Flebogamma DIF 100 mg/ml - Solution for infusion

Заместваща терапия при възрастни, деца и юноши (2-18 години) при:

• Синдроми на първичен имунен дефицит (ПИД) с нарушена продукция на антитела.

• Вторични имунни дефицити (ВИД) при пациенти, страдащи от тежки или повтарящи се инфекции, неефективно антимикробно лечение или доказана недостатъчност на конкретно антитяло (proven specific antibody failure, PSAF)*, или серумни нива на IgG

  <4 g/l

  * PSAF= невъзможност за постигане на най-малко 2-кратно увеличение на титъра на IgG антителата към пневмококови полизахаридни ваксини и ваксини, съдържащи полипептидни антигени

  Профилактика на морбили преди/след експозиция при податливи възрастни, деца и юноши

  (2-18 години), при които активната имунизация е противопоказана или не се препоръчва.

  Трябва да се вземат предвид официалните препоръки за употреба на интравенозни човешки имуноглобулин профилактика на морбили преди/след експозиция и активна имунизация.

  Имуномодулация при възрастни, деца и юноши (2-18 години) при:

• Първична имунна тромбоцитопения (ITP) при пациенти с висок риск от кървене или предоперативно за корекция на броя на тромбоцитите

• Синдром на Guillain Barré

• Болест на Kawasaki (съпътстващо с ацетилсалицилова киселина, вж. точка 4.2)

• Хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП)

• Мултифокална моторна невропатия (ММН)

Терапия с i.v. Ig трябва да се започва и провежда под ръководството на лекар с опит в лечението на нарушения на имунната система.

Дозировка

Дозата и схемата на прилагане зависят от показанието.

Може да се наложи индивидуализиране на дозата при всеки пациент в зависимост от клиничния отговор. При пациенти с тегло под или над нормата може да се наложи коригиране на дозата въз основа на телесното тегло. Като указание се дават следните схеми на прилагане.

Заместваща терапия при синдроми на първичен имунен дефицит

Схемата на прилагане трябва да постигне най-ниско ниво на IgG (измерено преди следващата инфузия) от поне 6 g/l или в рамките на нормалния референтен диапазон за възрастта на популацията. За постигане на равновесие (нива на IgG в стационарно състояние) са необходими 3 до 6 месеца след началото на лечението. Препоръчителната начална доза е 0,4 - 0,8 g/kg, приложена еднократно, последвана от поне 0,2 g/kg, прилагана на всеки 3 до 4 седмици.

Необходимата доза за постигане на най-ниско ниво на IgG от 6 g/l е от порядъка на

0,2 - 0,8 g/kg/месец. Интервалът между дозите, когато е достигнато стационарно състояние, варира от 3 до 4 седмици.

Най-ниските нива на IgG трябва да се измерват и оценяват във връзка с честотата на инфекциите. За намаляване на честотата на бактериалните инфекции може да е необходимо повишаване на дозата с цел повишаване на най-ниските нива.

Заместваща терапия при вторични имунни дефицити (както са дефинирани в точка 4.1)

Препоръчителната доза е 0,2 – 0,4 g/kg на всеки 3 – 4 седмици.

Най-ниските нива на IgG трябва да ce измерват и оценяват съвместно с честотата на инфекциите. Дозата трябва да се коригира според случая, за да се постигне оптимална защита срещу инфекции. При пациенти с персистираща инфекция може да е необходимо повишение. Когато пациентът продължава да няма инфекция, може да се обмисли понижение на дозата.

Профилактика на морбили преди/след експозиция

Профилактика след експозиция

Ако податлив пациент е бил в контакт с морбили, доза от 0,4 g/kg, приложена при първа възможност и в рамките на 6 дни от експозицията, трябва да осигури серумно ниво

• 240 mIU/ml антитела срещу морбили за най-малко 2 седмици. Серумните нива трябва да се проверят след 2 седмици и да се документират. Може да е необходима допълнителна доза от 0,4 g/kg, евентуално повторена веднъж след 2 седмици, за да се поддържа серумното ниво

• 240 mIU/ml.

  Ако пациент с ПИД/ВИД е бил в контакт с морбили и редовно получава инфузии с i.v. Ig, трябва да се обмисли приложение на допълнителна доза i.v. Ig при първа възможност и в рамките на 6 дни от експозицията. Доза от 0,4 g/kg трябва да осигури серумно ниво

• 240 mIU/ml антитела срещу морбили за най-малко 2 седмици.

