Talliton 12,5 mg tablets

Есенииална хипертония:

Главно за лечение на есенциална хипертония, самостоятелно или в комбианиця

Хронична сърдечна недостатъчност (стадийnoNYHAII-IV)

За лечение на стабилна лека, умерена и тежка хронична сърдечна недостатъчност (II-IV функционален клас по NYHA, като допълнение към стандартното лечение (АКЕ инхибитори, диуретици и дигоксин).

Хронична стабилна стенокардия

За поддържащо лечение на хронична стабилна стенокардия.

Продължителност на лечението

Лечението с карведилол е продължително. Както при всички бета-блокери, лечението не трябва да се преустановява внезапно, а постепенно намалявайки дозата на едноседмични интервали. Това е особено важно при пациенти със съпътстващо заболяване исхемична болест на сърцето.

Есенииална хипертония

Възрастни

Препоръчваната начална доза е 12,5 mg веднъж дневно през първите два дни. Ако тя се понася добре, може да бъде увеличена. Препоръчваната поддържаща доза е 25 mg еднократно дневно. Тя е подходяща при повечето пациенти. При липса на задоволителен ефект, най-рано след 14- дневно лечение, дозата може да бъде увеличена до максимум 50 mg давани еднократно дневно или на два приема по 25 mg дневно. Дозата трябва да се повишава през интервали от най-малко две седмици.

Старческа възраст

Препоръчваната начална дневна доза е 12,5 mg. При някои пациента с тази доза като поддържащо лечение може да бъде постигнат адеквантен контрол на кръвното налягане. В случай, че контролът е неадекватен дозата може да бъде увеличавана на двуседмични интервали до максимум 50 mg еднократно дневно или разделени на два приема.

Хронична стабилна стенокардия

Възрастни

Препоръчваната начална доза е 12,5 mg два пъти дневно през първите два дни. Препоръчваната поддържаща доза е 25 mg два пъти дневно. При липса на задоволителен ефект, най-рано след 14-дневно лечение, дозата

може да бъде увеличена до максимум 50 mg два пъти дневно.

Старческа възраст

Препоръчваната максимална дневна доза е 50 mg разделена на два приема.

Хронична сърдечна недостатъчност (стадийnoNYHAII-IV)

Лечението с Талитон трябва да се започва само под наблюдението на лекар в болница при задълбочена оценка на състоянието на пациента.

Преди всяко последващо повишение на дозата клиничното състояние на пациента трябва да се оценява в деня на повишаването от специалист с опит в лечението на сърдечна недостатъчност, за да се потвърди, че клиничното състояние остава стабилно. Дозата на карведилол не трябва да се увеличава при пациенти с влошаваща се сърдечна недостатъчност след последното посещение или с признаци на декомпенсирана или нестабилна хронична сърдечна недостатъчност.

Адекватната доза винаги се избира индивидуално. Дозите на дигоксина, диуретици и AKE инхибиторите трябва да бъдат уточнени преди започване на лечението с Талитон.

Възрастни

Препоръчваната начална доза е 3,125 mg два пъти дневно през първите 2 седмици. Ако дозата се понася добре и ако е необходимо, тя може да бъде увеличавана на интервали не по-малки от 2 седмици до 6,25 mg два пъти дневно, след това до 12,5 mg два пъти дневно и до 25 mg два пъти дневно. Дозата трябва да бъде увеличавана до най-високото ниво, понасяно от пациента.

Максималната препоръчвана доза е 25 mg два пъти дневно при всички пациенти, страдащи от тежка хронична сърдечна недостатъчност и при пациенти с лека до умерена хронична сърдечна недостатъчност с телесна маса до 85 kg. При пациенти с лека до умерена хронична сърдечна недостатъчност и с телесна маса над 85 kg препоръчвана максимална доза е 50 mg два пъти дневно.

Преди всякакво увеличение на дозата, трябва да се прецени за наличие на признаци за влошаване на сърдечната недостатъчност или признаци на вазодилатация (хипотония, замаяност).

При появата на преходно нарушваване на симптомите на сърдечната недостатъчност или задръжката на течности, се препоръчва да се увеличи дозата на диуретиците. Понякога може да бъде необходимо да се намали дозата на Талитон и в редки случаи, временно лечението да се преустанови.

