Ivemend 150 mg - Powder for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ivemend 150 mg
Предотвратяване на гадене и повръщане, свързани със силно и умерено еметогенна химиотерапия при карцином при възрастни и педиатрични пациенти на възраст 6 месеца и по- големи.
IVEMEND 150 mg се дава като част от комбинирано лечение (вж. точка 4.2).
Дозировка
Възрастни
Препоръчителната доза е 150 mg, приложена в Ден 1 като инфузия, в продължение на 20-
30 минути, въведена приблизително 30 минути преди химиотерапия (вж. точка 6.6). IVEMEND трябва да се прилага заедно с кортикостероиди и5-HT3 антагонист, както е показано в таблиците по-долу.
Представените по-долу схеми се препоръчват за предотвратяване на гадене и повръщане, свързани с еметогенна химиотерапия при карцином:
Таблица 1: Препоръчителни дози за предотвратяване на гадене и повръщане, свързани със силно еметогенна химиотерапевтична схема при възрастни
| Ден 1 | Ден 2 | Ден 3 | Ден 4 | |
| IVEMEND | 150 mgинтравенозно | не се прилага | не се прилага | не се прилага |
| Дексаметазон | 12 mg перорално | 8 mg перорално | 8 mg перорално два пъти дневно | 8 mg перорално два пъти дневно |
| 5-НТ3 антагонисти | Стандартни дози5-НТ3антагонисти. За подходящото дозиране на избрания 5-НТ3 антагонист вижте продуктоватаинформация. | не се прилага | не се прилага | не се прилага |
Дексаметазон трябва да се прилага 30 минути преди химиотерапевтично лечение в Ден 1 и на сутринта в Ден 2 до 4. Дексаметазон трябва да се прилага също и вечер в Ден 3 и 4.
Взаимодействията на активното вещество зависят от дозата на дексаметазон.
Таблица 2: Препоръчителни дози за предотвратяване на гадене и повръщане, свързани с умерено еметогенна химиотерапевтична схема при възрастни
| Ден 1 | |
| IVEMEND | 150 mg интравенозно |
| Дексаметазон | 12 mg перорално |
| 5-НТ3 антагонисти | Стандартни дози5-НТ3 антагонисти. За подходящото дозиране на избрания 5-НТ3 антагонист вижте продуктоватаинформация. |
Дексаметазон трябва да се прилага 30 минути преди химиотерапевтично лечение в Ден 1.
Взаимодействията на активното вещество зависят от дозата на дексаметазон.
Педиатрична популация
Педиатрични пациенти на възраст 6 месеца и по-големи, но не по-малко от 6 kg Препоръчителната схема на прилагане наIVEMENDс5-HT3 антагонист,със или без кортикостероид, за предотвратяване на гадене и повръщане, свързани с приложение на еднодневни или няколкодневни химиотерапевтични схеми на силно еметогенна химиотерапия (СЕХ) или умерено еметогенна химиотерапия (УЕХ), е показана в Таблица 3. Еднодневните химиотерапевтични схеми включват тези схеми, при които СЕХ или УЕХ се прилага само за един ден. Няколкодневните химиотерапевтични схеми включват химиотерапевтични схеми, при които СЕХ или УЕХ се прилага в продължение на 2 или повече дни.
В Таблица 4 е показана алтернативна схема на прилагане, която може да се използва с еднодневни химиотерапевтични схеми.
Прилагане при еднодневни или няколкодневни химиотерапевтични схеми
При педиатрични пациенти, получаващи еднодневни или няколкодневни химиотерапевтични схеми на СЕХ или УЕХ, приложете IVEMEND като интравенозна инфузия чрез централен венозен катетър в Ден 1, 2 и 3. EMEND капсули или EMEND за перорална суспензия може да се използват в Ден 2 и 3 вместо IVEMEND, както е показано в Таблица 3. За съответни указания за дозата вижте кратката характеристика на продукта (КХП) на EMEND капсули или на EMEND за перорална суспензия.
Таблица 3: Препоръчителни дози за предотвратяване на гадене и повръщане, свързани с еднодневни или няколкодневни схеми на СЕХ или УЕХ при педиатрични пациенти
| Популация | Ден 1 | Ден 2 | Ден 3 | |
| IVEMEND* | Педиатрични пациенти на възраст 12 и повече години | 115 mgинтравенозно | 80 mgинтравенозно ИЛИ80 mgперорално(EMENDкапсули) | 80 mgинтравенозно ИЛИ80 mgперорално(EMENDкапсули) |
| Педиатрични пациенти на възраст от6 месеца до по- малко от12 години и не по-малко от 6 kg | 3 mg/kgинтравенозноМаксимална доза 115 mg | 2 mg/kgинтравенозно ИЛИ2 mg/kgперорално(EMENDперорална суспензия) | 2 mg/kgинтравенозно ИЛИ2 mg/kgперорално(EMENDперорална суспензия) | |
| Максимална доза 80 mg | Максимална доза 80 mg | |||
| Дексаметазон** | Всички педиатрични пациенти | Ако се прилага едновременно кортикостероид, например дексаметазон, приложете 50 % от препоръчителната доза кортикостероид в ден 1 до 4 | ||
| 5-HT3 антагонист | Всички педиатричнипациенти | За препоръчителната дозировка вижте КХП на избрания 5-HT3 антагонист | ||
* При педиатрични пациенти на възраст 12 години и по-големи, приложете IVEMEND
интравенозно в продължение на 30 минути, като приключите инфузията приблизително 30 минути преди химиотерапията. При педиатрични пациенти на възраст по-малко от 12 години, приложете IVEMEND интравенозно в продължение на 60 минути, като приключите инфузията приблизително 30 минути преди химиотерапията.
** Дексаметазон трябва да се прилага 30 минути преди химиотерапевтично лечение в Ден 1.
Алтернативна схема на прилагане при еднодневни химиотерапевтични схеми
При педиатрични пациенти, получаващи еднодневна СЕХ или УЕХ, IVEMEND може да се прилага като интравенозна инфузия чрез централен венозен катетър в Ден 1.
