Pregabalin Viatris 75 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Pregabalin 75 mg
Невропатна болка
Прегабалин Viatris е показан за лечение на периферна и централна невропатна болка при възрастни.
Епилепсия
Прегабалин Viatris е показан като допълваща терапия при възрастни с парциални пристъпи със или без вторична генерализация.
Генерализирано тревожно разстройство
Прегабалин Viatris е показан за лечение на генерализирано тревожно разстройство (ГТР) при възрастни.
Дозировка
Дозовият диапазон е от 150 до 600 mg на ден, разделени на два или три приема.
Невропатна болка
Лечението с прегабалин може да започне с доза 150 mg на ден, разделена на два или три приема.
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след интервал от 3 до 7 дни, а при необходимост до максимална доза 600 mg дневно, след допълнителен 7-дневен интервал.
Епилепсия
Лечението с прегабалин може да започне с доза 150 mg на ден, разделена на два или три приема. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след 1 седмица. Максималната доза 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.
Генерализирано тревожно разстройство
Дозовият диапазон е от 150 до 600 mg на ден, разделени на два или три приема. Необходимостта от лечение трябва да бъде преоценявана редовно.
Лечението с прегабалин може да започне с доза 150 mg на ден. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента и поносимостта дозата може да бъде увеличена до 300 mg на ден след
1 седмица. След една допълнителна седмица дозата може да бъде увеличена до 450 mg на ден. Максималната доза 600 mg на ден може да бъде достигната след още една допълнителна седмица.
Прекратяване на лечението с прегабалин
В съответствие с настоящата клинична практика, ако лечението с прегабалин трябва да бъде прекратено, се препоръчва това да стане постепенно в рамките минимум на 1 седмица, независимо от показанието (вж. точки 4.4 и 4.8).
Специални популации
Бъбречно увреждане
Прегабалин се елиминира от системната циркулация главно чрез бъбречна екскреция в непроменен вид. Тъй като клирънсът на прегабалин е право пропорционален на креатининовия клирънс (вж. точка 5.2), намаляването на дозата при пациенти с нарушена бъбречна функция трябва да бъде индивидуализирано в съответствие с креатининовия клирънс (CLcr), както е посочено в Таблица 1, като се прилага следната формула:
1.23 × [140 - възраст ( години)] x тегло (kg)
CLcr(ml/min) =
серумен креатинин (µmol/l)
( x 0.85 за жени)
Прегабалин се отстранява ефективно от плазмата чрез хемодиализа (50% от лекарството за
4 часа). При пациенти на хемодиализа дневната доза прегабалин трябва да бъде адаптирана в зависимост от бъбречната функция. В допълнение към дневната доза непосредствено след всяка 4-часова хемодиализа трябва да бъде давана допълнителна доза (вж. Таблица 1).
Таблица 1. Адаптиране на дозата на прегабалин в зависимост от бъбречната функция
| Креатининов клирънс(CLcr) (ml/min) | Обща дневна доза на прегабалин * | Схема на прилага | |
| Начална доза(mg/ден) | Максимална доза(mg/ден) | ||
| ≥ 60 | 150 | 600 | ДПД или ТПД |
| ≥ 30 - < 60 | 75 | 300 | ДПД или ТПД |
| ≥ 15 - < 30 | 25 – 50 | 150 | Еднократно дневно или ДПД |
| < 15 | 25 | 75 | Еднократно дневно |
| Допълнителна доза непосредствено след хемодиализа (mg) | |||
| 25 | 100 | Единична доза + | |
ТПД = Разделени в три приема ДПД = Разделени в два приема
* Общата дневна доза (mg/ден) трябва да бъде разделена, както е указано в схемата на прилагене, за да се получат mg/доза
+ Допълнителната доза е единична
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробно увреждане не е необходима промяна на дозата (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Прегабалин Viatris при деца под 12-годишна възраст и юноши (12-17-годишна възраст) не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Старческа възраст
При пациенти в старческа възраст може да се наложи намаляване на дозата на прегабалин поради намалена бъбречна функция (вж. “Пациенти с нарушена бъбречна функция”).
Начин на приложение
Прегабалин Viatris може да се приема със или без храна. Прегабалин Viatris е само за перорално приложение.
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Кожни реакции
Във връзка с лечението с прегабалин рядко се съобщава за тежки кожни нежелани реакции (ТКНР), включително синдром на Stevens-Johnson (SJS) и токсична епидермална некролиза (ТЕН), които могат да бъдат животозастрашаващи или с летален изход. Когато се предписва прегабалин пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите и да бъдат наблюдавани с повишено внимание за кожни реакции. Ако се появят признаци и симптоми, подсказващи за тези реакции, приемът на прегабалин трябва незабавно да се спре и да се обмисли друго лечение (според необходимостта).
Пациенти с диабет
В съответствие с настоящата клинична практика при някои пациенти с диабет, които наддават на тегло при лечение с прегабалин, е необходимо адаптиране на антидиабетните лекарствени продукти.
Реакции на свръхчувствителност
От постмаркетинговия опит има съобщения за реакции на свръхчувствителност, включително случаи на ангиоедем. Ако възникнат симптоми на ангиоедем, като подуване на лицето, около устата или на горните дихателни пътища, прегабалин трябва да се спре незабавно.
