Vimizim 1 mg/ml - Concentrate for solution for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Vimizim 1 mg/ml
Vimizim е показан за лечение на мукополизахаридоза тип IVA (Синдром на Morquio А, mucopolysaccharidosis, type IVA, MPS IVA) при пациенти от всички възрасти.
Лечението трябва да се контролира от лекар с опит в овладяването на състояния при пациенти с MPS IVA или други наследствени метаболитни заболявания. Приложението на Vimizim трябва да се провежда от подходящо обучен медицински специалист, способен да се справя със спешни медицински случаи. При пациенти, които понасят добре инфузиите, може да се обмисли приложение в домашни условия под наблюдението на подходящо обучен медицински специалист.
Дозировка
Препоръчителната доза елосулфаза алфа е 2 mg/kg телесно тегло, прилагана веднъж седмично. Общият обем на инфузията трябва да се влее за около 4 часа (вж. Таблица 1).
Поради вероятността от реакции на свръхчувствителност към елосулфаза алфа пациентите трябва да получават антихистамини със или без антипиретици 30 до 60 минути преди началото на инфузията (вж. точка 4.4).
Специални популации
Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)
Безопасността и ефикасността на Vimizim при пациенти на възраст над 65 години не са установени и препоръки за алтернативна схема на лечение при тях не могат да бъдат дадени. Не е известно дали пациентите в старческа възраст отговарят на лечението различно от по-младите пациенти.
Педиатрична популация
Дозировката при педиатричната популация е същата като при възрастните. Наличните понастоящем данни са описани в точка 4.8 и точка 5.1.
Начин на приложение
Само за интравенозна инфузия.
Пациенти, които тежат по-малко 25 kg, трябва да получат общ обем от 100 ml. При разреждане в 100 ml, началната скорост на инфузията трябва да бъде 3 ml/час. Скоростта на инфузията може да се увеличава, според поносимостта, на всеки 15 минути, както следва: първо увеличете скоростта до 6 ml/час, после увеличавайте скоростта на всеки 15 минути с 6 ml/час до достигане на максимална скорост 36 ml/час.
Пациенти, които тежат 25 kg и повече, трябва да получат общ обем от 250 ml. При разреждане в 250 ml, началната скорост на инфузията трябва да бъде 6 ml/час. Скоростта на инфузията може да се увеличава, ако това се понася, на всеки 15 минути, както следва: първо увеличете скоростта до 12 ml/час, после увеличавайте скоростта на всеки 15 минути с 12 ml/час до достигане на максимална скорост 72 ml/час.
Таблица 1: Препоръчителни обеми и скорости на инфузията*
| Тегло на пациента (kg) | Общ обем на инфузията (ml) | Стъпка 1 Начална скорост на инфузията 0-15минути (ml/час) | Стъпка 215-30минути (ml/час) | Стъпка 330-45минути (ml/час) | Стъпка 445-60минути (ml/час) | Стъпка 560-75минути (ml/час) | Стъпка 675-90минути (ml/час) | Стъпка 790+ минути (ml/час) |
| < 25 | 100 | 3 | 6 | 12 | 18 | 24 | 30 | 36 |
| ≥ 25 | 250 | 6 | 12 | 24 | 36 | 48 | 60 | 72 |
* Скоростта на инфузията може да бъде увеличавана според поносимостта от пациента.
За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Животозастрашаваща свръхчувствителност (анафилактична реакция) към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. точка 4.4).
Анафилаксия и тежки алергични реакции
Има съобщения за анафилаксия и тежки алергични реакции в клиничните проучвания. Затова, когато се прилага елосулфаза алфа, трябва да има готовност за подходяща медицинска помощ. Ако тези реакции се появят, веднага спрете инфузията и започнете подходящо лечение. Трябва да се следват действащите медицински стандарти за спешно лечение. За пациентите, които са имали алергични реакции по време на инфузията, трябва да се отдели специално внимание при повторното приложение.
Реакции от инфузията
Реакциите, свързани с инфузията(ИР) са най-често наблюдаваните нежелани реакции в клиничните проучвания. ИР може да включват алергични реакции. Пациентите трябва да получават антихистамини със или без антипиретици преди инфузията (вж. точка 4.2).
Овладяването на ИР трябва да се основава на тежестта на реакцията и да включва забавяне или временно прекъсване на инфузията и/или приложение на допълнителни антихистамини, антипиретици и/или кортикостероиди. Ако се появят тежки ИР, веднага спрете инфузията и започнете подходящо лечение. Повторното приложение след тежка реакция трябва да се направи внимателно и под непосредственото наблюдение на лекуващия лекар.
