Leflox 500 mg film - coated tablets

Лефлокс 500 mg филмирани таблетки е показан за лечение на следните инфекции :

• Остър бактериален синузит причинен от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae или Moraxella catarrhalis,

• Бактериално изострен хроничен бронхит причинен от Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Haemophilus parainfluenzae или Moraxella catarrhalis,

• Придобита по контактно-битов път пневмония причинена от Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae (в това число мултирезистентният MDRSP])*, Haemophilus influenzae, Haemophilus parainfluenzae, Klebsiella pneumoniae, Moraxella catarrhalis, Chlamydia pneumoniae, Legionella pneumophila или Mycoplasma pneumoniae,

*MDRSP (Multi-drug resistant Streptococcus pneumoniae) е резистентен към два или повече от следните антибиотици: пеницилин (MIC >/=2 µg/mL), 2-ра генерация цефалоспорини, напр. цефуроксим, макролиди, тетрациклини и триметоприм/сулфметоксазол.

• Усложнени инфекции на кожата и кожната структура причинени от метицилин- чувствителни Staphylococcus aureus, Enterococcus faecalis, Streptococcus pyogenes или Proteus mirabilis,

• Неусложнени инфекции на кожата и кожната структура (средни до умерени) включително абсцеси, целулит, фурункули, импетиго, пиодерма, раневи инфекции причинени от Staphylococcus aureus или Streptococcus pyogenes,

• Хроничен бактериален простатит причинен от Escherichia coli, Enterococcus faecalis или Staphylococcus epidermidis,

• Усложнени инфекции на уринарния тракт (средни до тежки) причинени от Enterococcus faecalis, Enterobacter cloacae, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis или Pseudomonas aeruginosa,

• Остър пиелонефриг (среден до тежък) причинен от Escherichia coli,

• Неусложнени инфекции на уринарния тракт (средни до тежки) причинени от Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae или Staphylococcus saprophyticus.

• Инхалационен антракс: профилактика след експозиция и лечение (вж. точка 4.4)

Дозировката зависи от вида и тежестта на инфекцията и от чувствителността на патогенния причинител към левофлоксацин. Лефлокс 500 mg филмирани таблетки се прилага перорално при възрастни пациенти съобразно информацията в таблицата.

Дозировка при пациенти с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс > 50ml/min)

*- в зависимост от патогенния причинител (вж. т. 4.1)

* - по преценка на лекуващия лекар може да бъде назначена последваща терапия (орална или интравенозна)

*** - ефикасността на този алтернативен режим е документирана единствено за инфекции причинени от пеницилин чувствителни Streptococcus pneumoniae, Haemophili us influenzae, Haemophilus parainfluenzae, Mycoplasma pneumoniae и Chlamydia pneumoniae.

Продължителността на терапията варира според хода на заболяването (вж.таблицата по-долу). Както при всяка антибиотична терапия, прилагането на левофлоксацин 500 mg трябва да продължи най-малко 48 до 72 часа след като пациентът е достигнал афебрилно състояние или са налице доказателства за унищожаване на бактериалната инфекция.

Специални популации

Дозировка при пациенти с нарушена бъбречна функция креатининов клирънс ≤ 50 ml/min)

* Не се налагат допълнителни дози след хемодиализа или непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (НАПД)

Дозировка при пациенти с увредена чернодробна функция

Не се налага адаптиране на дозата, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значима степен от черния дроб, а се екскретира главно чрез бъбреците.

Дозировка при пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не се налага адаптиране на дозата, освен ако не съществуват данни за нарушена бъбречна функция (вж. точка 4.4 „Тендинит и руптури на сухожилията“ и „Удължаване на QT интервала“)..

Дозировка при деца и юноши

Левофлоксацин е противопоказан при деца и юноши в период на растеж (вж.точка 4.3).

Начин на приложение

Лефлокс таблетки трябва да се приемат с вода.

Таблетките не трябва да се натрошават или дъвчат, преди или след хранене.

