Aranesp 30 µg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Aranesp 30 µg
Лечение на симптоматична анемия, свързана с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) при възрастни и педиатрични пациенти (вж. точка 4.2).
Лечение на симптоматична анемия при възрастни пациенти с немиелоидни злокачествени заболявания, които са подложени на химиотерапия.
Лечението с Aranesp трябва да се започне от лекар специалист по посочените по-горе заболявания.
Дозировка
Лечение на симптоматична анемия при възрастни и педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
Симптомите на анемията и усложненията може да се различават в зависимост от възрастта, пола и общата тежест на заболяването; необходима е преценка на лекаря на индивидуалното клинично развитие и състояние на пациента. Aranesp се прилага или подкожно или интравенозно за повишаване на хемоглобина до не повече от 12 g/dl (7,5 mmol/l). Подкожният начин на приложение се препоръчва при пациенти, които не са подложени на хемодиализа, за да се избегне пунктиране на периферните вени.
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че се използва най-ниската одобрена ефективна доза на Аranesp за осигуряване на адекватен контрол на симптомите на анемията, като същевременно се поддържа концентрация на хемоглобина 12 g/dl (7,5 mmol/l) или по-ниска. Необходимо е внимание при повишаване на дозите на Аranesp при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. При пациенти с недостатъчно повлияване на хемоглобина от Аranesp, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на недостатъчния отговор (вж. точки 4.4 и 5.1).
Вследствие на вариабилност между пациентите може да се наблюдават случайни индивидуални за отделен пациент стойности на хемоглобина над и под желаните нива. Спрямо вариабилността на хемоглобина трябва да се подходи чрез контролиране на дозата при отчитане на таргетната граница на хемоглобина от 10 g/dl (6,2 mmol/l) до 12 g/dl (7,5 mmol/l).
Продължително ниво на хемоглобин над 12 g/dl (7,5 mmol/l) трябва да се избягва; указания за подходящо коригиране на дозата при случаите, когато се наблюдават стойности на хемоглобина надвишаващи 12 g/dl (7,5 mmol/l), са описани по-долу. Повишаване на хемоглобина повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) в рамките на четири седмици трябва да се избягва. Ако това стане, трябва да се извърши подходящо коригиране на дозата, както е предвидено.
Терапията с Aranesp се разделя на две фази, коригираща и поддържаща фаза. Отделно е дадено упътване за възрастни и за педиатрични пациенти.
Възрастни пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
Коригираща фаза:
Началната доза при подкожно или интравенозно приложение е 0,45 µg/kg телесно тегло под формата на еднократна инжекция веднъж седмично. Като алтернатива при пациенти, които не са на диализа, следните начални дози могат да се прилагат подкожно като еднократна инжекция: 0,75 µg/kg веднъж на всеки две седмици или 1,5 µg/kg веднъж месечно. В случай на недостатъчно увеличение на хемоглобина (по-малко от 1 g/dl (0,6 mmol/l) за четири седмици), дозата да се увеличи приблизително с 25%. Увеличаването на дозата не трябва да се прави
по-често от веднъж на четири седмици.
В случай, че хемоглобинът се повиши с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) за четири седмици, дозата се намалява с приблизително 25%. Ако хемоглобинът надхвърли 12 g/dl (7,5 mmol/l), трябва да се обмисли намаляване на дозата. Ако хемоглобинът продължи да се повишава, дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако след намаляване на дозата, хемоглобинът продължава да се повишава, приложението трябва временно да се спре, докато хемоглобинът започне да намалява, в този момент лечението трябва да се започне отново с доза, приблизително 25%
по-ниска от предходната.
Нивото на хемоглобина трябва да се измерва на всеки 1-2 седмици, докато се стабилизира. След това хемоглобинът може да се измерва през по-дълги интервали.
Поддържаща фаза:
При пациенти на диализа, Aranesp може да продължи да се прилага като еднократна инжекция веднъж седмично или веднъж на всеки две седмици. Пациентите на диализа, преминаващи от прилагане на Aranesp веднъж седмично към прилагане веднъж на две седмици, трябва първоначално да получат доза, еквивалентна на двойната предходна доза, прилагана веднъж седмично.
При пациенти, които не са на диализа, Aranesp може да продължи да се прилага като еднократна инжекция веднъж седмично или веднъж на всеки две седмици или веднъж месечно. При пациенти, лекувани с Aranesp веднъж на всеки две седмици, след постигане на таргетната концентрация на хемоглобина, Aranesp може след това да се прилага подкожно веднъж месечно с начална доза, равна на двойната предходна доза, прилагана веднъж на всеки две седмици.
Дозата трябва да се титрира, колкото е необходимо, за поддържане на желаната концентрация на хемоглобина.
В случай, че се налага регулиране на дозата, за да се поддържа желаното ниво на хемоглобина, препоръчва се корекцията да е с около 25%.
Ако повишението на хемоглобина е над 2 g/dl (1,25 mmol/l) в рамките на 4 седмици, дозата трябва да се намали с около 25%, в зависимост от скоростта на нарастване. Ако хемоглобинът надхвърля 12 g/dl (7,5 mmol/l), трябва да се обмисли намаляване на дозата. Ако хемоглобинът продължи да се повишава, дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако след намаляване на дозата, хемоглобинът продължава да се повишава, дозата трябва временно да се спре, докато хемоглобинът започне да намалява, в този момент лечението трябва да се започне отново с доза, приблизително 25% по-ниска от предходната.
След всяка корекция на дозата или схемата на лечение, хемоглобинът трябва да се изследва веднъж на една или две седмици. Промени в дозата по време на поддържащата фаза от терапията не трябва да се правят по-често от веднъж на две седмици.
При промяна на начина на приложение, трябва да се запази същата доза и хемоглобинът да се измерва на всяка една или две седмици, така че да могат да се правят подходящи корекции на дозата, за да се поддържа желаното ниво на хемоглобина.
Клиничните проучвания показват, че възрастни пациенти, получаващи r-HuEPO веднъж, два или три пъти седмично, могат да преминат на доза веднъж седмично или веднъж на две седмици Aranesp. Началната седмична доза Aranesp (µg/седмично) може да се определи, като се раздели общата седмична доза r-HuEPO (IU/седмично) на 200. Началната доза веднъж на две седмици (µg/през седмица) може да се определи като се раздели общата кумулативна доза на
r-HuEPO получена за двуседмичен период на 200. Поради индивидуалните различия е необходимо титриране до оптималната терапевтична доза за всеки отделен пациент. При заместване на терапията с r-HuEPO с Aranesp, хемоглобинът трябва да се измерва на всяка една-две седмици, без да се променя начина на приложение.
Педиатрична популация с хронична бъбречна недостатъчност
Лечението на педиатрични пациенти на възраст под 1 година не е проучeно в рандомизирани клинични изпитвания (вж. точка 5.1).
Коригираща фаза:
При пациенти на възраст ≥ 1 година възраст, началната доза, приложена подкожно или интравенозно е 0,45 µg/kg телесно тегло, като единична инжекция веднъж седмично. Алтернативно, при пациенти които не са на диализа, началната доза от 0,75 µg/kg може да се приложи подкожно като единична инжекция веднъж на всеки две седмици. Ако повишението
на хемоглобина е недостатъчно (по-малко от 1 g/dl (0,6 mmol/l) за период от четири седмици) дозата се повишава с приблизително 25%. Повишаване на дозата не трябва да се прави по-често от веднъж на всеки четири седмици.
Ако за четири седмици повишаването на хемоглобина е повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l), дозата трябва да се намали с приблизително 25%, в зависимост от степента на повишаване. Ако хемоглобинът надвишава 12 g/dl (7,5 mmol/l), трябва да се обмисли намаляване на дозата. Ако хемоглобинът продължи да се повишава, дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако след намаляване на дозата, хемоглобинът продължава да се повишава, приложението трябва временно да се спре, докато хемоглобинът започне да намалява, в този момент лечението трябва да се започне отново с доза, приблизително 25% по-ниска от предходната.
Хемоглобинът трябва да се измерва всяка седмица или всяка втора седмица, докато се стабилизира. След това хемоглобинът може да се измерва през по-дълги интервали.
Коригирането на анемията при педиатрични пациенти с приложение на Aranesp веднъж месечно не е проучено.
Поддържаща фаза:
При педиатрични пациенти на възраст ≥ 1 година в поддържащата фаза, Aranesp може да продължи да се прилага като единична инжекция веднъж седмично или веднъж на всеки две седмици. Пациентите < 6-годишна възраст може да се нуждаят от по-високи дози за поддържане на хемоглобина, отколкото пациентите над тази възраст. Пациенти на диализа, преминаващи от веднъж седмично на прилагане на Aranesp всяка втора седмица, първоначално трябва да получат доза, равна на удвоената предходна доза, прилагана веднъж седмично.
При пациенти на възраст ≥ 11 години, които не са на диализа, щом е постигнато желаното ниво на хемоглобин с еднократно приложение всяка втора седмица, Aranesp може да се прилага подкожно веднъж месечно, като се използва начална доза, равна на удвоената предходна доза, прилагана всяка втора седмица.
Клиничните данни при педиатрични пациенти са показали, че пациенти, получаващи r-HuEPO два или три пъти седмично могат да преминат на Aranesp веднъж седмично, а онези, получаващи r-HuEPO веднъж седмично могат да преминат на Aranesp веднъж на две седмици. Началната педиатрична седмична доза на Aranesp (µg/седмица) може да бъде определена като се раздели общата седмична доза r-HuEPO (IU/седмично) на 240. Началната доза на Aranesp за всеки две седмици (μg/всяка втора седмица) може да бъде определена, като се раздели общата кумулативна доза r-HuEPO, приложена през двуседмичния период, на 240. Поради индивидуалните различия се очаква титриране до оптимална терапевтична доза за всеки пациент. Когато r-HuEPO се замества с Aranesp, хемоглобинът трябва да се мониторира всяка седмица или всяка втора седмица и трябва да се използва същия начин на приложение.
Дозата трябва да се титрира толкова, колкото е необходимо, за да се поддържат желаните нива на хемоглобина.
Ако се налага корекция на дозата, за да се поддържа желаното ниво на хемоглобина, се препоръчва дозата да се коригира с приблизително 25%.
Ако повишаването на хемоглобина е с повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) в рамките на 4 седмици, дозата трябва да се намали с приблизително 25% в зависимост от степента на нарастване. Ако хемоглобинът надвишава 12 g/dl (7,5 mmol/l), трябва да се обмисли намаляване на дозата. Ако хемоглобинът продължи да сеповишава, дозата се намалява с приблизително 25%. Ако след намаляване на дозата, хемоглобинът продължи да се повишава, дозата трябва временно да се спре, докато хемоглобинът започне да намалява, в този момент лечението трябва да се започне отново с доза, приблизително 25% по-ниска от предходната.
Пациентите, които започват диализа по време на лечението с Aranesp трябва да се наблюдават внимателно за адектватен контрол на хемоглобина.
След всяка корекция на дозата или схемата на лечение, хемоглобинът трябва да се проследява всяка седмица или веднъж на две седмици. Промени в дозата през поддържащата фаза на лечение не трябва да бъдат предприемани по-често от веднъж на две седмици.
Когато се променя начина на приложение, трябва да се използва същата доза и нивата на хемоглобина трябва да се проследяват на всяка една или две седмици, така че да могат да се правят подходящи корекции на дозата, за да се поддържа желаното ниво на хемоглобина.
Лечение на симптоматична анемия, предизвикана от химиотерапия при онкологични пациенти
При пациенти с анемия (концентрация на хемоглобина ≤ 10 g/dl (6,2 mmol/l)), Aranesp трябва да се прилага подкожно за повишаване на хемоглобина до не повече от 12 g/dl (7,5 mmol/l).
Симптомите на анемията и усложненията може да се различават в зависимост от възрастта, пола и общата тежест на заболяването, необходима е преценка на лекаря на индивидуалното клинично развитие и състояние на пациента.
Поради вариабилност между пациентите може да се наблюдават случайни индивидуални за отделен пациент стойности на хемоглобина над и под желаните нива. Спрямо вариабилността на хемоглобина трябва да се подходи чрез контролиране на дозата при отчитане на прицелни стойности на хемоглобина в границите от 10 g/dl (6,2 mmol/l) до 12 g/dl (7,5 mmol/l).
Продължително ниво на хемоглобин над 12 g/dl (7,5 mmol/l) трябва да се избягва; указания за подходящо коригиране на дозата при случаите, когато се наблюдават стойности на хемоглобина, надвишаващи 12 g/dl (7,5 mmol/l), са описани по-долу.
Препоръчителната начална доза е 500 µg (6,75 µg/kg), прилагана веднъж на всеки три седмици или като еднократна седмична доза от 2,25 µg/kg телесно тегло. Ако клиничният отговор на пациента (умора, повлияване на хемоглобина) е недостатъчен след девет седмици, продължаването на терапията може да не е ефективно.
Терапията с Aranesp трябва да се прекрати приблизително четири седмици след прекратяването на химиотерапията.
След като веднъж е постигната терапевтичната цел за отделния пациент, дозата трябва да се намали с 25 до 50%, за да се гарантира, че се използва най-ниската одобрена доза на Aranesp за поддържане на хемоглобина на ниво, което контролира симптомите на анемията. Трябва да се обмисли подходящо титриране на дозата между 500 μg, 300 μg и 150 μg.
Пациентите трябва да се следят внимателно, дозата трябва да се намали с приблизително 25 до 50%, ако хемоглобинът надвиши 12 g/dl (7,5 mmol/l). Ако нивата на хемоглобина надвишат
13 g/dl (8,1 mmol/l), лечението с Aranesp трябва временно да се прекрати. Лечението трябва да се възобнови с доза, приблизително 25% по-ниска от предходната, след като нивата на хемоглобина паднат до 12 g/dl (7,5 mmol/l) или по-малко.
Ако повишаването на хемоглобина е повече от 2 g/dl (1,25 mmol/l) за 4 седмици, дозата трябва да се намали с 25 до 50%.
Начин на приложение
Aranesp може да се прилага подкожно от пациента или грижещия се за него, след като е бил обучен от лекар, медицинска сестра или фармацевт.
Aranesp 10, 15, 20, 30, 40, 50, 60, 80, 100, 130, 150, 300, 500 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Aranesp се прилага подкожно или интравенозно както е описано в дозировката.
Редувайте местата на инжектиране и поставяйте инжекцията бавно, за да избегнете дискомфорт на мястото на инжектиране.
Aranesp се доставя готов за употреба в предварително напълнена спринцовка.
Aranesp 10, 15, 20, 30, 40, 50, 60, 80, 100, 130, 150, 300, 500 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Aranesp в предварително напълнена писалка е само за подкожно приложение.
Редувайте местата на инжектиране, за да избегнете дискомфорт на мястото на инжектиране. Aranesp се доставя готов за употреба в предварително напълнена писалка.
Aranesp 25, 40, 60, 100, 200, 300 микрограма инжекционен разтвор във флакон
Aranesp се прилага подкожно или интравенозно, както е описано в дозировката.
Редувайте местата на инжектиране и поставяйте инжекцията бавно, за да избегнете дискомфорт на мястото на инжектиране.
Aranesp се доставя готов за употреба във флакон.
Указанията за приложение, работа и изхвърляне са дадени в точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Недобре контролирана хипертония.
Общи положения
За да се подобри проследимостта на средствата, стимулиращи еритропоетезата (ССЕ), търговското име на прилаганото ССЕ трябва да бъде ясно записано (или посочено) в документацията на пациента.
Кръвното налягане на всички пациенти трябва да се проследява особено след започване на терапия с Aranesp. В случай, че кръвното налягане трудно се контролира с подходящи за тези случаи методи, хемоглобинът може да се намали чрез намаляване или спиране на дозата Aranesp (вж. точка 4.2). При пациенти с ХБН, лекувани с Aranesp, са наблюдавани случаи на тежка хипертония, включително хипертонична криза, хипертензивна енцефалопатия и гърчове.
За да се гарантира ефективна еритропоеза, концентрацията на желязото трябва да се оценява при всички пациенти преди и по време на терапията, като е възможно да се наложи съпътстващо лечение с желязо.
В случай, че организмът не реагира на лечението с Aranesp, трябва да се потърсят причините за това. Недостигът на желязо, фолиева киселина или витамин B12 намалява ефективността на ССЕ и поради това трябва да се коригира. Интеркурентни инфекции, възпалителни процеси или травми, окултни кръвоизливи, хемолиза, тежка алуминиева интоксикация, съпътстващи хематологични заболявания или фиброза на костния мозък също могат да възпрепятстват действието на еритропоетина. Броят на ретикулоцитите се приема като част от оценката. Ако обичайните причини за липса на ефект са изключени и пациентът има ретикулоцитопения, трябва да се предвиди биопсия на костния мозък. Ако находката от костния мозък е съвместима с чиста аплазия на червените кръвни клетки, трябва да се направи изследване за
анти-еритропоетинови антитела.
Има съобщения за тежки кожни нежелани реакции (severe cutaneous adverse reactions, SCARs) във връзка с лечението с епоетин, включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход. По-тежки случаи са наблюдавани при дългодействащите епоетини.
По време на предписването пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и да се наблюдават внимателно за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, които предполагат тези реакции, Aranesp трябва да се преустанови незабавно и да се обмисли алтернативно лечение. Ако пациентът е развил тежка кожна реакция, като SJS или TEN, свързана с употребата на Aranesp, лечението с Aranesp не трябва да се започва отново при този пациент по което и да е време.
Установени са случаи на изолирана аплазия на червените кръвни клетки в следствие на неутрализиращи анти-еритропоетинови антитела, свързани със ССЕ, включително и с Aranesp. Това е съобщавано предимно при пациенти с ХБН, лекувани чрез подкожно приложение. Тези антитела показват кръстосана реакция с всички видове еритропоетинови протеини и пациенти, при които има съмнение, или са с доказано наличие на неутрализиращи антитела към еритропоетин, не трябва да се подлагат на терапия с Aranesp (вж. точка 4.8).
Парадоксално намаление на хемоглобина и развитие на тежка анемия, придружавана от нисък брой ретикулоцити, трябва да стане причина за прекратяване на лечението с епоетин и провеждане на изследване за анти-еритропоетинови антитела. Такива случаи са съобщавани при пациенти с хепатит C, лекувани с интерферон и рибавирин, когато едновременно са употребявани епоетини. Приложението на епоетини не е одобрено за лечение на анемия, свързана с хепатит C.
Активните заболявания на черния дроб са считани за изключващ критерий при всички проучвания на Aranesp, затова няма налична информация за пациенти с нарушена чернодробна функция. Тъй като се счита, че черният дроб е основният път за елиминиране на дарбепоетин алфа и r-HuEPO от организма, Aranesp трябва да се прилага внимателно при пациенти с чернодробно заболяване.
Aranesp трябва да се прилага внимателно също и при пациенти със сърповидноклетъчна анемия.
Злоупотребата с Aranesp от здрави хора може да доведе до прекомерно увеличение на клетъчния обем. Възможно е това да доведе до застрашаващи живота усложнения от страна на сърдечно-съдовата система.
Капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка или предварително напълнената писалка съдържа сух естествен каучук (производно на латекс), който може да предизвика алергични реакции.
Aranesp трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с епилепсия. Съобщени са конвулсии при пациенти, получаващи Aranesp.
Съобщеният риск от тромботични съдови събития трябва да бъде внимателно претеглен спрямо ползите, които могат да се получат от лечението с дарбепоетин алфа, особено при пациенти със съществуващи рискови фактори за тромботични съдови събития, включително затлъстяване и предходна анамнеза за тромботични съдови събития (напр. дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и мозъчносъдов инцидент).
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, поддържаната концентрация на хемоглобина не трябва да надвишава горната граница на таргетната концентрация на хемоглобина, препоръчана в точка 4.2. При клинични проучвания е наблюдаван повишен риск от смърт, сериозни сърдечносъдови или мозъчносъдови инциденти, включително инсулт, и тромбоза на съдовия достъп, когато ССЕ са приемани с цел достигане на хемоглобин над
12 g/dl (7,5 mmol/l).
Необходимо е внимание при повишаване на дозите на Аranesp при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, тъй като високите кумулативни дози епоетин могат да бъдат свързани с повишен риск от смъртност, сериозни сърдечносъдови и мозъчносъдови събития. При пациенти с недостатъчно повлияване на хемоглобина от епоетини, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на недостатъчния отговор (вж. точки 4.2 и 5.1).
Контролирани клинични изпитвания не са показали значими предимства, които могат да се отдадат на приложението на епоетините, когато концентрацията на хемоглобина е повишена над нивото, необходимо за контрол на симптомите на анемия и за избягване на кръвопреливане.
Допълнително лечение с желязо се препоръчва при всички пациенти със стойности на серумния феритин под 100 µg/l, или при онези, чиято трансферинова сатурация е под 20%.
Нивата на калий в серума трябва да се изследват редовно по време на терапията с Aranesp. Повишавания на нивото на калия са отчетени при някои пациенти, приемащи Aranesp, въпреки че директна зависимост не е установена. В случай, че се констатира увеличение на нивото на калия, се налага преустановяване на терапията с Aranesp до нормализиране на нивото.
Онкологични пациенти
Ефект върху туморния растеж
Епоетините са растежни фактори, които главно стимулират производството на червените кръвни клетки. Еритропоетиновите рецептори могат да се експресират върху повърхността на различни туморни клетки. Както всички растежни фактори, така и епоетините може да стимулират растежа на туморите. В няколко контролирани изпитвания, епоетините не са показали подобряване на общата преживяемост или намаляване на риска от туморна прогресия при пациенти с анемия, свързана със злокачествен тумор.
При контролирани клинични изпитвания, употребата на Aranesp и други ССЕ показва:
-
скъсяване на времето до прогресия на тумора при пациенти с напреднал злокачествен тумор на главата и шията, получаващи лъчетерапия, когато се прилага за достигане на хемоглобин над 14 g/dl (8,7 mmol/l), ССЕ не са показани за употреба при тази популация пациенти.
-
намалена обща преживяемост и увеличена смъртност, поради прогресия на заболяването на 4 месеца при пациенти с метастатичен тумор на млечната жлеза, получаващи химиотерапия, когато се прилага за достигане на хемоглобин от
12-14 g/dl (7,5-8,7 mmol/l).
-
повишен риск от смърт, когато се прилага за достигане на хемоглобин 12 g/dl (7,5 mmol/l) при пациенти с активно злокачествено заболяване, които не получават нито химиотерапия, нито лъчетерапия. ССЕ не са показани за употреба при тази популация пациенти.
-
наблюдавано 9% повишение на риска от прогресия на заболяването или смърт в групата с епоетин алфа плюс стандартни грижи (СГ) от първичния анализ и 15% повишен риск, който не може да бъде статистически изключен при пациенти с метастатичен рак на млечната жлеза, получаващи химиотерапия, когато се прилага за постигане на концентрация на хемоглобина в диапазона от 10 до 12 g/dl (6,2 до 7,5 mmol/l).
-
неинфериорност на дарбепоетин алфа спрямо плацебо по отношение на общата преживяемост и преживяемост без прогресия при пациенти в напреднал стадий на недребноклетъчен рак на белия дроб, получаващи химиотерапия, когато се прилага за постигане на целеви хемоглобин от 12 g/dl (7,5 mmol/l) (вж. точка 5.1).
С оглед на горното, при някои клинични обстоятелства кръвопреливането трябва да бъде предпочитан метод на лечение за контролиране на анемията при пациенти с онкологични заболявания. Решението за прилагане на рекомбинантни еритропоетини трябва да бъде базирано на оценка на съотношението полза/риск с участието на отделния пациент, като трябва да се вземе под внимание конкретният клиничен контекст. Факторите, които трябва да се имат предвид при тази оценка, трябва да включват вида на тумора и неговия стадий, степента на анемия, вероятната продължителност на живот, условията, при които пациентът се лекува и предпочитанията на пациента (вж. точка 5.1).
При пациенти със солидни тумори или малигнени лимфопролиферативни образувания, ако хемоглобинът надхвърли 12 g/dl (7,5 mmol/l), дозата трябва да се коригира, съгласно указанията, описани в точка 4.2, за да се избегне потенциалния риск от тромбоемболични усложнения. Тромбоцитите и нивото на хемоглобина също трябва да се проследяват редовно.
Клиничните резултати, получени до този момент, не показват взаимодействия на дарбепоетин алфа с други вещества. Въпреки това не се изключват взаимодействия с вещества с висок потенциал за свързване с червените кръвни клетки, като циклоспорин, такролимус. В случай, че Aranesp се приема едновременно с някое от тези лечения, трябва да се прави редовно изследване на нивата на тези вещества в кръвта и дозата да се коригира при повишаване на хемоглобина.
Бременност
Няма достатъчно и добре контролирани проучвания с Aranesp при бременни жени.
Проучванията при животни не показват преки вредни ефекти върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие. Не е наблюдавано влияние върху фертилитета.
Необходимо е внимание, когато се предписва Aranesp на бременни жени. Кърмене
Не е известно дали Aranesp се екскретира в кърмата. Не може да се изключи евентуален риск за кърмачето. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/да не се приложи терапията с Aranesp, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Резюме на профила на безопасност
Установените нежелани реакции, свързани с Aranesp са хипертония, инсулт, тромбоемболични събития, гърчове, алергични реакции, обрив/еритем и чиста аплазия на червените кръвни клетки; вижте точка 4.4.
Съобщава се за болка на мястото на инжектиране, свързана с лечението, при проучвания, при които Aranesp е прилаган чрез подкожна инжекция. Дискомфортът на мястото на инжектиране обикновено е лек и с преходен характер и настъпва главно след първата инжекция.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и честота. Категориите на честотата се определят като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100, < 1/10); нечести (≥ 1/1 000,
< 1/100); редки (≥ 1/10 000, < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Данните са представени отделно за пациенти с ХБН и онкологични пациенти, като е отразен различният профил на нежелани реакции при тези популации.
Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
Данните са от контролирани проучвания върху 1 357 пациенти, 766 от които са получавали Aranesp и 591 пациенти, които са получавали r-HuEPO. В групата на Aranesp 83% са били на диализа и 17% не са били на диализа. Инсулт е установен като нежелана реакция при допълнително клинично проучване (TREAT, вж. точка 5.1).
Честотата на нежеланите реакции от контролирани клинични проучвания и постмаркетингов опит е следната:
| Системо-органен клас поMedDRA | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | С неизвестна честота2 | Чиста аплазия на червените кръвни клетки |
| Нарушения на имунната система | Много чести | Свръхчувствителностa |
| Нарушения на нервната система | Чести | Инсултб |
| Нечести1 | Гърчове | |
| Сърдечни нарушения | Много чести | Хипертония |
| Съдови нарушения | Нечести | Тромбоемболични събитияв |
| Нечести1 | Тромбоза на съдовия достъп за диализаг | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Обрив/еритемд |
| С неизвестна честота2 | SJS/TEN, еритема мултиформе, образуване намехури, ексфолиация на кожата |
| Системо-органен клас поMedDRA | Честота | Нежелана реакция |
| Общи нарушения и ефекти на | Чести | Болка на мястото на |
| мястото на приложение | инжектиране | |
| Нечести1 | Посиняване на мястото на | |
| инжектиране | ||
| Кръвоизлив на мястото на | ||
| инжектиране |
Източник: Включва 5 рандомизирани, двойнослепи, активно-контролирани проучвания (970200, 970235, 980117, 980202 и 980211), с изключение на нежеланата реакция инсулт, която е идентифицирана като нежелана реакция в проучването TREAT (проучване 20010184).
1 Нежелани реакции, идентифицирани в постмаркетингови условия. Съгласно указанието за кратката характеристика на продукта (версия 2, септември 2009 г.), честота на нежеланите реакции, идентифицирани в постмаркетингови условия, е определена с използване на метода „Rule of three”.
2 От наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата.
a Събитията на свръхчувствителност включват всички събития при стандартизирана заявка по MedDRA (SMQ) „свръхчувствителност“.
б Събитията на инсулт включват предпочитаните термини хеморагичен инсулт, исхемичен инсулт, мозъчносъдов инцидент и прогресиращ инсулт.
в Нежеланата реакция „тромбоемболични събития“ включва предпочитаните термини артериална емболия, тромбофлебит, тромбоза, венозна тромбоза на крайник.
г „Тромбоза на венозния достъп за диализа“ включва всички нежелани реакции, свързани със заявка на Amgen по MedDRA (AMQ) „тромбоза на венозния достъп за диализа“.
д Нежеланата реакция „обрив/еритем“ включва предпочитаните термини обрив, пруритичен обрив, макулозен обрив, генерализиран обрив, еритем.
Онкологични пациенти
Нежеланите реакции са определени въз основа на сборни данни от осем рандомизирани, двойно-слепи, плацебо контролирани изпитвания с Aranesp с общ брой пациенти 4 630
(2 888 на Aranesp, 1 742 на плацебо). При клиничните изпитвания са били включени пациенти със солидни тумори (напр. на белия дроб, на гърдата, на дебелото черво, на яйчниците) и злокачествени лимфоидни заболявания (напр. лимфом, множествен миелом).
Честотата на нежеланите реакции от контролирани клинични проучвания и постмаркетингов опит е следната:
| Системо-органен клас поMedDRA | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на имунната система | Много чести | Свръхчувствителностa |
| Нарушения на нервната система | Нечести1 | Гърчове |
| Сърдечни нарушения | Чести | Хипертония |
| Съдови нарушения | Чести | Тромбоемболични събитияб,включително белодробна емболия |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Чести | Обрив/еритемв |
| С неизвестна честота2 | SJS/TEN, еритема мултиформе, образуване намехури, ексфолиация на кожата | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести | Отокг |
| Чести | Болка на мястото на инжектиранед | |
| Нечести1 | Посиняване на мястото на инжектиранеКръвоизлив на мястото на инжектиране |
1 НЛР, идентифицирани в постмаркетинговите условия. Съгласно указанието за кратката характеристика на продукта (версия 2, септември 2009 г.), честота на НЛР, идентифицирани в постмаркетинговите условия, е определена с използване на метода „Rule of three”.
2 От наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата.
Източник: включва 8 рандомизирани, двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания (980291- схема 1 и 2, 980297, 990114, 20000161, 20010145, 20030232 и 20070782).
a Събитията на свръхчувствителност включват всички събития при SMQ „свръхчувствителност“. б Нежеланите реакции „тромбоемболични събития“ включват предпочитаните термини емболия, тромбоза, дълбока венозна тромбоза, тромбоза на югуларната вена, венозна тромбоза, артериална
тромбоза, тазова венозна тромбоза, периферна емболия, белодробна емболизя, както и тромбоза на изделие, от проблеми, свързани с продукта за СГ.
в Нежеланите реакции „обрив“ включват предпочитаните термини обрив, пруритичен обрив, генерализиран обрив, папулозен обрив, еритем, ексфолиативен обрив, макулопапулозен обрив, везикулозен обрив, както и пустулозен обрив от системо-органен клас „Инфекции и инфестации“.
г Оток: включва предпочитаните термини периферен оток, оток, генерализиран оток, оток, дължащ се на сърдечно заболяване, оток на лицето.
д Нежеланата реакция „болка на мястото на инжектиране“ включва предпочитаните термини болка на мястото на инжектиране, болка на мястото на приложение, болка на мястото на катетъра, болка на мястото на инфузия и болка на мястото на пунктиране на съда.
Описание на избрани нежелани реакции
Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
При проучването TREAT инсулт е съобщен като честа нежелана реакция при пациенти с ХБН (вж. точка 5.1).
В изолирани случаи, предимно при пациенти с ХБН, лекувани чрез подкожно приложение, се съобщава за чиста аплазия на червените кръвни клетки, медиирана от неутрализиращи
анти-еритропоетинови антитела, свързана с лечението с Aranesp. В случай на диагностициране на чиста аплазия на червените кръвни клетки, лечението с Aranesp трябва да се прекрати и пациентите не трябва да преминават към лечение с друг рекомбинантен еритропоетинов протеин (вж. точка 4.4).
При пациенти с ХБН, честотата на всички реакции на свръхчувствителност е оценена от данните от клинични изпитвания като много честа. Реакциите на свръхчувствителност са били много чести и при групите с плацебо. Има съобщения от постмаркетинговия опит за сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилактична реакция, ангиоедем, алергичен бронхоспазъм, кожен обрив и уртикария, свързани с дарбепоетин алфа.
Има съобщения за тежки кожни нежелани реакции (SCARs), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход (вж. точка 4.4).
Има съобщения за гърчове при пациенти, получаващи дарбепоетин алфа (вж. точка 4.4). При пациенти с ХБН честотата е оценена като нечеста от данните от клинични изпитвания.
В постмаркетинговите данни при пациентите с ХБН на хемодиализа се съобщава за събития на тромбоза на съдовия достъп (като усложнения, свързани със съдовия достъп, тромбоза на артерио-венозна фистула, тромбоза на присадка, тромбоза на шънт, усложнения на мястото на артерио-венозна фистула и т.н.). Честотата е оценена в категория "нечести" от данните от клинични изпитвания.
Онкологични пациенти
При постмаркетинговия опит е наблюдавана хипертония при онкологични пациенти (вж.
точка 4.4). Честотата е оценена като честа от данните от клинични изпитвания при онкологични пациенти и също като честа при групите с плацебо.
При постмаркетинговия опит са наблюдавани реакции на свръхчувствителност при онкологични пациенти. При пациенти с онкологични заболявания, честотата на всички реакции на свръхчувствителност е оценена като много честа от данните от клинични изпитвания.
Реакциите на свръхчувствителност са били много чести и при групите с плацебо. Има съобщения за сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилактична реакция, ангиоедем, алергичен бронхоспазъм, кожен обрив и уртикария, свързани с дарбепоетин алфа.
Има съобщения за тежки кожни нежелани реакции (SCARs), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход (вж. точка 4.4).
При постмаркетинговия опит има съобщения за гърчове при пациенти, получаващи дарбепоетин алфа (вж. точка 4.4). При онкологични пациенти честотата е оценена като нечеста от данните от клинични изпитвания. Гърчовете са чести и при групите с плацебо.
Педиатрична популация с хронична бъбречна недостатъчност
При всички педиатрични проучвания с ХБН, не са установени допълнителни нежелани реакции при педиатрични пациенти в сравнение с тези, съобщени преди това за възрастни пациенти (вж. точка 5.1).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Максималното количество Aranesp, което може да бъде приложено безопасно в единична или многократни дози, не е определено. Лечението с Aranesp може да доведе до полицитемия, ако хемоглобинът не се проследява внимателно и дозата не бъде съответно коригирана.
Наблюдавани са случаи на тежка хипертония след предозиране с Aranesp (вж. точка 4.4).
В случай на полицитемия, лечението с Aranesp трябва да бъде временно преустановено (вж. точка 4.2). Ако е клинично показано, може да се извръши и флеботомия.
Фармакологични свойства - Aranesp 30 µg
Фармакотерапевтична група: Антианемични препарати, други антианемични препарати, ATC код: B03XA02.
Механизъм на действие
Човешкият еритропоетин е ендогенен гликопротеинов хормон, който е основен регулатор на еритропоезата чрез специфично взаимодействие с еритропоетиновия рецептор на прекурсорите на еритроцитите в костния мозък. Производството на еритропоетин се осъществява основно в и се регулира от бъбреците в отговор на промени в тъканната оксигенация. Производството на ендогенен еритропоетин при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е нарушено и основната причина за анемията при тях е еритропоетинов дефицит. При пациенти с ракови заболявания, подложени на химиотерапия, съществува многофакторна етиология на анемията.
При тези болни и еритропоетиновият дефицит и намаленият отговор на прекурсорите на еритроцитите към ендогенния еритропоетин значително допринасят за тяхната анемия.
Фармакодинамични ефекти
Дарбепоетин алфа стимулира еритропоезата по същия механизъм като ендогенния хормон. Дарбепоетин алфа има пет N-свързани въглехидратни вериги, докато ендогенният хормон и рекомбинантният човешки еритропоетин (r-HuEPO) имат три. Допълнителните въглехидратни вериги са молекулярно неотличими от тези на ендогенния хормон. В резултат на повишеното си въглехидратно съдържание, дарбепоетин алфа има по-дълъг терминален полуживот в сравнение с r-HuEPO, съответно по-продължителна in vivo активност. Въпреки тези молекулни различия, дарбепоетин алфа запазва много тясно специфичен афинитет към еритропоетиновия рецептор.
Клинична ефикасност и безопасност
Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
В две клинични проучвания, пациентите с ХБН са изложени на по-висок риск от смърт и сериозни сърдечно-съдови инциденти, когато ССЕ се прилагат с цел постигане на по-високи хемоглобинови нива спрямо по-ниски такива (13,5 g/dl (8,4 mmol/l) спрямо
11,3 g/dl (7,1 mmol/l); 14 g/dl (8,7 mmol/l) спрямо 10 g/dl (6,2 mmol/l).
В рандомизирано, двойносляпо клинично проучване за корекция (n = 358), сравняващо схемите на прилагане веднъж на всеки две седмици и веднъж месечно при пациенти с ХБН, които не са на диализа, прилагането на дарбепоетин алфа за коригиране на анемията веднъж месечно е с не по-малка ефикасност от прилагането веднъж на всеки две седмици. Медианата (квартил 1, квартил 3) на времето за постигане на корекция на хемоглобина (≥ 10,0 g/dl и ≥ 1,0 g/dl повишаване от изходното ниво) е 5 седмици, както за прилагането веднъж на всеки две седмици (3, 7 седмици), така и за прилагането веднъж месечно (3, 9 седмици). През периода на оценяване (29-33-та седмица), средната (95% CI) седмична еквивалентна доза е
0,20 (0,17, 0,24) μg/kg в рамото с прилагане веднъж на всеки две седмици и
0,27 (0,23, 0,32) μg/kg в рамото с прилагане веднъж месечно.
В рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клинично проучване (TREAT) при
4 038 пациенти с ХБН, които не са на диализа, с диабет тип 2 и със стойности на хемоглобина
≤ 11 g/dl, пациентите са получавали лечение с дарбепоетин алфа за достигане на стойности на хемоглобина от 13 g/dl, или плацебо (с дарбепоетин алфа при хемоглобин под 9 g/dl).
Проучването не е отговорило на основната цел за демонстриране на намаляване на риска от смъртност по всякаква причина или сърдечно-съдова заболеваемост (дарбепоетин алфа спрямо плацебо; HR 1,05, 95% CI (0,94, 1,17)), или смъртност по всякаква причина или терминален стадий на бъбречно заболяване (ESRD) (дарбепоетин алфа спрямо плацебо; HR 1,06, 95%
CI (0,95, 1,19)) Анализът на индивидуалните компоненти на съставните крайни точки показва следните HR (95% CI): смърт 1,05 (0,92, 1,21), застойна сърдечна недостатъчност (CHF)
0,89 (0,74, 1,08), миокарден инфаркт (MI) 0,96 (0,75, 1,23), инсулт 1,92 (1,38, 2,68),
хоспитализация по повод на миокардна исхемия 0,84 (0,55, 1,27), ESRD 1,02 (0,87, 1,18).
Проведени са сборни post hoc анализи на клинични проучвания със ССЕ при пациенти
с хронична бъбречна недостатъчност (които са на диализа, не са на диализа, имат или нямат диабет). Наблюдавана е тенденция към повишен риск от обща смъртност, сърдечносъдови и мозъчносъдови събития, свързани с по-високи кумулативни дози ССЕ, независимо от наличието или отсъствието на диабет или диализа (вж. точки 4.2 и 4.4).
Педиатрична популация
В рандомизирано клинично проучване при 114 педиатрични пациенти на възраст от
2 до 18 години с хронична бъбречна недостатъчност, които са или не са на диализа, имат
анемия (хемоглобин < 10,0 g/dl) и не са били лекувани със ССЕ, е прилаган дарбепоетин алфа седмично (n = 58), или веднъж на всеки две седмици (n = 56) за коригиране на анемията.
Концентрациите на хемоглобина са коригирани до ≥ 10 g/dl при > 98% (p < 0,001) от педиатричните пациенти, на които е прилаган дарбепоетин алфа веднъж седмично и 84% (p = 0,293) веднъж на всеки две седмици. По времето, когато за първи път е постигнат хемоглобин ≥ 10,0 g/dl, средната (SD) коригирана според теглото доза е 0,48 (0,24) μg/kg (диапазон: 0,0 до 1,7 μg/kg) седмично за групата с прилагане веднъж седмично и
0,76 (0,21) μg/kg (диапазон: 0,3 до 1,5 μg/kg) на всеки две седмици за групата с прилагане веднъж на всеки две седмици.
В клинично проучване при 124 педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, които са или не са на диализа, на възраст от 1 до 18 години, пациентите, които са били стабилни на епоетин алфа са рандомизирани да получават дарбепоетин алфа, прилаган веднъж седмично (подкожно или интравенозно), като се използва коефициент на конверсия на дозата 238:1, или да продължат лечението с епоетин алфа при сегашната доза, схема и начин на приложение. Първичната крайна точка за ефикасност [промяна в хемоглобина между изходното ниво и периода на оценка (седмица 21–28)] е сравнима между двете групи. Средната стойност на хемоглобина за r-HuEPO и дарбепоетин алфа на изходно ниво е съответно 11,1 (SD 0,7) g/dl и 11,3 (SD 0,6) g/dl. Средната стойност на хемоглобина на седмица 28 за r-HuEPO и дарбепоетин алфа е съответно 11,1 (SD 1,4) g/dl и 11,1 (SD 1,1) g/dl.
В европейско обсервационно проучване с цел създаване на регистър, което включва
319 педиатрични пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (13 (4,1%) пациенти
< 1-годишна възраст, 83 (26,0%) пациенти 1-< 6 –годишна възраст, 90 (28,2%) пациенти
6-< 12-годишна възраст и 133 (41,7%) пациенти ≥ 12-годишна възраст), получаващи дарбепоетин алфа, средните концентрации на хемоглобина варират между 11,3 и 11,5 g/dl, а средните, коригирани според теглото дози на дарбепоетин алфа остават относително постоянни (между 2,31 µg/kg месечно и 2,67 µg/kg месечно) за целия период и за цялата популация на проучването.
При тези проучвания не са установени значими разлики между профила на безопасност при педиатрични пациенти и съобщения по-рано при възрастни пациенти (вж. точка 4.8).