Компресия на гръбначния мозък/компресия на цервикалния дял на гръбначния мозък
В клиничните проучвания спинална/цервикална компресия (СЦК) е наблюдавана както при пациенти, получаващи Vimizim, така и при пациенти, получаващи плацебо. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на СЦК (включително болки в гърба, парализа на крайниците под нивото на компресията, уринна и фекална инконтиненция) и да им се оказват подходящи клинични грижи.
Диета с ниско съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа 8 mg натрий на флакон, които са еквивалентни на 0,4% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен на СЗО, и се прилага в натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор (вж. точка 6.6).
Сорбитол (E420)
Този лекарствен продукт съдържа 100 mg сорбитол на флакон, които са еквивалентни на
40 mg/kg. Той не трябва да се прилага на пациенти с наследствена непоносимост към фруктоза, освен при категорична необходимост.
Бебета и малки деца (под 2-годишна възраст) мож е все още да не са диагностицирани за наследствена непоносимост към фруктоза. Интравенозното приложение на лекарствени продукти, които съдържат сорбитол/фруктоза може да бъде животозастрашаващо. Преди лечението трябва цялостно да се оцени ползата от лечението за детето в сравнение със свързаните рискове.
Преди приложението на този лекарствен продукт трябва да бъде снета подробна анамнеза по отношение на симптомите на наследствена непоносимост към фруктоза при всеки пациент.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Бременност
Липсват данни от употребата на Vimizim при бременни жени.
Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с бременността или ембрио-феталното развитие (вж. точка 5.3). Все пак, тези проучвания са с ограничено практическо приложение. Като предпазна мярка, за предпочитане е да се избягва употребата на Vimizim по време на бременност, освен при категорична необходимост.
Кърмене
Наличните данни за репродукцията при животни са показали екскреция на елосулфаза алфа в млякото. Не е известно дали елосулфаза алфа се екскретира в кърмата, но не се очаква системна експозиция чрез кърмата. Поради липса на данни при хората, Vimizim трябва да се прилага на кърмачки, само ако потенциалната полза се приеме за по-голяма от потенциалния риск за детето.
Фертилитет
Не е наблюдавано увреждане на фертилитета в неклинични проучвания (вж. точка 5.3) с елосулфаза алфа.
Vimizim повлиява в малка степен способността за шофиране и работата с машини. Съобщавана е замаяност по време на инфузиите с Vimizim; ако замайването се появи след инфузията, способността за шофиране и работата с машини може да бъдат повлияни.
Резюме на профила на безопасност
Оценката на нежеланите реакции се базира на експозицията на 176 пациенти с MPS IVA, на възраст от 5 до 57 години, на 2 mg/kg елосулфаза алфа веднъж седмично (n=58), 2 mg/kg елосулфаза алфа веднъж на две седмици (n=59) или плацебо (n=59) в рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване.
Повечето нежелани реакции в клиничните проучвания са ИР, които са определени като реакции, появили се след започване на инфузията до края на деня след инфузията. В клиничните проучвания са наблюдавани сериозни ИР и включват анафилаксия, свръхчувствителност и повръщане. Най-честите симптоми на ИР (появили се при ≥ 10% от пациентите, лекувани с Vimizim - с ≥ 5% повече в сравнение с плацебо) са главоболие, гадене, повръщане, пирексия, тръпки и коремна болка. Обикновено, ИР са били леки до умерени и честотата е била по-голяма през първите 12 седмици от лечението с тенденция да се появяват по-рядко с времето.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Данните в Таблица 2 по-долу описват нежеланите реакции от клиничните проучвания при пациенти, лекувани с Vimizim.
Честотите се определят като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Във всяка група по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 2: Нежелани реакции при пациенти, лекувани с Vimizim
| MedDRAсистемо-органен клас | MedDRA предпочитан термин | Честота |
| Нарушения на имунната система | Анафилаксия | Нечести |
| Свръхчувствителност | Чести | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Много чести |
| Замаяност | Много чести | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Диспнея | Много чести |
| Стомашно-чревни нарушения | Диария, повръщане, орофарингеална болка, болка в горната част на корема,коремна болка, гадене | Много чести |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Миалгия | Чести |
| Втрисане | Много чести | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Пирексия | Много чести |
Описание на избрани нежелани реакции
Имуногенност
В клиничните проучвания всички пациенти са развили антитела към елосулфаза алфа. Приблизително 80% от пациентите са развили неутрализиращи антитела, способни да инхибират свързването на елосулфаза алфа с катион-независимия рецептор за манозо-6-фосфат. По време на проучванията е наблюдавано продължително подобрение в измерителите за ефикасност и намаление на кератан сулфата (КС), въпреки присъствието на анти елосулфаза алфа антитела. Не са открити връзки между по-високите титри на антителата или неутрализиращата позитивност на антителата и намалението в измерителите за ефикасност или появата на анафилаксия или други реакции на свръхчувствителност. Открити са имуноглобулин Е (Immunoglobulin Е, IgE) антитела срещу елосулфаза алфа при ≤ 10% от лекуваните пациенти и не са били съответно свързани с анафилаксия или други реакции на свръхчувствителност и/или оттегляне от лечението.