Лефлокс трябва да се приема най-малко 2 часа преди или 2 часа след перорална употреба на магнезий/алуминий-съдържащи антиациди, сукралфат и други продукти съдържащи калций, желязо или цинк (вж. т. 4.5).

Левофлоксацин е противопоказан:

• при пациенти със свръхчувствителност към хинолонови антимикробиални агенти или към някое от помощните вещества в състава на лекарствения продукт, изброени в точка 6.1,

• при пациенти с епилепсия,

• при пациенти с анамнеза за увреждания на сухожилията, свързани с прилагането на флуорохинолони,

• при деца и юноши (в никакъв случай под 18-годишна възраст),

• по време на бременност (вж.точка 4.6),

• при кърмещи жени (вж.точка 4.6).

Безопасността и ефикасността на левофлоксацин при педиатрична популация, юноши (под 18 годишна възраст), бременни и кърмачки не е установена.

Много вероятно е метицилин-резистентни S. aureus да имат корезистентност към флуорохинолони, включително левофлоксацин. Поради това левофлоксацин не се препоръчва за лечението на известни или подозирани инфекции с MSRA, освен ако лабораторни резултати потвърдят чувствителност на микроорганизма спрямо левофлоксацин (и препоръчваните обикновено антибактериални средства за лечение на инфекции с MSRA са счетени за неподходящи).

Левофлоксацин може да се прилага за лечение на остър бактериален синузит и обостряне на хроничен бронхит, когато тези инфекции са правилно диагностицирани.

Резистентностга спрямо флуорохинолони на Е.coli - най-честия патоген, свързан с инфекции на уринарния тракт - варира в Европейския съюз. Предписващите трябва да вземат предвид локално преобладаващата резистентност спрямо флуорохинолони при E.coli.

Инхалационен антракс: Приложението при хора се основава на данни за чувствителността in vivo на Bacillus anthracis и на експериментални данни при животни, заедно с ограничени данни при хора. Лекуващите лекари трябва да се реферират към националните и/или международни консенсусни документи относно лечението на антракс.

Тендинит може да възникне рядко. Най-често засяга ахилесовото сухожилие и може да доведе до скъсване на сухожилието. Тендинит и скъсване на сухожилията, понякога двустранно, може да настъпи в рамките на 48 часа от началото на лечението с левофлоксацин и е съобщавано до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и скъсване на сухожилията е повишен при пациенти на възраст над 60 години, при пациенти, приемащи дневни дози от 1000 mg и при пациенти, използващи кортикостероиди. При пациенти в старческа възраст дневните дози трябва да бъдат коригирани въз основа на креатининовия клирънс (вж. точка 4.2). Поради това е необходимо стриктно проследяване на тези пациенти, ако им е предписан левофлоксацин. Всички пациенти трябва да се консултират с лекаря си, ако получат симптоми на тендинит. Ако има съмнение за тендинит, лечението с левофлоксацин трябва незабавно да се спре и да се започне подходящо лечение (т.е имобилизация) на засегнатото сухожилие (вж. точки 4.3 и 4.8).Пациентите следва да избягват натоварване, докато диагнозата тендинит или руптура на сухожилието не бъде категорично изключена.

Диария, особено ако е тежка, продължителна и/или кървава, по време на или след лечение с левофлоксацин (включително няколко седмици след лечението), може да бъде симптоматична за заболяване, свързано с Clostridium difficile (CDAD). CDAD може да варира по тежест - от леко до животозастрашаващо, най-тежката форма на което е псевдомембранозен колит (вж. точка 4.8). Ето защо е важно да се вземе предвид тази диагноза при пациенти, които развиват тежка диария по време на или след лечение с левофлоксацин. Ако има съмнение или се потвърди CDAD, левофлоксацин трябва да се спре незабавно и веднага да се започне подходящо лечение. Лекарствени продукти, подтискащи перисталтиката са противопоказани при тази клинична ситуация.