Таблица 4: Алтернативна схема на прилагане за предотвратяване на гадене и повръщане, свързано с еднодневни или няколкодневни схеми на СЕХ или УЕХ при педиатрични пациенти
| Популация | Ден 1 | |
| IVEMEND* | Педиатрични пациенти на възраст 12 години и по-големи | 150 mgинтравенозно |
| Педиатрични пациенти на възраст от 2 до по-малко от 12 години | 4 mg/kgинтравенозноМаксимална доза 150 mg | |
| Педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до по- малко от 2 години и не по-малко от 6 kg | 5 mg/kgинтравенозноМаксимална доза 150 mg | |
| Дексаметазон** | Всички педиатрични пациенти | Ако се прилага едновременно кортикостероид, например дексаметазон, приложете 50 % отпрепоръчителната доза кортикостероид в ден 1 и 2. |
| 5-HT3 антагонист | Всички педиатрични пациенти | За препоръчителната дозировка вижте КХП на избрания5-HT3антагонист |
* При педиатрични пациенти на възраст 12 години и по-големи, приложете IVEMEND
интравенозно в продължение на 30 минути, като приключите инфузията приблизително 30 минути преди химиотерапията. При педиатрични пациенти на възраст по-малко от 12 години, приложете IVEMEND интравенозно в продължение на 60 минути, като приключите инфузията приблизително 30 минути преди химиотерапията.
** Дексаметазон трябва да се прилага 30 минути преди химиотерапевтично лечение в Ден 1.
Безопасността и ефикасността на IVEMEND при кърмачета на възраст под 6 месеца не са установени. Липсват данни.
Общи
Данните за ефикасност при комбиниране с други кортикостероиди и 5-НТ3 антагонисти са ограничени. За допълнителна информация относно едновременното приложение с кортикостероиди, вижте точка 4.5.
Направете справка с кратката характеристика на продукта относно едновременното приложение с 5-НТ3 антагонисти.
Специални популации
Старческа възраст (≥ 65 години)
Не се налага корекция на дозата при пациенти в напреднала възраст (вж. точка 5.2).
Пол
Не се налага корекция на дозата в зависимост от пола (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане или при пациенти с бъбречно заболяване в крайна фаза, подложени на хемодиализа (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Има ограничени данни при пациенти с умерено чернодробно увреждане и няма данни при пациенти с тежко
чернодробно увреждане. IVEMEND трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).
Начин на приложение
IVEMEND 150 mg трябва да се прилага интравенозно и не трябва да се прилага интрамускулно или подкожно. Интравенозното приложение при възрастни става предимно чрез непрекъсната интравенозна инфузия в продължение на 20-30 минути. Препоръчва се интравенозното приложение при педиатрични пациенти на възраст 6 месеца и по-големи да става чрез централен венозен катетър, като трябва да се извършва в продължение на 30 минути при пациенти на възраст 12 години и по-големи или в продължение на 60 минути при пациенти на възраст по-малко от 12 години (вж. точка 6.6). Да не се прилага IVEMEND като болус инжекция или неразреден разтвор.
За указания относно разтваряне и разреждане на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или полисорбат 80 или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Едновременно приложение с пимозид, терфенадин, астемизол или цисаприд (вж. точка 4.5).
Пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане
Има ограничени данни при пациенти с умерено чернодробно увреждане и няма данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане. IVEMEND трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти (вж. точка 5.2).
CYP3A4 взаимодействия
IVEMEND трябва да се използва внимателно при пациенти, получаващи едновременно активни вещества, които се метаболизират основно чрез CYP3A4 и с тесни терапевтични граници, като циклоспорин, такролимус, сиролимус,евролимус, алфентанил, производни на ерго алкалоидите, фентанил и хинидин (вж. точка 4.5). Освен това, едновременното приложение с иринотекан трябва да се провежда особено внимателно, тъй като комбинацията може да доведе до повишена токсичност.
Едновременно приложение с варфарин (CYP2C9 субстрат)
При пациенти на продължително лечение с варфарин, международното нормализирано съотношение (International Normalised Ratio, INR) би следвало да бъде мониторирано непрекъснато по време на лечение с перорален апрепитант и 14 дни след всяка тридневна схема с фосапрепитант, последвана от перорален апрепитант (вж. точка 4.5).
Едновременно приложение с хормонални контрацептиви
Ефикасността на хормонални контрацептиви може да бъде намалена по време на и до 28 дни след приложение на апрепитант. Трябва да се прилагат алтернативни нехормонални допълнителни методи на контрацепция по време на лечение с фосапрепитант и в продължение на 2 месеца след последната доза фосапрепитант (вж. точка 4.5).
Реакции на свръхчувствителност
Реакции на свръхчувствителност от бърз тип, включително зачервяване, еритема, диспнея и анафилаксия/анафилактичен шок са настъпили по време на или непосредствено след инфузия на фосапрепитант. Тези реакции на свръхчувствителност обикновено отзвучават при прекъсване на инфузията и прилагането на подходяща терапия. Не се препоръчва повторна инфузия при пациенти, които са получили реакции на свръхчувствителност.
Приложение и реакции на мястото на инфузията
При употреба на IVEMEND се съобщава за реакции на мястото на инфузията (РМИ) (вж. точка 4.8). Повечето тежки РМИ, включително тромбофлебит и васкулит, са съобщени при съпътстващо приложение на везикантна химиотерапия (например на базата на антрациклини), особено когато се свързват с екстравазация. При някои пациенти със съпътстваща везикантна химиотерапия се съобщава и за некроза. При високи дози без съпътстваща везикантна химиотерапия са наблюдавани леки тромбози на мястото на инжектиране.
IVEMEND не трябва да се прилага като болус инжекция, като винаги трябва да бъде разреждан и прилаган като бавна интравенозна инфузия (вж. точка 4.2). IVEMEND не трябва да се прилага интрамускулно или подкожно (вж. точка 5.3). Ако се появят симптоми на локално дразнене, инжекцията или инфузията трябва да бъде прекратена и да се продължи в друга вена.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
При интравенозно приложение фосапрепитант бързо се превръща в апрепитант.
