Avonex 30 µg/0.5 ml (6 million IU) - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Avonex 30 µg/0.5 ml (6 million IU)
AVONEX е показан при възрастни за лечението на
-
пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза (МС). При клинични проучвания това се характеризира с две или повече остри екзацербации (пристъпи) през предходните три години без данни за непрекъсната прогресия между пристъпите; AVONEX забавя прогресията на инвалидизацията и намалява честотата на пристъпите.
-
пациенти, които са претърпели единичен демиелинизиращ пристъп с активен възпалителен процес, ако той е достатъчно тежък, за да наложи лечение с интравенозни кортикостероиди, ако са изключени алтернативните диагнози и ако за тях е определено, че има висок риск да развият клинично проявена МС (вж. точка 5.1).
Лечението с AVONEX трябва да се преустанови при пациенти, които развиват прогресираща МС.
Лечението трябва да се започва под наблюдение на лекар с опит в лечението на заболяването.
Дозировка
Възрастни: Препоръчителната доза за лечението на пристъпно-ремитентна МС е 30 микрограма (0,5 ml разтвор), прилагана чрез интрамускулна (i.m.) инжекция веднъж седмично (вж. точка 6.6). Не е доказана допълнителна полза от прилагане на по-висока доза (60 микрограма) веднъж седмично.
Титриране: При започване на лечението може да се проведе титриране за да се редуцират честотата и тежестта на грипоподобните симптоми при пациентите (вж. точка 4.8).
Титрирането с предварително напълнена спринцовка може да бъде извършено чрез инициираща терапия с повишаване с ¼ доза на седмица до достигане на пълната доза (30 микрограма/седмица) на четвъртата седмица.
Алтернативна титрационна схема може да се осъществи чрез инициираща терапия с приблизително ½ от дозата AVONEX, веднъж седмично, преди повишаване до пълната доза. С цел постигане на адекватна ефикасност след първоначалния титрационен период трябва да се достигне и поддържа доза от 30 µg веднъж седмично.
AVOSTARCLIP представлява кит за титриране само с предварително напълнена спринцовка. Използва се за повишаване на дозата с ¼ или ½. AVOSTARCLIP трябва да се употребява еднократно и да се изхвърля заедно с останалия в спринцовката AVONEX.
Преди инжектирането и още 24 часа след всяка инжекция се препоръчва прилагане на антипиретичен аналгетик за намаляване на грипоподобните симптоми, свързани с приложението на AVONEX. Тези симптоми обикновено са налични през първите няколко месеца от лечението.
Педиатрична популация:
Безопасността и ефикасността на AVONEX при деца и юноши на възраст от 10 до 18 години все още не са изцяло установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8 и 5.1, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Безопасността и ефикасността на AVONEX при деца на възраст под 12 години все още не са установени. Липсват данни.
Старческа възраст: Клиничните проучвания не включват достатъчен брой пациенти на възраст 65 години и повече, за да се определи дали те отговарят различно в сравнение с по-младите пациенти. Базирайки се, обаче на клирънса на активното вещество, няма теоретични основания, които да налагат коригиране на дозата при хората в старческа възраст.
Начин на приложение
Мястото на интрамускулната инжекция трябва да се сменя всяка седмица (вж. точка 5.3).
Лекарите могат да предписват игла от 25 mm, с размер 25 на пациенти, за които такава игла е подходяща за поставяне на интрамускулна инжекция.
Понастоящем не е известно колко дълго трябва да бъдат лекувани пациентите. Пациентите трябва да бъдат подложени на клинична оценка след две години лечение и решението за по- дългосрочно лечение трябва да се вземе от лекуващия лекар индивидуално за всеки пациент. Лечението трябва да се преустанови, ако пациентът развие хронична прогресираща МС.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
AVONEX трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с предишни или налични депресивни разстройства, по-специално при онези с данни за суицидни мисли в миналото (вж. точка 4.3). Известно е, че депресия и суицидни мисли се проявяват с повишена честота при популацията с множествена склероза и във връзка с използването на интерферон. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да съобщават незабавно всички симптоми на депресия и/или суицидни мисли на лекуващия си лекар.
Пациентите, проявяващи депресия, следва да се следят стриктно по време на лечението и да се лекуват съответно. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с AVONEX (вж. също точки 4.3 и 4.8).
