Papaverin Actavis 50 mg tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Papaverin 50 mg
Симптоматично лечение на спазми на гладката мускулатура (стомашно-чревни, жлъчни, бъбречни и уретерални колики).
Възрастни
Дозата се определя индивидуално. Обичайно се прилагат 50-150 mg 3 пъти дневно.
Максимална доза на прием -200 mg; максимална дневна доза - 600 mg.
Педиатрична популация
Този продукт не се препоръчва за употреба при деца. Неговата безопасност и ефикасност при тази възрастова група не са установени.
Начин на приложениеПо лекарско предписание. Приема се перорално, по време или след хранене с достатъчно количество течност.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;
-
Сърдечно-съдови заболявания, като AV-блок, нарушения в сърдечната проводимост, пароксизмални тахикардия и екстрасистолия, ектопични ритъмни нарушения, инфаркт на миокарда;
-
Повишено вътречерепно налягане, състояние след скоро прекаран инсулт (поради риск от ефект на отнемането);
-
Глаукома.
Папаверинов хидрохлорид трябва да се прилага с повишено внимание при заболявания на черния дроб. Поради това се препоръчва проследяване на чернодробните показатели (ASAT, ALAT, алкална фосфатаза, билирубин) преди началото на терапията и периодично по време на лечението. Стомашно-чревни нарушения или жълтеница, които могат да се наблюдават по време на лечението, могат да бъдат показател за чернодробно увреждане.
Необходимо е контролиране на вътреочното налягане.
По време на лечението трябва да се избягва тютюнопушенето.
Трябва да се избягват екстремни физически натоварвания и резки промени в положението на тялото, поради риск от развитие на ортостатични реакции.
При приложение на пациенти в старческа възраст може да се развие хипотермия.
При поява на симптоми от страна на стомаха продуктът може да се приема с антиациди.
Помощни вещества
Лактоза
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Пшенично нишесте
Пшеничното нишесте в този лекарствен продукт съдържа съвсем малки количества глутен (счита се че не съдържа глутен) и е много малко вероятно да предизвика проблеми при пациенти с цьолиакия. Една таблетка съдържа не повече от 2,8 микрограма глутен. Пациенти с алергия към пшеница (различна от цьолиакия) не трябва да приемат този лекарствен продукт.
Папаверин блокира допаминовите рецептори и може да намали ефекта на леводопа.
Не трябва да се прилага едновременно със сулфонамиди (феномен на Glaubach).
Тъй като никотинът предизвиква вазоконстрикция, тютюнопушенето може да намали действието на папаверин.
Папаверин трябва да се прилага по време на бременност само след точна преценка на очакваната полза за майката и потенциалните рискове за плода.
КърменеАко папаверин се прилага на кърмачки, кърменето трябва да се преустанови.
По време на лечение с папаверин може да се развият световъртеж, диплопия и сънливост и по тази причина дейности като шофиране и работа с машини трябва да се избягват.
Съобщените реакции са класифицирани по следния начин: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Сърдечни нарушения
Редки: тахикардия.
Съдови нарушения
Редки: понижаване на кръвното налягане.
Стомашно-чревни нарушения
Редки: гадене, стомашен дискомфорт, забавена чревна перисталтика, констипация.
Хепатобилиарни нарушения
Много редки: чернодробни лезии, иктер, хепатит (вероятно с имунен механизъм).
Нарушения на метаболизма и храненето
Редки: анорексия.
Нарушения на ухото и лабиринта
Редки: световъртеж.
Нарушения на очите
Редки: диплопия.
Нарушения на нервната система
Редки: главоболие, седация.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Редки: алергични кожни обриви, зачервяване на кожата, повишено изпотяване.
Общи нарушения
Редки: общо неразположение.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.
Симптоми - гадене, повръщане, слабост, сънливост, нистагъм, диплопия, диафореза, зачервяване, замайване, синусова тахикардия. Токсичните симптоми на вазомоторна нестабилност често са преходни и преминават без прекратяване на лечението. Високите дози папаверин са силен инхибитор на клетъчното дишане и слаб калциев антагонист. При прием на по-високи дози от 15 g може да се наблюдава метаболитна ацидоза с хипервентилация, хипергликемия и хипокалиемия.
Лечение - стомашна промивка с вода и приемане на активен въглен, симптоматично лечение за повлияване на ниското кръвно налягане, потиснатото дишане и коматозното състояние. Хемодиализата може да има благоприятен ефект. Няма специфичен антидот.
Фармакологични свойства - Papaverin 50 mg
Фармакотерапевтична група: синтетични, спазмолитични и антихолинергични продукти.
АТС код: A03AD01
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Папавериновият хидрохлорид притежава директен, неспецифичен релаксиращ ефект върху гладката мускулатура. Не се повлиява инервацията и съответният мускул продължава на реагира на лекарства и стимули, предизвикващи контракция. Механизмът на действие е свързан с инхибиране на фосфодиестеразата и натрупването на сАМР в клетките. Ефектът върху ЦНС е слаб, но при големи дози може да предизвика седация и сънливост. В някои случаи може да се наблюдава лека респираторна стимулация. Във високи дози може да наруши предсърдно- камерната проводимост.
Резорбцията на папавериновия хидрохлорид след перорално приложение показва значителна вариабилност. Системната му бионаличност е около 54%. Релативно стабилни плазмени нива се постигат при прием на интервали от 6 часа.
БиотрансформацияПапавериновият хидрохлорид се метаболизира в черния дроб.
РазпределениеСвързва се в значителна степен с плазмените протеини - около 90%.
ЕлиминиранеБиологичният му полуживот е от 0,5 до 2 часа (до 24 часа в някои случаи).
Елиминирането се извършва през бъбреците като неактивни метаболити.