Prinopril 8 mg tablets

Хипертония

Лечение на хипертония.

Сърдечна недостатъчност

Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност.

Приноприл таблетки е показан при възрастни.

Дозата трябва да се коригира индивидуално съгласно профила на всеки пациент (вж. точка 4.4) и повлияването на кръвното налягане.

Хипертония

Приноприл може да се използва като монотерапия или в комбинация с други групи антихипертензивни лекарства(вж. точки 4.3, 4.4, 4.5 и 5.1).

Препоръчителната начална доза е 4 mg, прилагана веднъж дневно, сутрин.

При пациенти с висока активност на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (особено при реноваскуларна хипертония, солеви дефицит и/или хиповолемия, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да се наблюдава рязко спадане на кръвното налягане след първата доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2 mg, а лечението трябва да започне под медицинско наблюдение.

След едномесечно лечение дозата може да бъде повишена до 8 mg веднъж дневно.

След започване на лечението с периндоприл може да настъпи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти, които се лекуват едновременно с диуретици. Изисква се повишено внимание, тъй като при тези пациенти може да се развие хиповолемия и/или солеви дефицит.

Ако е възможно, диуретикът трябва да се спре 2-3 дни преди започване на лечението с периндоприл (вж. точка 4.4).

При пациенти с хипертония, при които не е възможно да се спре употребата на диуретици, лечението с периндоприл трябва да започне с доза от 2 mg. Трябва да се проследява бъбречната функция и концентрацията на серумния калий. Последващата доза периндоприл трябва да се коригира в зависимост от повлияването на кръвното налягане. Ако е необходимо, лечението с диуретик може да се възобнови.

При пациенти в старческа възраст лечението трябва да започне с доза от 2 mg, която при необходимост може постепенно да се увеличи до 4 mg след един месец и след това до 8 mg, в зависимост от бъбречната функция (вж. таблица 1 по-долу).

Стабилна исхемична болест на сърцето

Лечението с периндоприл трябва да започне с доза от 4 mg веднъж дневно, която трябва да се увеличи до 8 mg веднъж дневно след 2 седмици, в зависимост от бъбречната функция и от това дали дозата от 4 mg се понася добре.

Пациентите в старческа възраст трябва да приемат 2 mg веднъж дневно през първата седмица и 4 mg веднъж дневно през следващата седмица, преди дозата да се увеличи до 8 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция (вж. таблица 1). Дозата трябва да се повишава само, ако предишната по-ниска доза се е понасяла добре.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Дозата при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се основава на стойностите на креатининовия клирънс, както е посочено в таблица 1 по-долу:

Таблица 1: Коригиране на дозата при бъбречно увреждане

* По време на диализа клирънсът на периндоприлат е 70 ml/min. При пациенти на хемодиализа дозата трябва да се приема след диализата.

Пациенти с чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Ефикасността и безопасността при деца и юноши (под 18 години) не са установени. Известните до момента данни са описани в точка 5.1, но препоръка за дозиране не може да бъде дадена. Поради това не се препоръчва употреба при деца и юноши.

Перорален.

Препоръчва се Приноприл да се приема веднъж дневно сутрин преди хранене.

• Свръхчувствителност към периндоприл или друг АСЕ-инхибитор или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишно лечение с АСЕ-инхибитор (вж. точка 4.4).

• Наследствен или идиопатичен ангиоедем.

• Втори и трети триместьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Едновременната употреба на периндоприл с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m² ) (вж. точки 4.5 и 5.1).

• Едновременната употреба със сакубитрил/валсартан. Периндоприл не трябва да се прилага по-рано от 36 часа след последната доза на сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4.5).

• Екстракорпорално лечение, водещо до контакт на кръвта с негативно заредени повърхности (вж. точка 4.5).

• Значима двустранна стеноза на реналната артерия или на артерията към единствен функциониращ бъбрек (вж. точка 4.4).

Стабилна исхемична болест на сърцето

Ако през първия месец на лечението с периндоприл възникне епизод на нестабилна

стенокардия (независимо дали е сериозен или не), трябва да се направи внимателна оценка на съотношението риск/полза преди продължаване на лечението.