AVONEX трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с анамнеза за припадъци, при онези, които са на лечение с антиепилептични средства, особено ако епилепсията им не е овладяна адекватно с антиепилептичните средства (вж. точки 4.5 и 4.8).
Трябва да се подхожда с повишено внимание и да се има предвид стриктно проследяване, когато се прилага AVONEX при пациенти с тежка бъбречна и чернодробна недостатъчност и при пациенти с тежка миелосупресия.
Тромботична микроангиопатия (TMA): Случаи на тромботична микроангиопатия, проявяваща се като тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP) или хемолитично-уремичен синдром (HUS), включително смъртни случаи, са съобщавани при приложение на продукти, съдържащи интерферон бета. Съобщени са събития в различни времеви точки по време на лечението, които могат да възникнат от няколко седмици до няколко години след започване на лечението с интерферон бета. Ранните клинични прояви включват тромбоцитопения, нововъзникнала хипертония, повишена температура, симптоми от страна на централната нервна система (напр. объркване, пареза) и нарушена бъбречна функция. Лабораторните находки, предполагащи TMA, включват намален брой на тромбоцитите, повишена серумна лактатдехидрогеназа (LDH) поради хемолиза и шистоцити (фрагментирани еритроцити) в натривка от периферна кръв.
Поради това, ако се наблюдават клинични прояви на TMA, се препоръчва допълнително изследване на кръвните нива на тромбоцитите, серумната LDH, натривките от периферна кръв и бъбречната функция. При диагностициране на TMA се изисква своевременно лечение (евентуално с плазмафереза) и се препоръчва незабавно прекратяване на лечението с AVONEX.
Нефротичен синдром: Случаи на нефротичен синдром с различни обуславящи го нефропатии, включително колабираща фокална сегментна гломерулосклероза (FSGS), заболяване с минимални изменения (MCD), мембранопролиферативен гломерулонефрит (MPGN) и мембранна гломерулопатия (MGN), са съобщавани по време на лечението с продукти, съдържащи интерферон бета. Съобщени са събития в различни времеви точки по време на лечението, които могат да възникнат след няколко години на лечение с интерферон бета.
Препоръчва се периодично проследяване за ранни признаци или симптоми, например оток, протеинурия и нарушена бъбречна функция, особено при пациенти с повишен риск от бъбречно заболяване. Изисква се незабавно лечение на нефротичния синдром и трябва да се обмисли прекратяване на лечението с AVONEX.
При постмаркетинговия опит се съобщава за чернодробно увреждане, включително повишени нива на серумните чернодробни ензими, хепатит, автоимунен хепатит и чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.8). В някои случаи тези реакции настъпват в присъствието на други лекарствени продукти, които се свързват с чернодробно увреждане. Потенциалът за
добавъчни ефекти от приложението на множество лекарствени продукти или други хепатотоксични агенти (напр. алкохол) не е установен. Пациентите трябва да се проследяват за признаци на чернодробно увреждане и да се подхожда с повишено внимание, когато интерфероните се използват едновременно с други лекарствени продукти, причиняващи чернодробно увреждане.
Пациенти със сърдечно заболяване като стенокардия, конгестивна сърдечна недостатъчност или аритмия трябва да се проследят стриктно за влошаване на клиничното им състояние по време на лечението с AVONEX. Грипоподобните симптоми, предизвикани от лечението с AVONEX, могат да се окажат стресиращи за пациенти с подлежащи сърдечни заболявания.
Използването на интерферони се свързва с отклонения в лабораторните показатели. Ето защо, в допълнение към онези лабораторни изследвания, които се изискват обичайно за проследяване на пациенти с МС, по време на лечението с AVONEX се препоръчват пълна и диференциална кръвна картина, брой тромбоцити и кръвна биохимия, включително чернодробни функционални изследвания. Пациенти с миелосупресия може да изискват по-интензивно проследяване на пълната кръвна картина, с диференциално броене и брой тромбоцити.
Пациентите могат да развият антитела срещу AVONEX. Антителата на някои от тези пациенти намаляват активността на интерферон бета-1a in vitro (неутрализиращи антитела).
Неутрализиращите антитела са свързани с намаляване на биологичните ефекти на AVONEX in vivo и могат да бъдат евентуална причина за намаляване на клиничната ефикасност. Изчислено е, че платото в честотата на случаите на образуване на неутрализиращи антитела се достига след 12 месеца лечение. Данните от пациенти, лекувани с AVONEX за период до две години, предполагат, че приблизително 8% развиват неутрализиращи антитела.
