Awiqli 700 U/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Awiqli 700 U/ml
Дозировка
Този лекарствен продукт е базален инсулин за подкожно приложение веднъж седмично. Предназначен е да се прилага в един и същи ден от седмицата.
Активността на инсулиновите аналози, включително инсулин икодек, се изразява в единици.
Една (1) единица инсулин икодек съответства на 1 единица инсулин гларжин (100 единици/ml), 1 единица инсулин детемир, 1 единица инсулин деглудек или 1 международна единица човешки инсулин.
Awiqli се предлага в един вид концентрация, 700 единици/ml. Необходимата доза се набира в единици. Може да се прилага доза 10-700 единици на инжекция на стъпки от по 10 единици.
При пациенти със захарен диабет тип 1 този лекарствен продукт трябва да се комбинира с болус инсулин, за да покрие нуждите от инсулин по време на хранене.
При пациенти със захарен диабет тип 2 този лекарствен продукт може да се прилага самостоятелно или във всякаква комбинация с перорални антидиабетни лекарствени продукти, GLP-1 рецепторни агонисти и болус инсулин. Когато инсулин икодек се добави към терапията със сулфонилурейно производно, трябва да се обмисли прекъсване или намаляване на дозата сулфонилурейно производно. Вижте. точки 4.5 и 5.1.
Awiqli трябва да се дозира в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Препоръчва се гликемичният контрол да се оптимизира чрез коригиране на дозата въз основа на плазмената глюкоза на гладно.
Поради дългия полуживот на инсулин икодек, не се препоръчва коригиране на дозата по време на остро заболяване, нито ако пациентите правят краткосрочни промени в нивото на физическата си активност или обичайния си хранителен режим. В тези ситуации пациентите трябва да бъдат инструктирани да се консултират с техния медицински специалист за допълнителни насоки относно други приложими корекции, напр. прием на глюкоза или промени в друга терапия за понижаване на глюкозата.
Започване на лечение с Awiqli
Пациенти със захарен диабет тип 2 (нелекувани преди това с инсулин)
Препоръчителната седмична начална доза е 70 единици, последвана от индивидуални корекции на дозата веднъж седмично.
Новодиагностицирани пациенти със захарен диабет тип 1
Безопасността и ефикасността на Awiqli при новодиагностицирани пациенти с диабет тип 1,
нелекувани преди това с инсулин, не са установени. Липсват данни. Вижте. точка 4.4.
Преминаване от базални инсулинови лекарствени продукти, прилагани веднъж или два пъти дневно, към Awiqli при диабет тип 2 и тип 1
Първата доза Awiqli, прилагана веднъж седмично, трябва да се приложи в деня след последната доза базален инсулин, прилагана веднъж или два пъти дневно.
При преминаване на пациентите от базален инсулин, прилаган веднъж или два пъти дневно, препоръчителната доза Awiqli, прилагана веднъж седмично, е общата дневна доза базален инсулин, умножена по 7. Само при първата инжекция (доза в седмица 1) се препоръчва еднократно приложение на допълнителни 50% от дозата Awiqli, ако се търси по-бързо постигане на гликемичен контрол при пациенти с диабет тип 2. За пациенти с диабет тип 1 тази доза се препоръчва винаги (само за първата инжекция). Ако се приложи еднократната допълнителна доза от 50% Awiqli, дозата за седмица 1 трябва да бъде общата дневна доза базален инсулин, умножена по 7 и след това умножена по 1,5, закръглена до най-
близките 10 единици (вж. Таблица 1).
Еднократната допълнителна доза не трябва да се добавя от втората инжекция нататък (вж. точка 4.4). Втората доза Awiqli, прилагана веднъж седмично, е равна на общата дневна доза базален инсулин, умножена по 7.
Третата и последващите дози, прилагани веднъж седмично, трябва да се основават на метаболитните нужди на пациента, резултатите от проследяването на кръвната захар и целта за гликемичен контрол, докато се постигне желаното ниво на плазмена глюкоза на гладно.
Коригирането на дозата трябва да се извърши въз основа на стойностите от самостоятелно измерена плазмена глюкоза на гладно в деня на титриране и двата предходни дни.
Препоръчва се внимателно проследяване на глюкозата по време на преминаването към това лечение, както и през следващите седмици от лечението. Може да се наложи коригиране на дозата и времето на прилагане на успоредно използваните болус инсулинови продукти или друго съпътстващо антидиабетно лечение.
Таблица 1 Доза Awiqli при преминаване от базален инсулин, прилаган веднъж или два пъти дневно, при пациенти с диабет тип 2 и тип 1, в случай на първоначално (седмица 1) прилагане на еднократна допълнителна доза| Предишна обща дневна доза базален инсулин, прилаган веднъж или два пъти дневно (единици) | Препоръчителна доза (единици) Awiqli, прилагана веднъж седмичноа | |
| Седмица 1б | Седмица 2в | |
| 10 | 110 | 70 |
| 11 | 120 | 80 |
| 12 | 130 | 80 |
| 13 | 140 | 90 |
| 14 | 150 | 100 |
| 15 | 160 | 110 |
| 16 | 170 | 110 |
| 17 | 180 | 120 |
| 18 | 190 | 130 |
| 19 | 200 | 130 |
| 20 | 210 | 140 |
| 21 | 220 | 150 |
| 22 | 230 | 150 |
| 23 | 240 | 160 |
| 24 | 250 | 170 |
| 25 | 260 | 180 |
| 26 | 270 | 180 |
| 27 | 280 | 190 |
| 28 | 290 | 200 |
| 29 | 300 | 200 |
| 30 | 320 | 210 |
| 40 | 420 | 280 |
| 50 | 530 | 350 |
| 100 | 1 050г | 700 |
а всички дози са закръглени до най-близките 10 единици
б 1,5 x предишната обща дневна доза базален инсулин, умножена по 7. Еднократна допълнителна доза, приложена в седмица 1, се препоръчва, ако се търси по-бързо постигане на гликемичен контрол при пациенти с диабет тип 2. За пациенти с диабет тип 1 тази доза се препоръчва винаги
в предишната обща дневна доза базален инсулин, умножена по 7
г когато необходимата доза е по-голяма от максималната доза, която може да бъде приложена с предварително напълнената писалка (700 единици), може да се наложи разделяне на дозата на две инжекции
Пропусната доза
Ако е пропусната доза, препоръчително е тя да се приложи възможно най-скоро.
Пациенти с диабет тип 1
Пациентите с диабет тип 1 трябва да бъдат инструктирани да продължат приложението веднъж седмично. След това схемата на прилагане веднъж седмично ще се промени към приложение в деня от седмицата, в който е поставена пропуснатата доза.
Трябва да се извършва проследяване на плазмената глюкоза на гладно.
Ако трябва да се запази първоначалния ден на приложение веднъж седмично, времето между следващите дози може да бъде последователно удължено, за да се достигне накрая до същия ден на приложение.