Профилактика преди експозиция

Ако пациент с ПИД/ВИД е в риск от бъдещ контакт с морбили и получава поддържаща доза i.v. Ig по-малко от 0,53 g/kg на всеки 3 – 4 седмици, тази доза трябва да се повиши днократно на 0,53 g/kg. Това трябва да осигури серумно ниво > 240 mIU/ml антитела срещу морбили за най- малко 22 дни след инфузията.

Имуномодулация при:

Първична имунна тромбоцитопения

Прилагат се две алтернативни схеми за лечение:

• 0,8 – 1 g/kg приложени в ден 1; тази доза може да бъде повторена един път в рамките на три дни.

• 0,4 g/kg прилагани веднъж дневно за 2 до 5 дни. При влошаване на състоянието, лечението може да се повтори.

Синдром на Guillain Barré

0,4 g/kg/ден за 5 дни (евентуално повторение на дозата при рецидив).

Болест на Kawasaki

Трябва да се приложат 2,0 g/kg като единична доза. Пациентите трябва да получават съпътстваща терапия с ацетилсалицилова киселина.

Хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия (ХВДП)

Начална доза: 2 g/kg, разделени за 2 – 5 последователни дни. Поддържащи дози: 1 g/kg за 1 – 2 последователни дни на всеки 3 седмици.

Терапевтичният ефект трябва да се оценява след всеки цикъл. Ако след 6 месеца не се наблюдава терапевтичен ефект, лечението трябва да cе прекрати.

Ако лечението е ефективно, дългосрочното лечение трябва да е по решение на лекаря въз основа на отговора на пациента и отговора към поддържащата терапия. Може да се наложи да се адаптират дозите и интервалите в зависимост от индивидуалното протичане на заболяването.

Мултифокална моторна невропатия (ММН)

Начална доза: 2 g/kg, разделени за 2 – 5 последователни дни.

Поддържаща доза: 1 g/kg на всеки 2 до 4 седмици или 2 g/kg на всеки 4 до 8 седмици. Терапевтичният ефект трябва да се оценява след всеки цикъл. Ако след 6 месеца не се наблюдава терапевтичен ефект, лечението трябва да cе прекрати.

Ако лечението е ефективно, дългосрочното лечение трябва да е по решение на лекаря въз основа на отговора на пациента и отговора към поддържащата терапия. Може да се наложи да се адаптират дозите и интервалите в зависимост от индивидуалното протичане на заболяването. Препоръките за дозата са обобщени в следващата таблица:

Педиатрична популация

Flebogamma DIF 100 mg/ml е противопоказан при деца на възраст от 0 до 2 години (вж. точка

4.3).

Дозировката при деца и юноши (2-18 години) не се различава от тази при възрастни, тъй като при всяко от показанията е дадена според телесното тегло и трябва да бъде коригирана съобразно клиничния резултат при посочените по-горе състояния.

Чернодробно увреждане

Няма налични данни, налагащи корекция на дозата.

Бъбречно увреждане

Без корекция на дозата, освен ако не е клинично оправдано, вижте точка 4.4.

Старческа възраст

Без корекция на дозата, освен ако не е клинично оправдано, вижте точка 4.4.

Начин на приложение

За интравенозно приложение.

Flebogamma DIF 100 mg/ml трябва да се инфузира интравенозно при начална скорост

0,01 ml/kg/min през първите тридесет минути. Вижте точка 4.4. В случай на нежелана реакция трябва или да се намали скоростта на прилагане, или да се прекрати инфузията. Ако се понася добре, се ускорява до 0,02 ml/kg/min за вторите 30 минути. Отново, ако се понася добре, се ускорява до 0,04 ml/kg/min за третите 30 минути. Ако пациентът понася добре инфузията, допълнително увеличаване с 0,02 ml/kg/min може да се направи на 30-минутни интервали до максимум от 0,08 ml/kg/min.

Съобщавано е, че честотата на нежеланите лекарствени реакции към i.v.Ig се повишава със скоростта на инфузия. Скоростта на инфузия по време на първите инфузии трябва да е бавна. Ако няма нежелани лекарствени реакции, скоростта на инфузията при следващите инфузии може бавно да се повиши до максималната скорост. При пациенти, проявяващи нежелани реакции е препоръчително да се намали скоростта при следващите инфузии до максимум 0,04 ml/kg/min или да се приложи i.v.Ig с 5% концентрация (вж. точка 4.4).

