Rystiggo 140 mg/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Rystiggo 140 mg/ml
Rystiggo е показан като допълваща терапия към стандартната за лечение на генерализирана миастения гравис (gMG) при възрастни пациенти, положителни за антитела срещу ацетилхолиновите рецептори (AChR) или срещу мускулно-специфичната тирозинкиназа (MuSK).
Лечението трябва да бъде започнато и контролирано от медицински специалисти с опит в лечението на пациенти с невромускулни или невровъзпалителни заболявания.
Дозировка
Цикълът на лечение се състои от 1 доза седмично в продължение на 6 седмици.
Следната таблица показва препоръчителната обща седмична доза розаноликсизумаб според телесното тегло на пациента. Може да са необходими един или повече флакони, за да се постигне необходимият обем за приложение, в зависимост от наличния обем флакони.
| Телесно тегло | ≥ 35 до <50 kg | ≥ 50 до < 70 kg | ≥ 70 до< 100 kg | ≥ 100 kg |
| Седмична доза (mg) | 280 mg | 420 mg | 560 mg | 840 mg |
| Седмична доза (ml) | 2 ml* | 3 ml* | 4 ml* | 6 ml* |
*Един ml инжекционен разтвор съдържа 140 mg розаноликсизумаб. Всеки флакон съдържа излишък за зареждане на инфузионната линия, вижте „Указания за употреба“ в листовката.
Следващите цикли на лечение трябва да се прилагат въз основа на клиничната оценка. Честотата на циклите на лечение може да варира в зависимост от пациента. В програмата за клинично разработване повечето пациенти са имали интервали без лечение от 4-13 седмици между циклите. От цикъл до цикъл приблизително 10 % от пациентите са имали интервал без лечение по-малко от 4 седмици.
Ако се пропусне планирана инфузия, розаноликсизумаб може да се приложи до 4 дни след планираното време. След това първоначалната схема на прилагане трябва да бъде възобновена до завършване на цикъла на лечение.
Специални популации
Пациенти в старческа възраст
Не се изисква коригиране на дозата (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Налични са ограничени данни за безопасност и ефикасност при пациенти с лека до умеренa степен на бъбречно увреждане (eGFR > 45 ml/min/1,73 m2). Липсват данни за пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане. Не се счита за необходимо коригиране на дозата, тъй като е малко вероятно фармакокинетиката на розаноликсизумаб да бъде повлияна от бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Липсват данни при пациенти с чернодробно увреждане. Не се счита за необходимо коригиране на дозата, тъй като е малко вероятно фармакокинетиката на розаноликсизумаб да бъде повлияна от чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на розаноликсизумаб при деца и юноши на възраст под
18 години не са установени. Липсват данни. Начин на приложение
За подкожно приложение.
Препоръчва се розаноликсизумаб да се прилага подкожно, за предпочитане в долната дясна или долна лява част на корема, под пъпа. Инфузиите не трябва да се прилагат на места, където кожата е болезнена, зачервена или уплътнена.
По време на приложение на първия цикъл на лечение и приложение на първата доза от втория цикъл на лечение с розаноликсизумаб, трябва да има на разположение подходящо лечение на реакции, свързани с инфузията и реакции на свръхчувствителност (вж. точка 4.4).
За указания относно характеристиките на материалите, използвани за приложение, вижте по- долу и точка 6.6.
Преди приложение на розаноликсизумаб указанията за употреба трябва да се прочетат внимателно, вижте точка 6.6.
Rystiggo може да се прилага с помощта на:
-
инфузионна помпа (известна също като спринцовкова помпа) или
-
ръчно въвеждане със спринцовка
Rystiggo може да се прилага самостоятелно или от болногледач, като се следват Указанията за употреба и след като се проведе подходящо обучение от медицински специалист относно приложението на подкожни инфузии.
Инфузия с помпа
Трябва да се използват инфузионни помпи, спринцовки и инфузионни комплекти, подходящи за подкожно приложение на лекарствени продукти (вж. точка 6.6).
Ако не се използва помпа, която да може да се програмира, преди приложение обемът в спринцовката трябва да се коригира спрямо предписаната доза.
