветван да лекува следващия епизод на BTP с две таблетки от 100 микрограма. Препоръчва се една таблетка да бъде поставена във всяка страна на устата. Ако се прецени, че тази доза е ефективната доза, лечението на следващите епизоди на BTP може да продължи с единична таблетка Effentora 200 микрограма.

• Ако единична таблетка Effentora 200 микрограма (или две таблетки от 100 микрограма) не се счита за ефикасна, пациентът може да бъде посъветван да приеме две таблетки от

  200 микрограма (или четири таблетки от 100 микрограма) за лечение на следващия епизод на BTP. Препоръчва се две таблетки да бъдат поставени във всяка страна на устата. Ако се прецени, че тази доза е ефективната доза, лечението на следващите епизоди на BTP може да продължи с единична таблетка Effentora 400 микрограма.

• За титриране дo 600 микрограма и 800 микрограма трябва да се приемат таблетки oт

  200 микрограма.

  Дози над 800 микрограма не са оценявани при клинични проучвания.

  Не трябва да се приемат повече от две таблетки при лечение на отделен BTP епизод, с изключение при титриране, когато се приемат до четири таблетки, както е описано по-горе.

  Пациентите трябва да изчакат най-малко 4 часа, преди да лекуват друг BTP епизод с Effentora по време на титриране.

  Поддържаща терапия

  След като ефективната доза бъде установена по време на титрирането, пациентът трябва да продължи да приема тази доза като единична таблетка със съответното количество на активното вещество. Eпизодите на пробивна болка могат да варират по интензивност и необходимата доза Effentora може да се повиши след време поради прогресиращото развитие на придружаващото раково заболяване. В тези случаи може да се употреби втора таблетка Effentora със същото количество на активното вещество. Ако втора таблетка Effentora е необходима няколко последователни пъти, обичайната поддържаща доза трябва да се адаптира повторно (вж. по-долу).

  Пациентите трябва да чакат поне 4 часа, преди да лекуват друг BTP eпизод с Effentora по време на поддържаща терапия.

  Повторно адаптиране на дозата

  Поддържащата доза Effentora трябва да бъде повишена, когато пациентът се нуждае от повече от една таблетка по време на BTP eпизод, при няколко последователни BTP eпизода. При повторно адаптиране на дозата се прилагат същите принципи, изброени при титриране на дозата (вж. по-горе).

  Допълнителното адаптиране на основната опиоидна терапия може да бъде необходимо, ако пациентите имат постоянно повече от четири BTP епизода за 24 часа.

  При липса на адекватен контрол на болката трябва да се вземе предвид възможността за хипералгезия, толеранс и прогресия на подлежащото заболяване (вж. точка 4.4).

  Продължителност и цели на лечението

  Преди започване на лечение с Effentora с пациента трябва да се обсъди стратегия за лечението, включително продължителност и цели на лечението, както и схема за преустановяване на лечението в съответствие с ръководствата за лечение на болка. По време на лечението трябва да има чест контакт между лекаря и пациента, за да се оцени необходимостта от продължаване на лечението, да се обмисли преустановяване на лечението и да се коригират дозите, ако е необходимо. При липса на адекватен контрол на болката трябва да се обмисли възможността за хипералгезия, толеранс и прогресия на основното заболяване (вж. точка 4.4). Effentora не трябва да се използва по-дълго от необходимото.

  Преустановяване на терапията

  Приемът на Effentora трябва да бъде прекратен незабавно, ако пациентът вече няма епизоди на пробивна болка. Лечението на постоянната фонова болка трябва да се поддържа, както е предписано.Ако се налага пълно прекратяване на опиоидната терапия, пациентът трябва да бъде проследяван внимателно от лекаря, за да се овладее рискът от ефекти на внезапно отнемане.

  Чернодробно или бъбречно увреждане

  Effentora трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с умерено или тежко чернодробно или бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).

  Пациенти с ксеростомия

  Пациенти с ксеростомия се съветват да пият вода, за да навлажнят устната кухина преди прилагането на Effentora. Ако тази препоръка не доведе до подходяща eфервесценция, може да бъде препоръчана промяна на терапията.

  Употреба в старческа възраст (над 65 години)

  При клинични проучвания, пациенти над 65 години са показали тенденция за титриране към по-ниска ефективна доза, отколкото по-младите пациенти. Препоръчва се да се подходи с повишено внимание при титриране на дозата на Effentora при пациенти в старческа възраст.