Онкологични пациенти, подложени на химиотерапия
EPO-ANE-3010 е рандомизирано, открито, многоцентрово проучване, проведено при
2 098 жени с анемия, с метастатичен рак на млечната жлеза, които получават химиотерапия от първа или втора линия. Това е неинфериорно проучване, проектирано да изключи 15% увеличение на риска от прогресия на тумора или смърт при епоетин алфа плюс СГ в сравнение със СГ самостоятелно. Към момента на заключване на клиничните данни медианата на преживяемост без прогресия (PFS) съгласно преценката на изследователя за прогресията на заболяването е 7,4 месеца във всяко рамо (HR 1,09, 95% CI: 0,99, 1,20), което показва, че целта на проучването не е постигната. Значително по-малко пациенти получават трансфузия на еритроцити в рамото с епоетин алфа плюс СГ (5,8% спрямо 11,4%); значително повече пациенти обаче са с тромботични съдови събития в рамото с епоетин алфа плюс СГ (2,8% спрямо 1,4%). При окончателния анализ са съобщени 1 653 смъртни случая. Медианата на общата преживяемост в групата с епоетин алфа плюс СГ е 17,8 месеца в сравнение с
18,0 месеца в групата само със СГ (HR 1,07, 95% CI: 0,97, 1,18). Медианата на времето до прогресия, на базата на определенa от изследователя прогресия на заболяването, е 7,5 месеца в групата с епоетин алфа плюс СГ и 7,5 месеца в групата със СГ (HR 1,099, 95% CI: 0,998, 1,210). Медианата на времето до прогресия, на базата на определенa от Независима комисия за преглед (IRC) прогресия на заболяването, е 8,0 месеца в групата с епоетин алфа плюс СГ и 8,3 месеца в групата със СГ (HR 1,033, 95% CI: 0,924, 1,156).
В проспективно, рандомизирано двойносляпо, плацебо-контролирано клинично проучване при 314 пациенти с карцином на белия дроб, подложени на платиносъдържаща химиотерапия, е установена значителна редукция на трансфузионните нужди (p < 0,001).
Клиничните проучвания доказват, че дарбепоетин алфа има сходна ефективност, когато се прилага като еднократна инжекция веднъж на всеки три седмици, веднъж на всеки две седмици или седмично без необходимост от увеличение на общата доза.
Безопасността и ефикасността на терапията с Aranesp при приложение веднъж на всеки три седмици по отношение намаляване на необходимостта от трансфузия на еритроцити при пациенти, получаващи химиотерапия, са оценявани в рандомизирано, двойносляпо многонационално проучване. Това проучване е било проведено при 705 пациенти с анемия, получаващи мултициклична химиотерапия по повод немиелоидни малигнени заболявания. Пациентите са рандомизирани да получават Aranesp 500 µg веднъж на всеки три седмици или 2,25 µg/kg веднъж седмично. И при двете групи, дозата е била намалена с 40% от предходната (напр. за първото намаляване на дозата, до 300 µg в групата с приложение веднъж на всеки три седмици и 1,35 µg/kg в групата с приложение веднъж седмично), ако хемоглобинът се повиши с повече от 1 g/dl за 14-дневен период. В групата с приложение веднъж на всеки три седмици при 72% от пациентите се е наложило намаляване на дозата. В групата с приложение веднъж седмично, при 75% от пациентите се е наложило намаляване на дозата. Това проучване е в подкрепа, че приложението на 500 µg веднъж на всеки три седмици е сравнимо с приложението веднъж седмично по отношение на честотата на пациентите, получаващи най-малко една трансфузия на еритроцити от 5 седмица до края на фазата на лечение.
В проспективно, рандомизирано двойносляпо, плацебо-контролирано клинично проучване върху 344 пациенти с анемия с лимфопролиферативни образувания, получаващи химиотерапия, е наблюдавана значителна редукция на трансфузионните нужди и подобряване на нивата на хемоглобина (p < 0,001). Наблюдава се също така и намаляване на умората на организма при пациентите, измерено чрез Функционална скала за оценка на умората от химиотерапията (Functional Assessment of Cancer Therapy-fatigue, FACT-fatigue).
Еритропоетин е растежен фактор, който главно стимулира производството на червените кръвни клетки. Еритропоетиновите рецептори могат да се експресират върху повърхността на различни туморни клетки.
Преживяемостта и туморната прогресия са проучвани в пет големи контролирани проучвания, включващи общо 2 833 пациенти, от които четири са двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания и едно открито. В две от проучванията са включвани пациенти, лекувани с химиотерапия. В две проучвания целта е била концентрация на хемоглобина > 13 g/dl; в останалите три проучвания е била 12-14 g/dl. В откритото проучване не е имало разлика в общата преживяемост между пациентите, лекувани с рекомбинантен човешки еритропоетин, и контролите. В четирите плацебо-контролирани проучвания коефициентът на риск за обща преживяемост варира между 1,25 и 2,47 в полза на контролите. Тези проучвания са показали постоянно, необяснимо, статистически значимо увеличение на смъртността при пациенти с анемия, свързана с различни обичайни ракови заболявания, които получават рекомбинантен човешки еритропоетин, в сравнение с контролите. Изходът по отношение на общата преживяемост в изпитванията не може да бъде задоволително обяснен чрез разликата в честотата на тромбозите и свързаните усложнения между тези, които получават рекомбинантен човешки еритропоетин и тези в контролната група.
В рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, проучване фаза 3 2 549 възрастни пациенти с анемия, които получават химиотерапия за лечение на напреднал стадий на недребноклетъчен рак на белия дроб (НДКРБД), са рандомизирани 2:1 на дарбепоетин алфа или плацебо и са лекувани до максимална концентрация на Hb 12 g/dl. Резултатите показват неинфериорност за първичната крайна точка – обща преживяемост, като медианата на преживяемостта за дарбепоетин алфа спрямо плацебо е съответно 9,5 и 9,3 месеца (стратифициран HR 0,92; 95% CI: 0,83 - 1,01). Вторичната крайна точка – преживяемост без прогресия, е съответно 4,8 и 4,3 месеца (стратифициран HR 0,95; 95% CI: 0,87 - 1,04), изключвайки предварително дефинираното увеличение на риска от 15%.
Проведен е систематичен преглед, включващ повече от 9 000 онкологични пациенти, участващи в 57 клинични изпитвания. Мета-анализът на данните за общата преживяемост показва стойност на коефициента на риск 1,08 в полза на контролите (95% доверителен интервал: 0,99, 1,18; 42 изпитвания и 8 167 пациенти).
При пациенти, лекувани с рекомбинантен човешки еритропоетин е наблюдаван повишен относителен риск от тромбоемболични събития (RR 1,67, 95% доверителен интервал: 1,35, 2,06; 35 изпитвания и 6 769 пациенти). Следователно са налице систематични доказателства, които предполагат , че може да има значителна вреда за пациенти с онкологично заболяване, лекувани с рекомбинантен човешки еритропетин. Не е ясно до каква степен тези резултати може да се отнасят до приложението на рекомбинантен човешки еритропоетин при пациенти с онкологично заболяване, лекувани с химиотерапия за достигане на концентрация на хемоглобина, по-малка от 13 g/dl, тъй като в анализираните данни са включени малък брой такива пациенти.
Извършен е също анализ на данни на ниво пациент на повече от 13 900 пациенти с онкологично заболяване (химио-, лъче-, химиолъчетерапия или без терапия), участвали в 53 контролирани клинични изпитвания, включващи няколко епоетини. Мета-анализ на данните за общата преживяемост показва стойност на коефициента на риск 1,06 в полза на контролите (95% доверителен интервал: 1,00, 1,12; 53 изпитвания и 13 933 пациенти) и за пациенти с онкологично заболяване, получаващи химиотерапия, коефициентът на риск за общата преживяемост е 1,04 (95% доверителен интервал: 0,97, 1,11; 38 изпитвания и 10 441 пациенти). Мета анализите показват също постоянно значимо повишен относителен риск от тромбоемболични събития при пациенти с онкологично заболяване, получаващи рекомбинантен човешки еритропоетин (вж. точка 4.4).
