Luveris 75 IU - Powder and solvent for solution for injection

Luveris в комбинация с фоликулостимулиращ хормон (FSH) е показан за стимулация на

фоликулното развитие при възрастни жени с тежък дефицит на лутеинизиращ хормон (LH) и FSH.

Терапията с Luveris трябва да започне под наблюдение на лекар, с опит в лечението на нарушения на фертилитета.

Дозировка

При жени, които страдат от дефицит на LH и FSH, целта на терапията с Luveris в комбинация с FSH е да се стимулира фоликулното развитие, последвано от окончателна матурация след прилагане на човешки хорионгонадотропин (hCG). Luveris трябва да се прилага като курс от

ежедневни инжекции, едновременно с FSH. Ако пациентката има аменорея и ниска ендогенна секреция на естроген, лечението може да започне по всяко време.

Luveris трябва да се прилага едновременно с фолитропин алфа.

Препоръчителният дозов режим започва със 75 IU лутропин алфа (т.е. един флакон Luveris) дневно със 75 до 150 IU FSH. Лечението трябва да се съобрази с индивидуалния отговор на всяка пациентка, оценен чрез измерване големината на фоликула с ултразвук и чрез

естрогенния отговор.

В клинични изпитвания Luveris е показал увеличаване на овариалната чувствителност към фолитропин алфа. Ако е необходимо увеличаване на дозата на FSH, препоръчва се

адаптирането да се извършва през 7- до 14-дневни интервали, в количества от 37,5 IU до 75 IU.

Продължителността на стимулацията може да бъде увеличена при всеки един цикъл до максимум пет седмици.

При постигане на оптимален отговор, трябва да се приложат еднократно 250 микрограма r-hCG или 5 000 IU до 10 000 IU hCG в интервал от 24 до 48 часа след последната инжекция Luveris и FSH. На пациентката се препоръчва да осъществи полов акт в деня на прилагането на hCG, а също и на следващия ден. Като алтернатива може да се приложи вътрематочно оплождане или друга медицински асистирана репродуктивна процедура по лекарска преценка, според

клиничния случай.

Поддържането на лутеалната фаза следва да се проследява, тъй като липсата на вещества с лутеинотропна активност (LH/hCG) след овулацията може да доведе до преждевременно разпадане на жълтото тяло.

Ако се постигне прекомерен отговор, лечението трябва да се спре и прилагането на hCG да се прекрати. Лечението трябва да започне отново при следващия цикъл, с доза на FSH, по-ниска от използваната в предходния цикъл (вж. точка 4.4).

Специални популации

Старческа възраст

Няма съответна употреба на Luveris при популацията в старческа възраст. Безопасността и ефикасността на Luveris при пациентки в старческа възраст не са установени.

Бъбречно и чернодробно увреждане

Безопасността, ефикасността и фармакокинетичните свойства на Luveris при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане не са установени.

Педиатрична популация

Няма съответна употреба на Luveris в педиатричната популация. Начин на приложение

Luveris е предназначен за подкожно приложение. Първата инжекция Luveris трябва да се приложи под пряко медицинско наблюдение. Прахът трябва да се реконституира

непосредствено преди употреба, като се използва предоставения разтворител. Самостоятелното приложение на този лекарствен продукт трябва да бъде извършвано само от пациентки, които

са добре мотивирани, подходящо обучени и имат достъп до съвет от специалист.

За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

Luveris е противопоказан при пациентки със:

• свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• тумори на хипоталамуса и на хипофизната жлеза

• уголемяване на яйчниците или киста на яйчниците, която не е свързана с поликистозно заболяване на яйчниците и е с неизвестен произход

• гинекологични хеморагии с неизвестен произход

• карцином на яйчниците, матката или гърдата

  Luveris не трябва да се прилага, ако съществува състояние, което прави невъзможна нормалната бременност, като например:

• първична овариална недостатъчност

• несъвместими с бременност малформации на гениталиите

• фиброидни тумори на матката, които обикновено са несъвместими с бременност

Проследимост

За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.

Общи препоръки

Преди започване на лечението трябва да се установят причините за безплодие на двойката и да се оценят евентуалните противопоказания за бременност. Освен това, пациентките трябва да се изследват за хипотиреоидизъм, адренокортикална недостатъчност и хиперпролактинемия и,ако е необходимо, да се назначи конкретно подходящо лечение.

Порфирия

При пациентки с порфирия или такива с фамилна анамнеза за порфирия, Luveris може да увеличи риска от остри пристъпи. При влошаване или при първа поява на това състояние може да се наложи прекратяване на лечението.

