Vivace Duo 5 mg/5 mg hard capsules

Лечение на хипертония при възрастни.

Вивейс Дуо е показан като заместителна терапия при пациенти с кръвно налягане, адекватно контролирано с рамиприл и амлодипин, приемани едновременно в същите дози, но като отделни лекарства.

Вивейс Дуо не трябва да се използва за първоначално лечение на хипертония. Дозата на всяка съставка трябва да се индивидуализира според профила на пациента и контрола на кръвното налягане.

Ако се изисква промяна на дозата, схемата на дозиране първо трябва да се определи индивидуално по отношение на отделните съставки рамиприл и амлодипин и след като веднъж се установи може да се премине към комбинацията Вивейс Дуо.

Препоръчителната доза е по една капсула дневно. Максималната дневна доза е една капсула от 10mg/10mg.

Специални популации

Бъбречно увреждане

За да се установи оптималната начална доза и поддържащата доза за пациенти с бъбречно увреждане, дозата на пациентите трябва да бъде индивидуално титрирана по отношение на отделните компоненти амлодипин и рамиприл.

Рамиприл се диализира в ниска степен; лекарственият продукт трябва да се прилага няколко часа след провеждане на хемодиализа.

Амлодипин не се диализира. Амлодипин трябва да се прилага с особено внимание при пациенти, провеждащи диализа.

По време на лечение с Вивейс Дуо бъбречната функция и стойностите на серумния калий трябва да се мониторират. При влошаване на бъбречната функция, употребата на Вивейс Дуо трябва да се преустанови и да се замени с адекватно адаптираните отделни компоненти.

Чернодробно увреждане

Максималната дневна доза е 2,5 mg рамиприл.

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст се препоръчва по-ниска първоначална доза и повишаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Вивейс Дуо при деца не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1, 5.2 и 5.3, но не могат да бъдат направени препоръки за дозировка.

Тъй като храната не оказва влияние върху абсорбцията на рамиприл и амлодипин, Вивейс Дуо може да се приема независимо от приема на храна. Препоръчително е Вивейс Дуо да се приема по едно и също време на деня.

Свръхчувствителност към активните вещества, към други АСЕ инхибитори (инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим), към дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Свързани с рамиприл

• Едновременната употреба на Вивейс Дуо с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

• Анамнеза за ангиоедем (наследствен, идиопатичен или поради предхождащ ангиоедем вследствие на лечение с АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни антагонисти).

• Екстракорпорално лечение, водещо до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности (вж. точка 4.5).

• Значителна двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на бъбречната артерия при един функциониращ бъбрек.

• Втори и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Хипотонични или хемодинамично нестабилни състояния.

• Съпътстваща употреба при терапия със сакубитрил/валсартан. Рамиприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4.5).

Свързани с амлодипин

• Тежка хипотония.

• Шок (включително кардиогенен шок).

• Обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. високостепенна аортна стеноза).Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти, които се лекуват едновременно с диуретици, тъй като тези пациенти могат да имат хиповолемия и/или дефицит на соли. Бъбречната функция и серумният калий трябва да се проследяват.

Свързани с рамиприл

Двойно блокиране наренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се преценi, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Специални популации

Бременност

Лечение с АСЕ инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Пациентки, планиращи да забременеят, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако продължаването на лечението с АСЕ инхибитор не се счита за крайно необходимо. При установяване на бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се преустанови незабавно и, ако е уместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Пациенти, изложени на особено висок риск от хипотония

• Пациенти със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система

Пациенти със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостеронова система са изложени на риск от силно изразено понижаване на артериалното налягане и влошаване на бъбречната функция, поради инхибиране на АСЕ, особено когато АСЕ инхибитор или съпътсващ диуретик се приемат за първи път или при първоначално повишаване на дозата.

Значително активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система може да се очаква и е необходимо медицинско наблюдение, включително проследяване на артериалното налягане, например при:

• пациенти с тежка хипертония

• пациенти с декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност

• пациенти с хемодинамично значимо възпрепятстване на левокамерния входящ или изходящ тракт (напр. стеноза на аортата или митралната клапа)

• пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия, с функциониращ втори бъбрек

• пациенти с чернодробна цироза и/или асцит

• пациенти, подложени на голяма хирургична интервенция или под анестезия със средства, които предизвикват хипотония

Обикновено преди началото на лечението се препоръчва коригиране на дсхидратацията, хиповолемията или солевия дефицит (при пациенти със сърдечна недостатъчност, обаче корекцията трябва да бъде внимателно преценена спрямо риска от обемно натоварване).

