Myocet liposomal 50 mg - Powder, dispersion and solvent for concentrate for dispersion for infusion
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Myocet 50 mg
Myocet liposomal, в комбинация с циклофосфамид, е показан за лечение от първа линия на метастатичен карцином на гърдата при възрастни жени.
Употребата на Myocet liposomal трябва да бъде ограничена до звена, специализирани в приложението на цитотоксична химиотерапия и трябва да се прилага само под контрола на лекар с опит в приложението на химиотерапия.
Дозировка
Когато Myocet liposomal се прилага в комбинация с циклофосфамид (600 mg/m2), началната препоръчителна доза на Myocet liposomal е 60-75 mg/m2 на всеки три седмици.
По-възрастни хора
Безопасността и ефикасността на Myocet liposomal бяха оценени при 61 пациенти с метастатичен карцином на гърдата на възраст 65 и повече години. Данните от рандомизираните контролирани клинични проучвания показват, че ефикасността и сърдечната безопасност на Myocet liposomal при тази популация са сравними с отчетените при пациенти на възраст под
65 години.
Пациенти с чернодробно увреждане
Тъй като метаболизмът и екскрецията на доксорубицин се извършват предимно по хепатобилиарен път, преди и по време на терапия с Myocet liposomal трябва да се извърши оценка на хепатобилиарната функция.
Въз основа на ограничената информация натрупана при пациенти с чернодробни метастази, препоръчително е началната доза на Myocet liposomal да бъде намалена съобразно следната таблица.
| Функционални чернодробни изследвания | Доза |
| Билирубин < ГГН* и нормална AST | Стандартна доза от 60-75 mg/m2 |
| Билирубин < ГГН и повишена AST | Да се обмисли намаляване на дозата с 25% |
| Билирубин > ГГН, но < 50 μmol/l | намаляване на дозата с 50% |
| Билирубин > 50 μmol/l | намаляване на дозата със 75% |
* Горна граница на нормата
При възможност, Myocet liposomal трябва да се избягва при пациенти с билирубин > 50 μmol/l, тъй като препоръките се основават главно на екстраполации.
За намаляване на дозите поради други видове токсичност вижте точка 4.4.
Пациенти с бъбречно увреждане
Доксорубицин се метаболизира основно в черния дроб и се екскретира в жлъчката. Поради това, при пациенти с нарушена бъбречна функция не се налага промяна в дозата.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Myocet liposomal при деца на възраст до 17 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Преди приложение, Myocet liposomal трябва да се реконституира и допълнително да се разреди. Необходима е крайна концентрация между 0,4 mg/ml до 1,2 mg/ml доксорубицинов хидрохлорид. Myocet liposomal се прилага под формата на интравенозна инфузия в продължение на 1 час.
Myocet liposomal не трябва да се прилага интрамускулно или подкожно, или под формата на болус инжекция.
За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Миелосупресия
Терапията с Myocet liposomal предизвиква миелосупресия. Myocet liposomal не трябва да се прилага при лица с абсолютен брой на неутрофилите (АБН) под 1 500 клетки/µl или тромбоцити под 100 000/µl преди следващия цикъл. По време на терапия с Myocet liposomal трябва да се извършва внимателно хематологично мониториране (включително брой на левкоцити и тромбоцити, и хемоглобин).
Мета-анализът показва статистически значимо по-ниска честота на неутропения от степен 4 (RR = 0,82, p=0,005) при пациенти, лекувани с Myocet liposomal в сравнение със стандартен доксорубицин. Не са установени обаче значими разлики по отношение честотата на анемия, тромбоцитопения и епизоди с неутропенична треска.