Ако лечението с карведилол е преустановено за повече от една седмица, то трябва да бъде започнато отново с по-ниска доза два пъти дневно, която да се титрира до адекватна доза съобразно горната схема на увеличаване на дозата. В случай, че лечението трябва да бъде спряно за период по-дълъг от 2 седмици, то трябва да бъде започнато отново с най-ниската препоръчвана доза, а именно 3,125 mg карведилол два пъти дневно, след което индивидуалната доза трябва да бъде преценена съобразно горната схема.

Присъщите симптоми на вазодилатация (хипотония, топли крайници) отначало трябва да бъдат лекувани с намаляване на дозата на диуретиците. Ако симптомите персистират и ако пациентът приема и АКЕ инхибитори, дозата на АКЕ инхибитора също трябва да бъде намалена. Ако след това е необходимо, може да се намали дозата на Талитон.

В горните случаи дозата на Талитон не трябва да се увеличава, докато признаците на влошена сърдечна недостатъчност или вазодилатация не се подобрят.

Старческа възраст

Дозите са подобни на тези при възрастни.

Специални популации

Бъбречно увреждане

На базата на фармакокинетични проучвания при пациенти с бъбречни увреждания в различна степен, включително тежка бъбречна недостатъчност е установено, че не е необходимо намаление на дозата на карведилол при умерена и тежка бъбречна недостатъчност (вж. т. 4.4). Не се предвижда коригиране на дозата, докато систолното артериално налягане е над 100 mmHg (вж. също точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Карведилол е противопоказан при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (виж т. 4.3 и 5.2). В случай на умерена чернодробна недостатъчност може да е необходимо намаляване на дозата.

Едно фармакокинетично проучване при пациенти с цироза е показало, че експозицията (AUC) на карведилол е увеличена с 6,8 пункта при пациенти с чернодробно увреждане, в сравнение със здрави индивиди.

Пациенти с диабет

Бета-блокерите могат да увеличат инсулиновата резистентност и да маскират симптомите на хипогликемия. Въпреки това, много проучвания са установили, че вазодилатиращи бета-блокери като карведилол са свързани с по-благоприятни ефекти върху глюкозния и липиден профил.

Установено е, че карведилол проявява умерени инсулин-сенсибилизиращи свойства и може да облекчи някои прояви на метаболитен синдром.

Педиатрична популация

Талитон не се препоръчва за приложение при деца под 18 години, поради недостатъчно данни за безопасност и ефективност.

За перорално приложение.

Таблетките трябва да се приемат с достатъчно количество течност без да се дъвчат. При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност таблетките трябва да се приемат по време на хранене.

• Свръхчувствителност към лекарственото или помощните вещества, посочени в т. 6.1,

• Клинично проявена чернодробна дисфункция,

• AV блок втора и трета степен (освен при пациенти с пейсмейкър),

• Тежка брадикардия (сърдечна честота < 50/min),

• Синдром на болния синусов възел (включително синоатриален блок),

• Тежка хипотония (систолично кръвно налягане <85 mmHg),

• Кардиогенен щок,

• Анамнестични данни за бронхоспазъм или астма,

• Нестабилна, декомпенсирана сърдечна недостатъчност (изискваща интравенозно лечение с лекарства, с положителен инотропен ефект и/или диуретици),

• Лечение с интравенозно прилагани калциеви антагонисти от типа на верапамил или дилтиазем.

Хронична застойна сърдечна недостатъчност

При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност по време на повишаване на дозата на карведилол може да възникне влошаване на сърдечната недостатъчност или задръжка на течности. Ако се появят такива симптоми дозата на диуретиците трябва да се повиши, а дозата на карведилол не трябва да се увеличава до постигане на клиничната стабилност. Понякога може да се наложи да се намали дозата на карведилол или в редки случаи, лечението временно да се преустанови. Такива епизоди не изключват последващо успешно титриране на карведилол. Карведилол трябва да се прилага с повишено внимание в комбинация с дигиталисови гликозиди, защото и двете лекарства намаляват AV проводимостта (вж. т. 4.5).

Бъбречна функция при застойна сърдечна недостатъчност

Наблюдавано е обратимо влошаване на бъбречната функция при лечение с карведилол на пациенти с хронична сърдечна недостатъчност с ниско артериално налягане (систолично АН <100 mmHg), исхемична болест сърцето и дифузно съдово заболяване и/или съпътстваща бъбречна недостатъчност. При пациенти с ХСН с тези рискови фактори бъбречната функция трябва да се мониторира по време на повишаването на дозата на карведилол и при влошаване на бъбречната недостатъчност трябва дозата да се намали или приемът на лекарствения продукт да се преустанови.

Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

Карведилол трябва да се използва внимателно при пациенти с ХОББ с бронхоспастична компонента, които не получават перорално или инхалаторно лечение и само ако потенциалната полза надхвърля евентуалния риск.

При пациенти със склонност към бронхоспастични реакции може да се появи респираторен дистрес като резултат от възможно увеличаване съпротивлението на дихателните пътища. Пациентите трябва да се наблюдават стриктно при започването и постепенното повишаване на дозата на карведилол, като дозата на карведилол трябва да се намали при появата на данни за бронхоспазъм по време на лечението.

Диабет

Трябва да се внимава когато се прилага карведилол при пациенти зъз захарен диабет, тъй като той може да бъде свързан с влошаване на контрола на глюкозата в кръвта или ранните признаци и симптоми на остра хипогликемия може да бъдат маскирани или намалени (вж. точки 4.5 и 4.8).

Периферно съдово заболяване

Карведилол трябва внимателно да се прилага при пациенти с периферно съдово заболяване, тъй като бета-блокерите могат да отключат или да утежнят симптомите на артериална недостатъчност.

Феномен на Райно

Карведилол трябва да се прилага внимателно при пациенти, страдащи от периферни циркулаторни нарушения (например феномен на Райно), тъй като може да се наблюдава обостряне на симптомите.

Тиреотокснкоза

Карведилол, както и другите средства с бета-блокиращи свойства, може да маскира симптомите на тиреотокснкоза.

Анестезия и хирургични интервенции

Трябва да се внимава при пациенти, на които предстои хирургична намеса поради синергичните отрицателни инотропни ефекти на карведилол и анестетиците.

Брадикардия

Карведилол може да причини брадикардия. Ако пулсовата честота на пациента се понижи под 55 удара в минута, дозата на карведилол трябва да се намали.

Свръхчувствителност

Трябва да се внимава при прилагането на карведилол при пациенти с анамнеза за сериозни реакции на свръхчувствителност и при такива, подложени на десензибилизиращо лечение, тъй като бета-блокерите

могат да увеличат както чувствителността към алергени, така и тежестта на анафилактичните реакции.

Тежки кожни нежелани реакции (SCAR)

По време на лечението с карведилол се съобщава за много редки случаи на тежки кожни нежелани реакции като токсична епидермална некролиза (TEN) и синдром на Стивънс- Джонсън (SJS) (вж. т. 4.8 Постмаркетингови данни). Приемът на карведилол трябва окончателно да се преустанови от пациенти, при които се наблюдават тежки кожни нежелани реакции, които е възможно да се дължат на карведилол.

Псориазис

Пациенти с анамнеза за псориазис свързана с лечение с бета-блокери, карведилол може да се прилага само след преценка на съотношението риск-полза.

Едновременна употреба с калциеви антагонисти

Необходимо е внимателно да се проследява ЕКГ и кръвното налягане при пациенти

получаващи едновременно лечение с калциеви антагонисти от типа на верипамил или дилтиазем, или други антиаритмични лекарства.

Феохромоцитом

При пациенти с феохромоцитом преди приложението на каквито и да е бета-блокери трябва да се започне лечение с алфа блокер. Въпреки че карведилол има както алфа-, така и бета- блокираща активност, няма опит с неговото приложение при това състояние. Затова трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, с подозрение за феохромоцитом.

Вариантна ангина на Принцметал

Лекарствени продукти с неселективна бета-блокираща активност могат да предизвикат болка в гърдите при пациенти с вариантна ангина на Принцметал. Няма клиничен опит с карведилол при тези пациенти, макар че алфа блокиращата активност на карведилол може да предотврати такива симптоми. Необходимо е обаче повишено внимание при приложението на карведилол при подозрение за вариантна ангина на Принцметал.

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Налице са редица значими фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия с други лекарствени продукти (напр. дитоксин, циклоспорин, рифампицин, анестетици, антиаритмични лекарства, вж. т. 4.5).

Контактни летци

Носещи контактни лещи трябва да имат предвид възможността за намалена лакримация.

Синдром на отнемане

Лечението с карведилол на трябва да се сдпира внезапно, особено при пациенти, страдащи от исхемична болест на сърцето. Спирането на карведилол трябва да става постепенно (за период от 2 седмици).

Клонидин

В случай на преустановяване на едновременно лечение с клонидин, най-напред карведилол трябва да бъде постепенно спрян, няколко дни преди спиране на клонидин (вж. т. 4.5).