• Преходна или персистираща сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт

• Пациенти, изложени на риск от сърдечна или мозъчна исхемия в случай на остра хипотония

Началната фаза на лечението изисква специално лекарско наблюдение.

Пациенти в старческа възраст

Виж точка 4.2.

Хирургични интервенции

Препоръчително е лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, като рамиприл, да се прекрати един ден преди хирургичната процедура, когато е възможно.

Проследяване на бъбречната функция

Бъбречната функция трябва да се оценява преди и по време на терапията и дозата трябва да се адаптира осрбено през първите седмици от лечението. Особено внимателно проследяване се изисква при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.2). Има риск от влошаване на бъбречната функция, особено при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност или след бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност/Ангиоедем

Ангиоедем е бил съобщаван при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително рамиприл (вж. точка 4.8). В случай на ангиоедем, приемът на рамиприл трябва да се прекрати и своевременно да се назначи спешна терапия. Пациентът трябва да бъде поставен под наблюдение поне за 12 до 24 часа и изписан след напълно отзвучаване на симптомите. Интестинален ангиоедем е бил съобщаван при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително рамиприл (вж. точка 4.8). При тези пациенти се наблюдава абдоминална болка (със или без гадене и повръщане).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем. Лечение със сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза рамиприл. Лечение с рамиприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) (вж. точка 4.5). Необходимо е да се подходи с повишено внимание, когато се започва леччение с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и

вилдаглиптин при пациент, който вече приема АСЕ инхибитор.

Анафилактични реакции по време на десенсибилизация

При лечение с АСЕ инхибитори има по-голяма вероятност и повишена степен на тежест на анафилактичните и анафилактоидните реакции към отровата на насекоми и други алергени. Преди провеждане на десенсибилизация трябва да се обмисли временно прекъсване на рамиприл.

Серумен калий

При някои пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително с рамиприл е наблюдавана хиперкалиемия. Пациенти, изложени на риск от поява на хиперкалиемия са тези с бъбречна недостатъчност, на възраст > 70 години, с неконтролиран захарен диабет или със състояния, като дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза.

АСЕ инхибиторите могат да предизвикат хиперкалиемия, тъй като инхибират освобождаването на алдостерон. Ефектът обикновено не е значителен при пациенти с нормална бъбречна функция. При пациенти с нарушена бъбречна функция обаче и/или при пациенти, приемащи хранителни добавки, съдържащи калий (включително заместители на солта), калий- съхраняващи диуретици или други активни вещества, повишаващи плазмения калий (напр. хепарин, триметоприм или котримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол) и особено антагонисти на алдостерона или ангиотензин-рецепторни блокери, може да възникне хиперкалиемия. Калий-съхраняващите диуретици и ангиотензин-рецепторните блокери трябва да се прилагат внимателно при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори, като серумният калий и бъбречната функция трябва да се проследяват (вж. точка 4.5).

Ако едновременната употреба на посочените средства се счита за подходяща, се препоръчва редовно проследяване на серумния калий (вж. точка 4.5).

Неутропен ия/агранулоцитоза

В редки случаи са наблюдавани неутропения/агранулоцитоза, както и тромбоцитопения и анемия; съобщавано е също и за потискане на костномозъчната функция. Препоръчва се проследяване на броя на бели кръвни клетки, за да се установи евентуална левкопения. По- често проследяване се препоръчва в началото на лечението и при пациенти с нарушена бъбречна функция, и при такива със съпътстваща колагеноза (напр. лупус еритематозус или склеродермия), и при всички, които са лекувани с други лекарствени продукти, които могат да предизвикат промени в кръвната картина (вж. точки 4,5 и 4.8).