Свръхчувствителност към активното вещество (човешки имуноглобулини) или към някое от помощните вещества (вж. точки 4.4 и 6.1).

Наследствена непоносимост към фруктоза (вж. точка 4.4).

При бебета и малки деца (на възраст 0-2 години) е възможно наследствената непоносимост към фруктоза (hereditary fructose intolerance, HFI) все още да не е диагностицирана и може да бъде

фатална. Поради тази причина бебетата и малките деца не трябва да получават този лекарствен продукт.

Пациенти със селективен IgA дефицит, c антитела към IgA, тъй като прилагането на продукт, съдържащ IgA, може да доведе до анафилаксия.

рбитол

Това лекарство не трябва да се прилага при пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ), освен при категорична необходимост.

Бебета и малки деца (под 2-годишна възраст) може все още да не са диагностицирани с наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ). Интравенозното приложение на лекарства, съдържащи сорбитол/фруктоза, може да е животозастрашаващо и трябва да е противопоказано при тази популация, освен при крайна клинична необходимост и липса на алтернативни терапии.

Трябва да се снеме подробна анамнеза по отношение на симптомите на ННФ при всеки пациент преди приложението на този лекарствен продукт.

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Предпазни мерки при употреба

Потенциалните усложнения често могат да бъдат избегнати, като се гарантира, че пациентите:

• не са чувствителни към човешки нормален имуноглобулин, като в началото продуктът се прилага бавно (с начална скорост от 0,01 ml/kg/min)

• се проследяват внимателно за всеки симптом през периода на инфузия. Особено пациенти, които не са получавали човешки нормален имуноглобулин, пациенти, преминали от алтернативен i.v.Ig продукт или когато има продължителен интервал от предходна инфузия, трябва да се проследяват по време на първата инфузия и в продължение на един час след първата инфузия в контролирана медицинска среда, за да бъдат открити потенциални нежелани признаци и да се гарантира, че може да се приложи незабавно спешно лечение, ако възникнат проблеми. Всички останали пациенти трябва да бъдат наблюдавани поне 20 минути след приложението.

  При всички пациенти приложението на i.v.Ig налага:

• адекватно хидратиране преди началото на инфузията на i.v.Ig

• следене на обема на урината

• следене на нивата на серумния креатинин

• избягване на едновременно приложение на бримкови диуретици (вж. точка 4.5)

  В случай на нежелана реакция трябва или да се намали скоростта на прилагане, или да се прекрати инфузията. Нужното лечение зависи от естеството и тежестта на нежеланата реакция.

  Реакция, свързана с инфузията

  Определени нежелани реакции (напр. главоболие, зачервяване, студени тръпки, миалгия, хриптене, тахикардия, болка в кръста, гадене и хипотония) може да ca свързани със скоростта на инфузията. Препоръчителната скорост на инфузията, дадена в точка 4.2 трябва да се спазва внимателно. Пациентите трябва да ce проследяват стриктно и наблюдават внимателно за евентуални симптоми през цялото време на инфузията.

  Нежелани реакции могат да възникнат по-често

• при пациенти, на които се прилага човешки нормален имуноглобулин за първи път, или, в редки случаи, когато се премине на друг продукт човешки нормален имуноглобулин, или когато има дълъг интервал от предишната инфузия

• при пациенти с активна инфекция или подлежащо хронично възпаление Свръхчувствителност

  Реакциите на свръхчувствителност са редки.

  Анафилаксия може да се развие при пациенти:

• с неоткриваем IgA, които имат анти-IgA антитела

• които имат предходно лечение с човешки нормален имуноглобулин

В случай на шок трябва да се приложи стандартно медицинско лечение за шок. Тромбоемболизъм

Съществуват клинични данни за свързани с приложението на i.v.Ig тромбоемболични събития като инфаркт на миокарда, мозъчно-съдови инциденти (включително мозъчен инсулт), белодробен емболизъм и тромбози на дълбоки вени, за които се предполага, че са свързани с относителното повишаване вискозитета на кръвта, поради високия приток на имуноглобулини при рискови пациенти. Необходимо е повишено внимание при назначаване и вливане на i.v.Ig при пациенти със затлъстяване и при пациенти със съществуващи рискови фактори за тромботични събития (като напреднала възраст, хипертония, захарен диабет и анамнеза за съдово заболяване или тромботични епизоди, пациенти с придобити или наследствени тромботични нарушения, пациенти с продължителни периоди на обездвижване, пациенти с тежка хиповолемия и пациенти със заболявания, които повишават вискозитета на кръвта).

