LYDOL 50 mg/ml solution for injection

• Краткотрайно повлияване на умерени до силни болки, неповлияващи се от ненаркотични аналгетици, включително и при обезболяване на раждане;

• Предоперативна медикация;

• Обезболяващо средство при обща анестезия.

Лидол инжекционен разтвор се прилага парентерално - подкожно, интрамускулно и интравенозно. Препоръчва се интрамускулното приложение. При интравенозно приложение се използва разреден разтвор в концентрация 10 mg/ml (вода за инжекции). При инфузия разтворът се разрежда до концентрация 1 mg/ml.

При интравенозно приложение трябва да има готовност за прилагане на специфични наркотични антагонисти и условия за реанимация.

При случайно интраартериално приложение петидин може да причини тежка некроза и гангрена на мястото на приложение.

Дозирането е в зависимост от силата на болката и отговора на пациента, а също и в зависимост от възраст, тегло, пол, предшестващо прилагане на други наркотични средства.

Възрастни

Аналгезия

Продължителността на лечението е 24-36 часа.

Интрамускулно или подкожно приложение - по 25-100 mg на всеки 3-4 часа при необходимост. Максималната еднократна доза е 100 mg(l ампула). Максималната дневна доза - 600 mg (6 ампули).

Интравенозно приложение - по 25-50 mg на всеки 3-4 часа. Максималната дневна доза при интравенозно приложение е 200 mg.

Обезболяване при раждане

Интрамускулно или подкожно по 50-100 mg през интервали от 1-3 часа при

необходимост. Максималната дневна доза е 400 mg.

Предоперативио

Прилагат се по 50-100 mg интрамускулно или подкожно, 30-90 минути преди началото на анестезията.

Обезболяване при обща анестезия.

Прилага се по 25-50 mg бавно интравенозно, на фракционирани дози в концентрация

10 mg/ml, или под форма на продължителна интравенозна инфузия на по-разреден разтвор (1 mg/ml). Максималната доза при обща анестезия е 25-50 mg в зависимост от нуждите на пациента, вида на премедикация и анестезия, продължителност на хирургичната интервенция.

Деца

Аналгезия

При деца се прилага интрамускулно или подкожно по 0,5-2 mg/kg телесно тегло през 3- 4 часа при необходимост, но не повече от 100 mg.

Предоперативио

Интрамускулно или подкожно в дози 1-2 mg/kg телесно тегло, 30-90 минути преди анестезията, но не повече от 100 mg.

Пациенти в напреднала възраст- при пациенти над 70-годишна възраст се назначава 1/2 от дозата за възрастни.

Пациентисбъбречни или чернодробни увреждания- при пациенти с бъбречни или чернодробни увреждания дозата се намалява или се удължават интервалите на прилагане.

• Свръхчувствителност към лекарственото вещество;

• Респираторна депресия или изчерпан респираторен резерв (астматичен пристъп, тежък белодробен емфизем, ХОББ, хроничен бронхит);

• Травми на главата, повишено вътречерепно налягане, мозъчен тумор;

• Сърдечни аритмии, особено надкамерна тахикардия, cor pulmonale;

• Прееклампсия, еклампсия;

• Гърчови състояния като статус епилептикус, тетания, стрихниново отравяне;

• Диабетна ацидоза с опасност от кома;

• Остър алкохолизъм или делириум тременс;

• Синдром на остър корем с неизяснена етиология;

• Тежки чернодробни нарушения, начална чернодробна енцефалопатия;

• Тромбоцитопения, нарушения в коагулацията или провеждане на антикоагулантна терапия;

• Едновременно прилагане с МАО инхибитори, както и до 14 дни след прекъсване на лечението с тях.

• Високи дози и/или бързо интравенозно приложение на петидин може да предизвика респираторна депресия, апнея, хипотензия, периферен циркулаторен колапс, брадикардия.

• Опиоидите могат да затруднят диагнозата или да маскират клиничната картина при пациенти с травми на главата или остър корем, поради което приложението в такива случаи трябва строго да се прецизира. Респираторно депресивният ефект на петидин може значително да се засили при травми на главата.

• Необходимо е да се назначава с внимание при пациенти с жлъчни колики, операции на жлъчните пътища, остър панкреатит, поради спазмогенното действие върху билиарния тракт и сфинктера на Oddi.

• Продължителната употреба на опиодните аналгетици води до психическа и физическа лекарствена зависимост, поради което те трябва да се прилагат за кратко време (24-36 часа), за облекчаване на тежки болки, които не се купират от ненаркотични аналгетици.

• Петидин трябва да се прилага с особено внимание на болни, предразположени към развитие на лекарствена зависимост (алкохолици, наркомани). При рязко намаляване на дозата или прекратяване на лечението могат да се наблюдават симптоми на отнемане до конвулсии.

• Петидин може да предизвика промяна на стомашния мотилитет и така да повиши риска от аспирация или риска от депресия на ЦНС - кома по време или след обща анестезия.