Фосапрепитант 150 mg, приложен като еднократна доза, е слаб инхибитор на CYP3A4. При фосапрепитант не се наблюдава взаимодействие с P-глрикопроеин транспортера, което се доказва от липсата на взаимодействие на перорален апрепитант с дигоксин. Очаква се, че фосапрепитант може да предизвика по-малка или не по-голяма индукция на CYP2C9, CYP3A4 и глюкурониране, както при прилагане с перорален апрепитант. Липсват данни относно ефекта върху CYP2C8 и CYP2C19.
Възможно е след интравенозно приложение на фосапрепитант да се проявят взаимодействия с други лекарствени продукти при активни вещества, които взаимодействат с перорален апрепитант. Очаква се потенциалът за взаимодействия при няколкодневните схеми на фосапрепитант да не е по-голям от този при пероралните схеми на апрепитант. Поради това, препоръките за употреба на IVEMEND с други лекарствени продукти при педиатрични пациенти се основават на данните от проучвания с фосапрепитант и апрепитант при възрастни. Когато прилагате комбинирани схеми с IVEMEND и EMEND, моля вижте КХП точка 4.5 на EMEND капсули или на EMEND за перорална суспензия.
Следващата информация е получена от проучвания, проведени с перорален апрепитант и проучвания, проведени с единична доза интравенозен фосапрепитант при едновременно приложение с дексаметазон, мидазолам или дилтиазем.
Ефект на апрепитант върху фармакокинетиката на други активни вещества
CYP3A4 инхибиране
Като слаб инхибитор на CYP3A4, еднократна доза фосапрепитант 150 mg може да доведе до преходно повишение в плазмените концентрации на едновременно прилагани активни вещества, които се метаболизират чрез CYP3A4. Общата експозиция на субстрати на CYP3A4 може да се увеличи до 2 пъти в Ден 1 и 2 след едновременно приложение с еднократна доза фосапрепитант 150 mg. Фосапрепитант не трябва да се използва едновременно с пимозид, терфенадин, астемизол или цизаприд. Инхибирането на CYP3A4 от фосапрепитант може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на тези активни вещества, които могат да причинят сериозни или животозастрашаващи реакции (вж.точка 4.3). Препоръчва се повишено внимание при едновременно прилагане на фосапрепитант и активни вещества, които се метаболизират главно чрез CYP3A4 и са с тесни терапевтични граници, като циклоспорин, такролимус, сиролимус, еверолимус, алфентанил, диерготамин, ерготамин, фентанил и хинидин (вж. точка 4.4).
Кортикостероиди
Дексаметазон: Обичайната перорална доза дексаметазон трябва да се намали с приблизително
50 % при едновременното приложение с фосапрепитант (вж. точка 4.2). Фосапрепитант 150 mg
приложен като еднократна интравенозна доза в Ден 1 повишаваAUC0-24hr на дексаметазон, който е субстрат на CYP3A4, до 100 % в Ден 1, 86 % в Ден 2 и 18 % в Ден 3, когато дексаметазон е прилаган едновременно като еднократна 8 mg перорална доза в Ден 1, 2 и 3.
Химиотерапевтични лекарствени продукти
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с фосапрепитант 150 mg и химиотерапевтични лекарствени продукти. На базата на проучвания с перорален апрепитант и доцетаксел и винорелбин обаче не се очаква IVEMEND 150 mg да има клинично значими взаимодействия с интравенозно приложени доцетаксел и винорелбин. Не може да се изключи взаимодействие при перорално прилагани химиотерапевтични лекарствени продукти, метаболизирани основно или частично чрез CYP3A4 (напр. етопозид, винорелбин). Препоръчва се повишено внимание и може да е уместно допълнително наблюдение при пациенти, лекувани с лекарствени продукти, метаболизирани основно или частично чрез CYP3A4 (вж. точка 4.4).
Постмаркетингови събития, свързани с невротоксичност, се съобщават като възможна нежелана реакция към ифосфамид, след едновременно приложение на апрепитант и ифосфамид.
Имуносупресори
След еднократна доза 150 mg фосапрепитант се очаква преходно умерено повишаване за два дни, което е възможно да бъде последвано от леко понижаване на експозицията на имуносупресори, метаболизирани чрез CYP3A4 (т.е. циклоспорин, такролимус, евролимус и сиролимус). Предвид кратката продължителност на повишената експозиция, понижение на дозата на имуносупресора, базирана на наблюдение на терапевтичната доза, не се препоръчва в деня на и в деня след прием на IVEMEND.
Мидазолам
Фосапрепитант 150 mg приложен като еднократна интравенозна доза в Ден 1 повишава AUC0-∞ на мидазолам с 77 % в Ден 1 и няма ефект в Ден 4, когато мидазолам е приложен едновременно като еднократна перорална доза от 2 mg в Ден 1 и 4.Фосапрепитант 150 mg, приложен като еднократна доза в Ден 1, е слаб CYP3A4 инхибитор с липса на данни за наблюдавано инхибиране или индукция на CYP3A4 в Ден 4.
Потенциалните ефекти от повишените плазмени концентрации на мидазолам или други бензодиазепини, метаболизирани чрез CYP3A4 (алпразолам, триазолам), би следвало да се вземат предвид, когато тези активни вещества се прилагат едновременно с IVEMEND.
Дилтиазем
Не са провеждани проучвания за взаимодействие на фосапрепитант 150 mg и дилтиазем, все пак следното проучване със 100 mg фосапрепитант трябва да се вземе предвид при употребата на IVEMEND 150 mg с дилтиазем. При пациенти с лека до умерена хипертония, инфузията на 100 mg фосапрепитант за 15 минути с дилтиазем 120 mg 3 пъти дневно води до увеличаване 1,4 пъти на AUC на дилтиазем и малко, но клинично значимо понижение на кръвното налягане, но не води до клинично значима промяна в сърдечната честота или PR интервала.
