Neupro 3 mg/24h - Transdermal patch
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Neupro 3 mg/24h
Neupro се използва за лечение на симптомите на умерен до тежък идиопатичен синдром на неспокойните крака (RestlessLegsSyndrome, RLS) при възрастни.
Дозировка
Следващите препоръки се отнасят за номиналните дози.
Първоначалната еднократна дневна доза е 1 mg/24 h. В зависимост от индивидуалния отговор, дозата може да се увеличи с по 1 mg/24 h седмично до максимална доза от 3 mg/24 h.
Необходимостта от продължаване на лечението трябва да се преразглежда на всеки 6 месеца.
Neupro се прилага един път на ден. Пластирът трябва да се поставя приблизително по едно и също време всеки ден. Пластирът се оставя върху кожата в продължение на 24 часа и след това се подменя с нов, който се поставя на друго място.
Ако пациентът забрави да постави пластира в обичайното време на деня или пластирът се отлепи, трябва да се постави нов пластир за остатъка от деня.
Прекратяване на лечението
Лечението c Neupro трябва да се прекратява постепенно. Препоръчително е дневната доза да се намалява поетапно с по с 1 mg/24 h всеки ден до пълното прекъсване на лечението с Neupro (вж. точка 4.4). Следвайки тази процедура, не е наблюдаван ефект на отнемане (влошаване на симптомите над първоначалният интензитет след прекратяване на лечението).
Специални популации
Чернодробно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лекa до умерена степен на чернодробно увреждане. Препоръчва се повишено внимание при лечение на пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане, което е възможно да доведе до по-нисък клирънс на ротиготин.
Ротиготин не е изследван в тази група пациенти. Намаляването на дозата може да е необходимо в случай на влошаване на чернодробната недостатъчност.
Бъбречно увреждане
Не се налага коригиране на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане, нито при пациенти с лека до тежка степен на бъбречни увреждания, включително и при такива на диализа. Възможно е неочаквано кумулиране на нивата на ротиготин при остро влошаване на бъбречната функция (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на ротиготин при деца и юноши не са установени. Наличните в момента данни са описани в точка 5.2, но никаква препоръка за дозировката не може да се направи.
Начин на приложение
Neupro е предназначен за трансдермално приложение.
Пластирът трябва да се поставя върху чиста, суха и здрава кожа на корема, бедрото, ханша, хълбока, рамото или ръката над лакътя. Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. Neupro не бива да се поставя върху кожа, която е зачервена, раздразнена или увредена (вж. точка 4.4).
Начин на поставяне
Всеки пластир е запечатан в саше и трябва да се поставя веднага след отваряне на сашето. След отлепяне на половината от освобождаващия слой, залепващата повърхност се поставя върху кожата и се притиска силно. Пластирът се огъва назад и се отлепва втората половина на освобождаващия слой. Залепващата повърхност не трябва да се докосва. Пластирът се притиска силно към кожата с цяла длан в продължение на около 30 секунди, за да залепне добре.
Пластирите не трябва да се разрязват на парчета.
Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества,изброени в точка 6.1.
Изследване с магнитен резонанс или кардиоверзия (вж. точка 4.4).
Изследване с магнитен резонанс и кардиоверзия
Покриващият слой на Neupro съдържа алуминий. При изследване с магнитен резонанс (ЯМР – ядрено-магнитен резонанс) или кардиоверзия пластирът Neupro трябва да се махне, за да се избегнат изгаряния на кожата.
Ортостатична хипотония
Известно е, че допаминовите агонисти нарушават системната регулация на кръвното налягане, водейки до постурална/ортостатична хипотония. Такива ефекти се наблюдават също и при лечение с ротиготин, но честотата им е съпоставима с тази, наблюдавана при пациенти на плацебо.
Препоръчително е кръвното налягане да се контролира, особено в началните етапи на лечението, поради общия риск от ортостатична хипотония при допаминергичното лечение.
Синкоп
В клиничните изпитвания с ротиготин е наблюдаван синкоп с честота, съпоставима с тази при пациенти, лекувани с плацебо. Тъй като пациентите с клинично значими сърдечносъдови заболявания са изключени от тези изпитвания, пациентите с тежки сърдечносъдови заболявания трябва да се разпитват за симптоми на синкоп и пре-синкоп.
