Aripiprazole Zentiva 5 mg - Tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Aripiprazole 5 mg
Арипипразол Zentiva е показан за лечение на шизофрения при възрастни и юноши на и над
15 години.
Арипипразол Zentiva е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство тип I и за предотвратяване на нови манийни епизоди при възрастни, които страдат предимно от манийни епизоди, и чиито манийни епизоди се повлияват от лечение с арипипразол (вж. точка 5.1)
Арипипразол Zentiva е показан за лечение до 12 седмици на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при юноши на и над 13 години (вж. точка 5.1).
Дозировка
Възрастни
Шизофрения
Препоръчителната начална дневна доза Арипипразол Zentiva е 10 mg или 15 mg, с поддържаща дневна доза 15 mg, приета веднъж дневно, независимо от храненето.
Арипипразол Zentiva е ефективен при доза варираща от 10 mg до 30 mg дневно. Не е доказана повишена ефикасност при дози, по-високи от препоръчителната дневна доза от 15 mg, въпреки че при отделни пациенти по-висока доза може да е от полза. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 30 mg.
Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I
Препоръчителната начална доза Арипипразол Zentiva е 15 mg, приета веднъж дневно, независимо от храненето, като монотерапия или комбинирана терапия (вж. точка 5.1). При някои пациенти по-високи дози може да са от полза. Максималната дневна доза не трябва да надвишава 30 mg.
Предотвратяване на рецидиви на манийни епизоди при биполярно разстройство тип I
За предотвратяване на рецидиви на манийни епизоди при пациенти, приемали арипипразол като монотерапия или комбинирана терапия, лечението продължава при същата доза. Промени
в дневната дозировка, включително намаляване на дозата, трябва да се обмислят в зависимост от клиничното състояние.
Педиатрична популация
Шизофрения при юноши на и над 15 години и по-големи
Препоръчителната доза Арипипразол Zentiva е 10 mg/дeн, приета веднъж дневно, независимо от храненето. Лечението започва с доза от 2 mg (като се използва подходящ лекарствен продукт, съдържащ арипипразол) в продължение на 2 дни, титрирана до 5 mg за още 2 дни за достигане на препоръчителната дневна доза от 10 mg. При необходимост, последващо увеличение на дозата трябва да се направи със стъпки от 5 mg, без да се надвишава максималната дневна доза от 30 mg (вж. точка 5.1).
Арипипразол Zentiva е ефикасен при дози от 10 до 30 mg/ден. Не е доказана повишена ефикасност при дневни дози, по-високи от 10 mg, въпреки че някои пациенти може да се повлияят благоприятно от по-високиа доза.
Арипипразол Zentiva не се препоръчва за пациенти с шизофрения на възраст под 15 години, поради недостатъчни данни за ефикасност и безопасност (вж. точки 4.8 и 5.1).
Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при юноши на и над 13 години Препоръчителната доза Арипипразол Zentiva е 10 mg приета веднъж дневно, независимо от храненето. Лечението трябва да започне с 2 mg (като се използва подходящ лекарствен продукт, съдържащ арипипразол) за 2 дни, титрира се до 5 mg за още 2 дни, за да се достигне препоръчителната дневна доза от 10 mg.
Продължителността на лечението трябва да е минималната, необходима за контрол на симптомите, без да надвишава 12 седмици. Не е доказано повишаване на ефикасността при дози, по-високи от 10 mg дневно, а дневна доза от 30 mg се свързва със съществено по-висока честота на значителни нежелани лекарствени реакции, включително екстрапирамидни събития, сомнолентност, отпадналост и увеличение на теглото (вж. точка 4.8). По тази причина дози, по-високи от 10 mg дневно, трябва да се прилагат само в изключителни случаи и при стриктно клинично проследяване (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).
Съществува повишен риск от нежелани лекарствени реакции, свързани с арипипразол, за по-младите пациенти. По тази причина Арипипразол Zentiva не се препоръчва за употреба при пациенти на възраст под 13 години (вж. точки 4.8 и 5.1).
Раздразнителност, свързана с аутизъм
Безопасността и ефикасността на Арипипразол Zentiva при деца и юноши на възраст под
18 години все още не са установени. Наличните до момента данни са описани в точка 5.1, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Тикове, свързани със синдрома на Tourrette
Безопасността и ефикасността на арипипразол при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години все още не са установени. Наличните до момента данни са описани в точка 5.1, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.
Специални популации
Чернодробно увреждане
Не се налага промяна на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Няма достатъчно данни за препоръки относно схема на прилагане при пациенти с тежко чернодробно увреждане. При тези пациенти е необходимо внимателно определяне на дозата. При пациентите с тежко чернодробно увреждане обаче максималната дневна доза от 30 mg трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Hе се изисква промяна на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Старческа възраст
Hе е установена безопасността и ефикасността на арипипразол за лечение на шизофрения или манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при пациенти на и над 65 годишна възраст. Поради по-голямата чувствителност на тази популация, започване на лечение с по-ниски дози трябва да се има предвид, в случаите когато това е клинично оправдано (вж. точка 4.4).
Пол
Hе е необходима промяна на дозата при пациентите от женски пол в сравнение с тези от мъжки (вж. точка 5.2).
Тютюнопушене
Като се има предвид метаболитния път на арипипразол, не се налага промяна на дозата при пушачи (вж. точка 4.5).
Адаптиране на дозата поради взаимодействия
В случай на едновременно приложение на арипипразол със силни инхибитори на CYP3A4 или CYP2D6, дозата на арипипразол трябва да се редуцира. При спиране на лечението с инхибитори на CYP3A4 или CYP2D6 (изваждането им от комбинираното лечение), дозата на арипипразол трябва да се повиши (вж. точка 4.5).
При едновременно приложение на арипипразол със силни индуктори на CYP3A4, дозата на арипипразол трябва да се повиши. При спиранe на лечението с индуктори на CYP3A4 (изваждането им от комбинираното лечение), дозата на арипипразол трябва да се понижи до обичайната препоръчителна доза (вж. точка 4.5).
Начин на приложение
Арипипразол Zentiva е за перорално приложение.
Таблетките, диспергиращи се в устата, могат да се използват като алтернатива на Арипипразол
Zentiva таблетки при пациенти, които трудно гълтат Арипипразол Zentiva таблетки (вж. точка 5.2).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
По време на антипсихотичното лечение, подобряването на клиничното състояние на пациента може да отнеме от няколко дни до няколко седмици, като през този период пациентите трябва да бъдат под постоянно наблюдение.
Суицидност
Възникването на суицидно поведение е присъщо за психичните заболявания и афективните разстройства и в някои случаи за него се съобщава скоро след започване или след смяна на лечението с антипсихотици, включително и с арипипразол (вж. точка 4.8). Лечението с антипсихотици трябва да се съпътства с внимателно наблюдение на високорисковите пациенти.
