Deqsiga 100 mg/ml - Solution for infusion

Заместителна терапия при възрастни, деца и юноши (от 0 до 18 години) при:

• Синдроми на първичен имунoдефицит (ПИД) с нарушено образуванеобразуване на антитела.

• Вторични имунодефицити (ВИД) при пациенти, страдащи от тежки или рекурентни инфекции, неефективно антимикробно лечение и доказана липса на производство на специфични антитела (proven specific antibody failure, PSAF)* или серумно ниво на IgG < 4 g/l.

  * PSAF = невъзможност да се постигне поне 2-кратно увеличение на титъра на IgG антителата след ваксини с пневмококови полизахариди и полипептидни антигенни

  Имуномодулация при възрастни, деца и юноши (от 0 до 18 години) при:

• Първична имунна тромбоцитопения (ПИТ), при пациенти с висок риск от кръвоизливи или предоперативно за корекция на броя на тромбоцитите.

• Синдром на Guillain Barré.

• Болест на Kawasaki (заедно с ацетилсалицилова киселина; вж. точка 4.2).

• Хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП.

• Мултифокална моторна невропатия (ММНН.

Терапията с i.v.Ig трябва да бъде започната и да се проследява под наблюдението на лекар с опит в лечението на нарушения на имунната система.

Дозировка

Дозата и схемата на прилагане зависят от показанията.

Може да се наложи индивидуално определяне на дозата при всеки пациент според клиничния отговор. Може да е необходима корекция на дозата определена на база телесно тегло при пациенти с тегло под или над нормата.

Представените по-долу схеми на прилагане се предлагат като насока.

Заместителна терапия при синдроми на първичен имуно дефицит

При тази схема на прилагане най-ниското ниво на IgG (измерено преди следващата инфузия), което трябва да се постигне е най-малко 6 g/l или да е в рамките на нормалния референтен диапазон за възрастта на популацията. За постигане на равновесие (нива на IgG в стационарно състояние) са необходими 3 – 6 месеца от започване на лечението. Препоръчителната начална доза е 0,4 – 0,8 g/kg, приложена веднъж и последвана от приложение на най-малко 0,2 g/kg на всеки 3 – 4 седмици.

Дозата, необходима за постигне на най-ниско ниво на IgG 6 g/l, е от порядъка на

0,2 ‒ 0,8 g/kg/месец. Интервалът на прилагане след достигане на стационарно състояние варира от 3 до 4 седмици. Най-ниските нива на IgG трябва да бъдат измервани и оценявани

спрямо честотата на възникване на бактериалните инфекции. За намаляването на честотата им може да се наложи увеличаване на дозата и повишаване на целевите най-ниски нива.

Заместителна терапия при вторични имунни дефицити (както е дефинирано в точка 4.1)

Препоръчителната доза е 0,2 – 0,4 g/kg на всеки 3 – 4 седмици.

Най-ниските нива на IgG трябва да бъдат измервани и оценявани спрямо честотата на инфекциите. Дозата трябва да се коригира според необходимостта за постигане на оптимална защита срещу инфекции; може да е необходимо увеличаване на дозата при пациентите с персистиращи инфекции, а намаление на дозата може да се обмисли, когато при пациента не се наблюдават инфекции.

Имуномодулация при:

Първична имунна тромбоцитопения

Съществуват две алтернативни схеми на лечение:

• 0,8 – 1 g/kg, приложени на първия ден. Тази доза може да бъде повторена веднъж в рамките на 3 дни.

• 0,4 g/kg, прилагани ежедневно в рамките на 2 – 5 дни. Лечението може да се повтори при настъпване на рецидив.

Синдром на Guillain Barré

0,4 g/kg/ден за 5 дни (възможно повторение на прилагането в случай на рецидив).

Болест на Kawasaki

Дозата 2 g/kg трябва да се приложи като единична доза. На пациентите трябва да се назначи съпътстващо лечение с ацетилсалицилова киселина.