Внезапно заспиване и сънливост
Ротиготин е свързан със сънливост и епизоди на внезапно заспиване. Има съобщения за внезапно заспиване по време на обичайни занимания, в някои случаи без осъзнаване и без никакви сигнални прояви. Предписващите лекарствения продукт лекари трябва редовно да питат за прояви на сънливост, тъй като пациентите не винаги осъзнават състоянията на сънливост, ако не бъдат директно запитани. В такива случаи трябва да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на терапията.
Нарушения в контрола на импулсите и други свързани нарушения
Необходимо е пациентите редовно да се проследяват за развитието на нарушения в контрола на импулсите и други свързани нарушения, включително за синдром на допаминова дисрегулация (dopamine dysregulation syndrome, DDS). Пациентите и обслужващите ги трябва да бъдат запознати, че поведенчески симптоми на нарушения в контрола на импулсите, включващи развитие на патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене, могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин. При някои пациенти се наблюдава синдром на допаминова дисрегулация при лечение с ротиготин. Трябва да се помисли за намаляване на дозата/постепенно спиране, ако се развият такива симптоми.
Злокачествен невролептичен синдром
Описани са симптоми на злокачествен невролептичен синдром, развиващи се след рязко преустановяване на допаминергичното лечение. Затова се препоръчва постепенно намаляване на дозата и прекратяване на лечението (вж. точка 4.2).
Синдром на отнемане на допаминов агонист
Симптоми, насочващи към наличието на синдрома на отнемане на допаминовия агонист (например болка, умора, депресия, изпотявяне и тревожност), са съобщавани при рязко спиране
на лечението с допаминергични средства, затова се препоръчва постепенно намаляване на дозата и прекратяване на лечението (вж. точка 4.2).
Патологично мислене и поведение
Има съобщения за патологично мислене и поведение, които може да включват различни прояви, включително параноидна идеация, делюзии, халюцинации, обърканост, психотично-подобно поведение, дезориентация, агресивно поведение, възбуда и делир.
Фиброзни усложнения
При пациенти, лекувани с допаминергични вещества деривати на ерготамина, са описани случаи на развитие на ретроперитонеална фиброза, белодробни едеми, плеврални изливи, удебеляване на плеврата, перикардит и увреждания на сърдечните клапи. Макар и да е възможно тези усложнения да регресират след преустановяване на лечението, не винаги настъпва пълно възстановяване.
Въпреки че тези нежелани реакции се свързват с ерголиновата структура на тези вещества, не е известно, дали други допаминови агонисти, които не са производни на ерготамина, не биха могли да ги причинят.
Невролептици
Невролептици, предписани против повръщане, не трябва да се дават на пациенти, приемащи и допаминови агонисти (вж. точка 4.5).
Прегледи при офталмолог
Препоръчват се периодични прегледи при офталмолог или при поява на нарушения на зрението.
Топлинно въздействие
В областта на пластира не трябва да се прилага външна топлина (излагане на силно слънце, електрически възглавници или други източници на топлина като сауна, гореща баня).
Реакции на мястото на приложение
Възможно е развитието най-често на леки до умерени кожни реакции на мястото на приложение на пластирите. Препоръчва се мястото на поставяне на пластира да се променя ежедневно по ротационна схема (напр. от дясно към ляво и от горе надолу). Да се избягва повторно поставяне на пластир на едно и също място в рамките на 14 дни. При поява на кожни реакции на мястото на приложение, които продължават повече от няколко дни, които се задълбочават или се разпространяват извън границите на мястото на залепване на пластира, се налага преценка на отношението риск/полза за конкретния пациент.
Ако при прилагането на трансдермалната система се появят обриви или кожни раздразнения, дадената област от кожата трябва да се пази от директна слънчева светлина до оздравяването й тъй като излагането на слънчеви лъчи може да доведе до промяна на цвета на кожата,
Ако при прилагането на Neupro се развие обща реакция на кожата (напр. алергичен обрив, вкл. еритематозен, макуларен, папулозен или пруритус), Neupro трябва да бъде спрян.