Сърдечносъдови нарушения
Арипипразол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с доказано сърдечносъдово заболяване (анамнеза за инфаркт на миокарда или исхемична болест на
сърцето, сърдечна недостатъчност или нарушения на проводимостта), мозъчно-съдово заболяване, условия, които биха довели до предразположение на пациентите към хипотония (обезводняване, хиповолемия и лечение с антихипертензивни лекарствени продукти) или към хипертония, в това число ускорена или злокачествена.
Съобщени са случаи на венозна тромобемболия (ВТЕ) при пациенти, приемащи антипсихотични лекарствени продукти. Тъй като при тези пациенти често се наблюдават придобити рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори следва да бъдат идентифицирани преди и по време на терапията с арипипразол и да се предприемат превантивни мерки.
Удължаване на QT интервала
При клинични проучвания на арипипразол, честотата на удължаване на QT интервала е била сравнима с плацебо. Арипипразол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с фамилна анамнеза за удължаване на QT интервала (вж. точка 4.8).
Тардивна дискинезия
При клинични проучвания с продължителност една година или по-малко, има нечести съобщения за появила се дискинезия по време на лечението с арипипразол. При появата на признаци и симптоми на тардивна дискинезия при пациенти на лечение с арипипразол, трябва да се обмисли възможността за намаляване на дозата или прекратяване на лечението
(вж. точка 4.8). Тези симптоми може временно да се влошат или да се появят, дори след спиране на лечението.
Други екстрапирамидни симптоми (EPS)
В клинични проучвания на арипипразол при деца са наблюдавани акатизия и паркинсонизъм. При появата на признаци и симптоми на други EPS при пациенти приемащи арипипразол, трябва да се обмисли възможността за намаляване на дозата и внимателно клинично наблюдение.
Невролептичен малигнен синдром (NMS)
NMS е потенциално летален комплекс от симптоми, свързан с антипсихотици. При клинични проучвания са докладвани редки случаи на NMS по време на лечение с арипипразол.
Клиничните прояви на NMS са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушен ментален статус и данни за автономна нестабилност (промени в пулса или кръвното налягане, тахикардия, диафореза и сърдечна аритмия). Допълнително може да са налице и повишени стойности на креатин фосфокиназата, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатъчност.
Съобщава се също така, обаче, и за повишени стойности на креатин фосфокиназа и рабдомиолиза, които не са непременно във връзка с NMS. Ако пациент развие признаци или симптоми, показателни за NMS, или има необяснимо висока температура без допълнителни клинични прояви на NMS, приемът на всички антипсихотици, включително арипипразол, трябва да се преустанови (вж. точка 4.8).
Гърчове
При клинични проучвания са докладвани нечести случаи на гърчове по време на лечение с арипипразол. Ето защо арипипразол трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които имат анамнеза за гърчове или имат състояния, свързани с гърчове (вж. точка 4.8).
Възрастни пациенти с психоза, свързана с деменция
Повишена смъртност
В три плацебо-контролирани проучвания на арипипразол при възрастни пациенти (n = 938, средна възраст 82,4 г., от 56 до 99 г) с психоза, свързана с болестта на Алцхаймер, пациентите, лекувани с арипипразол, са били изложени на по-голям риск от смърт в сравнение с групата на плацебо. Честотата на смърт при лекуваните с арипипразол пациенти е била 3,5 % в сравнение с 1,7 % при групата с плацебо. Макар че причините за смъртта са били различни, повечето случаи са били свързани със сърдечносъдови инциденти (напр. сърдечна недостатъчност, внезапна смърт) или инфекции (напр. пневмония) (вж. точка 4.8).
Цереброваскуларни нежелани реакции
В същите проучвания се съобщава за цереброваскуларни нежелани реакции (напр. инсулт, преходна исхемична атака), в т.ч. и летален изход (средна възраст 84 г., от 78 до 88 г.). Общо при 1,3 % от лекуваните с арипипразол пациенти се съобщава за цереброваскуларни нежелани реакции, в сравнение с 0,6 % от плацебо-лекувани пациенти. Разликата не е статистически значима. В едно клинично проучванепроучване с фиксирана доза обаче се съобщава за значима връзка между дозата и отговора по отношение на цереброваскуларните нежелани реакции при пациенти, лекувани с арипипразол (вж. точка 4.8).
Арипипразол не е показан за лечение на пациенти с психоза, свързана с деменция. Хипергликемия и захарен диабет
Има съобщения за хипергликемия, в някои случаи прекомерна и свързана с кетоацидоза или хиперосмоларна кома или смърт при пациенти, лекувани с атипични антипсихотици, включително арипипразол. Рисковите фактори, които могат да предразположат пациентите към тежки усложнения, включват затлъстяване и фамилна анамнеза за диабет. В клиничните проучвания с арипипразол не са наблюдавани значими различия по отношение на честотата на нежеланите реакции, свързани с хипергликемия (включително диабет), или по отношение на абнормни лабораторни стойности на гликемия в сравнение с плацебо. Няма точна оценка на риска за свързани с хипергликемията нежелани реакции при пациентите, лекувани с арипипразол и с други атипични антипсихотици, за да може да се направи директно сравнение. Пациентите, лекувани с някакви антипсихотици, включително и арипипразол, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на хипергликемия (напр. полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), като състоянието на пациенти със захарен диабет или с рискови фактори за захарен диабет трябва редовно да се проследява, поради опасност от влошаване на глюкозния контрол (вж. точка 4.8).
Свръхчувствителност
При арипипразол могат да възникнат реакции на свръхчувствителност, характеризиращи се с алергични симптоми (вж. точка 4.8).
Увеличаване на теглото
Увеличаване на теглото се наблюдава често при пациенти с шизофрения и биполярна мания поради съпътстващи заболявания, използване на антипсихотици, за които се знае, че водят до увеличено тегло, нездравословен начин на живот, като може да се стигне до тежки усложнения. За увеличаване на теглото се съобщава в постмаркетинговия период при пациенти, на които е предписан арипипразол. Ако има такива случаи, те са обикновено при пациенти със значителни рискови фактори, например предишно заболяване от диабет, нарушения на щитовидната жлеза или аденом на хипофизата. В клиничните проучвания няма данни, че арипипразол предизвиква клинично значимо увеличаване на теглото при възрастни (вж. точка 5.1). В клинични проучвания при юноши с биполярна мания, арипипразол се свързва с увеличаване на теглото след 4-седмично лечение. Юноши с биполярна мания трябва да се проследяват за увеличаване
на теглото. Ако се наблюдава клинично значимо увеличение на теглото, трябва да се обмисли намаляване на дозата (вж. точка 4.8).
Дисфагия
Езофагеален дисмотилитет и аспириране са свързани с употребата на антипсихотици, включително арипипразол. Арипипразол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с риск от аспирационна пневмония.