  Педиатрична популация

  Безопасността и ефикасността на Effentora при деца на възраст 0 до 18 години не са установени. Липсват данни.

  Начин на приложение

  След излагане на влага таблетката Effentora освобождава активното вещество чрез eфервесцентна реакция. Поради това пациентите трябва да се съветват да не отварят блистера, преди да са готови да поставят таблетката в устната кухина.

  Oтваряне на блистерната опаковка

  Пациентите трябва да бъдат съветвани да НЕ се опитват да избутат таблетката през блистера, тъй като това може да повреди букалната таблетка. Правилният начин за освобождаване на таблетката от блистера е:

  Една от блистерните единици трябва да бъде отделена от блистерната карта, като се откъсне по перфорациите. След това блистерната единица трябва да бъде сгъната по напечатаната линия на покривното фолио според указанията. Покривното фолио трябва да се отлепи назад до показване на таблетката.

  Пациентите трябва да бъдат съветвани да не се опитват да смачкват или разделят таблетката.

  Таблетката не трябва да се съхранява след изваждане от блистерната опаковка, тъй като не може да се гарантира нейната цялост и има опасност от случайно поглъщане.

  Приложение на таблетката

  Пациентите трябва да извадят таблетката от блистерната единица и веднага да поставят цялата таблетка Effentora в устната кухина (близо до кътник, между бузата и венеца).

  Таблетката Effentora не трябва да се смуче, дъвче или гълта, тъй като това ще доведе до по-ниски плазмени концентрации, отколкото ако се приеме според указанията.

  Effentora трябва да се постави и задържи в устната кухина за период, достатъчен за разтварянето на таблетката, което обикновено отнема приблизително 14-25 минути. Друг възможен начин е таблетката да се постави сублингвално (вж. точка 5.2.).

  Ако след 30 минути има остатъци от таблетката Effentora, те могат да бъдат глътнати с чаша вода.

  Времето, необходимо за пълното разтваряне на таблетката при оромукозно приложение, изглежда не повлиява ранната системна експозиция на фентанил.

  Пациентите не трябва да приемат храна и вода, докато таблетката е в устната кухина.

  В случай на раздразване на лигавицата на устата трябва да се препоръча смяна на мястото на поставяне на таблетката в устната кухина.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Пациенти без поддържаща опиоидна терапия, тъй като има повишен риск oт респираторна депресия.

• Тежка респираторна депресия или тежки oбструктивни белодробни заболявания.

• Лечение на остра болка, която не е пробивна болка.

• Пациенти, които са на лечение с лекарствени продукти, съдържащи натриев оксибат.

Поради рисковете, включително от летален изход, свързани със случайна експозиция, неправилна употреба и злоупотреба, пациентите и техните болногледачи, трябва да бъдат посъветвани да съхраняват Effentora на безопасно и сигурно място, което е недостъпно за други лица.

Случайна употреба при деца

Пациентите и хората, които се грижат за тях, трябва да бъдат осведомени, че Effentora съдържа активно вещество, в количество , което може да бъде фатално,особено за дете. Затова, те трябва да съхраняват всички таблетки на място, недостъпно за деца.

Проследяване

Наложително е пациентите да бъдат наблюдавани постоянно от медицински специалисти по време на процеса на титриране, за да се намалят рисковете от опиоид-свързаните нежелани реакции и да се установи ефективната доза.

Поддържащо опиоидно лечение

Важно е поддържащото опиоидно лечение, използвано за лечение на персистиращата болка на пациента, да бъде стабилизирано, преди да започне терапията с Effentora и пациентът да продължава да бъде на поддържащото опиоидно лечение, докато приема Effentora. Продуктът

не трябва да се дава на пациенти без поддържаща опиоидна терапия, тъй като има повишен риск от респираторна депресия и смърт.

Потискане на дишането

Както при всички опиоиди, има риск от клинично значима респираторна депресия, свързана с употребата на фентанил. Изборът на неподходящи пациенти (напр. приложение при пациенти без поддържаща опиоидна терапия) и/или неподходящо дозиране са довели до случаи с летален изход с Effentora, както и с други продукти с фентанил.