Замайване, сънливост, загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане
Лечението с прегабалин е било свързано със замайване и сънливост, които биха могли да увеличат честотата на случайно нараняване (падане) при пациенти в старческа възраст. Има и постмаркетингови съобщения за загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане.
Следователно, пациентите трябва да бъдат посъветвани да бъдат с повишено внимание, докато не се запознаят с потенциалните ефекти от лекарствения продукт.
Ефекти, свързани със зрението
При контролирани изпитвания, по-голяма част от пациентите, лекувани с прегабалин, са съобщили за замъглено зрение, в сравнение с пациентите, лекувани с плацебо, което е отзвучало в повечето случаи при продължително прилагане. При клиничните проучвания, където са проведени офталмологични изследвания, честотата на намаляване на зрителната острота и промени в зрителното поле е по-голяма при пациентите, лекувани с прегабалин, отколкото при пациентите, лекувани с плацебо; честотата на фундоскопските промени е по-голяма при пациентите, лекувани с плацебо (вж. точка 5.1).
От постмаркетинговия опит също се съобщават нежелани реакции по отношение на зрението, включително загуба на зрение, замъгляване на зрението или други промени в зрителната острота, много от които са били преходни. Спирането на прегабалин може да доведе до отзвучаване или подобряване на тези зрителни симптоми.
Бъбречна недостатъчност
Съобщават се случаи на бъбречна недостатъчност, при някои случаи прекратяването на прегабалин показва обратимостта на тази нежелана лекарствена реакция.
Спиране приема на съпътстващи антиепилептични лекарства
Има недостатъчно данни за спирането на приема на съпътстващи антиепилептични лекарствени продукти след постигане на контрол на пристъпите с прегабалин като добавъчна терапия, за да се премине на монотерапия с прегабалин.
Застойна сърдечна недостатъчност
Има постмаркетингови съобщения за застойна сърдечна недостатъчност при някои пациенти, получаващи прегабалин. Тези реакции се наблюдават предимно при пациенти в старческа възраст със сърдечно-съдови увреждания, по време на лечение на невропатия с прегабалин. Прегабалин трябва да се използва с внимание при тези пациенти. Преустановяването на прегабалин може да доведе до отзвучаване на реакцията.
Лечение на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма
При лечението на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма е била увеличена честотата на нежеланите реакции като цяло, нежеланите реакции от страна на централната нервна система и особено сомнолентността. Това може да се обясни с адитивния ефект на съпътстващите лекарствени продукти (напр. антиспастични средства), прилагани за терапия на това състояние. Това трябва да се има предвид, когато прегабалин се предписва за това състояние.
Потискане на дишането
Получени са съобщения за тежко потискане на дишането във връзка с употребата на прегабалин. Пациентите с компрометирана дихателна функция, дихателно или неврологично заболяване, бъбречно увреждане, съпътстваща употреба на средства, потискащи ЦНС, и хора в старческа възраст може да са изложени на по-висок риск от получаване на тази тежка нежелана реакция. Може да са необходими корекции на дозата при тези пациенти (вж. точка 4.2).
Суицидна идеация и поведение
При пациенти, лекувани с антиепилептични лекарствени продукти при различни показания, са съобщавани суицидна идеация и поведение. Мета-анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания на антиепилептични лекарствени продукти също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск е неизвестен.
Наблюдавани са случаи на суицидна идеация и поведение при пациенти, лекувани с прегабалин, в постмаркетинговия опит (вж. точка 4.8). Дизайнът на епидемиологично проучване с използване на самоконтрола (сравняващо периоди на лечение с периоди без лечение при отделния пациент) показва данни за повишен риск от нова поява на суицидно поведение и смърт в резултат на самоубийство при пациентите, лекувани с прегабалин.
Пациентите (и лицата, които се грижат за тях) трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицински съвет при поява на признаци на суицидна идеация или поведение. Пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с прегабалин в случай на суицидна идеация и поведение.
Намалена функция на долните отдели на стомашно-чревния тракт
Има постмаркетингови съобщения за събития, свързани с намалена функция на долните отдели на стомашно-чревния тракт (напр. непроходимост на червата, паралитичен илеус, констипация), когато прегабалин е приеман заедно с лекарствени продукти, които може да предизвикат констипация – например опиоидни аналгетици. Когато прегабалин и опиоиди ще
се използват в комбинация, трябва да се вземат предвид мерки за предотвратяване на констипацията (особено при жени и пациенти в старческа възраст).
Съпътстваща употреба с опиоиди
Препоръчва се повишено внимание при предписване на прегабалин съпътстващо с опиоиди поради риска от потискане на ЦНС (вж. точка 4.5). В проучване „случай-контрола“ при лица, приемащи опиоиди, при пациентите със съпътстващ прием на прегабалин и опиоиди се наблюдава повишен риск от смърт, свързана с употребата на опиоиди, в сравнение с тези, които употребяват самостоятелно опиоиди (коригирано съотношение на шансовете [aOR], 1,68 [95% CI, 1,19-2,36]). Този повишен риск се наблюдава при ниски дози прегабалин (≤ 300 mg, aOR 1,52 [95% CI, 1,04-2,22]) и е налице тенденция за по-висок риск при по-високи дози прегабалин (> 300 mg, aOR 2,51 [95% CI 1,24-5,06]).