Приложението на розаноликсизумаб с помощта на инфузионна помпа трябва да се извършва с постоянна скорост на потока до 20 ml/h.
Инфузия с ръчно въвеждане със спринцовка
Трябва да се използват спринцовки и инфузионни комплекти, подходящи за подкожно приложение на лекарствените продукти.
Преди приложение обемът в спринцовката трябва да се коригира спрямо предписаната доза.
Приложението на розаноликсизумаб с помощта на спринцовка трябва да се извършва при подходящата за пациента скорост на потока. В клинични изпитвания времето на прилагане на инфузията чрез ръчно въвеждане варира от 1 до 30 минути, като медианата е 5 минути на пациент. Този диапазон на времето за прилагане на инфузията може да служи като ориентир при обучението на пациента или болногледача.
Свръхчувствителност към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Миастенна криза
Лечение с розаноликсизумаб при пациенти с предстояща или проявена миастенна криза не е проучвано. Трябва да се има предвид последователността на започване на установените терапии за миастенна криза и розаноликсизумаб и техните потенциални взаимодействия (вж. точка 4.5).
Асептичен менингит
Има съобщения за асептичен менингит (лекарствено индуциран асептичен менингит) след лечение с розаноликсизумаб. При поява на симптоми, типични за асептичен менингит (главоболие, пирексия, скованост на врата, гадене, повръщане), трябва да започнат дейности по уточняване на диагнозата и лечение съгласно стандарта за лечение.
Инфекции
Тъй като розаноликсизумаб причинява преходно намаляване на нивата на IgG, рискът от инфекции може да се увеличи (вж. точка 5.1). Като цяло в проучвания фаза 3 при gMG за инфекции се съобщава при 45,2 % от всички пациенти, лекувани с розаноликсизумаб. Не се наблюдава увеличение на честотата на инфекциите от цикъл до цикъл. Сериозни инфекции се съобщават при 4,3% от пациентите.
Лечението с розаноликсизумаб не трябва да се започва при пациенти с клинично значимa активнa инфекция, докато инфекцията не бъде овладяна или лекувана по подходящ начин. По време на лечението с розаноликсизумаб трябва да се мониторират клиничните признаци и симптоми на инфекции. Ако възникне клинично значима активна инфекция, трябва да се обмисли спиране на розаноликсизумаб, докато инфекцията отшуми.
Свръхчувствителност
Възможно е да възникнат реакции, свързани с инфузията, като обрив или ангиоедем (вж. точка 4.8). В клиничното изпитване такива реакции са леки до умерени по тежест.
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани по време на лечението с розаноликсизумаб и в продължение на 15 минути след завършване на приложението за клинични признаци и симптоми на реакции на свръхчувствителност. Ако възникне реакция на свръхчувствителност по време на приложение (вж. точка 4.8), инфузията розаноликсизумаб трябва да се преустанови и при необходимост трябва да се предприемат подходящи мерки. След отшумяване на реакцията приложението може да се възобнови.
Ваксинация
Имунизацията с ваксини по време на терапия с розаноликсизумаб не е проучена. Безопасността на имунизацията с живи или живи атенюирани ваксини и отговорът към имунизацията с ваксини са неизвестни. Всички ваксини трябва да се прилагат в съответствие с указанията за имунизация и най-малко 4 седмици преди започване на лечението. За пациенти, които са на лечение, не се препоръчва ваксинация с живи или живи атенюирани ваксини. Всички други ваксини трябва да се приложат най-малко 2 седмици след последната инфузия от цикъла на лечение и 4 седмици преди започване на следващия цикъл.
Имуногенност
В сборните данни от цикличното лечение в програмата фаза 3 след 1 цикъл на лечение с
6 седмични дози розаноликсизумаб 27,1% (42/155) от пациентите развиват антилекарствени антитела и 10,3% (16/155) имат антитела, класифицирани като неутрализиращи. При възобновяване на терапията делът на пациентите, развили антилекарствени антитела и неутрализиращи антитела, се увеличава съответно до 65% (13/20) и 50% (10/20) след 5 цикъла на лечение. Развитието на неутрализиращи антитела е свързано с 24% намаление на общата плазмена експозиция на розаноликсизумаб. Имуногенността не оказва видимо въздействие върху ефикасността и безопасността (вж. точки 5.1 и 5.2).