Индукция
Еднократната доза фосапрепитант 150 mg не индуцира CYP3A4 в Ден 1 и 4 при проучване, свързано с лекарствено взаимодействие с мидазолам. Очаква се, че IVEMEND може да предизвика по-малка или не по-голяма индукция на CYP2C9, CYP3A4 и глюкурониране, отколкото предизвиканите при прилагане на перорален апрепитант в тридневна схема, за който е наблюдавана преходна индукция с максимален ефект 6-8 дни след първата приета доза апрепитант. Тридневна схема на перорален апрепитант води до приблизително 30-35 % намаление в AUC на CYP2C9 субстратите и до 64 % намаление на най-ниските концентрации на етинилестрадиол. Няма данни за ефектите върху CYP2C8 и CYP2C19. Препоръчва се повишено внимание при приложение на IVEMEND едновременно с варфарин, аценокумарол,
толбутамид, фенитоин или други активни вещества, за които е известно, че се метаболизират чрез CYP2C9.
Варфарин
При пациенти на продължително лечение с варфарин, протромбиновото време (INR) би следвало да бъде мониторирано непрекъснато по време на лечение със и 14 дни след употребата на IVEMEND за предотвратяване на свързано с химиотерапия гадене и повръщане.
Хормонални контрацептиви
Ефикасността на хормоналните контрацептиви може да бъде намалена по време на и до 28 дни след приложение на фосапрепитант. Трябва да се прилагат алтернативни нехормонални допълнителни методи на контрацепция по време на лечение с фосапрепитант и 2 месеца след последната доза фосапрепитант.
5-НТ3 антагонисти
Не са провеждани проучвания за взаимодействия на фосапрепитант 150 mg и 5-HT3 антагонисти, все пак в клинични проучвания за взаимодействие, схемата на прилагане на перорален апрепитант не оказва клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на ондансетрон, гранисетрон или хидродоласетрон (активният метаболит на доласетрон).
Следователно няма данни за взаимодействие при употреба на IVEMEND 150 mg и 5-HT3 антагонист.
Ефект на други лекарствени продукти върху фармакокинетиката на апрепитант, вследствие от приложение на фосапрепитант 150 mg.
Едновременното приложение на фосапрепитант с активни вещества, които инхибират CYP3A4 (напр. кетоконазол, итраконазол, вориконазол, позаконазол, кларитромицин, телитромицин, нефазодон и протеазни инхибитори) трябва да става внимателно, тъй като се очаква комбинирането да доведе до неколкократно повишени плазмени концентрации на апрепитант (вж.точка 4.4). Кетоконазол повишава терминалния полуживот на перорален апрепитант приблизително 3 пъти.
Едновременното приложение на фосапрепитант с активни вещества, които силно индуцират CYP3A4 (напр. рифампицин, фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал) трябва да се избягва, тъй като комбинацията може да доведе до понижени плазмени концентрации на апрепитант, което може да доведе до намалена ефикасност. Едновременното приложение на фосапрепитант и билкови препарати, съдържащи жълт кантарион(Hypericum perforatum) не се препоръчва.
Рифамицин понижава средният терминален полуживот на перорален апрепитант до 68 %.
Дилтиазем
Не са провеждани проучвания за взаимодействия на фосапрепитант 150 mg и дилтиазем; все пак трябва да се вземе под внимание следното проучване със 100 mg фосапрепитант, когато се използва IVEMEND 150 mg с дилтиазем. Инфузия на 100 mg фосапрепитант за 15 минути с дилтиазем 120 mg 3 пъти дневно, води до 1,5 пъти увеличение на AUC на апрепитант. Този ефект не се счита за клинично значим.
Педиатрична популация
Проучвания за взаимодействията са провеждани само при възрастни.
Контрацепция при мъже и жени
По време на и 28 дни след приложението на фосапрепитант или перорален апрепитант, ефикасността на хормоналните контрацептиви може да бъде понижена. По време на лечението с фосапрепитант или перорален апрепитант и 2 месеца след приема на последната доза трябва да се използват алтернативни нехормонални допълнителни методи за контрацепция (вж. точки 4.4 и 4.5).
Бременност
Няма клинични данни за експозиция на фосапрепитант и апрепитант при бременни. Потенциалът на фосапрепитант и апрепитант за репродуктивна токсичност не е напълно определен, тъй като при проучванията при животни не биха могли да се достигнат нива на експозиция над терапевтичните при хора. Тези проучвания не показват наличието на преки или косвени вредни ефекти по отношение на бременност, ембрионално/фетално развитие, раждане или постнатално развитие (вж. точка 5.3). Потенциалните ефекти на промените в неврокининовата регулация върху репродукцията не са известни. IVEMEND не трябва да се използва по време на бременност, ако това не е категорично необходимо.
Кърмене
Апрепитант се екскретира в млякото при лактиращи плъхове след интравенозно приложение на фосапрепитант, както и след перорално приложение на апрепитант. Не е известно дали апрепитант се екскретира в кърмата при хора. Поради това при лечение с IVEMEND не се препоръчва кърмене.
Фертилитет
Потенциалът на фосапрепитант и апрепитант за въздействие върху фертилитета не е напълно определен, защото при проучванията при животни не биха могли да се достигнат нива на експозиция над терапевтичните при хора. Тези проучвания за фертилитета не показват наличието на преки или косвени вредни ефекти по отношение на чифтосването, фертилитета ембрионалното/феталното развитие или броя и подвижността на сперматозоидите (вижте точка 5.3).
IVEMEND може да повлияе незначително способността за шофиране и работа с машини. След използване на IVEMEND може да се появят замайване и умора (вж. точка 4.8).
Резюме на профила за безопасност
При клинични проучвания различни лекарствени форми на фосапрепитант са приложени общо на 2 687 възрастни, от които 371 здрави доброволци и 2 084 пациенти и 299 деца и юноши с гадене и повръщане, предизвикани от химиотерапия (CINV). Тъй като фосапрепитант се превръща в апрепитант, очаква се нежеланите лекарствени реакции свързани с апрепитант да се наблюдават и при фосапрепитант. Профилът на безопасност на апрепитант е оценен при приблизително 6 500 възрастни и 184 деца и юноши.