Неправилна употреба, потенциал за злоупотреба или зависимост
Прегабалин може да предизвика лекарствена зависимост, която може да възникне при терапевтични дози. Съобщавани са случаи на злоупотреба и неправилна употреба. Пациенти с анамнеза за злоупотреба с вещества може да са с по-висок риск от неправилна употреба, злоупотреба и зависимост от прегабалин и е необходимо повишено внимание при употребата на прегабалин при такива пациенти. Преди предписване на прегабалин трябва да се оцени внимателно рискът на пациента от неправилна употреба, злоупотреба или зависимост.
Пациентите, лекувани с прегабалин, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на неправилна употреба, злоупотреба или зависимост от прегабалин като развиване на толерантност, необходимост от повишаване на дозата, поведение за насочено търсене на лекарството.
Симптоми на отнемане
Наблюдавани са симптоми на отнемане при някои пациенти след спиране на краткосрочно и дългосрочно лечение с прегабалин. Съобщавани са следните симптоми: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, нервност, депресия, суицидна идеация, болка, конвулсии, хиперхидроза и замайване. Появата на симптоми на отнемане след прекратяване на приема на прегабалин може да е показателна за лекарствена зависимост (вж. точка 4.8).
Пациентите трябва да бъдат информирани за това при започване на лечението. Ако лечението с прегабалин трябва да бъде прекратено, препоръчва се това да стане постепенно в рамките най-малко на 1 седмица, независимо от показанието (вж. точка 4.2).
Конвулсии, включително епилептичен статус и генерализирани тонично-клонични гърчове, може да настъпят по време на употребата на прегабалин или скоро след неговото прекратяване.
Данните за прекратяване на дългосрочното лечение с прегабалин показват, че честотата и тежестта на симптомите на отнемане може да са дозозависими.
Енцефалопатия
Съобщавани са случаи на енцефалопатия, предимно при пациенти с подлежащи заболявания, които могат да ускорят развитието на енцефалопатия.
Жени с детероден потенциал/контрацепция
Употребата на прегабалин през първия триместър на бременността може да предизвика големи вродени аномалии на плода. Прегабалин не трябва да се използва по време на бременност, освен ако ползата за майката несъмнено превишава потенциалния риск за фетуса. Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.6).
Съдържание на натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий на капсула т.е може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Тъй като прегабалин се екскретира предимно в непроменен вид в урината, метаболизира се пренебрежимо малко при хора (<2 % от дозата се установява в урината под формата на метаболити), не инхибира лекарствения метаболизъм in vitro и не се свързва с плазмените протеини, малко вероятно е той да предизвиква или да участва във фармакокинетични взаимодействия.
In vivo проучвания и популационен фармакокинетичен анализ
Съответно, в in vivo проучвания не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия между прегабалин и фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, ламотригин, габапентин, лоразепам, оскикодон или етанол. Популационен фармакокинетичен анализ показва, че пероралните антидиабетни средства, диуретиците, инсулин, фенобарбитал, тиагабин и топирамат нямат клинично значим ефект върху клирънса на прегабалин.
Перорални контрацептивни средства, норетистерон и/или етинил естрадиол
Едновременното приложение на прегабалин с пероралните контрацептивни средства норетистерон и/или етинил естрадиол не повлиява фармакокинетиката при стационарно състояние на нито едно от тези вещества.
Лекарствени продукти, повлияващи централната нервна система
Прегабалин може да засили ефектите на етанол и лоразепам.
От постмаркетинговия опит има съобщения за дихателна недостатъчност, кома и смъртни случаи при пациенти, приемащи прегабали и опиоиди и/или други лекарствени продукти, потискащи централната нервна система (ЦНС). Прегабалин вероятно има адитивно действие върху нарушенията на когнитивната и двигателната функция, причинени от оксикодон.
Взаимодействия и пациенти в старческа възраст
Не са провеждани специфични проучвания за фармакодинамични взаимодействия при доброволци в старческа възраст. Проучвания за взаимодействия са проведени само при възрастни.
Жени с детероден потенциал/Контрацепция
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението (вж. точка 4.4).
Бременност
Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Установено е, че прегабалин преминава през плацентата при плъхове (вж. точка 5.2). Възможно е прегабалин да премине през плацентата при хора.
Големи вродени малформации
Данните от скандинавско обсервационно проучване при повече от 2 700 бременности с експозиция на прегабалин през първия триместър показват по-висока честота на големи вродени малформации (ГВМ) в педиатричната популация (живо- или мъртвородени) с експозиция на прегабалин в сравнение с популацията без експозиция (5,9% спрямо 4,1%).
Рискът от ГВМ в педиатричната популация с експозиция на прегабалин през първия триместър е малко по-висок в сравнение с популацията без експозиция (коригирано съотношение на честота и 95% доверителен интервал: 1,14 (0,96 – 1,35)), както и в сравнение с популацията с експозиция на ламотригин (1,29 (1,01 – 1,65)) или на дулоксетин (1,39 (1,07 – 1,82)).