Помощни веществa
Този лекарствен продукт съдържа 29 mg пролин във всеки ml.
Употребата при пациенти с хиперпролинемия трябва да бъде ограничена до случаите, когато не е налично алтернативно лечение.
Този лекарствен продукт съдържа 0,3 mg полисорбат 80 във всеки ml.
Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Тъй като розаноликсизумаб пречи на FcRn механизма за ресинтез на имуноглобулин G (IgG), серумните концентрации на лекарствени продукти на основата на IgG (напр. моноклонални антитела и интравенозен имуноглобулин [i.v.Ig]) и Fc-пептидни фузионни протеини се очаква да бъдат намалени, ако се прилагат едновременно или в рамките на 2 седмици след приложението на розаноликсизумаб. Препоръчва се такъв вид лечение да започне 2 седмици след приложение на розаноликсизумаб и да се наблюдава за намалена ефикасност на такивa лекарствени продукти, когато се прилагат едновременно.
Лечението с интравенозни или подкожни имуноглобулини, PLEX/плазмаферезата и имуноадсорбцията може да намали нивата на розаноликсизумаб в кръвта.
Ваксинацията по време на лечението с розаноликсизумаб не е проучена и отговорът на каквато и да е ваксина е неизвестен. Тъй като розаноликсизумаб води до намаляване на нивата на IgG, по време на лечението с розаноликсизумаб не се препоръчва ваксинация с живи атенюирани или живи ваксини (вж. точки 4.4 и 5.3).
Бременност
Има ограничени данни от употребата на розаноликсизумаб при бременни жени. В проучвания при животни, потомството на третирани майки е с много ниски нива на IgG при раждането, както се очаква от фармакологичния механизъм на действие на розаноликсизумаб (вж. точка 5.3). Проучванията при животни обаче не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие.
Лечението на бременни жени с розаноликсизумаб трябва да се обмисли само ако клиничната полза надвишава рисковете.
Тъй като се очаква розаноликсизумаб да намали нивата на майчините антитела и да инхибира преминаването на майчините антитела към фетуса, се очаква намаляване на пасивната защита на новороденото. Поради това трябва да се вземат предвид рисковете и ползите от прилагането на живи/живи атенюирани ваксини на кърмачета с експозиция на розаноликсизумаб in utero (вж. точка 4.4, подточка „Ваксинация“).
Кърмене
Не е известно дали розаноликсизумаб се екскретира в кърмата. Известно е, че майчините IgG се екскретират в кърмата през първите няколко дни след раждането, като скоро след това намаляват до ниски концентрации; следователно в този кратък период не може да се изключи риск за кърмачето. След това може да се обмисли използването на розаноликсизумаб по време на кърмене само ако клиничната полза надхвърля рисковете.
Фертилитет
Ефектът на розаноликсизумаб върху фертилитета при хора не е известен. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с фертилитета (вж. точка 5.3).
Розаноликсизумаб не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са главоболие (48,4%), диария (25,0%) и пирексия
(12,5%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции на gMG от клиничните проучвания и постмаркетингов опит са изброени в Таблица 1, като са класифицирани по системо-органен клас по MedDRA (СОК). В рамките на всеки СОК, нежеланите реакции са подредени в низходящ ред по честота.