Хронична възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП)

Начална доза: 2 g/kg, разделена на части и приложена в рамките на 2 – 5 последователни дни. Поддържаща доза: 1 g/kg, приложена в рамките на 1 – 2 последователни дни на всеки

3 седмици.

Ефектът от лечението трябва да се оценява след всеки цикъл. Ако след 6 месеца не се наблюдава такъв, лечението трябва да се прекрати.

Ако лечението е ефективно, дългосрочното лечение трябва да е по преценка на лекаря въз основа на отговора на пациента и отговора по отношение на поддържащата терапия. Може да е необходимо адаптиране на дозата и интервалите на приложение в зависимост от индивидуалния ход на заболяването.

Мултифокална моторна невропатия (ММН)

Начална доза: 2 g/kg, разделена на части и приложена в рамките на 2 – 5 последователни дни.

Поддържаща доза: 1 g/kg на всеки 2 до 4 седмици или 2 g/kg на всеки 4 до 8 седмици, дозата се прилага в рамките на 2 ‒ 5 дни.

Ефектът от лечението трябва да се оценява след всеки цикъл. Ако след 6 месеца не се наблюдава такъв, лечението трябва да се прекрати.

Ако лечението е ефектвно, дългосрочното лечение трябва да е по преценка на лекаря въз основа на отговора на пациента и отговора по отношение на поддържащото лечение.

Дозировката и интервалите на прилагане може да е необходимо да се адаптират според индивидуалния ход на заболяването. Препоръките за дозиране са обобщени в следващата таблица:

Таблица 1: Показания и препоръки за дозиране Заместителна терапия

Имуномодулация

Педиатрична популация

Дозировката при деца и юноши (0 – 18 години) не се различава от тази при възрастни, тъй като дозировката за всяко показание е дадена според телесното тегло и трябва да се коригира спрямо клиничния резултат от гореспоменатите състояния.

Чернодробно увреждане

Липсват данни за необходимост от коригиране на дозата.

Бъбречно увреждане

Без корекция на дозата, освен ако не е клинично показано; вижте точка 4.4.

Старческа възраст

Не се налага коригиране на дозата при пациенти на възраст ≥ 65 години, освен ако това не е клинично оправдано, вижте точка 4.4.

Начин на приложение

За интравенозно приложение.

Нормалният човешки имуноглобулин трябва да се прилага интравенозно с начална скорост на вливане от 0,5 ml/kg ТТ на час за 30 минути. В случай на нежелана реакция скоростта на приложение трябва да бъде намалена или инфузията да бъде прекратена. Ако се понася добре, скоростта на въвеждане може постепенно да се увеличи до максимум 6 ml/kg ТТ на час.

Клиничните данни, получени от ограничен брой пациенти показват също, че възрастните пациенти с ПИД могат да понасят инфузия със скорост до 8 ml/kg ТТ на час. За допълнителни предпазни мерки при употреба вижте точка 4.4.

Ако се налага разреждане преди инфузията, Deqsiga може да се разреди с глюкоза 5% разтвор до крайна концентрация 50 mg/ml (5% имуноглобулин). За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение, вижте точка 6.6.

Свръхчувствителност към активното вещество (човешки имуноглобулини) или към някое от помощните вещества (вж. точки 4.4 и 6.1).

При пациентите със селективен дефицит на IgA, при които са се образували антитела срещу IgA, приложението на продукт, съдържащ IgA, може да доведе до анафилаксия (вж. точка 4.4).

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Предпазни мерки при употреба

Възможните усложнения често могат да се избегнат, като се убедите, че пациентите:

• не проявяват чувствителност към нормален човешки имуноглобулин, чрез първоначално бавно приложение на продукта (0,5 ml/kg ТТ/час).

