Mircera 100 µg/0.3 ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Mircera 100 µg/0.3 ml
Лечение на симптоматична анемия, свързана с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при възрастни пациенти (вж. точка 5.1).
Лечение на симптоматична анемия, свързана с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при педиатрични пациенти на възраст от 3 месеца до под 18 години, които преминават от друго средство за стимулиране на еритропоезата (ССЕ) след стабилизиране на нивото на хемоглобина (вж. точка 5.1).
Лечението трябва да се започне под наблюдението на лекар с опит в лечението на пациенти с бъбречно увреждане.
Дозировка
Лечение на симптоматична анемия при пациенти с хронично бъбречно заболяване Симптомите на анемията и последствията от нея може да варират според възрастта, пола и цялостната тежест на заболяването; необходима е оценка от лекар на клиничния ход и състоянието на всеки отделен пациент. Лечението трябва да се прилага подкожно или
интравенозно, за да се повиши хемоглобина до не повече от 12 g/dl (7,45 mmol/l). Подкожното приложение е за предпочитане при пациенти, които не са на хемодиализа, за да се избегне пунктирането на периферни вени.
Поради вариабилност при даден пациент понякога може да се наблюдават отделни стойности на хемоглобина над и под желаното ниво. Вариабилността на хемоглобина трябва да се овладява чрез контролиране на дозата, като се приемат таргетни граници от 10 g/dl
(6,21 mmol/l) до 12 g/dl (7,45 mmol/l). Трябва да се избягва поддържане на ниво на хемоглобин над 12 g/dl (7,45 mmol/l). Указания за съответно коригиране на дозата, когато нивата на хемоглобина надхвърлят 12 g/dl (7,45 mmol/l), са дадени по-долу.
Трябва да се избягва повишение на хемоглобина с над 2 g/dl (1,24 mmol/l) при възрастни пациенти и 1 g/dl (0,62 mmol/l) при педиатрични пациенти за период от четири седмици. Ако това се случи, трябва да се извърши съответно адаптиране на дозата според указанията.
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно, за да е сигурно, че се използва най-ниската одобрена ефективна терапевтична доза за осигуряване на адекватен контрол на симптомите на анемията, като се поддържа концентрация на хемоглобина под или 12 g/dl (7,45 mmol/l).
Необходимо е внимание при повишаване на дозата от лечението при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. При пациенти, при които хемоглобинът се повлиява слабо от лечението, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на слабия отговор (вж. точка 4.4 и 5.1).
Препоръчва се хемоглобинът да се мониторира на всеки две седмици до стабилизирането му и периодично след това (вж. точка 4.4).
Възрастни пациенти, които не се лекуват в момента със средства, стимулиращи еритропоезата (ССЕ):
За да се повишат нивата на хемоглобина до над 10 g/dl (6,21 mmol/l), препоръчителната начална доза при пациенти, които не са на диализа е 1,2 микрограма/kg телесно тегло, прилагана веднъж месечно като еднократна подкожна инжекция.
Като алтернатива, може да се прилага начална доза от 0,6 микрограма/kg телесно тегло през две седмици като еднократна интравенозна или подкожна инжекция при пациенти, които са на диализа или не са на диализа.
Дозата може да се увеличи приблизително с 25% спрямо предишната доза, ако покачването на хемоглобина е по-малко от 1,0 g/dl (0,621 mmol/l) за един месец. Допълнително увеличаване с приблизително 25% може да се прави през месец до достигане на индивидуално желаното ниво на хемоглобин.
Ако покачването на хемоглобина е над 2 g/dl (1,24 mmol/l) за един месец или ако нивото на хемоглобина се повишава и приближава 12 g/dL (7,45 mmol/l), дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако нивото на хемоглобина продължава да се повишава, лечението трябва да се прекъсне, докато нивото на хемоглобина започне да намалява, като в този момент терапията трябва да се поднови с доза приблизително с 25% по-ниска от предишната прилагана доза. След прекъсване на дозата, се очаква намаляване на хемоглобина с приблизително
0,35 g/dL (0,22 mmol/l) седмично. Дозата не трябва да се коригира по-често от веднъж месечно.
Пациенти, лекувани през две седмици, чиято концентрация на хемоглобин е над 10 g/dl (6,21 mmol/l), може да получават метоксиполиетилен гликол-епоетин бета веднъж месечно,
като се използва доза, равна на два пъти прилаганата преди това веднъж на всеки две седмици доза.
