Лечение на пациенти с акромегалия, при които оперативното лечение е неподходящо или се е оказало неефективно; или в междинния период, до постигане на пълен ефект от лъчетерапията (вж. точка 4.2).

Лечение на пациенти със симптоми, свързани с функционални гастроентеро-панкреатични ендокринни тумори, напр. карциноидни тумори, с клиника на карциноиден синдром (вж. точка 5.1).

Лечение на пациенти с авансирали невроендокринни тумори, локализирани в средния отдел на гастроинтестиналния тракт или с неизвестна първична туморна локализация, при които локализация извън средния отдел на гастроинтестиналния тракт се изключва.

Лечение на ТСХ-секретиращи аденоми на хипофизата:

• когато секрецията не се нормализира след операция и/или лъчетерапия;

• при пациенти, при които оперативното лечение не е подходящо;

• при пациенти на лъчетерапия, докато лъчетерапията подейства.

Препоръчително е лечението да започне с прилагане на 20 mg Sandostatin LAR през 4-седмичен интервал в продължение на 3 месеца. Пациентите, лекувани със s.c. Sandostatin могат да започнат лечение със Sandostatin LAR на следващия ден след прилагане на последната доза s.c. Sandostatin. Последващата корекция на дозата трябва да се базира на нивата на растежния хормон (РХ) и на концентрациите на инсулиноподобния растежен фактор 1/соматомедин С (IGF-1), както и на клиничните симптоми.

При пациенти, при които не е постигнат пълен контрол върху клиничните и биохимичните параметри (РХ; IGF-1), в рамките на този 3-месечен период (концентрация на РХ над 2,5 микрограма/l), дозата може да се повиши до 30 mg на всеки четири седмици. Ако след 3 месеца РХ, IGF-1 и/или симптомите не се контролират адекватно с доза 30 mg, дозата може да се увеличи до 40 mg на всеки 4 седмици.

При пациенти, при които след 3 месечно лечение с 20 mg Sandostatin LAR, се отчита запазване на концентрацията на РХ под 1 микрограм/l, нормализиране на серумната концентрация на IGF-1 и отзвучаване на по-голяма част от обратимите симптоми на акромегалията, може да се прилага доза 10 mg през 4 седмици. В тази група пациенти, обаче е необходимо адекватно проследяване на серумните концентрации на РХ и IGF-1 и на клиничните прояви/симптоми на заболяването, при тази ниска доза Sandostatin LAR.

При пациенти на установена доза Sandostatin LAR, е необходимо серумните концентрации на РХ и IGF-1 да бъдат мониторирани на всеки 6 месеца.

Лечение на пациенти със симптоми, свързани с функционално активни гастроентеро-панкреатични невроендокринни тумори
Препоръчително е да се започне лечение с прилагане на 20 mg Sandostatin LAR на 4-седмични интервали. Пациентите на лечение със s.c. Sandostatin, трябва да продължат с предходната ефективна доза в продължение на 2 седмици, след прилагане на първата инжекция Sandostatin LAR.

При пациенти, при които е постигнат добър контрол на симптомите и биологичните маркери след провеждане на 3 месечно лечение, дозата може да се намали на 10 mg Sandostatin LAR на всеки 4 седмици.

При пациенти, при които симптомите са само частично овладяни след проведено 3 месечно лечение, дозата може да се повиши на 30 mg Sandostatin LAR на всеки 4 седмици.

В дните, в които симптомите, свързани с гастро-ентеро-панкреатични тумори станат по-силно изразени в хода на лечение със Sandostatin LAR, се препоръчва допълнително прилагане на s.c. Sandostatin в доза, каквато е била използвана преди започване на лечението със Sandostatin LAR. Това може да се случи предимно през първите 2 месеца на лечението, до постигане на терапевтична концентрация на октреотид.

Лечение на пациенти с авансирали невроендокринни тумори, локализирани в средния отдел на гастроинтестиналния тракт или с неизвестна първична туморна локализация, при които локализация извън средния отдел на гастроинтестиналния тракт се изключва.
Препоръчителната доза на Sandostatin LAR е 30 mg, приложени на всеки 4 седмици (вж. точка 5.1). Лечението със Sandostatin LAR за контрол на тумора трябва да се продължи и при липса на туморна прогресия.