Анализите по отношение на конкретни малформации показват по-висок риск от малформации на нервната система, окото, образуване на орофациални цепнатини, малформации на пикочните пътища и гениталиите, но броят е малък и изчисленията са неточни.
Прегабалин Viatris не трябва да бъде използван по време на бременност, освен в случай на категорична необходимост (ако ползата за майката категорично надхвърля потенциалния риск за фетуса).
Кърмене
Прегабалин се екскретира в кърмата (вж. точка 5.2). Ефектът на прегабалин при новородени/кърмачета не е известен. Трябва да се вземе решение, дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с прегабалин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма клинични данни за ефектите на прегабалин върху женския фертилитет.
В клинично проучване за оценка ефекта на прегабалин върху подвижността на сперматозоидите, здрави мъже доброволци са експонирани на прегабалин при доза 600 mg/ml дневно. След 3 месеца лечение не е имало ефекти върху подвижността на сперматозоидите.
Проучване за фертилитет при женски плъхове показва нежелани ефекти върху репродуктивността. Проучвания за фертилитет при мъжки плъхове показва нежелани ефекти върху репродуктивността и развитието. Клиничната значимост на тези находки е неизвестна (вж. точка 5.3).
Прегабалин Viatris може да повлияе в лека до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Прегабалин Viatris може да причини замаяност и сънливост и следователно може да повлияе способността за шофиране или работа с машини. На пациентите се препоръчва да не шофират, да не работят със сложни машини или да участват в други потенциално рискови дейности, докато се разбере дали този лекарствен продукт засяга тяхната способност да извършват тези дейности.
Резюме на профила на безопасност
Клиничната програма на прегабалин е включвала над 8 900 пациенти, с експозиция на прегабалин, над 5 600 от които са взели участие в двойнослепи плацебо-контролирани проучвания. Най-често съобщаваните нежелани реакции са били замаяност и сънливост. Нежеланите реакции обикновено са били леки до умерени по сила. Честотата на прекъсване на
лечението поради нежелани реакции за всички контролирани проучвания е била 12% при пациенти, получаващи прегабалин, и 5% при пациенти, получаващи плацебо. Най-честите нежелани реакции, довели до прекъсване на лечението, в групи, лекувани с прегабалин, са били замаяност и сънливост.
Таблично представяне на нежеланите реакции
В таблица 2 по-долу всички нежелани реакции, които са наблюдавани при повече от един пациент и са с честота по-висока от тази при плацебо-групата, са изброени по класове и честота (много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяко групиране по честота нежеланите ефекти са представени в низходящ ред по отношение сериозността.
Изброените нежелани реакции могат да бъдат свързани и с подлежащото заболяване и/или съпътстващи лекарствени продукти.
При лечението на централна невропатна болка в резултат на гръбначномозъчна травма е била увеличена честотата на нежеланите реакции като цяло, нежеланите реакции от страна на ЦНС и особено сънливостта (вж. точка 4.4).
Допълнителните реакции, съобщени от постмаркетинговия опит, са маркирани в курсив в списъка по-долу.
Таблица 2. Нежелани лекарствени реакции, предизвикани от прегабалин
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Инфекции и инфестацииЧести | Назофарингит |
| Нарушения на кръвта и лимфната системаНечести | Неутропения |
| Нарушения на имунната системаНечести Редки | Свръхчувствителност Ангиоедем, алергична реакция |
| Нарушения на метаболизма и храненетоЧести Нечести | Засилване на апетита Анорексия, хипогликемия |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Психични нарушения | |
| Чести | Еуфорично настроение, обърканост, раздразнимост, дезориентация, безсъние, намалено либидо |
| Нечести | Халюцинация, паническа атака безпокойство, възбуда, депресия, потиснато настроение, приповдигнато настроение, агресия, промени в настроението, деперсонализация, трудно намиране на думи, патологични сънища, повишено либидо, аноргазмия, апатия |
| РедкиС неизвестна честота | Невъздържаност, суицидно поведение, суицидна идеацияЛекарствена зависимост |
| Нарушения на нервната система | |
| Много чести | Замаяност, сънливост, главоболие |
| Чести | Атаксия, нарушена координация, тремор, дизартрия, амнезия, нарушения на паметта, нарушения на вниманието, парестезии, хипоестезия, седиране, нарушено равновесие, летаргия |
| Нечести | Синкоп, ступор, миоклонус, загуба на съзнание, повишена психомоторна активност, дискинезия, замаяност при изправяне, интенционен тремор, нистагъм, когнитивно разстройство, умствено увреждане, говорно нарушение, хипорефлексия, хиперестезия, чувство на парене, агеузия, общо неразположение |
| Редки | Гърчове, паросмия, хипокинезия, дисграфия, паркинсонизъм |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Нарушения на окото | |
| Чести | Замъглено зрение, диплопия |
| Нечести | Загуба на периферно зрение, зрително нарушение, оток на очите, дефект в зрителното поле, понижена зрителна острота, болки в очите, астенопия, фотопсия, сухота в очите, повишена лакримация, дразнене в очите |
| Редки | Загуба на зрение, кератит, осцилопсия, нарушено зрително възприятие за дълбочина, мидриаза, страбизъм, повишенаяркост на образите |