Категориите по честота се определят, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до
<1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1: Списък на нежеланите реакции| Системо-органен клас поMedDRA | Нежелани реакции | Категория по честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекции на горните дихателни пътища1 | Чести |
| Херпес-вирусна инфекция*6 | С неизвестна честота | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие2 | Много чести |
| Асептичен менингит* | С неизвестна честота | |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария | Много чести |
| Гадене* | Чести | |
| Повръщане* | Чести | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив3 | Чести |
| Ангиоедем4 | Чести | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия | Много чести |
| Реакции на мястото на инжектиране5 | Чести |
1 Включва случаи на назофарингит
2 Включва главоболие и мигрена
3 Включва обрив, папулозен обрив и еритематозен обрив
4 Включва подуване на езика
5 Включва обрив на мястото на инжектиране, реакция, еритем, възпаление, дискомфорт и еритем на мястото на инфузия, болка
6 Включва случаи на херпес зостер, херпес симплекс и орален херпес
*От спонтанни постмаркетингови съобщения
Описание на избрани нежелани реакции
Главоболие
При MG0003 главоболието е най-честата реакция, съобщавана при 31 (48,4%) и 13 (19,4%) от пациентите, лекувани сътветно с розаноликсизумаб и плацебо. Главоболието се появява най- често след първата инфузия розаноликсизумаб и в рамките на 1 до 4 дни след инфузията. С изключение на 1 (1,6%) случай на силно главоболие, всички случаи на главоболие са леки (28,1% [n=18] или умерени (18,8% [n=12]) по тежест и няма увеличение на честотата на главоболието при многократно циклично лечение.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Липсват данни за симптоми, свързани с предозиране. Единична подкожна доза до 20 mg/kg (2 162 mg) и седмични подкожни дози ≈10 mg/kg (1 120 mg) за до 52 седмици са прилагани по протокол в клинични проучвания без дозолимитираща токсичност.
В случаи на предозиране се препоръчва пациентите да бъдат наблюдавани внимателно за всякакви нежелани реакции и незабавно да бъдат предприети подходящи поддържащи мерки.
Фармакологични свойства - Rystiggo 140 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, моноклонални антитела, ATC код: L04AG16 Механизъм на действие
Розаноликсизумаб е хуманизирано IgG4 моноклонално антитяло, което намалява серумната концентрация на IgG чрез инхибиране на свързването на IgG с FcRn, рецептор, който при физиологични условия предпазва IgG от вътреклетъчно разграждане и връща IgG обратно на клетъчната повърхност.
По същия механизъм розаноликсизумаб намалява концентрацията на патогенни IgG автоантитела, асоциирани с gMG. На база клиничните данни при розаноликсизумаб не е установено клинично значимо въздействие върху нивата на албумина, който се свързва на различно място в FcRn.
Фармакодинамични ефекти
В двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при пациенти с gMG, ежеседмичното подкожно приложение на розаноликсизумаб при препоръчителната доза (вж. точка 4.2) води до бързо и устойчиво намаляване на общите серумни концентрации на IgG, със значително понижаване на IgG с 45% в сравнение с изходното ниво в рамките на 1 седмица и максимално намаление от 73% след около 3 седмици. След спиране на приложението, концентрациите на IgG се възстановяват до изходните нива в рамките на приблизително 8 седмици. Подобни промени са наблюдавани по време на следващите цикли на проучването.
Намалението на общия IgG вследствие на приложението на розаноликсизумаб при пациенти, положителни за неутрализиращи антитела, не е по-различно от това при пациенти, отрицателни за антилекарствени антитела (вж. точка 4.4).
Клинична ефикасност и безопасност
Безопасността и ефикасността на розаноликсизумаб е оценена при пациенти с gMG в основното проучване фаза 3 MG0003. Дългосрочната безопасност, поносимостта и ефикасността на розаноликсизумаб са оценени в 2 открити продължения (open-label extension, OLE) на проучването фаза 3, като в 1 OLE (MG0007) розаноликсизумаб е прилаган като 6-седмични цикли на лечение въз основа на клиничните нужди.
Проучване MG0003
Проучването MG0003 оценява 200 пациенти за период до 18 седмици, при което пациентите са рандомизирани да получават основани на телесното тегло дози розаноликсизумаб, еквивалентни на приблизително (≈) 7 mg/kg (съответстващи на препоръчителната доза; вж. точка 4.2) или по-висока доза, или плацебо. Лечението се състои от 1 доза седмично за период от 6 седмици, последван от 8-седмичен период на наблюдение.