Лечението със Sandostatin LAR трябва да се започне с доза 20 mg, приложени през 4-седмични интервали в продължение на 3 месеца, преди да се обмисли коригиране на дозата. След това дозата се коригира въз основа на повлияването на ТСХ и тиреоидните хормони.

Нарушената бъбречна функция не оказва влияние върху общата експозиция (AUC) на октреотид, когато той се прилага s.c. като Sandostatin. Поради тази причина не е необходимо коригиране на дозата на Sandostatin LAR.

В проучване със Sandostatin, приложен s.c. и i.v. е установено, че елиминационната способност намалява при болните от цироза, но не и при пациентите с мастна дегенерация на черния дроб. В някои случаи при пациенти с чернодробно увреждане може да е необходимо коригиране на дозата.

В проучване със Sandostatin, приложен s.c., не се е наложило коригиране на дозата при индивиди на възраст ≥65 години. Поради тази причина не е необходимо коригиране на дозата и при тази група пациенти, приемащи Sandostatin LAR.

Има ограничен опит с употребата на Sandostatin LAR при деца.

Sandostatin LAR може да се прилага само чрез дълбока интрамускулна инжекция. Мястото на приложение на следващите интрамускулни инжекции трябва да се променя, като се редуват лявата и дясната глутеална мускулатура (вж. точка 6.6).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Общи

Тъй като РХ-секретиращите хипофизни тумори понякога могат да нарастват и да причиняват сериозни усложнения (напр. дефекти в зрителното поле), е важно всички пациенти да бъдат внимателно проследени. При наличие на признаци за туморно нарастване е необходимо предприемането на алтернативни терапевтични мерки.

Терапевтичните ползи от понижаване на стойностите на растежния хормон (РХ) и нормализиране на концентрацията на инсулино-подобен растежен фактор 1 (IGF-1), при жени с акромегалия, биха могли да възстановят фертилитета. По време на лечението с октреотид, жените с детероден потенциал трябва да бъдат съветвани, да използват при необходимост адекватни методи за контрацепция (вж. точка 4.6).

При пациенти, лекувани с октреотид за продължителен период от време, трябва да се следи функцията на щитовидната жлеза.

Функцията на черния дроб трябва да се следи по време на лечение с октреотид.

Събития свързани със сърдечно-съдовата система

Съобщават се чести случаи на брадикардия. Може да се наложи коригиране на дозата при лекарства, като бета блокери, калциеви антагонисти или лекарства за контрол на водния и електролитен баланс (вж. точка 4.5).

Събития свързани с жлъчния мехур

Холелитиазата е много често събитие по време на лечение със Sandostatin и може да бъде свързана с холецистит и дилатация на жлъчните пътища (вж. точка 4.8). Препоръчва се ултразвуково изследване на жлъчния мехур, както преди начало на лечението, така и през 6-месечни интервали в хода на лечение със Sandostatin LAR.

Глюкозен метаболизъм

Поради инхибиторното си действие върху растежния хормон, глюкагон и инсулин, Sandostatin LAR може да повлияе глюкозната регулация. Може да бъде нарушен пост-прандиалния глюкозен толеранс. Както се съобщава при пациенти, лекувани със s.c. Sandostatin, в някои случаи, може да се провокира състояние на персистираща хипергликемия в резултат от хронично приложение.

Съобщава се също и за хипогликемия.

При пациенти със съпътстващ тип І захарен диабет е възможно Sandostatin LAR да повлиява регулацията на глюкозата и нуждата от инсулин да се намали. При пациенти, които не са диабетно болни и такива с тип ІІ диабет, с частично запазени инсулинови резерви, приложението на Sandostatin

s.c. може да доведе до повишаване на пост-прандиалната гликемия. Затова е необходимо внимателно проследяване на глюкозния толеранс и антидиабетната терапия.

При пациенти с инсулиноми, поради факта че октреотид инхибира в по-голяма степен секрецията на РХ и глюкагон, отколкото на инсулина, и поради по-краткия период на инхибиране на действието на инсулина, хипогликемията може да се задълбочи и пролонгира. Тези пациенти трябва да се проследяват много внимателно.

Хранене

Октреотид може да промени абсорбцията на приетите с храната мазнини при някои пациенти.