Използването на различни изследвания за откриване на серумни антитела срещу интерферони ограничава възможността за сравняване на антигенността сред различните продукти.
От постмаркетинговия опит се съобщават случаи на некроза на мястото на инжектиране (вж. точка 4.8).
За да се сведе до минимум рискът от реакции на мястото на инжектиране, пациентите трябва да бъдат посъветвани да използват асептична техника за инжектиране и да сменят мястото на инжектиране с всяка доза.
Процедурата за самостоятелно приложение от пациента трябва периодично да бъде преразглеждана, особено ако са възникнали реакции на мястото на инжектиране. Ако пациентът получи нарушаване на целостта на кожата, което може да бъде придружено с оток или изтичане на течност от мястото на инжектиране, той трябва да бъде посъветван да разговаря със своя лекар. Евентуалното спиране на терапията след единично място на некроза зависи от степента на некрозата. При пациенти, които продължават терапията с AVONEX след поява на некроза на мястото на инжектиране, трябва да се избягва приложението на AVONEX в засегнатата област до пълното й заздравяване. Ако възникнат множество лезии, трябва да се смени мястото на инжектиране или да се спре терапията до заздравяването им.
Официални проучвания за лекарствени взаимодействия не са провеждани при хора.
Взаимодействието на AVONEX с кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (ACTH) не е проучено систематично. Клиничните проучвания показват, че пациентите с МС могат да получават AVONEX и кортикостероиди или ACTH по време на пристъпите.
За интерфероните е съобщено, че намаляват активността на чернодробните цитохром P450-зависими ензими при хора и животни. Направена е оценка на ефекта от прилагането на висока доза AVONEX върху P450-зависимия метаболизъм при маймуни, като не са наблюдавани
промени в метаболизиращите възможности на черния дроб. Необходимо е повишено внимание, когато AVONEX се прилага в комбинация с лекарствени продукти с малък терапевтичен индекс и чийто клирънс в голяма степен зависи от цитохром P450-системата на черния дроб, напр. някои класове антиепилептични средства и антидепресанти.
Бременност
Голям обем данни (за изхода на повече от 1000 случая на бременност) от регистри и от постмаркетинговия опит не показват повишен риск от големи вродени аномалии след експозиция на интерферон бета преди зачeване или такава експозиция по време на първия триместър от бременността. Въпреки това продължителността на експозицията по време на първия триместър е несигурна, защото данните са събрани когато употребата на интерферон бета е била противопоказана по време на бременност, а лечението най-вероятно е било прекъснато, когато бременността е била открита и/или потвърдена. Опитът с експозиция по време на втория и третия триместър е много ограничен.
На базата на данни при животни (вж. точка 5.3) вероятно има повишен риск от спонтанен аборт. Рискът от спонтанни аборти при бременни жени, с експозиция на интерферон бета, не може да бъде оценен адекватно на база настоящите налични данни, но засега данните не предполагат повишен риск.
Ако е клинично необходимо, употребата на Avonex може да се обмисли по време на бременност.
Кърмене
Ограничената налична информация относно преминаването на интерферон бета-1а в кърмата заедно с химичните/физиологичните характеристики на интерферон бета предполагат, че нивата на интерферон бета-1а, екскретирани в кърмата, са незначителни. Не се очакват вредни ефекти върху кърмените новородени/кърмачетата.
Avonex може да се прилага в периода на кърмене. Фертилитет
Проучвания на фертилитета и развитието при макаци резус са проведени със сродна форма на интерферон бета-1а. При много високи дози, при опитните животни са наблюдавани ановулаторни и причиняващи аборт ефекти (вж. точка 5.3).
Няма налична информация относно ефектите на интерферон бета-1а върху мъжкия фертилитет.
Няма проучвания за ефектите на AVONEX върху способността за шофиране и работа с машини. Свързаните с централната нервна система нежелани лекарствени реакции могат да повлияят в малка степен способността за шофиране и работа с машини при податливи пациенти (вж. точка 4.8).
Най-високата честота на нежелани лекарствени реакции, асоциирани с лечението с AVONEX, е свързана с грипоподобни симптоми. Най-често съобщаваните грипоподобни симптоми са миалгия, повишена температура, втрисане, изпотяване, астения, главоболие и гадене.