Перорален апрепитант
Най-често наблюдаваните нежелани реакции, по-често срещани при възрастни лекувани по схема с апрепитант, отколкото при стандартно лечение при пациенти на СЕХ, са: хълцане (4,6 % срещу 2,9 %), повишени стойности на аланин аминотрансфераза (АLТ) (2,8 % срещу 1,1 %), диспепсия (2,6 % срещу 2,0 %), запек (2,4 % срещу 2,0 %), главоболие (2,2 % срещу 1,8 %) и намален апетит (2,0 % срещу 0,5 %). Най-често, наблюдаваната нежелана реакция, по-често срещана при пациенти лекувани по схема с апрепитант, отколкото при стандартно лечение при пациенти на УЕХ, е умора (1,4 % срещу 0,9 %).
Най-често съобщаваните нежелани реакции, с по-висока честота при педиатрични пациенти, лекувани по схема с апрепитант, отколкото при контролната схема, докато са получавали еметогенна химиотерапия за карцином, са: хълцане (3,3 % срещу 0,0 %) и зачервяване (1,1 % срещу 0,0 %).
Табличен списък на нежеланите реакции – апрепитант
Следните нежелани реакции са наблюдавани при сборен анализ на СЕХ и УЕХ проучвания с по-висока честота при апрепитант, прилаган перорално отколкото при стандартно лечение при възрастни или педиатрични пациенти, или при постмаркетингова употреба.
Категориите по честота, представени в таблицата, се базират на проучвания при възрастни; честотите, наблюдавани в педиатричните проучвания, са сходни или по-ниски, освен ако не са представени в таблицата. Някои по-редки нежелани реакции при възрастната популация не са наблюдавани в педиатричните проучвания.
Честотата на реакциите се определя като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Таблица 5: Табличен списък на нежеланите реакции – апрепитант
| Системо-органни класове | Нежелана лекарствена реакция | Честота |
| Инфекции и инфестации | кандидоза, стафилококова инфекция | редки |
| Нарушения на кръвта илимфна система | фебрилна неутропения, анемия | нечести |
| Нарушения на имунната система | реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции | с неизвестна честота |
| Нарушения на метаболизма и храненето | намален апетит | чести |
| полидипсия | редки | |
| Психични нарушения | тревожност | нечести |
| дезориентация, еуфорично настроение | редки | |
| Нарушения на нервната система | главоболие | чести |
| замайване, сънливост | нечести | |
| когнитивни нарушения, летаргия, дисгеузия | редки | |
| Нарушения на окото | конюнктивит | редки |
| Нарушения на ухото и лабиринта | тинитус | редки |
| Сърдечни нарушения | палпитации | нечести |
| брадикардия, сърдечно-съдово нарушение | редки | |
| Съдови нарушения | горещи вълни/зачервяване | нечести |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | хълцане | чести |
| орофарингеална болка, кихане, кашлица, постназална секреция, дразнене в гърлото | редки | |
| Стомашно-чревни нарушения | запек, диспепсия | чести |
| оригване, гадене*, повръщане*, гастроезофагеална рефлуксна болест, коремна болка, сухота в устата, подуванена корема | нечести | |
| перфорация на дуоденална язва, стоматит, раздуване на корема, твърди изпражнения, неутропеничен колит | редки | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | обрив, акне | нечести |
| светочувствителни реакции, хиперхидроза, себорея, кожна лезия, сърбящ обрив, синдром на Stevens-Johnson/токсичнаепидермална некролиза | редки |
| Системо-органни класове | Нежелана лекарствена реакция | Честота |
| сърбеж, уртикария | с неизвестна честота | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | мускулна слабост, мускулни спазми | редки |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | дизурия | нечести |
| полакиурия | редки | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | умора | чести |
| астения, общо неразположение | нечести | |
| оток, дискомфорт в гърдите, нарушение в походката | редки | |
| Изследвания | повишена ALT | чести |
| повишена AST повишена алкална фосфатаза в кръвта | нечести | |
| наличие на червени кръвни клетки в урината, понижен натрии в кръвта, понижено тегло, понижен бройнеутрофили, наличие на глюкоза в урината, повишено отделяне на урина | редки |
*Гадене и повръщане са параметри за ефикасност през първите 5 дни след прилагане на химиотерапия и се съобщават, като нежелани реакции, само след това.
Описание на избрани нежелани реакции
Профилите на нежеланите реакции в Multiple-Cycle разширение на СЕХ и УЕХ изпитванията при възрастни до 6 допълнителни цикъла на химиотерапия са като цяло подобни на наблюдаваните в Цикъл 1.
При допълнително, активно контролирано клинично проучване при 1 169 възрастни пациенти, получаващи апрепитант и СЕХ, профилът на нежеланите реакции като цяло е сходен с този наблюдаван при другите изпитвания с апрепитант и СЕХ.
Проучвания, които не включват гадене и повръщане, предизвикани от химиотерапия Допълнителни нежелани реакции се наблюдават при възрастни пациенти, лекувани с апрепитант за постоперативно гадене и повръщане (ПОГП) и с по-висока честота от тази при ондансетрон: болка в горната част на корема, абнормни коремни шумове, запек*, дизартрия, задух, хипоестезия, безсъние, миоза, гадене, сетивни смущения, стомашен дискомфорт, субилеус*, намалена зрителна активност, хрипове.
*Съобщени са при пациенти приемащи по-висока доза апрепитант.
Фосапрепитант
При активноконтролирано клинично проучване при възрастни пациенти получаващи СЕХ, безопасността е оценена при 1 143 пациенти, получаващи схема 150 mg фосапрепитант на ден 1, в сравнение с 1 169 пациенти, получаващи схема с апрепитант 3 дни. В допълнение, в плацебо-контролирано клинично изпитване при възрастни пациенти, получаващи УЕХ, безопасността е оценена при 504 пациенти, получаващи единична доза IVEMEND 150 mg, в сравнение с 497 пациенти, получаващи контролната схема.
Безопасността на еднодневна i.v. схема е подкрепена от сборен анализ на 3 контролирани с активно вещество клинични проучвания при 139 педиатрични пациенти (на възраст от 6 месеца до 17 години), получаващи или СЕХ или УЕХ и единична доза IVEMEND, равна или надвишаваща препоръчителната доза при еднодневна схема на прилагане.