Хематологичната, както и други видове токсичности могат да наложат намаляване на дозата или забавяния на циклите. По време на терапия се препоръчват следните модификации на дозата, които трябва да се извършват успоредно както за Myocet liposomal, така и за циклофосфамид. Дозирането последващо намалението на дозата се оставя на преценката на лекаря, отговарящ за пациента.
| Хематологична токсичност | |||
| Степен | Най-ниска стойност на АБН(клетки/µl) | Най-ниска стойност на броя на тромбоцитите(клетки/µl) | Модификация |
| 1 | 1 500 – 1 900 | 75 000 – 150 000 | Няма |
| 2 | 1 000 – под 1 500 | 50 000 – под 75 000 | Няма |
| 3 | 500 – 999 | 25 000 – под 50 000 | Изчакайте до АБН 1 500 или повече и/или тромбоцити 100 000 или повече, след коетонамалете дозата с 25% |
| 4 | Под 500 | Под 25 000 | Изчакайте до АБН 1 500и/или тромбоцити 100 000или повече, след което намалете дозата с 50% |
Ако миелотоксичността забави лечението до над 35 дни след първата доза на предходния цикъл, трябва да се обсъди прекратяване на лечението.
| Мукозит | ||
| Степен | Симптоми | Модификация |
| 1 | Неболезнени язви, еритем, или леко възпаление. | Няма |
| 2 | Болезнен еритем, оток или язви, но пациентът може да се храни. | Изчакайте 1 седмица и ако симптомите се подобрят, приложете доза 100% |
| 3 | Болезнен еритем, оток или язви и пациентът не може да се храни | Изчакайте 1 седмица и ако симптомите се подобрят, приложете доза намалена с 25% |
| 4 | Налага се парентерална или ентерална поддръжка | Изчакайте 1 седмица и ако симптомите се подобрят, приложете доза намаленас 50% |
За намаляване дозата на Myocet liposomal поради нарушение на чернодробната функция вижте точка 4.2.
Сърдечна токсичност
Доксорубицин и други антрациклини могат да предизвикат кардиотоксичност. Рискът от токсичност се повишава с увеличаване на кумулативните дози на тези лекарствени продукти и е по-висок при лица с анамнеза за кардиомиопатия или облъчване на медиастинума или предходно налично сърдечно заболяване.
Анализите на кардиотоксичността по време на клинични проучвания показаха статистически значимо снижение на сърдечните събития при пациенти лекувани с Myocet liposomal в сравнение с пациенти лекувани с конвенционален доксорубицин при същата доза в mg.
Мета-анализът показва статистически значимо по-ниска честота на клиничната сърдечна недостатъчност (RR = 0,20, p=0,02) и комбинирано клинична и субклинична сърдечна недостатъчност (RR = 0,38, p< 0,0001) при пациенти, лекувани с Myocet liposomal в сравнение със стандартен доксорубицин. Понижението на риска за кардиотоксичност също така е показано и при един ретроспективен анализ при пациенти, които преди това са получавали адювантно доксорубицин (log-rank P=0,001, коефициент на риск=5,42).
В фаза III на проучване в комбинация с циклофосфамид (CPA) сравняващо Myocet liposomal (60 mg/m2) + CPA (600 mg/m2) спрямо доксорубицин (60 mg/m2) + CPA (600 mg/m2), съответно 6% спрямо 21% от пациентите развиха значимо намаление на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF). Фаза III на проучване сравняващо монотерапия с Myocet liposomal
(75 mg/m2) спрямо монотерапия доксорубицин (75 mg/m2), съответно 12% спрямо 27% от
пациентите развиха значимо намаление на LVEF. Съответните цифри за застойна сърдечна недостатъчност, която беше оценена с по-малка точност, бяха 0% за Myocet liposomal + CPA спрямо 3% за доксорубицин + CPA, и 2% за Myocet liposomal спрямо 8% за доксорубицин . Средната пожизнена кумулативна доза на Myocet liposomal в комбинация с CPA за сърдечни събития беше > 1260 mg/m2, в сравнение с 480 mg/m2 за комбинацията доксорубицин и CPA.
Няма опит с Myocet liposomal при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдово заболяване, напр. миокарден инфаркт в рамките на 6 месеца преди лечението. Поради това, трябва да се подхожда с повишено внимание при пациенти с нарушена сърдечна функция. Сърдечната функция на пациентите, лекувани едновременно с Myocet liposomal и трастузумаб, трябва да се проследява по подходящ начин, както е описано по-долу.
Общата доза на Myocet liposomal трябва също да се съобразява с предходна или съпътстваща терапия с други кардиотоксични съединения, включително антрациклини и антрахинони.