Пациенти с диабет тип2
Ако все още е в рамките на 3 дни от пропуснатата доза, пациентът с диабет тип 2 може да възобнови първоначалната си схема на прилагане веднъж седмично. Трябва да се извършва проследяване на плазмената глюкоза на гладно.
Ако са изминали повече от 3 дни, пропуснатата доза трябва да се приложи възможно най-скоро. След това схемата на прилагане веднъж седмично ще се промени към приложение в деня от седмицата, в който е поставена пропуснатата доза. Ако трябва да се запази първоначалния ден на приложение веднъж седмично, времето между следващите дози може да бъде последователно удължено, за да се достигне накрая до същия ден на приложение.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст. (вж. точка 4.8).
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане. При пациенти с бъбречно увреждане се препоръчва по-често проследяване на нивото на глюкозата (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане. При пациенти с чернодробно увреждане се препоръчва по-често проследяване на нивото на глюкозата
(вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Awiqli при деца и юноши на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Само за подкожно приложение.
Awiqli не трябва да се прилага интравенозно, тъй като това може да доведе до тежка хипогликемия.
Този лекарствен продукт не трябва да се прилага интрамускулно, тъй като това може да промени абсорбцията.
Този лекарствен продукт не трябва да се прилага в инсулинови инфузионни помпи.
Awiqli се прилага подкожно чрез инжектиране в бедрото, мишницата или коремната стена. Местата на инжектиране трябва винаги да се редуват в рамките на една и съща област, за да се намали рискът от липодистрофия и кожна амилоидоза (вж. точка 4.4).
Пациентите трябва да бъдат инструктирани винаги да използват нова игла. Повторната употреба на игли за предварително напълнени писалки повишава риска от запушване на иглата, което може да доведе до субдозиране или предозиране. В случай на запушени игли пациентите трябва да следват указанията, описани в указанията за употреба, придружаващи листовката.
Awiqli се предлага в предварително напълнена писалка. Прозорчето за дозата показва броя единици инсулин икодек, които трябва да се инжектират. Не се налага преизчисляване на дозата. Предварително напълнената писалка освобождава 10–700 единици на стъпки от
по 10 единици.
Awiqli не трябва да се изтегля от патрона на предварително напълнената писалка в спринцовка (вж. точка 4.4).
За допълнителна информация преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Хипогликемия
Хипогликемия може да възникне, ако дозата инсулин е твърде висока спрямо нуждата от инсулин (вж. точки 4.5, 4.8 и 4.9).
Пропускане на хранене или непланирана усилена физическа активност може да доведат до хипогликемия.
Тежката хипогликемия може да доведе до загуба на съзнание и/или гърчове и да причини преходно или трайно нарушение на мозъчната функция, или дори смърт. Симптомите на хипогликемия обикновено възникват внезапно. Те може да включват студена пот, хладна бледа кожа, умора, нервност или тремор, безпокойство, необичайна уморяемост или слабост, обърканост, трудно концентриране, сънливост, прекомерен глад, промени в зрението, главоболие, гадене и сърцебиене.
Пациенти, чийто контрол на кръвната захар е съществено подобрен (напр. в резултат на интензифицирана инсулинова терапия), може да почувстват промяна в обичайните им предупредителни симптоми за хипогликемия и трябва съответно да бъдат предупредени. Обичайните предупредителни симптоми може да изчезнат при пациенти с дългогодишен диабет. Трябва да се има предвид възможността за повтарящи се, неразпознати (особено нощни) епизоди на хипогликемия.
Придържането на пациента към дозата и хранителния режим, правилното приложение на инсулин и осведомеността за симптомите на хипогликемия са от съществено значение за намаляване на риска от хипогликемия. Факторите, повишаващи податливостта към хипогликемия, налагат особено стриктно проследяване. Те включват:
-
промяна в областта на инжектиране
-
подобрена инсулинова чувствителност (напр. чрез премахване на стресовите фактори)
-
необичайна, повишена или продължителна физическа активност
-
интеркурентно заболяване (напр. повръщане, диария, висока температура)
-
неадекватен прием на храна и пропуснати хранения
-
консумация на алкохол
-
определени некомпенсирани нарушения на ендокринната система (напр. при хипотиреоидизъм и при предна хипофизна или адренокортикална недостатъчност)
-
съпътстващо лечение с някои други лекарствени продукти (вж. точка 4.5).
Удълженият ефект на Awiqli може да забави възстановяването от хипогликемия. При настъпване на хипогликемичен епизод на пациента се препоръчва по-често измерване на кръвната захар до възстановяване.
Пациенти с диабет тип 1
При пациенти с диабет тип 1, лекувани с инсулин икодек, има по-висок риск от хипогликемия в сравнение с инсулин деглудек (вж. точки 4.8 и 5.1). Пациентите с диабет тип 1 трябва да бъдат лекувани с инсулин икодек, само ако се очаква да има конкретна полза от дозировка веднъж седмично.
Безопасността и ефикасността на инсулин икодек при новодиагностицирани нелекувани преди това с инсулин пациенти с диабет тип 1 не са установени. Няма налични данни.
Хипергликемия
В случаи на тежка хипергликемия се препоръчва приложението на бързодействащ инсулин. Неподходящо дозиране и/или преустановяване на лечението при пациенти, нуждаещи се от инсулин, може да доведат до хипергликемия и потенциално до диабетна кетоацидоза. Освен това съпътстващо заболяване, особено инфекции, може да доведе до хипергликемия и по този начин да повиши инсулиновите нужди.
Обикновено първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно за няколко часа или дни. Те включват жажда, повишена честота на уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит, както и дъх с мирис на ацетон.
Нелекуваната хипергликемия евентуално може да доведе до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.
Преминаване между други инсулини и инсулин икодек
Преминаването на пациента между друг инсулинов лекарствен продукт и инсулин икодек трябва да се извършва под медицинско наблюдение и може да доведе до необходимост от промяна в дозата (вж. точка 4.2).
При преминаването от базален инсулин, прилаган веднъж дневно, към инсулин икодек, прилаган веднъж седмично, могат да възникнат лекарствени грешки, като напр. предозиране, грешки в дозирането или забравяне да бъде премахната препоръчителната еднократна допълнителна доза след първата инжекция. Тези грешки може да доведат до хипогликемия, хипергликемия и/или други клинични последствия. Поради това пациентите трябва да бъдат инструктирани да проверят дали инжектират правилната доза, особено при първата и втората инжекция (вж. точки 4.2 и 4.9).
Пациентите, които не са сигурни коя е правилната за тях доза, трябва да бъдат инструктирани да се консултират с техния лекар за допълнителни насоки.