Хазартна зависимост и други разстройства в контрола на импулсите
Пациентите могат да изпитват повишени влечения, особено към хазарт, както и невъзможност за контрол на тези влечения, докато приемат арипипразол. Другите съобщени влечения включват: повишени сексуални желания, компулсивно пазаруване, преяждане или компулсивно преяждане и други видове импулсивно и компулсивно поведение. Важно е лекарите, предписващи лекарството, да разпитват пациентите или техните болногледачи специално за развитието на ново или повишено влечение към хазарт, сексуални желания, компулсивно пазаруване, преяждане или компулсивно преяждане, или други влечения по време на лечението с арипипразол. Трябва да се отбележи, че симптомите на разстройства в контрола на импулсите, могат да са свързани с основното заболяване; въпреки това, в някои случаи се съобщава за прекратяване на влеченията при намаляване на дозата или спиране на приема на лекарствения продукт. Разстройствата в контрола на импулсите могат да навредят на пациента и други хора, ако не бъдат разпознати. Обмислете намаляване на дозата или спиране на лекарството, ако пациентът развие подобни влечения, докато приема арипипразол (вж.
точка 4.8)
Пациенти със съпътстващ синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD)
Въпреки че биполярното разстройство тип I и ADHD много често са съпътстващи заболявания, са налични много ограничени данни за безопасност при едновременно приложение на арипипразол и стимуланти; поради това се изисква особено внимание, когато тези лекарствени продукти се прилагат едновременно.
Падания
Арипипразол може да причини сънливост, постурална хипотония, моторна и сензорна нестабилност, които могат да доведат до падания. Необходимо е внимание, когато се лекуват пациенти с по-висок риск, и трябва да се обмисли по-ниска начална доза (напр. пациенти в старческа възраст или изтощени пациенти; вж. точка 4.2).
Лактоза
Арипипразол Zentiva таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Натрий
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Поради своя α1-адренергичен рецепторен антагонизъм, арипипразол може да усили ефекта на някои антихипертензивни лекарствени продукти.
Поради основните ефекти на арипипразол върху централната нервна система (ЦНС) е необходимо повишено внимание при приложение на арипипразол в комбинация с алкохол или други лекарствени продукти, действащи върху ЦНС, с припокриващи се нежелани лекарствени реакции, като седация (вж. точка 4.8).
Трябва да се внимава много, ако арипипразол се прилага едновременно с лекарствени продукти, причиняващи удължаване на QT интервала или електролитен дисбаланс.
Възможност за въздействие на други лекарствени продукти върху арипипразол
H2-антагонистът фамотидин, инхибитор на стомашната киселинност, намалява скоростта на абсорбция на арипипразол, но този ефект няма клинична значимост.
Арипипразол се метаболизира чрез множество метаболитни пътища, включващи ензимните системи СYP2D6 и CYP3A4, но не и CYP1A. Ето защо при пушачи не се налага промяна на дозата.
Хинидин и други CYP2D6 инхибитори
В клинично проучванепроучване при здрави доброволци силeн инхибитор на CYP2D6 (хинидин) води до повишаване на AUC на арипипразол със 107 %, докато стойността на Cmax остава непроменена. AUC и Cmax на дехидроарипипразол, който е активен метаболит на арипипразол, намаляват съответно с 32 % и 47 %. При едновременното приложение на арипипразол с хинидин, дозата на арипипразол трябва да се намали почти наполовина спрямо обичайно предписваната доза. Подобни ефекти може да се очакват и при други силни инхибитори на CYP2D6, като флуоксетин и пароксетин, поради което е необходимо същото редуциране на дозата.
Кетоконазол и други CYP3A4 инхибитори
В клинично проучванепри здрави доброволци, силeн инхибитор на CYP3A4 (кетоконазол) повишава AUC и Cmax на арипипразол съответно с 63 % и 37 %. AUC и Cmax на дехидроарипипразол се повишават съответно със 77 % и 43 %. При бавни CYP2D6 метаболизатори едновременното приложение на силни инхибитори на CYP3A4 може да доведе до по-високи плазмени концентрации на арипипразол в сравнение с тези при бързи CYP2D6 метаболизатори. Когато се обмисля едновременно приложение на кетоконазол или други силни инхибитори на CYP3A4 и арипипразол, потенциалните ползи трябва да надвишават потенциалните рискове за пациента. При едновременно приложение на кетоконазол и арипипразол, дозата на арипипразол трябва да се намали наполовина, спрямо обичайно прилаганата доза. Подобни ефекти може да се очакват и при други силни инхибитори на CYP3A4, като итраконазол и HIV протеазни инхибитори, поради което е необходимо същото редуциране на дозата (вж. точка 4.2).
При преустановяване на приема на CYP2D6 или CYP3A4 инхибитор, дозата на арипипразол трябва да се повиши до тази прилагана преди започване на комбинираното лечение.
Когато слаби инхибитори на CYP3A4 (напр. дилтиазем) или CYP2D6 (напр. есциталопрам) се използват едновременно с арипипразол, може да се очаква слабо повишаване на плазмените концентрации на арипипразол.
Карбамазепин и други CYP3A4 индуктори
След едновременно приложение на карбамазепин, силен индуктор на CYP3A4, и перорален арипипразол на пациенти с шизофрения или шизоафективно разстройство, измерените геометрични средни стойности на Cmax и AUC на арипипразол са били по-ниски със съответно 68 % и 73 %, спрямо тези при самостоятелното приложение на арипипразол (30 mg). По същия начин геометричните средни стойности на Cmax и AUC на дехидроарипипразол след едновременно приложение с карбамазепин са по-ниски съответно с 69 % и 71 %, спрямо тези при самостоятелното приложение на арипипразол.
При едновременно приложение на арипипразол и карбамазепин, дозата на арипипразол трябва да бъде удвоена. Подобни ефекти може да се очакват и при съпътстващата употреба на арипипразол и други индуктори на CYP3A4 (като рифампицин, рифабутин, фенитоин, фенобарбитал, примидон, ефавиренц, невирапин и жълт кантарион), което налага подобно повишаване на дозата. При преустановяване на приема на силните CYP3A4 индуктори, дозата на арипипразол трябва да се редуцира до препоръчителната доза.
Валпроат и литий
При едновременната употреба на валпроат или литий с арипипразол не е наблюдавана клинично значима промяна в концентрациите на арипипразол и поради това не е необходимо коригиране на дозата, когато валпроат или литий се употребяват с арипипразол.
Потенциална възможност на арипипразол да въздейства върху други лекарствени продукти
В клинични проучвания дози от 10 - 30 mg дневно арипипразол не са показали значим ефект върху метаболизма на субстратите на CYP2D6 (съотношение
декстрометорфан/3-метоксиморфинан), CYP2C9 (варфарин), CYP2C19 (омепразол) и CYP3A4 (декстрометорфан). Освен това арипипразол и дехидроарипипразол не са показали потенциал за въздействие върху CYP1A2-медиирания метаболизъм in vitro. Ето защо не се очаква арипипразол да доведе до клинично значими лекарствени взаимодействия, медиирани от тези ензими.