Периферен оток
Периферен оток е наблюдаван в клинични проучвания, провеждани при пациенти с RLS.
Влошаване
Възможно е влошаване. Влошаването се отнася до по-ранната поява на симптомите вечер (или дори следобед), увеличаване на тежестта на симптомите и разпространяване на симптомите с включване на други части на тялото. В дългосрочни клинични изпитвания с ротиготин, по-голямата част от епизодите на влошаване са наблюдавани през първата и втората година от лечението. Трябва да се избягва прилагането на дози над одобрения дозов диапазон за лечение на RLS, тъй като това може да доведе до по-висока степен на влошаване (вж. точка 5.1).
Чувствителност към сулфити
Neupro съдържа натриев метабисулфит – сулфит, който може да причини реакции от алергичен тип, включващи анафилактични симптоми и животозастрашаващи или по-малко тежки астматични епизоди в определени чувствителни хора.
Тъй като ротиготин представлява допаминов агонист се предполага, че допаминови антагонисти като невролептиците (напр. фенотиазин, бутирфенон, тиоксантен) или метоклопрамид биха могли да намалят ефективността на Neupro и едновременното им прилагане трябва да се избягва. Трябва да се внимава, когато пациенти приемат седативни лекарствени продукти или други депресанти на ЦНС (централната нервна система) (напр. бензодиазепини, антипсихотици, антидепресанти) или алкохол в комбинация с ротиготин, поради опасност от адитивен ефект.
Едновременното прилагане на L-допа и карбидопа с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на ротиготин, както и ротиготин не повлиява фармакокинетиката на L-допа и карбидопа.
Едновременното прилагане на домперидон с ротиготин не повлиява фармакокинетиката на ротиготин.
Едновременното прилагане на омепразол (инхибитор на CYP2C19), в дози от 40 mg/ден, не повлиява фармакокинетиката и метаболизма на ротиготин при здрави доброволци.
Едновременното прилагане на ротиготин (3 mg/24 h)не повлиява фармакодинамиката и фармакокинетиката на пероралните контрацептиви (0,03 mg етинилестрадиол, 0,15 mg левоноргестрел).
Не са проучени взаимодействията с други форми на хормонална контрацепция.
Жени с детероден потенциал, конктрацепция при жени
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция за предпазване от забременяване по време на лечението с ротиготин.
Бременност
Няма достатъчно данни за употребата на ротиготин при бременни жени. Проучвания при животни не показват тератогенни ефекти при плъхове и зайци, но при мишки и плъхове е наблюдавано ембриотоксично действие в матерно-токсични дози (вж. точка 5.3).
Потенциалният риск при хора не е известен. Ротиготин не трябва да се използва при бременност.
Кърмене
Тъй като ротиготин намалява секрецията на пролактин при хората, се очаква потискане на лактацията. Проучвания върху плъхове показват, че ротиготин и/или метаболитите му се секретират с кърмата. Поради липса на информация при хора, кърменето трябва да се прекрати.
Фертилитет
За информация относно проучванията върху фертилитета, моля вижте точка 5.3.
Ротиготин може да повлияе в значителна степен способността за шофиране и работа с машини. Пациенти лекувани с ротиготин, имащи прояви на сънливост и/или внезапно заспиване, трябва да бъдат предупредени да не шофират и да не се занимават с дейности (напр. работа с машини), при които нарушенията в будното състояние могат да изложат тях или околните на риск от сериозни наранявания или смърт, докато подобни повтарящи се симптоми не са напълно изчезнали (вж. също точки 4.4 и 4.5).
Обобщение на профила на безопасност
Анализът на сборни плацебо-контролирани клинични проучвания върху общо 748 пациенти, лекувани с Neupro и 214 пациенти на плацебо показва, че при 65,5% от пациентите на Neupro и при 33,2% от пациентите на плацебо е наблюдавана поне по една нежелана реакция.
В началото на терапията могат да се проявят нежелани допаминергични ефекти като гадене и повръщане. Обикновено те са леки до умерени по сила и преходни, дори ако лечението продължи.