• са под внимателно наблюдение и се следи за всякакви симптоми през цялото време на инфузията. По-конкретно, пациентите, при които за пръв път се прилага Човешки нормален имуноглобулинили които преминават към използване на алтернативен i.v.Ig продукт, или при които е изминало дълго време след последната инфузия, трябва да са под медицинско наблюдение и при подходящи условия по време на първата инфузия и първия час след първата инфузия, за да могат да се установят евентуални признаци на нежелани реакции и да се гарантира предприемането на незабавно спешно лечение при възникване на проблеми. Всички други пациенти трябва да се наблюдават най-малко 20 минути след приложението.

  При всички пациенти приложението на i.v.Ig изисква:

• достатъчна хидратация преди започване на инфузията с i.v.Ig

• проследяване на диурезата

• проследяване на серумните нива на креатинина

• избягване на съпътстващото приложение на бримкови диуретици (вж. точка 4.5).

  В случай на нежелана реакция скоростта на инфузия трябва да бъде намалена или инфузията да бъде прекратена. Необходимото лечение зависи от естеството и тежестта на нежеланата реакция.

  Ако се налага разреждане на Deqsiga до по-ниски концентрации при пациенти със захарен диабет, за тази цел може да се обмисли използването на глюкоза 5% разтвор.

  Реакция, свързана с инфузията

  Определени нежелани реакции (напр. главоболие, зачервяване, втрисане, миалгия, хрипове, тахикардия, болки в долната част на гърба, гадене и хипотония) могат да бъдат свързани със скоростта на инфузията. Препоръчителната скорост на инфузията, посочена в точка 4.2, трябва да се спазва стриктно. Пациентите трябва да бъдат внимателно проследявани и внимателно наблюдавани за всякакви симптоми през целия период на инфузията.

  Нежелани реакции могат да възникнат по-често:

• при пациенти, които получават човешки нормален имуноглобулин за първи път, или в редки случаи при преминаване към друг продукт, съдържащ човешки нормален имуноглобулин или когато е изминало дълго време от предишната инфузия.

• при пациенти с активна инфекция или подлежащо хронично възпаление.

  Свръхчувствителност

  Реакциите на свръхчувствителност са редки.

  Deqsiga има много ниско съдържание на IgA (не повече от 2 микрограма/ml). Установено е, че препаратите с намалено съдържание на IgA, се понасят по-добре от някои пациенти, които реагират на препарати на i.v.Ig с по-високи концентрации на IgA. Въпреки това праговата концентрация на IgA, към която пациентите биха проявили чувствителност, не е ясна.

  Анафилаксия може да се получи при пациенти, лекувани с i.v.Ig, включително тези

• с неустановими IgA, които имат анти-IgA антитела

• с поносимост на предходно лечение с човешки нормален имуноглобулин

  В случай на шок трябва да се приложи стандартното медицинско лечение при шок. Тромбемболия

  Съществуват данни от клиничната практика за връзка между прилагането на i.v.Ig

  и тромбоемболични инциденти, като например инфаркт на миокарда, мозъчносъдов инцидент (включително мозъчен инсулт), белодробна емболия и тромбози на дълбоките вени, които

  се приема, че са обусловени от относително повишаване на вискозитета на кръвта, поради нарасналия приток на имуноглобулин при пациенти с висок риск. Трябва да се внимава при предписване и при приложение на инфузии с i.v.Ig при пациенти със затлъстяване и при пациенти с предшестващи рискови фактори за тромботични инциденти (като напреднала възраст, хипертония, захарен диабет и анамнеза за съдови заболявания или тромботични епизоди, пациенти с придобити или наследствени тромботични нарушения, пациенти с продължителни периоди на обездвижване, пациенти с тежка хиповолемия, пациенти със заболявания, които повишават вискозитета на кръвта).

  При пациентите с висок риск от тромбоемболични нежелани реакции, i.v.Ig трябва да се прилагат с минимална скорост на инфузията и в минимална приложима доза.

  Остра бъбречна недостатъчност

  Съобщава се за случаи на остра бъбречна недостатъчност при пациенти, лекувани с i.v.Ig. В повечето случаи, са установени рискови фактори, като например съществуваща от преди

  бъбречна недостатъчност, захарен диабет, хиповолемия, затлъстяване, съпътстващо прилагане на нефротоксични лекарствени продукти или възраст над 65 години.