При едновременното приложение на арипипразол с валпроат, литий или ламотрижин, не са наблюдавани клинично значими промени в концентрациите на валпроат, литий или ламотрижин.
Серотонинов синдром
Съобщават се случаи на серотонинов синдром при пациенти, приемащи арипипразол, като възможните признаци и симптоми, свързани с това състояние, могат да се появяват особено при съпътстваща употреба на серотонинергични лекарствени продукти, като например селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин/селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин-норадреналин (SSRI/SNRI) или такива, за които е известно, че повишават концентрациите на арипипразол (вж. точка 4.8).
Бременност
Не са провеждани адекватни и добре контролирани проучвания с арипипразол при бременни жени. Докладвани са конгенитални аномалии, обаче, не може да се установи причинно-следствена връзка с арипипразол. Проучванията при животни не изключват възможността за развитие на токсичност (вж. точка 5.3). Пациентките трябва да бъдат съветвани да уведомят лекуващия лекар в случай на поява на бременност или ако планират такава по време на лечението с арипипразол. Поради недостатъчните данни за безопасност при хора и резултатите, получени от репродуктивните проучвания при животни, този лекарствен продукт не трябва да се прилага по време на бременност, освен в случаите, когато очакваната полза ясно оправдава потенциалния риск за плода.
При новородени, изложени на антипсихотици (включително арипипразол) през третия триместър на бременността, има риск от нежелани лекарствени реакции, включващи екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане след раждането, които могат да варират по тежест и продължителност. Докладвани са случаи на възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сомнолентност, респираторен дистрес или хранителни разстройства. Затова новородените трябва да бъдат внимателно мониторирани (вж. точка 4.8).
Кърмене
Арипипразол/метаболитите се екскретират в кърмата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати/да не се започва терапия с арипипразол, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението за жената.
Фертилитет
Арипипразол не уврежда фертилитета въз основа на данни от проучвания за репродуктивна токсичност.
Aрипипразол повлиява в малка до умерена степен способността за шофиране и работа с машини в резултат на потенциалните ефекти върху нервната система и зрението като седация, сомнолентност, синкоп, замъглено зрение, диплопия (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции при плацебо-контролирани проучвания са акатизия и гадене, появяващи се при над 3 % от пациентите, лекувани с арипипразол перорално.
Табличен списък на нежеланите реакции
Честотата на нежелани лекарствени реакции (НЛР), свързани с арипипразол, са изброени в таблица по-долу. Таблицата се основава на нежелани събития, докладвани по време на клиничните проучвания и/или постмаркетинговата употреба.
Всички НЛР са изброени по системо-органен клас и честота; много чести (≥ 1/10), чести
(≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
При всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Честотата на нежеланите реакции, съобщени по време на постмаркетинговата употреба, не може да бъде определена, тъй като те са получени от спонтанни съобщения. Следователно честотата на тези нежелани събития се определя като „с неизвестна честота“.
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Нарушения накръвта и лимфната система | ЛевкопенияНеутропения Тромбоцитопения | ||
| Нарушения на имунната система | Алергична реакция (например анафилактична реакция, ангиоедем, включително подуване на езика, едем на езика, едем на лицето, алергиченпруритус или уртикария) | ||
| Ендокринни нарушения | Хиперпролактинемия Пониженпролактин в кръвта | Диабетна хиперосмоларна кома Диабетна кетоацидоза |
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Захарен диабет | Хипергликемия | Хипонатремия Анорексия |
| Психични нарушения | Безсъние Тревожност Безпокойство | Депресия Xиперсексуалност | Cуициден опит, суицидна идеация и извършено самоубийство (вж.точка 4.4)Хазартна зависимост Разстройства в контрола на импулсите Преяждане Компулсивно пазаруване ПориоманияАгресия Възбуда Нервност |
| Нарушения на нервната система | Акатизия Екстрапирамидни нарушения Тремор Главоболие СедацияСомнолентност Замаяност | Тардивна дискинезия ДистонияСиндром на неспокойните крака | Hевролептичен малигнен синдромГенерализиран тонично-клоничен припадък тип„grand mal„ Серотонинов синдром Нарушение на говора |
| Нарушения на очите | Замъглено зрение | Диплопия Фотофобия | Окулогирична криза |
| Сърдечни нарушения | Тахикардия | Внезапна необяснима смъртTorsades de pointes Камерна аритмия Сърдечен арест Брадикардия | |
| Съдови нарушения | Ортостатична хипотония | Венозна тромбоемболия (включително белодробна емболия и дълбока венозна тромбоза) ХипертонияСинкоп | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Хълцане | Аспирационна пневмония Ларингоспазъм Орофарингеален спазъм | |
| Стомашно-чревни нарушения | Констипация Диспепсия ГаденеХиперсаливация Повръщане | Панкреатит Дисфагия ДиарияКоремен дискомфорт Cтомашен дискомфорт | |
| Хепатобилиарни нарушения | Чернодробна недостатъчност ХепатитЖълтеница | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив Реакция нафоточувствителност АлопецияХиперхидроза |
| Чести | Нечести | С неизвестна честота | |
| Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) | |||
| Нарушения на мускулно-скелетната системаи съединителната тъкан | Pабдомиолиза Миалгия Cкованост | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | Инконтиненция на урина Задържане на урина | ||
| Състояния, свързани с бременността, родовия ипослеродовия период | Синдром на отнемане при новороденото (вж.точка 4.6) | ||
| Нарушения на репродуктивната система и гърдите | Приапизъм | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора | Нарушения в терморегулацията (например хипотермия, пирексия)Болка в гърдите Периферен оток | |
| Изследвания | Намалено тегло Увеличено тегло Повишена аланин аминотрансфераза Повишена аспартат аминотрансфераза Повишена гама глутамил трансферазаПовишена алкална фосфатазаУдължен QT интервал Повишена кръвна захар Повишен гликиран хемоглобинФлуктуация на кръвната захарПовишена креатин фосфокиназа |
Описание на избрани нежелани реакции
Възрастни
Екстрапирамидни симптоми (EPS)
Шизофрения - при продължително, 52-седмично контролирано проучване, при пациентите на лечение с арипипразол като цяло е наблюдавана по-ниска честота (25,8 %) на EPS, включително паркинсонизъм, акатизия, дистония и дискинезия, в сравнение с пациентите, лекувани с халоперидол (57,3 %). При продължително, 26-седмично, плацебо-контролирано проучване, честотата на EPS е 19 % при пациентите на лечение с арипипразол и 13,1 % при пациентите на плацебо. В друго дългосрочно 26-седмично контролирано проучване, честотата
на EPS е 14,8 % при пациентите на лечение с арипипразол и 15,1 % при пациентите на лечение с оланзапин.
Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I – при 12-седмично контролирано проучване честотата на EPS e 23,5 % при пациентите на лечение с арипипразол и 53,3 % при пациентите на лечение с халоперидол. В друго 12-седмично проучване честотата на EPS e 26,6 % при пациентите на лечение с арипипразол и 17,6 % при пациентите на лечение с литий. При дългосрочната 26-седмична поддържаща фаза на плацебо-контролирано проучване, честотата на EPS е 18,2 % при пациентите на лечение с арипипразол и 15,7 % при пациентите на плацебо.
Акатизия
При плацебо-контролирани проучвания, честотата на акатизия при пациенти с биполярно разстройство е била 12,1 % при лекуваните с арипипразол и 3,2 % при групата на плацебо. При пациентите с шизофрения честотата на акатизия е 6,2 % при лекуваните с арипипразол и 3,0 % при групата на плацебо.
Дистония
Ефект на класа – симптомите на дистония, удължени абнормни контракции на мускулни групи, могат да се появят при чувствителни индивиди по време на първите няколко дни на лечение. Симптомите на дистония включват: спазъм на вратните мускули, понякога прогресиращ до стягане в гърлото, затруднено преглъщане, затруднено дишане и/или протрузия на езика. Въпреки че тези симптоми могат да се появят и при ниски дози, те се появяват по-често и са по-тежки при по-силните антипсихотици и при по-високи дози антипсихотици от първо поколение. Повишен риск от остра дистония се наблюдава при мъжете и при по-младите възрастови групи.
Пролактин
В клинични проучвания за одобрените показания и в постмаркетинговия период, при използване на арипипразол се наблюдава както увеличение, така и намаление на серумния пролактин в сравнение с изходното ниво (вж. точка 5.1).
Лабораторни параметри
При сравнението на арипипразол и плацебо, по отношение на броя пациенти, при които са наблюдавани клинично значими промени в рутинните лабораторни и липидните параметри (вж. точка 5.1), не са наблюдавани клинично значими различия. Повишаване на CPK (креатин фосфокиназата), обикновено преходно и асимптомно, е наблюдавано при 3,5 % от пациентите на лечение с арипипразол в сравнение 2,0 % от пациентите на плацебо.
Педиатрична популация
Шизофрения при юноши на и над 15 години
В краткосрочно плацебо-контролирано клинично проучване, включващо 302 юноши
(13 до 17 години) с шизофрения, честотата и вида на нежеланите лекарствени реакции са подобни на наблюдаваните при възрастни пациенти, с изключение на следните нежелани събития, които са наблюдавани по-често при юноши, приемащи арипипразол, отколкото при възрастни, приемащи арипипразол (и по-често в сравнение с плацебо): сомнолентност/седация и екстрапирамидни нарушения са докладвани много често (≥ 1/10), сухота в устата, повишен апетит и ортостатична хипотония са докладвани често (≥ 1/100, < 1/10).
Профилът на безопасност в 26-седмично, отворено разширено проучване е подобен на профила на безопасност на краткосрочното, плацебо-контролирано проучване.
Профилът на безопасност в дългосрочно, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване е също сходен, с изключение на следните реакции, които се съобщават по-често, отколкото при педиатрични пациенти, приемащи плацебо: намаляване на теглото, повишаване на инсулина в кръвта, аритмия и левкопения се съобщават често (≥ 1/100, < 1/10).
В сборната популация юноши с шизофрения (13 до 17 години) с експозиция до 2 години, честотата на ниски серумни нива на пролактин при юноши от женски пол (<3 ng/ml) и от мъжки пол (<2 ng/ml) е съответно 29,5 % и 48,3 %. В популация юноши (13 до 17 години) с шизофрения с експозиция на арипипразол от 5 до 30 mg в продължение на до 72 месеца, честотата на ниски серумни нива на пролактин при женският пол (<3 ng/ml) и мъжкият пол (<2 ng/ml) е съответно 25,6 % и 45,0 %.
В две дългосрочни проучвания при пациенти юноши (13 до 17 години) с шизофрения и биполярно разстройство, лекувани с арипипразол, честотата на ниски серумни нива на пролактин при жени (< 3 ng/ml) и мъже (< 2 ng/ml) е съответно 37,0 % и 59,4 %.
Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I при юноши на и над 13 години Честотата и типа на нежеланите лекарствени реакции при юноши с биполярно разстройство тип I са подобни на тези при възрастни, с изключение на следните: много чести (≥ 1/10)
сомнолентност (23,0 %), екстрапирамидно нарушение (18,4 %), акатизия (16,0 %) и отпадналост (11,8 %); чести (≥ 1/100, < 1/10) болка в горната абдоминална област, увеличение на сърдечната честота, увеличаване на теглото, повишен апетит, мускулно потрeпване и дискинезия.
Следните нежелани лекарствени реакции са имали вероятен дозозависим характер: екстрапирамидно нарушение (със следната честота 10 mg, 9,1 %; 30 mg, 28,8 %; плацебо, 1,7 %); и акатизия (със следната честота 10 mg, 12,1 %; 30 mg, 20,3 %; плацебо, 1,7 %).
Средните промени в телесното тегло при юноши с биполярно разстройство тип I на 12-та и
30-та седмица за арипипразол са 2,4 kg и 5,8 kg и при плацебо съответно 0,2 kg и 2,3 kg.
При педиатричната популация, сомнолентност и отпадналост са наблюдавани по-често при пациенти с биполярно разстройство, отколкото при пациенти с шизофрения.
При педиатричната популация с биполярно разстройство (10 до 17 години) при експозиция до
30 седмици, честотата на ниски нива на пролактин в серума при индивиди от женски пол (<3 ng/ml) и индивиди от мъжки пол (<2 ng/ml) е съответно 28,0 % и 53,3 %.
Хазартна зависимост и други разстройства в контрола на импулсите
Възможна е поява на хазартна зависимост, хиперсексуалност, компулсивно пазаруване и преяждане или компулсивно преяждане при пациенти, лекувани с арипипразол (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Признаци и симптоми
При клинични проучвания и от постмаркетинговия опит е установено, че случайното или умишлено остро предозиране само с арипипразол при възрастни пациенти, за които е събщено, че са приели приблизително дози до 1 260 mg, не е довело до летален изход. Наблюдаваните симптоми и признаци с потенциално клинично значение включват летаргия, повишено кръвно налягане, сънливост, тахикардия, гадене, повръщане и диария. Освен това има съобщения за инцидентно предозиране само с арипипразол (достигащо до 195 mg) при деца без летален изход. Потенциално сериозните признаци и симптоми от медицинска гледна точка, включват сомнолентност, преходна загуба на съзнание и екстрапирамидни симптоми.