Титрирането с AVONEX при започване на терапията показва редуциране на тежестта и
честотата на грипоподобните симптоми. Грипоподобните симптоми са най-проявени в началото на лечението и намаляват по честота с продължаване на лечението.
Преходни неврологични симптоми, които могат да наподобяват изостряне на МС, могат да се проявяват след инжекциите. Преходни кризи на хипертония и/или тежка мускулна слабост, които пречат на волевите движения, могат да се проявяват във всеки момент по време на лечението. Тези кризи са с ограничена продължителност, временно свързани с инжекциите и могат да се проявяват отново след последващи инжекции. В някои случаи тези симптоми са свързани с грипоподобни симптоми.
Честотите на нежеланите лекарствени реакции са изразени като пациентогодини, съгласно следните категории:
Много чести (≥1/10 пациентогодини); Чести (≥1/100 до <1/10 пациентогодини);
Нечести (≥1/1 000 до <1/100 пациентогодини); Редки (≥1/10 000 до <1/1 000 пациентогодини); Много редки (<1/10 000 пациентогодини);
С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Пациенто-време е сумата от отделните единици време, през които пациентът в проучването е бил експониран на AVONEX преди да се прояви нежеланата лекарствена реакция. Например, 100 човекогодини могат да бъдат наблюдавани при 100 пациенти, които са били на лечение за една година или при 200 пациенти, които са били на лечение за половин година.
Нежеланите лекарствени реакции, установени при проучванията (клинични изпитвания и обсервационни проучвания с период на проследяване, вариращ от две години до шест години) и други нежелани лекарствени реакции, идентифицирани чрез спонтанни съобщения от пазара, с неизвестна честота, са представени в следната таблица.
При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| Изследваниячестинечестис неизвестна честота | лимфопения, левкопения, неутропения, намален хематокрит, хиперкалиемия, увеличен кръвен уреен азоттромбоцитопениянамалено тегло, увеличено тегло, отклонения в чернодробните функционални показатели |
| Сърдечни нарушенияс неизвестна честота | кардиомиопатия, конгестивна сърдечна недостатъчност (вж. точка 4.4), палпитации, аритмия, тахикардия |
| Нарушения на кръвта и лимфната системас неизвестна честота редки | панцитопения, тромбоцитопениятромботична микроангиопатия, включително тромботична тромбоцитопенична пурпура/хемолитично-уремичен синдром.* |
| Нарушения на нервната системамного чести честис неизвестна честота | главоболие2мускулна спастичност, хипоестезияневрологични симптоми, синкоп3 хипертония, замайване, парестезии, припадъци, мигрена |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушениячести редкис неизвестна честота | ринорея диспнеябелодробна артериална хипертония┼ |
| Стомашно-чревни нарушениячести | повръщане, диария, гадене2 |
| Нарушения на кожата и подкожната тъканчести нечестис неизвестна честота | обрив, повишено изпотяване, контузия алопецияангионевротичен едем, пруритус, везикулозен обрив, уртикария, утежняване на псориазис |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъканчестис неизвестна честота | мускулни крампи, болки в шията, миалгия2, артралгия, болки в крайник, болки в гърба, мускулна скованост, мускулно-скелетна скованостсистемен лупус еритематодес, мускулна слабост, артрит |
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътищаредки | нефротичен синдром, гломерулосклероза (вж. точка 4.4 „Специални предупреждения и предпазни мерки”) |
| Нарушения на ендокринната системас неизвестна честота | хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм |
| Нарушения на метаболизма и храненеточести | анорексия |
| Инфекции и инфестациис неизвестна честота | абсцес на мястото на инжектиране1 |
| Съдови нарушениячестис неизвестна честота | зачервяване вазодилатация |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложениемного честичестинечестис неизвестна честота | грипоподобни симптоми, пирексия2, втрисане2, изпотяване2болка на мястото на инжектиране, еритема на мястото на инжектиране, посиняване на мястото на инжектиране, астения2, болки, умора2, общо неразположение, нощно изпотяванепарене на мястото на инжектиранереакция на мястото на инжектиране, възпаление на мястото на инжектиране, целулит на мястото на инжектиране1, некроза на мястото на инжектиране, кървене на мястото на инжектиране, болки в гърдите |
| Нарушения на имунната системас неизвестна честота | анафилактична реакция, анафилактичен шок, реакции на свръхчувствителност (ангиоедем, диспнея, уртикария, обрив, сърбящ обрив) |
| Хепатобилиарни нарушенияс неизвестна честота | чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.4), хепатит, автоимунен хепатит |
| Нарушения на възпроизводителната система и гърдатанечести | метрорагия, менорагия |
| Психични нарушениячестис неизвестна честота | депресия (вж. точка 4.4), безсъниесамоубийство, психоза, тревожност, объркване, емоционална лабилност |
*Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон бета (вж. точка 4.4).