Възрастни пациенти, които в момента се лекуват със ССЕ:
Пациенти, които в момента се лекуват със ССЕ, може да преминат на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, прилаган веднъж месечно като еднократна интравенозна или подкожна инжекция. Началната доза на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета се основава на изчислената предшестваща седмична доза на дарбепоетин алфа или епоетин по времето на замяната, както е описано в Таблица 1. Първата инжекция трябва да се направи, когато е време за следващата планирана доза на дарбепоетин алфа или епоетин, прилагани преди това.
Таблица 1: Начални дози метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при възрастни пациенти, които в момента получават ССЕ| Предишна седмична интравенозна или подкожна доза дарбепоетин алфа (микрограма/седмица) | Предишна седмична интравенозна или подкожна доза епоетин (IU/седмица) | Месечна интравенозна или подкожна доза метоксиполиетилен гликол-епоетин бета (микрограма/веднъжмесечно) |
| <40 | <8 000 | 120 |
| 40-80 | 8 000-16 000 | 200 |
| >80 | >16 000 | 360 |
Ако е необходимо коригиране на дозата за поддържане на таргетната концентрация на хемоглобина над 10 g/dl (6,21 mmol/l), месечната доза може да се увеличи с приблизително 25%.
Ако покачването на хемоглобина е над 2 g/dl (1,24 mmol/l) за един месец или ако нивото на хемоглобина се повишава и приближава 12 g/dl (7,45 mmol/l), дозата трябва да се намали с приблизително 25%. Ако нивото на хемоглобина продължава да се повишава, лечението трябва да се прекъсне, докато нивото на хемоглобина започне да намалява, като в този момент терапията трябва да се поднови с доза приблизително с 25% по-ниска от предишната прилагана доза. След прекъсване на дозата, се очаква намаляване на хемоглобина с приблизително
0,35 g/dL (0,22 mmol/l) седмично. Дозата не трябва да се коригира по-често от веднъж месечно.
Тъй като опитът от лечението е ограничен при пациенти на перитонеална диализа, при тези пациенти се препоръчва редовно проследяване на хемоглобина и стриктно спазване на указанията за коригиране на дозата.
Педиатрични пациенти на възраст от 3 месеца до под 18 години, които в момента се лекуват със ССЕ:
Педиатрични пациенти, чието ниво на хемоглобина е стабилизирано от лечение със ССЕ, може да преминат към метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, прилаган веднъж на 4 седмици като
i.v. или s.c. инжекция, но като се запази същият път на въвеждане. Началната доза на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета се изчислява въз основа на общата седмична доза на ССЕ към момента на преминаване (Таблица 2).
Таблица 2: Начални дози метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при педиатрични пациенти на възраст от 3 месеца до под 18 години, които в момента получават ССЕ| Предходна седмична доза дарбепоетин алфа (микрограми/седмица) | Предходна седмична доза епоетин (IU/седмица) | Всяка 4-седмична доза метоксиполиетилен гликол-епоетин бета(микрограми) |
| 9 - <12 | 2 000 - <2 700 | 30 |
| 12 - <15 | 2 700 - <3 500 | 50 |
| 15 - <24 | 3 500 - <5 500 | 75 |
| 24 - <30 | 5 500 - <6 500 | 100 |
| Предходна седмична доза дарбепоетин алфа (микрограми/седмица) | Предходна седмична доза епоетин (IU/седмица) | Всяка 4-седмична доза метоксиполиетилен гликол-епоетин бета(микрограми) |
| 30 - <35 | 6 500 - <8 000 | 120 |
| 35 - <47 | 8 000 - <10 000 | 150 |
| 47 - <60 | 10 000 - <13 000 | 200 |
| 60 - <90 | 13 000 - <20 000 | 250 |
| ≥90 | ≥20 000 | 360 |
Предварително напълнените спринцовки не са предназначени за прилагане на частични дози. Поради наличното количество на активното вещество в предварително напълнените спринцовки, педиатричните пациенти с доза ССЕ < 9 микрограма/седмица дарбепоетин алфа или <2 000 IU/седмица епоетин не трябва да преминават на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета.
Ако е необходима корекция на дозата за поддържане на таргетната концентрация хемоглобин над 10 g/dl, 4-седмичната доза може да се коригира с приблизително 25%.
Ако повишението на хемоглобина е над 1 g/dl (0,62 mmol/l) за 4 седмици или нивото на хемоглобина се повишава и приближава 12 g/dl (7,45 mmol/l), дозата на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета трябва да се намали с приблизително 25%.
