Ramira 5 mg/5 mg capsules, hard

Рамира е показан като заместителна терапия за лечение при пациенти с високо кръвно налягане, адекватно контролирано с рамиприл и амлодипин, приемани едновременно в същите дози, но като отделни лекарства.

Рамира не е подходящ за първоначално лечение на хипертония. Дозата на всяка активна съставка трябва да бъде индивидуално определена според профила на пациента и оптималния контрол на кръвното налягане.

Ако се изисква промяна на дозата, схемата на дозиране трябва да се определи индивидуално по отношение на отделните съставки рамиприл и амлодипин и след определяне на подходящата доза, може да се премине към комбинацията Рамира,

Препоръчителната дневна доза е една капсула от съответната концентрация.

Максималната дневна доза е една капсула 10 mg/10 mg.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст

При пациенти в старческа възраст началната доза трябва да бъде ниска, като последващото титриране трябва да се направи постепенно и с повишено внимание.

Пациенти с бъбречно увреждане

За да се установи оптималната начална и поддържаща доза при пациенти с бъбречно увреждане, дозата на всеки пациент трябва да се определя индивидуално, по отношение на отделните съставки рамиприл и амлодипин.

Рамиприл се диализира в ниска степен и затова лекарствения продукт трябва да се прилага няколко часа след хемодиализа.

Амлодипин не се диализира и затова трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, провеждащи диализа.

По време на лечението с Рамира трябва да се проследява бъбречната функция и стойностите на серумния калий. В случай на влошаване на бъбречната функция, употребата на Рамира трябва да се преустанови и да се замени с адекватно адаптираните отделни компоненти.

Пациенти с чернодробно увреждане

При нарушение на чернодробната функция максималната дневна доза е 2,5 mg рамиприл.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Рамира при деца под 18 години не са установени. Наличните досега данни са представени в точка 4.8, 5.1, 5.2 и 5.3, но не могат да бъдат направени препоръки за дозировка.

Твърда капсула за перорално приложение.

Тъй като храната не влияе върху абсорбцията на рамиприл и амлодипин, Рамира може да се приема веднъж дневно, всеки ден по едно и също време, независимо от приема на храна. Капсулата трябва да се приема по едно и също време на деня.

Свръхчувствителност към рамиприл, амлодипин, други АСЕ инхибитори, дихидропиридинови производни или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.

Свързани с рамиприл:

• едновременната употреба на Рамира с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1);

анамнеза за ангиоедем (наследствен, идиопатичен или във връзка с предходен ангионевротичен оток при прием на АСЕ инхибитори или антагонисти на ангиотензин-II рецепторите;

• екстракорпорално лечение, водещо до контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности (вж. т. 4.5);

• значителна двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на бъбречната артерия при един функциониращ бъбрек;

• 2-ри или 3-ти семестър на бременността (вж. т. 4.4 и т. 4.6); хипотонични или хемодинамично нестабилни състояния.

• Съпътстваща употреба при терапия със сакубитрил/валсартан. Рамиприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. също точки 4.4 и 4,5).

Във връзка с амлодипин:

• тежка хипотония;

• шок (включително кардиогенен шок);

• обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. висока степен на аортна стеноза);

• хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър инфаркт на миокарда.

Препоръчва се повишено внимание при пациенти, които са едновременно на лечение с диуретици, тъй като тези пациенти могат да имат хиповолемия и/или дефицит на соли. Трябва да се проследява бъбречната функция и нивата на серумния калий.

Във връзка с рамиприл:

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Специални групи пациенти

Бременност

Приемът на АСЕ инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Пациентките, които планират забременяване, трябва да преминат на друго антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност по време на бременност, освен ако продължаването на лечението с АСЕ инхибитори не се счита за крайно необходимо. При установяване на бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се преустанови и, ако е уместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия (вж. т.4.3 и 4.6).

Пациенти, изложени на особено висок риск от хипотония

• Пациенти със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостерон система

Пациентите със силно активирана ренин-ангиотензин-алдостерон система са изложени на риск от остро изразено понижение на кръвното налягане и влошаване на бъбречната функция поради инхибиране на АСЕ, особено когато АСЕ инхибитор или съпътстващ диуретик се прилага за първи път или след първоначално повишение на дозата.