При пациенти с риск от тромбоемболични нежелани реакции i.v.Ig продуктите трябва да се прилагат при минимална скорост на инфузията и в минималната приложима доза.

Остра бъбречна недостатъчност

Съобщени са случаи на остра бъбречна недостатъчност при пациенти, получили лечение с i.v.Ig. В повечето случаи са идентифицирани рискови фактори като съществуваща бъбречна недостатъчност, захарен диабет, хиповолемия, свръхтегло, съпътстващи нефротоксични лекарствени продукти и възраст над 65 години.

Преди инфузията на i.v.Ig трябва да се направи оценка на параметрите на бъбречната функция , особено при пациенти, за които се смята, че имат потенциално повишен риск да развият остра бъбречна недостатъчност, и отново на подходящи интервали. При пациенти в риск от остра бъбречна недостатъчност i.v.Ig продуктите трябва да се прилагат с минимална скорост на инфузията и в подходяща доза. В случай на бъбречно увреждане трябва да се обмисли спиране на i.v.Ig.

Въпреки, че съобщенията за бъбречна дисфункция и остра бъбречна недостатъчност се свързват с приложението на много от разрешените за употреба i.v.Ig продукти, съдържащи различни помощни вещества като захароза, глюкоза и малтоза, тези които съдържат захароза като стабилизатор са причина за по-големия дял от общия брой. При рисковите пациенти трябва да се обмисли приложението на i.v.Ig продукти, които не съдържат тези помощни вещества. Flebogamma DIF не съдържа захароза, малтоза или глюкоза.

Синдром на асептичен менингит (aseptic meningitis syndrome, AMS)

Съобщавани са случаи на AMS във връзка с лечение с i.v.Ig. Синдромът обикновено започва в рамките на няколко часа до 2 дни след лечение с i.v.Ig. Изследването на цереброспиналната

течност (cerebrospinal fluid, CSF) често е положително за плеоцитоза повече от няколко хиляди клетки на mm³, предимно от гранулоцитния ред, и повишено протеиново ниво до няколко стотин mg/dl. AMS може да се появи по-често при лечение с високи дози i.v.Ig (2 g/kg).

На пациентите, показващи подобни признаци и симптоми, трябва да се направи цялостен неврологичен преглед, включително изследване на ЦСТ, за да се изключат други причини за менингит.

Спирането на лечението с i.v.Ig довежда до ремисия на AMS в рамките на няколко дни без последствия.

Хемолитична анемия

I.v.Ig продуктите може да съдържат кръвногрупови антитела, които може да действат като хемолизини и да предизвикат in vivo покриване на червените кръвни клетки (red blood cells, RBC) с имуноглобулин, водещо да положителна директна антиглобулинова реакция (тест на Coombs) и рядко до хемолиза. Хемолитична анемия може да се развие след лечение с i.v.Ig поради ускорено разграждане на RBC. Пациентите, получили i.v.Ig, трябва да се проследяват за клинични признаци и симптоми на хемолиза (вж. точка 4.8).

Неутропения/левкопения

Преходно понижение на броя на неутрофилите и/или епизоди на неутропения, понякога тежки, се съобщават след лечение с i.v.Ig. То обикновено настъпва в рамките на часове или дни след приложението на i.v.Ig и отшумява спонтанно в рамките на 7 до 14 дни.

Свързано с трансфузия остро увреждане на белия дроб (Transfusion related acute lung injury, TRALI)

При пациентите, на които се прилага i.v.Ig, има някои съобщения за остър некардиогенен белодробен оток [Transfusion Related Acute Lung Injury, TRALI]. TRALI се характеризира с тежка хипоксия, диспнея, тахипнея, цианоза, висока температура и хипотония. Симптомите на TRALI обикновено се развиват по време на трансфузия или в рамките на 6 часа след нея, често в рамките на 1 – 2 часа. Ето защо реципиентите наi.v.Ig трябва да бъдат наблюдавани и инфузията на i.v.Ig трябва да бъде прекратена незабавно в случай на белодробни нежелани реакции. TRALI е потенциално животозастрашаващо състояние, изискващо незабавно лечение в отделение за интензивни грижи.