Преди започване на терапия с Myocet liposomal се препоръчва рутинно изследване на левокамерната фракция на изтласкване (LVEF) или чрез изотопна сцинтиграфска артерио- коронарография (MUGA), или чрез ехокардиография. Също така, тези методи трябва да се прилагат рутинно по време на лечението с Myocet liposomal. Оценката на левокамерната функция се приема за задължително преди всяко допълнително приложение на Myocet liposomal, след като пациентът надхвърли пожизнената кумулативна доза на антрациклин от 550 mg/m2 или когато се подозира кардиомиопатия. Ако левокамерната фракция на изтласкване е значимо намаляла в сравнение с първоначалното състояние, напр. с > 20 пункта до крайна стойност > 50% или с > 10 пункта до крайна стойност < 50%, ползата от продължаването на терапията трябва внимателно да се оцени спрямо риска от предизвикване на необратимо сърдечно увреждане. Необходимо е да се обмисли извършването на най-определящото изследване за миокардно увреждане от антрациклини, т.е. ендомиокардна биопсия.
Всички пациенти, получаващи Myocet liposomal трябва също рутинно да бъдат мониторирани електрокардиографски. Преходни ЕКГ промени като изглаждане на Т-вълната, депресия на S-T сегмента и бенигнени аритмии не се считат за задължителни показания за прекратяване на терапията с Myocet liposomal. Независимо от това, редукцията на QRS комплекса се счита за по-показателна за сърдечна токсичност.
Застойна сърдечна слабост поради кардиомиопатия може да възникне внезапно и се среща също след прекратяване на терапията.
Стомашно-чревни нарушения
Един мета-анализ е показал статистически значимо по-ниска честота на гадене/повръщане от степен ≥ 3 (RR = 0,65, p=0,04) и диария от степен ≥ 3 (RR = 0,33, p=0,03) при пациенти, лекувани с Myocet liposomal в сравнение със стандартен доксорубицин.
Реакции в мястото на инжектиране
Myocet liposomal трябва да се третира като вещество с дразнещо действие и трябва да се вземат предпазни мерки за избягване на екстравазация. Ако възникне екстравазация, инфузията трябва да се прекрати незабавно. Върху засегнатата област може да се постави лед за около 30 минути. След това инфузията с Myocet liposomal трябва да се започне отново във вена различна от тази, при която е възникнала екстравазацията. Отбележете, че Myocet liposomal може да се прилага през централна или периферна вена. По време на клиничната програма имаше 9 случая на случайна екстравазация на Myocet liposomal, като никой от тях не беше свързан с тежки кожни увреждания, улцерации или некроза.
Реакции свързани с инфузията
При бързо вливане се съобщава за остри реакции свързани с липозомните инфузии. Докладваните симптоми включват зачервяване, диспнея, втрисане, оток на лицето, главоболие, болки в гърба, студени тръпки, стягане в гръдния кош и гърлото и/или хипотензия. Тези остри явления могат да се избегнат при избор на време за инфузия от 1 час.
Други
Относно предпазни мерки свързани с употребата на Myocet liposomal заедно с други лекарствени продукти вижте точка 4.5.
Подобно на други антрациклини и доксорубицинови продукти, възможно е да възникнат вторични пострадиационни поражения в предварително облъчвани зони.
Ефикасността и безопасността на Myocet liposomal в адювантното лечение на карцинома на гърдата не са определяни. Значението на очевидните разлики в тъканното разпределение между Myocet liposomal и конвенционален доксорубицин не са изяснени по отношение дългосрочната антитуморна ефикасност.
Помощни вещества
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа приблизително 108 mg натрий на доза от 50 mg доксорубицинов HCl, които са еквивалентни на 5,4% от препоръчителния максимален дневен прием от 2 g натрий за възрастен.
Не са извършвани специфични изпитвания за съвместимост на Myocet liposomal с други лекарствени продукти. Съществува вероятност Myocet liposomal да си взаимодейства с вещества, за които е известно, че си взаимодействат с конвенционален доксорубицин.