Нежеланите лекарствени реакции (НЛР), наблюдавани при над 10% от пациентите, лекувани с трансдермални пластири Neupro са гадене, реакции на мястото на приложение, астенични състояния и болка в главата.
При проучвания, при които ротацията на мястото на приложение на пластира е извършвана според инструкциите в кратката характеристика на продукта и в листовката,34,2% от
748 пациенти, лекувани с Neupro развиват реакции на мястото на приложение. Повечето реакции на мястото на приложение са леки до умерени по сила, ограничени до зоната на приложение, което води до прекъсване на лечението с Neupro при 7,2% от пациентите.
Честота на прекратяване
Честота на прекратяване на лечението е проучена в 3 клинични проучвания, обхващащи продължителност до 3 години. Процентът на пациентите прекъснали лечението си през първата година е 25-38%, 10% през втората година и 11% през третата година. Трябва да се извършва периодична оценка на ефикасността, както и оценка на безопасността, включваща влошаването.
Табличен списък на нежеланите реакции
В следващата таблица са обобщени нежеланите лекарствени реакции от споменатите по-горе сборни проучвания върху пациенти със синдром на неспокойните крака и от постмаркетинговия опит. При системо-органните класове, нежеланите лекарствени реакции са изброени в групи по честота (броят пациенти, за които се очаква да получат реакцията) като са използвани следните категории: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от
наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са изброени в низходящ ред по отношение на сериозността.
| Системо-органникласове по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| Нарушения на имунната система | свръхчувствит елност, която може да включва ангиоедем, подуване на езика илиустните | ||||
| Психични | внезапно | обсесивно- | агресивно | синдром на | |
| нарушения | заспиване/внез | компулсивни | поведение/ | нарушена | |
| апно | разстройства, | агресияб, | допаминова | ||
| настъпване насъня, | възбудаг | дезориентацияг | регулацияв,смущения на | ||
| сексуално | възприятиятад | ||||
| нарушениеa | (вкл. | ||||
| (вкл. | халюцинации | ||||
| xиперсексуалн | визуални | ||||
| ост, увеличено | халюцинации, | ||||
| либидо), | слухови | ||||
| безсъние, | халюцинации, | ||||
| нарушение на | илюзии), | ||||
| съня, | кошмарид, | ||||
| абнормни | паранояд, | ||||
| сънища, | състояние на | ||||
| нарушение в | обърканостд, | ||||
| контрола на | психотични | ||||
| импулсите a,г | разстройствад, | ||||
| (вкл. | делюзиид, | ||||
| патологична | делириумд | ||||
| склонност към | |||||
| хазарт, | |||||
| стереотипност/ | |||||
| маниеризми, | |||||
| компулсивно | |||||
| преяждане/ | |||||
| хранително | |||||
| разстройствоб, | |||||
| компулсивно | |||||
| пазаруванев) | |||||
| Нарушения на | главоболие | сънливост | замаяностд, | ||
| нервната | нарушения в | ||||
| система | съзнанието | ||||
| NECд, | |||||
| (вкл. синкоп, | |||||
| вазовагален | |||||
| синкоп, загуба | |||||
| на съзнание) | |||||
| дискинезияд, | |||||
| ортостатична | |||||
| замаяностд, |
| Системо-органникласове по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| летаргияд, конвулсиид | |||||
| Нарушения на очите | замъглено зрениед, увреждане назрениетод, фотопсияд | ||||
| Нарушения на ухото и лабиринта | вертигод | ||||
| Нарушения на сърцето | сърцебиенед, предсърдно мъжденед, суправентрику ларнатахикардияд | ||||
| Съдови нарушения | хипертония | ортостатична хипотония | хипотонияд | ||
| Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения | хълцанед | ||||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | повръщане, диспепсия | запекд, сухота в устатад, болки вкоремад, диарияв | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | пруритус | еритемад, хиперхидрозад, общ пруритусд, раздразнене на кожатад, контактен дерматитд, общобривд | |||