Лактоза

Всяка таблетка съдържа 50 mg лактоза монохидрат. Пациентите с редките наследствени състояния на галактозна непоносимост, тотална лактазна недостатъчност или глюкозо- галактозен малабсорбционен синдром не трябва да приемат това лекарство.

Захароза

Всяка таблетка съдържа 12,5 mg захароза. Пациентите с редките наследствени състояния на фрукгозна непоносимост, глюкозо-галактозен малабсорбционен синдром или захаразо- изомалтазен дефицит не трябва да приемат това лекарство.

Ариавит сънсет жълто (Е110)

Талитон 12,5 mg таблетки съдържа Ариавит сънсет жълто (Е 110), който може да предизвика алергични реакции.

Фармакокинетични взаимодействия

Влияние на карведилол върху фармакокинетиката на другите лекарствени продукти

Карведилол е субстрат, а също и инхибитор на Р-гликопротеин. Затова бионаличноста на лекарства, транспортирани от Р-гликопротеин може да бъде увеличена при едновременното приложение на карведилол. Също така, бионаличносгга на карведилол мож&£&^вде променяна от индукторите или инхибиторите на Р-гликопротеин.

Инхибиторите както и индукторите на CYP2D6 и CYP2C9 могат да променят системния и/или предсистемния метаболизъм на карведилол стереоселективно, което води до повишени или намалени плазмени концентрации на R и S карведилол (вж. т. 5.2). По-долу са дадени някои

примери, наблюдавани при пациенти или здрави лица, но списъкът не е изчепателен.

Дигоксин: В някои проучвания при здрави индивиди и при пациенти със сърдечна недостатъчност е доказана повишена експозиция на дигоксин до 20%. Значително по-голям ефект е наблюдаван при пациенти от мъжки пол в сравнение с пациенти от женски пол. Препоръчва се внимателно следене на нивото на дигоксин при започване, титриране или прекъсване на лечението с карведилол (вж. т.4.4). Карведилол не влияе върху приложения интравенозно дигоксин.

Циклоспорин: Две проучвания при бъбречно и сърдечно трансплантирани пациенти, получаващи циклоспорин перорално са показали, увеличение на плазмената концентрация на циклоспорин след започване на лечение с карведилол. Данните показват, че карведилол увеличава действието на перорално приетия циклоспорин с около 10 до 20%, поради което се налага намаляване на дозата на циклоспорин с 10-20%, за да се поддържат терапевтичните концентрации на циклоспорин.

Механизмът на взаимодействието не е известен, но причината може да бъде инхибирането на чревния Р-гликопротеин от карведилол. Поради широката интериндивидуална вариабилност на нивата на циклоспорин се препоръчва концентрацията на циклоспорин да бъде внимателно следена след започване на лечение с карведилол и дозата на циклоспорин да бъде подходящо прецизирана.

В случай на интравенозно приложение на циклоспорин не се очаква взаимодействия с карведилол.

Влияние на други лекарства върху фармакокинетиката на карведилол

Инхибиторите, както и индукторите на CYP2D6 и CYP2C9 могат да променят системния и/или предсистемния метаболизъм на карведилол стереоселективно, което увеличава или намалява плазмените концентрации на R и S- карведилол (вж. т. 5.2, Биотрансформация). Някои примери, наблюдавани при пациенти или при здрави индивиди са изброени по-долу, но списъкът не е изчерпателен.

Амиодарон: В invitro проучване с човешки чернодробни микрозоми е установено, че амиодарон и дезетиламиодарон инхибират окисление на R- и S- карведилол. Минималната концентрацията на R- и S- карведилол значително се увеличава 2,2-кратно при пациенти със сърдечна недостатъчност, получаващи карведилол и едновременно амиодарон в сравнение с пациенти, подложени на монотерапия с карведилол. Ефектът на S- карведилол се приписва на дезетиламиодарон, метаболит на амиодарон, който е силен инхибитор на СYP2C9. Препоръчва се наблюдение за проява на бета-блокада при пациенти, лекувани с комбинация карведилол и амиодарон.

Рифампицин: В проучване на 12 здрави доброволци приложението на рифампицин е намалило плазмените нива на карведилол с около 60% и е наблюдавано намаление на ефекта на карведилол върху систолното артериално налягане. Механизмът на взаимодействието не е известен, но може да се дължи на индуцирането на чревния Р-гликопротеин от страна на рифампицин. Необходимо е строго наблюдение на бета-блокадата при пациенти, приемащи едновременно карведилол и рифампицин.