Ако нивото на хемоглобина продължава да се повишава след намаляването на дозата, терапията трябва да се прекъсне, докато нивото на хемоглобина започне да намалява, като в този момент терапията трябва да се поднови с приблизително 25% под преди това прилаганата доза.
Корекция на дозата не трябва да се извършва по-често от веднъж на 4 седмици.
Прекъсване на лечението
Обикновено лечението е продължително. То обаче може да се прекъсне по всяко време, ако това е необходимо.
Пропусната доза
Ако се пропусне една терапевтична доза, пропуснатата доза трябва да се приложи възможно най-скоро и лечението трябва да се възобнови с предписаната честота на приложение.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при педиатрични пациенти на възраст под 3 месеца не са установени. Липсват данни.
Специални популации
Пациенти с чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на началната доза и на правилата за промяна на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).
Популация в старческа възраст
При клиничните проучвания, 24% от пациентите, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, са били на възраст от 65 до 74 години, а 20% са били на 75 години и по-възрастни. Не се налага коригиране на дозата при пациенти на възраст 65 години или по-възрастни.
Начин на приложение
Лечението трябва да се прилага подкожно или интравенозно. Може да се инжектира подкожно в корема, ръката или бедрото. И трите места на инжектиране са еднакво подходящи. За указания относно приложението на лекарствения продукт вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Неконтролирана хипертония.
Безопасността и ефикасността на лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при други показания, включително анемия при пациенти с рак, не са установени.
Необходимо е внимание при повишаване на дозата метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, тъй като високите кумулативни дози епоетин могат да бъдат свързани с повишен риск от смъртност, сериозни сърдечносъдови и мозъчносъдови събития. При пациенти със слабо повлияване на хемоглобина от епоетини, трябва да се помисли за алтернативно обяснение на слабия отговор (вж. точка 4.2 и 5.1).
Педиатрична популация:
Педиатричните пациенти, особено децата на възраст < 1 година, трябва да бъдат внимателно оценени, преди да преминат от лечение с друго ССЕ, а нивото на хемоглобина трябва да бъде стабилизирано преди това. След преминаване към ССЕ се препоръчва хемоглобинът да се проследява на всеки 4 седмици.
Ако настоящата доза на ССЕ е < 9 микрограма/седмица дарбепоетин алфа или
<2 000 IU/седмица епоетин, пациентът не трябва да преминава към метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, тъй като най-малкото налично количество на активното вещество в предварително напълнена спринцовка е 30 микрограма. Не се препоръчва прилагане на частични дози с предварително напълнените спринцовки.
Допълнителна терапия с желязо се препоръчва при всички пациенти със серумни стойности на феритин под 100 микрограма/l или със сатурация на трансферин под 20%. За да се осигури ефективна еритропоеза, при всички пациенти трябва да се направи оценка на статуса на желязото преди и по време на лечението.
При неуспешен отговор към лечението, причините трябва да се потърсят незабавно. Недостигът на желязо, фолиева киселина или витамин B12 намалява ефективността на ССЕ и поради това трябва да се коригира. Интеркурентни инфекции, възпалителни или травматични епизоди, окултна загуба на кръв, хемолиза, тежка интоксикация с алуминий, съпътстващи хематологични заболявания или фиброза на костния мозък може също да компрометират еритропоетичния отговор. Броят на ретикулоцитите трябва да се счита като част от оценката. Ако се изключат всички споменати състояния и пациентът получи внезапно понижение на хемоглобина, свързано с ретикулоцитопения и антиеритропоетинови антитела (АЕАB), трябва да се има предвид изследване на костния мозък за наличие на чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК). В случай че бъде диагностицирана ЧАЧКК, лечението трябва да се преустанови и пациентите не трябва да се лекуват с друго ССЕ.
Чиста аплазия на червените кръвни клетки, предизвикана от антиеритропоетинови антитела, се съобщава във връзка с приложение на всички ССЕ, включително метоксиполиетилен гликол-епоетин бета. Доказано е, че тези антитела имат кръстосана реакция с всички ССЕ и пациентите
с подозирано или потвърдено наличие на антитела към еритропоетин не трябва да преминават към лечение с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета (вж. точка 4.8).