| Нарушения на ухото и лабиринтаЧести Нечести | Световъртеж Хиперакузис |
| Сърдечни нарушенияНечестиРедки | Тахикардия, атриовентрикуларен блок І степен, синусова брадикардия, застойна сърдечна недостатъчностУдължаване на QT-интервала, синусова тахикардия, синусова аритмия |
| Съдови нарушенияНечести | Хипотония, хипертония, горещи вълни, зачервяване, студени крайници |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Нечести | Диспнея, епистаксис, кашлица, назална конгестия, ринит, хъркане, сухота в носа |
| Редки | Белодробен оток, стягане в гърлото |
| С неизвестна честота | Потискане на дишането |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Чести | Повръщане, гадене, констипация, диария, флатуленция, подуване на корема, сухота в устата |
| Нечести | Гастроезофагеален рефлукс, повишено слюноотделяне, хипоестезия на устната кухина |
| Редки | Асцит, панкреатит, подуване на езика,дисфагия |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Хепатобилиарни нарушенияНечестиРедки Много редки | Повишени стойности на чернодробните ензими*ЖълтеницаЧернодробна недостатъчност, хепатит |
| Нарушения на кожата и подкожната тъканНечестиРедки | Папулозен обрив, уртикария, хиперхидроза,пруритусСиндром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза, студена пот |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъканЧестиНечестиРедки | Мускулни крампи, артралгия, болки в гърба, болки в крайник, цервикален спазъмПодуване на ставите, миалгия, мускулни потрепвания, болки във врата, мускулна скованостРабдомиолиза |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаНечести Редки | Инконтиненция на урина, дизурия Бъбречна недостатъчност, олигурия,ретенция на урина |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдатаЧести НечестиРедки | Еректилна дисфункцияСексуална дисфункция, забавена еякулация, дисменорея, болки в гърдатаАменорея, секреция от гърдата, уголемяване на гърдите, гинекомастия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениеЧестиНечести | Периферни отоци, едем, нарушена походка, падане, чувство за опиянение, необичайно усещане, уморяемостГенерализиран оток, оток на лицето, стягане в гърдите, болка, пирексия, треска, жажда, студени тръпки, астения |
| Системо-органен клас | Нежелани лекарствени реакции |
| Изследвания | |
| Чести | Увеличаване на телесното тегло |
| Нечести | Повишение на креатинин фосфокиназата в кръвта, повишение на кръвната захар, намаление на броя на тромбоцитите, повишение на креатинина в кръвта, понижение на калия в кръвта, загуба на телесно тегло |
| Редки | Понижение на броя на левкоцитите |
* Повишенa аланин аминотрансфераза (ALT) и повишенa аспартат аминотрансфераза (АST)
Наблюдавани са симптоми на отнемане след спиране на краткосрочно и дългосрочно лечение с прегабалин. Съобщавани са следните симптоми: безсъние, главоболие, гадене, тревожност, диария, грипен синдром, конвулсии, нервност, депресия, суицидна идеация, болка, хиперхидроза и замайване. Тези симптоми може да са показателни за лекарствена зависимост. Пациентите трябва да бъдат информирани за това при започване на лечението.
Данните за прекратяване на дългосрочното лечение с прегабалин показват, че честотата и тежестта на симптомите на отнемане биха могли да бъдат дозозависими (вж. точки 4.2 и 4.4).
Педиатрична популация
Профилът на безопасност на прегабалин, наблюдаван в пет педиатрични проучвания при пациенти с парциални пристъпи със или без вторична генерализация (12-седмично изпитване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от 4 до 16 години, n = 295; 14-дневно проучване за оценка на ефикасността и безопасността при пациенти на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години, n = 175; изпитване за фармакокинетика и поносимост, n = 65 и две 1-годишни отворени изпитвания за проследяване на безопасността, n = 54 и n = 431) е подобен на този, наблюдаван при изпитванията при възрастни пациенти с епилепсия. Най-честите нежелани събития, наблюдавани в 12-седмично изпитване с лечение с прегабалин, са сънливост, пирексия, инфекция на горните дихателни пътища, повишен апетит, повишаване на теглото и назофарингит. Най-честите нежелани събития, наблюдавани в 14-дневното проучване на лечение с прегабалин, са сънливост, инфекция на горните дихателни пътища и пирексия (вж. точки 4.2, 5.1 и 5.2).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
Най-често съобщаваните нежелани реакции от постмаркетинговия опит, наблюдавани при предозиране на прегабалин, са включвали сънливост, състояние на объркване, възбуда и безпокойство. Получени са съобщения и за припадъци.
В редки случаи са докладвани случаи на кома.
Лечение
Лечението при предозиране на прегабалин трябва да включва общи поддържащи мерки и евентуално хемодиализа при нужда (вж. точка 4.2 Таблица 1).
Фармакологични свойства - Pregabalin 75 mg
Фармакотерапевтична група: #Аналгетици, други аналгетици и антипиретици, ATC код: N02BF02
Активното вещество прегабалин е аналог на гама-аминомаслената киселина [(S)-3-(аминометил)-5-метилхексаноева киселина].
Механизъм на действие
Прегабалин се свързва с допълнителната субединица (α2-δ белтък) на волтаж-зависимите калциеви канали в централната нервна система.