Плазмените нива на доксорубицин и неговия метаболит, доксорубицинол, могат да се повишат в случай че доксорубицин се прилага с циклоспорин, верапамил, паклитаксел или други агенти, които инхибират P-гликопротеина (P-Gp). За взаимодействия с доксорубицин се съобщава също при стрептозоцин, фенобарбитал, фенитоин и варфарин. Изследвания относно ефекта на Myocet liposomal върху други вещества също липсват. Доксорубицин обаче, може да потенцира токсичността на други антинеопластични агенти. Едновременното лечение с други вещества, за които е докладвано, че са кардиотоксични или съдържат кардиологично активни вещества (напр. калциеви антагонисти) може да повиши риска от кардиотоксичност. Едновременната терапия с други липозомни или липидно-комплексни вещества или интравенозни мастни емулсии може да промени фармакокинетичния профил на Myocet liposomal.
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективно контрацептивно средство по време на лечението с Myocet liposomal и в продължение на 6,5 месеца след прекратяване на терапията.
На жените, които искат да имат деца, след завършване на терапията, трябва да се препоръча да получат генетична консултация и съвет преди лечението относно запазване на фертилитета.
Бременност
Поради известните цитотоксични, мутагенни и ембриотоксични свойства на доксорубицин, Myocet liposomal не трябва да се използва по време на бременност, освен при подчертана необходимост.
Кърмене
Жените, които получават Myocet liposomal не трябва да кърмят.
Съобщава се, че Myocet liposomal предизвиква замайване. Пациенти, страдащи от това трябва да избягват да шофират и да работят с машини.
По време на клинични изпитвания най-често съобщаваните нежелани реакции са били гадене/повръщане (73%), левкопения (70%), алопеция (66%), неутропения (46%), астения/умора
(46%), стоматит/мукозит (42%), тромбоцитопения (31%) и анемия (30%).
По време на клинични проучвания и при постмаркетинговия опит са съобщавани следните нежелани реакции при употреба на Myocet liposomal. Нежеланите реакции са изброени по-долу с предпочитания термин по системо-органни класове и честота по MedDRA (честотите се дефинират като: много чести ≥ 1/10, чести ≥ 1/100 до < 1/10, нечести ≥ 1/1 000 до < 1/100, с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)).
Всички степени Степени ≥ 3
Инфекции и инфестации
Неутропенична треска Много чести Много чести Инфекции Много чести Чести
Херпес зостер Нечести Нечести
Сепсис Нечести Нечести
Инфекция на мястото на инжектиране
Нечести С неизвестна честота
Нарушения на кръвта и лимфната система
Неутропения Много чести Много чести
Тромбоцитопения Много чести Много чести
Анемия Много чести Много чести
Левкопения Много чести Много чести Лимфопения Чести Чести
Панцитопения Чести Нечести
Неутропеничен сепсис Нечести Нечести
Пурпура Нечести Нечести
Нарушения на метаболизма и храненето
Анорексия Много чести Много чести Дехидратация Чести Много чести
Хипокалиемия Чести Нечести
Хипергликемия Нечести Нечести
Психични нарушения
Възбуда Нечести С неизвестна честота
Нарушения на нервната система
Безсъние Чести Нечести
Нарушения на походката Нечести НечестиДисфония Нечести С неизвестна честота
Сомнолентност Нечести С неизвестна честота
Сърдечни нарушения
Аритмия Чести Нечести
Кардиомиопатия Чести Чести
Застойна сърдечна недостатъчност
Чести Чести
Перикардиален излив Нечести Нечести
Съдови нарушения