Флуоксетин и пароксетин: В едно рандомизирано, кръстосано проучване при 10 пациенти със сърдечна недостатъчност едновременното приложение на флуоксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, е довело до стереоселективно инхибиране на метаболизма на карведилол с увеличение на средната AUC на R(+) енантиомера със 77% и статистически незначимо увеличение с 35% на S (-) AUC на енантиомера, в сравнение с плацебо групата.. Разлика обаче в нежеланите събития, кръвното налягане или сърдечната честота между отделните терапевтични групи не се наблюдава.

Ефектът на еднократната доза пароксетин, мощен инхибитор на СУР2D6 върху фармакокинетиката на карведилол е бил изследван при 12 здрави доброволци след еднократен перорален прием. Независимо от голямото увеличение на влиянието R- и S-карведилол в тези здрави индивиди не са наблюдавани клинични ефекти.

Фармакодинамични взаимодействия

Инсулин или перорални хипогликемици: Лекарства с бета блокираща активност могат да увеличат ефекта на намаляване на кръвната захар на инсулина и пероралните хипогликемици.

Признаците на хипогликемията могат да бъдат маскирани или отслабени (особено тахикардията). Следователно при пациенти приемащи инсулин или перорални хипогликемици се препоръчва редовно следене на нивото на кръвната захар (вж. т. 4.4).

Катехоломин-изчерпващи лекърства: Пациенти, които приемат едновременно лекарства с бета- блокираща активност и лекарство с изчерпващо катехоламините действие (например резерпин и инхибитори на моноаминооксидазата), трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на хипотония и/или тежка брадикардия.

Дигоксин: Едновременното приложение на бета-блокери и дигоксин може да доведе до адитивно удължаване на ьтриовентрикуларната (AV) проводимост.

Недихидропиридинови блокери на калциевите канали, амиодарон или други антиаритмици: В комбинация с карведилол може да увеличат риска от нарушения на AV проводимостта (виж т. 4.4).

Изолирани случаи на нарушения на проводимостта (рядко с хемодинамични нарушения) са били наблюдавани при едновременно приемане на карведилол и дилтиазем. Както и при другите бета-блокери, когато карведилол се прилага с перорални недихидропиридинови блокери на калциевите канали от типа на верапамил или дилтиазем, амиодарон или други антиаритмици, препоръчва се проследяване на ЕКГ и кръвното налягане.

Клонидин: Едновременното приложение на клонидин с лекарства с бета-блокерираща активност може да потенцира антихипертензивните и брадикардни ефекти. Когато лечението със средства с бета-блокерираща активност и клонидин трябва да бъде преустановявано, първо се спира бета-блокерът. В следващите няколко дни клонидин може да бъде спрян с постепенно намаляване на дозата.

Антихипертензивни средства: Както и при другите лекарства с бета-блокираща активност, карведилол може да потенцира ефекта на други едновременно прилагани лекарствени продукти с антихипертензивен ефект (например алфа1 -рецепторни антагонисти) или да се получи с нежелана реакция хипотония.

Анестезиращи средства: Препоръчва се внимателно проследяване на жизнените показатели по време на анестезия поради синергичния негативен инотропен ефект и хипотензивните ефекти на карведилол и анестетиците (вж. т. 4.4).

НСПВС: Едновременната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и бета-адренергични блокери може да доведе до повишение и влошен контрол на кръвното налягане.

Бронходилататори бета-агонисти: Некардиоселективните бета-блоккери антагонизират бронходилатиращия ефект на бронходилататорите бета-агонисти. Препоръчва се внимателно проследяване на пациентите.

Няма адекватна информация за използването на карведилол при бременни.

Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност (вж.т. 5.3). Потенциалния риск при хората не е е известен.

Бета-блокерите намаляват плацентарния кръвоток, което може да причини интраутеринна фетална смърт, аборт или преждевременно раждане. Може също да се проявят нежелани ефекти (особено хипогликемия и брадикардия) при фетуса и новороденото. Съществува увеличен риск от сърдечни и белодробни усложнения у новороденото след раждането. Няма неоспорими данни за тератогенни ефекти на карведилол от проучванията с животни (вж. също т. 5.3).

Карведилол не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако очакваните ползи надхвърлят възможните рискове.