Клинична ефикасност и безопасност
Невропатна болка
Ефективността е доказана в изпитвания при диабетна невропатия, постхерпетична невралгия и гръбначномозъчна травма. Ефективността не е проучена при други модели на невропатна болка.
Прегабалин е проучен в 10 контролирани клинични изпитвания с продължителност до
13 седмици с двукратен дневен прием (ДПД) и до 8 седмици с трикратен дневен прием (ТПД). Като цяло, безопасността и ефективността при схемите на прилагане с ДПД и ТПД са били сходни.
В клиничните проучвания с продължителност до 12 седмици както за периферна, така и за централна невропатна болка, отслабване на болката е било наблюдавано до края на седмица 1 и се е запазило през целия период на лечение.
В контролирани клинични проучвания при периферна невропатна болка 35% от пациентите, лекувани с прегабалин, и 18% от пациентите на плацебо са имали подобрение с 50% на скора за болката. При пациентите без прояви на сънливост такова подобрение е било наблюдавано при 33% от лекуваните с прегабалин и при 18% от пациентите на плацебо. При пациенти с прояви на сънливост терапевтичният отговор е бил 48% в групата с прегабалин и 16% в плацебо-групата.
В контролирано клинично проучване при централна невропатна болка, 22% от пациентите, лекувани с прегабалин, и 7% от пациентите на плацебо са имали подобрение с 50% на точковия резултат за оценка на болката.
Епилепсия
Допълнителна терапия
Прегабалин е проучен в 3 контролирани клинични изпитвания с продължителност 12 седмици както при дозировка два пъти )ДПД) или три пъти дневно (ТПД) . Като цяло, безопасността и ефективността при схемите на прилагане с ДПД и ТПД са били сходни.
Намаление на честотата на пристъпите е било наблюдавано до края на седмица 1.
Педиатрична популация
Ефикасността и безопасността на прегабалин като допълнителна терапия за епилепсия при педиатрични пациенти под 12-годишна възраст и при юноши не са установени. Нежеланите събития, наблюдавани в изпитването за фармакокинетика и поносимост, което е включвало пациенти от 3-месечна до 16-годишна възраст (n=65) с парциални пристъпи, са подобни на тези, наблюдавани при възрастни. Резултатите 12-седмично, плацебо-контролирано изпитване при 295 педиатрични пациенти на възраст от 4 до 16 години и 14-дневно плацебо-контролирано проучване при 175 педиатрични пациенти на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години, проведени с цел оценка на ефикасността и безопасността на прегабалин като допълнителна терапия за лечение на парциални пристъпи, и от две 1-годишни отворени изпитвания за безопасност при съответно 54 и 431 педиатрични пациенти от 3-месечна до 16-годишна възраст с епилепсия показват, че нежеланите събития на пирексия и инфекции на горните дихателни пътища се наблюдават по-често, отколкото в изпитванията при възрастни пациенти с епилепсия (вж. точки 4.2, 4.8 и 5.2).
В 12-седмично плацебо-контролирано проучване педиатричните пациенти (на възраст от 4 до 16 години) са разпределени да получават прегабалин 2,5 mg/kg/ден (максимално 150 mg/ден), прегабалин 10 mg/kg/ден (максимално 600 mg/ден) или плацебо. Процентът на участниците с поне 50% намаление на парциалните пристъпи, в сравнение с изходно ниво, е 40,6% от участниците, лекувани с прегабалин 10 mg/kg/ден (p=0,0068 в сравнение с плацебо), 29,1% от участниците, лекувани с прегабалин 2,5 mg/kg/ден (p=0,2600 в сравнение с плацебо) и 22,6% от участниците, получаващи плацебо.
В 14-дневно плацебо-контролирано проучване педиатрични пациенти (на възраст от 1 месец до по-малко от 4 години) са разпределени да получават прегабалин 7 mg/kg/ден, прегабалин
14 mg/kg/ден или плацебо. Медианата на честотата на пристъпите за 24 часа на изходното ниво и при последното посещение е съответно 4,7 и 3,8 за прегабалин 7 mg/kg/ден; 5,4 и 1,4 за прегабалин 14 mg/kg/ден и 2,9 и 2,3 за плацебо. Прегабалин 14 mg/kg/ден значително намалява log-трансформираната честота на парциални пристъпи спрямо плацебо (р=0,0223); при прегабалин 7 mg/kg/ден не се наблюдава подобрение спрямо плацебо.
В 12-седмично плацебо-контролирано проучване при участници с първични генерализирани тонично-клонични [Primary Generalized Tonic-Clonic, PGTC] гърчове 219 участници (на възраст от 5 до 65 години, от които 66 на възраст от 5 до 16 години) са разпределени да получават прегабалин 5 mg/kg/ден (максимално 300 mg/ден), 10 mg/kg/ден (максимално 600 mg/ден) или плацебо като допълващо лечение. Процентът на участниците с поне 50% намаление на честотата на PGTC гърчове е съответно 41,3%, 38,9% и 41,7% за прегабалин 5 mg/kg/ден, прегабалин 10 mg/kg/ден и плацебо.