  Бъбречните показатели трябва да се оценят преди инфузията на i.v.Ig, особено при пациенти, за които се смята, че са с потенциално повишен риск за развитие на остра бъбречна недостатъчност, и отново на подходящи интервали. При пациенти с риск от развитие на остра бъбречна недостатъчност, продуктите, съдържащи i.vIg трябва да се въвеждат при възможно най-ниска скорост на инфузия и в най-ниска доза. В случай на бъбречно увреждане трябва да се обмисли прекратяване на i.v.Ig.

  Тъй като повечето съобщенията за нарушена бъбречна функция и остра бъбречна недостатъчност се отнасят за много от разрешените за употреба продукти с i.v.Ig, съдържащи различни помощни вещества като захароза, глюкоза и малтоза, онези продукти сред тях, които съдържат захароза като стабилизатор, представляват непропорционален дял от общия брой.

  При пациенти с риск, може да се обсъди прилагането на продукти с i.v.Ig, които не съдържат тези помощни вещества. Deqsiga не съдържа захароза, малтоза или глюкоза.

  Синдром на асептичен менингит (аseptic meningitis, AMS)

  Съобщава се за възникване на AMS при лечение с i.v.Ig. Синдромът обикновено започва от няколко часа до 2 дни след лечение с i.v.Ig. Изследванията на ликвор често са положителни за плеоцитоза, до няколко хиляди клетки в mm³, при преобладаване на гранулоцитния ред

  и повишени нива на белтък, до няколко стотин mg/dl. AMS може да настъпи по-често при висока доза на лечение с i.v.Ig (2 g/kg).

  При пациентите с такива признаци и симптоми трябва да се извърши обстоен неврологичен преглед, включително изследване на ликвора, за да се изключат други причини за менингита.

  Прекратяването на лечението с i.v.Ig води до ремисия на AMS в рамките на няколко дни без да има последствия.

  Хемолитична анемия

  Продуктите с i.v.Ig може да съдържат кръвно групови антитела, които могат да действат като хемолизини и in vivo да доведат до покриване на еритроцитите (RBC) с имуноглобулини, в резултат на което директният антиглобулинов тест (тест на Coombs) да покаже положителен резултат и рядко хемолиза. След терапия с i.v.Ig може да се развие хемолитична анемия в резултат на засилена секвестрация на RBC. Реципиентите на i.v.Ig трябва да бъдат наблюдавани за клинични признаци и симптоми на хемолиза (вж. точка 4.8).

  Неутропения/левкопения

  Съобщава се за преходно намаление на броя на неутрофилите и/или епизоди на неутропения, понякога тежка, след лечение с i.v.Ig. Това обикновено се получава в рамките на часове или дни след приложението на i.v.Ig и отзвучава спонтанно в рамките на 7 до 14 дни.

  Свързано с трансфузия остро белодробно увреждане (transfusion-related acute lung injury,

  TRALI)

  При пациенти, получаващи i.v.Ig, има съобщения за остър некардиогенен белодробен оток [свързано с трансфузия остро белодробно увреждане, (TRALI)]. TRALI се характеризира с тежка хипоксия, диспнея, тахипнея, цианоза, повишена температура и хипотония. Симптомите на TRALI обикновено се развиват по време на или в рамките на 6 часа след трансфузията, често в рамките на 1 – 2 часа. Поради това реципиентите на i.v.Ig трябва да бъдат наблюдавани и инфузията на i.v.Ig трябва да бъде незабавно прекратена в случай на поява на нежелани

  реакции от страна на белия дроб. TRALI е потенциално животозастрашаващо състояние, което изисква незабавно лечение в интензивно отделение.

  Влияние върху резултатите от серологични изследван

  След приложение на имуноглобулин преходното повишаване на стойностите на различни, пасивно пренесени антитела в кръвта на пациента, може да доведе до подвеждащи фалшиво положителни резултати при серологичните изследвания.