ЧАЧКК при пациенти с хепатит С: При парадоксално намаление на хемоглобина и развитие на тежка анемия, свързана с нисък брой ретикулоцити, трябва незабавно да се прекрати лечението с епоетин и да се извърши изследване за антиеритропоетинови антитела. Има съобщени случаи при пациенти с хепатит С, лекувани с интерферон и рибавирин, при едновременно прилагане на епоетин. Епоетините не са одобрени за лечение на анемия, свързана с хепатит С.
Проследяване на артериалното налягане: Както при другите ССЕ, артериалното налягане може да се повиши по време на лечение с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета. Артериалното налягане трябва да се контролира адекватно при всички пациенти преди, при започване на и по време на лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета. Ако високото артериалното налягане се контролира трудно с медикаментозно лечение или диетични мерки, дозата трябва да се намали или приложението да се преустанови (вж. точка 4.2).
Тежки кожни нежелани реакции (SCAR), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (TEN), които могат да бъдат животозастрашаващи или да доведат до летален изход, са съобщавани във връзка с лечението с епоетин (вж. точка 4.8). По-тежки случаи са наблюдавани при дългодействащи епоетини. При предписването пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите, и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, подсказващи тези реакции, метоксиполиетилен гликол-епоетин бета трябва незабавно да се спре и да се обмисли друго лечение. Ако пациентът е развил тежка кожна реакция, например SJS или TEN, поради употребата на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета , лечението със ССЕ никога не трябва да се започва отново при този пациент.
Концентрация на хемоглобина: При пациенти с хронично бъбречно заболяване трябва да се поддържа концентрация на хемоглобина, която да не надхвърля горната граница на таргетната концентрация на хемоглобина, препоръчана в точка 4.2. При клиничните проучвания е наблюдаван повишен риск от смърт, сериозни сърдечносъдови събития, включително тромбоза, или мозъчносъдови събития, включително инсулт, когато ССЕ, са прилагани при таргетни нива на хемоглобина над 12 g/dl (7,5 mmol/l) (вж. точка 4.8).
Контролирани клинични проучвания не са показали значима полза от прилагането на епоетини, когато концентрацията на хемоглобина се повиши над нивото, необходимо за контролиране на симптомите на анемията и за избягване на кръвопреливане.
Безопасността и ефикасността на лечението не са установени при пациенти с хемоглобинопатии, гърчове, кървене или скорошна анамнеза за кървене, налагащо кръвопреливане, или при нива на тромбоцитите над 500 x 109/l. Поради това, при тези пациенти е необходимо повишено внимание.
Ефект върху туморния растеж: Метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, както и другите ССЕ, е растежен фактор, който стимулира предимно продукцията на червени кръвни клетки.
Еритропоетиновите рецептори може да са експресирани на повърхността на различни видове туморни клетки. Както при всички растежни фактори, съществуват опасения, че ССЕ могат да стимулират растежа на различни видове злокачествени образувания. Две контролирани клинични проучвания, при които епоетини са прилагани при пациенти с различни злокачествени заболявания, включително рак на главата и шията и рак на млечната жлеза, са показали необяснимо повишаване на смъртността.
Злоупотребата с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета от здрави хора може да доведе до прекомерно покачване на хемоглобина. Това може да е свързано с животозастрашаващи сърдечносъдови усложнения.
Проследимост: За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на ml, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Няма проучвания за взаимодействията. Няма данни, че метоксиполиетилен гликол-епоетин бета променя метаболизма на други лекарствени продукти.
Бременност
Няма данни за употребата на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки вредни ефекти върху бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие, но показват характерно за този клас обратимо понижение на феталното тегло (вж. точка 5.3). На бременни жени трябва да се предписва с повишено внимание.
Кърмене
Не е известно дали метоксиполиетилен гликол-епоетин бета се екскретира в кърмата. Едно проучване при животни показва екскреция на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета в майчиното мляко. Трябва да се вземе решение дали да се продължи или да се преустанови кърменето или да се продължи или преустанови лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета за жената.
Фертилитет
Проучванията при животни не показват данни за увреждане на фертилитета (вж. точка 5.3). Потенциалният риск за хората не е известен.
Метоксиполиетилен гликол-епоетин бета не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
(а) Обобщение на профила на безопасност
Базата данни за безопасност от клиничните проучвания обхваща 3 042 възрастни пациенти с ХБЗ, включително 1 939 възрастни пациенти, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, и 1 103 с друго ССЕ. Очаква се приблизително 6% от възрастните пациенти, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, да получат нежелани реакции. Най-често съобщаваната нежелана реакция е хипертония (честа).