Хинолините могат да снижат прага на припадъци и могат да предизвикат припадък. Левофлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия (вж. точка 4.3) и, както при другите хинолини, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, предразположени към припадъци или на съпътстващо лечение с активни вещества, които снижават церебралния праг на припадъци , като теофилин (вж. точка 4.5). В случай на конвулсивни припадъци (вж, точка 4.8), лечението с левофлоксацин трябва да се прекрати.

Пациенти с латентен или изявен дефект на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназната активност, могат да проявят склонност към хемолитични реакции, когато са лекувани с хинолонови антибактериални средства. Поради това, ако левофлоксацин се използва при такива пациенти, трябва да се следи за евентуална поява на хемолиза.

Тъй като левофлоксацин се екскретира основно чрез бъбреците, се налага промяна в режима на приложение при пациенти с нарушена бъбречна функция (вж. точка 4.2).

Фотосенсибилизация, наблюдавана като силно слънчево изгаряне е забелязана при пациенти, които са били изложени на пряка слънчева светлина по време на терапия с някои лекарствени средства от хинолоновия клас (вж. точка 4.8). Да се избягва прекомерното излагане на слънчева светлина или UV лъчи (напр. кварцова лампа, солариум) по време на лечението и 48 часа след прекратяването му. Ако бъде забелязана фотосенсибилизация, следва да се прекрати лечението.

Левофлоксацин може да предизвика тежки, потенциално смъртоносни рекации на свръхчувствителност (напр. ангиоедем до анафилактичен шок), понякога след първоначалната доза (вж. точка 4.8). Пациенти трябва да прекратят лечението незабавно и да се свържат с лекуващия си лекар или със звено за спешна помощ, които ще предприемат подходящи спешни мерки.

Случаи на тежки булозни кожни реакции, като например синдром на Steven Johnson или токсична епидермална некролиза, са съобщавани при левофлоксацин (вж, точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат съветвани да се обръщат незабавно към техния лекар, преди да продължат лечението, ако настъпят реакции от страна на кожата и/или лигавиците.

Както при всички хинолони, са съобщавани нарушения в кръвната захар,включващи както хипогликемия, така и хипергликемия, обикновено при пациенти с диабет, получаващи съпътстваща терапия с перорален хипогликемичен агент (напр. глибенкламид) или с инсулин. Съобщавани са случаи на хипогликемична кома. При пациентите с диабет се препоръчва внимателно проследяване на кръвната захар, (вж. точка 4.8).

Поради възможно увеличение на показателите на кръвосъсирване (коагулационните тестове - PT/INR) и/или кървене при пациентите, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонист на витамин К (например варфарин) е необходимо проследяване на тези показатели когато тези лекарства са прилагани едновременно (вж. точка 4.5).

Съобщава се за психотични реакции при пациенти, приемащи хинолони, включително и леквофлоксацин. В изключително редки случаи са прогресирали до суицидни мисли и самозастрашаващо поведение, понякога дори след единична доза левофлоксацин (вж. точка 4.8). В случай, че пациентът развие тези реакции, приемът на левофлоксацин трябва да бъде преустановен и да се предприемат съответните мерки. При употреба на левофлоксацин от психотични пациенти или пациенти с анамнеза за психотично заболяване се препоръчва лекарско наблюдение.

Много рядко е съобщавано за случаи на удължаване на QT интервала при пациенти, приемащи флуорохинолони, включително левофлоксацин. Препоръчва се внимание при приложение на флуорохинолини, включително левофлоксацин, при пациенти с анамнеза за рискови фактори за удължаване на QT интервала, като например:

• Некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия),

• Вроден синдром на удължен QT интервал,

• Сърдечно заболяване (напр, сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадикардия),

• Съпътстващо лечение с лекарства, за които е известно, че удължават QT интервала (напр. клас IA и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролцди, антипсихотици).

Пациентите в старческа възраст и жените могат да бъдат по-чувствителни спрямо лекартства, удължаващи QT интервала. Поради това е необходимо повишено внимание, когато при тези популации се прилагат флуорохинолони, включително левофлоксацин (вж. т. 4.2, .4.5, 4.8 и 4.9).