При някои от пациентите на лечение с октреотид, са наблюдавани понижени нива на витамин B12 и отклонения в теста на Шилинг. Препоръчва се проследяване на нивата на витамин B12 по време на лечението със Sandostatin LAR при пациентите, с анамнеза за недостиг на витамин B12.

Съдържание на натрий

Sandostatin LAR съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий във всяка доза, т.е. на практика е „без съдържание на натрий”.

Може да е необходимо коригиране на дозата на някои лекарствени продукти като бета блокери, калциеви антагонисти или средства за контрол на водния и електролитен баланс, когато се прилагат едновременно със Sandostatin LAR (вж. точка 4.4).

Може да е необходимо коригиране на дозата на инсулина и на антидиабетните лекарствени средства, когато се прилагат едновременно със Sandostatin LAR (вж. точка 4.4).

Установено е, че октреотид намалява чревната абсорбция на циклоспорин и забавя тази на циметидин.

Едновременното прилагане на октреотид и бромокриптин увеличава бионаличността на бромокриптин.

Ограничени публикувани данни показват, че соматостатиновите аналози могат да намалят метаболитния клирънс на съединенията, метаболизирани от цитохром P450 ензимите, което може да се дължи на потискане на растежния хормон. Тъй като не може да се изключи такъв ефект на октреотид, е необходимо другите лекарства, които се метаболизират главно чрез CYP3A4 и имат по- малък терапевтичен индекс, да се прилагат с повишено внимание (напр. хинидин, терфенадин).

Бременност

Има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на октреотид при бременни жени, като приблизително при една трета от случаите на бременност изходът е неизвестен. Болшинството от съобщенията са получени след постмаркетингова употреба на октреотид и повече от 50% от бременностите с експозиция са при пациенти с акромегалия. Повечето жени са с експозиция на октреотид по време на първия триместър от бременността в дози в диапазона от 100-1200 микрограма/ден при Sandostatin, приложен s.c. или 10-40 mg/месец при Sandostatin LAR. Вродени аномалии се съобщават при около 4% от случаите на бременност, при които изходът е известен. В тези случаи не се подозира причинно-следствена връзка с приема на октреотид.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Като предпазна мярка, се предпочита да се избягва употребата на Sandostatin LAR по време на бременност (вж. точка 4.4).

Кърмене

Не е известно дали октреотид се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват екскреция на октреотид в млякото. Пациентките не трябва да кърмят по време на лечението със Sandostatin LAR.

Фертилитет

Не е известно, дали октреотид повлиява фертилитета при хора. Установява се късен десцензус на тестисите при мъжкото потомство на женски, лекувани по време на бременноста и през периода на лактация. Независимо от това, октреотид не намалява фертилитета при мъжки и женски плъхове в дози до 1 mg/kg телесна маса дневно (вж. точка 5.3).

Sandostatin LAR не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да внимават, когато шофират или работят с машини, ако почувстват замаяност, астения/умора или главоболие, по време на лечението със Sandostatin LAR.

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции, съобщени по време на прилагането на октреотид са стомашно- чревни нарушения, нарушения на нервната система, хепатобилиарни нарушения и нарушения на метаболизма и храненето.

Най-често съобщаваните нежелани реакции в клиничните изпитвания с прилагане на октреотид са диария, коремна болка, гадене, флатуленция, главоболие, холелитиаза, хипергликемия и констипация. Други често съобщавани нежелани реакции са замаяност, локализирана болка, жлъчна кал, тиреоидна дисфункция (напр. понижен тиреостимулиращ хормон [TSH], понижен общ Т4 и понижен свободен Т4), кашави изпражнения, нарушен глюкозен толеранс, повръщане, астения и хипогликемия.

Табличен списък на нежеланите събития

Следващите нежелани реакции, изброени в Таблица 1, са събрани в хода на клиничните изпитвания с октреотид:

Нежеланите реакции (Таблица 1) са подредени според честотата, като най-честите са първи и е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100, <1/10); нечести (≥1/1 000,

<1/100); редки (≥1/10 000, <1/1 000) много редки (<1/10 000), включително изолирани съобщения. В рамките на всяка група по честота, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции, съобщени в клиничните проучвания

Постмаркетингов опит

Спонтанно съобщените нежелани реакции, представени в Таблица 2, са съобщавани доброволно и не винаги е възможно достоверно да се определят честотата или причинно-следствената връзка с експозицията на лекарството.