Effentora трябва да се използва само при състоянията, посочени в точка 4.1.

Хронична обструктивна белодробна болест

Необходимо е особено повишено внимание, когато се титрира дозата на Effentora при пациенти с не-тежка хронична обструктивна белодробна болест или други болестни състояния, предразполагащи ги към респираторна депресия, тъй като дори обичайно терапевтични дози Effentora могат да потиснат допълнително дихателния рефлекс до степен на респираторна недостатъчност.

Дихателни нарушения по време на сън

Опиоидите могат да причинят дихателни нарушения по време на сън, включително централна сънна апнея (ЦСА) и хипоксемия по време на сън. Употребата на опиоиди повишава риска от ЦСА по дозозависим начин. При пациенти с прояви на ЦСА обмислете, намаляване на общата доза опиоиди.

Алкохол

Съпътстващата употреба на алкохол с фентанил може да предизвика по-силен ефект на потискане, което може да има летален изход(вж. точка 4.5).

Рискове при съпътстващо приложение с бензодиазепини или сродни на бензодиазепина лекарства

Съпътстващата употреба на опиоиди, включително Effentora, с бензодиазепини или сродни на бензодиазепина лекарства може да доведе до дълбока седация, респираторна депресия, кома и смърт. Поради тези рискове, съпътстващо лечение с опиоиди и бензодиазепини или сродни на бензодиазепина лекарства трябва се предписва само при пациенти, при които алтернативните възможности за лечение не са подходящи.

Ако се вземе решение да се предпише Effentora съпътстващо с бензодиазепини или сродни на бензодиазепина лекарства, трябва да се изберат най-ниските ефективни дози и минимална продължителност на съпътстващата употреба. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани за признаци и симптоми на респираторна депресия и седация (вж. точка 4.5)

Повишено вътречерепно налягане, нарушения на съзнанието

Effentora трябва да се прилага с изключително внимание при пациенти, които могат да бъдат особено чувствителни към интракраниалните ефекти на задръжката на CO2 – например при пациенти с данни за повишено интракраниално налягане или нарушено съзнание. Oпиоидите могат да замъглят клиничната картина при пациент с травма на главата и трябва да се използват само ако са клинично обосновани.

Брадиаритмии

Фентанил може да предизвика брадикардия. Фентанил трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с брадиаритмии в миналото или припациенти с вече съществуващи брадиаритмии.

Чернодробно или бъбречно увреждане

Освен това Effentora трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане. Влиянието на чернодробното и бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на лекарствения продукт не е оценявано, но въпреки това има данни, че при интравенозно приложение клирънсът на фентанил се променя при чернодробно и бъбречно увреждане поради промени на метаболитния клирънс и плазмените протеини. След прилагане

на Effentora увредените чернодробни и бъбречни функции могат да увеличат бионаличността на погълнатия фентанил и да намалят системния клирънс, което би могло да доведе до повишени и удължени опиоидни ефекти. Поради това трябва да се отделят специални грижи по време на процеса на титриране на дозата при пациенти с умерено или тежко чернодробно или бъбречно увреждане.

Внимателна преценка трябва да се направи при пациенти с хиповолемия и хипотензия. Серотонинов синдром

Препоръчва се повишено внимание, когато Effentora се прилага едновременно с лекарства, повлияващи серотонинергичните невротрансмитерни системи.

Възможна е поява на потенциално животозастрашаващ серотонинов синдром при съпътстваща употреба на серотонинергични лекарства като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) и ихибитори на обратното захващане на серотонин норепинефрин (SNRI), както и с лекарства, които нарушават метаболизма на серотонина(включително инхибитори на моно-амино-оксидазата [МАО-инхибитори]). Възможно е това да се развие в рамките на препоръчителната доза.

Серотониновият синдром може да включва промени в психичното състояние (напр. възбуда, халюцинации, кома), нестабилност на автономната система (напр. тахикардия, нестабилно кръвно налягане, хипертермия), невромускулни нарушения (напр. хиперрефлексия, нарушена координация, ригидност) и/или гастроинтестинални симптоми (напр. гадене, повръщане, диария).

При съмнение за серотонинов синдром лечението с Effentora трябва да бъде преустановено.