Съобщава се за сензорна или сензо-моторна невропатия при пациенти, получаващи флуорохинолони, включително левофлоксацин, която може да бъде с бързо начало (вж. точка 4.8). Левофлоксацин трябва да се спре с цел предотвратяване развитието на необратими явления, ако пациентът получи такива симптоми на невропатия.

При левофлоксацин се съобщават случаи на чернодробна некроза до живото застрашаваща чернодробна недостатъчност, предимно при пациенти с подлежащо заболяване, напр. сепсис (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да спрат лечението и да се свържат с лекар, ако се развият признаци и симптоми на чернодробно заболяване като анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, сърбеж или болезнен корем.

Флуорохинолоните, включително левофлоксацин, имат невромускулно блокиращо действие и могат да обострят мускулната слабост при пациенти с миастения гравис. Постмаркетингови сериозни нежелани лекарствени реакции, включващи смърт и необходимост от поддържане на дишането, са съобщавани при флуорохинолони, използвани при пациенти с миастения гравис. Левофлоксацин не се препоръчва при пациенти с анамнеза за миастения гравис.

Ако зрението бъде увредено или възникнат някакви ефекти върху очите, незабавно трябва да се проведе консултация с очен специалист (вж. точки 4.7 и 4.8).

Приложението на левофлоксацин, особено продължителното, може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми. Трябва да се предприемат подходящи мерки, ако настъпи инфекция по време на терапията.

При пациенти, лекувани с левофлоксацин, установяването на опиати в урината може да даде фалшиво положителни резултати. Може да е необходимо да се потвърди положителния резултат за опиати с по-специфичен метод.

Левофлоксацин може да подтисне растежа на Mycobacterium tuberculosis и поради това, може да даде фалшиво отрицателни резултати при бактериологичната диагноза на туберколоза.

Железни соли, цинкови соли, магнезий- или алуминий-съдържащи антиациди, диданозин Абсорбцията на левофлоксацин е значително намалена, когато Лефлокс се прилага едновременно с железни соли, магнезий- или алуминий-съдържащи антиациди или диданозин (само форми на диданозин с алуминий- или магнезий-съдържащи буфериращи средства}.

Едновременното приложение на флуорохинолони с мултивитамини, съдържащи цинк, намалява тяхната перорална абсорбция. Прпоръчва се препаратите, съдържащи двувалентни и тривалентни катиони като железни соли, цинкови соли, или магнезий-, или алуминий- съдържащи антиациди, или диданозин (само форми на диданозин с алуминий- или магнезий- съдържащи буфериращи средства) не трябва да бъдат приемани до 2 часа преди или след приложението на Лефлокс (вж. точка 4.2). Калциевите соли имат минимален ефект върху пероралната абсорбция на левофлоксацин.

Сукралфат

Бионаличността на Лефлокс се намалява значително, когато се прилага едновременно със сукралфат. Ако пациентите трябва да приемат и сукралфат, и Лефлокс, най-добре е да приемат сукралфат 2 часа след приложението на Лефлокс (вж. точка 4.2).

Теофилин, фенбуфен или подобни нетсероидни противовъзпалителни лекарства

Не са наблюдавани фармакокинетични взаимодействия на левофлоксацин с теофилин в клинично проучване. Въпреки това може да настъпи изразено понижаване на церебралния праг на припадъци при едновременно приложение на хинолони с теофилин, несгероидни противовъзпалителни лекарства или други средства, които снижават прага на припадъци. Концентрацията на левофлоксацин е около 13% по-висока в присъствието на фенбуфен, отколкото при самостоятелното му приложение.

Пробенецид и циметидин

Пробенецид и циметидин имат статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Бъбречният клирънс на левофлоксацин се намалява от циметидин (24%) и пробенецид (34%), Това се случва тъй като двете лекарства са в състояние да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. Въпреки това при изпитваните дози в проучването, малко вероятно е статистически значимите кинетични разлики да са от клинична значимост.