┼ Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон, вижте Белодробна артериална хипертония.
1Съобщени са реакции на мястото на инжектиране, включващи болка, възпаление и много редки случаи на абсцес или целулит, които могат да наложат хирургична интервенция.
2Честотата на поява е по-висока в началото на лечението.
3Синкоп може да настъпи след инжектиране на AVONEX, като нормално това е единичен епизод, който обикновено възниква в началото на лечението, но не се повтаря при последващи инжекции.
Белодробна артериална хипертония
При прием на продукти, съдържащи интерферон бета, са съобщени случаи на белодробна артериална хипертония (БАХ). Събитията са съобщени в различни времеви точки, включително до няколко години след началото на лечението с интерферон бета.
Педиатрична популация
Ограничените данни от литературата, клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит предполагат, че профилът на безопасност при деца и юноши на възраст от 10 до под 18 години, получаващи AVONEX 30 микрограма i.m. един път седмично, съответства на този, наблюдаван при възрастни.
Информацията по отношение на безопасността, получена при употребата на AVONEX като активен компаратор в едно 96-седмично, открито рандомизирано изпитване при педиатрични пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза на възраст от 10 до под 18 години (като само 10% от общата популация на проучването < 13 години), показва, че в групата на AVONEX (n=72) следните нежелани събития, които са чести при възрастната популация, се съобщават като много чести при педиатричната популация: миалгия, болки в крайник, умора и артралгия.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка
подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Avonex 30 µg/0.5 ml (6 million IU)
Фармакотерапевтична група: Интерферони, ATC код: L03 AB07
Интерфероните са група естествено срещащи се протеини, които се произвеждат от еукариотните клетки в отговор на вирусна инфекция или други биологични причинители. Интерфероните са цитокини, които играят ролята на медиатори на антивирусната, антипролиферативната и имуномодулаторната активности. Различават се три основни форми интерферони: алфа, бета и гама. Интерфероните алфа и бета се класифицират като интерферони Тип I, а интерферон гама е интерферон Тип II. Тези интерферони имат припокриващо се, но ясно различимо биологично действие. Те могат да се различават и по отношение на мястото на своя клетъчен синтез.
Интерферон бета се произвежда от различни типове клетки, включително фибробласти и макрофаги. Естественият интерферон бета и AVONEX (интерферон бета-1а) са гликолизирани и имат единичен N-свързан сложен въглехидратен участък. За гликолизирането на останалите протеини е известно, че повлиява тяхната стабилност, активност, биоразпределение и полуживот в кръвта. Ефектите на интерферон бета обаче, които зависят от гликолизирането, не са напълно установени.
Механизъм на действие
AVONEX осъществява своите биологични ефекти чрез свързване със специфични рецептори на повърхността на човешките клетки. Това свързване дава начало на сложна каскада от вътреклетъчни събития, която води до експресията на множество интерферон-индуцирани генни продукти и маркери. Те включват MHC Клас I, протеин Мх, 2’ / 5’–олигоаденилат синтетаза, β2-микроглобулин и неоптерин. Някои от тези продукти са измервани в серума и клетъчните фракции на кръвта, получена от пациенти, лекувани с AVONEX. След еднократна интрамускулна доза AVONEX, серумните нива на тези продукти остават повишени в продължение на най-малко четири дни и до една седмица.
Дали механизмът на действие на AVONEX при МС се медиира по същия механизъм, както описаните по-горе биологични ефекти не е известно, тъй като патофизиологията на МС не е добре установена.