Таблица 2 Нежелани лекарствени реакции получени от спонтанни съобщения

Описание на избрани нежелани реакции

Реакции, свързани с жлъчния мехур

Соматостатиновите аналози са показали, че инхибират контрактилитета на жлъчния мехур и намаляват жлъчната секреция, което може да доведе до нарушена функция на жлъчния мехур или образуване на жлъчна кал. Образуване на жлъчни камъни е докладвано при 15 до 30% от пациентите на продължително лечение със Sandostatin за s.c. приложение. Честотата в общата популация (на възраст между 40 и 60 години) е приблизително от 5 до 20%. Продължителното лечение със Sandostatin LAR на пациенти с акромегалия или гастро-ентеро-панкреатични тумори показва, че лечението със Sandostatin LAR не увеличава честотата на образуване на жлъчни камъни, сравнено с лечението със Sandostatin за s.c. приложение. Ако се образуват жлъчни камъни, обикновено това протича асимптомно; камъните със симптоматика трябва да се лекуват или чрез дисолуционна терапия с жлъчни киселини, или оперативно.

Стомашно-чревни нарушения

В редки случаи стомашно-чревните нежелани реакции могат да наподобяват остра чревна непроходимост с прогресивно раздуване на корема, силна болка в епигастриума, повишена чувствителност в корема при физикален преглед и мускулен дефанс.

Известно е, че честотата на стомашно-чревните нежелани събития намалява с течение на времето при продължително лечение.

Свръхчувствителност и анафилактични реакции

Свръхчувствителност и алергични реакции са докладвани по време на постмаркетинговия опит. Когато такива реакции се появят, в повечето случаи те засягат кожата, рядко устата и дихателните пътища. Съобщавани са изолирани случаи на анафилактичен шок.

Ефекти на мястото на приложение

Често при пациентите на лечение със Sandostatin LAR се съобщава за реакции, свързани с мястото на приложение на инжекцията, включващи болка, зачервяване, хеморагия, сърбеж, подуване или втвърдяване, въпреки че в повечето от случаите тези събития не изискват някаква клинична интервенция.

Нарушения на метаболизма и храненето

Независимо че количеството на отделяните в изпражненията масти може да се повиши, няма данни,

че дълготрайната употреба на октреотид води до хранителен дефицит вследствие малабсорбция.

Панкреасни ензими

В много редки случаи се съобщава за остър панкреатит в рамките на първите часове или дни след s.c. лечение със Sandostatin, който отзвучава при преустановяване на лечението. Освен това се съобщава за панкреатит, индуциран от холелитиаза при пациенти, провеждащи дългосрочно лечение със Sandostatin s.c..

Сърдечни нарушения

Брадикардията е честа нежелана реакция при лечение със соматостатинови аналози.

При пациентите с акромегалия и карциноиден синдром, са наблюдавани промени в ЕКГ като удължаване на QT интервала, обръщане на осите, ранна реполяризация, нисък волтаж, R/S транзиция, ранна прогресия на R вълната и неспецифични промени на ST-T вълната. Не е установена връзка между тези събития и приема на октреотид ацетат, тъй като много от тези пациенти са с подлежащи сърдечни заболявания (вж. точка 4.4).

Тромбоцитопения

По време на постмаркетинговия опит са докладвани случаи на тромбоцитопения, особено при i.v. лечение със Sandostatin на пациенти с чернодробна цироза, както и по време на лечение със Sandostatin LAR. Това състояние е обратимо след преустановяване на лечението.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националния регулаторен орган на адрес:

България

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Teл.: +359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Има съобщения за ограничен брой случаи на предозиране със Sandostatin LAR. Дозите са в диапазона от 100 mg до 163 mg/месец на Sandostatin LAR. Единствените съобщени нежелани събития са топли вълни.

Има съобщения за пациенти с карцином, които получават Sandostatin LAR в дози до 60 mg/месец и до 90 mg/2 седмици. Тези дози като цяло са добре толерирани. Въпреки това са съобщени следните нежелани събития: често уриниране, умора, депресия, тревога, липса на концентрация.

Лечението на предозирането е симптоматично.