Zefylti 48 MU/ 0.5 ml - Solution for injection/infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Zefylti 48 MU/ 0.5 ml
Zefylti е показан за намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилна неутропения при пациенти, лекувани с утвърдената цитотоксична химиотерапия по повод злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми), и за намаляване продължителността на неутропенията при пациенти, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация, при които се счита, че съществува повишен риск от протрахирана тежка неутропения.
Безопасността и ефикасността на Zefylti е сходна при възрастни и деца, подложени на цитотоксична химиотерапия.
Zefylti е показан за мобилизация на периферни кръвни стволови клетки (PBPC).
При пациенти, деца или възрастни, с тежка конгенитална, циклична или идиопатична неутропения сабсолютен неутрофилен брой (ANC) ≤ 0,5 x 109/l и анамнеза за тежки или рецидивиращи инфекции е показано дългосрочно приложение на Zefylti с цел повишаване броя на неутрофилите и намаляване на честотата и продължителността на свързаните с инфекция събития.
Zefylti е показан за лечение на персистираща неутропения (ANC по-малък или равен на
1 x 109/l) при пациенти с напреднала HIV инфекция, за понижаване на риска от бактериални инфекции, когато останалите възможности за овладяването на неутропенията са неподходящи.
Терапията с филграстим трябва да се прилага само в сътрудничество с онкологичен център с опит в лечението с гранулоцит-колониостимулиращи фактори (G-CSF) и в хематологията и притежаващ необходимата диагностична апаратура. Процедурите за мобилизация и афереза трябва да се извършват в сътрудничество с онкохематологичен център с подходящ опит в тази област, в който проследяването на хемопоетичните стволови клетки може да се извършва коректно.
Утвърдена цитотоксична химиотерапия
Дозировка
Препоръчителната доза филграстим е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден. Първата доза филграстим трябвада се приложи най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия. При рандомизирани клинични изпитания е използвана подкожно прилагана доза 230 µg/m2/ден (4 до 8,4 µg)/kg/ден).
Ежедневното приложение на филграстим трябва да продължи до преминаването на очакваната най-ниска стойност (надир) на броя на неутрофилите и неговото възстановяване в границите на нормата. След утвърдената химиотерапия за солидни тумори, лимфоми и лимфоидни левкемии се очаква продължителност на лечението, необходимо за покриване на тези критерии, до
14 дни. След индукционното и консолидиращо лечение на остра миелоидна левкемия, продължителността на лечението може да бъде значително по-голяма (до 38 дни) в зависимост от типа, дозата и схемата на използваната цитотоксична химиотерапия.
При пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, обикновено се наблюдава преходно увеличаване на броя на неутрофилите 1-2 дни след започване на лечението с филграстим. За постигането на траен терапевтичен отговор обаче лечението с филграстим не трябва да се прекратява преди преминаването на очаквания надир и възстановяването на броя на неутрофилите в границите на нормата. Не се препоръчва преждевременно прекъсване на лечението с филграстим, преди времето на очаквания надир на броя на неутрофилите.
Начин на приложение
Филграстим може да се прилага като ежедневна подкожна инжекция или ежедневна интравенозна инфузия, разреден в 5% разтвор на глюкоза, с продължителност 30 минути (вж. точка 6.6). В повечето случаи подкожното приложение е за предпочитане. Има данни от изпитване с приложение на единична доза, че интравенозното приложение може да скъси продължителността на ефекта. Не е ясно клиничното значение на тази находка по отношение на многократно приложение. Изборът на път на въвеждане трябва да зависи от конкретния клиничен случай.
При пациенти, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация
Дозировка
Препоръчителната начална доза филграстим е 1 MU (10 µg)/kg/ден. Първата доза Zefylti трябва да се приложи най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия и най-малко 24 часа след костномозъчна инфузия.
След преминаване на надира на броя на неутрофилите дневната доза филграстим трябва да се титрира спрямо неутрофилния отговор, както следва:
Таблица 1: Дневна доза филграстим спрямо неутрофилен отговор
| Брой неутрофили | Адаптиране на дозата Zefylti |
| > 1 x 109/l за 3 поредни дни | Намаляване до 0,5 MU (5 µg)/kg/ден |
| Впоследствие, ако ANC остава > 1 x 109/l за още 3 последователни дни | Прекъсване на приложението на филграстим |
| Ако ANC намалее до < 1 x 109/l през периода на лечение, дозата Zefylti трябва отново да се увеличи в съответствие с горе-описаните стъпки | |
| ANC = абсолютен брой неутрофили | |
Начин на приложение
Филграстим може да се прилага като интравенозна инфузия в продължение на 30 минути или 24 часа, или чрез непрекъсната подкожна инфузия в продължение на 24 часа. Zefylti трябва да се разреди в 20 ml 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
За мобилизация на PBPC при пациенти, подложени на миелосупресивна или миелоаблативна терапия, последвана от автоложна трансплантация на PBPC
Дозировка
Препоръчителната доза филграстим, използван самостоятелно за мобилизация на PBPC е 1 MU (10 µg)/kg/ден за 5-7 последователни дни. График за левкофереза: често 1 или 2
левкоферези, проведени на 5-ия и 6-и ден, са достатъчни. При други обстоятелства може да е необходима допълнителна левкофереза. Приложението на филграстим трябва да продължава до провеждането на последната левкофереза.
Препоръчителната доза филграстим за мобилизация на PBPC след миелосупресивна химиотерапия е 0,5 MU (5 µg)/kg/ден от първия ден след приключването на химиотерапията до преминаването на очаквания надир и възстановяването на броя на неутрофилите в границите на нормата. Левкоферезата трябва да се провежда през периода на повишаване на ANC от
< 0,5 x 109/l до > 5 x 109/l. При пациенти, на които не е прилагана екстензивна химиотерапия, често една левкофереза е достатъчна. В други случаи се препоръчва провеждането на допълнителна левкофереза.
Начин на приложение
Филграстим за мобилизация на PBPC при самостоятелно използване:
Филграстим може да се прилага като 24-часова подкожна инфузия или подкожна инжекция. За инфузии филграстим трябва да бъде разреден в 20 ml 5% разтвор на глюкоза (вж. точка 6.6).
Филграстим за мобилизация на PBPC след миелосупресивна химиотерапия: Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
За мобилизация на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
Дозировка
За мобилизация на PBPC при здрави донори филграстим трябва да се прилага в доза 1 MU (10 µg)/kg/ден в продължение на 4 до 5 последователни дни. Левкоферезата трябва да започне на 5-ия ден и при необходимост да продължи до 6-ия ден с цел събиране на 4 x 106 CD34+ клетки/kg от телесното тегло на реципиента.
Начин на приложение
Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция. При пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Дозировка
Конгенитална неутропения: препоръчителната начална доза е 1,2 MU (12 µg) /kg/ден като еднократна доза или разделена на части.
Идиопатична или циклична неутропения: препоръчителната начална доза е
0,5 MU (5 µg)/kg/ден като еднократна доза или разделена на части.
Адаптиране на дозата: филграстим трябва да се прилага ежедневно чрез подкожна инжекция, докато се достигне и може да се поддържа неутрофилен брой, надвишаващ 1,5 x 109/l. Когато се получи клиничният отговор трябва да се установи минималната ефективна доза за поддържане на това ниво. Необходимо е дългосрочното ежедневно приложение за поддържане на адекватен неутрофилен брой. След терапия от една до две седмици началната доза може да бъде удвоена или намалена наполовина в зависимост от клиничния отговор. След това дозата може да бъде индивидуално адаптирана на всеки 1 до 2 седмици за поддържане на среден брой неутрофили между 1,5 x 109/l и 10 x 109/l. При пациенти с тежки инфекции може да се обмисли ускорена схема на повишаване на дозата. В клиничните изпитвания 97% от пациентите с клиничен отговор демонстрират пълно повлияване при доза ≤ 24 µg/kg/ден. Дългосрочната безопасност на филграстим при приложение на дози, надвишаващи 24 µg/kg/ден при пациенти с SCN, не е установена.
Начин на приложение
Конгенитална, идиопатична или циклична неутропения: Филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
При пациенти с HIV инфекция
Дозировка
За обратимост на неутропенията:
Препоръчителната начална доза филграстим е 0,1 MU (1 µg)/kg/ден с титриране максимум до 0,4 MU (4 µg)/kg/ден до достигане и поддържане на нормалния брой неутрофили (ANC
> 2 x 109/l). При клинични проучвания тези дози предизвикват отговор при 90% от пациентите, постигащи обратимост на неутропенията при медиана 2 дни.
При малък брой пациенти (< 10%) за постигане на обратимост на неутропенията са необходими дози до 1 MU (10 µg)/kg/ден.
За поддържане на нормален брой неутрофили:
След постигане на обратимост на неутропенията е необходимо установяване на минималната ефективна доза за поддържането на нормалния брой неутрофили. Препоръчва се адаптиране на началната дозата до дневна доза 30 MU (300 µg)/ден. В зависимост от ANC на пациента може да се наложи допълнително адаптиране на дозата за поддържане броя на неутрофилите
> 2 x 109/l. При клинични проучвания приложението на 30 MU (300 µg)/ден в продължение на 1-7 дни седмично е било необходимо за поддържането на ANC > 2 x 109/l с медиана на честотата на приложение 3 дни на седмица. Може да е необходимо дългосрочно приложение с цел поддържане на ANC > 2 x 109/l.
Начин на приложение
Обратимост на неутропенията или за поддържане на нормален брой неутрофили: филграстим трябва да се прилага чрез подкожна инжекция.
Старческа възраст
Клиничните изпитвания с филграстим обхващат малък брой пациенти в старческа възраст, а специални проучвания не са провеждани. Затова не могат да бъдат дадени конкретни препоръки относно дозировката.
Бъбречно увреждане
Проучванията на филграстим при пациенти с тежка функционална бъбречна или чернодробна недостатъчност показват сходство на фармакокинетичния и фармакодинамичния профил с този при здрави индивиди. Затова, при тези обстоятелства, не се налага адаптиране на дозата.
Педиатрична употреба при SCN и злокачествени заболявания
В програмата за проучване при тежка хронична неутропения (SCN) 65% от изследваните пациенти са под 18-годишна възраст. Ефикасността на лечението е ясна при тази възрастова група, в която повечето пациенти са с конгенитална неутропения. Не съществуват разлики в профилана безопасност при педиатрични пациенти, лекувани за SCN.
Данните от клиничните проучвания при педиатрични пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца.
Препоръчителните дози при педиатричните пациенти са същите като тези при възрастните, подложени на миелосупресивна цитотоксична химиотерапия.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Специални предупреждения и предпазни мерки при всички показания
Свръхчувствителност
Има съобщения за свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, възникващи
при начално или последващо лечение, при пациенти, лекувани с филграстим. Лечението с филграстим трябва да се преустанови окончателно при пациенти с клинично значима свръхчувствителност. Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към филграстим или пегфилграстим.
Белодробни нежелани реакции
Съобщават се нежелани реакции, засягащи белите дробове, по-специално интерстициална белодробна болест, след приложение на G-CSF. Пациенти със скорошна анамнеза за белодробни инфилтрати или пневмония може да са изложени на по-висок риск. Появата на белодробни симптоми, като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени от рентгенологични данни за белодробни инфилтрати и влошаване на белодробната функция, може да са предупредителни признаци за остър респираторен дистрес синдром (ARDS).
Приложението на филграстим трябва да бъде прекратено и да бъде назначено подходящо лечение.
Гломерулонефрит
Съобщава се за гломерулонефрит при пациенти, получаващи филграстим и пегфилграстим. Обикновено събитията на гломерулонефрит отзвучават след намаляване на дозата или прекратяване на лечението с филграстим и пегфилграстим. Препоръчва се проследяване чрез изследване на урината.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако лечението се забави, се съобщава след приложение на G-CSF и се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация. Пациенти, които развиват симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се проследяват внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от интензивно лечение (вж.точка 4.8).
Спленомегалия и руптура на слезката
Обикновено се съобщава за асимптоматични случаи на спленомегалия и случаи на руптура на слезката при пациенти и здрави донори след приложение на филграстим. Някои случаи на руптура на слезката са били с летален изход. Поради това е необходимо внимателно проследяване на размера на слезката (напр. клиничен преглед, ултразвук). Трябва да се обмисли диагноза руптура на слезката при донори и/или пациенти, които съобщават за болка в лявата горна част на корема или горната част на рамото. При намаляване на дозата на филграстим е наблюдавано забавяне или спиране на прогресията на увеличението на слезката при пациенти с тежка хронична неутропения, а при 3% от пациентите е била необходима спленектомия.
Злокачествен клетъчен растеж
Гранулоцит-колониостимулиращият фактор може да засили растежа на миелоидни клетки in vitro, като подобни ефекти могат да бъдат наблюдавани и при някои немиелоидни клетки in vitro.
Миелодиспластичен синдром или хронична миелоидна левкемия
Безопасността и ефикасността на приложението на филграстим при пациенти с миелодиспластичен синдром или с хронична миелогенна левкемия не са установени. При тези заболявания, употребата на филграстим не е показана. Особено внимание трябва да се отдели на диференциалната диагноза между бластна трансформация на хронична миелоидна левкемия
и остра миелоидна левкемия.
Остра миелоидна левкемия
С оглед на ограничените данни за безопасност и ефикасност при пациенти с вторична AML (остра миелоидна левкемия), филграстим трябва да се прилага внимателно. Безопасността и ефикасността на приложението на филграстим при пациенти с новооткрита AML на възраст
< 55 години с добра цитогенетика (t(8;21), t(15;17) и inv(16)) не са установени.
Тромбоцитопения
При пациенти, които получават филграстим, се съобщава за тромбоцитопения. Броят на тромбоцитите трябва да се проследява внимателно, особено в първите няколко седмици от терапията с филграстим. При пациенти с тежка, хронична неутропения, които развият тромбоцитопения (брой на тромбоцитите < 100 x 109/l), е необходимо да се обмисли временно прекъсване или намаляване на дозата на филграстим.
Левкоцитоза
При по-малко от 5% от пациентите с онкологично заболяване, получаващи филграстим в дози над 0,3 MU/kg/ден (3 µg/kg/ден) е установен брой на левкоцитите, равен на или по-голям от 100 × 109/l. Не са съобщавани нежелани реакции, пряко свързани с тази степен на левкоцитоза. Въпреки това, поради потенциалния риск, свързан с тежка левкоцитоза, по време на лечението с филграстим трябва редовно да се проследява броят на белите кръвни клетки. Ако броят на левкоцитите надвиши 50 × 109/l след очаквания надир, трябва веднага да се прекрати употребата на филграстим. При приложение на филграстим за мобилизация на PBPC, филграстим трябва да бъде спрян или дозата да бъде намалена, ако броят на левкоцититесе повиши до > 70 × 109/l.
Имуногенност
Както при всички терапевтични протеини, съществува потенциал за имуногенност. Честотата на образуване на антитела срещу филграстим обикновено е ниска. Свързващи антитела се появяват, както се очаква при всички биологични продукти; към настоящия момент обаче те не са свързани с неутрализираща активност.
Аортит
При здрави доброволци и при пациенти с онкологично заболяване се съобщава за аортит след приложение на G-CSF. Получените симптоми включват повишена температура, коремна болка, неразположение, болка в гърба и повишени маркери на възпалението (напр. C-реактивен протеин и брой на белите кръвни клетки). В повечето случаи аортитът се диагностицира чрез КТ и обикновено отшумява след спиране на G-CSF. Вижте също точка 4.8.
Специални предупреждения и предпазни мерки, свързани със съпътстващи заболявания
Специални предпазни мерки при носителство на признака на сърповидни клетки и при сърповидноклетъчна болест
Съобщава се за сърповидноклетъчни кризи, в някои случаи с летален изход, при употребата на филграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или със сърповидноклетъчна болест. Необходимо е повишено внимание от страна на лекарите, когато предписват филграстим при пациенти с носителство на признака на сърповидни клетки или със сърповидноклетъчна болест.
Остеопороза
Може да е показано проследяване на костната плътност при пациенти с подлежаща остеопороза, които са подложени на непрекъсната терапия с филграстим за повече от 6 месеца.
Специални предпазни мерки при пациенти с онкологично заболяване
Филграстим не трябва да се използва за увеличаване на дозата на цитотоксичната химиотерапия над стандартните дозови режими.
Рискове, свързани с химиотерапия с повишени дози
Необходимо е специално внимание при лечението на пациенти с химиотерапия с високи дози, тъй като не е установено подобряване на крайния противотуморен ефект, а увеличаването на дозата на химиотерапевтичните средства може да доведе до увеличаване на токсичността, включително сърдечни, белодробни, неврологични и дерматологични ефекти (моля, направете справка с кратката характеристика на използваните химиотерапевтични средства).
Ефект на химиотерапията върху еритроцитите и тромбоцитите
Самостоятелното лечение с филграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, причинени от миелосупресивна химиотерапия. Поради възможността за получаване на химиотерапия с по-високи дози (напр. най-високите дози по предписаната схема), пациентът може да бъде изложен на по-висок риск от тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на броя на тромбоцитите и хематокрита. Изисква се специално внимание при приложение на едно химиотерапевтично средство или комбинация от химиотерапевтични средства, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.
Приложението на мобилизирани чрез филграстим PBPC показва намаляване на тежестта и продължителността на тромбоцитопенията след миелосупресивна или миелоаблативна химиотерапия.
Миелодиспластичен синдром и остра миелоидна левкемия при пациенти с рак на млечната жлеза и рак на белия дроб
В посмаркетингово обсервационно проучване миелодиспластичен синдром (MDS) и остра миелоидна левкемия (AML) се свързват с употребата на пегфилграстим, алтернативен G-CSF лекарствен продукт, в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия при пациенти с рак на млечната жлеза и рак на белия дроб. Не е наблюдавана подобна връзка между филграстим и MDS/AML. Въпреки това пациентите с рак на млечната жлеза и рак на белия дроб трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на MDS/AML.
Други специални предупреждения
Не са проучвани ефектите на филграстим при пациенти със силно намален брой на миелоидните прекурсори. Филграстим оказва влияние предимно върху неутрофилните прекурсори, като предизвиква повишаване на неутрофилния брой. Затова, при пациенти с намален брой прекурсори неутрофилният отговор може да бъде отслабен (като при тези, третирани с екстензивна лъчетерапия или химиотерапия или тези с туморни инфилтрати на костния мозък).
Васкуларни нарушения, включително венооклузивна болест и нарушение на обема на телесните течности, са съобщавани спорадично при пациенти, подложени на високи дози химиотерапия, последвана от трансплантация.
Има съобщения за реакция на присадката срещу приемателя (GvHD) и смъртни случаи при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. точки 4.8 и 5.1).
Увеличената хемопоетична активност на костния мозък вследствие на терапията с растежен фактор е свързана с преходни необичайни находки при сканиране на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретиране на резултати от образни изследвания на костите.
Специални предпазни мерки при пациенти, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизация
Липсват рандомизирани проспективни сравнения на двата метода, препоръчани за мобилизация (филграстим самостоятелно или в комбинация с миелосупресивна химиотерапия), в рамките на една и съща популация пациенти. Степента на вариация между отделните пациенти и между лабораторните изследвания на CD34+ клетките показват, че е трудно директно сравнение между различните изпитвания. По тази причина е трудно да се препоръча оптимален метод. Изборът на метод за мобилизация трябва да се съобрази с общите цели на лечението за всеки отделен пациент.
Предшестваща експозиция на цитотоксични средства
Пациенти, които са били подложени на много продължителна предшестваща миелосупресивна терапия, може да не покажат достатъчна мобилизация на PBPC за достигане на препоръчителното минимално добито количество (≥ 2 × 106 CD34+ клетки/kg) или ускоряване на възстановяването на тромбоцитите до същата степен.
Някои цитотоксични средства проявяват определена токсичност към хемопоетичния прогениторен пул и могат да повлияят неблагоприятно прогениторната мобилизация. Вещества като мелфалан, кармустин (BCNU) и карботлатин, прилагани продължително преди опитите за прогениторна мобилизация, могат да намалят количеството добити прогениторни клетки. Все пак е доказано, че приложението на мелфалан, карбоплатин или BCNU заедно с филграстим е ефективно за прогениторна мобилизация. Когато е предвидена трансплантация на PBPC е препоръчително в началото на лечението на пациента да се планира процедура по мобилизация на стволови клетки. Трябва да се обърне особено внимание на броя на мобилизираните прогениторни клетки при тези пациенти, преди приложение на химиотерапия с високи дози.
Ако добитите количествата, измерени по посочените по-горе критерии, са недостатъчни, трябва да се обсъдят алтернативни форми на лечение, неизискващи подкрепа чрез прогениторни клетки.
Оценка на количеството добити прогениторни клетки
При оценка на броя прогениторни клетки, добити от пациенти, лекувани с филграстим, е необходимо да се отдели специално внимание на метода за количествено определяне.
Резултатите за броя на CD34+ клетките, получени чрез поточна цитометрия, варират в зависимост от точността на използвания метод и препоръките за брой, базирани на изпитвания в други лаборатории, и трябва да бъдат внимателно интерпретирани.
Статистическият анализ на връзката между броя на реинфузираните CD34+ клетки и степента на възстановяване на тромбоцитите след химиотерапия с високи дози показва сложна, но постоянна връзка.
Препоръките за минимално добитите количества ≥ 2 × 106 CD34+ клетки/kg са базирани на публикуван опит, водещ до адекватно хематологично възстановяване. Добивът на количество над посоченото изглежда е свързан с по-бързо възстановяване, а този под посоченото, с по-бавно възстановяване.
Специални предпазни мерки при здрави донори, подложени на мобилизация на PBPC
Мобилизацията на PBPC няма директна клинична полза за здрави донори и трябва да се обмисля само за целите на алогенната трансплантация на стволови клетки.
Мобилизацията на PBPC трябва да се обмисля само при донори, които отговарят на нормалните клинични и лабораторни критерии за донорство на стволови клетки, като трябва да се отдели специално внимание на хематологичните показатели и инфекциозните заболявания.
Безопасността и ефикасността на филграстим не са оценени при здрави донори на възраст
< 16 години или > 60 години.
При 35% от проучените участници се наблюдава преходна тромбоцитопения (тромбоцити
< 100 × 109/l) след приложение на филграстим и левкофереза. Между тях е съобщено за два случая с брой на тромбоцитите < 50 × 109/l, отдадено на левкоферезата.
Ако се налага повече от една левкофереза, преди левкоферезата трябва да се отдели специално внимание на донорите с брой на тромбоцитите < 100 × 109/l; по принцип, при брой тромбоцити
< 75 × 109/l не трябва да се извършва афереза.
Левкоферезата не трябва да се извършва при донори, които приемат антикоагуланти и които имат нарушения в хемостазата.
Донори, които получават G-CSF за мобилизация на PBPC, трябва да бъдат наблюдавани докато хематологичните показатели се възстановят до нормата.
Специални предпазни мерки при реципиенти на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим
Настоящите данни показват, че имунологичните взаимодействия между алогенната PBPC присадка и реципиента са свързани с повишаване на риска от сериозна и хронична GvHD в сравнение с костномозъчна трансплантация.
Специални предупреждения при пациенти с SCN
Филграстим не трябва да се прилага при пациенти с тежка конгенитална неутропения, при които се развива левкемия или има данни за еволюция на левкемията.
Брой на кръвните клетки
Могат да възникнат други промени в кръвните клетки, включително анемия и преходно увеличаване на миелоидните прогениторни клетки, които изискват внимателно проследяване на клетъчния брой.
Трансформация в левкемия или в миелодиспластичен синдром
Специално внимание трябва да се обърне при диагностицирането на случаи на SCN, за да се разграничат от други хемопоетични нарушения, като апластична анемия, миелодисплазия и миелоидна левкемия. Преди започване на лечение трябва да се направи пълна кръвна картина с диференциално броене и определяне на броя на тромбоцитите, и оценка на костномозъчната морфология и кариотип.
В хода на клиничните изпитвания при пациенти с SCN, лекувани с филграстим, е установена ниска честота (приблизително 3%) на миелодиспластичен синдром (MDS) или левкемия. Това наблюдение е направено само при пациенти с конгенитална неутропения. MDS и левкемиите са обичайни усложнения на заболяването и връзката им с лечението с филграстим е несигурна.
При подгрупа пациенти, приблизително 12%, които са имали нормални цитогенетични оценки на изходно ниво, по-късно при рутинни повторни изследвания са установени аномалии, включително монозомия 7. Понастоящем не е ясно дали дългосрочното лечение на пациенти с SCN води до предразположение към цитогенетични аномалии, MDS или левкемична трансформация. Препоръчва се извършването на редовно морфологично и цитогенетично изследване на костния мозък (приблизително на всеки 12 месеца).
Други специални предпазни мерки
Трябва да бъдат изключени други причини за транзиторна неутропения, като вирусни инфекции.
Често се наблюдава хематурия, а при малък брой пациенти е установена протеинурия. За проследяване на тези събития е необходимо да се извършва редовен анализ на урината.
Безопасността и ефикасността при новородени и при пациенти с автоимунна неутропения не са установени.
Специални предпазни мерки при пациенти с HIV инфекция
Брой на кръвните клетки
Абсолютният брой на неутрофилите (ANC) трябва да се проследява стриктно, особено през първите няколко седмици от лечението с филграстим. Някои пациенти могат да отговорят много бързо и със значително увеличаване на броя на неутрофилите на началната доза филграстим. Препоръчва се ежедневно измерване на ANC през първите 2-3 дни от приложението на филграстим. След това се препоръчва измерване на ANC поне два пъти седмично за първите две седмици, след това един път седмично или един път на две седмици по време на поддържащата терапия. По време на периодичното приложение на 30 MU (300 µg)/ден филграстим може да се наблюдават значителни флуктуации в ANC на пациента във времето. За да се определи най-ниската стойност или надирът на ANC на пациента, препоръчва се да се вземат кръвни проби за измерване на ANC непосредствено преди всяко планирано приложение на филграстим.
Риск, свързан с повишени дози на миелосупресивни лекарствени продукти
Самостоятелното лечение с филграстим не изключва тромбоцитопения и анемия, причинени от миелосупресивни лекарствени продукти. Поради възможността за получаване на по-високи дози или по-голям брой от тези лекарствени продукти при лечение с филграстим, пациентът може да бъде изложен на по-висок риск от развитие на тромбоцитопения и анемия. Препоръчва се редовно проследяване на кръвната картина (вж. по-горе).
Инфекции и онкологични заболявания, причиняващи миелосупресия
Неутропенията може да се дължи на инфилтрация на костния мозък вследствие на опортюнистични инфекции, като инфекция с Mycobacterium avium комплекс или злокачествени заболявания, като лимфом. При пациенти с известна костномозъчна инфилтрация, причинена от инфекции или злокачествено заболяване, трябва да се обмисли подходящо лечение на основното заболяване в допълнение към приложението на филграстим за лечение на неутропенията. Ефектите на филграстим върху неутропения, която се дължи на костномозъчна инфилтрация вследствие на инфекция или злокачествено заболяване, не са добре установени.
Помощни вещества
Сорбитол (E420)
Zefylti съдържа сорбитол (E420). На пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза (HFI) не трябва да се дава това лекарство, освен ако не е категорично необходимо.
Бебетата и деца (под 2-годишна възраст) все още може да не са диагностицирани с наследствена непоносимост към фруктоза (HFI). Лекарствата (съдържащи сорбитол/фруктоза), прилагани интравенозно, могат да бъдат животозастрашаващи и трябва да са противопоказани при тази популация, освен ако няма непреодолима клинична нужда и не са налични алтернативи.
Ето защо, преди получаване на лекарствения продукт, трябва да се снеме подробна анамнеза на
всеки пациент с оглед на симптомите на наследствена непоносимост към фруктоза.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по малко от 1 mmol (23 mg) натрий на една предварително напълнена спринцовка, т.е. практически не съдържа натрий.
Полисорбат 80 (E433)
Този лекарствен продукт съдържа 0,02 mg полисорбат 80 във всяка предварително напълнена спринцовка. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Безопасността и ефикасността на филграстим, прилаган в един и същи ден с миелосупресивно цитотоксичено химиотерапевтично средство, не са категорично установени. С оглед на чувствителността на бързо делящите се миелоидни клетки към миелосупресивната цитотоксична химиотерапия приложението на филграстим не се препоръчва през периода от 24 часа преди до 24 часа след химиотерапията. Предварителните данни от малък брой пациенти, подложени на комбинирана терапия с филграстим и 5-флуороурацил, показват възможна екзацербация на тежестта на неутропенията.
Възможните взаимодействия с други хемопоетични растежни фактори и цитокини не са проучени в клинични изпитвания.
Тъй като литият спомага за освобождаването на неутрофили, съществува вероятност от потенциращ ефект върху филграстим. Няма данни, че такова взаимодействие е вредно.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на филграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност. Повишена честота на загуба на ембриони е наблюдавана при зайци при експозиции, надвишаваши многократно клиничната експозиция, и при наличие на токсичност за майката (вж. точка 5.3). Има съобщения в литературата за трансплацентарно преминаване на филграстим при бременни жени.
Филграстим не се препоръчва по време на бременност. Кърмене
Не е известно дали филграстим/метаболитите се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмените новородени/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати/да не се започва лечението с филграстим, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за майката.
Фертилитет
Филграстим не повлиява репродуктивната способност или фертилитета при мъжки и женски плъхове (вж. точка 5.3).
Филграстим може да повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. След приложение на филграстим може да се появи замаяност (вж. точка 4.8).
Резюме на профила на безопасност
Най-сериозните нежелани реакции, които може да се развият по време на лечението с филграстим, включват: анафилактична реакция, сериозни белодробни нежелани събития (включително интерстициална пневмония и ARDS), синдром на нарушена капилярна пропускливост, тежка спленомегалия/руптура на слезката, трансформация в миелодиспластичен синдром или левкемия при пациенти с SCN, GvHD при пациенти, получаващи алогенна трансплантация на костен мозък или периферни кръвни прогениторни клетки, и сърповидноклетъчна криза при пациенти със сърповидноклетъчна болест.
Най-често съобщаваните нежелани реакции са повишена температура, мускулно-скелетна болка (която включва костна болка, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в гърдите, болка във врата), анемия, повръщане и гадене. В клинични проучвания при пациенти с онкологично заболяване мускулно-скелетната болка е лека до умерена при 10% от пациентите и тежка при 3% от пациентите.
Таблично обобщение на нежеланите реакции
Данните в таблицата по-долу описват нежелани реакции, докладвани от клинични проучвания или спонтанни съобщения. При групирането по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 2: Списък на нежеланите реакции
| Системо- | Нежелани реакции | |||
| органенклас по MedDRA | Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000) |
| Инфекции и инфестации | Сепсис Бронхит Инфекции на горнитедихателнипътища Инфекция напикочните пътища | |||
| Нарушенияна кръвта и лимфната система | Тромбоцитоп ения Анемияд | Спленомегалияa Понижен хемоглобинд | Левкоцитозаa | Руптура на слезкатаa Сърповид-ноклетъчна анемия с криза Екстрамедуларнахемопоеза |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувст-вителност Свръхчувст-вителност към лекарстваa Реакция на присадката срещуприемателяб | Анафилактична реакция | ||
| Системо-органен клас поMedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000) | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Намален апетитд Повишена лактат дехидрогеназа в кръвта | Хиперурикемия Повишена пикочна киселина в кръвта | Понижена кръвна захар Псевдоподаграa (хондрокалциноза/ пирофосфатна артропатия)Нарушения в обемана течностите | |
| Психични нарушеиия | Безсъние | |||
| Нарушения на нервнатасистема | Главоболиеa | Замаяност ХипестезияПарестезия | ||
| Съдови нарушения | Хипертония Хипотония | Венооклузивна болестг | Синдром на нарушена капилярна пропус-кливостaАортит | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Хемоптиза Диспнея Кашлицаa Орофарингеална болкаa,д Епистаксис | Остър респираторен дистрес синдромa Дихателна недостатъчностa Белодробен отокa Белодробен кръвоизлив Интерстициална белодробна болестa Белодробна инфилтрацияaХипоксия | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Диарияa,д Повръщанеa,д Гаденеa | Болка в устата Запекд | ||
| Хепатобилиар нинарушения | Хепатомегалия Повишена алкалнафосфатаза в кръвта | Повишена аспартат аминотрансфераза Повишена гама-глутамилтрансфераза | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Алопецияa | Обривa Еритем | Макулопапулозен обрив | Кожен васкулитa Синдром на Sweets (остра фебрилна неутрофилнадерматоза) |
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителнат атъкан | Мускулно-скелетна болкав | Мускулни спазми | Остеопороза | Намалена костна плътност Обостряне на ревматоиден артрит |
| Нарушения на бъбреците и пикочнитепътища | Дизурия Хематурия | Протеинурия | Гломерулонефрит Променена урина | |
| Системо-органен клас поMedDRA | Нежелани реакции | |||
| Много чести(≥ 1/10) | Чести(≥ 1/100 до < 1/10) | Нечести(≥ 1/1 000 до < 1/100) | Редки(≥ 1/10 000 до < 1/1 000) | |
| Общи нарушения и ефекти намястото на приложение | Умораa Възпаление налигавицитеa Пирексия | Гръдна болкаa Болкаa АстенияaНеразположениед Периферен отокд | Реакция на мястото на инжектиране | |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Реакция, свързана с трансфузиятад | |||
a Вижте раздел Описание на избрани нежелани реакции
б Има данни за GvHD и смъртни случаи при пациенти след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. раздел Описание на избрани нежелани реакции)
в Включва болка в костите, болка в гърба, артралгия, миалгия, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, мускулно-скелетна болка в областта на гърдите, болка в шията
г При постмаркетингови условия са наблюдавани случаи при пациенти, подлагани на трансплантация на костен мозък или мобилизация на PBPC.
д Нежелани събития с по-висока честота при пациенти на филграстим, в сравнение с плацебо, и свързани с последиците от подлежащото злокачествено заболяване или цитотоксична химиотерапия
Описание на избрани нежелани реакции
Свръхчувствителност
В клинични проучвания и постмаркетинговия опит са съобщени реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия, обрив, уртикария, ангиоедем, диспнея и хипотония, проявяващи се при началното или последващото лечение. Като цяло съобщенията са по-чести след интравенозно приложение. В някои случаи симптомите се появяват отново след повторно приложение, което предполага причинно-следствена връзка. Употребата на филграстим трябва да бъде преустановена окончателно при пациенти със сериозна алергична реакция.
Белодробни нежелани събития
В клинични проучвания и постмаркетингови условия са съобщени случаи на нежелани реакции, свързани с белите дробове, включващи интерстициална белодробна болест, белодробен оток и белодробна инфилтрация, в някои случаи водещи до белодробна недостатъчност или остър респираторен дистрес синдром (ARDS), които може да имат летален изход (вж. точка 4.4).
Спленомегалия и руптура на слезката
Съобщени са случаи на спленомегалия и руптура на слезката след приложение на филграстим. Някои случаи на руптура на слезката са имали летален изход (вж. точка 4.4).
Синдром на нарушена капилярна пропускливост
Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при употреба на гранулоцит-колониостимулиращ фактор. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, със сепсис, приемащи няколко лекарства за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).
Кожен васкулит
Съобщава се за кожен васкулит при пациенти, лекувани с филграстим. Механизмът на васкулита при пациенти, получаващи филграстим, не е известен. При дългосрочна употреба кожен васкулит се наблюдава при 2% от пациентите с SCN.
Левкоцитоза
Левкоцитоза (WBC > 50 x 109/l) се наблюдава при 41% от здравите донори, а преходна тромбоцитопения (тромбоцити < 100 x 109/l) след приложение на филграстим и левкофереза се наблюдава при 35% от донорите (вж. точка 4.4).
Синдром на Sweet
Съобщава се за случаи на синдром на Sweet (остра фебрилна неутрофилна дерматоза) при пациенти, лекувани с филграстим.
Псевдоподагра (хондрокалциноза/пирофосфатна артропатия)
Псевдоподагра (хондрокалциноза/пирофосфатна артропатия) е съобщена при пациенти с онкологично заболяване, лекувани с филграстим.
GvHD
Има съобщения за GvHD и случаи с летален изход при пациенти, получаващи G-CSF след алогенна трансплантация на костен мозък (вж. точки 4.4 и 5.1).
Педиатрична популация
Данните от клинични проучвания при педиатрични пациенти показват, че безопасността и ефикасността на филграстим са сходни при възрастни и деца, подложени на цитотоксична химиотерапия, което предполага, че няма разлики във фармакокинетиката на филграстим, свързани с възрастта. Единственото постоянно съобщавано нежелано събитие е мускулно-скелетна болка, което не се различава от опита при възрастни.
Няма достатъчно данни за допълнително оценяване на употребата на филграстим при педиатрични пациенти.
Други специални популации
Гериатрична употреба
Не са наблюдавани разлики в безопасността или ефикасността при пациенти на възраст над 65 години в сравнение с по-млади възрастни (> 18 години) пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, и клиничният опит не показва различия в отговорите между пациенти в старческа възраст и по-млади възрастни пациенти.
Няма достатъчно данни за оценка на употребата на филграстим при гериатрични пациенти за други одобрени показания на филграстим.
Педиатрични пациенти с тежка хронична неутропения (SCN)
Случаи на намалена костна плътност и остеопороза са съобщени при педиатрични пациенти с SCN, подложени на продължително лечение с филграстим.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Zefylti 48 MU/ 0.5 ml
Фармакотерапевтична група: Имуностимулатори, колониостимулиращи фактори, ATC код: L03AA02
Zefylti е биологично подобен лекарствен продукт. Подробна информация е предоставенана уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.
Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира образуването и освобождаването на функционални неутрофили от костния мозък. r-metHuG-CSF (филграстим) предизвиква значително повишаване на броя на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа при незначително увеличаване на моноцитите. При някои пациенти с SCN филграстим може да индуцира и незначително увеличаване на броя на циркулиращите еозинофили и базофили в сравнение с изходното ниво; някои от тези пациенти може да имат предшестваща лечението еозинофилия или базофилия. Повишаването на броя на неутрофилите е дозозависимо при препоръчителните дози. Изследванията на хемотропичната и фагоцитната функция показват нормална или засилена функция на произведените в отговор на филграстим неутрофили. След прекратяване на терапията с филграстим броят на циркулиращите неутрофили спада с 50% в рамките на 1 до 2 дни и се възстановява до нормалните стойности за1 до 7 дни.
При пациенти, подложени на цитотоксична химиотерапия, приложението на филграстим води до значително намаляване на честотата, тежестта и продължителността на неутропенията и фебрилната неутропения. Лечението с филграстим чувствително намалява продължителността на фебрилната неутропения, употребата на антибиотици и хоспитализацията след индукционна химиотерапия по повод остра миелогенна левкемия или миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация. Честотата на фебрилните състояния и документираните инфекции не намалява и в двата случая. Продължителността на фебрилните състояния не намалява при пациентите, подложени на миелоаблативна терапия, последвана от костномозъчна трансплантация.
Приложението на филграстим, самостоятелно или след химиотерапия, мобилизира хемопоетичните стволови клетки в периферната кръв. Тези автоложни PBPC могат да бъдат събирани и вливани след високи дози цитотоксична терапия, вместо или в допълнение към костномозъчната трансплантация. Вливането на PBPC ускорява възстановяването на хемопоезата, намалявайки продължителността на риска от хеморагични усложнения и необходимостта от трансфузия на тромбоцити.
Реципиентите на алогенни PBPC, мобилизирани с филграстим, демонстрират по-бързо хематологично възстановяване, водещо до значително скъсяване на времето за неподпомагано възстановяване на тромбоцитите, в сравнение с алогенната костномозъчна трансплантация.
Едно ретроспективно европейско проучване, оценяващо употребата на G-CSF след алогенна костномозъчна трансплантация при пациенти с остри левкемии, показва повишаване на риска за GvHD, свързана с лечението смъртност (СЛС) и смъртност при приложение на G-CSF. При едно отделно ретроспективно международно проучване при пациенти с остри и хронични миелогенни левкемии не е бил установен ефект по отношение на риска за GvHD, СЛС и
смъртност. Метаанализ на проучванията при алогенна трансплантация, включващ резултатите от девет проспективни рандомизирани проучвания, 8 ретроспективни проучвания и едно проучване случай-контрола, не установява ефект по отношение на риска за остра GvHD, хронична GvHD или ранна свързана с лечението смъртност.
Таблица 3: Относителен риск (95% ДИ) за GvHD и СЛС след лечение с G-CSF след костномозъчна трансплантация
| Относителен риск (95% ДИ) за GvHD и СЛС след лечение с G-CSF след костномозъчна трансплантация | |||||
| Публикация | Период на проучването | N | Остра GvHD степен II-IV | Хронична GvHD | СЛС |
| Метаанализ (2003) | 1986-2001a | 1 198 | 1,08 | 1,02 | 0,70 |
| (0,87; 1,33) | (0,82; 1,26) | (0,38; 1,31) | |||
| Европейско | 1992-2002б | 1 789 | 1,33 | 1,29 | 1,73 |
| ретроспективно проучване(2004) | (1,08; 1,64) | (1,02; 1,61) | (1,30; 2,32) | ||
| Международно | 1995-2000б | 2 110 | 1,11 | 1,10 | 1,26 |
| ретроспективно проучване(2006) | (0,86; 1,42) | (0,86; 1,39) | (0,95; 1,67) | ||
a Анализът обхваща проучвания, включващи костномозъчна трансплантация през този период; при някои проучвания е използван GM-CSF (гранулоцит/макрофаг-колониостимулиращ фактор)
б Анализът обхваща пациенти, получаващи костномозъчна трансплантация през този период
Употреба на филграстим за мобилизиране на PBPC при здрави донори преди алогенна трансплантация на PBPC
При здрави донори прилагането на доза от 10 µg/kg/ден подкожно в продължение на
4-5 последователни дни позволява събиране на ≥ 4 x 106 CD34+ клетки/kg телесно тегло от реципиента при повечето донори след две левкаферези.
Приложението на филграстим при пациенти, деца или възрастни, с SCN (тежка конгенитална, циклична и идиопатична неутропения) индуцира устойчиво нарастване на абсолютния брой неутрофили в периферната кръв и намаляване на инфекцията и свързаните с нея събития.
Приложението на филграстим при пациенти с HIV инфекция поддържа нормален брой неутрофили и позволява приложение на антивирусна и/или друга миелосупресивна терапия по схема. Не съществуват доказателства за това, че пациентите, лекувани с филграстим, показват ускорена HIV репликация.
Както при другите хемопоетични растежни фактори, G-CSF показва in vitro стимулиращи свойства по отношение на човешките ендотелни клетки.
Установено е, че както при венозно, така и при подкожно приложение клирънсът на филграстим следва фармакокинетика от първи порядък. Елиминационният полуживот на филграстим в серума е около 3,5 часа, с приблизителен клирънс 0,6 ml/min/kg. Непрекъсната инфузия на филграстим за период до 28 дни при пациенти, възстановяващи се след автоложна костномозъчна трансплантация, не води до кумулиране на лекарствения продукт и показва сравним полуживот. Съществува положителна линейна корелация между дозата, прилагана интравенозно или подкожно, и серумната концентрация на филграстим. След подкожно приложение на препоръчителните дози серумните концентрации имат стойности над 10 ng/ml в продължение на 8 до 16 часа. Обемът на разпределение в кръвта е приблизително
150 ml/kg.
Фармацевтични данни - Zefylti 48 MU/ 0.5 ml
Натриев ацетат Сорбитол (E420) Полисорбат 80 (E433) Вода за инжекции Азот
Zefylti не трябва да се разрежда с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор.
Разреденият филграстим може да се адсорбира върху стъклени или пластмасови материали, освен ако е разреден с разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%) (вж. точка 6.6).
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
3 години
Доказана е химична и физична стабилност на разредения инфузионен разтвор при употреба за
период от 24 часа при 2 °C до 8 °C. От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се употреби незабавно, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да надвишават 24 часа при температура 2 °C до 8 °C, освен когато разтварянето е извършено при контролирани и валидирани антисептични условия.
Да се съхранява и транспортира в хладилник (2°C – 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
В рамките на срока на годност и за целите на амбулаторната употреба, пациентът може да извади продукта от хладилника и да го съхранява при стайна температура (не повече от 25 °С) за еднократен период до 72 часа. В края на този период продуктът не трябва да се връща обратно в хладилника, а трябва да се изхвърли.
Предварително напълнена спринцовка от стъкло тип I с трайно прикрепена игла от неръждаема стомана и градуирана от 0,1 ml до 1 ml (големи деления по 0,1 ml и малки деления по 0,025 ml до 1 ml).
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,5 ml разтвор.
Zefylti се предлага в единични опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена спринцовка или 5 предварително напълнени спринцовки, със или без предпазител на иглата.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара
Преди употреба разтворът трябва да прегледа визуално. Да се използват само бистри разтвори без частици.
Zefylti не съдържа консерванти. С оглед на евентуален риск от микробно замърсяване, предварително напълнените спринцовки Zefylti са само за еднократна употреба.
Разреждане преди приложение (по избор)
Ако е необходимо, Zefylti може да се разреди в 5% глюкоза.
Разреждане до крайна концентрация < 0,2 MU/ml (2 µg/ml) не се препоръчва при никакви обстоятелства.
При пациенти, лекувани с филграстим, разреждан до концентрации под 1,5 MU/ml (15 µg) на ml, е необходимо добавянето на човешки серумен албумин (HSA) до постигане на крайна концентрация 2 mg/ml.
Пример: В крайния инжекционен обем от 20 ml, обща доза филграстим под 30 MU (300 µg) трябва да бъде прилагана с добавка на 0,2 ml човешки албумин 200 mg/ml (20%) разтвор по Европейската фармакопея.
Когато се разрежда в 5% разтвор на глюкоза, Zefylti е съвместим със стъкло и полипропилен. Използване на предварително напълнена спринцовка с предпазител
Предпазителят служи да покрие иглата след инжектирането, за да се избегнат наранявания от
убождане. Той не повлиява нормалното функциониране на спринцовката. Натискайте буталото бавно и равномерно до инжектиране на цялата доза и до края на хода на буталото. Отстранете спринцовката от пациента, като поддържате натиска върху буталото. Предпазителят ще покрие иглата при отпускането на буталото.
Използване на предварително напълнена спринцовка без предпазител
Предварително напълнената спринцовка без предпазител на иглата трябва да се прилага под лекарски контрол.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.