(б) Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции в Таблица 3 са изброени по системо-органен клас и честота по MedDRA. Честотата е определена като е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 3: Нежелани реакции, които се отдават на лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при възрастни пациенти с ХБЗ. Нежеланите реакции, наблюдавани само по време на постмаркетинговия период са отбелязани с (*).| Системо-органен клас | Честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Нечести | Тромбоцитопения* |
| С неизвестна честота | Чиста аплазия на червените кръвни клетки* | |
| Нарушения на имунната система | Редки | Свръхчувствителност |
| С неизвестна честота | Анафилактична реакция* | |
| Нарушения на нервната система | Нечести | Главоболие |
| Редки | Хипертонична енцефалопатия | |
| Съдови нарушения | Чести | Хипертония |
| Нечести | Тромбоза* | |
| Редки | Горещи вълни | |
| Редки | Белодробна емболия* | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Редки | Обрив, макулопапулозен |
| С неизвестна честота | Синдром на Stevens-Johnson / токсична епидермална некролиза* | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали врезултат на интервенции | Нечести | Тромбоза на съдовия достъп |
(в) Описание на избрани нежелани реакции
Възрастна популация
При постмаркетинговата употреба има съобщения за случаи на тромбоцитопения. В клинични проучвания е наблюдавано леко понижение на броя на тромбоцитите, оставащи в нормалните граници.
Брой на тромбоцитите под 100 x 109/l е наблюдаван при 7% от възрастните пациенти, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, и при 4% от възрастните пациенти, лекувани с други ССЕ. В едно проучване за безопасност след разрешаване за употреба с експозиция при продължително лечение до 8,4 години, изходен брой на тромбоцитите под 100 x 109/l е наблюдаван при 2,1% от възрастните пациенти в групата с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета и при 2,4% от възрастните пациенти в групата с други CCE. По време на проучването, брой на тромбоцитите под 100 x 109/l е наблюдаван годишно при 1,5% до 3,0% от възрастните пациенти, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, и при 1,6% до 2,5% от възрастните пациенти, лекувани с други CCE.
В данните от едно контролирано клинично проучване с епоетин алфа или дарбепоетин алфа случаите на инсулт се съобщават като „чести”. Проучване за безопасност след разрешаване за употреба показва подобна честота на случаите на инсулт между метоксиполиетилен гликол-епоетин бета (6,3%) и референтните ССЕ групи (епоетин алфа, дарбепоетин алфа и епоетин бета) (7%).
Както и при други ССЕ, при постмаркетинговата употреба има съобщения за случаи на тромбоза, включително белодробна емболия (вж. точка 4.4).
Има съобщения за антиеритропоетин неутрализиращо антитяло-медиирана чиста аплазия на червените кръвни клетки (ЧАЧКК), с неизвестна честота. В случай, че се диагностицира ЧАЧКК, лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета трябва да се преустанови и пациентите не трябва да преминават към лечение с друг рекомбинантен еритропоетинов протеин (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
В двете педиатрични проучвания изследваната педиатрична популация включва общо
104 пациенти, от които 12 са на възраст под 5 години, 36 са на възраст от 5 до 11 години и 56 са на възраст от 12 до 17 години. Профилът на безопасност на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета в педиатричната популация, включена в тези две проучвания, като цяло съответства на този, известен за възрастната популация, въз основа на ниската експозиция на пациентите в тези проучвания (вж. точка 5.1).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Терапевтичната ширина на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета е голяма. Когато се започва лечението, трябва да се има предвид индивидуалният отговор. Предозирането може да доведе до прекомерна проява на фармакодинамичния ефект, напр. прекомерна еритропоеза. В случай на прекомерно високи нива на хемоглобина, лечението с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета трябва временно да се преустанови (вж. точка 4.2). При наличие на клинични показания може да се направи флеботомия.
Фармакологични свойства - Mircera 100 µg/0.3 ml
Фармакотерапевтична група: Други антианемични средства, ATC код: B03XA03
Механизъм на действие
Метоксиполиетилен гликол-епоетин бета стимулира еритропоезата чрез взаимодействие с еритропоетиновия рецептор върху прогениторните клетки в костния мозък. Метоксиполиетилен гликол – епоетин бета, активното вещество на MIRCERA, е продължителен активатор на еритропоетиновите рецептори, който, за разлика от еритропоетина, показва различна активност на рецепторно ниво, характеризираща се с по-бавна асоциация и с по-бърза дисоциация от рецептора, намалена специфична активност in vitro с повишена активност in vivo, както и удължен полуживот. Средната молекулна маса е приблизително 60 kDa, от която протеиновата част плюс въглехидратната част съставлява приблизително 30 kDa.