Проучванията при животни показват, че карведилол и метаболитите му се екскретират в майчиното мляко. Не е известно дали той се екскретира в кърмата. Въпреки това, повечето бета-блокери, по-специално на липофилните съединения, преминават в кърмата, макар и в различна степен. Следователно, не се препоръчва кърменето по време на приложението на карведилол.

Няма провеждани проучвания за ефектите на карведилол върху способността на пациентите за шофиране и работа с машини.

Поради индивидуално вариращите реакции (например замайване, уморяемост) способността за шофиране или работа с машини може да бъде увредена. Както при други лекарствени продукти, които предизвикват промени в кръвното налягане, пациентите, приемащи карведилол, трябва да бъдат предупредени да не шофират и да не работят с машини, ако имат замайване или свързани с това симптоми. Това се отнася особено в началото на лечението, след увеличаване на дозата, при промяна на лекарствените продукти и при комбинация с алкохол.

Нежеланите лекарствени реакции (ADR) са изброени съгласно системно-органните класове на MedDRA и категориите за честота CIOMS на нежеланите лекарствени реакции:

Според тяхната честота нежеланите реакции се определят както следва:

Много чести ≥1/10

Чести ≥1/100 до <1/10

Нечести ≥1/1 000 до <1/100

Редки ≥1/10 000 до <1/1 000

Много редки <1/10 000

С неизвестна честота не могат да бъдат определени от известните данни

В таблица 1 по-долу са обобщени нежеланите реакции, които са съобщени във връзка с употребата на карведилол в пилотни клинични изследвания при следните показания: хронична сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция след остър инфаркт на миокарда, хипертония и дългосрочно лечение на исхемична болест на сърцето:

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции от клинични изследвания

Описание на избрани нежелани реакции

Честотата на нежеланите реакции не зависи от дозата, с изключение на световъртежа, нарушеното зрение и брадикардията. Замайване, синкоп, главоболие и астения обикновено са слабо изразени и е по-вероятно да възникнат в началото на лечението.

При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност по време на повишаване на дозата на карведилол може да възникне влошаване на сърдечната недостатъчност и задръжка на течност (вж. т. 4.4).

Сърдечна недостатъчност е много често съобщавано нежелано събитие както при пациентите, лекувани с плацебо, така и при тези лекувани с карведилол (съответно 14.5% и 25.4%), при пациенти с левокамерна дисфункция след остър миокарден инфаркт).

Наблюдавано е обратимо влошаване на бъбречната функция при лечение с карведилол при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност с ниско артериално налягане, исхемична болест на сърцето и дифузно съдово залболяване и/или съпътстваща бъбречна недостатъчност (вж. т. 4.4).

Постмаркетиигови нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции са установени през периода след разрешаване употребата на карведилол. Тъй като тези събития са докладвани при популация с неопределен размер, не винаги е възможно да се направи надеждна оценка на тяхната честота и/или да се установи причинно-следствена връзка с действието на лекарствения продукт.

Нарушения на метаболизма и храненето

Като клас бета-адретнергичните блокери може да предизвикат манифестиране на латентния диабет, влошаване на манифестния диабет и инхибиранс на контрарсгулацията на кръвната захар.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

• Алопеция

• много рядко са съобщавани тежки кожни нежелани реакции (токсична епидермална некролиза, синдром на Стивънс-Джонсън, еритема мултиформе) (вж.т 4.4).

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Докладвани са изолирани случаи на инконтиненция на урина при жени, която отзвучава при спиране на лечението.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване в Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев“ № 8, 1303 София, Тел.: +35 928903417, уебсайт: www.bda.bg

Симптоми и признаци

В случай на предозиране може да се очаква тежка хипотония, брадикардия, сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок, асистолия. Също така, могат да се появят диспнея, бронхоспазъм, повръщане, загуба на съзнание и генерализирани гърчове.

Лечение на предозирането:

Необходимо е наблюдение за наличие на горепосочените признаци и симптоми и лечение според преценката на лекуващия лекар и в съответствие със стандартната практика при пациенти с анамнеза за предозиране с бета-блокер (напр. атропин, трансвенозно стимулиране, глюкагон, фосфодиестеразен инхибитор, като амринон или милринон, бета- симпатикомиметици).

Важна забележка

В случай на тежко предозиране със симптоми на шок, поддържащото лечение трябва да продължи дълго време, докато се стабилизира състоянието на пациента, тъй като може да се очаква удължаване на елиминационния полуживот и преразпределение на карведилол от по- дълбоките компартаменти.