Значително активиране на ренин-ангиотензин-алдостерон системата може да се очаква и е необходимо медицинско наблюдение, включително проследяване на кръвното налягане например при:

• пациенти, страдащи от тежка форма на хипертония;

• пациенти с декомпенсирана сърдечна застойна недостатъчност;

• пациенти с хемодинамично значимо нарушение на левокамерния входен или изходен кръвоток (напр. стеноза на аортната или митралната клапа);

• пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия и с функциониращ втори бъбрек;

• пациенти с чернодробна цироза и/или асцит;

• пациенти, подложени на голяма хирургична интервенция или поставени под анестезия с вещества, предизвикващи хипотония.

Като обща мярка се препоръчва коригиране на дехидратацията, хиповолемията или солевия дефицит (при пациенти със сърдечна недостатъчност, обаче, тази мярка трябва да бъде внимателно преценена спрямо риска от обемно претоварване).

• Преходна или персистираща сърдечна недостатъчност след инфаркт на миокарда;

• Пациенти, изложени на риск от сърдечна или мозъчна исхемия в случай на остра хипотония.

В началната фаза на лечение е необходимо специално лекарско наблюдение.

Пациенти в старческа възраст

Вж. т.4.2.

Хирургична интервенция

Препоръчително е лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, като рамиприл, по възможност да се прекъсва един ден преди хирургичната интервенция.

Проследяване на бъбречната функция

Бъбречната функция трябва да се оценява преди и по време на лечение и дозата да се адаптира, особено през първите седмици от лечението. При пациентите с нарушена бъбречна функция се изисква особено внимателно проследяване (вж. т.4.2). Съществува риск от влошаване на бъбречната функция, най-вече при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност или след бъбречна трансплантация.

Ангионевротичен оток

Случаи на ангионевротичен оток са съобщавани при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, включително рамиприл (вж. т.4.8).

В случай на ангионевротичен оток, приемът на рамиприл трябва да бъде преустановен. Своевременно трябва да се назначи спешно лечение. Пациентът трябва да бъде под наблюдение поне 12-24 часа и да бъде изписан след напълно отзвучаване на симптомите. Интестинален ангионевротичен оток е съобщаван при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори, вкл. рамиприл (вж. т.4.8). При тези пациенти се наблюдава абдоминална болка (със или без гадене или повръщане).

Свръхчувствителност/ангиоедем

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем. Лечение със сакубитрил/валсартан не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза рамиприл. Лечение с рамиприл не трябва да се започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. точки 4.3 и 4.5).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането) (вж. точка 4.5). Необходимо е да се подходи с повишено внимание, когато се започва лечение с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин при пациент, който вече приема АСЕ инхибитор.

Анафилактични реакции при десенсибилизация

При лечение с АСЕ инхибитори има по-голяма вероятност и повишена степен на тежест на анафилактични и анафилактоидни реакции към отрова на насекоми и други алергени. Преди провеждането на десенсибилизацията трябва да се обмисли временно прекъсване приема на рамиприл.

Серумен калий

АСЕ инхибиторите могат да предизвикат хиперкалиемия, тъй като инхибират освобождаването на алдостерон. Ефектът обикновено не е значителен при пациенти с нормална бъбречна функция. При пациенти с нарушена бъбречна функция обаче и/или при пациенти, приемащи хранителни добавки, съдържащи калий (включително заместители на солта), калий-съхраняващи диуретици, триметоприм или котримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол, и особено антагонисти на алдостерона или ангиотензин-рецепторни блокери, може да възникне хиперкалиемия. Калий-съхраняващите диуретици и ангиотензин-рецепторните блокери трябва да се прилагат внимателно при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори, като серумният калий и бъбречната функция трябва да се проследяват (вж. точка 4.5).

Неутропения/ агранулоцитоза

Неутропения/ агранулоцитоза, както и тромбоцитопения и анемия, са наблюдавани в редки случаи; съобщавано е и за потискане на костно-мозъчната функция. Препоръчва се проследяване броя на левкоцитите за установяване на евентуална левкопения. По-често проследяване трябва в началото на лечението и при пациенти с увредена бъбречна функция, пациенти, страдащи от колагеново заболяване (напр. лупус еритематозус или склеродерма), както и при всички пациенти, лекувани с други лекарствени продукти, които могат да предизвикат промени в кръвната картина (вж. т.4.5 и т.4.8).

Етнически разлики

АСЕ инхибиторите са причина за по-висока честота на ангионевротичен оток при чернокожи пациенти в сравнение с другите пациенти.

Както при другите АСЕ инхибитори, възможно е ефектът на рамиприл за понижаване на кръвното налягане да бъде по-слаб при чернокожи пациенти в сравнение с други пациенти, вероятно поради по-високата честота на хипертония с ниско ниво на ренин сред популацията на чернокожи хипертонични пациенти.