Клинична ефикасност и безопасност
Ефектите на лиофилизиран AVONEX при лечението на МС са демонстрирани при плацебо-контролирано проучване на 301 пациенти (AVONEX n=158, плацебо n=143) с пристъпно-ремитентна МС, характеризираща се с поне 2 екзацербации през предходните 3 години или поне една екзацербация на година преди началото, когато продължителността на заболяването е била по-малко от 3 години. В клиничното изпитване са включени пациентите с изходно EDSS от 1,0 до 3,5. Поради дизайна на проучването, пациентите са проследявани за различен срок от време. 150 лекувани с AVONEX пациенти са завършили една година от проучването, а 85 са завършили две години от проучването. При проучването, кумулативният процент пациенти,
които са развили прогресия на инвалидизацията (чрез анализ по скалата за живот на
Kaplan-Meier) към края на двете години е 35% за лекуваните с плацебо пациенти и 22% за лекуваните с AVONEX пациенти. Прогресията на инвалидизацията е измерена като увеличение по Разширената скала за състоянието на инвалидност (EDSS) от 1,0 точка, поддържано в продължение на най-малко шест месеца. Демонстрирано е също, че има намаление от една трета в годишната честота на пристъпите. Този клиничен ефект е наблюдаван след повече от една година лечение.
Двойносляпо, рандомизирано проучване за сравнение на дози при 802 пациенти с пристъпно-ремитентна МС (AVONEX 30 микрограма n=402, AVONEX 60 микрограма n=400) не показва статистически значими разлики или тенденции между дозите AVONEX от 30 микрограма и 60 микрограма по клиничните параметри и общи ЯМР-параметри.
Ефектите на AVONEX при лечението на МС са демонстрирани и при рандомизирано, двойносляпо проучване, извършено при 383 пациенти (AVONEX n=193, плацебо n=190) с единичен пристъп на демиелинизация, свързан с най-малко две съвместими мозъчни лезии при ЯМР. Намаляване на риска от получаване на втори пристъп е отбелязано в групата на лечение с AVONEX. Наблюдаван е също ефект върху ЯМР параметрите. Изчисленият риск от втори пристъп е 50% в рамките на три години и 39% в рамките на две години при групата на плацебо и 35% (три години) и 21% (две години) при групата на AVONEX. При post-hoc анализ, от пациентите с изходни ЯМР данни за най-малко една лезия при контраст с Gd и девет Т2 лезии, при 56% в групата на плацебо и 21% в групата на лечение с AVONEX е имало риск от получаване на втори пристъп в рамките на две години. Въздействието на ранното лечение с AVONEX обаче не е известно дори и при тази високорискова подгрупа, тъй като проучването е разработено по-скоро да оценява времето до втория пристъп, отколкото дългосрочното развитие на заболяването. Освен това, понастоящем няма добре установено определение за високорисков пациент, въпреки че по-консервативен подход е да се приемат най-малко девет хиперинтензитетни Т2 лезии при първоначалното сканиране и най-малко една нова Т2 или една нова лезия при контраст с Gd при проследяващо сканиране, предприето поне три месеца след първоначалното сканиране. Във всеки случай, лечението трябва да се обмисля единствено за пациенти, класифицирани като високорискови.
Педиатрична популация
Ограничените данни за ефикасността/безопасността на AVONEX 15 микрограма i.m. веднъж седмично (n=8), сравнени с тези при пациенти без лечение (n=8) при проследяване в продължение на 4 години, показват резултати, сходни с тези, наблюдавани при възрастни, въпреки че скоровете по EDSS са се повишили в групата на лечение при проследяване повече от 4 години, което показва прогресия на заболяването. Няма директно сравнение с дозировката, препоръчвана понастоящем при възрастни.
AVONEX 30 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор е проучен като активен компаратор в 3 контролирани клинични изпитвания при педиатрични пациенти на възраст от 10 до под 18 години с пристъпно-ремитентна множествена склероза (вж. точка 4.2).
В едно открито рандомизирано активно контролирано изпитване 150 участници са рандомизирани в съотношение 1:1 за лечение с диметил фумарат, приложен перорално при доза 240 mg два пъти дневно, или AVONEX, приложен при доза 30 μg веднъж седмично чрез интрамускулна (i.m.) инжекция в продължение на 96 седмици.
В ITT популацията лечението с диметил фумарат довежда до по-голям дял на пациентите без нови или новоуголемяващи се хиперинтензитетни Т2 лезии на седмица 96 спрямо изходното ниво в сравнение с AVONEX [съответно 12,8% спрямо 2,8%].
