Spevigo 150 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Spevigo 150 mg
Spevigo е показан за превенция на обострянe на генерализиран пустулозен псориазис (ГПП) при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години.
Лечението трябва да се започне и да се наблюдава от лекари с опит в лечението на пациенти с възпалителни кожни заболявания.
Лечението може да започне с предварително напълнената спринцовка като подкожна инжекция за превенция на обостряне на ГПП или с интравенозно приложена доза спезолимаб за лечение на обостряне на ГПП (вж. Кратката характеристика на продукта Spevigo 450 mg концентрат за инфузионен разтвор).
Дозировка
Препоръчителната доза за превенция на обостряне на ГПП при възрастни и юноши на възраст 12 и повече години и с тегло най-малко 40 kg е натоварваща доза 600 mg (четири инжекции от 150 mg или две инжекции от 300 mg), приложена подкожно, с последващо подкожно приложение на 300 mg (две инжекции от 150 mg или една инжекция от 300 mg) на всеки
4 седмици.
Spevigo не е проучван при пациенти с тегло под 40 kg. Въз основа на фармакокинетично моделиране и симулация препоръчителната доза за юноши на възраст 12 и повече години с тегло ≥ 30 и < 40 kg е натоварваща доза 300 mg (две инжекции от 150 mg или една инжекция от 300 mg), приложена подкожно, с последващо подкожно приложение на 150 mg (една инжекция от 150 mg) на всеки 4 седмици (вж. точка 5.2).
Клиничните данни относно съпътстваща употреба на други лекарства за ГПП със спезолимаб са ограничени. Не се препоръчва употреба на спезолимаб в комбинация с други лекарства за ГПП и трябва да се обмисли постепенно намаляване на дозата на предишните лекарства за ГПП при започване на терапия (вж. точки 4.4 и 4.5).
Лечение на обостряне на ГПП по време на превантивно лечение на ГПП с подкожно приложение
Ако даден пациент има обостряне на ГПП, докато получава Spevigo, прилаган подкожно, обострянето на ГПП може да се лекува със Spevigo, прилаган интравенозно (вж. Кратката характеристика на продукта за Spevigo 450 mg концентрат за инфузионен разтвор).
Започване или повторно започване на превантивно лечение на ГПП с подкожно приложение след лечение на обостряне на ГПП с интравенозно приложение
Четири седмици след лечение със Spevigo, прилаган интравенозно, може да се започне или повторно да се започне лечение със Spevigo, прилаган подкожно. Не се налага подкожно приложение на натоварваща доза.
Пропусната доза
Ако е пропусната доза, тя трябва да се приложи възможно най-скоро. След това прилагането на дозата трябва да се възобнови в обичайното планирано време.
Специални популации
Старческа възраст
Не се налага корекция на дозата.
Бъбречно или чернодробно увреждане
Спезолимаб не е официално проучван при тези популации пациенти. По принцип не се очаква тези заболявания да имат клинично значимо влияние върху фармакокинетиката на моноклоналните антитела и корекции на дозата не се считат за необходими.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на спезолимаб при деца на възраст под 12 години не са установени.
Начин на приложение
Инжекцията трябва да се прилага подкожно в горната част на бедрото или корема. Предварително напълнената спринцовка не трябва да се инжектира на места, където кожата е чувствителна, с кръвонасядания, зачервена, твърда или с белези. Ако са необходими повече от една инжекция непосредствено една след друга, за всяка инжекция трябва да се избира
различно място на инжектиране, поне на 2 cm встрани от другите места на инжектиране.
Възрастни и юноши на възраст 12 и повече години и с тегло най-малко 40 kg Натоварващата доза 600 mg (вж. точка „Дозировка“) трябва да бъде приложена подкожно от медицински специалист.
При следващите дози от 300 mg, прилагани подкожно, ако медицинският специалист прецени, че е подходящо, пациентите може сами да си поставят инжекциите с предварително напълнена спринцовка или може да им бъдат прилагани от обгрижващите ги лица след обучение за техниката на подкожно инжектиране.
За пълна доза 300 mg се налага да се инжектират две предварително напълнени спринцовки от 150 mg непосредствено една след друга или една предварително напълнена спринцовка от
300 mg.