Хипотония

АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония възниква рядко при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да настъпи при пациенти с хиповолемия, причинена например от лечение с диуретици, диета с намален прием на сол, диализа или повръщане и диария, или при пациенти с тежка ренин-свързана хипертония (вж. точка 4.5 и точка 4.8). Симптоматична хипотония е наблюдавана при пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност със или без свързано бъбречно увреждане. Тя възниква с най-голяма вероятност при пациенти, които имат по-тежка форма на сърдечна недостатъчност, което е явно от използването на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционално бъбречно увреждане. При пациенти, изложени на по-висок риск от симптоматична хипотония, започването на лечението и коригирането на дозата трябва да се проследяват внимателно (вж. точка 4.2 и точка 4.8). Тези предпазни мерки се отнасят също и за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчно-съдов инцидент.

Ако настъпи хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и ако е необходимо, да се приложи интравенозна инфузия на физиологичен разтвор. Преходният хипотоничен отговор не е противопоказание за по-нататъшно прилагане на съответните дози, което може да става без проблем, ако кръвното налягане се е повишило след увеличаване на съдовия обем.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, може да настъпи допълнително понижаване на системното кръвно налягане при употреба на периндоприл. Този ефект е очакван и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да е необходимо намаляване на дозата или прекратяване на лечението с периндоприл.

Стеноза на аортната и мигралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия

Както и останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл трябва да се прилага внимателно при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на патока от лявата камера, причинена от аортна стеноза и хипертрофична кардиомиопатия.

Бъбречно увреждане

При бъбречно увреждане (креатининов клирънс <60 ml/min), началната доза на периндоприл трябва да се коригира според креатининовия клирънс на пациента (вж. точка 4.2), а след това в зависимост от повлияването на пациента от лечението. При тези пациенти рутинното проследяване на калия и креатинина е част от обичайния медицински преглед (вж. точка 4.8).

При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност, появата на хипотония след започване на лечението с АСЕ-инхибитори може да доведе до увреждане на бъбречната функция. В такива ситуации е съобщавано за развитие на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на бъбречната артерия на единствен бъбрек, лекувани с АСЕ-инхибитори, са наблюдавани повишени нива на уреята в кръвта и на серумния креатинин, обикновено обратими след прекратяване на лечението. Това е по-вероятно при пациенти с бъбречно увреждане. Ако е налице и реноваскуларна хипертония, съществува повишен риск от развитие на тежка хипотония и бъбречно увреждане.

При тези пациенти лечението трябва да започне под стриктно медицинско наблюдение с ниски дози и внимателно титриране на дозата. Тъй като лечението с диуретици може да бъде фактор, който допринася за горепосочения риск, употребата на диуретици трябва да бъде преустановена, а бъбречната функция трябва да бъде проследявана през първите няколко седмици от лечението с периндоприл.

При някои пациенти с хипертония без предшестващо бъбречно съдово заболяване се наблюдава повишение на стойностите на кръвната урея и серумния креатинин, което обикновено е леко и преходно, особено когато Приноприл е прилаган заедно с диуретик. Това е по-вероятно при пациенти с предшестващи бъбречни нарушения. Може да е необходимо намаляване на дозата и/или спиране на диуретика и/или Приноприл.

Пациенти на хемодиализа

Съобщавани са анафилактоидни реакции при пациенти на диализа с мембрани с висока пропускливост, които са лекувани едновременно с АСЕ-инхибитор. При тези пациенти е необходимо да се обмисли използването на друг вид диализна мембрана или на антихипертензивно лекарство от различна група.

Бъбречна трансплантация

Няма опит от употребата на периндоприл при пациенти, претърпели наскоро бъбречна трансплантация.

Реноваскуларна хипертония

Има повишен риск от хипотония и бъбречна недостатъчност когато пациенти с двустранна стеноза на реналната артерия или артериална стеноза на единствен функциониращ бъбрек са лекувани с АСЕ-инхибитори (вж. точка 4.3). Лечение с диуретици може да бъде допринасящ фактор. Загуба на бъбречната функция може да настъпи само с минимални промени в серумния креатинин, дори при пациенти с едностранна стеноза на реналната артерия.