Толеранс и разстройства, свързани с употребата на опиоиди (злоупотреба и зависимост) Толеранс, физическа зависимост и психологична зависимост могат да се развият при многократно приложение на опиоиди. С фентанил може да се злоупотребява по подобен начин, както с други опиоиди, и всички пациенти, които са на лечение с опиоди, се нуждаят от проследяване за признаци на злоупотреба и пристрастяване. Пациентите с повишен риск от злоупотреба с опиоиди все пак могат да бъдат на подходящо лечение с опиоиди; тези пациенти обаче ще се нуждаят от допълнително проследяване за признаци на неправилна употреба, злоупотреба или пристрастяване.

Многократната употреба на Effentora може да доведе до разстройство, дължащо се на употреба на опиоиди (Opioid Use Disorder, OUD). По-висока доза и по-голяма продължителност на опиоидната терапия могат да увеличат риска от развитие на OUD. Злоупотребата със или умишлената неправилна употреба на Effentora може да доведе до предозиране и/или смърт.

Рискът от развитие на OUD е повишен при пациенти с лична или фамилна анамнеза (на родители или братя и сестри) за разстройства, дължащи се на употреба на вещества (включително разстройство, дължащо се на употреба на алкохол), при настоящи пушачи или при пациенти с лична анамнеза за други психични разстройства (напр. тежка депресия, тревожност и разстройства на личността).

Преди започване на лечение с Effentora и по време на лечението с пациента трябва се обсъдят целите на лечението и схема за преустановяване (вж. точка 4.2). Преди и по време на лечението пациентът трябва да бъде информиран и за рисковете и признаците на OUD. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако се появят такива признаци.

Пациентите ще се нуждаят от проследяване за признаци на поведение на търсене на лекарството (т.е. твърде преждевременни искания за повторно изпълнение на рецепти). Това включва преглед на съпътстващо лечение с опиоиди и психоактивни лекарства (като бензодиазепини). При пациенти с признаци и симптоми на OUD трябва да се обмисли консултация със специалист по зависимости.

Ендокринни ефекти

Опиоидите могат да повлияят върху хипоталамо-хипофизо-адреналната ос или върху гонадната ос. Някои промени, които могат да бъдат наблюдавани, включват повишаване на серумния пролактин и понижаване на кортизола и тестостерона в плазмата. Възможно е да се проявят клинични признаци и симптоми на тези хормонални промени.

Хипералгезия

Както и при други опиоиди, в случай на недостатъчен контрол на болката в отговор на повишена доза фентанил, трябва да се вземе предвид възможността за индуцирана от опиоиди хипералгезия. Може да бъде показано понижаване на дозата фентанил, прекратяване на лечението с фентанил или коригиране на лечението.

Анафилаксия и свръхчувствителност

Има съобщения за анафилаксия и свръхчувствителност във връзка с употребата на съдържащи фентанил перорални продукти (вж. точка 4.8).

Помощно вещество(а) с известно действие

Натрий

Effentora 100 микрограма букални таблетки

Този лекарствен продукт съдържа 10 mg натрий на букална таблетка, които са еквивалентни на 0,5% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО.

Effentora 200 микрограма букални таблетки Effentora 400 микрограма букални таблетки Effentora 600 микрограма букални таблетки Effentora 800 микрограма букални таблетки

Този лекарствен продукт съдържа 20 mg натрий на букална таблетка, които са еквивалентни на 1% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО.

Вещества, които засягат активността на CYP3A4

Фентанил се метаболизира главно чрез изоензимната система (CYP3A4) на човешкия цитохром P450 3A4, поради което могат да настъпят потенциални взаимодействия, когато Effentora се дава едновременно с вещества, които засягат активността на CYP3A4.

CYP3A4 индуктори

Едновременното приложение с вещества, които индуцират активността на 3A4, може да намали ефикасността на Effentora.

CYP3A4 инхибитори

Съпътстващата употреба на Effentora с мощни CYP3A4 инхибитори (напр. ритонавир, кетоконазол, итраконазол, тролеандомицин, кларитромицин и нелфинавир) или умерени CYP3A4 инхибитори (напр. aмпренавир, aпрепитант, дилтиазем, eритромицин, флуконазол, фосaмпренавир, сок от грейпфрут и верапамил) може да доведе до повишени плазмени концентрации на фентанил, потенциално причинявайки сериозни нежелани лекарствени реакции, включително респираторна депресия с летален изход. Пациенти, приемащи Effentora едновременно с умерени или мощни CYP3A4 инхибитори, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за продължителен период от време. Увеличаването на дозата трябва да се прави с повишено внимание.