Безопасността на тридневна i.v. схема е подкрепена от клинично проучване с едно рамо при 100 педиатрични пациенти (на възраст от 6 месеца до 17 години), получаващи или СЕХ или УЕХ и тридневна схема с IVEMEND равна на препоръчителната доза (вж. точка 4.2). Профилът
на безопасност при тридневната схема на i.v. фосапрепитант при педиатрични пациенти е сходен с този на еднодневна схема на фосапрепитант.
Профилът на безопасност при фосапрепитант при възрастни и педиатрични пациенти като цяло е сходен с този, наблюдаван при апрепитант.
Табличен списък на нежеланите реакции - фосапрепитант
Следните нежелани лекарствени реакции, съобщени при възрастни пациенти, получаващи фосапрепитант по време на клинични или постмаркетингови проучвания, не са били съобщавани при апрепитант, както описаните по-горе. Категориите по честота в таблицата се базират на проучвания при възрастни; наблюдаваните честоти при педиатрични пациенти са сходни или по-ниски. Някои нежелани реакции, често наблюдавани при възрастната популация, не са наблюдавани при педиатрични проучвания. При употреба на IVEMEND се съобщава за реакции на мястото на инфузията (РМИ) (вж. точка 4.4).
Честотата на реакциите се определя като: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)
Таблица 6: Табличен списък на нежеланите реакции – фосапрепитант
| Системо-органни класове | Нежелана реакция | Честота |
| Съдови нарушения | зачервяване, тромбофлебит (тромбофлебит предимно на мястото на инжектиране) | нечести |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | еритем | нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | еритем на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, пруритус намястото на инжектиране | Нечести |
| индурация на мястото на инжектиране | редки | |
| реакции на свръхчувствителност от бърз тип включително зачервяване, еритем,диспнеа, анафилактични реакции/анафилактичен шок | с неизвестна честота | |
| Изследвания | повишено кръвно налягане | нечести |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
При случай на предозиране, приложението на фосапрепитант трябва да се преустанови и да се осигурят общо поддържащо лечение и наблюдение. Поради антиеметичната активност на апрепитант, повръщане, предизвикано от лекарствен продукт, може да се окаже неефикасно.
Апрепитант не може да се отстрани с хемодиализа.
Фармакологични свойства - Ivemend 150 mg
Фармакотерапевтична група: Антиеметични средства и средства против гадене, АТС код:
A04AD12
Фосапрепитант е предлекарство на апрепитант и когато се приложи интравенозно се превръща бързо в апрепитант (вж. точка 5.2). Участието на фосапрепитант в общия антиеметичен ефект не е напълно определено, но преходно участие в началната фаза не може да бъде изключено.
Апрепитант е селективен антагонист, с висок афинитет към Р невролевкин 1 (NK1) рецепторите. Фармакологичният ефект на фосапрепитант се дължи на апрепитант.
Еднодневна схема на фосапрепитант при възрастни Силно еметогенна химиотерапия (СЕХ)
В рандомизирано, паралелно, двойно сляпо, активно контролирано проучване IVEMEND
150 mg (N=1 147) е сравнен с тридневна схема с апрепитант (N=1 175) при възрастни пациенти получаващи схема СЕХ, включваща цисплатин (≥ 70 mg/m2).Схемата с фосапрепитант, състояща се от фосапрепитант 150 mg в Ден 1 и комбинация с онданстерон 32 mg IV в Ден 1 и дексаметазон 12 mg в Ден 1, 8 mg в Ден 2 и 8 mg два пъти дневно в Ден 3 и 4. Схемата с апрепитант се състои от апрепитант 125 mg в Ден 1 и 80 mg/дневно в Ден 2 и 3, в комбинация с ондастерон 32 mg IV в Ден 1 и даксаметазон 12 mg в Ден 1 и 8 mg дневно в Ден 2 до 4.
Фосапрепитант плацебо, апрепитант плацебо и дексаметазон плацебо (вечер в Ден 3 и 4) са използвани за поддържане на заслепяването( вж. точка 4.2). Въпреки че е използвана в клинични изпитвания, ондансетрон 32 mg интравенозна доза не се препоръчва вече. За подходящото дозиране на избрания5-HT3 антагонист вижте продуктовата информация.
Ефикасността се базира на оценката на следните комбинирани показатели: пълно повлияване в двете фази, обща и късна, и липсата на повръщане в общата фаза. Доказано е, че IVEMEND 150 mg има не по-малка ефикасност от тридневната схема с апрепитант. Обобщените първични и вторични крайни точки са показани в Таблица 7.
Таблица 7: Процент възрастни пациенти, получаващи силно еметогенна химиотерапия, които се повлияват от лечението, по лекувана група и фаза – Цикъл 1
| КРАЙНИ ТОЧКИ* | Схема с | Схема с | Разлика† |
| фосапрепитант | апрепитант | (95 % CI) | |
| (N =1 106)** | (N =1 134)** | ||
| % | % | ||
| Пълно повлияване‡ | |||
| Общоl§ | 71,9 | 72,3 | -0,4 (-4,1, 3,3) |
| Късна фаз১ | 74,3 | 74,2 | 0,1 (-3,5, 3,7) |
| Без повръщане | |||
| Общо§ | 72,9 | 74,6 | -1,7 (-5,3, 2,0) |
*Първичната крана точка е изписана с удебелен шрифт.
**N: Брой възрастни пациенти, включени в първичния анализ за пълно повлияване.
†Разлика и доверителен интервал (CI) са изчислени по метода, предложен от Miettinen и Nurminen, и коригиран спрямо пола.
‡Пълно повлияване = без повръщане и без прилагане на спасителна терапия.
§Общо = 0 до 120 часа след започване на терапия с цисплатин.
§§ Късна фаза = 25 до 120 часа след започване на терапия с цисплатин.