Фармакодинамични ефекти
Като първичен растежен фактор за развитието на еритроидния ред, естественият хормон еритропоетин се продуцира в бъбреците и се освобождава в кръвотока в отговор на хипоксия. В отговор на хипоксията естественият хормон еритропоетин взаимодейства с прогениторните клетки за еритроидния ред, като увеличава продукцията на червени кръвни клетки.
Клинична ефикасност и безопасност
Възрастна популация
Данните от корекционни проучвания при пациенти, лекувани през две седмици и през четири седмици, показват, че степента на отговор по отношение на хемоглобина в групата с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета в края на корекционния период е висока и сравнима със сравнителната група. Медианата на времето за отговор е 43 дни в групата с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета и 29 дни в сравнителната група, като е наблюдавано
повишение на стойностите на хемоглобина през първите 6 седмици, съответно с
0,2 g/dl/седмично и 0,3 g/dl/седмично.
Четири рандомизирани контролирани проучвания са проведени при пациенти на диализа, лекувани с дарбепоетин алфа или епоетин към момента на включването им в проучването. Пациентите са рандомизирани да продължат провежданото към момента на включването им в проучването лечение, или да преминат към лечение с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета с цел поддържане на стабилни нива на хемоглобина. По време на периода на оценка (седмица 29-36), средното ниво на хемоглобина и медианата на нивото на хемоглобина при пациентите, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, е било практически идентично с тяхното изходно ниво на хемоглобин.
В едно рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при 4 038 пациенти с ХБН с диабет тип 2 и нива на хемоглобина ≤ 11 g/dl, които не са на диализа, пациентите са получавали лечение с дарбепоетин алфа с цел постигане на нива на хемоглобина 13 g/dl или с плацебо (вж. точка 4.4). Проучването не постига основната цел да покаже намаляване на риска от смъртност по всякаква причина, сърдечносъдова заболеваемост или терминален стадий на бъбречна недостатъчност (ESRD). Анализът на отделните компоненти на съставните крайни точки показва следния HR (95% ДИ): смърт 1,05 (0,92, 1,21), инсулт 1,92 (1,38, 2,68), застойна
сърдечна недостатъчност (ЗСН) 0,89 (0,74, 1,08), миокарден инфаркт (МИ) 0,96 (0,75, 1,23),
хоспитализация за миокардна исхемия 0,84 (0,55, 1,27), ESRD 1,02 (0,87, 1,18).
Извършени са сборни post-hoc анализи на клинични проучвания със ССЕ при пациенти с ХБН (които са на диализа, не са на диализа, при пациенти със и без диабет). Наблюдавана е тенденция към повишен риск от смъртност по всякаква причина, сърдечносъдови и мозъчносъдови събития, свързани с по-високи кумулативни дози ССЕ, независимо от наличието на диабет или статуса на диализа (вж. точка 4.2 и точка 4.4).
Еритропоетин е растежен фактор, който стимулира предимно продукцията на червени кръвни клетки. Еритропоетинови рецептори могат да са експресирани върху повърхността на редица туморни клетки.
В пет големи контролирани проучвания при общо 2 833 пациенти са изследвани преживяемостта и туморната прогресия. От тях четири са двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания и едно е отворено проучване. При две от проучванията са набирани пациенти, които са лекувани с химиотерапия. Таргетната концентрация на хемоглобина в две от проучванията е >13 g/dl; при останалите три проучвания е 12-14 g/dl. При отвореното проучване не е имало разлика в общата преживяемост между пациентите, лекувани с рекомбинантен човешки еритропоетин, и контролите. При четирите плацебо-контролирани проучвания коефициентът на риск за общата преживяемост варира между 1,25 и 2,47 в полза на контролите. Тези проучвания показват устойчива необяснима статистически значима свръхсмъртност при пациентите с анемия, свързана с различни чести видове рак, които са получавали рекомбинантен човешки еритропоетин, в сравнение с контролите. Крайният резултат за обща преживяемост в клиничните проучвания не може да се обясни задоволително с разликата в честотата на тромбозата и свързаните усложнения между групата, лекувана с рекомбинантен човешки еритропоетин, и контролната група.