Необходимо е повишено внимание при едновременно приложение на левофлоксацин с лекарства, засягащи бъбречната тубулна секреция като пробеницид и циметидин, особено при пациенти с бъбречни увреждания.

Друга съществена информация

Клинични фармакологични проучвания показват, че фармакокинегиката на левофлоксацин не е засегната в клинично значима степен, когато левофлоксацин се прилага заедно със следните лекарства: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.

Циклоспорин

Полуживотьт на циклоспорин се повишава с 33%, когато се прилага с левофлоксацин.

Витамин К антагонисти

Съобщавани са повишени стойности при коагулационни тестове (PT/INR) и/или кървене, което може да бъде тежко, при пациенти лекувани с левофлоксацин в комбинация с витмин К антагонист (напр. варфарин). Поради това коагулационните тестове трябва да бъдат проследявани при пациенти, лекувани с витамин К антагонист (виж точка 4.4).

Лекарства, удължаващиQTинтервала

Левофлоксацин, както другите хинолони, трябва да бъде прилаган с повишено внимание при пациенти, приемащи лекарства, за които е известно, че удължават QT интервала (напр. клас IA и Ш антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици) (виж точка 4.4 удължаване на QT интервала).

Друга съществена информация

В проучване за фармакокинетични взаимодействия, левофлоксацин не засяга фармакокинетиката на теофилин (който е тестов субстрат за CYP1А2), което показва, че левофлоксацин не е CYP1A2 инхибитор.

Няма данни за провеждани клинични проучвания при бременни жени. Проучванията при животни не показват директни или индиректни увреждащи ефекти с оглед на репродуктивна токсичност (вж. точка 53).

Левофлоксацин не трябва да се приема по време на бременност, поради това, че експерименталните данни предполагат риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, освен в случаите, когато потенциалната полза надвишава потенциалния риск за майката и плода.

Липсват данни за преминаване на левофлоксацин в майчиното мляко, въпреки че останалите флуорохинолони се екскретират в кърмата. Тъй като съществува потенциален риск от сериозни нежелани реакции за кърмачетата, е нужно да се прецени дали да се прекрати кърменето или да се прекрати употребата на левофлоксацин от майката.

Левофлоксацин не предизвиква увреждане на фертилитета или репродуктивните способности при плъхове.

Някои нежелани реакции (напр. замайване, сънливост, зрителни смущения) могат да нарушат способността на пациентите да се концентрират и реагират, поради което е възможно да възникнат опасности в ситуации, при които тези способности са от особена важност (напр. при шофиране или работа с машини).

Нежеланите лекарствени реакции са описани по-долу съгласно класификацията MedDRA по системи и органи.

Честотите са дефинирани съгласно следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1,000 до <1/100); редки (≥1/10,000 до <1/1,000); много редки (< 1/10,000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нечести: Гъбични инфекции, включително инфекции с кандида, патогенна резистентност

Нечести: Лекопения, еозинофилия

Редки: Тромбоцитопения, неутропения

Неизвестна честота: Панцитопения, агранулоцитоза, хемолитична анемия

Редки: Ангиодем, свръхчувствителност (вж. точка 4.4)

Неизвестна честота: Анафилактичен шок, анафилактоиден шок (вж. точка 4.4)

Анафилактични и анафилактоидни реакции понякога могат да възникнат дори след първата доза

Нечести: Анорексия

Редки: Хипогликемия, особено при пациенти с диабет (вж.точка 4.4)

Неизвестна честота: Хипергликемия, хипогликемична кома (вж. точка 4.4)

Чести*. Безсъние

Нечести: Напрегнатост, състояние на обърканост, нервност

Редки: Психотични нарушения (напр. халюцинации, параноя), депресия, възбуда, ярки сънища, кошмари

Неизвестна честота: Психотични нарушения със самозастрашаващо поведение, включително суицидни идеи или суицидни опити (вж. точка 4.4)