Лечение при предозиране
Лечението при предозиране трябва да включва поддържащо лечение, осигуряване на проходими дихателни пътища, оксигенация и вентилация, както и назначаването на симптоматично лечение. Трябва да се има предвид вероятността от употребата на няколко лекарствени продукта. Затова е необходимо да се започне незабавно мониториране на сърдечносъдовата система, което трябва да включва непрекъснато електрокардиографско проследяване за улавянето на възможна аритмия. При всяко потвърдено или подозирано предозиране с арипипразол е необходимо постоянно проследяване и наблюдение на пациента до неговото пълно възстановяване.
Активен въглен (50 g), приложен до 1 час след приема на арипипразол, намалява Cmax на арипипразол с около 41 % и AUC с около 51 %, което предполага възможност за лечение на предозирането с активен въглен.
Хемодиализа
Въпреки че няма данни относно ефекта на хемодиализата при лечение на предозирането с арипипразол, не се очаква хемодиализата да се окаже полезна в този случай, тъй като арипипразол се свързва във висока степен с плазмените протеини.
Фармакологични свойства - Aripiprazole 5 mg
Фармакотерапевтична група: психолептици, други антипсихотици, ATC код: N05AX12 Механизъм на действие
Предполага се, че ефикасността на арипипразол при шизофрения и биполярно разстройство тип I се дължи на комбинацията от частичен агонизъм спрямо допаминовите D2 и серотониновите 5-HT1A рецептори и антагонизъм спрямо серотониновите 5-HT2A рецептори. Арипипразол проявява антагонистични свойства при животински модели с допаминергична хиперктивност и агонистични свойства при животински модели с допаминергична хипоактивност. Арипипразол проявява висок афинитет на свързване in vitro с допаминовите D2 и D3, серотонинови 5-HT1A и 5-HT2A рецептори и умерен афинитет спрямо допаминовите D4, серотониновите 5-HT2C и 5-HT7, алфа1-адренергичните и H1 хистаминови рецептори.
Арипипразол проявява и умерен афинитет към местата на обратно поемане на серотонин и незначителен ефект към мускариновите рецептори. Взаимодействието с други рецептори, различни от допаминовите и серотонинови подтипове, обяснява някои от другите клинични ефекти на арипипразол.
Дози арипипразол от 0,5 до 30 mg, прилагани веднъж дневно при здрави доброволци за период от 2 седмици, водят до дозозависимо намаляване на свързването на 11C-раклоприд, специфичен D2/D3 рецепторен лиганд, в областта на каудата и путамена, установено с помощта на позитронна емисионна томография.
Клинична ефикасност и безопасност
Възрастни
Шизофрения
В три краткосрочни (4 до 6 седмици) плацебо-контролирани проучвания, включващи
1 228 възрастни пациенти с шизофрения, проявяваща се с позитивни или негативни симптоми, арипипразол е показал статистически значимо по-голямо подобрение на психичните симптоми, в сравнение с плацебо.
Арипипразол е ефективен по отношение на запазване на клиничното подобрение при продължително лечение при възрастни пациенти, показали отговор при започване на лечението. При проучване, контролирано с халоперидол, броят на повлиялите се пациенти, при които отговорът спрямо лекарствения продукт се е запазил в продължение на 52-седмици, е сходен при двете групи (арипипразол 77 % и халоперидол 73 %). По отношение на броя пациенти, завършили проучването, при групата на арипипразол той е значително по-голям
(43 %), в сравнение с халоперидол (30 %). Действителните скорове по скалите за оценка, използвани като вторични крайни точки, включително PANSS и скалата на Montgomery-Asberg за оценка на депресия (Montgomery-Åsberg Depression Rating Scale, MADRS) показват значително подобрение спрямо халоперидол.
При 26-седмично, плацебо-контролирано проучване при възрастни стабилизирани пациенти с хронична шизофрения, арипипразол е показал значително по-голямо редуциране на честотата на рецидивите, 34 % при групата на арипипразол и 57 % при плацебо.
Увеличаване на теглото
В клинични проучвания арипипразол не е показал, че води до клинично значимо повишаване на теглото. В 26-седмично, двойносляпо, многонационално проучване при шизофрения, контролирано с оланзапин, при 314 възрастни пациенти, при което увеличението на теглото е първична крайна точка, значително по-малко пациенти са имали най-малко 7 % повишаване на теглото спрямо изходните стойности (например увеличение на теглото с най-малко 5,6 kg при средно изходно тегло ~80,5 kg) при групата на арипипразол (n = 18, или 13 % от оценените пациенти), в сравнение с оланзапин (n = 45, или 33 % от оценените пациенти).
Липидни параметри
При сборен анализ на липидните параметри от плацебо-контролирани клинични проучвания при възрастни няма данни, че арипипразол причинява клинично значими промени в нивата на общия холестерол, триглицеридите, липопротеините с висока плътност (HDL) и липопротеините с ниска плътност (LDL).
Пролактин
Нивата на пролактин са оценявани във всички проучвания за всички дози арипипразол
(n = 28 242). Честотата на хиперпролактинемия или увеличаване на серумния пролактин при пациенти, лекувани с арипипразол (0,3 %), е подобна на тази при плацебо (0,2 %). При пациенти, които приемат арипипразол, медианата на времето до началото е 42 дни, а медианата на продължителност е 34 дни.
Честотата на хипопролактинемия или намаляване на серумния пролактин при пациенти, лекувани с арипипразол, е 0,4 % в сравнение с 0,02 % при пациенти, лекувани с плацебо. При пациенти, получаващи арипипразол, медианата на времето до началото е 30 дни, а медианата на продължителност е 194 дни.
Манийни епизоди при биполярно разстройство тип I
В две 3-седмични плацебо-контролирани проучвания при монотерапия с променливи дози при пациенти с маниен или смесен епизод на биполярно разстройство тип I, арипипразол е показал по-висока ефикасност спрямо плацебо при намаляване на маниийните симптоми за 3 седмици. Тези проучвания са включвали пациенти със или без психотични симптоми и със или без бързо циклично протичане.
В едно 3-седмично плацебо-контролирано проучване на монотерапия с фиксирана доза при пациенти с маниен или смесен епизод на биполярно разстройство тип I, арипипразол не е показал по-висока ефикасност спрямо плацебо.
В две 12-седмични, плацебо и активно контролирани проучвания при монотерапия при пациенти с маниен или смесен епизод на биполярно разстройство тип I, със или без психотични симптоми, арипипразол е показал по-висока ефикасност спрямо плацебо на 3-та седмица и поддържане на ефект, сравнимо с литий или халоперидол, на 12-та седмица. Арипипразол е показал и достигане на симптоматична ремисия на манията на 12-та седмица при част от пациентите, сравнима с тази при литий или халоперидол.
В едно 6-седмично плацебо-контролирано проучване при пациенти с маниен или смесен епизод на биполярно разстройство тип I, със или без психотични симптоми, които частично не се повлияват от монотерапия с литий или валпроат при терапевтични серумни нива за 2 седмици, добавянето на арипипразол като допълнително лечение е довело до по-висока ефикасност при намаляване на манийните симптоми в сравнение с монотерапията с литий или валпроат.
