Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ammonaps 500 mg
AMMONAPS е показан като помощна терапия при продължителното лечение на нарушения в урейния цикъл, включващи недостиг на карбамил-фосфатсинтетаза, орнитин-транскарбамилаза или аргинин-сукцинатсинтетаза.
Показан е при всички пациенти с неонатално начало на заболяването (пълен ензимен дефицит, изявяващ се през първите 28 дни от живота). Също така е показан при пациенти с късно начало на заболяването (частичен ензимен дефицит, проявяващ се след първия месец от раждането), при които има анамнеза за хиперамонемична енцефалопатия.
Лечението с AMMONAPS трябва да се провежда от лекар с опит в лечението на нарушения в цикъла на уреята.
Приложението на AMMONAPS таблетки е показано при възрастни и деца, които могат да поглъщат таблетки и при възрастни. AMMONAPS се предлага и под формата на гранули за кърмачета, деца които не са в състояние да поглъщат таблетки и при пациенти с дисфагия.
Дневната доза трябва да се определя индивидуално според поносимостта на пациента към протеини и дневния прием на белтъчини в диетата, необходим за стимулиране на растежа и развитието.
Обичайната обща дневна доза натриев фенилбутират според клиничния опит е:
-
450 – 600 mg/kg/ден за деца с тегло под 20 kg
-
9,9 – 13,0 g/m2/ден за деца с тегло над 20 kg, юноши и възрастни.
Не е установена безопасността и ефикасността на дози, превишаващи 20 g/ден (40 таблетки).
Терапевтично наблюдение: Плазмените нива на амоняка, аргинина, есенциалните аминокиселини (особено аминокиселините с разклонени вериги), карнитина и серумните протеини трябва да се поддържат в нормалните граници. Глутаминът в плазмата трябва да се поддържа на нива под 1 000 µmol/l.
Хранителен режим: AMMONAPS трябва да се комбинира с ограничения в приеманите с храната протеини и в някои случаи с добавки на есенциални аминокиселини и карнитин.
Допълнителен прием на цитрулин или аргинин се изисква за пациенти с неонатална форма на карбамил-фосфатсинтетазна или орнитин-транскарбамилазна недостатъчност с дозировка от 0,17 g/kg/ден или 3,8 g/m2/ ден.
Допълнителен прием на аргинин се изисква за пациенти с диагноза дефицит на аргинин- сукцинатсинтетазата с дозировка от 0,4 – 0,7 g/kg/ден или 8,8 – 15,4 g/m2/ден.
Ако се назначава допълнителен прием на калории, препоръчително е да се използва продукт без протеини.
Общата дневна доза AMMONAPS трябва да се разделя на равни количества и да се дава с всяко хранене (т.е. – три пъти дневно). Таблетките трябва да се приемат с голямо количество вода.
-
Бременност.
-
Кърмене.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Таблетките AMMONAPS не трябва да се използват при пациенти с дисфагия заради потенциалния риск от улцерации на хранопровода, ако таблетките не преминат веднага в стомаха.
Този лекарствен продукт съдържа 62 mg натрий на таблетка, което е еквивалентно на 3% от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием на натрий.
Максималната препоръчителна дневна доза на този продукт съдържа 2,5 g натрий, което е еквивалентно на 124% от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием на натрий.
За AMMONAPS се счита, че е с високо съдържание на натрий. Това трябва да се вземе предвид, при пациенти, които са на диета с ниско съдържание на сол.
Следователно AMMONAPS трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност или тежка бъбречна недостатъчност, както и при клинични състояния, при които има задръжка на натрий с отоци.
Тъй като метаболизмът и екскрецията на натриевия фенилбутират се извършват от черния дроб и бъбреците, AMMONAPS трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с чернодробна или бъбречна недостатъчност.
По време на лечението трябва да се наблюдава нивото на калия в серума, тъй като бъбречната екскреция на фенилацетилглутамин може да предизвика загуба на калий с урината.