Подробни указания за употреба са предоставени в съответната листовка.
Юноши на възраст 12 и повече години с тегло ≥ 30 и < 40 kg
Spevigo трябва да се приложи от медицински специалист.
За натоварващата доза 300 mg (вж. точка „Дозировка“), прилагана подкожно, се налага да се инжектират две предварително напълнени спринцовки от 150 mg непосредствено една след друга или една предварително напълнена спринцовка от 300 mg.
При следваща доза 150 mg трябва да се инжектира една предварително напълнена спринцовка от 150 mg.
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Инфекции
Лечението със спезолимаб може да повиши риска от инфекции (вж. точка 4.8).
При пациенти с хронична инфекция или анамнеза за рекурентна инфекция трябва да се преценят потенциалните рискове и очакваните клинични ползи от лечението преди предписване на спезолимаб. Лечение със спезолимаб не трябва да се започва при пациенти с каквато и да било клинично значима активна инфекция, докато инфекцията не отшуми или не бъде адекватно лекувана. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да потърсят медицинска помощ, ако възникнат признаци или симптоми на клинично значима инфекция по време на или след лечение със спезолимаб.
Ако пациент е на лечение със Spevigo, прилаган като подкожна инжекция, за превенция на обостряне на ГПП и развие клинично значима активна инфекция, лечението със Spevigo трябва да бъде спряно. Повторно започване може да се обмисли след отшумяване или адекватно лечение на инфекцията.
Оценка за туберкулоза преди лечение
Преди да се започне лечение със спезолимаб, пациентите трябва да бъдат оценени за наличие на туберкулозна (ТБ) инфекция. Спезолимаб е противопоказан при пациенти с активна ТБ инфекция (вж. точка 4.3).
Преди започване на лечение със спезолимаб трябва да се обмисли анти-ТБ терапия при пациенти с латентна ТБ, анамнеза за ТБ или възможни предишни контакти с хора с активна туберкулоза, за които не може да се потвърди провеждането на адекватен курс на лечение. По време на или след лечение със спезолимаб пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на активна ТБ.
Реакции на свръхчувствителност
Реакции на свръхчувствителност може да възникнат при моноклонални антитела като спезолимаб. Свръхчувствителността може да включва реакции от бърз тип като анафилаксия и реакции от забавен тип като лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS).
Има съобщения за реакции на свръхчувствителност от бърз тип, включително анафилактични реакции, при пациенти, лекувани със спезолимаб (вж. точка 4.8).
Ако даден пациент развие признаци на анафилаксия или друга сериозна свръхчувствителност, лечението със спезолимаб трябва да се прекрати незабавно и да се започне подходящо лечение (вж. точка 4.3).
Употреба при пациенти с внезапно, животозастрашаващо обостряне на ГПП
За лечение на обостряне на ГПП вижте Кратката характеристика на продукта Spevigo 450 mg концентрат за инфузионен разтвор.
Липсва опит от употребата на спезолимаб при пациенти с внезапно, животозастрашаващо обостряне на ГПП или обостряне, налагащо лечение в интензивно отделение.
Съпътстваща употреба с други лечения за ГПП или имуносупресори
Безопасността и ефикасността на спезолимаб в комбинация с имуносупресори, включително биологични средства, не са оценявани систематично. В едно клинично проучване за превенция на обостряне на ГПП преди започване на лечение със спезолимаб е трябвало да бъдат прекратени другите лечения за ГПП, с период на изчистване при повечето други лечения (биологични средства, други системни имуномодулиращи лечения) или спиране на лечението в деня на рандомизацията (деня на започване на лечение за превенция със спезолимаб)
(вж. точка 5.1).
Не се препоръчва употреба на спезолимаб в комбинация с други лекарства за ГПП. За да се предотврати рискът от обостряния на ГПП, трябва да се обмисли постепенното намаляване на дозата на предишните лекарства при започване на терапия за превенция на ГПП със спезолимаб. Ако е необходимо, понякога по време на лечението може да се използват други лекарства за ГПП (напр. при влошаване на състоянието или след обостряне) по преценка на лекуващия лекар.
Имунизации
Не е известно дали спезолимаб влияе върху ефикасността на ваксините.
Липсват данни за потенциалното вторично предаване на инфекция чрез живи ваксини при пациенти, получаващи спезолимаб (вж. точка 4.5). Интервалът между поставянето на живи ваксини и започването на терапия със спезолимаб трябва да бъде най-малко 4 седмици. Живи
ваксини не трябва да се прилагат по време на и най-малко 16 седмици след лечение със спезолимаб.
Преди започване на лечение със спезолимаб за превенция на обостряне на ГПП трябва да се обмисли извършването на всички надлежни имунизации съгласно действащите насоки за имунизиране.
Периферна невропатия
Потенциалът за развитие на периферна невропатия при употреба на спезолимаб не е известен. Има съобщения за случаи на периферна невропатия в клинични изпитвания със спезолимаб. Лекарите трябва да бъдат бдителни за симптоми, които са потенциално показателни за нововъзникнала периферна невропатия.
Помощни вещества с известно действие
Полисорбати
Това лекарство съдържа 0,4 mg полисорбат 20 във всяка предварително напълнена спринцовка от 1 ml и 0,8 mg полисорбат 20 във всяка предварително напълнена спринцовка от 2 ml.
Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията. При пациенти с ГПП не се очаква спезолимаб да индуцира цитокин-медиирани взаимодействия на ниво CYP.
Живи ваксини не трябва да се прилагат едновременно със спезолимаб (вж. точка 4.4).
Има ограничен опит от съпътстващата употреба на спезолимаб с имуносупресори (вж. точка 4.4).
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на спезолимаб при бременни жени. Неклинични проучвания, използващи сурогатно, специфично за мишки анти-IL36R моноклонално антитяло, не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). За човешкия имуноглобулин (IgG) е известно, че преминава плацентарната бариера. Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на спезолимаб по време на бременност.
Кърмене
Информацията по отношение на екскрецията на спезолимаб в кърмата е недостатъчна. При хора екскрецията на IgG антитела в кърмата се осъществява през първите няколко дни след раждането, като стига до ниски концентрации скоро след това. Затова преминаване на IgG антитела чрез кърмата в организма на новороденото може да се настъпи през първите няколко дни. В този кратък период не може да се изключи риск за кърмачетата. След това спезолимаб може да се използва по време на кърмене, ако има клинична необходимост от това. Ако лечението е преустановено преди последния триместър на бременността, кърменето може да започне веднага след раждането.
Фертилитет
Няма налични данни за ефекта на спезолимаб върху фертилитета при хората. Проучвания при мишки с използване на сурогатно, специфично за мишки анти-IL36R моноклонално антитяло, не показват преки или непреки вредни ефекти по отношение на фертилитета в резултат от антагонистичното действие на IL36R (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции са инфекции (33,3 %), като при 3-ма пациенти (3,2 %) се съобщава за сериозни инфекции (вж. Описание на избрани нежелани реакции).
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблица 1 предоставя списък на нежеланите реакции, съобщени в клинични изпитвания, както и по време на постмаркетинговия период. Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас (SOC) на MedDRA и категория по честота, като се използва следната конвекция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 4: Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелани реакции | Честота |
| Инфекции и инфестации | Инфекцияа) | Много чести |
| Нарушения на имунната система | Свръхчувствителностб) | С неизвестна честота |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Пруритус | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакции на мястото на инжектиране | Много честив) |
| Умора | Чести |
а) Най-често съобщаваните инфекции са инфекции на пикочните пътища (чести) и инфекции на горните дихателни пътища (много чести)
б) Получени от открити продължения на изпитванията и постмаркетинговия опит
в) Не са съобщени в Effisayil 1
Описание на избрани нежелани реакции
Инфекции
По време на 1-седмичния плацебо-контролиран период в Effisayil 1 инфекции са съобщавани при 17,1 % от пациентите, лекувани със спезолимаб, в сравнение с 5,6 % от пациентите на плацебо. В Effisayil 1 има съобщение за сериозна инфекция (инфекция на пикочните пътища) при 1 пациент (2,9 %) в групата на спезолимаб и при нито един пациент в групата на плацебо. По време на плацебо-контролирания период до 48 седмици в Effisayil 2 инфекции са съобщени при 33,3 % от пациентите, лекувани със Spevigo, и 33,3 % от пациентите на плацебо. В Effisayil 2 има съобщения за сериозни инфекции при 3 пациенти (3,2 %) в групата на Spevigo и при нито един пациент в групата на плацебо.
Инфекциите, наблюдавани в клиничните изпитвания със спезолимаб, са като цяло леки до умерени по степен на тежест, без ясна тенденция по отношение на вида на патогена или вида на
инфекцията.
Свръхчувствителност
Свръхчувствителността включва системни реакции на свръхчувствителност от бърз тип, включително анафилактична реакция. Има съобщения за системни реакции на свръхчувствителност от бърз тип в открити продължения на изпитванията и по време на постмаркетинговия период.
Реакции на мястото на инжектиране
Реакциите на мястото на инжектиране включват еритем, оток, болка, индурация, затопляне, ексфолиация, папула, пруритус, обрив и уртикария на мястото на инжектиране. Реакциите на мястото на инжектиране са обикновено леки до умерени по тежест.
Педиатрична популация
Наличните данни при юноши са ограничени Осем пациенти в юношеска възраст с ГПП 14 до 17 години са включени в изпитване Effisayil 2 (вж. точка 5.1). Като цяло профилът на безопасност при юноши, лекувани със спезолимаб (n = 6), отговаря на този при възрастни и няма установени нови съображения, свързани с безопасност.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Най-високата доза спезолимаб, прилагана в клинични изпитвания, е 1 200 mg интравенозно или подкожно. Нежеланите реакции, наблюдавани при участници, получаващи единична доза или при многократно приложение на дози до 1 200 mg, съответстват на известния профил на безопасност на спезолимаб.
В случай на предозиране се препоръчва пациентът да бъде наблюдаван за каквито и да било признаци или симптоми на нежелани реакции и да се прилага симптоматично лечение според необходимостта.
Фармакологични свойства - Spevigo 150 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, интерлевкинови инхибитори, ATC код: L04AC22
Механизъм на действие
Спезолимаб е хуманизирано имуноглобулин G1 (IgG1) моноклонално антитяло, което се явява антагонист, блокиращ сигналите на човешкия интерлевкин-36 рецептор (IL36R). Свързването на спезолимаб с IL36R предотвратява последващото активиране на IL36R от неговите лиганди (IL36 α, β и γ) и активиране на последващите провъзпалителни пътища.
Фармакодинамични ефекти
След лечение със спезолимаб, прилаган интравенозно, при пациенти с ГПП са наблюдавани
понижени нива на C-реактивен протеин (CRP), IL6, медиирани от T хелперни клетки (Th1/Th17) цитокини, кератиноцит-медиирани възпалителни маркери, неутрофилни медиатори и провъзпалителни цитокини в серума, и кожата в седмица 1, в сравнение с изходното ниво и са свързани с намаление на тежестта на клиничната изява. Тези понижения на биомаркерите са станали по-изразени при последното измерване в седмица 8 от Effisayil 1.
Клинична ефикасност и безопасност
Effisayil 2 (1368-0027)
В едно рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, проучване фаза II b (Effisayil 2) е оценена ефикасността и безопасността на спезолимаб при подкожно приложение при възрастни пациенти и пациенти в юношеска възраст с анамнеза за ГПП, диагностицирани според критериите на ERASPEN, независимо от статуса по отношение на IL36RN мутация, и с поне две обостряния на ГПП в умерено тежка или тежка форма в миналото. Пациентите са рандомизирани, ако са имали общ скор по GPPGA от 0 или 1 при скрининга и рандомизацията. От пациентите се е изисквало да прекратят системната и локална терапия за ГПП преди рандомизацията. Пациентите е трябвало да имат анамнеза за обостряния, докато са били на съпътстващо лечение за ГПП или анамнеза за обостряния след намаляване на дозата или прекратяване на тези съпътстващи лекарства.
Първичната крайна точка на проучването е времето до първото обостряне на ГПП до седмица 48 (определено от субскор за образуване на пустули по GPPGA ≥ 2 и увеличение в общия скор по GPPGA с ≥ 2 от изходното ниво). Основната вторична крайна точка на
проучването е появата на поне едно обостряне на ГПП до седмица 48. Допълнителни вторични крайни точки на седмица 48 са времето до първото влошаване по Скалата на симптомите на псориазис (Psoriasis Symptom Scale, PSS) и Дерматологичния индекс за качество на живот (Dermatology Quality of Life Index, DLQI), определено като 4-точково увеличение в общия скор от изходното ниво.
Общо 123 пациенти са рандомизирани (1:1:1:1) да получават едно от четирите лечения (вж. Таблица 2)
Таблица 2: Терапевтични рамена в Effisayil 2
| Натоварваща доза | Следващи дози | |
| спезолимаб | 600 mg подкожно | 300 mg подкожно на всеки 4 седмици |
| спезолимаб | 600 mg подкожно | 300 mg подкожно на всеки 12 седмици |
| спезолимаб | 300 mg подкожно | 150 mg подкожно на всеки 12 седмици |
| Плацебо | подкожно приложение | подкожно приложение на всеки 4 седмици |
Популацията на проучването се състои от 38,2 % мъже и 61,8 % жени. Средната възраст е 40,4 години (диапазон: 14 до 75 години) с 8 (6,5 %) пациенти в юношеска възраст (по 2 на
терапевтично рамо); 64,2 % от пациентите са от азиатски произход, а 35,8 % - от европеидната раса. Пациентите, включени в проучването, са имали междинен резултат за образуване на пустули по GPPGA 1 (28,5 %) или 0 (71,5 %) и общ скор по GPPGA 1 (86,2 %) или 0 (13,8 %). Към момента на рандомизацията 74,8 % от пациентите са лекувани със системна терапия за ГПП, която е преустановена към началото на рандомизираното лечение по проучването.
Макар че в Effisayil 2 са проучени 3 схеми на прилагане, препоръчителната схема на прилагане за превенция на обостряне на ГПП е подкожно приложение на натоварваща доза спезолимаб 600 mg, последвана от подкожно приложение на 300 mg на всеки 4 седмици (вж. точка 4.2).
Обобщените по-долу резултати са за препоръчителната схема на прилагане.
Пациенти, които са имали обостряне, са отговаряли на условията да получат открито до две интравенозни дози спезолимаб 900 mg (вж. точка 4.2). 2 (6,7 %) пациенти в рамото на
спезолимаб с препоръчителната доза и 15 (48,4 %) пациенти в рамото на плацебо са получили интравенозно лечение за обострянето.
Лечението с препоръчителната доза спезолимаб в сравнение с плацебо води до статистически значимо подобрение въз основа на първичната и основната вторична крайна точка (вж.Таблица 3).
Таблица 3: Време до първото обостряне на ГПП и поява на поне едно обостряне на ГПП до седмица 48 (Effisayil 2)
| Плацебо | Препоръчителна доза спезолимаб | |
| Брой анализирани пациенти, N | 31 | 30 |
| Пациенти с обостряния на ГПП, N (%)* | 16 (51,6) | 3 (10,0) |
| Коефициент на риск (HR)** за времето до първото обостряне спрямо плацебо (95 % ДИ) | 0,16(0,05; 0,54) | |
| p-стойност*** | 0,0005 | |
| Разлика в риска от поява на обостряне на ГПП спрямо плацебо(95 % ДИ) | -39,0 %(-62,1; -15,9) | |
| p-стойност**** | 0,0013 | |
* Прилагането на интравенозно лечение със спезолимаб или предписано от изследователя стандартно лечение при влошаване на ГПП се счита за начало на обостряне на ГПП
** Регресионният модел на Cox, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията
*** Логаритмично трансформиран ренков тест, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията, едностранна р-стойност
**** Тест на Cochran-Mantel-Haenszel след множествена импутация, стратифициран по употреба на лекарства за ГПП за системно приложение при рандомизацията, едностранна p-стойност
Ефикасността на препоръчителната доза спезолимаб, прилагана подкожно, в сравнение с плацебо е наблюдавана скоро след рандомизацията и се поддържа до седмица 48 (вж.
Фигура 1).
Фигура 1: Време до първото обостряне на ГПП до седмица 48 (Effisayil 2)
При всички пациенти, независимо от статуса по отношение на IL36RN мутация, се наблюдава ефект от лечението както по отновение на първичната, така и по отношение на основната вторична крайна точка.
Един пациент в юношеска възраст в рамото на плацебо получава предписано от изследователя стандартно лечение при влошаване на ГПП и се счита, че е имал обостряне на ГПП. Нито един пациент в юношеска възраст в рамото на препоръчителната доза спезолимаб не е имал обостряне на ГПП.
Наблюдавана е и превенция на влошаването на ГПП, по отношение на PSS и DLQI, както е видно от коефициентите на риск за PSS 0,42 (95 % CI 0,20; 0,91) и DLQI 0,26 (95 % CI 0,11;
0,62).
Имуногенност
46 % от пациентите с ГПП, които са получили интравенозно спезолимаб, в Effisayil 1, са развили антилекарствени антитела (anti-drug antibodies, ADA). Повечето участници, положителни за ADA, развиват също и неутрализиращи антитела. В Effisayil 2, след многократно подкожно приложение на дози спезолимаб, 41 % от пациентите развиват ADA. Повечето участници, положителни за ADA, развиват също и неутрализиращи антитела.
Клирънсът на спезолимаб се увеличава с повишаването на титрите на ADA.
Тъй като по-голямата част от пациентите нямат следващо ново обостряне в Effisayil 1, данните за повторно лечение на пациенти с ADA (n = 4) са ограничени. Към момента не е известно дали има корелация между наличието на ADA към спезолимаб и поддържането на ефикасността при лечение на обостряне. След подкожно приложение на спезолимаб в Effisayil 2 наличието на ADA няма явно влияние върху ефикасността или безопасността.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията със Spevigo в педиатричната популация на възраст под 12 години при лечението на генерализиран пустулозен псориазис (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Разработен е популационен фармакокинетичен модел, базиран на данните, получени от здрави участници, пациенти с ГПП и пациенти с други заболявания. След приложение на единична интравенозна доза 900 mg изчислените чрез популационния ФК модел AUC0‑∞ (95 % ДИ) и Cmax (95 % ДИ) при типичен пациент с ГПП, негативен за ADA, са съответно 4 750 (4 510,
4 970) µg·ден/ml и 238 (218, 256) µg/ml. След натоварваща доза подкожен спезолимаб 600 mg, последвана от подкожен спезолимаб 300 mg на всеки 4 седмици средната (CV %) най-ниска концентрация в стационарно състояние варира от 33,4 µg/ml (37,6 %) до 42,4 µg/ml (43,0 %).
Абсорбция
След подкожно приложение на единична доза спезолимаб при здрави доброволци пикови плазмени концентрации се достигат между 5,5 и 7,0 дни след приложението. След подкожно приложение в корема абсолютната бионаличност е слабо завишена при по-високи дози, с изчислени стойности от 58 %, 65 % и 72 % при дози от съответно 150 mg, 300 mg и 600 mg. Въз основа на ограничени данни абсолютната бионаличност при приложение в бедрото е приблизително 85 % след доза 300 mg подкожен спезолимаб.
След подкожно приложение на единична доза 300 mg спезолимаб в корема с една инжекция от 300 mg или две инжекции от 150 mg бионаличността е сходна и при двете лечения.
Разпределение
Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ типичният обем на разпределение в стационарно състояние е 6,4 l.
Биотрансформация
Метаболитният път на спезолимаб не е охарактеризиран. Като хуманизирано IgG1 моноклонално антитяло се очаква спезолимаб да се разгради до малки пептиди и аминокиселини чрез катаболитни пътища по начин, подобен на ендогенните IgG.
Елиминиране
В линейния дозов диапазон (0,3‑20 mg/kg), на базата на популационния ФК модел, клирънсът на спезолимаб (95 % ДИ) при типичен пациент с ГПП, негативен за ADA, с тегло 70 kg е 0,184 l/ден. Терминалният полуживот е 25,5 дни.
Линейност/нелинейност
При интравенозно приложение спезолимаб има линейна фармакокинетика с пропорционално на дозата увеличение в експозицията в дозовия диапазон от 0,3 до 20 mg/kg при приложение на единична доза. Както клирънсът (CL), така и терминалният полуживот не са в зависимост от дозата. След подкожно приложение на единична доза експозицията на спезолимаб се увеличава малко повече от пропорционално на дозата в дозовия диапазон от 150 mg до 600 mg поради леко увеличена бионаличност при по-високи дози.
Телесно тегло
Концентрациите на спезолимаб са по-ниски при лица с по-голямо телесно тегло и по-високи при лица с по-малко телесно тегло. Спезолимаб не е проучван при пациенти с ГПП с тегло над 164 kg. Въз основа на фармакокинетично моделиране и симулация препоръчителната доза за юноши на възраст 12 и повече години с тегло ≥ 30 и < 40 kg е половината от препоръчителната доза за възрастни и юноши на възраст 12 и повече години с тегло най-малко 40 kg (вж.
точка 4.2).
Експозицията при пациенти с тегло ≥ 30 и < 40 kg, получаващи лечение по схемата на прилагане на намалена доза, се очаква да е сравнима с наблюдаваната при проучванията при ГПП.
Старческа възраст/пол/раса
Въз основа на популационни фармакокинетични анализи възрастта, полът и расата нямат клинично значим ефект върху фармакокинетиката на спезолимаб.
Чернодробно и бъбречно увреждане
Като моноклонално антитяло, спезолимаб не се очаква да се елиминира чрез черния дроб или бъбреците. Не е провеждано официално проучване за ефекта на чернодробно или бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на спезолимаб.
Популационният ФК анализ не показва, че лека степен на чернодробно увреждане или лека или умерена степен на бъбречно увреждане имат влияние върху системната експозиция на спезолимаб.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на спезолимаб при педиатрични пациенти на възраст под 14 години не е проучена.
Фармакокинетиката на спезолимаб в плазмата, наблюдавана при юноши, е аналогична на наблюдаваната при възрастни.
Фармацевтични данни - Spevigo 150 mg
Натриев ацетат трихидрат (E262)
Ледена оцетна киселина (E260) (за корекция на pH) Захароза
Аргининов хидрохлорид Полисорбат 20 (E432) Вода за инжекции
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C).
Да не се замразява. Не използвайте Spevigo предварително напълнена спринцовка, ако е замразявана, дори да е размразена.
Съхранявайте в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. Spevigo 150 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Преди употреба предварително напълнената спринцовка от 150 mg може да се съхранява при температура до 25 °C в продължение на до 14 дни, ако се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. Предварително напълнената спринцовка от 150 mg трябва да се изхвърли, ако е съхранявана при температура до 25 °C в продължение на повече от 14 дни.
Spevigo 300 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Преди употреба предварително напълнената спринцовка от 300 mg може да се съхранява при температура до 30 °C в продължение на до 14 дни, ако се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. Предварително напълнената спринцовка от 300 mg трябва да се изхвърли, ако е съхранявана при температура до 30 °C в продължение на повече от 14 дни.
Предварително напълнена стъклена спринцовка с автоматичен предпазител на иглата, удължен накрайник за захващане между пръстите, бутало и глава на буталото (бутилова гума с покритие, силиконизирана).
Spevigo 150 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Опаковка с 2 предварително напълнени спринцовки.
Spevigo 300 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Опаковка с 1 предварително напълнена спринцовка.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.
Предварително напълнените спринцовки трябва да се извадят от хладилника и картонената опаковка 15 до 30 минути преди инжектиране, за да достигнат стайна температура (до 25 °C). Не излагайте предварително напълнените спринцовки на пряка слънчева светлина.
Общи специални предпазни мерки
Препоръчва се всяка предварително напълнена спринцовка да се прегледа визуално преди употреба. Разтворът трябва да е бистър до леко опалесцентен, безцветен до бледокафеникаво-жълт. Разтворът може да съдържа малък брой полупрозрачни до бели частици, свързани с продукта. Spevigo не трябва да се използва, ако разтворът е мътен, с променен цвят или съдържа едри или оцветени частици.
Не използвайте предварително напълнените спринцовки, ако са изпускани или изглеждат повредени.
Не сваляйте капачката, докато не сте готови да инжектирате.
Всяка предварително напълнена спринцовка е само за еднократна употреба.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.