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употреба на АСЕ инхибитори. Обикновено кашлицата е непродуктивна, продължителна и отзвучава след прекратяване на лечението. Индуцираната от АСЕ инхибитори кашлица трябва да се разглежда като част от диференциалната диагноза за кашлицата.

Във връзка с амлодипин:

Не са установени безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонични кризи.

Пациенти със сърдечна недостатъчност

При пациенти със сърдечна недостатъчност лечението трябва да се провежда с повишено внимание. В едно дългосрочно, плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка форма на сърдечна недостатъчност (клас III и IV по NYHA), съобщената честота на белодробен оток е по-висока при групата на амлодипин в сравнение с групата на плацебо (вж. точка 5.1). Блокерите на калциевите канали, в т.ч. амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, страдащи от застойна сърдечна недостатъчност, тъй като тези лекарствени продукти могат да повишат риска от настъпване на бъдещи сърдечно-съдови инциденти или смърт.

Употреба при пациенти с увредена чернодробна функция

Полуживотьт на амлодипин е удължен и стойностите на площта под кривата (AUC) са по-високи при пациенти с увредена чернодробна функция; не са определени препоръки относно дозировката. Поради това приемът на амлодипин трябва да се започва в доза от долната граница на дозовия диапазон, като е необходимо повишено внимание както в началото на лечението, така и при повишаване на дозата. При пациенти с тежко увредена чернодробна функция може да е необходимо бавно титриране на дозата и внимателно проследяване на състоянието.

Употреба при пациенти в старческа възраст

При пациентите в старческа възраст дозата трябва да се увеличава с повишено внимание (вж. т. 4.2 и т. 5.2).

Във връзка с рамиприл:

Противопоказани комбинации

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на рения -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж, точки 4.3,4.4 и 5.1).

Екстракорпорално лечение, при които има контакт на кръвта с отрицателно заредени повърхности, като диализа или хемофилтрация с определени високопропускливи мембрани (напр. полиакрилонитрилни мембрани) и афереза на липопротеини с ниска плътност с декстран сулфат, се свързва с по-висок риск от тежка анафилактоидна реакция (вж. т.4.3). Ако се изисква подобно лечение, необходимо е да се обмисли използване на различен тип диализна мембрана или различен клас антихипертензивно средство.

Предпазни мерки при употреба

Калиеви соли, хепарин, калий-съхраняващи диуретици и други активни вещества,повишаващи плазмените нива на калия (включително ангиотензин II антагонисти, триметоприм

такролимус, циклоспорин): възможно е да се прояви хиперкалиемия, поради което се изсиква стриктно проследяване на серумния калий.

Триметоприм или комбинацията с фиксирани дози триметоприм и сулфаметоксазол (ко-тримоксазол):

Повишена честота на хиперкалиемия се наблюдава при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори и триметоприм или комбинацията с фиксирани дози триметоприм и сулфаметоксазол (ко-тримоксазол).

Антихипертензивни средства (напр. диуретици) и други вещества, които могат да понижат кръвното налягане (напр. нитрати, трициклични антидепресанти, анестетици, прекомерен прием на алкохол, баклофен, алфузозин, доксазозин, празозин, тамсулозин, тетразозин): може да се очаква повишен риск от хипотония (вж. т.4.2 за диуретици).

Вазопресорни симпатикомиметици и други вещества (напр. изопротеренол, добутамин, допамин, епинефрин), които могат да намалят антихипертензивния ефект на рамиприл: препоръчва се стриктно проследяване на кръвното налягане.

Алопуринол, имуносупресори, кортикостероиди, прокаинамид, цитостатици и други вещества, които могат да променят броя на кръвните клетки: повишена вероятност от поява на хематологични реакции (вж. т. 4.4).

Литиеви соли: екскрецията на лития може да бъде понижена от АСЕ инхибиторите и поради това токсичността на лития може да се увеличи. Нивата на лития трябва да се проследяват.

Противодиабетни средства, включително инсулин: могат да възникнат хипогликемични реакции. Поради това се препоръчва проследяване на нивата на кръвната захар.

Нестероидни противовъзпалителни средства и ацетилсалицилова киселина: може да се очаква намаляване на антихипертензивния ефект на рамиприл. Освен това, съпътстващото лечение с АСЕ инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и да увеличи калиемията.

Лекарства, повишаващи риска от ангиоедем

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори със сакубитрил/валсартан е противопоказана, тъй като това повишава риска от ангиоедем (вж. точка 4.3 и 4.4).

Съпътстващата употреба на АСЕ инхибитори с рацекадотрил, mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) и вилдаглиптин може да доведе до повишен риск от ангиоедем (вж. точка 4.4).

Калий-съхраняващи диуретици, хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта

Въпреки че серумният калий обикновено остава в рамките на нормалните граници, при някои пациенти, лекувани с цилазаприл, може да възникне хиперкалиемия. Употребата на калий- съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), хранителни добавки, съдържащи калий или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишение на серумния калий. Трябва също да се внимава, когато цилазаприл се прилага едновременно с други средства, които повишават серумния калий, като напр. триметоприм и котримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), тъй като е известно, че триметоприм действа като калий-съхраняващ диуретик подобно на амилорид. Поради това не се препоръчва комбинирането на цилазаприл с гореспоменатите лекарства. Ако е показана съпътстваща употреба, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на серумния калий.

Циклоспорин

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с циклоспорин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Хепарин

При съпътстваща употреба на АСЕ инхибитори с хепарин може да възникне хиперкалиемия. Препоръчва се проследяване на серумния калий.

Във връзка с амлодипин:

Ефекти на други лекарствени продукти върху амлодипин

Инхибитори на CYP3A4: Едновременното приложение на амплодипи със силни или умерени CYP3A4 инхибитори (протеазни инхибитори, азолни противогьбични средства, макролиди, като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем), може да доведе до значимо увеличаване на експозицията на амлодипин. Клиничната значимост на тези фармакокинетични вариации може да е по-изразена при пациентите в старческа възраст. Това може да наложи клинично проследяване и корекция на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин с амлодипин. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, при едновременно приложение на амлодипин с кларитромицин.

Индуктори на CYP3А4: Липсват данни относно ефекта на индукторите на CYP3 А4 върху амлодипин. Едновременното приложение на индуктори на CYP3A4 (напр. рифампицин, жълт кантарион) може да доведе до намалени плазмени концентрации на амлодипин.

При съвместна употреба с индуктори на CYP3A4 амлодипин трябва да се прилага с повишено внимание.

Не се препоръчва употреба на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като при някои пациенти бионаличността може да се повиши и да доведе до засилване на антихипертензивните ефекти.

Дантролен (инфузия): При животни са наблюдавани летална камерна фибрилация и сърдечносъдов колапс, свързани с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозен дантролен. Поради риск от хиперкалиемия, се препоръчва да се избягва едновременното приложение с антагонисти на калциевите канали, като амлодипин, при пациенти, предразположени към малигнена хипертермия и при овладяване на малигнена хипертермия.

Ефекти на амлодипин върху други лекарствени продукти

Антихипертензивното действие на амлодипин допълва понижаващото кръвното налягане действие на другите лекарствени продукти с антихипертензивно действие.

В клинични проучвания на взаимодействията амлодипин не е повлиял фармакокинетичните свойства на аторвастатин, дигоксин, варфарин или циклоспорин.

Симвастатин: При едновременно приложение на многократни дози 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до повишаване експозицията на симвастатин с около 77%, в сравнение със самостоятелното приложение на симвастатин. При пациенти на терапия с амлодипин, дозата на симвастатин трябва да се ограничи до 20 mg.

При едновременно приложение с амлодипин съществува риск от повишаване на нивата на такролимус в кръвта. За да се избегне проява на токсичност от страна на такролимус, приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус, изисква контрол на нивата на такролимус в кръвта и корекция на дозата на такролимус, ако е необходимо.

Във връзка с рамиприл

Употребата на АСЕ инхибитори не се препоръчва по време на първия триместър от бременността (вж. т.4.4) и е противопоказна по време на втория и третия триместър от бременността (вж. т.4.3 и т. 4.4.).

Епидемиологичните данни относно риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не са убедителни, но леко повишаване на риска не може да бъде изключено. При пациентките планиращи бременност, терапията с АСЕ инхибитори трябва да се замени с алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако не се счита за крайно необходима. При установяване на бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е уместно, трябва да бъде започната алтернативна терапия. Известно е, че терапията с АСЕ инхибитор по време на втория и третия триместър причинява фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също т. 5.3). В случай на експозиция на АСЕ инхибитор през втория или третия триместър на бременността, се препоръчва преглед на бъбречната функция и черепа чрез ултразвук. Новородени, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори, трябва да бъдат внимателно проследявани за наличие на хипотония (вж. т. 4.3 и т.4.4).

Във връзка с амлодипин

Не е установена безопасността на амлодипин при бременни жени.