Поради повишеното му въглехидратно съдържание, нивото на дарбепоетин алфа в циркулацията остава над границата на минималната концентрация, необходима за стимулирането на еритропоезата, за по-дълго време в сравнение с еквивалентната моларна доза от r-HuEPO, което позволява дарбепоетин алфа да се прилага по-рядко за постигането на същия биологичен отговор.
Пациенти с хронична бъбречна недостатъчност
Фармакокинетиката на дарбепоетин алфа е изследвана клинично при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност при подкожно и интравенозно приложение. Терминалният полуживот на дарбепоетин алфа е 21 часа (SD 7,5), когато е приложен интравенозно. Клирънсът на дарбепоетин алфа е 1,9 ml/hr/kg (SD 0,56), а обемът на разпределение (Vss) е приблизително равен на плазмения обем (50 ml/kg). Бионаличността при подкожно приложение е 37%. При месечното приложение на дарбепоетин алфа в подкожни дози, вариращи от 0,6 до 2,1 µg/kg, терминалният полуживот е 73 часа (SD 24). По-дългият терминален полуживот на дарбепоетин алфа при подкожно приложение в сравнение с интравенозното, се дължи на кинетиката на подкожната абсорбция. При клиничните проучвания е наблюдавана минимална кумулация и при двата начина на приложение. Предклиничните проучвания показват, че бъбречния клирънс е минимален (до 2% от общия клирънс) и не влияе върху серумния полуживот.
Данните от 809 пациенти на терапия с Aranesp от европейски клинични проучвания са анализирани за оценка на необходимата доза за поддържане на хемоглобина; не са наблюдавани различия между прилаганата средна седмична доза при интравенозно или подкожно инжектиране.
Фармакокинетиката на дарбепоетин алфа при педиатрични пациенти (2 до 16 години) с ХБН, които са били или не са били на диализа, е оценена за период на изследване до 2 седмици
(336 часа) след прилагане на една или две подкожни или интравенозни дози. При използване на същия период на изследване, наблюдаваните фармакокинетични данни и популационно
фармакокинетично моделиране показват, че фармакокинетиката на дарбепоетин алфа е сходна при педиатрични и възрастни пациенти с ХБН.
Във фармакокинетично проучване фаза 1, след интравенозно приложение е наблюдавана приблизително 25% разлика в площта под кривата от време 0 до безкрайност (AUC[0-∞]) между педиатрични и възрастни пациенти, обаче тази разлика е била по-малка от два пъти границите на AUC (0-∞), наблюдавана при педиатрични пациенти. След подкожно приложениеAUC (0-∞) е сходна при възрастни и педиатрични пациенти с ХБН. Полуживотът също е сходен при възрастни и педиатрични пациенти с ХБН след интравенозно и подкожно приложение.
Онкологични пациенти на химиотерапия
При подкожно приложение на 2,25 µg/kg при възрастни пациенти, средната максимална концентрация от 10,6 ng/ml (SD 5,9) на дарбепоетин алфа e постигната за 91 часа (SD 19,7). Тези параметри съвпадат с дозолинейната фармакокинетика при много широк дозов диапазон (0,5 до 8 µg/kg седмично и 3 до 9 µg/kg на всеки две седмици). Фармакокинетичните параметри не се променят при многократно прилагане за период от 12 седмици (веднъж седмично или веднъж на две седмици). В тези случаи се наблюдава очаквано умерено повишаване (< 2 пъти) на серумната концентрация в стационарно състояние, но не е наблюдавана неочаквана кумулация при многократно прилагане. Проведено е фармакокинетично проучване при пациенти с анемия, предизвикана от химиотерапия, лекувани с 6,75 µg/kg дарбепоетин алфа, прилаган подкожно на всеки три седмици в комбинация с химиотерапия, което позволява пълна оценка на терминалния полуживот. В това проучване средната стойност (SD) на терминалния полуживот е 74 (SD 27) часа.
Фармацевтични данни - Aranesp 30 µg
Натриев дихидроген фосфат Динатриев хидроген фосфат Натриев хлорид Полисорбат 80
Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва или прилага като инфузия с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Съхранявайте опаковката в картонената кутия, за да се предпази от светлина.
За целите на амбулаторно лечение, Aranesp може да се извади еднократно от хладилника и да се остави на стайна температура (до 25°C) за не повече от седем дни. След като се извади от хладилника и достигне стайна температура (до 25°C), трябва да се използва в рамките на 7 дни или да се изхвърли.
Aranesp 10 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,4 ml инжекционен разтвор (25 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 15 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,375 ml инжекционен разтвор (40 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 20 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,5 ml инжекционен разтвор (40 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 30 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,3 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 40 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,4 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 50 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,5 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 60 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,3 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 80 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,4 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 100 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,5 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 130 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,65 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 150 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,3 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 300 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 0,6 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Aranesp 500 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка 1 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена спринцовка от стъкло тип 1 с игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени спринцовки.
Спринцовките могат да бъдат с блистерна опаковка (като 1 или 4 спринцовки) с или без автоматичен предпазител на иглата или без блистерна опаковка (само като 1 спринцовка).
Капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка съдържа сух естествен каучук (производно на латекс). Вижте точка 4.4.
Aranesp 10 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,4 ml инжекционен разтвор (25 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 15 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,375 ml инжекционен разтвор (40 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 20 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,5 ml инжекционен разтвор (40 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 30 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,3 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 40 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,4 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 50 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,5 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 60 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,3 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 80 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,4 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 100 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,5 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 130 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,65 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 150 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,3 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 300 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
0,6 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или
4 предварително напълнени писалки.
Aranesp 500 микрограма инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
1 ml инжекционен разтвор (500 µg/ml дарбепоетин алфа) в предварително напълнена писалка със спринцовка от стъкло тип 1 и игла от неръждаема стомана размер 27. Опаковка от 1 или 4 предварително напълнени писалки.
Капачката на иглата на предварително напълнената писалка съдържа сух естествен каучук (производно на латекс). Вижте точка 4.4.
Aranesp 25 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (25 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Aranesp 40 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (40 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Aranesp 60 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (60 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Aranesp 100 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (100 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Aranesp 200 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (200 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Aranesp 300 микрограма инжекционен разтвор във флакон
1 ml инжекционен разтвор (300 µg/ml дарбепоетин алфа) във флакон от стъкло тип 1 с флуорополимерна ламинирана еластомерна запушалка и алуминиева обкатка с отчупващо се капаче. Опаковка от 1 или 4 флакона.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Картонената опаковка съдържа листовка с пълни указания за употреба и работа.
Aranesp (SureClick) предварително напълнена писалка освобождава пълната доза от всяка концентрация.
Aranesp е стерилен продукт, несъдържащ консервант. Не прилагайте повече от една доза. Останалият лекарствен продукт трябва да се изхвърли.
Преди приложение, разтворът на Aranesp трябва да се провери за наличие на видими частици. Трябва да се инжектират само безцветни, бистри до леко опалесциращи разтвори. Не разклащайте. Оставете опаковката да достигне стайна температура, преди да инжектирате.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.