Средства, които могат да увеличат ефектите на потискане на ЦНС

Едновременното приложение на фентанил с други депресанти на централната нервна система, включителнo други опиоиди, седативни и хипнотични средства (включително бензодиазепини), общи анестетици, фенотиазини, транквилизатори, миорелаксанти, седативни антихистаминови

средства, габапентиноиди (габапентин и прегабалин) и алкохол, може да предизвика допълнителни ефекти на потискане, което може да доведе до респираторна депресия, хипотония, дълбока седация, кома или да има летален изход (вж. точка 4.4).

Седативни лекарства, като бензодиазепини и сродни на бензодиазепина лекарства Съпътстващата употреба на опиоиди със седативни лекарства, като бензодиазепини и сродни на бензодиазепина лекарства, увеличава риска от седация, респираторна депресия, кома и смърт поради адитивния ефект на потискане на ЦНС. Дозата и продължителността на съпътстващата употреба трябва да бъдат ограничени (вж. точка 4.4).

Парциални опиоидни агонисти/антагонисти

Не се препоръчва съпътстващата употреба на парциални опиоидни агонисти/антагонисти (напр. бупренорфин, налбуфин, пентазоцин). Те имат висок афинитет към опиоидните рецептори с относително ниска вътрешна активност и поради това частично антагонизират обезболяващия ефект на фентанил и могат да индуцират синдром на отнемане при пациенти, зависими от опиоиди.

Серотонинергични средства

Едновременното приложение на фентанил със серотонинергични средства като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) или ихибитори на обратното захващане на серотонин норепинефрин (SNRI) или инхибитори на моно-амино-оксидазата (МАО-инхибитори]) може да повиши риска за развитие на серотонинов синдром – едно потенциално животозастрашаващо състояние. Effentora не се препоръчва за употреба при пациенти, които са приеамали МАО-инхибитори в рамките на 14 дни, тъй като има съобщения за тежко и непредсказуемо потенциране на ефекта на опиоидни аналгетици от

MAO-инхибитори.

Натриев оксибат

Съпътстващата употреба на лекарствени продукти, съдържащи натриев оксибат и фентанил, е противопоказано (вж. точка 4.3). Лечението с натриев оксибат трябва да бъде преустановено преди започване на лечение с Effentora.

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на фентанил при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Effentora не трябва да се използва по време на бременност, освен в случай на явна необходимост.

При продължителна употреба на фентанил по време на бременност има риск от синдром на опиоидно отнемане при новороденото, който ако не бъде разпознат и лекуван може да бъде животозастрашаващ, и изисква лечение в съответствие с протоколите, разработени от експертите по неонатология. Ако се налага употреба на опиоиди за продължителен период при бременна жена, уведомете пациентката за риска от синдром на опиоидно отнемане при новороденото и се погрижете да бъде осигурено подходящо лечение (вж. точка 4.8).

Съветва се да не се употребява фентанил по време на дородовия период и раждането (включително с цезарево сечение), тъй като фентанилът минава през плацентата и може да причини респираторна депресия у фетуса. Ако е приложен Effentora, трябва да има постоянно на разположение антидот за детето.

Кърмене

Фентанилът минава в кърмата и може да причини седиране и респираторна депресия у кърмачето. Фентанил нетрябва да се употребява при кърмещи жени и кърменето не трябва да се възобновява най-малко 5 дни след последното прилагане на фентанил.

Фертилитет

Липсват данни при хора по отношение на фертилитета. При проучвания при животни фертилитетът на мъжките индивиди е бил увреден (вж. точка 5.3).

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това опиоидните аналгетици увреждат психическата и/или физическата способност, необходима за изпълнението на потенциално опасни дейности (напр. шофиране или работа с машини). Пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или работят с машини, ако изпитват сънливост, замайване или имат зрителни нарушения, докато приемат Effentora, и да не шофират или работят с машини, преди да разберат как реагират.