Овариален хиперстимулационен синдром (ОХСС)

Очакван ефект от контролираната овариална стимулация е известно уголемяване на яйчниците.

Той се среща по-често при жени със синдром на поликистозни яйчници и обикновено отшумява без лечение.

За разлика от неусложненото уголемяване на яйчниците ОХСС е състояние, което може да се прояви с увеличаваща се степен на тежест. То включва изразено уголемяване на яйчниците,

високи серумни нива на половите стероидни хормони и увеличаване на съдовия пермеабилитет, което може да доведе до натрупването на течност в перитонеума, плеврата и рядко в перикарда.

Леките прояви на ОХСС може да включват коремна болка, дискомфорт и подуване на корема или уголемяване на яйчниците. Умереният ОХСС може да се прояви и с гадене, повръщане,

асцит, установен с ултразвуково изследване, или значително уголемяване на яйчниците.

Тежкият ОХСС включва допълнителни симптоми като силно уголемяване на яйчниците,

наддаване на телесно тегло, диспнея или олигурия. При клиничното изследване може да се установят признаци като хиповолемия, хемоконцентрация, електролитен дисбаланс, асцит, плеврален излив или остро заболяване на белите дробове. В много редки случаи тежкият ОХСС може да се усложни от усукване на яйчниците или тромбоемболични събития, като например

белодробен емболизъм, исхемичен инсулт или инфаркт на миокарда.

Някои фактори, които независимо един от друг увеличават риска от ОХСС, включват млада възраст на жената, ниско тегло, синдром на поликистозните яйчници, висока доза на екзогенни гонадотропини, високи абсолютни нива или бързо покачващи се серумни нива на естрадиол и предишни случаи на синдром на яйчникова хиперстимулация, голям брой развиващи се

фоликули в яйчниците и голям брой яйцеклетки, аспирирани при цикъла на приложена асистирана репродуктивна технология (АРТ).

Спазването на препоръчаната доза и схема на приложение на Luveris и FSH може да намали до минимум риска от овариална хиперстимулация. Наблюдението на циклите на стимулация чрез изследвания с ултразвук, както и измерването на естрадиола, се препоръчва за ранно откриване на рисковите фактори.

Съществуват доказателства за това, че hCG играе важна роля за отключване на ОХСС, и че синдромът може да се прояви по-тежко и по-продължително при бременност. Следователно,

ако се появят признаци за овариална хиперстимулация, се препоръчва приемането на hCG да се прекрати и пациентката да се посъветва да се въздържа от полов акт или да използва бариерни методи за контрацепция в продължение на поне 4 дни. Тъй като ОХСС може да се развие бързо (в рамките на 24 часа) или в продължение на няколко дни да се превърне в сериозно

медицинско усложнение, пациентките трябва да се наблюдават в продължение на поне две седмици след приложение на hCG.

Леките или умерени случаи на ОХСС обикновено приключват спонтанно. При тежки случаи на ОХСС се препоръчва лечението с гонадотропин да се прекрати, ако все още продължава, и пациентката да бъде хоспитализирана, като се започне подходящо лечение.

Торзия на яйчника

Съобщават се случаи на торзия на яйчника след лечение с други гонадотропини. Това може да бъде свързано с други рискови фактори, като напр. ОХСС, бременност, предходна коремна операция, предходен случай на усукване на яйчника, предходна или настояща киста на яйчника и синдром на поликистозните яйчници. Увреждането на яйчника поради намален приток на кръв може да бъде ограничено чрез ранна диагноза и незабавна деторзия.

Многоплодна бременност

При пациентки, подложени на индуциране на овулацията, вероятността за многоплодна

бременност и раждания е увеличена в сравнение с естественото забременяване. Повечето от многоплодните зачевания са близнаци. Многоплодната бременност, особено с голям брой ембриони, носи висок риск както за майката, така и за перинатални усложнения.

За намаляване на риска от многоплодна бременност с голям брой ембриони се препоръчва внимателно наблюдение на овариалния отговор. При пациентки, подложени на процедури с използване на АРТ, рискът от многоплодна бременност е свързан главно с броя на ембрионите, тяхното качество и възрастта на пациентката.

Загуба на бременността

Честотата на случаите на загуба на бременността, поради спонтанен аборт, е по-висока при пациентки, подложени на стимулиране на фоликулното развитие за индуциране на овулация или АРТ, отколкото при пациентки, заченали по естествен път.

Ектопична бременност

При жени с анамнеза за заболяване на фалопиевите тръби съществува риск от ектопична

бременност, независимо от това дали бременността е вследствие на спонтанно забременяване или на лечение на фертилитета. Съобщава се за по-висока честота на случаите на ектопична бременност след АРТ процедури, отколкото при общата популация.