| Нарушения на възпроизводите лната система игърдата | еректилна дисфункцияд | ||||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | реакции в зоната на приложениеа (вкл. еритем, пруритус, дразнене на кожата, обрив, дерматит, везикули, болка, екзема, възпаление, подуване, обезцветяване, папула, лющене,уртикария, | раздразнител ност, периферен оток |
| Системо-органникласове по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести | Редки | С неизвестна честота |
| свръхчувствителн ост), астенични състоянияa (вкл.умора, астения, неразположение) | |||||
| Изследвания | намалено теглод, повишение на чернодробните ензимид (вкл. AST, ALT, GGT),повишено теглод, учестена сърдечна дейностд, повишаване наСРКг,д | ||||
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | припаданед | ||||
| Нарушения на мускулно-скелетната система исъединителната тъкан | Рабдомиолизав |
а Обобщаващи термини
б Наблюдавани в отворени изследвания
в Наблюдавани в пост-маркетинговия период
г Наблюдавани през 2011 г. сборни данни от двойнослепи плацебо-контролирани изследвания
д Наблюдавани в изследвания при пациенти с болест на Parkinson Описание на избрани нежелани лекарствени реакции
Внезапно заспиване и сънливост
Ротиготин е свързан със сънливост включително силно изразена през деня и епизоди на внезапно заспиване. В отделни случаи “внезапното заспиване” е станало по време на шофиране и е довело до пътно-транспортни произшествия (вж. също точки 4.4 и 4.7).
Нарушения в контрола на импулсите
Патологична склонност към хазарт, засилено либидо, хиперсексуалност, компулсивно харчене или пазаруване, компулсивно преяждане и компулсивно хранене могат да се появят при пациенти, лекувани с допаминови агонисти, включително ротиготин (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно.Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Симптоми
Най-честите нежелани реакции са свързани с фармакодинамични характеристики на допаминов агонист – гадене, повръщане, хипотония, несъзнателни движения, халюцинации, обърканост, конвулсии и други прояви на централна допаминергична стимулация.
Мерки при предозиране
Няма известен антидот при предозиране на допаминови агонисти. При съмнение за предозиране трябва да се обмисли сваляне на пластира(ите), защото след отстраняване на пластира(ите) въвеждането на активното вещество спира и празмената концентрация на ротиготин бързо спада. Състоянието на пациента трябва да бъде проследявано внимателно, вкл. пулс, сърдечен ритъм и кръвно налягане.
Лечението при предозиране може да наложи общи мерки за поддържане на жизнените функции. Не се очаква диализата да бъде от полза, тъй като ротиготин не се елиминира чрез диализа.
Ако е необходимо спирането на ротиготин, това трябва да става постепенно, за да се предоврати поява на невролептичен малигнен синдром.
Фармакологични свойства - Neupro 3 mg/24h
Фармакотерапевтична група: Антипаркинсонови лекарсктва, допаминови агонисти, ATC код: N04BC09
Ротиготин представлява неерголинов допаминов агонист за лечение на признаците и симптомите на болестта на Parkinson и на синдрома на неспокойните крака.
Механизъм на действие
Предполага се, че ползотворния ефект на ротиготин върху болестта на Parkinson се дължи на активиране на D3, D2 и D1 рецепторите в каудалния путамен в мозъка.
Точният механизъм на действие на ротиготин за лечение на RLS е неизвестен. Предполага се, че ротиготин може би проявява своето действие основно чрез допаминовите рецептори.
Фармакодинамични ефекти
По отношение на функционалната активност на различните подтипове рецептори и тяхното разпределение в мозъка, ротиготин е D2 и D3 рецепторен агонист, действащ също на D1, D4 и D5 рецепторите. По отношение на не-допаминергичните рецептори, ротиготин показва антагонизъм към alpha2B и агонизъм към 5HT1A рецепторите и липса на действие върху 5HT2B рецептора.
Клинична ефикасност
Ефикасността на ротиготин е проучена в 5 плацебо-контролирани проучвания с над 1400 пациенти с идиопатичен синдром на неспокойните крака (Restless Legs Syndrome (RLS). Ефикасността е доказана в контролирани проучвания при пациенти на лечение до 29 седмици. Ефектът продължава 6 месеца.