Взаимодействие със серологични тестове

След приложение на имуноглобулин преходното повишаване на различни пасивно пренесени антитела в кръвта на пациента може да доведе до подвеждащи фалшиво положителни резултати при серологични тестове.

Пасивен пренос на антитела срещу еритроцитни антигени като A, B, D, може да повлияе на резултатите от някои серологични тестове за антитела срещу червените кръвни клетки, например директен антиглобулинов тест (DAT, директен тест на Coombs).

Трансмисивни агенти

Стандартните мерки за предотвратяване на инфекции в резултат на приложение на лекарствени продукти, получени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донорите, скрининг на отделните единици дарена кръв и сборната плазма за специфични маркери за инфекция и включването на ефективни производствени етапи за инактивиране/отстраняване на вируси.

Въпреки това, когато се прилагат лекарствени продукти, получени от човешка кръв или плазма, възможността за предаване на инфекциозни агенти не може да бъде напълно изключена. Това се отнася и за непознати или новопоявяващи се вируси и други патогени.

Предприетите мерки се смятат за ефективни спрямо вируси с обвивка като вирусa на човешкия имунодефицит (HIV), вирусa на хепатит В (HBV) и вирусa на хепатит С (HCV) и спрямо вирусите на хепатит А и парвовирус B19, които са без обвивка.

Съществува убедителен клиничен опит относно липсата на предаване на хепатит А и парвовирус B19 с имуноглобулините и също така се приема, че съдържанието на антитела допринася съществено за безопасността по отношение на вируси.

Строго се препоръчва всеки път, когато Flebogamma DIF се прилага на пациент, името и партидният номер на продукта да се записват с цел поддържане на връзка между пациента и партидата на продукта.

Съдържание на натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 7,35 mg натрий на 100 ml. Това количество е еквивалентно на 0,37% от препоръчителния максимален дневен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.

Проучване за безопасност след разрешаване за употреба

Едно постмаркетингово проучване за безопасност показва по-висок процент инфузии, асоциирани с потенциално свързани нежелани събития за Flebogamma DIF 100 mg/ml в сравнение с Flebogamma DIF 50 mg/ml (вж. точка 5.1).

Педиатрична популация

Препоръчва се да се извършва наблюдение на жизнените показатели на пациента, когато Flebogamma DIF се прилага на педиатрични пациенти.

Живи атенюирани вирусни ваксини

Приложението на имуноглобулин може да намали за период от поне 6 седмици до 3 месеца ефикасността на живи атенюирани вирусни ваксини като морбили, рубеола, заушка и варицела. След прилагането на този лекарствен продукт трябва да мине интервал от 3 месеца преди ваксиниране с живи атенюирани вирусни ваксини. В случая с морбили това взаимодействие може да продължи до 1 година. Следователно, при пациентите, получаващи ваксина за морбили, трябва да се провери състоянието на антителата.

Бримкови диуретици

Избягване на съпътстваща употреба на бримкови диуретици Педиатрична популация

Очаква се, че при педиатричната популация може да се наблюдават същите взаимодействия, като тези, споменати при възрастни.

Бременност

Безопасността на този лекарствен продукт за приложение при бременни жени не е установена при контролирани клинични проучвания и следователно трябва да се прилага с повишено внимание при бременни жени. Установено е, че i.v.Ig преминават през плацентата, особено през третия триместър.

Клиничният опит с имуноглобулини предполага, че не се очакват вредни въздействия върху хода на бременността или върху фетуса и новороденото.

Кърмене

Безопасността на този лекарствен продукт за приложение при майки кърмачки не е установена при контролирани клинични изпитвания и следователно трябва да се прилага с повишено внимание при майки кърмачки. Имуноглобулините се екскретират в кърмата. Не се очакват негативни ефекти при кърмени новородени/кърмачета.

Фертилитет

Клиничният опит с имуноглобулини предполага, че не трябва да се очакват вредни ефекти върху фертилитета.

Способността за шофиране и работа с машини може да бъде нарушена от някои нежелани реакции, като замайване, свързани с употребата на Flebogamma DIF. Пациенти, получили нежелани реакции по време на лечение с Flebogamma DIF, трябва да изчакат те да отзвучат преди да шофират или работят с машини.