Свръхчувстителност/ангиоедем

Има съобщения за редки случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително Приноприл (вж. точка 4.8). Този ефект може да настъпи във всеки момент по време на лечението. В такива случаи употребата на Приноприл трябва незабавно да се преустанови и да започне подходящо наблюдение, което да продължи до пълното изчезване на симптомите. В случаите, когато отокът се ограничава до лицето и устните, състоянието обикновено отшумява без лечение, въпреки че прилагането на антихистамини помага за облекчаване на симптомите.

Ангиоедемът, свързан с оток на ларинкса може да бъде фатален. Когато е налице ангажиране на езика, глотиса или ларинкса и съществува риск от запушване на дихателните пътища, трябва да се приложи спешно лечение. То се състои в прилагане на адреналин и/или осигуряване на проходимост на дихателните пътища. Пациентът трябва да бъде под стриктно лекарско наблюдение до пълното и трайно отзвучаване на симптомите.

Пациенти с предишна анамнеза за ангиоедем, който не е свързан с лечение с АСЕ-инхибитори, може да са изложени на повишен риск от развитие на ангиоедем, докато приемат АСЕ-инхибитор (вж. точка 4.3).

Ангиоедем на червата е съобщаван рядко при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори. Тези пациенти са имали коремна болка (със или без гадене или повръщане), в някои случаи без предшестващ ангиоедем на лицето и с нормални нива на С-1 естеразата. Ангиоедемът е диагностициран с помощта на КТ на корема или ултразвуково изследване или по време на хирургична интервенция, а симптомите са отзвучавали след спиране на АСЕ-инхибитора. Чревният ангиоедем трябва да бъде включен в диференциалната диагноза при пациенти с коремна болка, които приемат АСЕ-инхибитори.

Едновременната употреба на АСЕ-инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, поради увеличен риск от ангиоедем.

Лечение със сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано от 36 часа от последната доза Приноприл.

Лечение с Приноприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Едновременна употреба на АСЕ-инхибитори с рацекадотрил,mTORинхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) (вж. точка 4.5). Необходимо е да се подходи с повишено внимание, когато се започва лечение с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациент, който вече приема АСЕ инхибитор.

Анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеини с ниска плътност(LDL) В редки случаи, при пациенти които приемат АСЕ-инхибитори по време на афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL) с декстран сулфат, са наблюдавани животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез прекратяване на лечението с АСЕ-инхибитори преди всяка афереза.

Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация

Пациенти, които са били лекувани с АСЕ-инхибитори по време на десенсибилизираща терапия (напр. с отрова на хименоптера) са получавали анафилактоидни реакции. Тези реакции се предотвратяват чрез временно прекратяване на лечението с АСЕ-инхибитори, но се появяват отново при непреднамерена повторна експозиция.

Чернодробно увреждане

В редки случаи АСЕ-инхибиторите се свързват с развитието на синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром все още не е изяснен. Пациентите, приемащи АСЕ-инхибитори, които развиват жълтеница или изразено повишение на чернодробните ензими, трябва да преустановят лечението с АСЕ-инхибитор и да получат подходящо медицинско проследяване (вж. точка 4.8).

Неутропения/агранулоцигоза/тромбоцитопения/ анемия

Има съобщения за неутропения/агранулоцитоза/тромбоцитопения и анемия при пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори. При пациенти с нормална бъбречна функция и липса на други усложняващи фактори, неутропения възниква рядко. Периндоприл трябва да се използва с изключително внимание при пациенти с колагенни съдови заболявалия, имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или при пациенти с комбинация от тези усложняващи фактори, особено при наличие на увредена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват тежки инфекции, които в малък брой от случаите не се повлияват от интензивна антибиотична терапия. Ако периндоприл се използва при такива пациенти, се препоръчва периодично проследяване на броя на белите кръвни клетки, а пациентите трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (възпалено гърло, повишена температура).

Раса

Процентът на случаите с ангиоедем, причинен от АСЕ-инхибитори е по-голям при чернокожи пациенти, отколкото при тези с друга расова принадлежност.