Етнически различия

АСЕ инхибиторите причиняват ангиоедем с по-висока честота при чернокожи пациенти, отколкото при останалите. Както и другите АСЕ инхибитори, така и рамиприл може да бъде по-слабо ефективен за понижаване на кръвното налягане при чернокожи пациенти, отколкото при останалите, вероятно поради по-високата честота на хипертония с ниски нива на ренин при популацията от чернокожи пациенти с хипертония.

Кашлица

При употребата на АСЕ инхибитори се съобщава за поява на кашлица. Характерно е, че тя е непродуктивна, продължителна и отзвучава след прекратяване на терапията. Индуцираната от АСЕ инхибитор кашлица, трябва да се разглежда като част от диференциалната диагноза на кашлицата.

Свързани с амлодипин

Безопасността и ефикасността на амлодипин по време на хипертонични кризи не са установени.

Специални популации

Пациенти със сърдечна недостатъчност

Пациенти със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. В продължително плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (клас III и IV по NYHA) съобщената честота на белодробен оток е по-висока в групата, лекувана с амлодипин, отколкото в групата на плацебо (вж. точка 5.1). Блокери калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те могат да повишат риска от настъпване на бъдещи сърдечно-съдови инциденти и да повишат смъртността.

Пациенти с увредена чернодробна функция

Полуживотът на амлодипин е удължен и стойностите на AUC са по-високи при пациенти с увредена чернодробна функция; не са определени препоръки относно дозировката. Поради това лечението с амлодипин трябва да започне с долната граница на дозовия диапазон, като е необходимо повишено внимание, както при първоначалното лечение, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане може да се изисква бавно титриране на дозата и внимателно наблюдение.

Пациенти в старческа възраст

При пациентите в старческа възраст повишаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2).

Помощни вещества:

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) за таблетка, т.е. може да са каже, че практически не съдържа натрий.

Противопоказани комбинации

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Екстракорпорално лечение, водещо до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности, като например диализа или хемофилтрация с определени високопропускливи мембрани (напр, полиакрилонитрилни мембрани) и афереза с декстран сулфат на липопротеини с ниска плътност, поради повишен риск от тежка анафилактоидна реакция (вж. точка 4.3). Ако подобно лечение се изисква, е необходимо да се обмисли използване на различен вид диализна мембрана или различен клас антихипертензивно средство.

Лекарства, повишаващи риска от ангиоедем

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като това повишава риска от ангиоедем (вж. точка 4.3 и 4.4).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Предпазни мерки при употреба

Калий-съхраняващи диуретици, хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта

Въпреки че серумният калий обикновено остава в рамките на нормалните граници, при някои пациенти, лекувани с рамиприл, може да възникне хиперкалиемия. Употребата на калий- съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишение на серумния калий. Трябва също да се внимава, когато рамиприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, като напр. триметоприм и котримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като е известно, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик подобно на амилорид. Поради това не се препоръчва комбинирането на рамиприл с гореспоменатите лекарства. Ако е показана съпътстваща употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий.

Такролимус

Възможно е да възникне хиперкалиемия; поради това е необходимо стриктно проследяване на серумния калий.

Циклоспорин

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с циклоспорин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с хепарин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Антихипертензивни средства (напр. диуретици) и други вещества, които могат да понижат артериалното налягане (напр. нитрати, трициклични антидепресанти, анестетици, прекомерен прием на алкохол, баклофен, алфузозин, доксазозин, празозин, тамсулозин, теразозин): може да се очаква увеличаване на риска от хипотония (вж. точка 4.2 за диуретици).

Вазопресорни симпатикомимегици и други вещества (напр, изопротеренол, добутамин, допамин, епинефрин), които могат да намалят антихипертензивния ефект на рамиприл: препоръчва се проследяване на артериалното налягане.

Алопуринол, имуносупресори, кортикостероиди, прокаинамид, цитостатици и други вещества, които могат да променят броя на кръвните клетки: повишена вероятност от поява на хематологични реакции (вж. точка 4.4).

Литиеви соли: екскрецията на лития може да бъде понижена от АСЕ инхибиторите и поради това токсичността на лития може да се увеличи. Нивата на лития трябва да се проследяват.

Антидиабетни средства, включително инсулин: могат да възникнат хипогликемични реакции.

Препоръчва се проследяване на стойностите на кръвната захар.