Чести: Главоболие, замайване

Нечести: Сомнолентност, тремор, промяна във вкуса

Редки: Гърчове (вж. точки 4.3 и 4.4), парестезии

Неизвестна честота: Периферна сензорна невропатия (вж. точка 4.4), периферна сензорно- моторна невропатия (вж.точка 4.4), параосмия, включително аносмия, промяна във вкуса, екстрапирамидни нарушения, агеузия, синкоп

Редки: Зрителни смущения като замъглено зрение (вж. точка 4.4)

Неизвестна честота: преходна загуба на зрение (вж. точка 4.4), увеит

Нечести: Световъртеж

Редки: Звънене в ушите

Неизвестна честота: Загуба на слуха, нарушен слух

Сърдечни нарушения

Редки: Тахикардия, палпитация

Неизвестна честота: Вентрикуларна тахикардия, която може да доведе до сърдечен арест, Вентикуларна аритмия и torsade de pointes (съобщавани предимно при пациенти с рискови фактори за удължаване на QT), Удължаване на QT-интервала в кардиограмата (виж точка 4.4 и 4.9)

Редки: Хипотензия

Нечести: Диспенсия

Неизвестна честота: Бронхоспазъм, алергичен пневмонит

Чести: Диария, повръщане, гадене

Нечести: Коремни болки, констипация, диспепсия, флатуленция

Неизвестна честота: Хеморагична диария, която в много редки случаи може да е индикатор за ентероколит, включително псевдомембранозен колит (вж. точка 4.4), панкреатит

Чести: Повишени чернодробни ензими (ALT/AST, алкална фосфатаза, GGT)

Нечести: Повишен билирубин в кръвта

Неизвестна честота: тежки чернодробни увреждания, включително случаи на остра чернодробна недостатъчност при прилагане на левофлоксацин, предимно при пациенти с тежко подлежащо заболяване (вж. точка 4.4), жълтеница, хепатит

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: обрив, пруритус, уртикария, хиперхидроза

Неизвестна честота: Токсична спцдермална некролиза, синдром на Stevens-Johnson, еритема мултифорте, реакции на фоточувствителност (вж. точки 4.3 и 4.4)

Лигавично-кожни реакции понякога могат да възникнат дори след първата доза.

Нечести: Артралгия, миалгия

Редки: Нарушения засягащи сухожилията, включително тендинит (напр. на ахилесовото сухожилие), мускулна слабост, която може да е от особено значение при пациемти с миастения гравис (вж. точка 4.4)

Неизвестна честота: рабдомиолиза, руптура на лигамент, мускулна руптура, артрит, руптура на сухожилие (напр. на Ахилесовото сухожилие) (вж. точка 4.4). Тази нежелана реакция може да възникне в рамките на 48 часа от започване на лечението и може да бъде двустранна.

Нечести: Повишен креатинин в кръвта

Редки: Остра бъбречна недостатъчност (напр. поради интерстициален нефрит)

Нечести: Астения,

Редки: Пирексия

Неизвестна честота: Болка (включително в гръдния кош, гърба и крайниците)

• Екстрапирамидна симптоматика и други разстройства на мускулната координация,

• Алергичен васкулит,

• Пристъпи на порфирия при пациенти с порфирия.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. Нежеланите реакции може да бъдат съобщени директно на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ):

БЪЛГАРИЯ, София 1303, ул. Дамян Груев 8

Тел. +359 2 8903555

ел. поща: bda@bda.bg

уебсайт: www.bda.bg

В случай на предозиране стомахът трябва да се изпразни чрез предизвикване на повръщане или чрез стомашен лаваж, след което да се приложи симптоматично лечение. Необходимо е да се предприеме ЕКГ мониториране, поради възможността за удължаване на QT интервала. Могат да бъдат прилагани антиациди за предпазване на стомашната лигавица. Трябва да се поддържа адекватна хидратация. Левофлоксацин не се отстранява ефективно чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Не съществува специфичен антидот.