Резюме на профила за безопасност

Нежеланите реакции, причинени от човешки нормални имуноглобулини (с намаляваща честота), включват (вж. също точка 4.4):

• втрисане, главоболие, замаяност,висока температура, повръщане, алергични реакции, гадене, артралгия, ниско кръвно налягане и умерена болка в кръста.

• обратими хемолитични реакции; особено при пациентите с кръвни групи A, B, и AB и (рядко) хемолитична анемия, изискваща трансфузия

• (рядко) внезапно спадане на кръвното налягане и, в отделни случаи, анафилактичен шок, дори когато пациентът не е показал свръхчувствителност при предишно приложение

• (рядко) преходни кожни реакции (включително кожен лупус еритематозус - с неизвестна честота)

• (много рядко) тромбоемболични реакции, като например миокарден инфаркт, инсулт, белодробна емболия, дълбоки венозни тромбози

• случаи на обратим асептичен менингит

• случаи на повишено ниво на серумен креатинин и/или поява на остра бъбречна недостатъчност

• случаи на свързано с трансфузията остро увреждане на белия дроб (TRALI)

  За информация относно безопасността по отношение на трансмисивни агенти вижте точка 4.4.

  Таблично резюме на нежеланите лекарствени реакции

  Наблюдавано е повишаване на честотата на нежеланите реакции по време на клинични проучвания, най-вероятно свързано с повишената скорост на инфузия (вж. точка 4.2)

  В долната таблица нежеланите реакции са представени по системо-органни класове по

  MedDRA (системо-органен клас и предпочитан термин). Честотата е определена по следната конвенция:

  - много чести (>1/10)

  - чести (>1/100 до <1/10)

  - нечести (>1/1 000 до <1/100)

  - редки (>1/10 000 до <1/1 000)

  • много редки (<1/10 000)

  • с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

  При всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

  Източници от базата данни за безопасност от клинични изпитвания и проучвания за безопасност след разрешаване за употреба при общо 160 пациенти с експозиция на Flebogamma DIF 100 mg/ml (с общо 915 инфузии)

  Системо-органен клас по MedDRA (СОК)	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  Инфекции и инфестации	Асептичен менингит	Нечести	Нечести
  	Инфекция на пикочните пътища	Нечести	Нечести
  	Грип	Нечести	Нечести
  Нарушения на кръвта и лимфната система	Бицитопения	Нечести	Нечести
  	Левкопения	Нечести	Нечести
  Нарушения на имунната система	Свръхчувствителност	Чести	Нечести
  Нарушения на метаболизма и храненето	Понижен апетит	Нечести	Нечести
  Психични нарушения	Безсъние	Нечести	Нечести
  	Безпокойство	Нечести	Нечести
  Нарушения на нервната система	Синкоп	Нечести	Нечести
  	Радикулопатия	Нечести	Нечести
  	Главоболие	Много чести	Много чести
  	Тремор	Чести	Нечести
  	Замаяност	Чести	Нечести
  Нарушения на очите	макулопатия	Нечести	Нечести
  	замъглено зрение	Нечести	Нечести
  	Конюнктивит	Нечести	Нечести
  	Фотофобия	Чести	Нечести
  Нарушения на ухото и лабиринта	Вертиго	Чести	Нечести
  	Болка в ухото	Нечести	Нечести
  Сърдечни нарушения	Цианоза	Нечести	Нечести
  	Тахикардия	Чести	Чести
  Съдови нарушения	Тромбоза	Нечести	Нечести
  	Лимфоедем	Нечести	Нечести
  	Хипертония	Чести	Нечести
  	Диастолна хипертония	Чести	Нечести
  	Систолна хипертония	Нечести	Нечести
  	Хипотония	Чести	Чести
  	Хематом	Нечести	Нечести
  	Зачервяване	Нечести	Нечести
  Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения	Диспнея	Нечести	Нечести
  	Епистаксис	Нечести	Нечести
  	болка в синусите	Нечести	Нечести
  	Кашличен синдром на горните дихателни пътища	Нечести	Нечести
  	Назална конгестия	Нечести	Нечести
  	Хрипове	Чести	Нечести