Извършен е също и анализ на данните на ниво пациент при повече от 13 900 пациенти с рак (на химиотерапия, лъчетерапия, химиолъчетерапия или без терапия), участващи в 53 контролирани клинични проучвания, които включват няколко епоетина. Мета-анализът на данните за общата преживяемост дава изчислен коефициент на риск 1,06 в полза на контролите (95 % ДИ: 1,00; 1,12; 53 клинични проучвания и 13 933 пациенти), а при пациентите с рак, получавали химиотерапия, коефициентът на риск за общата преживяемост е 1,04 (95 % ДИ: 0,97; 1,11; 38 клинични проучвания и 10 441 пациенти). Мета-анализите показват също и съответно значимо повишен относителен риск от тромбоемболични събития при пациентите с рак, получаващи рекомбинантен човешки еритропоетин (вж. точка 4.4). В този анализ на данните не са включени пациенти, лекувани с метоксиполиетилен гликол-епоетин бета.
Метоксиполиетилен гликол-епоетин бета не е одобрен за лечение на пациенти с анемия, предизвикана от химиотерапия (вж. точка 4.1 и 4.4).
Педиатрична популация
Проведени са две проучвания при педиатрични пациенти - едно проучване с интравенозно приложение (i.v.) и едно проучване с подкожно приложение (s.c.) на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета.
Проучването с i.v. приложение е открито, многоцентрово проучване (NH19707) фаза II за установяване на дозата, с едно рамо, с многократно приложение, проведено при 64 педиатрични пациенти (на възраст от 5 до 17 години) с ХБЗ на хемодиализа за определяне на два конверсионни фактора (група 1 и група 2) за преминаване от поддържащо лечение с i.v. епоетин алфа/бета или дарбепоетин алфа на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, прилаган i.v. веднъж на 4 седмици в продължение на 20 седмици. Ефикасността е установена въз основа на промяната на концентрацията на хемоглобина (g/dl) от изходно ниво до периода на оценка.
Коригираната средна промяна на хемоглобина от изходното ниво до периода на оценка в група 1 е била -0,74 g/dl [95% ДИ: -1,32 до -0,16], а в група 2 е била -0,09 g/dl [95% ДИ: - 0,45 до 0,26]. 58 % и 75 % от пациентите поддържат стойности на хемоглобина в рамките на ±1 g/dl от изходното ниво, а 75 % и 81 % поддържат стойности на хемоглобина в рамките на 10 - 12 g/dl съответно в група 1 и група 2. Подгруповите анализи по възрастови групи (5 - 11 години и
12 – 17 години) са в съответствие с наблюденията в общата популация. Пациентите, завършили 20-те седмици на основно лечение, които поддържат адекватно нивата на хемоглобина, са били подходящи за включване в незадължителен 52-седмичен период на удължаване за проучване на безопасността при същата честота на приложение.
Проучването със s.c. приложение е второ открито, многоцентрово проучване фаза II за установяване на дозата (NH19708), с едно рамо, проведено при 40 педиатрични пациенти (на възраст от 3 месеца до 17 години) с ХБЗ на диализа или които все още не са на диализа за определяне на конверсионния фактор, използван в група 2 в i.v. проучването, за преминаване от поддържащо лечение със s.c. епоетин алфа/ бета или дарбепоетин алфа на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета, прилаган s.c. веднъж на 4 седмици в продължение на 20 седмици. По подобен начин в това проучване първичната крайна точка за ефикасност е промяната на концентрацията на хемоглобина (g/dl) от изходно ниво до периода на оценка. Средната промяна в концентрацията на хемоглобина по време на периода на оценка е 0,48 g/dl [95% ДИ: 0,15 до 0,82], което е в границите на еквивалентност от -1 до +1 g/dl. Резултатите за средната промяна в концентрацията на хемоглобина по възрастови групи (< 5 години, 5 - 11 години, ≥ 12 години) са в съответствие с резултатите за първичната крайна точка през периода на оценка. Пациентите, завършили 20-те седмици на основно лечение, които поддържат адекватно нивата на хемоглобина, са били подходящи за включване в незадължителен 24-седмичен период на удължаване за проучване на безопасността при същата честота на приложение.