Педиатрична популация
При пациенти на възраст под 5 години, общият профил на безопасност на Vimizim при 2 mg/kg на седмица съответства на профила на безопасност на Vimizim, наблюдаван при по-големи деца.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Vimizim 1 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Други продукти, повлияващи храносмилателната система и метаболизма, ензими. ATC код: А16АВ12.
Механизъм на действие
Мукополизахаридозите съставляват група нарушения на лизозомното натрупване, причинени от дефицит на специфични лизозомни ензими, необходими за разграждането на глюкозаминогликаните (ГАГ). MPS IVA се характеризира с отсъствието или подчертано намаляване на активността на N-ацетилгалактозамин-6-сулфатазата. Дефицитът на сулфатазна активност води до кумулиране на ГАГ субстрати, КС и хондроитин 6 сулфат (Х6С) в лизозомите на клетките в цялото тяло. Натрупването води до широко разпространение на клетъчна, тъканна и органна дисфункция. Очаква се елосулфаза алфа да осигури екзогенен ензим N-ацетилгалактозамин-6-сулфатаза, който да се захванат в лизозомите и да увеличи разграждането на ГАГ, КС и Х6С. Ензимното захващане от клетките в лизозомите се медиира от катион-независимите рецептори за манозо-6-фосфат и води до възстановяване активността на GALNS и отстраняването на КС и Х6С.
Клинична ефикасност и безопасност
Клиничните проучвания с Vimizim оценяват влиянието на лечението върху системните прояви на MPS IVA в различни области, включително издръжливост, респираторна функция, скорост на растеж и подвижност, както и КС в урината.
Общо 235 пациенти с MPS IVA са били включени с експозиция на Vimizim в шест клинични проучвания.
Безопасността и ефикасността на Vimizim са оценени в рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо- контролирано клинично проучване фаза 3 със 176 пациенти с MPS IVA на възраст от 5 до
57 години. Повечето пациенти са били с нисък ръст, нарушена издръжливост и мускулно- скелетни симптоми. В проучването са включени пациенти, които могат да извървят повече от 30 метра (m), но по-малко от 325 m в 6-минутен тест с ходене (МТХ) на изходно ниво.
Пациентите са получавали елосулфаза алфа 2 mg/kg всяка седмица (n=58) или 2 mg/kg през седмица (n=59), или плацебо (n=59) за общо 24 седмици. Всички пациенти са лекувани с антихистамини преди всяка инфузия. Първичната крайна точка е промяната от изходното ниво на дистанцията при 6 МТХ в сравнение с плацебо в седмица 24. Вторичните крайни точки промяната от изходното ниво в 3-минутния тест с изкачване на стълби (МТИС) и нивото на КС в урината в седмица 24. Общо 173 пациенти са били включени след това в разширено проучване, в което са получавали 2 mg/kg елосулфаза алфа всяка седмица или 2 mg/kg през седмица, а после всички са били включени на 2 mg/kg всяка седмица при налични резултати от седмица 24.
Първичните и вторичните крайни точки са оценени в седмица 24 (вж. Таблица 3). Моделният ефект от лечението за разстоянието, извървяно за 6 минути, в сравнение с плацебо, е бил 22,5 m (ДИ95, 4,0, 40,9; p=0,0174) за режима 2 mg/kg на седмица. Моделният ефект от лечението за изкачените стъпала за една минута, в сравнение с плацебо, е бил 1,1 стъпала/минута (ДИ95, -2,1, 4,4; p=0,4935) за режима 2 mg/kg на седмица. Моделният ефект от лечението за процентната промяна на КС в урината, в сравнение с плацебо, е бил -40,7% (ДИ95, -49,0, -32,4; p<0,0001) за режима 2 mg/kg на седмица. За всички крайни точки разликата е била най-голяма между групата на плацебо и тази със седмична схема на лечение. Резултатите от схемата на лечение през седмица за извървяна дистанция за 6 минути или изкачени стъпала за една минута са сравними с плацебо резултатите.
Таблица 3: Резултати от плацебо-контролирано клинично проучване при 2 mg на kg на седмица
| Vimizim | Плацебо | Vimizim спрямоплацебо | |||||
| Изходно ниво | Седмица 24 | Промяна | Изходно ниво | Седмица 24 | Промяна | Разлика в промените | |
| N | 58 | 57* | 57 | 59 | 59 | 59 | |
| 6-минутен тест с ходене (метри) | |||||||
| Средно± СО | 203,9±76,32 | 243,3±83,53 | 36,5±58,49 | 211,9±69,88 | 225,4±83,22 | 13,5±50,63 | 22,5(ДИ95, 4,0,40,9) (p=0,0174) |
| Средно, базирано на модела‡ (95%ДИ)р-стойност | |||||||
| 3-минутен тест с изкачване на стълби (стъпала/минута) | |||||||
| Средно± СО | 29,6±16,44 | 34,9± 18,39 | 4,8± 8,06 | 30,0± 14,05 | 33,6± 18,36 | 3,6± 8,51 | 1,1(ДИ95, -2,1, 4,4)(p = 0,4935) |
| Средно, базирано на модела‡ (95%ДИ)р-стойност | |||||||
*Един пациент от групата на лечение с Vimizim е отпаднал след 1 инфузия.
‡ Средно, базирано на модела, за Vimizim спрямо плацебо, изчислено за изходно ниво
В допълнителните продължения на проучването, пациентите, получавали елосулфаза алфа
2 mg/kg всяка седмица, са показали поддържане на началното подобрение в издръжливостта и продължителното намаление на КС в урината до 156 седмици.
Педиатрична популация
Важно е да се започне лечение възможно най-рано.
Повечето пациенти, получавали Vimizim по време на клинични проучвания са били в обхвата на педиатрична и юношеска възраст (от 5 до 17 години). В едно открито проучване,
15 педиатрични пациенти с MPS IVA на възраст под 5 години (от 9 месеца до под 5 години) са получавали 2 mg/kg Vimizim веднъж седмично, за период от 52 седмици. Пациентите са продължили в обсервационно проучване за дългосрочно проследяване от поне още 52 седмици за общо 104 седмици. Резултатите за безопасност и фармакодинамика при тези пациенти съответстват на резултатите, наблюдавани през първите 52 седмици (вж. точка 4.8). Средният (±SD) нормализиран z-скор за ръст на изходно ниво е -1,6 (±1,61). След първите 52 седмици лечение нормализираният z-скор за ръст е -1,9 (±1,62). Средният (±SD) нормализиран z-скор за ръст на 104-та седмица е -3,1 (±1,13).
Европейската агенция по лекарствата отлага от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Vimizim във една или повече подгрупи на педиатричната популация с MPS IVA. Вижте точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията.
Фармакокинетичните параметри на елосулфаза алфа са оценени при 23 пациенти с MPS IVA, които са получавали интравенозни инфузии на 2 mg/kg елосулфаза алфа за около 4 часа за 22
седмици и параметрите в седмица 0 и седмица 22 са сравнени. В седмица 22 средната AUC0-t и Cmax са се увеличили съответно със 181% и 192% в сравнение със седмица 0.
Таблица 4: Фармакокинетични свойства
| Фармакокинетичен параметър | Седмица 0 Средно (СО) | Седмица 22 Средно (СО) |
| AUC0-t, минута • µg/ml* | 238 (100) | 577 (416) |
| Cmax, µg/ml† | 1,49 (0,534) | 4,04 (3,24) |
| CL, ml/минута/kg‡ | 10,0 (3,73) | 7,08 (13,0) |
| t1/2, минута§ | 7,52 (5,48) | 35,9 (21,5) |
| Tmax, минута¶ | 172 (75,3) | 202 (90,8) |
* AUC0-t, площ под кривата плазмена концентрация - време от 0 до времето на последната измерима концентрация;
† Cmax, наблюдавана максимална плазмена концентрация;
‡ CL, общ клирънс на елосулфаза алфа след интравенозното приложение;
§ t1/2, елиминационен полуживот;
¶ Tmax, време от нула до максимална плазмена концентрация
Биотрансформация
Елосулфаза алфа е протеин и се очаква да се разгражда метаболитно чрез пептидна хидролиза. Затова не се очаква нарушената чернодробна функция да повлияе фармакокинетиката на елосулфаза алфа.