Умерено еметогенна химиотерапия (УЕХ)
В рандомизирано, паралелно, двойносляпо, плацебо-контролирано проучванеIVEMEND 150 mg (N=502) в комбинация с ондансетрон и дексаметазон е сравнен с ондансетрон и
дексаметазон самостоятелно (контролна схема) (N=498) при възрастни пациенти получаващи умерено еметогенна химиотерапия. Схемата с фосапрепитант се състои от фосапрепитант
150 mg в Ден 1 в комбинация с перорален ондансетрон 8 mg в 2 дози и перорален дексаметазон 12 mg. В Ден 2 и 3 пациентите в групата с фосапрепитант получават плацебо за ондансетрон на всеки 12 часа. Контролната схема се състои от фосапрепитант плацебо 150 mg i.v. в Ден 1, в комбинация с перорален ондансетрон 8 mg в 2 дози и перорален дексаметазон 20 mg. В Ден 2 и 3 пациентите в контролната група получават 8 mg перорален ондансетрон на всеки 12 часа.
Фосапрепитант плацебо и дексаметазон плацебо (в Ден 1) са използвани за поддържане на заслепяването.
Ефикасността на фосапрепитант е оценена въз основа на първичната и вторичната крайна точка, описани в Таблица 8, и е доказано, че превъзхожда контролната схема по отношение на пълния отговор в късната и общата фаза.
Таблица 8: Процент възрастни пациенти, получаващи умерено еметогенна химиотерапия, които се повлияват от лечението, по лекувана група и фаза
| КРАЙНИ ТОЧКИ* | Схема с фосапрепитант | Контролна схема | P-стойност |
| (N =502)**% | (N =498)**% | ||
| Пълно повлияване† | |||
| Късна фаза‡ | 78,9 | 68,5 | < 0,001 |
| Пълно повлияване† | |||
| Общо§ | 77,1 | 66,9 | < 0,001 |
| Остра фаз১ | 93,2 | 91 | 0,184 |
*Първичната крайна точка е изписана с удебелен шрифт.
**N: Брой възрастни пациенти, включени в intention to treat популацията.
‡Пълно повлияване = без повръщане и без прилагане на спасителна терапия.
‡Късна фаза = 25 до 120 часа след започване на химиотерапия.
§Общо = 0 до 120 часа след започване на химиотерапия.
§§Остра = 0 до 24 часа след започване на химиотерапия.
Очакваното време до първо повръщане в комбинирания анализ е изобразено графично по
Kaplan-Meier на Фигура 1.
Фигура 1:Процент възрастни пациенти, получаващи умерено еметогенна химиотерапия които не са повръщали през дадения период
Педиатрична популация
При 3 контролирани с активно вещество, отворени клинични проучвания, педиатрични пациенти на възраст от 6 месеца до 17 години получават силно или умерено еметогенна химиотерапия и единична доза фосапрепитант, равна или надвишаваща препоръчителната доза при еднодневна схема на прилагане (139 пациенти) или тридневна схема на прилагане
(199 пациенти), в комбинация с ондансетрон, със или без дексаметазон.
Педиатрични пациенти, получаващи еднодневна схема на фосапрепитант Ефикасността на еднодневната схема на фосапрепитант при педиатрични пациенти е екстраполирана от тази, доказана при възрастни, получаващи еднодневната схема на фосапрепитант, както е описано в подточка „еднодневна схема на фосапрепитант при възрастни“.
Ефикасността на еднодневната схема на фосапрепитант при педиатрични пациенти се очаква да е сходна с тази на еднодневната схема на фосапрепитант при възрастни.
Педиатрични пациенти, получаващи тридневна схема на фосапрепитант
Ефикасността на тридневната схема на фосапрепитант при педиатрични пациенти се основава на тази, доказана при педиатрични пациенти, получаващи тридневна схема на пеорорален апрепитант.
Ефикасността на тридневната схема на фосапрепитант при педиатрични пациенти се очаква да е сходна с тази на тридневна схема на пеорорален апрепитант. Вижте КХП на EMEND капсули и EMEND прах за перорална суспензия за цялостна клинична информация във връзка с проучванията, проведени с перорален апрепитант.
Фосапрепитант, предлекарство на апрепитант, при интравенозно приложение бързо се превръща в апрепитант. Плазмените концентрации на фосапрепитант са под определимите нива до 30 минути след приключване на инфузията.
Апрепитант след приложение на фосапрепитант
След еднократна интравенозна доза 150 mg фосапрепитант, приложен като 20 минутна инфузия на здрави възрастни доброволци, средната AUC0-∞ на апрепитант е 35,0 μgh/ml и средната максимална концентрация на апрепитант е 4,01 μg/ml.
Разпределение
Апрепитант се свързва с протеините във висока степен, средно в 97 %. Средно геометричният привиден обем на разпределение в стационарно състояние (Vdss) на апрепитант, оценен от еднократна интравенозна доза 150 mg фосапрепитант при хора е приблизително 82 l.
Биотрансформация
Фосапрепитант бързо се превръща в апрепитант при инкубация in vitro с препарати от човешки черен дроб. Освен това фосапрепитант бързо и почти напълно се превръща в апрепитант в
S9 препарати от други човешки тъкани, включително бъбрек, бял дроб и илеум. Така че, изглежда превръщането на фосапрепитант в апрепитант може да се осъществи в редица тъкани. При хора фосапрепитант, приложен интравенозно, бързо се превръща в апрепитант в рамките на 30 минути след края на инфузията.
Апрепитант е подложен на екстензивен метаболизъм. При здрави млади хора апрепитант съставлява приблизително 19 % от радиоактивността в плазмата за период от 72 часа след еднократно интравенозно приложение на доза от 100 mg [14C]-фосапрепитант, предлекарство на апрепитант, което показва, че в плазмата има значително количество метаболити. В човешката плазма са идентифицирани дванадесет метаболита на апрепитант. Метаболизмът на апрепитант се осъществява основно чрез окисление на морфолиновия пръстен и неговите странични вериги, като получените метаболити имат само слаба активност. Проучванията in vitro с човешки чернодробни микрозоми показват, че апрепитант се метаболизира основно чрез CYP3A4 и с възможно малко участие на CYP1A2 и CYP2C19.
Всички метаболити, наблюдавани в урината, фекалиите и плазмата след интравенозно приложение на доза 100 mg [14C]-фосапрепитант, се наблюдават и след перорално прилагане на [14C]-апрепитант. При превръщане на 245,3 mg фосапрепитант димеглумин (еквивалентен на 150 mg фосапрепитант) в апрепитант, се освобождават 23,9 mg фосфорна киселина и 95,3 mg
меглумин.