  Системо-органен клас по MedDRA (СОК)	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  Стомашно-чревни нарушения	Диария	Чести	Нечести
  	Хематемеза	Нечести	Нечести
  	Повръщане	Чести	Чести
  	Болка в горната част на корема	Чести	Нечести
  	Коремна болка	Чести	Нечести
  	Коремен дискомфорт	Нечести	Нечести
  	Раздуване на корема	Нечести	Нечести
  	Гадене	Много чести	Чести
  	Флатуленция	Чести	Нечести
  	Сухота в устата	Нечести	Нечести
  Нарушения на кожата и подкожната тъкан	Екхимоза	Нечести	Нечести
  	Пурпура	Нечести	Нечести
  	Пруритус	Чести	Нечести
  	Обрив	Чести	Нечести
  	Еритем	Нечести	Нечести
  	Палмарен еритем	Нечести	Нечести
  	Акне	Нечести	Нечести
  	Хиперхидроза	Нечести	Нечести
  	Алопеция	Нечести	Нечести
  Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан	Артралгия	Нечести	Нечести
  	Миалгия	Чести	Чести
  	Болка в гърба	Чести	Чести
  	Болка във врата	Чести	Нечести
  	Болка в крайник	Чести	Нечести
  	Мускулно-скелетен дискомфорт	Нечести	Нечести
  	Дискомфорт в крайник	Чести	Нечести
  	Мускулни спазми	Чести	Нечести
  	Стегнатост на мускулите	Чести	Нечести
  Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение	Грипоподобно заболяване	Нечести	Нечести
  	Пирексия	Много чести	Чести
  	Болка в гърдите	Чести	Нечести
  	Дискомфорт в гърдите	Чести	Нечести
  	Периферен оток	Чести	Нечести
  	Студени тръпки	Чести	Чести
  	Втрисане	Много чести	Чести
  	Неразположение	Чести	Нечести
  	Чувство за студ	Чести	Нечести
  	Умора	Чести	Нечести
  	Общо влошаване на физическото здраве	Нечести	Нечести
  	Болка	Чести	Нечести
  	Нервност	Нечести	Нечести
  	Реакция на мястото на инфузията	Чести	Нечести
  	Eритем на мястото на инфузията	Нечести	Нечести
  	Болка на мястото на инфузията	Нечести	Нечести
  Изследвания	Понижен хемоглобин	Нечести	Нечести
  	Повишена телесна температура	Чести	Чести
  	Повишена сърдечна честота	Чести	Нечести
  	Повишено кръвно налягане	Чести	Нечести
  	Повишено систолно кръвно налягане	Чести	Нечести
  	Понижена сърдечна честота	Нечести	Нечести
  	Понижено диастолно кръвно налягане	Чести	Нечести
  	Понижено систолно кръвно налягане	Нечести	Нечести

  Системо-органен клас по MedDRA (СОК)	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  	Повишен брой ретикулоцити	Нечести	Нечести
  Наранявания, отравяния и усложнения, възникналив резултат на интервенции	Контузия	Чести	Нечести
  	Реакция, свързана с инфузията	Нечести	Нечести

  Описание на избрани нежелани реакции

  Най-честите постмаркетингови съобщения за НЛР след разрешаването и на двете концентрации на продукта са болка в гърдите, зачервяване, повишено и понижено кръвно налягане, неразположение, диспнея, гадене, повръщане, пирексия, болка в гърба, главоболие и студени тръпки.

  Педиатрична популация

  Направена е оценка на резултатите по отношение на безопасността при 4 педиатрични пациенти (≤ 17 години), включени в PID проучването, и резултатите за 13деца (на възраст от 3 дo 16 години), включени в ITP проучването. Наблюденията показват, че процентът на главоболие, студени тръпки, пирексия, гадене, повръщане, хипотония, ускорен сърдечен пулс и болка в гърба при децата е по-висок отколкото при възрастните. Цианоза се съобщава при едно дете, но не и при възрастни. Оценката на жизнените признаци в клиничните изпитвания при педиатричната популация не показва никакъв модел на клинично значими промени.

  Съобщаване на подозирани нежелани реакции

  Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

Предозирането може да доведе до претоварване с течности и хипервискозитет, особено при рискови пациенти, включващи кърмачета, пациенти в старческа възраст или пациенти със сърдечно или бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Няма информация за предозиране с Flebogamma DIF при деца. Все пак, както при възрастни, предозирането може да доведе до претоварване с течности и хипервискозитет, както при другите интравенозни имуноглобулини.