Както и при другите АСЕ-инхибитори, антихипертензивният ефект на периндоприл е по-слабо изразен при чернокожи пациенти, отколкото при не-чернокожи, вероятно поради преобладаването на ниско рениново ниво при чернокожата популация с хипертония

Кашлица

Има съобщения за поява на кашлица при употреба на АСЕ-инхибитори. По характер кашлицата е непродуктивна, персистираща и изчезва след прекратяване на лечението. Кашлицата, предизвикана от АСЕ-инхибитори трябва да се има предвид в диференциалната диагноза на кашлицата,

Хирургия/анестезия

При пациенти, подложени на сериозна хирургична интервенция или по време на анестезия с лекарства, които причиняват хипотония, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II в резултат на компенсаторното освобождаване на ренин. Лечението трябва да се преустанови един ден преди хирургичната интервенция. Ако се развие хипотония и се приеме, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана чрез увеличаване на плазмения обем.

Серумен калий

АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат хиперкалиемия, тъй като инхибират освобождаването на алдостерон. Ефектът обикновено е незначителен при пациенти с нормална бъбречна функция. При пациенти с нарушена бъбречна функция обаче и/или при пациенти, приемащи: хранителни добавки, съдържащи калий (включително заместители на солта), калий- съхраняващи диуретици, триметоприм или ко-тримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол, и особено антагонисти на аллдостерона или ангиотензин рецепторни блокери, може да възникне хиперкалиемия. Калий-съхраняващиге диуретици и ангиотензин рецепторните блокери трябва да се прилагат внимателно при пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори, като серумният калий и бъбречната функция трябва да се проследяват (вж. точка 4.5).

Пациенти със захарен диабет

При пациенти с диабет, които се лекуват с перорални антидиабетни лекарства или инсулин, гликемичният контрол трябва да се извършва стриктно по време на първия месец от лечението с АСЕ-инхибитор (вж. точка 4.5).

Литий

Комбинираното приложение на литий и периндоприл не се препоръчва (вж. точка 4.5).

Калий-съхраняващи диуретици. калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта Обикновено не се препоръчва комбинирано приложение на периндоприл с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта (вж. точка 4.5).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ-инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ-инхибитори и ангиотензин II- рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Първичен алдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм няма да се повлияят от антихипертензивни лекарства, които действат чрез инхибиране на ренин-ангиотензин системата. Затова използването на този продукт не се препоръчва.

Клиничните данни показват, че двойната блокада на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС) чрез комбинация от АСЕ-инхибитори с ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен е свързана с по-висока честота на нежелани реакции като хипогония, хиперкалиемия и влошаване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), отколкото използването само на едно средство с действие върху РААС (вж. точки 43,4.4 и 5.1).

Лекарства, предизвикващи хиперкалиемия:

Някои лекарства или терапевтични класове може да повишат честотата на хиперкалиемия: алискирен, калиеви соли, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин II- рецепторни антагонисти, НСПВС, хепарини, имуносупресивни средства като циклоспорин или такролимус, триметоприм. Комбинацията на тези лекарства повишава риска от хиперкалиемия.

Едновременната употреба е противопоказана (вж. точка 43):

Алискирен:

При пациенти със захарен диабет или нарушена бъбречна функция нараства рискът от хиперкалиемия, влошаване на бъбречната функция и сърдечно съдова болестност и смъртност.

Екстракорпорално лечение:

Екстракорпорално лечение, водещо до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности, като диализа или хемофилтрация с някои мембрани с висока пропускливост (напр. полиакрилонитрилни мембрани) и афереза на липопротеини с ниска плътност с декстранов сулфат, поради повишен риск от тежки анафилоидни реакции (вж. точка 4.3). Ако такова лечение е необходимо трябва да се обмисли използването на друг вид диализна мембрана или друг клас антихипертензивно средство.

Лекарства, повишаващи риска от ангиоедем:

Едновременната употреба на АСЕ-инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказано, тъй като повишава риска от ангиоедем (вж. точка 4.3 и 4.4).

Едновременната употреба не се препоръчва (вж. точка 4.4):

Алискирен:

При пациенти, които нямат захарен диабет или нарушена бъбречна функция, рискът от хиперкалиемия, влошаване на бъбречната функция и сърдечно съдова болестност и смъртност нараства.