Нестероидни противовъзпалителни средства и ацетилсалицилова киселина: може да се очаква намаляване на антихипертензивния ефект на рамиприл. Освен това, съпътстващото лечение с АСЕ инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и да засили калиемията.

Ефект на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори на CYP3A4: Едновременната употреба на амлодипин със силни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови антимикотици, макролиди, като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значително увеличаване на експозицията на амлодипин. Клиничното значение на тези фармакокинетични вариации може да бъде по-силно изразено при пациенти в старческа възраст. Може да се наложи клинично наблюдение и коригиране на дозата.

Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, при едновременно приложение на амлодипин с кларитромицин.

Индуктори на CYP3A4: При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен

прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).

Приложението на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва, тъй като при някои пациенти може да се увеличи бионаличностга, което води до повишен хипотензивен ефект.

Дантролен (инфузия): При животни са наблюдавани летални камерни фибрилации и сърдечносъдов колапс, свързани с хиперкалиемия след прилагане на верапамил и на дантролен интравенозно. Поради риск от хиперкалиемия се препоръчва да се избягва едновременното приложение на блокери на калциевите канали, като амлодипин, при пациенти, податливи към малигнена хипертермия и при овладяването на малигнена хипертермия.

Такролимус: При едновременно приложение с амлодипин съществува риск от повишаване на нивата на такролимус в кръвта. За да се избегне проява на токсичност от страна на такролимус, приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус, изисква контрол на нивата на такролимус в кръвта и корекция на дозата на такролимус, ако е необходимо.

Влияние на амлодипин върху други лекарствени продукти

Антихипертензивният ефект на амлодипин засилва хипотензивния ефект на други лекарствени продукти с антихипертензивни свойства.

В клинични изследвания за лекарствени взаимодействия, амлодипин не оказва влияние върху фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин, варфарин или циклоспорин.

Симвастатин: Едновременното приложение на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до повишаване на експозицията на симвастатин със 77% в сравнение със самостоятелното приложение на симвастатин. При пациентите на терапия с амлодипин е необходимо дозата на симвастатин да се ограничи до 20 mg дневно.

Като се имат предвид ефектите на отделните компоненти на този комбиниран продукт върху бременността и кърменето:

Вивейс Дуо не се препоръчва за употреба по време на първия триместър на бременността и е противопоказан по време на втория и третия триместър на бременността.

Вивейс Дуо не се препоръчва за употреба по време на кърмене. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/преустанови лечението с Вивейс Дуо, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с амлодипин за майката.

Свързано с рамиприл

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не са убедителни; все пак слабо повишаване на риска не може да бъде изключено. Пациентки, планиращи бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако продължаването на терапията с АСЕ инхибитори не се счита за крайно необходима. При установяване на бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е уместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия.

Известно е, че терапията с АСЕ инхибитор по време на втория и третия триместър причинява фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидроамниоза, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). При експозиция на АСЕ инхибитор от втория триместър на бременността се препоръчва проверка на бъбречната функция и черепа чрез ултразвук. Новородени, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори, трябва да бъдат стриктно наблюдавани за поява на хипотония, олигурия и хиперкалиемия (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Свързано с амлодипин

Безопасността на амлодипин при бременни жени не е установена.

В проучвания върху животни след прилагане на високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Употреба по време на бременност се препоръчва само когато не съществува по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване е с по-висок риск за майката и плода.

Свързано с рамиприл

Рамиприл не се препоръчва за употреба, тъй като няма достатъчно информация относно употребата му по време на кърмене (вж. точка 5.2) и е за предпочитане алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено кърмаче.

Свързано с амлодипин

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата е неизвестен. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/прекрати кърменето или да се продължи/прекрати терапията с амлодипин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за майката.

При някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали са наблюдавани обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите. Клиничните данни за потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета са недостатъчни. В едно проучване върху плъхове, са наблюдавани нежелани лекарствени реакции върху мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).

Вивейс Дуо може да повлияе в слаба до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани лекарствени реакции (напр. симптоми при понижаване на артериалното налягане, като замайване, главоболие, умора) могат да нарушат способността на пациента да се концентрира и да реагира и следователно са свързани с риск в ситуации, при които тези способности са от особено значение (напр. шофиране и работа с машини).