Елиминиране
Апрепитант не се екскретира непроменен в урината. Метаболитите се екскретират в урината и чрез жлъчна екскреция във фекалиите. След еднократно интравенозно приложение на доза от 100 mg [14C]-фосапрепитант на здрави доброволци, 57 % от радиоактивността се възстановява в урината и 45 % във фекалиите.
Фармакокинетиката на апрепитант е нелинейна в целия диапазон клинични дози. Терминалният полуживот на апрепитант след 150 mg интравенозна доза фосапрепитант е приблизително
11 часа.Средния геометричен плазмен клирънс на апрепитант след 150 mg интравенозна доза фосапрепитант е приблизително 73 ml/min.
Фармакокинетика при специални популации
Чернодробно увреждане: Фосапрепитант се метаболизира в различни екстрахепатални тъкани. Поради това не се очаква чернодробното увреждане да промени превръщането на фосапрепитант в апрепитант. Лекото чернодробно увреждане (Child-Pugh клас А) не влияе в клинично значима степен върху фармакокинетиката на апрепитант. Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Въз основа на съществуващите данни не може да се направят заключения относно влиянието на умереното чернодробно увреждане (Child-Pugh клас В) върху фармакокинетиката на апрепитант. Няма клинични или фармакокинетични данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh клас С).
Бъбречно увреждане: Еднократна доза от 240 mg перорален апрепитант е приложена на пациенти с тежко бъбречно увреждане (CrCl < 30 ml/min) и на пациенти с терминално бъбречно заболяване (ESRD), налагащо хемодиализа.
При пациенти с тежко бъбречно увреждане AUC0-∞ на тоталния апрепитант (свободен и свързан с протеини) се понижава с 21 %, а Cmax се понижава с 32 % в сравнение със здрави доброволци. При пациенти с ESRD на хемодиализа, AUC0-∞ на тоталния апрепитант се понижава с 42 %, а Cmax се понижава с 32 %. Поради умереното понижение в свързването на апрепитант с протеини при пациенти с бъбречно заболяване, AUC на фармакологично активния несвързан апрепитант не се повлиява значимо при пациенти с бъбречна недостатъчност в сравнение със здрави доброволци. Хемодиализа, проведена 4 или 48 часа след прилагане, не показва значим ефект върху фармакокинетиката на апрепитант; по-малко от 0,2 % от дозата се възстановява в диализaта.
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане или при пациенти с ESRD на хемодиализа.
Педиатрична популация:
Като част от тридневна i.v./i.v./i.v.схема, симулираната медиана на AUC0-24hr на апрепитант с медиана на пиковата плазмена концентрация (Cmax) в Ден 1 и медианата на концентрацията в края на Ден 1, Ден 2 и Ден 3 при педиатрични пациенти (от 6 месеца до 17 години) са показани в Таблица 9.
Таблица 9: Фармакокинетични параметри на апрепитант при тридневна i.v. схема на прилагане на фосапрепитант при педиатрични пациенти
| Популация | тридневна i.v /i.v / i.v доза | AUC 0-24 hr.(ng*hr/ml) | Cmax (ng/ml) | C24(ng/ml) | C48(ng/ml) | C72(ng/ml) |
| на възраст 12 - 17 години | 115 mg, 80 mg,80 mg | 21 172 | 2 475 | 454 | 424 | 417 |
| на възраст 6 -< 12 години | 3 mg/kg, 2 mg/kg,2 mg/kg | 25 901 | 2 719 | 518 | 438 | 418 |
| на възраст 2 -< 6 години | 20 568 | 2 335 | 336 | 248 | 232 | |
| на възраст6 месеца -< 2 години | 16 979 | 1 916 | 256 | 179 | 167 |
В условията на еднодневно i.v. приложение на фосапрепитант, симулираната медиана на AUC0- 24hr на апрепитант с медиана на пиковата плазмена концентрация (Cmax) в Ден 1 и медианата на концентрациите в края на Ден 1, Ден 2 и Ден 3 при педиатрични пациенти (от 6 месеца до
< 12 години), и наблюдаваната средна AUC0-24hr с медиана на пиковата плазмена концентрация (Cmax) в Ден 1 и средни концентрации в края на Ден 1, Ден 2 и Ден 3 при педиатрични пациенти (от 12 до 17 години) са показани в Таблица 10.
Таблица 10: Фармакокинетични параметри на апрепитант при еднодневна i.v. схема на прилагане на фосапрепитант при педиатрични пациенти
| Популация | еднодневнаi.v. доза | AUC 0-24 hr.(ng*hr/ml) | Cmax (ng/ml) | C24(ng/ml) | C48(ng/ml) | C72(ng/ml) |
| на възраст 12 - 17 години | 150 mg | 30 400 | 3 500 | 735 | NR | NR |
| на възраст 6 -< 12 години | 4 mg/kg | 35 766 | 3 637 | 746 | 227 | 69,2 |
| на възраст 2 -< 6 години | 28 655 | 3 150 | 494 | 108 | 23,5 | |
| на възраст 6 месеца -< 2 години | 5 mg/kg | 30 484 | 3 191 | 522 | 112 | 24,4 |
NR = Не се съобщава
Популационен фармакокинетичен анализ на апрепитант при педиатрични пациенти (на възраст от 6 месеца до 17 години) предполага, че полът и расата нямат клинично значим ефект върху фармакокинетиката на апрепитант.
Връзка между концентрация и ефект
Проучвания с позитрон-емисионна томография (ПЕТ), с използване на високо специфични NK1 рецепторни изотопи, при здрави млади мъже, на които е приложена единична интравенозна доза от 150 mg фосапрепитант (N=8), показват ≥ 100 % свързване с мозъчните NK1 рецептори, при Tmax и за 24 часа, ≥ 97 % за 48 часа, и между 41 % и 75 % за 120 часа, след приложение на дозата. В това проучване свързването с мозъчните NK1 рецептори корелира добре с плазмените концентрации на апрепитант.