Едновременно лечение с АСЕ-инхибитор и ангиотензин рецепторен блокер: Има съобщения в литературата, че при пациенти с установена атеросклероза, сърдечна недостатъчност или захарен диабет с органно увреждане, лечението едновременно с АСЕ- инхибитор и ангиотензин рецепторен блокер е свързано с повишена честота на хипотония, синкоп, хи перкалиемия и влошена бъбречна функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с използването само на едно средство, повлияващо системата ренин-ангиотензин-аддостерон. Двойното блокиране (напр, чрез комбинацията на АСЕ- инхибитор с ангиотензин II-рецепторен антагонист) трябва да бъде ограничено в случаи, където има стиктно мониториране на бъбречната функция, нивото на калия и кръвното налягане.

Естрамустин:

Риск от повишаване на нежеланите реакции, като ангионевротичен оток (ангиоедем).

Ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол):

Пациенти, приемащи едновременно ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол) може да бъдат с повишен риск за хиперкалиемия (вж. точка 4.4).

Рацекадотрил,mTORинхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус): Едновременната употреба на АСЕ-инхибитори с рацекадотрил и mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж.точка 4.4).

Калий-съхраняващи диуретици, хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта:

Въпреки, че серумния калий обикновено остава в рамките на нормалните граници, при някои пациенти, лекувани с Приноприл може да възникне хиперкалиемия. Употребата на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишаване на серумния калий. Трябва също да се внимава, когато Приноприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, напр триметоприм и ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като е известно, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик подобно на амилорид. Поради това не се препоръчва комбинирането на Приноприл с гореспоменатите лекарствени продукти. Ако е показана едновременна употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий.

Литий:

Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност при едновременно приложение на литий с АСЕ-инхибитори. Употребата на периндоприл в комбинация с литий не се препоръчва, но ако комбинацията е наложителна, серумните нива на лития трябва стриктно да се проследяват (вж. точка 4.4).

Едновременна употреба, която изисква специално внимание:

Антидиабетни средства (инсулини, орални хипогликемични средства):

Епидемиологичните проучвания показват, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори и антидиабетни средства (инсулини, орални хипогликемични средства) може да доведе до засилване на глюкозо-понижаващия ефект, с риск от хипогликемия. Този феномен е по- вероятно да се прояви през първите няколко седмици от комбинираното лечение и при пациенти с бъбречни нарушения.

Баклофен:

Повишен антихипергензивен ефект. Проследявайте кръвното налягане и при нужда коригирайте дозата на антихипертензивния медикамент.

Калий-несъхраняващи диуретици:

При пациенти на лечение с диуретици, особено такива с хиповолемия и/или солеви дефицит може да се наблюдава рязко спадане на кръвното налягане след започване на лечението с АСЕ- инхибитори. Вероятността за хипотония може да се намали чрез преустановяване на лечението с диуретика, чрез първоначално повишаване на съдовия обем или приема на сол и последващо започване на лечението с ниска и постепенно покачваща се доза на периндоприл.

При артериална хипертония, когато предшестващо диуретично лечение може да е причинило недостиг на сол/съдов обем, трябва или диуретикът да се спре преди започване на лечение с АСЕ-инхибитора, в който случай калий-несъхраняващ диуретик впоследствие може отново да се включи, или АСЕ-инхибитора трябва да се започне с ниска доза, която постепенно да се повишава.

При застойна сърдечна недостатъчност, лекувана с диуретик, лечението с АСЕ-инхибитор трябва да се започне с много ниска доза, по възможност след редуциране дозата на съответния калий-несъхраняващ диуретик.

При всички случаи бъбречната функция (нивата на креатинин) трябва да бъде мониторирана през първите няколко седмици от започване на лечението с АСЕ-инхибитор.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) включително ацетилсалицилова киселина≥3g/ден:

Приложението на нестероидни противовъзпалителни средства (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да намали антихипертензивния ефект на АСЕ-инхибиторите. Едновременната употреба на АСЕ- инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и до повишаване на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо нарушена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Необходимо е пациентите да бъдат адекватно хидратирани и да се извършва проследяване на бъбречната функция след започване на едновременното лечение и периодично след това.

Едновременна употреба, която изисква известно внимание:

Антихипертензивни средства и вазодилататори:

Едновременната употреба на тези лекарства може да увеличи хипотензивния ефект на периндоприл. Едновременната употреба с нитроглицерин или други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.

Глиптини (линаглиптин, саксаглиптин, ситаглиптин, вилдаглиптин):

Повишен риск от ангиоедем поради намалена активност на дипептидил пептидаза IV (DPP-IV) под действието на глиптини при пациенти, приемащи едновременно и АСЕ-инхибитор.