  Пасивния пренос на антитела срещу еритроцитни антигени, напр. A, B, D, може да повлияе на резултатите от някои серологични тестове за антитела срещу червените кръвни клетки, например при директния антиглобулинов тест (DAT) – директен тест на Coombs.

  Прилагането на Deqsiga може да доведе до фалшиво положителни отчитания при анализ, който зависи от детекцията на бета-D-глюкани за диагноза на гъбични инфекции. Това би могло да персистира в седмиците след инфузията на продукта.

  Предаващи се инфекциозни агенти

  Deqsiga се произвежда от човешка плазма. Стандартните мерки за предотвратяване на инфекции, възникващи в резултат от използване на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донорите, скрининг на отделните единици дарена кръв и на сборната плазма за специфични маркери за инфекция, и включването на ефективни производствени етапи за инактивиране/отстраняване на вируси. Въпреки това, когато се прилагат лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, не може напълно да се изключи възможността от предаване на инфекциозни агенти. Това се отнася както за неизвестни или новопоявили се вируси, така и за други патогени.

  Счита се, че прилаганите мерки са ефективни срещу вируси с обвивка, като например вируса на човешки имунодефицитен вирус (HIV), вируса на хепатит B (HBV) и вируса на хепатит C (HCV), и спрямо вирусите без обвивка като вируса на хепатит A и Parvovirus B19.

  Клиничната практика потвърждава липсата на случаи на предаване на хепатит А или на Parvovirus B19 с имуноглобулини, а освен това се приема, че съдържанието на антитела съществено допринася за безопасността по отношение на вируси.

  Силно се препоръчва да се записват името и партидният номер на продукта при всяко приложение на Deqsiga при даден пациент с цел поддържане на връзка между пациента и партидата на продукта.

  Педиатрична популация

  Липсват специфични рискове по отношение на горепосочените нежелани събития при педиатричната популация. Педиатричните пациенти може да са по-склонни да получат обемно претоварване (вж. точка 4.9).

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Разреждането на Deqsiga с глюкоза 5% разтвор може да доведе до повишаване на нивата на глюкоза в кръвта.

Живи атенюирани противовирусни ваксини

Приложението на имуноглобулини може да доведе до недостатъчна ефикасност на живи атенюирани противовирусни ваксини, като например морбили, рубеола, заушка и варицела, която трае минимум 6 седмици до 3 месеца. След приложението на този лекарствен продукт, трябва да се изчака 3 месеца преди да се направи ваксинация с живи атенюирани

противовирусни ваксини. В случая с морбили тази недостатъчна ефикасност може да продължи и до 1 година. Ето защо, пациентите, които се ваксинират срещу морбили, трябва да проверят статуса на антителата си.

Бримкови диуретици

Трябва да се избягва едновременна употреба на бримкови диуретици. Педиатрична популация

Изброените взаимодействия се отнасят както за възрастни, така и за деца.

Бременност

Безопасността при използването на този лекарствен продукт по време на бременност при хора не е установена в контролирани клинични изпитвания, поради което трябва да бъде прилаган с повишено внимание при бременни жени. Установено е, че продукти, съдържащи i.v.Ig преминават през плацентата, което се засилва особено през третия триместър.

Клиничният опит от прилагането на имуноглобулини предполага, че не се очакват вредни ефекти върху протичането на бременността или върху плода и новороденото.

Кърмене

Имуноглобулините се екскретират в майчиното мляко. Не се очакват неблагоприятни ефекти върху кърменото новородено/кърмачето.

Фертилитет

Клиничният опит с имуноглобулини предполага, че не се очакват вредни ефекти върху фертилитета.

Deqsiga повлиява в малка степен способността за шофиране, колоездене и работа с машини, напр. може да се появи замаяност или гадене (вж. точка 4.8). Пациентите, които изпитват нежелани реакции по време на лечението, трябва да изчакат те да преминат, преди да шофират или да работят с машини.