Обобщение на профила на безопасност

При прием на Effentora трябва да се очакват типични опиоидни нежелани лекарствени реакции. Често те престават или намаляват по сила при продължителна употреба на лекарствения продукт, след като дозата при съответния пациент е титрирана до най-подходящата. Въпреки това, тъй като най-сериозните нежелани лекарствени реакции са респираторна депресия (възможно водеща до апнея или спиране на дишането), циркулаторна депресия, хипотензия и шок, всички пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани за тези реакции.

Клиничните проучвания на Effentora са предназначени да оценят безопасността и ефикасността при лечение на BTP, като всички пациенти са приемали едновременно и опиоиди, като морфин с удължено освобождаване или трансдермален фентанил за персистиращата болка. Поради това не е възможно окончателно да се отделят ефектите, дължащи се само на Effentora.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен вид

Следните нежелани лекарствени реакции са съобщени по време на клинични проучвания и постмаркетингов опит с Effentoraи/или други фентанил-съдържащи съставки. Нежеланите лекарствени реакции са изброени по-долу с предпочитаните термини по MedDRA, по системо-органни класове и честота (честотите са дефинирани както следва: много чести ≥1/10, чести≥1/100 дo <1/10, нечести ≥1/1 000 дo <1/100; редки (≥1/10 000 дo <1/1 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка); при всяка група в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на сериозността:

Описание на избрани нежелани реакции

Толеранс

При многократната употреба може да се развие толеранс.

Лекарствена зависимост

Многократната употреба на Effentora може да доведе до лекарствена зависимост дори и в терапевтични дози. Рискът от лекарствена зависимост може да варира в зависимост от индивидуалните рискови фактори на пациента, дозата и продължителността на опиоидната терапия (вж. точка 4.4).

Признаци на опиоидно отказване като гадене, повръщане, разстройство, неспокойствие,втрисане, тремор и изпотяване са наблюдавани при трансмукозно приложен фентанил.

Загуба на съзнание и спиране на дишането са наблюдавани при предозиране (вж. точка 4.9).

През постмаркетинговия период има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включващи обрив, еритем, оток на устните и лицето, и уртикария (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в https://www.ema.europa.eu/en/documents/template-form/qrd-appendix-v-adverse-drug-reaction-reporting-details_en.docx.

Симптоми

Очаква се симптомите на предозиране на фентанил да имат прояви, подобни на тези при интравенозно приложение на фентанил и други опиоиди, в резултат на фармакологичните му действия, от които най-сериозните значими ефекти са нарушено съзнание, загуба на съзнание, кома, хипотония, респираторна депресия, респираторен дистрес и дихателна недостатъчност, довели до смърт.

Наблюдавани са случаи на дишане тип Cheyne Stokes при предозиране на фентанил, по-специално при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатъчност.

При предозиране на фентанил е наблюдавана и токсична левкоенцефалопатия. Овладяване

Незабавното овладяване на опиоидно предозиране включва изваждане на букалната таблетка Effentora, ако е все още в устата, осигуряване на свободен дихателен път, физикално и вербално стимулиране на пациента, оценка на нивото на съзнание, вентилаторния и циркулаторния статус, и асистирана вентилация (вентилаторна поддръжка) при нужда.

Предозиране (случайно поглъщане) при лице, което не приема опиоиди

За лечение на предозиране (случайно поглъщане) при лице, което не приема опиоиди, трябва да се установи интравенозен достъп и да се приложи налоксон или друг опиоиден aнтагонист при клинични индикации. Продължителността на респираторната депресия след предозиране може да бъде по-голяма от ефектите в резултат на действието на опиоидния aнтагонист (напр. полуживотът на налоксон варира от 30 дo 81 минути) и може да е необходимо многократно приложение. Консултирайте се с Кратка характеристика на продукта на съответния опиоиден aнтагонист за подробности относно подобна употреба.

Предозиране при пациенти, поддържани с опиоиди

За лечение на предозиране при пациенти, поддържани с опиоиди, трябва да се установи интравенозен достъп. Разумната употреба на налоксон или друг опиоиден aнтагонист може да бъде обоснована в някои случаи, но тя е свързана с риск от провокиране на остър синдром на отнемане.

Въпреки че след употреба на Effentora не е наблюдавана мускулна ригидност, пречеща на дишането, това е възможно с фентанил и други опиоиди. Ако възникне такава ригидност, тя трябва да се овладее с асистирана вентилация, опиоиден aнтагонист и като крайна мярка с невромускулно блокиращо средство.