Трициклични антидепресанти/ антипсихотици/ анестетици:

Едновременната употреба на някои анестетици, трициклични антидепресанти и антипсихотици с АСЕ-инхибитори може да предизвика допълнително понижаване на кръвното налягане (вж. точка 4.4).

Симпатикомиметицн:

Симпатикомиметиците може да намалят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите.

Злато:

Има редки съобщения за нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) при пациенти на лечение с инжекционно прилагано злато (натриев ауротиомалат) и едновременна терапия с АСЕ-инхибитор, включително периндоприл.

Циклоспорин:

При едновременна употреба на АСЕ-инхибитори с циклоспорин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин:

При едновременна употреба на АСЕ-инхибитори с хепарин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ- инхибитори по време на първия триместьр на бременността не са убедителни; все пак, не може да се изключи леко повишаване на риска. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако не се счита, че е от особена важност да се продължи лечението с АСЕ-инхибитори. Ако е диагностицирана бременност, лечението с АСЕ- инхибитори трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо, да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на АСЕ-инхибитори през втория и третия триместьр предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също точка 5.3 „Предклинични данни за безопасност"). Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на АСЕ- инхибитор през втория триместьр на бременността и след това. Новородените, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Тъй като няма данни относно употребата на Приноприл в периода на кърмене, Приноприл не се препоръчва, а се предпочитат алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност в периода на кърмене, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Няма ефект върху репродуктивната способност или фертилитет.

Приноприл не повлиява пряко способността за шофиране и работа с машини, но при пациенти може да възникнат индивидуални реакции, свързани с ниско кръвно налягане особено при

започване на лечението или при комбиниране с друго аигихипертензивно лекарство.

В резултат на това способността за шофиране и работа с машини може да бъде нарушена.

а.Кратко описание на профила на безопасност

Профилът на безопасност на периндоприл е в съответствие с профила на безопасност на АСЕ- инхибигорите:

Най-честите нежелани лекарствени реакции, съобщавани в клинични проучвания и наблюдавани при лечение с периндоприл са: замайване, главоболие, парестезия, световъртеж, зрителни нарушения, тинитус, хипотония, кашлица, диспнея, коремна болка, запек, диария, дисгеузия, диспепсия, гадене, повръщане, сърбеж, обрив, мускулни крампи и астения.

b.Табличен списък на нежеланите реакции

Следните нежелани реакции са наблюдавани по време на клинични проучвания и/или опита след постмаркетинговия период на периндоприл, и са класифицирани според честотата:

Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

* Честотата е изчислена по данни от клинични проучвания за нежелани лекарствени реакции, отчетени по спонтанните съобщения.

Клинични проучвания

По време на периода на рандомизация на проучването EUROPA са събирани само сериозни нежелани реакции. Няколко пациенти са получили сериозни нежелани реакции: 16 (0,3%) от 6 122-те пациенти на периндоприл и 12 (0,2%) от 6 107-те пациенти на плацебо. От пациентите, лекувани с периндоприл, хипотония е наблюдавана при 6 пациенти, ангиоедем - при 3 пациенти, а внезапен сърдечен арест - при 1 пациент. Повече на брой пациенти са отпаднали поради кашлица, хипотония или други прояви на непоносимост към периндоприл, отколкото в групата на плацебо, съответно 6,0% (п-366) спрямо 2,1% (п=129).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8; 1303 София; тел.: +35 928903417; уебсайт: www.bda.bg.

Данните за предозиране при хора са ограничени. Симптомите, свързвани с предозиране на АСЕ-инхибитори може да включват: хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречно увреждане, хипервенгилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замайване, тревожност и кашлица.

Препоръчителното лечение на предозирането включва интравенозна инфузия на физиологичен разтвор. Ако възникне хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в положение за лечение на шок. При наличие, може да се приложи интравенозна инфузия на ангиотензин II и/или интравенозно приложение на катехоламини. Периндоприл може да се отстрани от системното кръвообращение посредством хемодиализа (вж. точка 4.4). При резистентна на лечение брадикардия е показана терапия с пейсмейкър. Трябва да се провежда непрекъснат контрол на жизнените показатели, серумните електролити и нивата на креатинина.