Липодистрофия и кожна амилоидоза
Пациентите трябва да бъдат инструктирани непрекъснато да редуват мястото на инжектиране, за да се намали рискът от развитие на липодистрофия и кожна амилоидоза. Има потенциален риск от забавена абсорбция на инсулин и влошен гликемичен контрол след инжектиране на инсулин на места с тези реакции. Има съобщения, че внезапната смяна на мястото на
инжектиране с място в незасегната зона води до хипогликемия. Препоръчва се проследяване на кръвната захар след смяна на мястото на инжектиране от засегната в незасегната зона, и може да се обмисли коригиране на дозата на антидиабетните лекарствени продукти.
Нарушение на очите
Интензифицирането на инсулиновата терапия с рязко подобрение в гликемичния контрол може да бъде свързано с временно влошаване на диабетната ретинопатия, докато дългосрочно подобреният гликемичен контрол намалява риска от прогресия на диабетната ретинопатия.
Избягване на лекарствени грешки
Пациентите трябва да бъдат инструктирани винаги да проверяват етикета на писалката с инсулин преди всяка инжекция, за да се избегне случайно объркване на инсулин икодек, прилаган веднъж седмично, с други инсулинови продукти. Пациенти, които са/са били лекувани с други инжекционни антидиабетни лекарства, прилагани веднъж седмично, трябва да обърнат специално внимание, тъй като изборът на предписаната доза Awiqli се различава от избора на доза при други инжекционни антидиабетни лекарства, прилагани веднъж седмично. Пациентите трябва визуално да проверяват набраните единици върху дозовия брояч на предварително напълнената писалка и никога да не избират максималната единична доза (700U), освен ако това не е предписаната им доза. Пациенти, които са слепи или имат слабо зрение, трябва да бъдат инструктирани винаги да получават помощ/съдействие от друг човек, който има добро зрение и е обучен да използва предварително напълнената писалка.
За да се избегнат грешки при дозирането и потенциално предозиране, пациентите и медицинските специалисти никога не трябва да използват спринцовка за изтегляне на лекарствения продукт от патрона в предварително напълнената писалка.
В случай на запушени игли пациентите трябва да следват указанията, описани в указанията за употреба, придружаващи листовката.
Имуногенност
Прилагането на инсулин може да предизвика образуване на инсулинови антитела. В редки случаи наличието на такива инсулинови антитела може да наложи коригиране на дозата инсулин, за да се регулира склонността към хипер- или хипогликемия (вж. точки 5.1 и 5.2).
Комбинация на пиоглитазон и инсулинови лекарствени продукти
Има съобщения за случаи на сърдечна недостатъчност при употреба на пиоглитазон в комбинация с инсулин, особено при пациенти с рискови фактори за развитие на застойна сърдечна недостатъчност. Това трябва да се има предвид, ако се обмисля лечение с комбинацията от пиоглитазон и инсулин икодек. При използване на тази комбинация, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на застойна сърдечна недостатъчност, повишаване на теглото и оток. Лечението с пиоглитазон трябва да се прекрати, ако настъпи някакво влошаване на сърдечните симптоми.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. практически не съдържа натрий.
Известно е, че редица лекарствени продукти взаимодействат с глюкозния метаболизъм.
Лекарствени продукти, които могат да намалят инсулиновите нужди
Антидиабетни лекарствени продукти, GLP-1 рецепторни агонисти, сулфонилурейни производни, инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори), бета-блокери, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори), салицилати, анаболни стероиди и сулфонамиди.
Следните вещества могат да повишат инсулиновите нужди
Перорални контрацептиви, тиазиди, глюкокортикоиди, тиреоидни хормони, симпатикомиметици, растежен хормон и даназол.
Октреотид/ланреотид могат да повишат или да понижат инсулиновите нужди. Алкохолът може да засили или да намали хипогликемичния ефект на инсулина. Бета-блокерите може да маскират симптомите на хипогликемия.
Бременност
Няма клиничен опит с употребата на инсулин икодек при бременни жени.
Проучванията с инсулин икодек за репродуктивна токсичност при животни не показват ефекти, свързани с ембриотоксичност и тератогеннност.
Поради липса на опит по време на бременност, жените с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани да преустановят лечението с Awiqli, ако забременеят или желаят да забременеят.
Кърмене
Не е известно дали инсулин икодек се екскретира в кърмата. Наличните фармакодинамични/ токсикологични данни при плъхове показват екскреция на инсулин икодек в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/ кърмачетата.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с инсулин икодек, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Проучванията с инсулин икодек за репродуктивна токсичност при животни не показват нежелани реакции по отношение на фертилитета.
Awiqli не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Способността за концентрация и за реагиране на пациента могат да бъдат нарушени в резултат на хипогликемия или хипергликемия, или, например, в резултат на зрително увреждане. Това може да представлява риск в ситуации, при които тези способности са от съществено значение (напр. шофиране на автомобил или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки за предотвратяване на хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно за тези, които имат намален или липсващ усет за предупредителните признаци на хипогликемия или имат чести епизоди на
хипогликемия. При такива обстоятелства трябва внимателно да се прецени доколко е уместно шофирането.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваната нежелана реакция по време на клинични изпитвания с инсулин икодек е хипогликемия (вж. точки 4.4 и 5.1).
Табличен списък на нежеланите реакции
Общият профил на безопасност на инсулин икодек се основава на шест изпитвания фаза 3 (ONWARDS 1-6), при които общо 2 170 пациенти са с експозиция на инсулин икодек, 1 880 с диабет тип 2 и 290 с диабет тип 1.
Нежеланите реакции, изброени по-долу, са въз основа на данни от клинични изпитвания и са класифицирани по системо-органен клас по MedDRA. Категориите по честота са определени съгласно следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести
(≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2 Табличен списък на нежеланите реакции| Системо-органни класове по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки |
| Нарушения на имуннатасистема | Свръхчувствителност*** | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипогликемия* | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиранеПериферен оток** | |||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Липодистрофия |
* Хипогликемията е дефинирана по-долу
** Групов термин, обхващащ нежелани събития, свързани с периферен оток.
*** Групов термин, обхващащ нежелани събития, свързани със свръхчувствителност.
Описание на избрани нежелани реакции
Хипогликемия
Хипогликемията е най-често наблюдаваната нежелана лекарствена реакция при пациенти, използващи инсулин икодек (вж. точки 4.4 и 5.1).
В клинични изпитвания фаза 3 с инсулин икодек тежка хипогликемия се определя като хипогликемия, свързана с тежко когнитивно увреждане, възстановяването от което изисква външна помощ, а клинично значимата хипогликемия се определя като стойност на плазмената глюкоза под 54 mg/dl (3,0 mmol/l).
Диабет тип 2
Делът на пациентите, съобщаващи тежки или клинично значими хипогликемични епизоди при лечение с инсулин икодек спрямо ежедневно приложение на базален инсулин, е 9%-12% спрямо 6,1%-11% при пациенти с диабет тип 2, нелекувани преди това с инсулин
(ONWARDS 1, 3 и 5), 14% спрямо 7% при пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с базален инсулин (ONWARDS 2) и 51% спрямо 56% при пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с базално-болусен инсулинов режим (ONWARDS 4).