Дори и по време на терапията при определен брой пациенти може да се появи остра хиперамонемична енцефалопатия.
AMMONAPS не се препоръчва за терапия на остра хиперамонемия, която изисква спешна интензивна медицинска помощ.
Ако децата не са в състояние да поглъщат таблетките, вместо това се препоръчва да се използва
AMMONAPS гранули.
Едновременното приемане с пробенецид може да засегне бъбречната екскреция на конюгирания метаболит на натриевия фенилбутират.
Публикувани са съобщения за предизвикана от халоперидол и валпроат хиперамонемия. Кортикостериодите могат да повишат разграждането на протеините в организма, като по този начин увеличат нивата на амоняка в плазмата. Когато прилагането на тези лекарства е наложително, се препоръчва по-често наблюдение на нивата на амоняка в плазмата.
Бременност
Не е установена безопасността на този лекарствен продукт за употреба при бременни жени. Оценката на експерименталните изпитвания върху животни показа репродуктивна токсичност, т.е. ефекти върху развитието на ембриона или плода. Пренаталната експозиция на малки плъхове на фенилацетат (активният метаболит на фенилбутирата) довежда до лезии в пирамидалните клетки на мозъчната кора. Дендритните израстъци са по-дълги и по-тънки от нормалните и с намален брой. Значението на тези данни при бременни жени не е известно, затова употребата на AMMONAPS по време на бременност е противопоказана (вж. точка 4.3). Жените с детероден потенциал трябва да вземат ефективни мерки за контрацепция.
Кърмене
При подкожно прилагане на високи дози фенилацетат (190 – 474 mg/kg) на малки плъхове са наблюдавани намалена пролиферация и увеличена загуба на неврони, както и намаляване на миелина в ЦНС. Забавено е узряването на синапсите в главния мозък, а броя на функциониращите нервни окончания е намален, което довежда до увреден растеж на мозъка. Не е изяснено дали фенилацетатът се секретира в майчиното мляко, поради което употребата на AMMONAPS по време на кърмене е противопоказана (вж. точка 4.3).
При клиничните изпитвания с AMMONAPS 56 % от пациентите са имали поне една нежелана лекарствена реакция, като 78 % от тези нежелани реакции са преценени като неотнасящи се към AMMONAPS. Нежеланите лекарствени реакции касаят основно репродуктивната и гастроинтестиналната системи.
Нежеланите лекарствени реакции са изброени по-долу в системо-органната класификация и по честота. Честотата се определя като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 дo <1/10), нечести (≥1/1 000 дo <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Нарушения на кръвта и лимфната система
Чести: aнемия, тромбоцитопения, левкопения, левкоцитоза, тромбоцитоза Нечести: aпластична анемия, екхимоза
Нарушения на метаболизма и храненето
Чести: метаболитна ацидоза, алкалоза, намален апетит
Психични нарушения
Чести: депресия, раздразнителност
Нарушения на нервната система
Чести: синкоп, главоболие
Сърдечни нарушения Чести: едем Нечести: аритмия
Стомашно-чревни нарушения
Чести: коремни болки, повръщане, гадене, запек, дисгеузия. Нечести: панкреатит, пептична язва, ректален кръвоизлив, гастрит
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Чести: обрив, патологична кожна миризма
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Чести: ренална тубуларна ацидоза
Нарушения на възпроизводителната система и гърдата
Много чести: аменорея, нередовна менструация
Изследвания
Чести: намалени стойности в кръвта на калия, албумина, общия белтък и фосфатите. Увеличени нива в кръвта на алкалната фосфатаза, трансаминазите, билирубина, пикочната киселина, хлоридите, фосфатите и натрия. Увеличено тегло.
