Tansidor 40 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Лечение на хипертония при деца и юноши от 6 до 18-годишна възраст.

Възрастни

Препоръчителната начална доза олмесартан медоксомил е 10 mg веднъж дневно. При пациенти, при които тази доза не е достатъчна за постигане на контрол на артериалното налягане, дозата на олмесартан медоксомил може да се увеличи до 20 mg веднъж дневно като оптимална доза. Ако е необходимо допълнително понижение на артериалното налягане, дозата на олмесартан медоксомил може да се увеличи до най-много 40 mg дневно или да се добави терапия с хидрохлоротиазид.

Антихипертензивният ефект на олмесартан медоксомил се проявява след около 2 седмици от началото на лечението, а максималният ефект се постига след около 8 седмици от започването на терапията. Това трябва да се има предвид при решение за промяна в дозировката, с която се лекува пациентът.

Старческа възраст (на или над 65 години)

По принцип не се налага коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (вижте по-долу за препоръки при пациенти с бъбречно увреждане). Ако е необходимо повишение на дозата до максималната доза от 40 mg дневно, артериалното налягане трябва внимателно да се проследява.

Бъбречно увреждане

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 20 - 60 ml/min) максималната доза е 20 mg олмесартан медоксомил веднъж дневно, поради ограничен опит с по- високи дози при тази група пациенти. Не се препоръчва употребата на олмесартан медоксомил при пациенти с тежко увреждане (креатининов клирънс < 20 ml/min) поради ограничен опит при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Не се изисква корекция на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. При пациенти с умерено чернодробно увреждане се препоръчва начална доза от 10 mg олмесартан медоксомил веднъж дневно и максималната доза не трябва да надвишава 20 mg веднъж дневно. При пациенти с чернодробно увреждане, които вече са на лечение с диуретици и/или други антихипертензивни лекарства, се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и бъбречната функция. Няма опит с олмесартан медоксомил при пациенти с тежко чернодробно увреждане и поради това не се препоръчва употребата при тази група пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2). Олмесартан медоксомил не трябва да се използва при пациенти с жлъчна обструкция (вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Деца и юноши от 6 до под 18 годишна възраст

Препоръчителната начална доза олмесартан медоксомил при деца на възраст от 6 до под 18 години е 10 mg веднъж дневно. При деца, чието кръвно налягане не е адекватно контролирано при тази доза, олмесартан медоксомил може да се увеличи до 20 mg веднъж дневно. Ако е необходимо допълнително понижаване на кръвното налягане, при деца чието телесно тегло е > 35 kg, дозата олмесартан медоксомил може да се увеличи до максимум 40 mg. При деца, които тежат < 35 kg, дневната доза не трябва да превишава 20 mg.

Друга педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на олмесартан медоксомил при деца на възраст от 1 до 5 години засега не е установена. В момента наличните данни са описани в точки 4.8 и 5.1, но не могат да бъдат дадени препоръки.

Олмесартан медоксомил не трябва да се използва при деца под 1 година поради недостатъчно данни за безопасността и липсата на данни в тази възрастова група.

За по-добро придържане към схемата на лечение се препоръчва Танзидор да се приема по едно и също време всеки ден, независимо от храна, например по време на закуска. Таблетката трябва да се

приема с достатъчно количество течност (напр. една чаша вода). Таблетката не трябва да се сдъвква.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

• Втори и трети тримесгьр на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

• Билиарна обструкция (вж. точка 5.2)

• Едновременната употреба на Танзидор с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при

пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 mL/min/1,73 m²) (вж. точки 4.5 и 5.1).

Вътресъдов обемен дефицит

При пациенти с обемен и/или солеви дефицит поради агресивна диуретична терапия, диета с нисък прием на сол, диария или повръщане може да настъпи симптоматична хипотония, особено след първата доза. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди приложението на олмесартан медоксомил.

Други състояния, активиращи ренин-ангиотензин-алдостероновата система

При пациенти, при които съдовият тонус и бъбречната функция зависят главно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (например, пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или придружаващо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с други лекарствени продукти, повлияващи тази система, води до остра хипотония, азотемия, олигоурия или, рядко, до остра бъбречна недостатъчност. Не може да се изключи вероятността за възникване на подобни състояния при приложение на ангиотензин П рецепторни антагонисти.

Реноваскуларна хипертония

При пациенти с билатерална стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на бъбречната артерия при единствен функциониращ бъбрек, приложението на лекарства, повлияващи ренин-ангиотензин- алдостероновата система, може да доведе до повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане или бъбречна трансплантация

При приложението на олмесартан медоксомил при пациенти с нарушена бъбречна функция се препоръчва периодично проследяване на серумния калий и нивата на креатинин. Не се препоръчва употреба на олмесартан медоксомил при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 20 ml/min) (вж. точка 4.2, 5.2). Няма опит от употреба на олмесартан медоксомил при пациенти с наскоро осъществена бъбречна трансплантация или при пациенти в краен стадий на бъбречно увреждане (т.е. креатининов клирънс <12 ml/min).

Чернодробно увреждане

Няма опит при пациенти с тежко чернодробно увреждане и поради това не се препоръчва приложението на олмесартан медоксомил при тези пациенти (вж. точка 4.2 за препоръки относно дозиране при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане).

Хиперкалиемия

Употребата на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин- алдостероновата система, може да доведе до хиперкалиемия .

Рискът, който може да е фатален, се увеличава при пациенти в старческа възраст, при пациенти с бъбречна недостатъчност и при пациенти е диабет, при пациенти, лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калий, и/или при пациенти с интеркурентни събития.

Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, трябва да се оцени съотношението полза/риск и да се имат предвид други алтернативи (вж. също точка “Двойно блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС)”).

Главните рискови фактори за хиперкалиемия, които трябва да се имат предвид, са:

• диабет, бъбречно увреждане, възраст ( > 70 години)

• комбинация с един или повече лекарствени продукта, повлияващи ренин-ангиотензин- алдостероновата система и/или калиеви добавки. Някои лекарствени продукти или терапевтични класове лекарствени продукти могат да предизвикат хиперкалиемия: солеви заместители, съдържащи калий, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин II- рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори, като циклоспорин или такролимус, триметоприм.

• интеркурентни събития, особено дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно утежняване на бъбречното състояние (напр. инфекциозни заболявалия), клетъчен лизис (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, продължителна травма).

Необходимо е внимателно мониториране на серумните нива на калия при тази група пациенти (вж. точка 4.5).

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин П-рецепторни блокери или алискирен, повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е категорично необходима, прилагането й трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Литий

Подобно на други ангиотензин II-рецепторни антагонисти, не се препоръчва едновременното приложение на литий и олмесартан медоксомил (вж. точка 4.5).

Стеноза на аортната или митралната клапа; обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Подобно на други вазодилататори е необходимо внимание при пациенти със стеноза на аортната или митралната клапа, както и с обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен алдостеронизъм

Пациентите с първичен алдостеронизъм по принцип не се повлияват от лечение с антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Поради това при тези пациенти не се препоръчва употреба на олмесартан медоксомил.

Шпру-подобна ентеропатия

В много редки случаи се съобщава за тежка, хронична диария със значителна загуба на тегло при пациенти, приемащи олмесартан от няколко месеца до години след започване на лечението, вероятно причинена от локализирана реакция на свръхчувствителност от забавен тип. Чревните биопсии на пациентите често показват вилозна атрофия. Ако при пациент тези симптоми възникнат по време на лечението с олмесартан и в отсъствие на друга етиология, лечението с олмесартан трябва да бъде прекратено незабавно и не трябва да се възобновява. В случай, че състоянието на диария не се подобри в седмицата след прекратяване на лечението, трябва да се обмисли консултация с друг специалист (напр. гастроентеролог).

Етнически особености

Подобно на други ангиотензин II-рецепторни антагонисти, ефектът на олмесартан медоксомил върху понижаването на кръвното налягане при чернокожи пациенти е по-слаб, в сравнение с останалите пациенти, което се обяснява най-вероятно с ниските нива на ренина при чернокожите пациенти с повишено кръвно налягане.

Бременност

При бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин II-рецепторни антагонисти. Освен ако продължителната терапия с ангиотензин II-рецепторни антагонисти не е крайно наложителна, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, с установен профил на безопасност при бременност. Когато се установи бременност, лечението с ангиотензин II-рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и, ако е подходящо, трябва да се започне алтернативно лечение (вж. точки 4.3 и 4.6).

Други

Както и при други антихипертензивни лекарства, прекомерното понижение на кръвното налягане при пациенти с исхемична болест на сърцето или исхемична мозъчно-съдова болест може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.

Специални предупреждения относно помощните вещества

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с наследствени проблеми на галакгозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Други антихипертензивни лекарствени продукти

Понижаващият кръвното налягане ефект на олмесартан медоксомил може да бъде усилен чрез едновременното приложение на други антихипертензивни лекарствени продукти.

АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II- рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Калиеви добавки и калий-съхраняващи диуретици

Въз основа на опита с други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин- алдостероновата система, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, солеви добавки, съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да увеличат нивата на серумния калий (напр. хепарин), може да доведе до повишение на серумния калий (вж. точка 4.4). Поради това не се препоръчва едновременното приложение.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

НСПВС (включително ацетилсалицилова киселина в дози > 3 g/ден и също СОХ-2 инхибиторите) и ангиотензин II-рецепторните антагонисти могат да имат синергичен ефект върху намалението на гломерулната филтрация. Рискът от едновременната употреба на НСПВС и на ангиотензин II- рецепторни антагонисти е появата на остра бъбречна недостатъчност. Препоръчва се проследяване на бъбречната функция на пациента в началото на лечението и редовна хидратация на пациента. Освен това, едновременното приложение може да доведе до намаляване на антихипертензивния ефект на ангиотензин II-рецепторните антагонисти, което води до частична загуба на ефективността им.

Колесевелам, лекарство, което свързва жлъчните киселини

Едновременното приложение на колесевелам хцдрохлорид, лекарство, което свързва жлъчните киселини, намалява системната експозиция и максималната плазмена концентрация на олмесартан и намалява елиминационния полуживот (t1/2) Приложението на олмесартан медоксомил поне 4 часа преди колесевелам хидрохлорид намалява ефекта от лекарствено взаимодействие. Приложението на олмесартан медоксомил поне 4 часа преди колесевелам хидрохлорид трябва да се има предвид (вж. точка 5.2).

Други вещества

След лечение с антиацид (алуминиев магнезиев хидроксид) се наблюдава умерено намаление на бионаличността на олмесартан. Едновременното приложение на варфарин и дигоксин не оказва ефект върху фармакокинетиката на олмесартан.

Ефекти на олмесартан медоксомил върху други лекарствени продукти:

Литий

При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и ангиотензин II-рецепторни антагонисти е наблюдавано обратимо повишение на серумния литий и токсичността му. Поради това не се препоръчва едновременното приложение на литий с олмесартан медоксомил (вж. точка 4.4). Ако едновременната употреба е наложителна се препоръчва внимателно проследяване на серумния литий.

Други вещества

В специфични клинични изпитвания със здрави доброволци са проучени варфарин, дигоксин, антиацид (магнезиев алуминиев хидроксид), хидрохлоротиазид и правастатин. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия и в частност олмесартан медоксомил не оказва значителен ефект върху фармакокинетиката и фармакодинамиката на варфарин и върху фармакокинетиката на дигоксин.

Олмесартан не оказва клинично значим инхибигорен ефект in vitro върху цитохром Р450 ензимите 1А1/2,2А6,2С8/9,2С19,2D6,2Е1 и ЗА4 при хора. Той не оказва никакъв или само минимален индуциращ ефект върху активността на цитохром Р450 при плъхове. Поради това не са провеждани проучвания за взаимодействия in vivo с известни инхибитори и индуктори на цитохром Р450 ензима и не се очакват клинично значими взаимодействия между олмесартан и лекарствени продукти, които се метаболизират от гореизброените цитохром Р450 ензими.

Педиатрична популация

Само при възрастни са били проведени проучвания за взаимодействия.

Не е известно дали взаимодействията при деца са сходни с тези при възрастни.

Употребата на ангиотензин II-антагонисти не се препоръчва по време на първия триместьр на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин II-антагонисти не се препоръчва по време на втори и трети триместьр от бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Въпреки че епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори по време на първия триместьр на бременността не са убедителни, не може да се изключи леко повишение на риска. Тъй като няма контролирани епидемиологични данни за риск при ангиотензин II-антагонисти, подобни рискове може да има и при този клас лекарствени продукти. Освен ако продължаването на терапията с ангиотензин рецепторен блокер не е от съществено значение, пациентките, които планират бременност, трябва да преминат на друго антихипертензивно лечение, което е с доказан профил на безопасност при бременност. При диагностициране на бременност, лечението с ангиотензин II-антагонисти трябва веднага да се преустанови и при необходимост да се приложи друго лечение.

Известно е, че експозицията към ангиотензин II-антагонисти по време на втори и трети триместьр индуцира фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3).

При експозиция на ангиотензин II-антагонисти през втори триместьр от бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и на черепа.

Кърмачета, чиито майки са приемали ангиотензин II-антагонист по време на бременността трябва внимателно да се проследяват за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Олмесартан се екскретира в млякото на кърмещи плъхове, но не е известно дали попада в кърмата при хора. Поради липса на информация за приложението на олмесартан по време на кърмене, продуктът не се препоръчва и се предпочитат други лечения с по-добре установен профил на безопасност през периода на кърмене, особено в случай на новородени или недоносени деца.

Танзидор повлиява способността за шофиране или работа с машини в минимална или умерена степен. В някои случаи може да възникне замаяност или умора при пациенти, които приемат антихипертензивни лекарства, което може да наруши способността за реакция.

Резюме на профила на безопасността:

Най-често съобщаваните нежелани реакции при лечение с олмесартан медоксомил са главоболие (7,7%), грипоподобни симптоми (4,0%) и замаяност (3,7%).

В плацебо-контролирани проучвания с монотерапия, единствената нежелана реакция, която несъмнено е свързана с лечението, е замаяност (2,5% честота при олмесартан медоксомил и 0,9% при плацебо).

Честотата е малко по-висока при олмесартан медоксомил в сравнение с плацебо също по отношение на хипертриглицеридемия (2,0% спрямо 1,1%) и повишение на нивата на креатинин фосфокиназа (1,3% спрямо 0,7%).

Табличен списък на нежеланите реакпии:

Нежеланите реакции към олмесартан медоксомил в клинични проучвания, проучвания за безопасност след разрешаване на употреба и от спонтанните съобщения са обединени в таблицата по-долу.

Според честотата на възникване нежеланите реакции са класифицирани както следва: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000).

Докладвани са единични случаи на рабдомиолиза във връзка с приема на ангиотензин II-рецепторни блокери.

Допълнителна информация за специални популации

Педиатрична популация

Безопасността на олмесартан медоксомил е наблюдавана при 361 деца и юноши на възраст от 1-17 години, по време на две клинични проучвания. Като цяло видът и тежестта на нежеланите реакции са подобни на тези при възрастни, освен при описаните по-долу, където честотата е по-висока при децата:

• Кръвотечение от носа е честа нежелана реакция при деца (т.е ≥ 1/100 до < 1/10), която не е била наблюдавана при възрастни.

• По време на 3 седмично двойно-сляпо проучване, честотата на лечение на нововъзникнали замаяност и главоболие е приблизително двойно по-висока при деца от 6-17 години в групата на висока доза олмесартан медоксомил.

Като цяло профилът на безопасност на олмесартан медоксомил при педиатрични пациенти не се различава значително от профила на безопасност при възрастни.

Старческа възраст (65 или повече години)

При пациенти в старческа възраст честотата на хипотония е леко повишена от редки към нечести.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Налична е само ограничена информация за предозиране при хора. Най-вероятният ефект при предозиране е хипотония. В случай на предозиране, състоянието на пациента трябва да се проследява внимателно и да се прилага симптоматично и поддържащо лечение.

Няма информация дали олмесартан се очиства с диализа.