Горещи вълни Чести Нечести
Всички степени Степени ≥ 3
Хипотония Нечести Нечести
Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения
Гръдна болка Чести Нечести
Диспнея Чести Нечести
Епистаксис Чести Нечести
Хемоптиза Нечести С неизвестна честота
Фарингит Нечести С неизвестна честота
Плеврален излив Нечести Нечести
Пневмонит Нечести Нечести
Стомашно-чревни нарушения
Гадене/повръщане Много чести Много чести
Стоматит/мукозит Много чести Чести
Диария Много чести Чести
Запек Чести Нечести
Езофагит Чести Нечести
Стомашна язва Нечести Нечести
Хепатобилиарни нарушения
Повишение на чернодробните трансаминази
Чести Нечести
Повишена алкална фосфатаза Нечести Нечести
Иктер Нечести Нечести Повишен серумен албумин Нечести С неизвестна честота
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Алопеция Много чести Чести
Обрив Чести С неизвестна честота
Синдром на палмаро- плантарна еритродисестезия
С неизвестна честота
С неизвестна честота
Нарушения на ноктите Чести Нечести
Сърбеж Нечести Нечести
Фоликулит Нечести Нечести
Суха кожа Нечести С неизвестна честота
Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан
Болки в гърба Чести Нечести
Миалгия Чести Нечести
Мускулна слабост Нечести Нечести
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Хеморагичен цистит Нечести Нечести
Олигурия Нечести Нечести
Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение
Астения/умора Много чести Чести
Повишена температура Много чести Чести
Болка Много чести Чести
Тръпки Много чести Нечести Замаяност Чести Нечести
Главоболие Чести Нечести
Всички степени Степени ≥ 3
Загуба на тегло Чести Нечести
Реакции на мястото на инжектиране
Нечести Нечести
Общо неразположение Нечести С неизвестна честота
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Острото предозиране на Myocet liposomal влошава токсичните нежелани лекарствени реакции. Лечението на острото предозиране трябва да се концентрира върху поддържащи мерки по отношение очакваната токсичност и може да включва хоспитализация, антибиотици, трансфузия на тромбоцити и гранулоцити и симптоматично лечение на мукозита.
Фармакологични свойства - Myocet 50 mg
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, антрациклини и сродни вещества, ATC код: L01DB01.
Активното вещество в Myocet liposomal е доксорубицинов хидрохлорид. Доксорубицин може да проявява своите противотуморни и токсични ефекти по редица механизми, в това число инхибиране на топоизомераза II, взаимодействие с ДНК и РНК полимеразите, образуване на свободни радикали и свързване с мембраните. Липозомно-инкапсулираният доксорубицин в сравнение с конвенционалния доксорубицин не се оказа по-активен in vitro при доксорубицин- резистентните клетъчни линии. При животни, липозомно-инкапсулираният доксорубицин намалява разпределението в сърцето и стомашно-чревната мукоза в сравнение с конвенционалния доксорубицин, като противотуморната ефикасност при експериментални тумори се запазва.
Myocet liposomal (60 mg/m2) + CPA (600 mg/m2) беше сравнен с конвенционален доксорубицин
+ CPA (в същите дози) и Myocet liposomal (75 mg/m2) + CPA (600 mg/m2) беше сравнен с епирубицин + CPA (в същите дози). При трето проучване, Myocet liposomal (75 mg/m2) монотерапия беше сравнен с конвенционален доксорубицин монотерапия (в същата доза). Резултатите по отношение степен на повлияване и преживяемост без прогресия са представени в Таблица 3.