Обобщение на профила на безопасност

Нежеланите реакции, причинени от нормални човешки имуноглобулини (в низходящ ред по отношение на тяхната честота), включват (вж. също точка 4.4):

• втрисане, главоболие, замаяност, повишена температура, повръщане, алергични реакции, гадене, артралгия, ниско кръвно налягане и умерена болка в кръста,

• обратими хемолитични реакции; особено при пациенти с кръвни групи А, В и АВ и (рядко) хемолитична анемия, при която да се налага трансфузия,

• (рядко) внезапно спадане на кръвното налягане и, в отделни случаи, анафилактичен шок, дори когато пациентът не е показал свръхчувствителност към предишно приложение,

• (рядко) преходни кожни реакции (включително кожен лупус еритематодес – с неизвестна честота),

• (много рядко) тромбоемболични реакции, като например инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, белодробна емболия, тромбоза на дълбоките вени,

• случаи на обратим асептичен менингит,

• случаи на повишено ниво на серумния креатинин и/или поява на остра бъбречна недостатъчност,

• случаи на свързано с трансфузията остро белодробно увреждане (TRALI).

  Табличен списък на нежеланите реакции

  Представената по-долу таблица е в съответствие със системо-органната класификация по MedDRA (SOC и Ниво на предпочитан термин).

  Категориите по честота са определени съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

  При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

  Таблица 2: Нежелани реакции, съобщени в клинични проучвания и след пускане на пазара

  Системо-органен клас (SOC) по MedDRA	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  Инфекции и инфестации	Асептичен менингит	Нечести	Редки
  Нарушения на кръвта и лимфната система	Анемия	Чести	Нечести
  	Лимфаденопатия	Чести	Редки
  	Хемолиза	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  Нарушения на имунната система	Свръхчувствителност	Нечести	Редки
  	Анафилактична реакция	Нечести	Редки
  	Анафилактичен шок	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  Нарушения на метаболизма и храненето	Намален апетит	Чести	Нечести
  Психични нарушения	Тревожност	Чести	Нечести
  	Инсомния	Чести	Нечести
  Нарушения на нервната система	Главоболие	Много чести	Чести
  	Замаяност	Чести	Нечести
  	Мигрена	Чести	Нечести
  	Парестезия	Чести	Редки
  	Дисгеузия	Нечести	Редки
  	Нарушение на равновесието	Нечести	Редки
  	Дизартрия	Нечести	Много редки
  	Амнезия	Нечести	Много редки
  	Транзиторна исхемичнаатака, мозъчносъдов инцидент, тремор	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  Нарушения на очите	Конюнктивит	Чести	Редки
  	Оток на очите	Нечести	Редки
  	Болка в очите	Нечести	Редки
  Нарушения на ухото и лабиринта	Световъртеж	Нечести	Редки
  Сърдечни нарушения	Тахикардия (включително синусова тахикардия)	Чести	Нечести
  	Инфаркт на миокарда	С неизвестна честота	С неизвестна честота