Вероятен случай на токсична реакция към AMMONAPS (450 mg/kg/ден) беше съобщен при 18- годишна пациентка с анорексия, която разви метаболитна енцефалопатия, свързана с лактоацидоза, тежка хипокалиемия, панцитопения, периферна невропатия и панкреатит. Тя се възстанови след намаляване на дозировката, с изключение на пристъпи на рекурентен панкреатит, което в крайна сметка води до прекъсване на терапията.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Един случай на свръхдоза е наблюдаван при 5-месечно бебе с инцидентно приета единична доза от 10 g (1370 mg/kg). Пациентът развива диария, раздразнителност, метаболитна ацидоза с хипокалиемия. Пациентът се възстановява в рамките на 48 часа след симптоматично лечение.
Тези симптоми са в резултат на натрупването на фенилацетат, който показва ограничаваща дозировката невротоксичност при интравенозно приложение на дози до 400 mg/kg/ден.
Проявите на невротоксичност са главно сънливост, умора и леко замайване. По-редки прояви са обърканост, главоболие, променено вкусово усещане, хипакузис, дезориентация, намалена памет и влошаване на отпреди съществуваща невропатия.
В случай на предозиране прекъснете лечението и приложете палиативни средства. Хемодиализата или перитонеалната диализа могат да са от полза.
Фармакологични свойства - Ammonaps 500 mg
Фармакотерапевтична група: различни продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, ATC код: A16A X03.
Натриевият фенилбутират е предлекарство и бързо се метаболизира до фенилацетат. Фенилацетатът е метаболитно активно вещество, което се конюгира с глутамина чрез ацетилиране, за да образува фенилацетилглутамин, който след това се отделя от бъбреците. На моларна основа фенилацетилглутаминът е сравним с уреята (и двете съединения съдържат по 2 мола азот) и затова осигурява алтернативен път за екскрецията на отпадъчния азот. Въз основа на проучванията върху екскрецията на фенилацетилглутамин при пациенти с разстройства в цикъла на уреята е възможно да се изчисли, че на всеки приет грам натриев фенилбутират се произвеждат между 0,12 и 0,15 g азотен фенилацетилглутамин.
Като следствие, натриевият фенилбутират намалява повишените плазмени нива на амоняка и глутамина при пациенти с разстройства в цикъла на уреята.
Важно е да се отбележи, че ранната диагноза и незабавното започване на лечението подобряват преживяемостта и крайния изход.
В миналото неонаталното проявление на разстройства в цикъла на уреята е било почти винаги с летален изход през първата година от живота на новородените, дори след лечение с перитонеална диализа и есенциални аминокиселини или техните безазотни аналози. С въвеждане на хемодиализата, употребата на алтернативните пътища за екскреция на отпадъчния азот (натриев фенилбутират, натриев бензоат и натриев фенилацетат), ограничаването на приема на протеини в храната и, в някои случаи, допълнителният прием на есенциални аминокиселини, процента на преживяемост при новородените диагностицирани след раждането (но през първия месец от живота) нараства до почти 80 %, като повечето смъртни случаи настъпват при остра хиперамонемична енцефалопатия. Сред пациентите с неонатално проявление обаче се наблюдава висока честота на забавено умствено развитие.
При пациентите, диагностицирани по време на бременността и лекувани преди появата на пристъп на хиперамонемична енцефалопатия, преживяемостта е 100 %, но дори и сред тези пациенти, впоследствие при голям брой от тях, се проявяват нарушения в познавателните способности или други неврологични дефекти.
При пациентите с късно проявена недостатъчност, включително при жени, хетерозиготни по отношение на орнитин-транскарбамилазната недостатъчност, които са се възстановили от хиперамонемична енцефалопатия и след това са лекувани продължително време чрез ограничение в хранителния прием на протеин и с натриев фенилбутират, процентът на преживяемост е 98 %. Мнозинството от тези пациенти, които са тествани, имат коефициент на интелигентност в границите на средна до нискостепенна/гранична умствена изостаналост.
Познавателната им способност остава относително стабилна по време на лечението с фенилбутират.