• Метаболитът на петидин, норпетидин се елиминира предимно чрез бъбреците, поради което петидин трябва да се прилага с внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция, пациенти в напреднала възраст, много млади пациенти и болни, приемащи едновременно лекарства като фенобарбитал поради удължаване на елиминациония му полуживот. Неврогоксичните ефекти обикновено са дозозависими. Проявяват се с тремор, халюцинации, гърчове, промяна в настроението и се дължат предимно на метаболита норпетидин.

• Петидин трябва да се назначава с внимание при пациенти, приемащи други депресанти на ЦНС, сънотворни и седативни лекарства, бензодиазепини, фенотиазиии, общи анестетици, алкохол и антидепресанти.

• Необходимо е да се прилага с внимание при пациенти със сърдечни нарушения (намален минутен обем) поради намалена чернодробна перфузия при тях, водеща до понижен метаболизъм на петидин и възможност за проява на кардиотоксични ефекти.

• Поради преходно повишаване на артериалното налягане, общото съдово съпротивление и ускоряване на пулса, не се препоръчва прилагането на петидин за купиране на болка при миокарден инфаркт.

• Необходимо е да се прилага с внимание при пациенти с тежки възпалителни заболявания на червата поради повишен риск от развитие на токсичен мегаколон.

• При пациенти с феохромоцитом приложението на петидин може да предизвика хипертонична криза.

• Прилагането на високи дози петидин може да доведе до поява на гърчове. При пациенти с анамнеза за гърчове петидин се прилага с повишено внимание поради възможност от влошаване на състоянието.

• Петидин трябва да се прилага много внимателно или в по-ниски дози при пациенти с хипотиреодизъм или болест на Addison, хипертрофия на простатата, стриктура на уретрата.

• При пациенти, страдащи от глаукома, е необходимо контролиране на вътреочното налягане по време на прилагане на петидин.

• При едновременно приложение с други депресанти на ЦНС като: седативни средства, антихистамини, невролептици (фенотиазини, бутирофенони), трициклични антидепресанти, общи анестетици, алкохол, може да се засили депресията на ЦНС, хипотензивното действие и потискане на дишането.

• Едновременното прилагане на петидин с МАО инхибитори може да предизвика възбудни реакции, изпотяване, ригидност, тахикардия, хипер- или хипотензия, сърдечно-съдов колапс, хиперпирексия, потискане на дишането, кома. Съвместното приложение със selegiline (МАО инхибитор тип В) може да предизвика делир, безпокойство, изпотяване, ригидност.

• Петидин понижава абсорбцията на парацетамол при едновременното им приложение.

• Метаболизмът на петидин се засилва при едновременно приложение с фенитоин, което увеличава риска от проява на нежелани ЦНС ефекти и понижаване на аналгезията.

• Петидин потенцира антикоагулантния ефект на кумарини.

Липсват адекватни и добре контролирани проучвания относно безопасното приложение на продукта по време на бременност, поради което употребата му по време на бременност не се препоръчва.

Опиоидните аналгетици могат да предизвикат респираторна депресия при новородените. Лидол може да се използва по време на раждане след преценка на съотношението полза/риск за майката и плода.

Лидол се екскретира в майчиното мляко. Кърменето трябва да се прекрати по време на приложението му.

Лидол неблагоприятно повлиява активното внимание и реакциите. Не трябва да се шофира или работи с машини до отзвучаване на ефектите.

ЦНС - главоболие, сънливост, седация, изпотяване, дезориентираност, халюцинации, психози.

Дихателна система - респираторна депресия.

Сърдечно-съдова система - зачервяване на лицето, тахикардия, брадикардия, палпитации, хипотония, синкоп, ортостатична хипотензия.

Урогенитална система - олигурия, ретенция на урината, намалено либидо и/или потентност.

Гастроинтестинален тракт - гадене, повръщане, безапетитие, запек, спазми на жлъчните пътища.

Кожа и придатъци - сърбеж, уртикария, кожни обриви, едем.

Други - изпотяване, свръхчувствителност, привикване и лекарствена зависимост при продължително приложение.

Реакции на мястото на приложение-локално зачервяване и индурация при многократно подкожно приложение; мускулна фиброза при многократно приложение; при случайно интраартериално попадане може да причини тежка некроза и гангрена на мястото на приложение.

Клиничната картина при предозиране се характеризира с потискане на дишането, точковидни зеници, нереагиращи на светлина, циркулаторен колапс, конвулсии, настъпване на дълбок сън до кома. Спирането на дишането може да е свързано с директно потискане на дихателния център или да е резултат от хипоксия.

Лечение: мониториране на показателите на дишането. При тежка апнея - интубация, асистирано дишане и форсиране на диурезата. При настъпили дихателни нарушения се прилагат специфични антидоти (налоксон хидрохлорид или N-алилнорморфин). Налоксон се прилага при кома и брадипнея интравенозно 100-200 μg (1,5-3 μg/kg ). При липса на отговор дозата се увеличава със 100 μg през 2 минути до получаване на адекватен отговор.