В това проучване пациентите е трябвало да отговарят на следните основни критерии при скрининга:
-
възраст най-малко 18 години, с телесно тегло най-малко 35 kg
-
диагноза gMG и наличие на автоантитела срещу AChR или MuSK
-
Клас II до IVa по Американската фондация за миастения гравис (Myasthenia Gravis
Foundation of America, MGFA),
-
скор най-малко 3 (с ≥ 3 точки от симптоми, които не са свързани с очите) по скалата Миастения гравис - ежедневни дейности (MG-Activities of Daily Living, MG-ADL, измерител за съобщавани от пациента резултати [Patient Reported Outcome, PRO])
-
скор най-малко 11 от количествена оценка на миастения гравис (Quantitative Myasthenia
Gravis, QMG)
-
ако е на терапия за gMG, да се поддържа стабилна преди изходното ниво и за периода на проучването (с изключение на холинестеразни инхибитори)
-
при пациента да се обмисля допълнително лечение, като интравенозен имуноглобулин
(i.v.Ig) и/или плазмафереза (PLEX)
Пациентите не са били допуснати в проучването, ако са имали:
-
серумно общо ниво на IgG ≤ 5,5 g/l или абсолютен брой неутрофили < 1 500 клетки/mm3
-
клинично значима активна инфекция или сериозни инфекции, микобактериални инфекции, хепатит В, хепатит С, HIV инфекция
-
предходно лечение с PLEX, i.v.Ig 1 месец и с моноклонални антитела 3 до 6 месеца преди започване на лечението
Основната крайна точка е промяната от изходното ниво до ден 43 в общия резултат по
MG-ADL. Вторичните крайни точки за ефикасност включват промяна от изходното ниво до ден 43 в композитния резултат за миастения гравис (Myasthenia Gravis Composite, MG-C) и резултата от QMG. Отговорът в това проучване се дефинира като подобрение в резултата по MG-ADL от поне 2,0 точки на ден 43 в сравнение с изходното ниво при цикъла за лечение.
Като цяло демографските данни на пациентите и характеристиките на заболяването на изходно ниво са балансирани между групите на лечение. По-голямата част от пациентите са жени (60,5%), под 65-годишна възраст (75,5%), предимно от бялата раса (68,0%) или с азиатски произход (10,5%) и са с gMG клас II или III по MGFA (96,0%). Медианата на възрастта към момента на диагностицирането на MG е 44,0 години, а медианата на времето от поставянето на диагнозата е 5,8 години. Делът на пациентите от мъжки пол е по-нисък в групата на плацебо (29,9%) в сравнение с групата на лечение при доза ≈7 mg/kg розаноликсизумаб (40,9%).
Разпределението на автоантителата сред пациентите в MG0003 е: 10,5 % положителни за анти- MuSK антитела, 89,5% положителни за анти-AChR антитела. Като цяло 95,5% от пациентите получават поне едно лекарство за MG на изходно ниво, което продължава по време на проучването, включително 85,5%, получаващи ацетихолинестеразни инхибитори, както и 64,0%, получаващи кортикостероиди, 50,0%, получаващи имуносупресори, и 35,5%, получаващи кортикостероиди и имуносупресори при установени дози.
В групите на лечение с розаноликсизумаб и плацебо медианата на общия скор по MG-ADL е 8,0, а медианата на общия скор по QMG е 15,0.
Резултатите за първичната и вторичните крайни точки за ефикасност са представени в Таблица 2 по-долу. Общо 71,9% и 31,3% от пациентите съответно в групите на розаноликсизумаб и плацебо отговарят на критериите за респондер по MG-ADL.
[Таблица 2: Промяна в резултатите за ефикасност от изходното ниво до ден 43| Плацебо(N = 67) | Розаноликсизумаб≈7 mg/kg (N = 66) | |
| MG-ADL | ||
| Средна стойност на изходно ниво | 8,4 | 8,4 |
| Промяна спрямо изходното нивоLS средна стойност(SE) | -0,784 (0,488) | -3,370 (0,486) |
| Разлика спрямо плацебо | -2,586 | |
| 95% ДИ за разлика | -4,091, -1,249 | |
| P-стойност за разлика | < 0,001 | |
| MG-C | ||
| Средна стойност на изходно ниво | 15,6 | 15,9 |
| Промяна спрямо изходното нивоLS средна стойност(SE) | -2,029 (0,917) | -5,930 (0,916) |
| Разлика спрямо плацебо | -3,901 | |
| 95% ДИ за разлика | -6,634, -1,245 | |
| P-стойност за разлика | < 0,001 | |
| QMG | ||
| Средна стойност на изходно ниво | 15,8 | 15,4 |
| Промяна спрямо изходното нивоLS средна стойност(SE) | -1,915 (0,682) | -5,398 (0,679) |
| Разлика спрямо плацебо | -3,483 | |
| 95% ДИ за разлика | -5,614, -1,584 | |
| P-стойност за разлика | < 0,001 | |
≈ = приблизителна доза; ДИ = доверителен интервал; N = общ брой пациенти в групата на лечение; LS = метод на най-малките квадрати; SE = стандартна грешка; MG-ADL = Скала Миастения гравис - ежедневни дейности; MG-C = съставен скор за миастения гравис; QMG = количествена оценка на миастения гравис; MG = миастения гравис;
При пациентите с MuSK+, които са получавали розаноликсизумаб ≈7 mg/kg и за които има налични данни на ден 43 (n=5), резултатите са сходни с тези на цялата група.