Вродени малформации

Честотата на вродените малформации след използването на АРТ може да е малко по-висока от тази след спонтанно забременяване. Това може да се дължи на различия във фактори, свързани с родителите (като например възрастта на майката, генетични фактори), а така също АРТ процедурите и многоплодни бременности.

Тромбоемболични събития

При жени с тромбоемболични заболявания, протекли неотдавна или протичащи в момента, или жени с общоприети рискови фактори за тромбоемболични събития, като лична или фамилна

анамнеза, тромбофилия или тежко затлъстяване (индекс на телесна маса >30 kg/m²), лечението с гонадотропини може допълнително да увеличи риска от влошаване или поява на подобни събития. При такива жени ползата от прилагането на гонадотропини трябва да бъде съобразена с рисковете. Трябва да се отбележи, обаче, че самата бременност, както и ОХСС, също носят повишен риск от тромбоемболични събития.

Неоплазми на органите на възпроизводителната система

Има съобщения за неоплазми на яйчниците и други органи на възпроизводителната система,

доброкачествени и злокачествени, при жени, подложени на многократни курсове на лечение на безплодие. Все още не е установено дали лечението с гонадотропини увеличава риска от

появата на тези тумори при жени с инфертилитет. Съдържание на натрий

Luveris съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Luveris не трябва да се смесва с други лекарствени продукти в една и съща спринцовка, освен с фолитропин алфа, за който е доказано чрез изследвания, че едновременното прилагане не

повлиява значително активността, стабилността, фармакокинетичните и фармакодинамичните свойства на активните вещества.

Бременност

Luveris няма показания за употреба по време на бременност.

Данните от ограничен брой случаи на експозиция по време на бременност показват, че гонадотропините нямат нежелани ефекти върху бременността, ембрионалното или феталното развитие, раждането или постнаталното развитие при контролирана овариална стимулация.

Проучванията на Luveris при животни не показват тератогенен ефект. В случай на експозиция по време на бременност клиничните данни не са достатъчни, за да изключат тератогенния

ефект на Luveris.

Кърмене

Luveris няма показания за употреба по време на кърмене. Фертилитет

Luveris е показан за стимулация на фоликуларното развитие в комбинация с FSH (вж. точка 4.1).

Luveris не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Общ профил на безопасността

Luveris се използва за стимулация на фоликулното развитие, в комбинация с фолитропин алфа.

Поради това е трудно да се установят нежеланите реакции за всяко едно от използвани вещества поотделно.

В клинично изпитване са съобщени леки и умерени реакции на мястото на инжектиране (посиняване, болка, зачервяване, сърбеж или подуване) при съответно 7,4% и 0,9% от пациентките. Няма съобщения за тежки реакции на мястото на инжектиране.

Овариален хиперстимулационен синдром (ОХСС) е наблюдаван при по-малко от 6% от пациентките, третирани с Luveris. Няма съобщения за тежки случаи на ОХСС (вж. точка 4.4).

В редки случаи появата на торзия на аднексите (усложнение при овариално уголемяване) и хемоперитонеум са били свързвани с терапията, провеждана с човешки менопаузален гонадотропин. Въпреки че такива нежелани реакции не са били наблюдавани, съществува вероятност да се появят при приложение на Luveris.

Може да се развие извънматочна бременност, особено при жени с анамнеза за предишни нарушения на фалопиевите тръби.

Списък на нежеланите лекарствени реакции

Следните определения се прилагат за термините за честота по-долу: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

След приложение на Luveris могат да се наблюдават следните нежелани реакции.

Нарушения на имунната система

Много редки: Леки до тежки реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции и шок

Нарушения на нервната система

Чести: Главоболие

Съдови нарушения

Много редки: Тромбоемболия, обикновено свързана с тежък ОХСС

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Коремни болки, коремен дискомфорт, гадене, повръщане, диария

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Чести: Лек или умерен ОХСС (включително свързаните с него симптоми), овариална киста, болка в гърдите, болки в областта на таза

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:

Чести: Реакция на мястото на инжектиране (напр. болка, еритем, хематом, подуване и/или сърбеж на мястото на инжектиране)

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в

Приложение V.

Реакциите след предозиране с Luveris са неизвестни. Въпреки това съществува възможност за развитие на ОХСС (вж. точка 4.4).

Еднократни дози до 40 000 IU лутропин алфа са били прилагани на здрави доброволки, които са понесени добре, без данни за тежки нежелани реакции.

Овладяване

Лечението е симптоматично.