И в двете проучвания средните стойности на хемоглобина остават в рамките на 10 до 12 g/dl през целия период на оценка и през периода на удължаване за проучване на безопасността за мнозинството от пациентите. Профилът на безопасност, наблюдаван при педиатричните пациенти в двете проучвания, съответства на този, установен при възрастните (вж. точка 4.8).
Възрастна популация
Фармакокинетиката на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета е изследвана при здрави доброволци и анемични пациенти с ХБЗ, включително пациенти на диализа и такива, които не са на диализа.
След подкожно приложение на пациенти с ХБЗ, които не са на диализа, максималните серумни концентрации на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета са наблюдавани 95 часа (стойност на медианата) след приложението. Абсолютната бионаличност на метоксиполиетилен гликол –
епоетин бета след подкожно приложение е 54%. Наблюдаваният терминален елиминационен полуживот е 142 часа при пациенти с ХБЗ, които не са на диализа.
След подкожно приложение на пациенти с ХБЗ на диализа максималните серумни концентрации на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета са наблюдавани 72 часа (стойност на медианата) след приложението. Абсолютната бионаличност на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета след подкожно приложение е 62%, а наблюдаваният терминален елиминационен полуживот е 139 часа при пациенти с ХБЗ на диализа.
След интравенозно приложение на пациенти с ХБЗ на диализа, тоталният системен клирънс е 0,494 ml/h на kg. Елиминационният полуживот след интравенозно приложение на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета е 134 часа.
Сравнението на серумните концентрации на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета, измерени преди и след хемодиализа при 41 пациенти с ХБЗ, показва, че хемодиализата не повлиява фармакокинетиката на този лекарствен продукт.
Анализът на 126 пациенти с ХБЗ не показва разлика във фармакокинетиката между пациенти на диализа и пациенти, които не са на диализа.
В едно проучване с еднократна доза, след интравенозно приложение, фармакокинетиката на метоксиполиетилен гликол – епоетин бета е подобна при пациенти с тежко чернодробно увреждане, в сравнение със здрави лица (вж. точка 4.2).
Педиатрична популация
Извършен е популационен фармакокинетичен анализ на данни от 103 педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 17 години, с телесно тегло в диапазона от 7 до 90 kg, и от 524 възрастни пациенти. Педиатричните пациенти са получавали метоксиполиетилен гликол-епоетин бета i.v. (всички са на хемодиализа) или s.c. (на перитонеална диализа, на хемодиализа или такива, които все още не са на диализа). Установено е, че клирънсът и обемът на разпределение се увеличават с телесното тегло, а обемът на разпределение - с възрастта. Наблюдаваните максимални и минимални серумни концентрации на метоксиполиетилен гликол-епоетин бета при педиатрични пациенти, взети след стабилизиране на нивата на хемоглобина, са сравними с тези, наблюдавани при възрастни и за двата пътя на въвеждане - i.v. и s.c.
Фармацевтични данни - Mircera 100 µg/0.3 ml
Натриев дихидрогенфосфат монохидрат Натриев сулфат
Манитол (Е421) Метионин Полоксамер 188 Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).
Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
Крайният потребител може да извади лекарствения продукт от хладилника за съхранение при стайна температура не по-висока от 30°C еднократно, за период от 1 месец. Веднъж изваден от хладилника, лекарственият продукт трябва да се използва в рамките на този период.
Предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с ламинирано бутало (бромобутилова гума) и капачка на върха (бромобутилова гума), и игла 27G1/2.
Предварително напълнени спринцовки от 30, 50, 75, 100, 120, 150, 200 и 250 микрограма съдържат 0,3 ml разтвор.
Предварително напълнена спринцовка от 360 микрограма съдържа 0,6 ml разтвор. Предварително напълнени спринцовки от 30, 50, 75 микрограма са налични в опаковкa с 1 или
3 предварително напълнена(и) спринцовка(и).
Предварително напълнени спринцовки от 100, 120, 150, 200, 250 и 360 микрограма са налични в опаковка с 1 предварително напълнена спринцовка.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Предварително напълнената спринцовка е готова за употреба. Стерилната предварително напълнена спринцовка не съдържа консерванти и трябва да се използва само за една инжекция.
Трябва да се прилага само една доза от спринцовка. Предварително напълнените спринцовки не са предназначени за прилагане на частични дози. Трябва да се инжектират само разтвори, които са бистри, безцветни до бледожълти и не съдържат видими частици.
Да не се разклаща.
Преди инжектиране предварително напълнената спринцовка да се остави да достигне стайна температура.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
N18.4: ,
N18.5: