Gabagamma 100 mg capsules, hard

Епилепсия

Габапентин е показан за добавъчна терапия при лечението на парциални пристъпи с или без вторична генерализация, при възрастни и деца на 6 и повече години (вж т.5.1).

Габапентин е показан като монотерапия за лечение на парциални пристъпи с или без вторична генерализация при възрастни и юноши на 12 и повече години.

Лечение на периферна невропатна болка

Габапентин е показан за лечение на периферна невропатна болка, като болезнена диабетна невропатия и постхерпетична невралгия при възрастни.

Дозировка

Титриращата схема за започване на лечението за всички показания, която се препоръчва за възрастни и юноши на 12 и повече години е описана в Таблица 1.

Указанията за дозиране при деца под 12 годишна възраст са описани в отделен раздел в настоящата точка.

Прекратяване приема на габапентин

В сътветствие с настоящата клинична практика, ако приемът на габапентин трябва да се прекрати, се препоръчва това да стане постепенно, в рамките на минимум 1 седмица независимо от индикацията.

Епилепсия

Епилепсията обичайно изисква дългосрочно лечение. Дозата се определя от лекуващия лекар съгласно индивидуалната поносимост и ефикасност.

Възрастни и юноши

В клинични проучвания, терапевтично ефективния дозов интервал е бил 900 mg дневно до 3600 mg дневно. Терапията може да бъде започната с титриране на дозата, както е описано в Таблица 1 или с прилагане на 300 mg три пъти дневно в Ден 1. След това, в зависимост от индивидуалния отговор и поносимост на пациента, дозата може да бъде повишавана допълнително с покачвания от 300 mg/дневно на всеки 2-3 дни до максималната доза от 3600 mg дневно. При отделни пациенти може да е подходящо по-бавно титриране на дозата на габапентин. Минималното време за достигане на доза от 1800 mg дневно е една седмица, за достигане на 2400 mg дневно е общо две седмици, а за достигане на 3600 mg дневно - три седмици общо. Дози до 4800 mg дневно са се понасяли добре по време на дългосрочни отворени клинични проучвания. Общата дневна доза трябва да бъде разделена на три равни дози, максималният интервал между дозите не трябва да надвишава 12 часа, за да се предотврати появата на пристъпи.

Деца на 6 и повече години

Началната доза трябва да варира от 10 до 15 mg/kg/ден и ефективната доза се достига чрез възходяща титрация за период от приблизително три дни. Ефективната доза на габапентин при деца на 6 и повече години е 25 - 35 mg/kg/ден. Дози до 50 mg/kg/ден са понасяни добре в дългосрочно клинично проучване. Общата дневна доза трябва да бъде разделена на три равни дози, а максималният времеви интервал между дозите не трябва да надвишава 12 часа.

Не е необходимо мониториране на плазмените концентрации на габапентин, за да се оптимизира терапията с габапентин. Освен това габапентин може да се прилага в комбинация с други антиепилептични лекарствени продукти, без това да променя плазмените концентрации на габапентин или серумните концентрации на другите антиепилептични лекарствени продукти.

Периферна невропатна болка

Възрастни

Лечението може да започне с титриране на дозата, както е описано в Таблица 1. Алтернативно, началната доза е 900 mg/дневно, разделена в три равни дози. След това, въз основа на индивидуалния отговор и поносимост на пациента, дозата може да бъде повишавана с 300 mg/дневно на всеки 2-3 дни до максимална доза от 3600 mg/дневно. При отделни пациенти може да е по-подходящо по-бавно титриране на дозата на

габапентин. Минималното време за достигане на доза от 1800 mg/дневно е една седмица, за достигане на 2400 mg/дневно е две седмици, а за достигане на 3600 mg/дневно е три седмици общо.

При лечението на периферна невропатна болка, като болезнена диабетна невропатия и пост-херпетична невралгия, ефикасността и безопасността не са изпитвани в клинични изпитвания за терапевтични периоди по-дълги от 5 месеца. Ако пациентът се нуждае от лечение на периферна невропатна болка за период по- продължителен от 5 месеца, лекуващият лекар трябва да оцени клиничния статус на пациента и да определи необходимостта от допълнителна терапия.

Указание за всички показания

При пациенти с увредено общо здравословно състояние, например ниско телесно тегло, след органна трансплантация и т.н., дозата трябва да се титрира по-бавно, или чрез използването на по-малки дозови единици или на по-дълги интервали между дозовите увеличения.

Употреба при пациенти в старческа възраст (над 65 годишна възраст)

Пациентите в старческата възраст може да имат необходимост от дозови корекции, поради влошаване на бъбречната функция с възрастта (вж Таблица 2).

Сънливост, периферен едем и астения могат да са често срещани при пациенти в старческа възраст.

Употреба при пациенти с нарушена бъбречна функция

Корекция на дозата се препоръчва при пациенти с компрометирана бъбречна функция, както е описано в Таблица 2 и / или при пациенти на хемодиализа. Габапентин 100 mg капсули може да се използва за спазване на препоръките относно дозата при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Таблица 2

ДОЗИРАНЕ НА ГАБАПЕНТИН ПРИ ВЪЗРАСТНИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ БЪБРЕЧНАТА ФУНКЦИЯ

a Общата дневна доза трябва да се прилага в три отделни приема. Намалените дози са за пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 79 ml/min).

б Да се прилагат 300 mg през ден.

в При пациенти с креатининов клирънс <15 ml/min, дневната доза трябва да се намали пропорционално на креатининовия клирънс (напр. пациенти с креатининов клирънс 7.5 ml/min трябва да получават половината от дневната доза на пациенти с креатининов клирънс 15 ml/min).

Употреба при пациенти на хемодиализа

При анурични пациенти на хемодиализа, които никога не са приемали габапентин, се препоръчва натоварваща доза от 300 до 400 mg, след което 200 до 300 mg габапентин след всеки 4 часа хемодиализа. В дните без диализа, не трябва да се приема габапентин.

При пациенти с нарушена бъбречна функция на хемодиализа, поддържащата доза габапентин трябва да се основава на препоръките за дозиране, описани в Таблица 2. В допълнение към поддържащата доза, след всеки 4 часа хемодиализа е препоръчително да се приложат допълнителни дози от 200 до 300 mg.

Начин на приложение

За перорална употреба.

Габапентин може да се прилага с или без храна и капсулите трябва да се поглъщат цели с достатъчно количество течност (напр. с чаша вода).

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Анафилаксия

Габапентин може да причини анафилаксия. Признаците и симптомите в докладваните случаи са включвали затруднено дишане, подуване на устните, гърлото и езика, и хипотония, изискващи спешно лечение.

Пациентите трябва да бъдат инструктирани да преустановят приема на габапентин и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако при тях се появят признаци или симптоми на анафилаксия.

Суицидна идеация и поведение

При пациенти, лекувани с антиепилептични лекарства (АЕЛ) по различни показания, са съобщавани суицидна идеация и поведение. Мета-анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания на АЕЛ също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при габапентин.

Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай, че се появят признаци на суицидна идеация и поведение.

Остър панкреатит

Ако в хода на лечението с габапентин пациент развие остър панкреатит, трябва да се обмисли прекратяване на приема на габапентин (вж т. 4.8).

Пристъпи

Въпреки, че няма доказателства за рибаунд пристъпи с габапентин, внезапното прекъсване на антиконвулсантите при пациенти с епилепсия може да отключи статус епилептикус (вж т. 4.2).

Както и при други антиепилептични лекарствени продукти, при някои пациенти може да настъпи повишаване честотата на пристъпите или да се проявят нов тип пристъпи при употреба на габапентин.

Както и при другите антиепилептици, опитите за спиране на лечението с останалите антиепилептични средства с цел достигне на монотерапия с габапентин при пациенти, рефрактерни на терапия само с едно епилептично лекарствено средство, имат ниско ниво на успех.

Габапентин не се счита за ефективен срещу първични генерализирани пристъпи, като абсанаси и може да утежни тези пристъпи при някои пациенти. По тази причина габапентин трябва да се употребява внимателно при пациенти със смесени пристъпи, включително абсанси.

Замаяност, сънливост, загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане

Лечението с габапентин е свързано със замаяност и сънливост, които биха могли да увеличат появата на инцидентно нараняване (падане) при възрастната популация. Има също пост-маркетингови съобщения за загуба на съзнание, объркване и умствено увреждане. Затова, пациентите трябва да бъдат посъветвани да подхождат с повишено внимание, докато не свикнат с потенциалните ефекти на лекарствения продукт.

Едновременна употреба с опиоиди

При пациенти, при които се изисква съпътстващо лечение с опиоиди, трябва да бъдат внимателно проследени за симптоми на потискане на централната нервна система (ЦНС), като сънливост, седация и потискане на дишането. При пациенти, които използват габапентин и морфин едновременно, може да се наблюдават увеличения на концентрациите на габапентин. Дозата на габапентин или опиоидите трябва да бъдат подходящо намалени (вж. т. 4.5).

Респираторна депресия

Габапентин е свързан с тежка респираторна депресия. Пациенти с нарушена респираторна функция, респираторно или неврологично заболяване, бъбречно увреждане, едновременна употреба на депресанти на ЦНС и пациенти в напреднала възраст може да са изложени на по-голям риск от изпитване на тази тежка нежелана реакция. Възможно е да се наложи адаптиране на дозата при тези пациенти.

Употреба при пациенти в старческа възраст (над 65-годишна възраст)

Не са провеждани систематични проучвания с габапентин при пациенти на възраст на и над 65 години. В едно двойно-сляпо клинично проучване при пациенти с невропатна болка са се наблюдавали сънливост, периферен едем и астения, в малко по-висок процент при пациентите на 65-годишна възраст и повече, отколкото при по-млади пациенти. С изключение на тези данни, клиничните проучвания в тази възрастова група не показват профил на нежелани реакции, по-различен от наблюдавания при по-младите пациенти.

Педиатрична популация

Ефектите от дългосрочната терапия с габапентин (за период по-дълъг от 36 седмици) върху познанията, интелекта и развитието при децата и подрастващите не са проучени достатъчно. Следователно, ползите от продължителната терапия трябва да се преценят спрямо потенциалните рискове от такава терапия.

Злоупотреба и зависимост

В базата на пост-маркетингови данни са докладвани случаи на злоупотреба и зависимост. Внимателно оценявайте пациентите за анамнеза за злоупотреба с лекарства и ги наблюдавайте за евентуални признаци за злоупотреба с габапентин, например поведение на пристрастяване, повишаване на дозата, развитие на толерантност.

Лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (Drug Rash with Eosinophilia and Systemic Symptoms (DRESS))

При пациентите, приемащи антиепилептични лекарства, включително габапентин, се съобщава за тежки, животозастрашаващи, системни реакции на свръхчувствителност, известни като лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (Drug Rash with Eosinophilia and Systemic Symptoms (DRESS)) (вж. т. 4.8)

Важно е да се отбележи, че ранните симптоми на свръхчувствителност, като треска или лимфаденопатия, могат да се наблюдават и без наличие на видим обрив. При проява на такива признаци или симптоми, състоянието на пациента трябва да се оцени незабавно. Приемът на габапентин трябва да бъде прекратен, ако не може да се установи друга етиология на тези признаци и симптоми.

Лабораторни изследвания

Фалшиво положителни резултати могат да бъдат получени при полуколичествено определяне на общ белтък в урината чрез лентови „dipstick” тестове. Ето защо се препоръчва такъв позитивен резултат от

„dipstick” тестовете да се провери чрез методи, основани на рзлични аналитични принципи, като Биуретов метод, турбидиметрия или методи за свързване с багрило, или тези алтернативни методи да се използват от самото начало.

Габагамма твърди капсули съдържа лактоза. Това лекарство не трябва да се прилага на пациенти с редки наследствени заболявания като непоносимост към галактоза, дефицит на Lapp-лактаза или глюкозно- галактозна малабсорбция.

Има спонтанни и литературни съобщения за потискане на дишането и/или седация, свързани с габапентин и употреба на опиоиди. При някои от тези съобщения, авторите отдават специално значение на комбинирането на габапентин и опиоиди, особено при пациенти в старческа възраст.

В проучване, включващо 12 здрави доброволци (N=12), при приложението на 60 mg капсула морфин с контролирано освобождаване 2 часа преди приложението на 600 mg капсула габапентин, средната площ под кривата (AUC) на габапентин нараства с 44 % в сравнение с габапентин, приложен без морфин. Поради това, пациентите, при които се изисква съпътстващо лечение с опиоиди, трябва да бъдат внимателно проследени за симптоми на потискане на ЦНС, като сънливост, седация и потискане на дишането, а дозата на габапентин или опиоид трябва да се намали по подходящ начин.

Не са установени взаимодействия между габапентин и фенобарбитал, фенитоин, валпроева киселина или карбамазепин..

Фармакокинетиката на габапентин след достигане на равновесни концентрации при здрави хора е подобна на тази при пациенти с епилепсия, получаващи тези антиепилептични продукти.

Едновременният прием на габапентин с перорални контрацептиви, съдържащи норетиндрон и/или етинил естрадиол, не повлиява фармакокинетиката в стадий на равновесни концентрации на нито една от съставките.

Едновременният прием на габапентин с антиациди, съдържащи алуминий и магнезий, намалява бионаличността на габапентин до 24 %. Препоръчва се габапентин да се приема минимум 2 часа след прием на антиацид.

Бъбречната екскреция на габапентин не се повлиява от пробенецид.

Леко намаление на бъбречната екскреция на габапентин се наблюдава при едновременното приемане с циметидин, което не е от клинична значимост.

Бременност

Риск свързан с епилепсия и антиепилептични лекарствени продукти

Рискът от родилни дефекти е повишен с фактор 2 – 3 в потомството на майки, лекувани с антиепилептичен лекарствен продукт. Най-често се докладва за цепната устна, сърдечносъдови малформации и дефекти на невралната тръба. Мултиплената антиепилептична лекарствена терапия може да е свързана с по-висок риск от вродени малформации в сравнение с монотерапията, затова е важно винаги когато е възможно, да се прилага монотерапия.

Жените, които има вероятност да забременят или са с детероден потенциал, трябва да бъдат консултирани от специалист и когато жената планира бременност, необходимостта от антиепилептична терапия трябва да се преразгледа.

Не трябва да се предприема внезапно спиране на антиепилептичната терапия, тъй като това може да доведе до внезапни припадъци, които биха имали сериозни последици за майката и детето. Рядко се наблюдава забавяне в развитието на деца, чиито майки страдат от епилепсия. Не е възможно да се определи дали забавеното развитие се дължи на генетични или социални фактори, на майчината епилепсия или на антиепилептичната терапия.

Риск свързан с габапентин

Няма достатъчно данни при използване на габапентин от бременни жени.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж т. 5.3). Потенциалния риск при хора не е известен. Габапентин не трябва да се използва при бременност, освен ако потенциалната полза за майката ясно превишава потенциалния риск за плода.

Не може да се направи категорично заключение дали габапентин е свързан с повишен риск от вродени малформации, когато се прилага при бременност, поради самата епилепсия и наличието на съпътстващи антиепилептични лекарствени средства, приемани по време на всяка съобщена бременност.

Кърмене

Габапентин се екскретира в майчиното мляко. Поради това, че ефектът върху кърмачето е неизвестен, приложението на габапентин при кърмачки трябва да става с повишено внимание. Габапентин трябва да се използва при кърмачки, само ако ползите категорично надвишават рисковете.

Фертилитет

Няма ефект върху фертилитета при проучванията върху животни (вж т.5.3).

Габапентин може да има слаб до умерено изразен ефект върху способността за шофиране и работа с машини. Габапентин влияе върху централната нервна система и може да предизвика сънливост, замаяност и други подобни симптоми. Дори и да са слабо или умерено изразени, тези нежелани лекарствени реакции могат да бъдат потенциално опасни за пациенти, които шофират или работят с машини. Това е от особено значение в началото на лечението и след покачване на дозата.

Нежеланите реакции, наблюдавани в клиничните изпитвания, проведени при епилепсия (допълваща и монотерапия) и невропатна болка, са описани в общ списък по-долу по вид и честота: (много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до <1/10); нечести (≥1/1, 000 до <1/100); редки (≥1/10, 000 до <1/1, 000); много редки (<1/10, 000). Когато е наблюдавана нежелана лекарствена реакция с различна честота в различните клинични изпитвания, тя е записвана с най-високата съобщена честота.

Допълнителни нежелани реакции, докладвани по време на пост-маркетинговия опит, са включени с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка), представени с курсив в по- долния списък.

При всяко групиране взависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

По време на лечението с габапентин се съобщава за случаи на остър панкреатит. Връзката с габапентин е неясна (вж. т. 4.4).

При пациенти на хемодиализа, поради терминална бъбречна недостатъчност се съобщава за миопатия с повишени нива на креатинкиназата.

За инфекции на дихателните пътища, отитис медиа, гърчове и бронхит се съобщава само при клиничните проучвания при деца. При клиничните проучвания при деца допълнително се съобщава често и за агресивно поведение и хиперкинезии.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

България

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Teл.: +35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

При предозиране с габапентин до 49 g, не е наблюдавана остра, животозастрашаваща токсичност. Симптомите на предозиране включват замаяност, двойно виждане, неясна реч, сънливост, загуба на съзнание, летаргия, и лека диария. Всички пациенти са се възстановили напълно след поддържаща терапия. Намалената абсорбция на габапентин при прием на по-високи дози може да ограничи абсорбцията на лекарството при предозиране, като по такъв начин се намалява токсичността при предозиране.

Предозирането с габапентин и особено в комбинация с други лекарства, подтискащи ЦНС, може да доведе до кома.

Въпреки, че габапентинът може да бъде отстранен чрез хемодиализа, наличният опит показва, че това обикновено не е необходимо. Въпреки това обаче, при пациенти с тежко бъбречно увреждане хемодиализата може да бъде показана.

Пероралната летална доза на габапентин не е била установена при мишки и плъхове, които са получили дози по-високи от 8000 mg/kg. Признаци на остра токсичност при животни са включвали атаксия, затруднено дишане, птоза, намалена активност или възбуда.