Таблица 3
Обобщение на противотуморна ефективност от проучвания върху комбинирана терапия и монотерапия
| Myocet liposomal/CPA (60/600mg/m2) (n=142) | Dox 60/CPA (60/600mg/m2) (n=155) | Myocet liposomal/CPA (75/600mg/m2) (n=80) | Epi/CPA (75/600mg/m2) (n=80) | Myocet liposomal (75 mg/m2) (n=108) | Dox (75 mg/m2)(n=116) | |
| Степен на туморно повлияване | 43% 43% | 46% 39% | 26% 26% | |||
| Относителен риск | 1,01 | 1,19 | 1,00 | |||
| (95% C.I.) | (0,78-1,31) | (0,83-1,72) | (0,64-1,56) | |||
| Средна ПБП (месеци)a | 5,1 5,5 | 7,7 5,.6 | 2,9 3,2 | |||
| Рисково съотношение | 1,03 | 1,52 | 0,87 | |||
| (95% C.I.) | (0,80-1,34) | (1,06-2,20) | (0,66-1,16) | |||
Съкращения: ПБП, преживяемост без прогресия; Dox, доксорубицин; Epi, епирубицин; Относителен риск, стандарт приет за сравнение; Рисково съотношение, Myocet liposomal взет за сравнение
a Вторична крайна точка
Плазмената фармакокинетика на общия доксорубицин при пациенти, получаващи Myocet liposomal показва висока степен на вариабилност между различните пациенти. Като цяло обаче, плазмените нива на общия доксорубицин са значително по-високи при Myocet liposomal в сравнение с тези при конвенционалния доксорубицин, като същевременно данните сочат, че пиковите плазмени нива на свободния (некапсулиран в липозоми) доксорубицин са по-ниски при Myocet liposomal в сравнение с конвенционалния доксорубицин. Наличната фармакокинетична информация изключва изводи относно връзката между плазмените нива на общия/свободен доксорубицин и неговото влияние върху ефикасността/безопасността на Myocet liposomal. Клирънсът на общия доксорубицин беше 5,1 ± 4,8 l/h и обемът на разпределение при стационарно състояние (Vd) беше 56,6 ± 61,5 l докато след конвенционалния доксорубицин, клирънсът и Vd бяха съответно 46,7 ± 9,6 l/h и 1 451 ± 258 l. Основният циркулиращ метаболит на доксорубицин, доксорубицинол, се образува чрез алдокеторедуктаза. Пиковите нива на доксорубицинол възникват в плазмата по-късно при Myocet liposomal в сравнение с конвенционалния доксорубицин.
Фармококинетиката на Myocet liposomal не е изследвана специално при пациенти с бъбречна недостатъчност. Известно е, че доксорубицин се елиминира основно през черния дроб.
Посочено беше, че е уместно дозата на Myocet liposomal да бъде редуцирана при пациенти с нарушена чернодробна функция (относно препоръки за дозирането, вж. точка 4.2).
Посочено беше, че вещества, които инхибират P-гликопротеин (P-Gp) променят диспозицията на доксорубицин и доксорубицинол (вж. също точка 4.5).
Фармацевтични данни - Myocet 50 mg
Флакон 1 - доксорубицинов хидрохлорид
-
лактоза
Флакон 2 - липозоми
-
фосфатидилхолин
-
холестерол
-
лимонена киселина
-
натриев хидроксид
-
вода за инжекции
Флакон 3 - буфер
-
натриев карбонат
-
вода за инжекции
Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.
18 месеца
Доказанана е химическа и физическа стабилност по време на употреба след реконституиране е до 8 часа при 25°C, и до 5 дни при 2°C – 8°C.
От микробиологична гледна точка, лекарственият продукт трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времената и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и нормално не трябва да превишават 24 часа при 2°C – 8°C, освен ако реконституирането и разреждането не са извършени при контролирани и валидирани асептични условия.
Да се съхранява в хладилник (2ºC – 8ºC).
За условията на съхранение след реконституиране на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Myocet liposomal се предлага в картонени опаковки, съдържащи 1 комплект или 2 комплекта от флаконите с трите компонента. Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Флакон 1 - доксорубицинов хидрохлорид
Флакони от стъкло тип I, запечатани със сиви запушалки от бутилова гума и оранжеви отчупващи се алуминиеви обкатки, съдържащи 50 mg доксорубицинов хидрохлорид лиофилизиран прах.
Флакон 2 - липозоми
Цилиндрични флакони от флинтово стъкло тип I, запечатани със силиконизирани сиви запушалки и зелени отчупващи се алуминиеви обкатки, съдържащи не по-малко от 1,9 ml липозоми.
Флакон 3 - буфер
Стъклени флакони, запечатани със силиконизирани сиви запушалки и сини отчупващи се алуминиеви обкатки, съдържащи не по-малко от 3 ml буфер.
Приготвяне на Myocet liposomal
Тъй като в продукта няма консервант, през целия процес на работа с Myocet liposomal трябва стриктно да се спазва асептична техника.
По време на работата и подготовката на Myocet liposomal трябва да се подхожда с повишено внимание. Изисква се използването на ръкавици.