  Системо-органен клас (SOC) по MedDRA	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  Съдови нарушения	Хипертония (включително повишено кръвно налягане)	Много чести	Чести
  	Зачервяване (включително горещи вълни)	Чести	Нечести
  	Флебит	Нечести	Редки
  	Студени крайници	Нечести	Редки
  	Хипотония	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  	Дълбока венозна тромбоза	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения	Кашлица	Чести	Нечести
  	Назална конгестия	Чести	Нечести
  	Ринорея	Чести	Нечести
  	Орофарингеална болка	Чести	Нечести
  	Диспнея	Чести	Редки
  	Белодробна емболия	Нечести	Редки
  	Орофарингеален оток	Нечести	Много редки
  	Белодробен оток	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  Стомашно-чревни нарушения	Гадене	Много чести	Чести
  	Диария	Чести	Нечести
  	Повръщане	Чести	Нечести
  	Коремна болка (включително болка в горната и долната част на корема ичувствителност)	Чести	Нечести
  	Диспепсия	Чести	Редки
  	Абдоминална дистензия	Нечести	Редки
  Нарушения на кожата и подкожната тъкан	Обрив (включителноеритематозен, сърбящ, макулопапулозен, папулозен)	Много чести	Нечести
  	Контузия	Чести	Нечести
  	Уртикария	Чести	Нечести
  	Пруритус	Чести	Нечести
  	Дерматит	Чести	Редки
  	Еритема	Чести	Редки
  	Нощно изпотяване	Нечести	Редки
  	Реакция на фоточувствителност	Нечести	Редки
  	Студена пот	Нечести	Редки
  	Ангиоедем	Нечести	Много редки
  Нарушения на мускулно- скелетната система и съединителната тъкан	Болка в гърба	Чести	Нечести
  	Артралгия	Чести	Нечести
  	Болка в крайниците	Чести	Нечести
  	Мускулни спазми	Чести	Нечести
  	Миалгия	Чести	Нечести
  	Мускулна слабост	Чести	Нечести
  	Мускулни потрепвания	Нечести	Много редки
  Нарушения на бъбреците и пикочните пътища	Протеинурия	Нечести	Редки

  Системо-органен клас (SOC) по MedDRA	Нежелана реакция	Честота на пациент	Честота на инфузия
  Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение	Локални реакции	Много чести	Нечести
  		Чести	Нечести
  		Чести	Нечести
  	оток)	Чести	Редки
  		Нечести	Много редки
  	Умора (включително летаргия)	Много чести	Чести
  	Пирексия (включително повишена телесна температура)	Много чести	Нечести
  	Втрисане	Чести	Нечести
  	Оток (включително периферен, подуване)	Чести	Нечести
  	Грипоподобно заболяване	Чести	Нечести
  	Общо неразположение	Чести	Нечести
  	Дискомфорт в областта на гръдния кош	Чести	Редки
  	Стягане в областта на гръдния кош	Нечести	Редки
  	Усещане за горещина	Нечести	Редки
  	Усещане за парене	Нечести	Редки
  Изследвания	Повишена урея в кръвта	Нечести	Редки
  	Намален брой бели кръвни клетки	Нечести	Редки
  	Повишена аланинаминотрансфераза	Нечести	Редки
  	Намален хематокрит	Нечести	Редки
  	Намален брой на червените кръвни клетки	Нечести	Редки
  	Повишен креатинин в кръвта	Нечести	Редки
  	Повишена дихателна честота	Нечести	Много редки
  	Положителен директен тест на Coombs	С неизвестна честота	С неизвестна честота
  	Намалена кислороднасатурация	С неизвестначестота	С неизвестначестота
  Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали врезултат на интервенции	Свързано с трансфузията остро белодробно увреждане	С неизвестна честота	С неизвестна честота

  • Екстравазация на мястото на инфузия

  • Болка на мястото на инфузията (включително дискомфорт)

  • Подуване на мястото на инфузията (включително локално подуване, локален

  • Пруритус на мястото на инфузията

  Описание на избрани нежелани реакции

  Мускулни потрепвания и слабост се съобщават само при пациенти с ММН. Педиатрична популация

  Честотата, видът и тежестта на нежеланите реакции при деца са същите както при възрастните.

  Съобщаване на подозирани нежелани реакции

  Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

  По отношение на безопасността от причинители на преносими заболявания, вж. точка 4.4.

Предозирането може да доведе до претоварване с течности и хипервискозитет, особено при пациенти в риск, включително кърмачета, пациенти в старческа възраст или пациенти със сърдечно или бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Малки деца на възраст под 5 години могат да бъдат особено чувствителни на обемно претоварване. Поради това, за тази популация дозата трябва да бъде изчислявана внимателно. Освен това децата, страдащи от болестта на Kawasaki, са изложени на особено голям риск поради подлежащата сърдечна слабост, така че дозата и скоростта на прилагане трябва да бъдат контролирани внимателно.