Монотерапия (новодиагностицирани пациенти)
Прегабалин е проучен в едно контролирано клинично проучване с продължителност
56 седмици, с приложение ДПД. Прегабалин не е показал по-малка ефективност спрямо ламотригин по отношение на крайната точка - 6 месеца без пристъпи. Прегабалин и ламотригин са сравними по отношение на безопасност и добра поносимост.
Генерализирано тревожно разстройство
Прегабалин е проучен в 6 контролирани клинични изпитвания с продължителност 4-6 седмици, едно проучване при пациенти в старческа възраст с продължителност 8 седмици и едно дългосрочно проучване за превенция на рецидив с двойно-сляпа фаза на превенция на рецидива с продължителност от 6 месеца.
Облекчение на симптомите на ГТР, измерено чрез Скалата на Хамилтон за оценка на тревожността (HAM-A) е било наблюдавано до края на първата седмица.
В контролирани клинични изпитвания (с продължителност 4-8 седмици) 52% от пациентите, лекувани с прегабалин и 38% от пациентите на плацебо са имали поне 50% подобрение в общия резултат по НАМ-А от изходното ниво до крайната точка.
В контролирани проучвания, по-голяма част от пациентите, лекувани с прегабалин, са съобщили за замъглено зрение, в сравнение пациентите, лекувани с плацебо, което е отзвучало в повечето случаи при продължително прилагане.
Проведени са офталмологични изследвания (включително изследване на зрителна острота, стандартно изследване на зрителното поле и разширен фундоскопски преглед) при повече от 3 600 пациенти в рамките на контролирани клинични проучвания. При тези пациенти зрителната острота е намалена при 6,5% от пациентите, лекувани с прегабалин и при 4,8% от пациентите, лекувани с плацебо. Промени в зрителното поле са установени при 12,4% от
лекуваните с прегабалин и 11,7% от лекуваните с плацебо пациенти. Фундоскопски промени са наблюдавани при 1,7% от лекуваните с прегабалин и 2,1% от лекуваните с плацебо пациенти.
Стационарните фармакокинетични показатели на прегабалин са сходни при здрави доброволци, пациенти с епилепсия, получаващи антиепилептични лекарствени продукти, и пациенти с хронична болка.
Абсорбция
Прегабалин се абсорбира бързо при приложение на гладно с пикови плазмени концентрации, настъпващи в рамките на един час както след еднократно така и след многократно прилагане. Пероралната бионаличност на прегабалин се очаква да е ≥90 % и е независима от дозата. След многократно прилагане стационарно състояние се достига в рамките на 24 до 48 часа.
Скоростта на абсорбция на прегабалин намалява при прием с храна, което води до понижение на Сmax с около 25-30% и забавяне на tmax до приблизително 2,5 часа. Приемът на прегабалин с храна, обаче, няма клинично значим ефект върху степента на абсарбция на прегабалин.
Разпределение
Предклинични проучвания показват, че прегабалин преминава през кръвно-мозъчната бариера на мишки, плъхове и маймуни. Доказано е, че прегабалин преминава през плацентата при плъхове и се открива в млякото на плъхове, в период на лактация. При хора привидният обем на разпределение на прегабалин след перорално приложение е приблизително 0,56 l/kg.
Прегабалин не се свързва с плазмените белтъци. Биотрансформация
Метаболизмът на прегабалин при хора е пренебрежимо малък. След прием на доза радиоизотопно маркиран прегабалин приблизително 98% от радиоактивността, установена в урината, е било непроменен прегабалин. N-метилираното производно на прегабалин, основният метаболит на прегабалин, открит в урината, съставлява 0,9% от дозата. В предклинични проучвания не са установени данни за рацемизация на S-енантиомера на прегабалин до неговия R-енантиомер.
Елиминиране
Прегабалин се елиминира от системното кръвообращение главно чрез бъбречна екскреция в непроменен вид. Средният елиминационен полуживот на прегабалин е 6,3 часа. Плазменият и бъбречният клирънс на прегабалин са правопропорционални на креатининовия клирънс (вж. точка 5.2 Бъбречно увреждане).
При пациенти с намалена бъбречна функция или на хемодиализа е необходимо адаптиране на дозата (вж. точка 4.2, Таблица 1).
Линейност/нелинейност
Фармакокинетичните показатели на прегабалин са линейни в рамките на препоръчителния дневен дозов диапазон. Вариабилността на фармакокинетиката на прегабалин между участниците е малка (< 20%). Фармакокинетиката при многократно прилагане може да бъде предвидена от данните при единична доза. Следователно, не е необходимо рутинно мониториране на плазмените концентрации на прегабалин.
Пол
Клиничните проучвания показват, че полът не оказва клинично значимо влияние върху плазмените концентрации на прегабалин.
Бъбречно увреждане
Клирънсът на прегабалин е правопропорционален на креатининовия клирънс. Освен това прегабалин се отстранява ефективно от плазмата чрез хемодиализа (след 4-часово хемодиализно лечение плазмените концентрации на прегабалин се понижават с приблизително 50%). Тъй като бъбречното елиминиране е главният път на елиминиране, при пациенти с нарушена бъбречна функция е необходимо намаляване на дозата, а след хемодиализа е необходим допълнителен прием (вж. точка 4.2 Таблица 1).