Елиминиране
Бъбречното елиминиране на елосулфаза алфа се приема за второстепенен път за клирънс. Средният полуживот (t1/2) се е увеличил от 7,52 минути през седмица 0 до 35,9 минути през седмица 22. Пациентите мъже и жени са имали сравним клирънс на елосулфаза алфа и той не показва отклонение с възрастта или теглото на седмица 22. Оценено е влиянието на антителата върху фармакокинетиката на елосулфаза алфа. Няма видима връзка между общия титър на антителата и клирънса на елосулфаза. И все пак, пациентите с положителен отговор на неутрализиращите антитела са имали намалени стойности на общия клирънс (CL) и удължено t1/2. Въпреки промяната на фармакокинетичния профил, присъствието на неутрализиращи антитела не е повлияло фармакодинамиката, ефикасността или безопасността при пациентите, лекувани с елосулфаза алфа. След седмично приложение няма данни за кумулиране на елосулфаза алфа в плазмата.
Фармацевтични данни - Vimizim 1 mg/ml
Натриев ацетат трихидрат
Натриев дихидрогенфосфат монохидрат Аргининов хидрохлорид
Сорбитол (E420) Полисорбат 20 Вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
3 години
След разреждане
Химичната и физичната стабилност в периода на използване е демонстрирана за до 24 часа при 2°C – 8°C, последвани от до 24 часа при 23°C – 27°C.
От гледна точка на микробиологичната безопасност разреденият разтвор трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, периодът на използване и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и нормално не трябва да надвишават 24 часа при 2°C – 8°C, последвани от до 24 часа при 23°C – 27°C по време на приложението.
Да се съхранява в хладилник (от 2°C – 8°C). Да не се замразява.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Флакон от прозрачно стъкло (тип I) със запушалка от бутилов каучук и отчупваща се алуминиева обкатка с пластмасова капачка.
Видове опаковки: 1 флакон
Всеки флакон Vimizim е предназначен само за еднократна употреба. Vimizim трябва да се разреди с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор, като се използва асептична техника. Разреденият разтвор се прилага на пациентите, като се използва инфузионна система. Може да се използва инфузионна система с вграден филтър 0,2 μm.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
Приготвяне на инфузията Vimizim
Трябва да се използва асептична техника. Vimizim трябва да се разреди преди приложение.
Броят флакони, които трябва да се разредят, зависи от теглото на отделния пациент. Препоръчителната доза е 2 mg на kg.
-
Броят флакони, които трябва да се разредят, въз основа на индивидуалното тегло на пациента и препоръчителната доза от 2 mg/kg се определя, като се използва следното изчисление:
-
Теглото на пациента (kg), умножено по 2 (mg/kg) = Дозата на пациента (mg)
-
Дозата на пациента (mg), разделена на 1 (mg/ml концентрат Vimizim) = общия брой ml Vimizim
-
Общото количество (ml) Vimizim, разделено на 5 ml на флакон = общия брой флакони
-
-
Изчисленият общ брой флакони се закръгля до следващия цял флакон. Съответният брой флакони се изважда от хладилника. Не загрявайте или не поставяйте флаконите в микровълнова фурна. Не разклащайте флаконите.
-
3. Необходимо е да се достави инфузионен сак, подходящ за интравенозно приложение, съдържащ натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор. Общият обем на инфузията се определя от телесното тегло на пациента.
-
Пациенти, които тежат по-малко от 25 kg, трябва да получат общ обем от 100 ml.
-
Пациенти, които тежат 25 kg или повече, трябва да получат общ обем от 250 ml.
-
-
Преди да се изтегли Vimizim от флакона, всеки флакон се оглежда за видими частици и промяна на цвета. Тъй като това е протеинов разтвор, може да се появи лека флокулация (тънки прозрачни фибри). Разтворът Vimizim трябва да бъде бистър до леко опалесцентен и безцветен до бледо жълт. Да не се използва, ако цветът на разтвора е променен или в него има видими частици.
-
От инфузионният сак трябва да се изтегли и да се изхвърли такъв обем натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор, който да е равен на обема на концентрата Vimizim, който трябва да се добави.
-
Изчисленият обем Vimizim от съответния брой флакони се изтегля бавно и внимателно, за да се избегне допълнително разклащане.
-
Vimizim се добавя бавно в инфузионния сак, за да се избегнеразклащане.
-
Инфузионният сак се завърта бавно, за да се осигури правилно разпределение на Vimizim. Не разклащайте разтвора.
-
Разреденият разтвор се прилага на пациенти, като се използва инфузионна система.Може да се използва инфузионна система с вграден филтър 0,2 µm.