Честотата на тежки или клинично значими хипогликемични епизоди за ПГЕ за инсулин икодек спрямо ежедневно приложение на базален инсулин са както следва: ONWARDS 1: 0,30 спрямо 0,16; ONWARDS 3: 0,31 спрямо 0,15; ONWARDS 5: 0,19 спрямо 0,14 (пациенти с диабет тип 2, нелекувани преди това с инсулин); ONWARDS 2: 0,73 спрямо 0,27 (пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с базален инсулин); и ONWARDS 4: 5,64 спрямо 5,62 (пациенти с диабет тип 2, лекувани преди това с базално-болусен инсулинов режим).
Основната фаза на изпитването ONWARDS 1 е последвана от фаза на 26-седмично продължение на лечението, за да се изследва дългосрочната безопасност. В цялото изпитване делът на пациентите с тежки или клинично значими хипогликемични епизоди за инсулин икодек спрямо инсулин гларжин 100 единици/ml е 12% спрямо 14%, а честотата е 0,30 спрямо 0,16 епизода на ПГЕ.
За информация относно прилаганите ежедневно базални инсулинови компаратори, използвани във всяко изпитване, моля, вижте точка 5.1.
Диабет тип 1
Делът на пациентите, съобщаващи тежки или клинично значими хипогликемични епизоди при лечение с инсулин икодек спрямо инсулин деглудек, е 85% спрямо 76% при пациенти с диабет тип 1, лекувани преди това с базален инсулин. Честотата на тежки или клинично значими хипогликемични епизоди на ПГЕ за инсулин икодек в сравнение с инсулин деглудек е 19,93 спрямо 10,37.
Изпитването ONWARDS 6 е последвано от фаза на 26-седмично продължение на лечението, за да се изследва дългосрочната безопасност. В цялото изпитване делът на пациентите с тежки или клинично значими хипогликемични епизоди за инсулин икодек спрямо инсулин деглудек е 91% спрямо 86%, а процентът е 17,00 спрямо 9,16 епизода на ПГЕ.
Вижте също точка 5.1.
В изпитванията ONWARDS повечето хипогликемични епизоди са наблюдавани в ден 2-4 след седмичното приложение.
Свръхчувствителност
Както при други инсулини, инсулин икодек може да предизвика алергични реакции. Aлергичните реакции от незабавен тип към самия инсулин или към помощните вещества може да са потенциално животозастрашаващи.
Има съобщения за реакции на свръхчувствителност (като уртикария, подуване на устните и подуване на лицето) в програмата от фаза 3а при приложение на инсулин икодек. Реакции на свръхчувствителност се съобщават при 0,4% от пациентите, лекувани с инсулин икодек, в сравнение с 0,6% от пациентите, лекувани с базален инсулин, прилаган ежедневно. Две от 10-те
събития, съобщени от пациенти, лекувани с инсулин икодек, са тежки (уртикария), а едно от тях е съобщено и като сериозно.
Реакции на мястото на инжектиране
В изпитванията фаза 3 реакции на мястото на инжектиране се съобщават при 1,6% от пациентите, лекувани с инсулин икодек, в сравнение с 1,4% от пациентите, лекувани с базален инсулин, прилаган ежедневно. Повечето реакции на мястото на инжектиране при пациентите, лекувани с инсулин икодек (75%), се съобщават в рамките на двойносляпото, двойномаскирано, активно-контролирано изпитване (ONWARDS 3). При пациентите, лекувани с базален инсулин, прилаган ежедневно, 21% от реакциите на мястото на инжектиране се съобщават в ONWARDS 3.
Като цяло, в изпитванията фаза 3 най-честите признаци и симптоми на реакции на мястото на инжектиране са еритем и пруритус. Реакциите на мястото на инжектиране при пациенти, лекувани с инсулин икодек, са максимум леки (94%) или умерени (6%) по тежест. Няма сериозни реакции на мястото на инжектиране.
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
На мястото на инжектиране може да възникнат липодистрофия (включително липохипертрофия, липоатрофия) и кожна амилоидоза, и да забавят локалната абсорбция на инсулин. Непрекъснатото редуване на мястото на инжектиране в дадена област на инжектиране може да помогне за намаляване или предотвратяване на тези реакции (вж. точка 4.4).
Други специални популации
Въз основа на резултатите от клиничните изпитвания с инсулин икодек честотата, типът и тежестта на нежеланите реакции, наблюдавани при пациенти в старческа възраст и при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане, като цяло не показват някакви различия с наблюдаваните в общата популация, лекувана с инсулин икодек, при която опитът е по-голям.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При инсулина не може точно да се определи настъпването на предозиране, въпреки това може да се развие хипогликемия в последователни стадии, ако на пациента се приложи повече от необходимата доза инсулин:
-
Леките хипогликемични епизоди могат да бъдат лекувани с перорално приложение на глюкоза или други продукти, съдържащи захар. Ето защо се препоръчва пациентът винаги да носи със себе си продукти, съдържащи захар.
-
Тежките хипогликемични епизоди, при които пациентът не е в състояние да се лекува самостоятелно, могат да бъдат лекувани с глюкагон, приложен интрамускулно, подкожно или интраназално от обучено лице, или с глюкоза, приложена интравенозно от медицински специалист. Глюкоза трябва да бъде приложена интравенозно, ако пациентът не реагира на глюкагон в рамките на 10 до 15 минути. След като пациентът се върне в съзнание, се препоръчва перорално приложение на въглехидрати, за да се предотврати рецидив.
Събития на предозиране може да възникнат по време на преминаване от базален инсулин, прилаган веднъж или два пъти дневно, към инсулин икодек, особено ако препоръчителната еднократна допълнителна доза продължи да се прилага след първата инжекция (вж. точка 4.4).
Фармакологични свойства - Awiqli 700 U/ml
Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, инсулини и аналози за инжекционно приложение, дългодействащи, ATC код: A10AE07.
Механизъм на действие
Бавният и стабилен глюкозопонижаващ ефект на инсулин икодек се дължи на свързването с албумин, както и на намаленото свързване и клирънс на инсулиновите рецептори. Удълженият полуживот на инсулин икодек е резултат от образуване на депо на инсулин икодек в кръвообращението и в интерстициума, от което инсулин икодек се освобождава бавно и непрекъснато, и се свързва специфично с инсулиновите рецептори. Когато инсулин икодек се свързва с инсулиновите рецептори при хора, това води до същите фармакологични ефекти, както човешкия инсулин.
Основното действие на инсулина, включително на инсулин икодек, е да регулира глюкозния метаболизъм. Инсулинът и неговите аналози понижават нивото на глюкозата в кръвта чрез активиране на специфични инсулинови рецептори за стимулиране на периферния ъптейк на глюкозата, особено от скелетната мускулатура и мастната тъкан, както и за инхибиране на производството на глюкоза в черния дроб. Инсулинът също така инхибира липолизата и протеолизата и стимулира синтеза на протеини.