Чернодробно увреждане
Не са провеждани специални фармакокинетични проучвания при пациенти с нарушена чернодробна функция. Тъй като прегабалин не претърпява значим метаболизъм и се екскретира предимно в непроменен вид в урината, нарушената чернодробна функция не би трябвало да променя значимо плазмените концентрации на прегабалин.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на прегабалин е оценена при педиатрични пациенти с епилепсия
(възрастови групи: 1 до 23 месеца, 2 до 6 години, 7 до 11 години и 12 до 16 години) при дозови
нива 2,5; 5; 10 и 15 mg/kg/ден в изпитване за фармакокинетика и поносимост.
След перорално приложение на прегабалин при педиатрични пациенти на гладно, времето за достигане на максимални плазмени концентрации по принцип е сходно при участниците в цялата възрастова група и настъпва 0,5 часа до 2 часа след приема на дозата.
Параметрите Cmax и AUC за прегабалин нарастват линейно с повишаване на дозата в рамките на всяка една от възрастовите групи. AUC е с 30% по-малка при педиатричните пациенти с телесно тегло под 30 kg поради по-високия, коригиран за телесно тегло клирънс от 43% при тези пациенти в сравнение с пациентите, които имат телесно тегло ≥30 kg.
Терминалният полуживот на прегабалин достига средно около 3 до 4 часа при педиатрични пациенти до 6-годишна възраст и 4 до 6 часа при пациентите на и над 7-годишна възраст.
Популационният фармакокинетичен анализ показва, че креатининовият клирънс е значима ковариата на клирънса на прегабалин след перорално приложение, телесното тегло е значима ковариата на привидния обем на разпределение на прегабалин след перорално приложение и тези зависимости са сходни при педиатрични и възрастни пациенти.
Фармакокинетиката на прегабалин при пациенти под 3-месечна възраст не е проучена (вж.
Старческа възраст
Съществува тенденция за намаляване на клирънса на прегабалин с нарастване на възрастта. Това намаление на пероралния клирънс на прегабалин съответства на понижението на клирънса на креатинина, свързано с напредване на възрастта. При пациенти с възрастово обусловено нарушение на бъбречната функция може да се наложи намаляване на дозата на прегабалин (вж. точка 4.2 Таблица 1).
Кърмачки
Направена е оценка на фармакокинетиката на 150 mg прегабалин, прилаган през 12 часа (дневна доза 300 mg) при 10 жени в периода на кърмене най-малко 12 седмици след раждането. Влиянието на лактацията върху фармакокинетиката на прегабалин е било малко или изобщо е липсвало. Прегабалин се екскретира в кърмата в средни стационарни концентрации, приблизително равни на 76% от концентрациите в майчината плазма. Изчислената доза за кърмачето, поета с кърма (приемайки, че средната дневна консумация на кърма е 150 ml/kg/ден) от жени, приемащи 300 mg/ден или максималната дневна доза 600 mg/ден би била съответно 0,31 или 0,62 mg/kg/ден. Изчислените дози са приблизително 7% от общата дневна доза на майката, изразена в mg/kg.
Фармацевтични данни - Pregabalin 75 mg
Капсулно съдържимо
Хидроксипропилцелулоза Царевично нишесте
Талк
Състав на капсулата
Железен оксид, жълт (E172) Титанов диоксид (E171) Еритрозин (Е127)
Желатин
Натриев лаурилсулфат Пречистена вода
Печатно мастило:
Шеллак Пропиленгликол
Железен оксид, черен (E172) Амоняк, концентриран разтвор Калиев хидроксид
Пречистена вода
Блистер: Да се съхранява в оригиналната опаковка за да се предпази от влага.
Бутилка: Съхранявайте бутилката добре затворена за да се предпази от влага.
Прегабалин Viatris 25 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 21, 56, 84 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 56 х 1, 84 х 1 и 100 х 1
твърди капсули.
Прегабалин Viatris 50 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 21, 56, 84 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 56 х 1, 84 х 1 и 100 х 1
твърди капсули.
Прегабалин Viatris 75 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 56 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14 х 1, 56 х 1 и 100 х 1
твърди капсули.
HDPE бутилка, съдържаща 200 твърди капсули. Прегабалин Viatris 100 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 21, 84 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 84 х 1 и 100 х 1 твърди капсули.
Прегабалин Viatris 150 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 56 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14 х 1, 56 х 1 и 100 х 1
твърди капсули.
HDPE бутилка, съдържаща 200 твърди капсули. Прегабалин Viatris 200 mg твърди капсули
PVC/PVDC/алуминиеви Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 21, 84 и 100 твърди капсули. Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 84 х 1 и 100 х 1 твърди капсули.
Прегабалин Viatris 225 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 56 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 56 х 1 и 100 х 1 твърди капсули.
Прегабалин Viatris 300 mg твърди капсули
Блистери от PVC/PVDC/Al, съдържащи 14, 56 и 100 твърди капсули.
Перфорирани блистери с единични дози от PVC/PVDC/Al, съдържащи 56 х 1 и 100 х 1 твърди капсули.
HDPE бутилка, съдържаща 200 твърди капсули.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Документи в PDF формат
Опаковка и цена
Лекарствен списък
ДДД
G40.7: Малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени,
G63.2: Диабетна полиневропатия (Е10-Е14ї с общ четвърти знак .4)