Малко вероятно е терапията да доведе до обратно развитие на вече съществуващо неврологично увреждане, а при някои пациенти влошаването на неврологичния статус може да продължи.
Може да се наложи приемането на AMMONAPS да продължи пожизнено, освен ако не се избере провеждане на ортотопна трансплантация на черен дроб.
За фенилбутирата е известно, че се окислява до фенилацетат, който се конюгира ензимно с глутамин, за да образува фенилацетилглутамин в черния дроб и бъбреците. Също така фенилацетатът се хидролизира от естерази в черния дроб и кръвта.
Концентрациите на фенилбутират и неговите метаболити в плазмата и урината са определени при здрави възрастни, приели на гладно единична доза от 5 g натриев фенилбутират, и при пациенти с разстройства в цикъла на уреята, хемоглобинопатии и цироза, приели единична и
многократни перорални дози до 20 g/ден (неконтролирани изпитвания). Диспозицията на фенилбутирата и неговите метаболити са проучени и при раково болни пациенти след интравенозна инфузия на натриев фенилбутират (до 2 g/m²) или фенилацетат.
Абсорбция
Фенилбутиратът се абсорбира бързо при прием на гладно. След единична доза от 5 g натриев фенилбутират, приет перорално под формата на таблетки, се откриват измерими нива на фенилбутирата в плазмата 15 минути след приема на дозата. Средното време до пиковата концентрация е 1,35 часа, а средната пикова концентрация е 218 µg/ml. Периодът на полуелиминиране е приблизително 0,8 часа.
Не е известен ефектът, който приемът на храна има върху абсорбцията.
Разпределение
Обемът на разпределение на фенилбутирата е 0,2 l/kg.
Биотрансформация
След единична доза от 5 g натриев фенилбутират под формата на таблетка, измерими нива на фенилацетат и фенилацетилглутамин в плазмата се откриват съответно на 30 и 60 минути след приемане на дозата. Средното време до пиковата концентрация е съответно 3,74 и 3,43 часа, а средната пикова концентрация е съответно 48,5 и 68,5 µg/ml. Периодът на полуелиминиране се изчислява съответно на 1,2 и 2,4 часа.
Проучвания с високи интравенозни дози фенилбутират показват нелинейна фармакокинетика, характеризираща се с метаболизъм на насищане до фенилацетилглутамин. Има доказателства за индуциране на клирънс при приемане на повтарящи се дози фенилацетат.
При многократни дози фенилацетат има доказателства за индукция на клирънс.
При мнозинството пациенти с нарушения на урейния цикъл или хемоглобинопатии, приемащи различни дози фенилбутират (300 - 650 mg/kg/ден до 20 g/ден), обаче, не се откриват плазмени нива на фенилацетат при сутрешни изследвания на гладно. При пациенти с нарушена чернодробна функция преобразуването на фенилацетата във фенилацетилглутамин може да протече сравнително по-бавно. Трима пациенти с цироза (от 6 изследвани), приели многократни перорални дози натриев фенилбутират (20 g/ден разделени в три приема), на третия ден показват постоянни нива на фенилацетат в плазмата, които са пет пъти по-високи от достигнатите след първата доза.
При здрави доброволци са открити свързани с пола различия във фармакокинетичните параметри на фенилбутирата и фенилацетата (AUC и Cmax около 30 - 50 % по-високи при жените), но не и при фенилацетилглутамина. Това може да се дължи на липофилността на натриевия фенилбутират и разликите в обема на разпределение вследствие на това.
Елиминиране
Приблизително 80 - 100 % от лекарственият продукт се отделя през бъбреците в рамките на
24 часа като конюгиран продукт – фенилацетилглутамин.
Фармацевтични данни - Ammonaps 500 mg
Микрокристална целулоза Магнезиев стеарат
Силициев диоксид, колоиден безводен
Бутилки от полиетилен с висока плътност, с капачки със защита срещу отваряне от деца, съдържащи 250 или 500 таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.