В едно двойносляпо, двойномаскирано, активно контролирано проучване 215 участници са рандомизирани да получават или перорално финголимод (0,5 mg веднъж дневно или 0,25 mg
веднъж дневно за пациенти с тегло ≤40 kg), или AVONEX 30 μg i.m. веднъж седмично в продължение на максимум 24 месеца.
Първичната крайна точка, коригираната честота на пристъпите на годишна основа (adjusted annualized relapse rate, ARR) на седмица 96, е значително по-ниска при пациентите, лекувани с финголимод (0,122), в сравнение с пациентите, които получават AVONEX (0,675), което се изразява в 81,9% относително намаление на ARR (p <0,001).
В открито, рандомизирано, активно-контролирано изпитване 152 участници са рандомизирани в съотношение 1:1 на лечение с пегинтерферон бета-1а, приложен подкожно при доза 125 μg на всеки 2 седмици, или AVONEX, приложен при доза 30 μg веднъж седмично чрез интрамускулна (i.m.) инжекция, в продължение на 96 седмици.
Първичната крайна точка, коригираната ARR на седмица 48 (95% CI), е 0,521 (0,322; 0,843) в групата на AVONEX и 0,386 (0,231; 0,646) в групата на пегинтерферон бета-1а. Средната (SD) честота на рецидиви при участниците е 0,81 (1,994) в групата на AVONEX в сравнение с 0,40 (0,907) в групата на пегинтерферон бета-1а.
На седмица 96 коригираната ARR (95% CI) е 0,527 (0,340; 0,816) в групата на Avonex и 0,285 (0,172; 0,471) в групата на пегинтерферон бета-1а. Средната (SD) честота на рецидиви при участниците е 0,82 (1,953) в групата на Avonex и 0,34 (0,798) в групата на пегинтерферон бета-1а.
Като цяло профилът на безопасност при пациентите, получаващи AVONEX в трите клинични изпитвания, в качествено отношение съвпада с преди това наблюдавания при възрастни пациенти.
Фармакокинетичният профил на AVONEX е изследван индиректно с тест, който измерва интерфероновата антивирусна активност. Този тест е ограничен в това, че е чувствителен за интерферон, но му липсва специфичност за интерферон бета. Алтернативните техники за тестване не са достатъчно чувствителни.
След интрамускулно приложение на AVONEX, нивата на серумна антивирусна активност са най-високи между 5 и 15 часа след дозата и намаляват с полуживот от приблизително 10 часа. С подходяща корекция за степента на абсорбция от мястото на инжектиране, изчислената бионаличност е приблизително 40%. Изчислената бионаличност е по-голяма без подобни корекции. Подкожното приложение не може да замести интрамускулното приложение.
Фармацевтични данни - Avonex 30 µg/0.5 ml (6 million IU)
Натриев ацетат трихидрат Ледена оцетна киселина Аргининов хидрохлорид Полисорбат 20
Вода за инжекции
а се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). ДА НЕ СЕ ЗАМРАЗЯВА.
AVONEX може да се съхранява на стайна температура (между 15°C и 30°C) за период до една седмица.
Да се съхранява в оригиналната опаковка (запечатана пластмасова вложка), за да се предпази от светлина (вж. точка 6.5).
1 ml предварително напълнена спринцовка от стъкло (Тип I), със защитена срещу отваряне капачка и бутало (бромобутил), съдържаща 0,5 ml разтвор.
Съдържание на опаковката: кутия с четири или дванадесет предварително напълнени спринцовки от 0,5 ml. Всяка спринцовка е опакована в запечатана пластмасова вложка, която съдържа и една инжекционна игла за интрамускулно инжектиране.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
AVONEX се предлага като готов за използване инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка.
След като се извади от хладилника, AVONEX в предварително напълнена спринцовка трябва да се остави да се затопли до стайна температура (15 °C-30 °C) за около 30 минути.
Не използвайте външни източници на топлина като гореща вода за загряване на AVONEX
30 микрограма инжекционен разтвор.
Ако инжекционният разтвор съдържа частици или ако е с цвят, различен от бистър и безцветен, предварително напълнената спринцовка не трябва да се използва. Инжекционната игла за интрамускулно инжектиране е приложена. Лекарственият продукт не съдържа консервант.
Всяка предварително напълнена спринцовка AVONEX съдържа само една доза. Изхвърлете неизползваното количество от всяка предварително напълнена спринцовка.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.