Стъпка 1. Подготовка
Могат да се използват два алтернативни метода на нагряване: блок-нагревател Techne DB-3 Dri или водна баня:
-
Включете блок-нагревателя Techne DB-3 Dri и настройте регулатора на 75°C-76°C. Уверете се, че температурата съответства на желаната като проверите термометъра(ите) във всеки от блоковете.
-
Ако използвате водна баня, включете водната баня и я оставете да достигне равновесно състояние при 58°C (55°C - 60°C). Уверете се, че температурата съответства на желаната като проверите термометъра.
(Моля, отбележете, че макар регулаторите на водната баня и на блок-нагревателя са настроени на различни нива, температурата на съдържанието на флакона е в един и същ диапазон
(55°C - 60°C)).
Извадете от хладилника картонената опаковка с компонентите. Стъпка 2. Реконституиране на доксорубицин хидрохлорид
-
-
Изтеглете 20 ml инжекционен разтвор на натриев хлорид (0,9%) (не е включен в опаковката), и ги инжектирайте във всеки флакон с доксорубицинов хидрохлорид, предназначен за приготвяне.
-
Разклатете добре в обърнато положение за да гарантирате пълното разтваряне на доксорубицин.
Стъпка 3. Загряване във водна баня или блок-нагревател
-
Загрейте флакона с реконституирания доксорубицинов хидрохлорид в блок-нагревател Techne DB-3 Dri отчитайки термометъра в блока (75°C - 76°C) в продължение на 10 минути (не превишавайте над 15 минути). Ако използвате водна баня, загрейте флакона с доксорубицинов хидрохлорид, когато термометърът показва 55°C - 60°C в продължение на 10 минути (не превишавайте над 15 минути).
-
Докато извършвате загряването, преминете към стъпка 4
Стъпка 4. Нагласяне pH на липозомите
-
Изтеглете 1,9 ml от липозомите. Инжектирайте във флакона с буфер, за да нагласите pH на липозомите. Повишаването на налягането може да наложи изпускане на излишния въздух.
-
Разклатете добре.
Стъпка 5. Прибавяне на липозомите с коригирано pH към доксорубицин
-
С помощта на спринцовка, изтеглете от флакона с буфер цялото съдържание с липозоми с коригирано pH.
-
Извадете флакона с реконституирания доксорубицинов хидрохлорид от водната баня или сухия блок-нагревател. РАЗКЛАТЕТЕ ЕНЕРГИЧНО. Внимателно вмъкнете снабдено с хидрофобен филтър приспособление за освобождаване на налягането. След това
НЕЗАБАВНО (в рамките на 2 минути) инжектирайте липозомите с коригирано pH във флакона със загрят реконституиран доксорубицинов хидрохлорид. Извадете приспособлението за освобождаване на налягането.
-
РАЗКЛАТЕТЕ ЕНЕРГИЧНО.
-
ИЗЧАКАЙТЕ най-малко 10 МИНУТИ преди употреба като държите лекарствения продукт при стайна температура.
-
Блок-нагревателят Techne DB-3 Dri е напълно валидиран за употреба при разтварянето на Myocet liposomal. Трябва да се използват три вложки, всяка от които с по два отвора с диаметър 43,7 mm. За гарантиране на точна температура се препоръчва използването на 35 mm имерсионен термометър.
Полученият реконституиран препарат на Myocet liposomal съдържа 50 mg доксорубицинов хидрохлорид/25 ml липозомна дисперсия (2 mg/ml).
След реконституиране, готовият продукт трябва допълнително да се разреди в 0,9% (т./об.) натриев хлорид за инжекции или 5% (т./об.) инжекционен разтвор на глюкоза до краен обем от 40 ml до 120 ml така, че да се получи крайна концентрация на доксорубицин от 0,4 mg/ml до 1,2 mg/ml.
След приготвяне, липозомната дисперсия за инфузия съдържаща липозомно-инкапсулиран доксорубицин трябва да представлява червено-оранжева непрозрачна хомогенна дисперсия. Всички парентерални разтвори преди приложение трябва да се проверяват визуално за видими частици и промяна на цвета. Не използвайте препарата, ако в него има видими частици.
Процедура за правилно изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.