Това може да се случи особено в началото на лечението или при преминаване от лечение с други продукти. Препоръчва се повишено внимание особено в началото на лечението.

Профилът на безопасност на рамиприл включва поява на персистираща суха кашлица и реакции, дължащи се на хипотонията. Сериозните нежелани лекарствени реакции са инсулт миокарден инфаркт, ангиоедем, хиперкалиемия, бъбречно или чернодробно увреждане, панкреатит, тежки кожни реакции и неутропения/агранулоцитоза.

По време на лечение с амлодипин най-често наблюдаваните нежелани лекарствени реакции са: сомнолентност, замаяност, главоболие, палпитации, зачервяване, болка в областта на корема, гадене, оток на глезените, едем и умора.

Честотата на нежеланите реакции е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до< 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани по време на самостоятелно лечение с рамиприл и амлодипин:

*в повечето случаи с холестаза

Педиатрична популация

Безопасността от приложението на рамиприл е наблюдавана по време на 2 клинични проучвания при 325 деца и юноши на възраст 2-16 години. Като цяло естеството и тежестта на нежеланите лекарствени реакции са сходни с тези при възрастните. При деца честотата на следните нежелани лекарствени е по-висока:

• Тахикардия, запушен нос и ринит при педиатричната популация са "чести” (т.е. ≥1/100 до <1/10) и "нечести" (т.е. ≥1/1 000 до <1/100) в популацията на възрастните пациенти.

• Конюнктивитът при педиатричната популация е "чест" (т.е., ≥1/100 до <1/10), докато при популацията възрастни е "рядък" (т.е. ≥1/10 000 до <1/1 000).

• Тремор и уртикария при педиатричната популация са ’’нечести" (т.е. ≥1/1 000 до <1/100), докато в популацията на възрастните пациенти са "редки" (т.е. ≥1/10 000 до <1/1 000). Като цяло профилът на безопасност на рамиприл при педиатрични пациенти не се различава значително от профила на безопасност при възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Свързано с рамиприл

Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ инхибитори, могат да включват прекомерна периферна вазодилатация (с подчертана хипотония, шок), брадикардия, електролитни нарушения и бъбречна недостатъчност. Пациентът трябва да бъде стриктно наблюдаван и лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Предлаганите мерки, включват първоначална детоксикация (стомашна промивка, прилагане на адсорбенти) и мерки за възстановяване на хемодинамичната стабилност, включително прилагане на алфа 1- адренергични или ангиотензин II (ангиотензинамид) агонисти. Рамиприлат, активният метаболит на рамиприл, се отстранява незадоволително чрез хемодиализа от общото кръвообращение.

Свързано с амлодипин

Опитът с преднамерено предозиране при хора е ограничен.

Наличните данни предполагат, че значителното предозиране може да предизвика ексцесивна периферна вазодилатация и вероятно рефлекторна тахикардия. Има съобщения за изразена и потенциално пролонгирана системна хипотония достигаща до шок с фатален изход.

Некардиогенен белодробен оток се съобщава рядко като последица от предозиране с амлодипин, който може да се прояви със забавено начало на ефекта (24-48 часа след поглъщане) и да изисква изкуствена вентилация. Ранните реанимационни мерки (включително натоварване с течности) за поддържане на перфузията и сърдечния дебит могат да бъдат ускоряващи фактори.

Клинично значимата хипотония, предизвикана от предозиране с амлодипин, изисква активна поддържаща сърдечно-съдова терапия, включително често мониториране на сърдечната и респираторна дейност, повдигане на крайниците и внимание по отношение на циркулаторния обем и количеството отделена урина.

Приложението на вазоконстриктор може да бъде от полза за възстановяване на съдовият тонус и артериалното налягане, ако няма контраиндикации за неговото приложение. Интравенозно приложение на калциев глюконат може да спомогне за преодоляване на ефектите от блокадата на калциевите канали.

В някои случаи може да се направи стомашна промивка. При здрави доброволци прилагането на активен въглен до 2 часа след приложение на 10 mg амлодипин намалява степента на абсорбция на амлодипин. Тъй като амлодипин се свързва с протеините във висока степен, няма вероятност диализата да бъде ефективна.