Нито един от пациентите, лекувани с розаноликсизумаб и 3 пациенти, лекувани с плацебо, не са получавали спасителна терапия по време на периода на лечение. По време на периода на наблюдение сред пациентите, лекувани с ≈7 mg/kg, един пациент е получил спасителна терапия, а 19 пациенти са преминали рано в открито продължение на проучването, за да получат лечение с розаноликсизумаб.
В откритото продължение на проучването (OLE) MG0007 е наблюдавано трайно клинично подобрение след прилагане на последващите цикли на лечение с розаноликсизумаб.
Дозова група: RLZ ~7mg/kg
Ден
Цикъл 2
Цикъл 8
Цикъл 6
Цикъл 5
Цикъл 11
Цикъл 4
Цикъл 10
Цикъл 3
Цикъл 9
Цикъл 1
Цикъл 7
Средна промяна спрямо изходното ниво в общия скор по MG-ADL
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Rystiggo в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на миастения гравис (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
След подкожно приложение на розаноликсизумаб пиковите плазмени нива се постигат след приблизително 2 дни. Абсолютната бионаличност на розаноликсизумаб след подкожно приложение е около 70%, както е изчислено чрез популационен фармакокинетичен анализ.
Разпределение
Привидният обем на разпределение на розаноликсизумаб е приблизително 7 l, изчислен чрез популационен фармакокинетичен анализ.
Биотрансформация
Очаква се розаноликсизумаб да се разгради до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболитни пътища по начин, подобен на ендогенния IgG.
Елиминиране
Привидният линеен клирънс за свободното активно вещество е приблизително 0,9 l/ден. Полуживотът на розаноликсизумаб е зависим от концентрацията и не може да бъде изчислен. Плазмените концентрации на розаноликсизумаб са неоткриваеми в рамките на една седмица след прилагане на дозата.
Линейност/нелинейност
Розаноликсизумаб показва нелинейна фармакокинетика, типична за моноклонално антитяло, което се подлага на таргет-медиирана лекарствена диспозиция. В стационарно състояние се прогнозира, че максималните плазмени концентрации и площта под кривата концентрация- време (AUC) ще бъдат 3-кратно и 4-кратно по-високи при основани на телесното тегло дози
≈10 mg/kg в сравнение с ≈7 mg/kg.
Специални популации
Възраст, пол или раса
Популационният фармакокинетичен анализ не показва клинично значимо въздействие на възрастта, пола или расата върху фармакокинетиката на розаноликсизумаб.
Бъбречно или чернодробно увреждане
Не са провеждани формални проучвания при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Въпреки това не се очаква бъбречно или чернодробно увреждане да повлияе на фармакокинетиката на розаноликсизумаб. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ бъбречната функция (изчислена скорост на гломерулна филтрация [eGFR] 38-
161 ml/min/1,73 m2) или чернодробните функционални показатели (аланин трансаминаза [ALT], аспартат трансаминаза [AST], алкална фосфатаза и билирубин) нямат клинично значим ефект върху привидния линеен клирънс на розаноликсизумаб.
Имуногенност
Развитието на неутрализиращи антитела е свързано с 24% намаление на общата плазмена експозиция на розаноликсизумаб. Имуногенността не оказва видимо въздействие върху ефикасността и безопасността (вж. точка 4.4).