В проучвания при животни, при високи дози е наблюдавана репродуктивна токсичност (вж.т.5.3).

Приложение по време на бременност се препоръчва само когато няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-голям риск за майката и плода.

Във връзка с рамиприл

Поради липса на достатъчно информация относно употребата на рамиприл през периода на кърмене (вж. т. 5.2), за предпочитане е през периода на кърмене да се използват други лечения с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или недоносено дете.

Във връзка с амлодипин

Не е известно дали амлодипин се екскретира в кърмата. Решението за продължаване/ спиране на кърменето или за продължаване/ спиране на лечението с амлодипин трябва да се вземе след преценка на ползата от

кърменето за детето и ползата от лечението с амлодипин за майката.

При някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали, са съобщени обратими биохимични промени в главичката на сперматозоидите. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. При едно проучване при плъхове са установени нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет (вж.точка 5.3).

Рамира може да повлияе в слаба до умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Някои нежелани лекарствени реакции (напр. симптоми при понижаване на артериалното налягане, като замайване, главоболие, умора) могат да нарушат способността на пациента да се концентрира и да реагира и следователно са свързани с риск в ситуации, при които тези способности са от значение (напр. шофиране и работа с машини).

Това може да се случи особено в началото на лечението или при преминаване от лечение с други продукти. Препоръчва се повишено внимание особено в началото на лечението.

Профилът на безопасност на рамиприл включва поява на персистираща суха кашлица и реакции дължащи се на хипотония. Сериозните нежелани реакции включват инсулт, миокарден инфаркт, ангиоедем, хиперкалиемия, бъбречно или чернодробно увреждане, панкреатит, тежки кожни реакции и неутропения /агранулоцитоза.

Най-често съобщаваните нежелани реакции, свързани с амлодипин са сънливост, замаяност, главоболие, палпитации, зачервяване, коремна болка, гадене, подуване на глезените, едем и умора.

Честотата на нежеланите реакции е съобразена с MedDRA конвенцията : чести (> 1/100 до 1/10); нечести (> 1/1 000 до 1/100); редки (> 1/10 000 до 1/1 000); много редки (< 1/10 000), неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни).

Следните нежелани реакции са докладвани оделно за рамиприл и амлодипин.

*най-често съпроводено с холестаза

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. ..Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.: +359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Рамиприл

Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ инхибитори могат да включват прекомерна периферна вазодилатация (с подчертана хипотония, шок), брадикардия, електролитни нарушения и бъбречна недостатъчност Пациентът трябва да бъде стриктно наблюдаван, лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Препоръчителните мерки включват първоначална детоксикация (стомашна промивка, прилагане на адсорбенти) и мерки за възстановяване на хемодинамичната стабилност, включително прилагане на алфа 1-адренергични агонисти или ангиотензин II (ангиотензинамид) агонисти. Рамиприлат, активният метаболит на рамиприл, се отстранява незадоволително чрез хемодиализа от общото кръвообръщение.

Амлодипин

Опитът по отношение на преднамерено предозиране при хора е ограничен.

Въз основа на наличните данни се предполага, че сериозно предозиране с амлодипин може да доведе до екстремна периферна вазодилатация и вероятно до рефлекторна тахикардия. Има съобщения за случаи на изразена и потенциално удължена системна хипотония, достигаща до шок с фатален изход.

Некардиогенен белодробен оток се съобщава рядко като последица от предозиране с амлодипин, който може да се прояви със забавено начало на ефекта (24-48 часа след поглъщане) и да изисква изкуствена вентилация. Ранните реанимационни мерки (включително натоварване с течности) за поддържане на перфузията и сърдечния дебит могат да бъдат ускоряващи фактори.

Клинично значимата хипотония поради предозиране на амлодипин изисква активна сърдечнO съдова реанимация, включваща често контролиране на сърдечната и дихателна функция, повдигане на крайниците и внимание по отношение на циркулаторния обем и диурезата.

Приложението на вазоконстриктор може да е от полза за възстановяване на съдовия тонус и артериалното налягане, в случай че няма противопоказания за приложението му.

Интравенозното приложение на калциев глюконат може да е от полза за преодоляване на ефектите от блокадата на калциевите канали.

В някои случаи може да се направи стомашна промивка. При здрави доброволци прилагането на активен въглен до 2 часа след приложение на амлодипин 10 mg се намалява степента на абсорбция на амлодипин.

Тъй като амлодипин се свързва с протеините във висока степен, няма вероятност диализата да бъде ефективна.