Фармакодинамични ефекти
Скорост на глюкозна инфузия (mg/kg/min)
Фармакодинамичните свойства на инсулин икодек в стационарно състояние са изследвани при изпитване с пациенти с диабет тип 2. Частичните фармакодинамични свойства на инсулин икодек са измерени в 3 еугликемични кламп теста (6,7 mmol/l) по време на стационарно състояние, което обхваща 3,5 дни от 7-дневния интервал на прилагане. Профилите на скоростта на глюкозна инфузия (СГИ) за трите клампи са показани заедно с получените от модела данни, предполагащи, че продължителността на глюкозопонижаващия ефект обхваща една цяла седмица (Фигура 1).
Време (дни)
Забележки: Защрихованите области са стандартна грешка в средната стойност на индивидуалните профили на скоростта на глюкозна инфузия (СГИ) (сборни данни от измерванията в стационарно състояние в рамките на три
седмици). Линията е средната стойност на индивидуалните, предвидени от модела, профили на СГИ (при измервания в стационарно състояние в рамките на една седмица).
Въз основа на данни от инжектиране на инсулин икодек в 20:00 ч. (съответстващи на ден 0).
Фигура 1 Профил за скоростта на глюкозна инфузия на инсулин икодек в стационарно състояние при диабет тип 2 в рамките на една цяла седмицаКлинично стационарно състояние се достига 2-4 седмици след започване на лечение с инсулин икодек без еднократна допълнителна доза и 2-3 седмици след започване на лечение с инсулин икодек с еднократно приложение на допълнителни 50% от дозата при първата доза.
Клинична ефикасност и безопасност
Безопасността и ефикасността на инсулин икодек са оценени в пет многонационални, рандомизирани, активно-контролирани, открити или заслепени паралелно-групови клинични изпитвания фаза 3, с продължителност 26 или 52 седмици (ONWARDS 1-4 и 6). При изпитванията 1 628 пациенти са с експозиция на инсулин икодек (1 338 със захарен диабет тип 2 и 290 със захарен диабет тип 1). Подходът „лечение до постигане на целта“ е следван в изпитванията. Гликемичният таргет е стойности на самостоятелно измерена плазмена глюкоза (СИПГ) на гладно преди закуска 4,4-7,2 mmol/l. Въз основа на последните 3 стойности на СИПГ преди закуска, дозата на инсулин икодек остава стабилна или се коригира нагоре или надолу според графика на изпитването (ежеседмично или през седмица).
Безопасността и ефикасността на инсулин икодек са оценени при пациенти със захарен диабет тип 2, нелекувани преди това с инсулин (ONWARDS 1 и 3), при пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани преди това с базален инсулин (ONWARDS 2), при пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани преди това с базално-болусна схема (ONWARDS 4), и при пациенти със захарен диабет тип 1 (ONWARDS 6). Основната цел на изпитванията фаза 3 е да се демонстрира ефектът върху гликемичния контрол на инсулин икодек, прилаган веднъж седмично, в сравнение с базален инсулин, прилаган ежедневно (инсулин деглудек или инсулин гларжин), в изследваната специфична популация пациенти с диабет. Това включва сравнение на промяната в HbA1c от изходното ниво до края на лечението с тази при приложение на компаратора, за да се потвърди не по-малката ефикасност. Пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане (eGFR < 30 ml/min/1,73 m2) са изключени от ONWARDS 1-4 и 6.
Пациенти със захарен диабет тип 2
В 52-седмично открито изпитване, с фаза на 26-седмично продължение на проучването (ONWARDS 1), 984 пациенти с диабет тип 2, нелекувани преди това с инсулин, са рандомизирани да получават инсулин икодек и инсулин гларжин (100 единици/ml). На изходно ниво пациентите са със средна продължителност на диабета 11,5 години, средна стойност на HbA1c 69 mmol/mol (8,5%), средна стойност на плазмената глюкоза на гладно (ПГГ) 10,3 mmol/l и средна стойност на ИТМ 30,1 kg/m2 (Таблица 3).
В 26-седмично двойно-сляпо изпитване (ONWARDS 3) 588 пациенти с диабет тип 2, нелекувани преди това с инсулин, са рандомизирани да получават инсулин икодек и инсулин деглудек (100 единици/ml). На изходно ниво пациентите са със средна продължителност на диабета 11,3 години, средна стойност на HbA1c 69 mmol/mol (8,5%), средна стойност на
ПГГ 10,1 mmol/l и средна стойност на ИТМ 29,6 kg/m2. Изпитването е стратифицирано по регион и лечение със сулфонилурейно производно или глиниди (Таблица 3).
В 26-седмично открито изпитване (ONWARDS 2) 526 пациенти с диабет тип 2, лекувани с базален инсулин, са рандомизирани да получават инсулин икодек и инсулин деглудек (100 единици/ml). На изходно ниво пациентите са със средна продължителност на
диабета 16,7 години, средна стойност на HbA1c 65 mmol/mol (8,1%), средна стойност на ПГГ 8,4 mmol/l и средна стойност на ИТМ 29,3 kg/m2 (Таблица 4).
В 26-седмично открито изпитване (ONWARDS 4) 582 пациенти с диабет тип 2 на лечение с базално-болусен режим, са рандомизирани да получават инсулин икодек и инсулин гларжин
(100 единици/ml). На изходно ниво пациентите са със средна продължителност на диабета 17,1 години, средна стойност на HbA1c 67 mmol/mol (8,3%), средна стойност на ПГГ 9,4 mmol/l и средна стойност на ИТМ 30,3 kg/m2 (Таблица 5).
Изпитванията при пациенти със захарен диабет тип 2 позволяват поддържането на текущото антидиабетно лечение без инсулин при същото дозово ниво, с изключение на глиниди или сулфонилурейни производни. За да се сведе до минимум рискът от хипогликемия, лечението с глиниди или сулфонилурейни производни е трябвало да бъде преустановено
(ONWARDS 1-2 и 4) или дозата да бъде намалена с приблизително 50% при рандомизирането (ONWARDS 3).