В едно 26-седмично плацебо-контролирано проучване, последвано от 74-седмично продължение при манийни пациенти, постигнали ремисия с арипипразол по време на стабилизационната фаза преди рандомизация, арипипразол е показал превъзходство над плацебо за предотвратяване на биполярни рецидиви, предимно за предотвратяване на мания, но не е показал превъзходство над плацебо за предотвратяване на рецивите на депресия.
При едно 52-седмично плацебо-контролирано проучване при пациенти с биполярно разстройство тип I с настоящ маниен или смесен епизод, които са достигнали стабилна ремисия (скала на Young за оценка на мания [Young Mania Rating Scale, YMRS] и MADRS с общ скор
≤ 12) на арипипразол (10 mg/дневно до 30 mg/дневно), добавен към литий или валпроат за
12 последователни седмици, добавеният арипипразол е показал превъзходство спрямо плацебо с 46 % понижен риск (коефициент на риск 0,54) при превенция на биполярен рецидив и 65 % понижен риск (коефициент на риск 0,35) при превенция на рецидив на мания спрямо добавеното плацебо, но не е показал превъзходство спрямо плацебо при превенция на рецидив на депресия. Добавеният арипипразол е показал превъзходство спрямо плацебо при вторичния показател за резултат, скорове по скалата „Глобално клинично впечатление – биполярна версия (Clinical Global Impression - Bipolar version, CGI-BP) за тежест на заболяването (SOI; мания).
В това проучване, избраните от изследователите пациенти са били на отворена монотерапия с литий или с валпроат, за да се установи частична липса на отговор. Пациентите са били стабилизирани за най-малко 12 последователни седмици с комбинацията от арипипразол и същия стабилизатор на настроението.
Стабилизираните пациенти след това са рандомизирани да продължат същия стабилизатор на настроението с двойносляпо приложение на арипипразол или плацебо. Четири подгрупи със стабилизатори на настроението са оценени в рандомизираната фаза: арипипразол + литий; арипипразол + валпроат; плацебо + литий; плацебо + валпроат.
Честотата по Kaplan-Meier на рецидив на епизод на настроението за рамото с допълнителна терапия са 16 % за арипипразол + литий и 18 % за арипипразол + валпроат, в сравнение с 45 % за плацебо + литий и 19 % за плацебо + валпроат.
Педиатрична популация
Шизофрения при юноши
В 6-седмично плацебо-контролирано клинично проучване, включващо 302 юноши с шизофрения (13 до 17 години), с позитивни или негативни симптоми, арипипразол се свързва със статистически значимо по-голямо подобрение на психотичните симптоми, в сравнение с плацебо. В субанализ при юношите на възраст между 15 и 17 години, представляващи 74 % от цялата включена в проучването популация, поддържане на ефекта се наблюдава в продължение на 26-седмичното отворено разширено проучване.
В едно 60- до 89-седмично, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване при юноши (n = 146; възраст 13 до 17 години) с шизофрения има статистически значима разлика в честотата на рецидив на психотични симптоми между групата на арипипразол (19,39 %) и тази на плацебо (37,50 %). Точковата оценка на коефициента на риск (HR) е 0,461
(95 % доверителен интервал, 0,242 до 0,879) в цялата популация. В подгрупов анализ точковата оценка на HR е 0,495 за пациентите на възраст от 13 до 14 години, в сравнение с 0,454 за пациентите на възраст от 15 до 17 години. Оценката на HR за по-младата възрастова група
(13 до 14 години) обаче не е точна, отразявайки по-малкия брой пациенти в тази група (арипипразол, n = 29; плацебо, n = 12), и доверителният интервал за тази оценка (вариращ от 0,151 до 1,628) не позволява да се направят изводи за наличието на ефект от лечението. За разлика от това 95%-ия доверителен интервал за HR в по-възрастната подгрупа (арипипразол,
n = 69; плацебо, n = 36) е от 0,242 до 0,879 и следователно може да се направи извод за ефект от лечението при по-възрастните пациенти.
Манийни епизоди при деца и юноши с биполярно разстройство тип I
Арипипразол е проучен в 30-седмично, плацебо-контролирано клинично проучване, включващо 296 деца и юноши (от 10 до 17 години), които са покривали критериите на DSM-IV (Диагностиче и статистически наръчник за психичните разстройства (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) четвърто издание) за биполярно разстройство тип I с манийни или смесени епизоди със или без психотична компонента и са имали Y-MRS резултат ≥20 на изходно ниво. Сред пациентите, включени в първичния анализ за ефикасност, 139 пациенти са имали съпътстваща диагноза ADHD (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието).
Арипипразол е показал превъзходство в сравнение с плацебо при промяна от изходното ниво на 4-та и 12-та седмица върху общия скор по Y-MRS. В post hoc анализ подобрението спрямо плацебо е по-изразено при пациентите със съпътстващ ADHD, в сравнение с групата без ADHD, където няма разлика спрямо плацебо. Превенцията на рецидиви не е установена.
Най-честите нежелани събития, свързани с лечението при пациенти, приемащи 30 mg, са екстрапирамидно нарушение (28,3 %), сомнолентност (27,3 %), главоболие (23,2 %) и гадене (14,1 %). Средното увеличение на теглото за 30-седмичния период на лечение е 2,9 kg, в сравнение с 0,98 kg при пациентите, приемали плацебо.
Раздразнителност, свързана с аутизъм при педиатрични пациенти (вж. точка 4.2) Арипипразол е проучван при пациенти на възраст от 6 до 17 години в две 8-седмични, плацебо-контролирани проучвания [едно с променливи дози (2 - 15 mg дневно) и едно с фиксирани дози (5, 10 или 15 mg дневно)] и едно 52-седмично отворено проучване. Приложението в тези проучвания е започнало с доза 2 mg дневно, увеличена до 5 mg дневно след една седмица и увеличавана с по 5 mg дневно всяка седмица до достигане на таргетната доза. Повече от 75 % от пациентите са под 13-годишна възраст. Арипипразол е показал статистически значимо по-голяма ефикасност в сравнение с плацебо по подскалата за раздразнителност Контролен списък за отклонения в поведението (Aberrant Behaviour Checklist). Клиничната значимост на тази находка обаче не е установена. Профилът на безопасност включва увеличаване на теглото и промени в нивата на пролактин. Продължителността на това дългосрочно проучване за безопасност е ограничена до 52 седмици. В сборните проучвания честотата на ниски серумни нива на пролактин при женският пол (<3 ng/ml) и мъжкият пол (<2 ng/ml) сред лекуваните с арипипразол пациенти е съответно 27/46 (58,7 %) и 258/298 (86,6 %). В плацебо-контролираните проучвания, средното увеличение на теглото е 0,4 kg в групата на плацебо и 1,6 kg при арипипразол.