Таблица 3 Резултати от двойносляпо (26-седмично) и открито (52-седмично) клинично изпитване при възрастни със захарен диабет тип 2 (нелекувани преди това с инсулин) – ONWARDS 3 и ONWARDS 1| 26 седмици на лечение –ONWARDS 3 | 52 седмици на лечение –ONWARDS 1 | |||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | Инсулин икодек | Инсулин гларжин 100 еди ници/ml | |
| N (цялата анализирана група) | 294 | 294 | 492 | 492 |
| HbA1c (mmol/mol) | ||||
| Изходно ниво | 69,96 | 69,23 | 69,44 | 68,79 |
| Край на изпитването* | 52,42 | 54,71 | 52,21 | 54,34 |
| Промяна от изходното ниво* | -17,18 | -14,88 | -16,91 | -14,78 |
| Изчислена разлика | -2,30 [-3,73; -0,87]a | -2,13 [-3,93; -0,32]a | ||
| HbA1c (%) | ||||
| Изходно ниво | 8,55 | 8,48 | 8,50 | 8,44 |
| Край на изпитването* | 6,95 | 7,16 | 6,93 | 7,12 |
| Промяна от изходното ниво* | -1,57 | -1,36 | -1,55 | -1,35 |
| Изчислена разлика | -0,21 [-0,34; -0,08]a | -0,19 [-0,36; -0,03]a | ||
| Пациенти (%), постигнали HbA1c | ||||
| < 7% без хипогликемия степен 2 или 3* | 52,13 | 39,86 | 52,56 | 42,58 |
| Изчислено съотношение нашансовете | 1,64 [1,16; 2,33]б,в | 1,49 [1,15; 1,94]б,в | ||
| Плазмена глюкоза на гладно (mmol/l) | ||||
| Изходно ниво | 10,37 | 9,78 | 10,28 | 10,31 |
| Край на изпитването* | 7,06 | 7,08 | 6,95 | 6,96 |
| Промяна от изходното ниво* | -3,01 | -2,99 | -3,35 | -3,33 |
| Изчислена разлика | -0,02 [-0,34; 0,29]б | -0,01 [-0,27; 0,24]б | ||
| Време в диапазона (3,9-10,0 mmol/l) (%) | ||||
| Седмици 48-52 | Неприложимо | 71,94 | 66,90 | |
| Изчислена разлика | Неприложимо | 4,27 [1,92; 6,62]; p< 0,001a,г | ||
| Честота на хипогликемия на ПГЕ (процент пациенти) | ||||
| 26 седмици на лечение –ONWARDS 3 | 52 седмици на лечение –ONWARDS 1 | |||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | Инсулин икодек | Инсулингларжин 100 еди ници/ml | |
| Степен 2 | 0,31 (8,9) | 0,13 (5,8) | 0,29 (9,8) | 0,15 (10,0) |
| Изчисленосъотношение на честотите | 2,09 [0,99; 4,41]б | 1,67 [0,99; 2,84]б | ||
| Степен 3 | 0 (0) | 0,01 (0,7) | <0,01 (0,2) | <0,01 (0,6) |
| Степен 2 или степен 3 | 0,31 (8,9) | 0,15 (6,1) | 0,30 (9,8) | 0,16 (10,6) |
| Изчислено съотношение на честотите | 1,82 [0,87; 3,80]б | 1,64 [0,98; 2,75]б | ||
ПГЕ = пациентогодини експозиция
95%-ният доверителен интервал е посочен в „[]“
* Средна стойност по метода на най-малките квадрати (Least Squares, LS)
а p< 0,05 за превъзходство, коригирана за множественост
б без корекция за множественост
в по-високи шансове за постигане на таргетното ниво на HbA1c без хипогликемия степен 3 или степен 2 през предходните 12 седмици при пациенти, лекувани с инсулин икодек
г 4,27% съответства на приблизително 61 минути повече на ден, прекарани в рамките на диапазона.
Таблица 4 Резултати от открито клинично изпитване при възрастни със захарен диабет тип 2 (пациенти, лекувани преди това само с базален инсулин) – ONWARDS 2| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | |
| N (цялата анализирана група) | 263 | 263 |
| HbA1c (mmol/mol) | ||
| Изходно ниво | 65,76 | 65,02 |
| Край на изпитването* | 55,19 | 57,64 |
| Промяна от изходното ниво* | -10,20 | -7,75 |
| Изчислена разлика | -2,45 [-4,05; -0,84] | |
| HbA1c (%) | ||
| Изходно ниво | 8,17 | 8,10 |
| Край на изпитването* | 7,20 | 7,42 |
| Промяна от изходното ниво* | -0,93 | -0,71 |
| Изчислена разлика | -0,22 [-0,37; -0,08]a | |
| Пациенти (%), постигнали HbA1c | ||
| < 7% без хипогликемия степен 2 или 3* | 36,73 | 26,79 |
| Изчислено съотношение на шансовете | 1,59 [1,07; 2,36]б,в | |
| Плазмена глюкоза на гладно (mmol/l) | ||
| Изходно ниво | 8,45 | 8,36 |
| Край на изпитването* | 6,83 | 6,79 |
| Промяна от изходното ниво* | -1,58 | -1,62 |
| Изчислена разлика | 0,04 [-0,28; 0,36]б | |
| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | |
| Време в диапазона (3,9-10,0 mmol/l) (%) | ||
| Седмици 22-26 | 63,13 | 59,50 |
| Изчислена разлика | 2,41 [-0,84; 5,65] б,г | |
| Честота на хипогликемия на ПГЕ (процент пациенти) | ||
| Степен 2 | 0,73 (14,1) | 0,27 (7,2) |
| Изчислено съотношение на честотите | 1,98 [0,95; 4,12]б | |
| Степен 3 | 0 (0) | <0,01 (0,4) |
| Степен 2 или степен 3 | 0,73 (14,1) | 0,27 (7,2) |
| Изчислено съотношение на честотите | 1,93 [0,93; 4,02]б | |
ПГЕ = пациентогодини експозиция
95%-ният доверителен интервал е посочен в „[]“
* Средна стойност по метода на най-малките квадрати (Least Squares, LS)
а p< 0,05 за превъзходство, коригирана за множественост
б без корекция за множественост
в по-високи шансове за постигане на таргетното ниво на HbA1c без хипогликемия степен 3 или степен 2 през предходните 12 седмици при пациенти, лекувани с инсулин икодек
г 2,41% съответства на приблизително 35 минути повече на ден, прекарани в рамките на диапазона.
Таблица 5 Резултати от открито клинично изпитване при възрастни със захарен диабет тип 2 (пациенти, лекувани преди това с базално-болусен режим) – ONWARDS 4| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулингларжин 100 единици/ml | |
| N (цялата анализирана група) | 291 | 291 |
| HbA1c (mmol/mol) | ||
| Изходно ниво | 67,11 | 67,35 |
| Край на изпитването* | 54,58 | 54,35 |
| Промяна от изходното ниво* | -12,65 | -12,88 |
| Изчислена разлика | 0,22 [-1,20; 1,65]a | |
| HbA1c (%) | ||
| Изходно ниво | 8,29 | 8,31 |
| Край на изпитването* | 7,14 | 7,12 |
| Промяна от изходното ниво* | -1,16 | -1,18 |
| Изчислена разлика | 0,02 [-1,11; 0,15]a | |
| Пациенти (%), постигнали HbA1c | ||
| < 7% без хипогликемични епизоди степен 2 или 3* | 26,48 | 25,24 |
| Изчислено съотношение на шансовете | 1,07 [0,73; 1,55]б | |
| Плазмена глюкоза на гладно (mmol/l) | ||
| Изходно ниво | 9,24 | 9,60 |
| Край на изпитването* | 7,67 | 7,81 |
| Промяна от изходното ниво* | -1,75 | -1,61 |
| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулингларжин 100 единици/ml | |
| Изчислена разлика | -0,14 [-0,59; 0,31]б | |
| Време в диапазона (3,9-10,0 mmol/l) (%) | ||
| Седмици 22-26 | 66,88 | 66,44 |
| Изчислена разлика | 0,29 [-2,52; 3,09]б,в | |
| Честота на хипогликемия на ПГЕ (процент пациенти) | ||
| Степен 2 | 5,60 (50,9) | 5,61 (55,0) |
| Изчислено съотношение на честотите | 0,99 [0,73; 1,34]б | |
| Степен 3 | 0,04 (1,4) | 0,02 (0,7) |
| Изчислено съотношение на честотите | 2,19 [0,20; 24,44]б | |
| Степен 2 или степен 3 | 5,64 (51,5) | 5,62 (55,7) |
| Изчислено съотношение на честотите | 0,99 [0,73; 1,33]б | |
ПГЕ = пациентогодини експозиция
95%-ният доверителен интервал е посочен в „[]“
* Средна стойност по метода на най-малките квадрати (Least Squares, LS)
а p< 0,05 за не по-малка ефикасност, коригирана за множественост. Границата за не по-малка ефикасност 0,3% е избрана за тази крайна точка
б без корекция за множественост
в 0,29% съответства на приблизително 4 минути повече на ден, прекарани в рамките на диапазона.
Пациенти със захарен диабет тип 1
В 26-седмично открито изпитване с фаза на 26-седмично продължение на проучването (ONWARDS 6) 582 пациенти с диабет тип 1, лекувани преди това с базално-болусен режим, са рандомизирани да получават инсулин икодек и инсулин деглудек (100 единици/ml). На изходно ниво пациентите са със средна продължителност на диабета 19,5 години, средна стойност на HbA1c от 60 mmol/mol (7,6%), средна стойност на ПГГ 9,8 mmol/l и средна стойност на
ИТМ 26,5 kg/m2. Изпитването е стратифицирано по наличие на предварително лечение с базален инсулин (или два пъти дневно/инсулин гларжин 300 единици/ml, или веднъж дневно) и ниво на HbA1c (или < 8%, или ≥ 8%) при скрининга (Таблица 6).
Таблица 6 Резултати от открито клинично изпитване при възрастни със захарен диабет тип 1 – ONWARDS 6| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | |
| N (цялата анализирана група) | 290 | 292 |
| HbA1c (mmol/mol) | ||
| Изходно ниво | 59,46 | 59,95 |
| Край на изпитването* | 54,62 | 54,09 |
| Промяна от изходното ниво* | -5,08 | -5,61 |
| Изчислена разлика | 0,53 [-1,46; 2,51]a | |
| HbA1c (%) | ||
| Изходно ниво | 7,59 | 7,63 |
| Край на изпитването* | 7,15 | 7,10 |
| Промяна от изходното ниво* | -0,47 | -0,51 |
| 26 седмици на лечение | ||
| Инсулин икодек | Инсулин деглудек | |
| Изчислена разлика | 0,05 [-0,13; 0,23]a | |
| Пациенти (%), постигнали HbA1c | ||
| < 7% без хипогликемични епизоди степен 2 или 3* | 9,55 | 16,74 |
| Изчислено съотношение на шансовете | 0,52 [0,33; 0,85]б,в | |
| Плазмена глюкоза на гладно (mmol/l) | ||
| Изходно ниво | 9,94 | 9,56 |
| Край на изпитването* | 8,91 | 7,88 |
| Промяна от изходното ниво* | -0,84 | -1,87 |
| Изчислена разлика | 1,03 [0,48; 1,59]б | |
| Време в диапазона (3,9-10,0 mmol/l) (%)** | ||
| Седмици 22-26 | 59,10 | 60,85 |
| Изчислена разлика | -2,00 [-4,38; 0,38]б,г | |
| Честота на хипогликемия на ПГЕ (процент пациенти) | ||
| Степен 2 | 19,60 (84,8) | 10,26 (76,4) |
| Изчислено съотношение на честотите | 1,88 [1,53; 2,32]б | |
| Степен 3 | 0,33 (3,1) | 0,12 (3,1) |
| Изчислено съотношение на честотите | 2,08 [0,39; 10,96]б | |
| Степен 2 или степен 3 | 19,93 (85,2) | 10,37 (76,4) |
| Изчислено съотношение на честотите | 1,89 [1,54; 2,33]б | |
ПГЕ = пациентогодини експозиция
95%-ният доверителен интервал е посочен в „[]“
* Средна стойност по метода на най-малките квадрати (Least Squares, LS)
** разслепени данни от непрекъснато наблюдение на глюкозата (ННГ) са получени от изпитване при пациенти със захарен диабет тип 1.
а p< 0,05 за не по-малка ефикасност, коригирана за множественост. Границата за не по-малка ефикасност 0,3% е избрана за тази крайна точка
б без корекция за множественост
в по-високи шансове за постигане на таргетно ниво на HbA1c без хипогликемия степен 3 или степен 2 през предходните 12 седмици при пациенти, лекувани с инсулин деглудек
г -2,00% съответства на приблизително 29 минути по-малко на ден, прекарани в рамките на диапазона.
Данни, получени от продължението на изпитване ONWARDS 6
В цялото изпитване ONWARDS 6, включително фазата на 26-седмично продължение, при пациенти със захарен диабет тип 1, намалението на HbA1c от изходното ниво за инсулин икодек спрямо инсулин деглудек е -0,37% спрямо -0,54% (средна стойност по метода на най-малките квадрати [LS]; изчислена разлика в лечението 0,17 [0,02; 0,31]).
Време от рандомизацията (седмици)
Инсулин икодек
Инсулин деглудек
Промяна на HbA1c (%)
Промяна на HbA1c (mmol/mol)
Бележки: Наблюдавани данни, включително данни, получени след преждевременно прекъсване на лечението. Цялата анализирана група.
Легенда: Средна стойност (символ) ± стандартна грешка към средната стойност (ленти за грешки).
Фигура 2 HbA1c по седмица на лечение в ONWARDS 6 – промяна от изходното ниво до седмица 52Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от изпитванията с Awiqli във всички подгрупи на педиатричната популация (0 до 18 години) при захарен диабет тип 1 и тип 2 (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Имуногенност
При пациенти с диабет тип 2, лечението с инсулин икодек индуцира развитие на антилекарствени антитела (АЛА) при 77%-82% от пациентите, нелекувани преди това с инсулин (ONWARDS 3 и изпитване 4383), при 54% от пациентите, лекувани преди това с ежедневно приложение на базален инсулин (ONWARDS 2) и при 41% от пациентите, лекувани преди това с ежедневно приложение на базално-болусен инсулин (ONWARDS 4). В популацията с диабет тип 1 (ONWARDS 6), лечението с инсулин икодек индуцира развитие на АЛА при 33%. Титрите на АЛА са повишени при 37% от пациентите с диабет тип 1, които са били положителни за АЛА на изходното ниво. Повечето от пациентите, положителни за антитела към икодек, в популациите с диабет тип 1 и тип 2, също са имали кръстосано реагиращи антитела към човешки инсулин. Като цяло, титрите на анти-инсулин икодек антителата не повлияват измерената клинична ефикасност или параметрите за безопасност. Вижте също точки 4.4 и 5.2.
Специални популации
Подобрението в HbA1c не се повлиява от пола, етническата принадлежност, възрастта, продължителността на диабета (< 10 години и ≥ 10 години), стойността на HbA1c на изходно ниво (< 8% или ≥ 8%) или индекса на телесната маса (ИТМ) на изходно ниво.
Като цяло, фармакокинетичните (ФК) свойства са сходни между групите, оценени чрез популационен ФК анализ при конфирматорни изпитвания, с тенденция към по-висока експозиция с по-високи титри на антилекарствени антитела (АЛА). Ефектът не се счита за клинично значим, тъй като относителната експозиция (Cavg) е в интервала 0,8-1,25 в сравнение с участниците с отрицателен резултат от теста за АЛА. Като цяло образуването на АЛА се среща при 70-82%. Вижте. точка 5.1.
Абсорбция
Инсулин икодек е базален инсулин, който се свързва обратимо с албумин, което води до бавно освобождаване на инсулин икодек от като цяло неактивното депо в кръвообращението и интерстициума.
След подкожно инжектиране клинично стационарно състояние се достига след 2-4 седмици при започване лечение с инсулин икодек без еднократна допълнителна доза и след 2-3 седмици при започване на лечение с инсулин икодек с еднократно приложение на допълнителни 50% от дозата при първата доза.
След подкожно инжектиране на инсулин икодек, вариабилността в общата експозиция при отделните пациенти от седмица на седмица се счита за ниска (коефициентът на вариация за инсулин икодек в стационарно състояние е 5,90% при пациенти с диабет тип 2).
Разпределение
Афинитетът на инсулин икодек към серумния албумин съответства на свързване с плазмените протеини > 99% в човешка плазма. Не се наблюдават клинично значими разлики във фармакокинетичните свойства на инсулин икодек при различни нива на серумния албумин.
Резултатите от in vitro проучвания за свързване с протеинни показват, че няма клинично значимо взаимодействие между инсулин и мастни киселини или други, свързани с протеини, лекарствени продукти.
Биотрансформация
Разграждането на инсулин икодек е подобно на това на човешкия инсулин; всички образувани метаболити са неактивни.
Елиминиране
Полуживотът след подкожно приложение е приблизително една седмица независимо от дозата. Линейност
След подкожно приложение в обхвата на терапевтичната доза се наблюдава пропорционалност на дозата по отношение на общата експозиция.
Пол, старческа възраст, бъбречно и чернодробно увреждане
Като цяло, фармакокинетичните свойства на инсулин икодек се запазват и няма клинично значима разлика в експозицията между участници от женски и мъжки пол, между участници в старческа и по-млада възраст (диапазонът на проучваната възраст е 18-86 години) или между здрави участници и участници с бъбречно или чернодробно увреждане.
Фармацевтични данни - Awiqli 700 U/ml
Глицерол Метакрезол Фенол Цинков ацетат
Натриев хлорид
Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на pH)
Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Awiqli не трябва да се добавя към инфузионни течности.
3 години.
Срок на годност след първото отваряне на писалката
След първото отваряне или когато се носи като резерва, лекарственият продукт може да се съхранява максимум 12 седмици. Да се съхранява под 30 °C. Може да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C). Съхранявайте писалката с поставена капачка, за да се предпази от светлина.
Преди първата употреба
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C).
Да не се замразява. Да се съхранява далеч от замразяващия елемент. Съхранявайте писалката с поставена капачка, за да се предпази от светлина.
След първото отваряне или когато се носи като резерва
За условията на съхранение след първото отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
1, 1,5 или 3 ml разтвор в патрон (стъкло тип I) с бутало (халобутил) и ламинирано гумено уплътнение (халобутил/полиизопреново), поместен в предварително напълнена многодозова писалка за еднократна употреба, изработена от полипропилен, полиоксиметилен, поликарбонат и акрилонитрил бутадиен стирен. Държачът на капачката на по-дългия патрон, съдържащ 3 ml (2 100 единици) разтвор изглежда като скоба върху капачката на инжектиращата писалка.
Предварително напълнената писалка е предназначена за употреба с игли за еднократна употреба с дължина до 8 mm.
Тялото на писалката е зелено, докато етикетът на писалката е по-тъмно зелен с жълто квадратче за открояване на концентрацията. Външната опаковка е зелена, като концентрацията на лекарствената форма е посочена в оцветено в жълто квадратче.
Видове опаковка
Awiqli предварително напълнена писалка, съдържаща 700 единици инсулин икодек в 1 ml разтвор
-
1 предварително напълнена писалка (без игли).
-
1 предварително напълнена писалка с 9 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
1 предварително напълнена писалка с 14 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
Awiqli предварително напълнена писалка, съдържаща 1 050 единици инсулин икодек в 1,5 ml разтвор
-
1 предварително напълнена писалка (без игли).
-
1 предварително напълнена писалка с 13 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
1 предварително напълнена писалка с 14 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
Групова опаковка, съдържаща 2 (2 опаковки по 1) предварително напълнени писалки с 26 (2 опаковки по 13) игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
Групова опаковка, съдържаща 2 (2 опаковки по 1) предварително напълнени писалки с 28 (2 опаковки по 14) игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
Awiqli предварително напълнена писалка, съдържаща 2 100 единици инсулин икодек в 3 ml разтвор
-
1 предварително напълнена писалка (без игли).
-
2 предварително напълнена писалки (без игли).
-
1 предварително напълнена писалка с 13 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
1 предварително напълнена писалка с 14 игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
Групова опаковка, съдържаща 2 (2 опаковки по 1) предварително напълнени писалки с 26 (2 опаковки по 13) игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
-
Групова опаковка, съдържаща 2 (2 опаковки по 1) предварително напълнени писалки с 28 (2 опаковки по 14) игли NovoFine Plus за еднократна употреба.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Този лекарствен продукт е предназначен за употреба само от един човек. Awiqli не трябва да се използва, ако разтворът не изглежда бистър и безцветен. Awiqli, който е бил замразяван, не трябва да се използва.
Преди всяка инжекция трябва винаги да се поставя нова игла. Иглите не трябва да се използват повторно. Иглите трябва да се изхвърлят веднага след употреба.
В случай на запушени игли пациентите трябва да следват указанията, описани в указанията за употреба, придружаващи листовката.
За подробни указания за употреба вижте листовката.
Отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.