Арипипразол също е проучван в дългосрочно, поддържащо, плацебо-контролирано проучване. След стабилизиране с арипипразол за 13 до 26 седмици (2 - 15 mg/дневно), пациентите със стабилeн отговор или са останали на арипипразол, или са преминали на плацебо за още
16 седмици. Честотата на рецидивите по Kaplan-Meier на 16-тата седмица е 35 % за арипипразол и 52 % за плацебо; коефициентът на риск за рецидив в рамките на 16 седмици (арипипразол/плацебо) е 0,57 (статистически незначителна разлика). Средното увеличение на теглото през фазата на стабилизиране с арипипразол (до 26-тата седмица) е 3,2 kg, а във втората фаза на проучването (16 седмици) се наблюдава допълнително средно увеличение от 2,2 kg за арипипразол в сравнение с 0,6 kg за плацебо. Екстрапирамидни симптоми са съобщавани главно по време на стабилизиращата фаза при 17 % от пациентите, а тремор – при 6,5 %.
Тикове, свързани със синдрома на Tourette при педиатрични пациенти (вж. точка 4.2) Ефикасността на арипипразол е проучена при педиатрични пациенти със синдром на Tourette (арипипразол: n = 99, плацебо: n = 44) в едно рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, 8-седмично проучване с дизайн – групи на лечение с фиксирани дози въз основа на теглото при дозов диапазон от 5 mg/ден до 20 mg/ден и начална доза 2 mg. Пациентите са на възраст от 7 до 17 години и имат среден скор 30 по Общ скор за тикове по Йейлската скала за обща тежест на тиковете (Total Tic Score on the Yale Global Tic Severity Scale, TTS-YGTSS) на
изходно ниво. Арипипразол показа подобрение от 13,35 по скалата TTS-YGTSS от изходното ниво до седмица 8 за групата на ниска доза (5 mg или 10 mg) и 16,94 за групата на висока доза (10 mg или 20 mg) в сравнение с подобрение от 7,09 при групата на плацебо.
Ефикасността на арипипразол при педиатрични пациенти със синдром на Tourette (арипипразол: n = 32, плацебо: n = 29) е оценена също при променлив дозов диапазон от 2 mg до 20 mg на ден и начална доза 2 mg в 10-седмично, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано проучване, проведено в Южна Корея. Пациентите са на възраст от 6 до 18 години и показват средна оценка 29 по TTS-YGTSS при изходните нива. Групата на арипипразол показва подобрение от 14,97 по TTS-YGTSS от изходното ниво до седмица 10 в сравнение с подобрение от 9,62 в групата на плацебо.
И при двете краткосрочни проучвания, клиничната значимост на получените данни за ефикасност не е установена, като се има предвид степента на лечебния ефект в сравнение с големия плацебо ефект и неясните ефекти относно психосоциалното функциониране. Липсват дългосрочни данни по отношение на ефикасността и безопасността на арипипразол при това променливо разстройство.
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с референтния лекарствен продукт, съдържащ арипипразол, в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечението на шизофрения и биполярно афективно разстройство тип I (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Арипипразол се абсорбира добре, като пикови плазмени концентрации се постигат в рамките на
3 до 5 часа след приема. Арипипразол претърпява минимален пресистемен метаболизъм. Абсолютната перорална бионаличност при таблетната форма е 87 %. Богатата на мазнини храна не повлиява фармакокинетиката на арипипразол.
Разпределение
Арипипразол се разпределя широко в целия организъм, като привидният обем на разпределение е 4,9 l/kg, показващ екстензивно екстраваскуларно разпределение. При терапевтични концентрации арипипразол и дехидроарипипразол се свързват над 99% със серумните протеини, предимно с албумина.
Биотрансформация
Арипипразол се метаболизира във висока степен в черния дроб чрез три пътя на биотрансформация: дехидрогениране, хидроксилиране и N-деалкилиране. В in vitro проучвания е установено, че ензимите CYP3A4 и CYP2D6 са отговорни за дехидрогенирането и хидроксилирането на арипипразол, а N-деалкилирането се катализира от CYP3A4.
Арипипразол е преобладаващата част от лекарствения продукт в системната циркулация. При стационарно състояние дехидроарипипразол, който е активния метаболит, представлява около 40% от AUC на арипипразол в плазмата.
Елиминиране
Средният елиминационен полуживот на арипипразол е приблизително 75 часа при бързи CYP2D6 метаболизатори и около 146 часа при бавни CYP2D6 метаболизатори.
Общият телесен клирънс на арипипразол е 0,7 ml/min/kg, като той е предимно чернодробен.
След еднократна перорална доза [14C]-маркиран арипипразол около 27 % от приложената радиоактивност се открива в урината, а около 60 % в изпражненията. По-малко от 1 % от непроменения арипипразол се екскретира с урината, около 18% се откриват в изпражненията в непроменен вид.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на арипипразол и дехидроарипипразол при педиатрични пациенти на възраст от 10 до 17 години е подобна на тази при възрастни пациенти след коригиране за разликата в телесното тегло.
Фармакокинетика при специални групи пациенти
Старческа възраст
Не са установени различия във фармакокинетиката на арипипразол при здрави доброволци в старческа възраст и по-млади възрастни индивиди, както и някакви забележими ефекти на възрастта при популационен фармакокинетичен анализ на пациентите с шизофрения.
Пол
Не са установени различия във фармакокинетиката на арипипразол при здрави мъже и жени, както и някакви забележими ефекти на пола при популационен фармакокинетичен анализ при пациенти с шизофрения.
Тютюнопушене
Популационната фармакокинетична оценка не е установила клинично значими ефекти на тютюнопушенето върху фармакокинетиката на арипипразол.
Раса
Популационната фармакокинетична оценка не показва доказателства за свързани с расата различия във фармакокинетиката на арипипразол.
Бъбречно увреждане
Установено е, че фармакокинетичните свойства на арипипразол и дехидроарипипразол при пациенти с тежко бъбречно заболяване са сходни с тези при млади здрави индивиди.
Чернодробно увреждане
При проучване с единична доза при пациенти с различна степен на чернодробна цироза (Child-Pugh клас A, B и C) не е установен значитeлен ефект на чернодробното увреждане върху фармакокинетиката на арипипразол и дехидроарипипразол, но в проучването са били включени само 3-ма пациенти с чернодробна цироза клас C, което е недостатъчно, за да се направи заключение относно техния метаболитен капацитет.
Фармацевтични данни - Aripiprazole 5 mg
Лактоза монохидрат Целулоза микрокристална Кросповидон Хидроксипропилцелулоза
Силициев диоксид, колоиден безводен Кроскармелоза натрий
Магнезиев стеарат
Блистери от OPA/Al/PVC/Al фолио (Al/Al блистер), картонена кутия Опаковки по: 14, 28, 49, 56 или 98 таблетки
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.