Промяната сравнение с изходното ниво в международна RLS оценъчна скала (IRLS) и CGI-точка 1 (тежест на болестта) са основните параметри на ефикасността. И за двете първични крайни точки, статистически значима разлика се наблюдава при дози 1 mg/24 h, 2 mg/24 h и
3 mg/24 h в сравнение с плацебо. След 6 месечно поддържащо лечение при пациенти с умерен до тежък RLS, началния RLS скор се повишава от 30,7 до 20,7 за плацебо и от 30,2 до 13,8 за ротиготин. Адаптираната средна разлика е -6,5 точки (CI 95% -8,7; -4,4, p < 0,0001). CGI-I ответни нива (с голямо подобрение и с много голямо подобрение) са 43,0% и 67,5% съответно за плацебо и ротиготин (разлика 24,5% CI 95%: 14,2%; 34,8%, p<0,0001).
В плацебо-контролирано 7 седмично проучване са изследвани полисомнографските параметри. Ротиготин значително намалява индекса на периодично движение на крайниците (periodic limb movement index (PLMI)) от 50,9 до 7,7 срещу 37,4 до 32,7 за плацебо (p< 0,0001).
Влошаване
В две 6-месечени, двойнослепи, плацебо-контролирани изследвания, клинично значимо влошаване се наблюдава при 1,5% от пациентите, лекувани с ротиготин спрямо 0,5% от пациентите, лекувани с плацебо. В две отворени продължения на изследванията през следващите 12 месеца, процентът на клинично значимо влошаване е 2,9%. Нито един от тези пациенти не е прекратил лечението поради влошаване. В 5-годишно отворено изследване на лечението, влошаване е настъпило в 11,9% от пациентите, лекувани с одобрените дозировки за лечение на RLS (1-3 mg/24 часа), като 5,1% са определени като клинично значими. В това изследване повечето от епизодите на влошаване са настъпили в първата и втората година от лечението. Освен това, в това изследване е използвана и по-високата доза 4 mg/24 часа, която не е одобрена при лечение на RLS и води до по-високи нива на влошаване.
Абсорбция
След прилагането на трансдермалния пластир започва постоянно освобождаване на ротиготин и абсорбирането му през кожата. Стабилна концентрация се достига след прилагане на пластирите в продължение на един или два дни. За задържането й на стабилно ниво е достатъчно прилагането на пластир един път на ден, който се носи 24 часа. Повишаването на плазмените концентрации на ротиготин е пропорционално на дозата в интервала от 1 mg/24 h до 24 mg/24 h.
Приблизително 45% от активното вещество в един пластир се освобождава в кожата за 24 часа. Абсолютната бионаличност при трандермално приложение е около 37%.
Ротацията на мястото на поставяне на пластира може да доведе до ежедневни разлики в плазмените нива. Разликите в бионаличността на ротиготин варират от 2% (приложение намишницата спрямо хълбока) до 46% (приложение на рамото спрямо бедрото). Няма данни това да има значимо влияние върху крайния клиничен резултат.
Разпределение
Измереното in vitro свързване на ротиготин с плазмените белтъци е около 92%. Видимият обем на разпределение при хората е около 84 l/kg.
Биотрансформация
Ротиготин се метаболизира до голяма степен- чрез N-деалкилиране, както и директно и чрез вторично конюгиране. In vitro тестове показват, че различни изоформи на CYP могат да катализират N-деалкилирането на ротиготин. Основните продукти на метаболизма са сулфати и глюкуронидови конюгати на изходното вещество, както и N-дезалкилирани метаболити, които са биологично неактивни. Информацията относно метаболитите е непълна.
Елиминиране
Около 71% от приетата доза ротиготин се екскретира с урината, а по-малка част - около 23%, се екскретира с фекалиите.
Клирънсът на ротиготин след трансдермално приложение е около 10 l/min, а неговия общ елиминационен полуживот е 5 до 7 часа. Фармакокинетичният профил показва двуфазно елиминиране с начален полуживот около 2 до 3 часа.
Тъй като пластирите се прилагат трансдермално, не се очакват взаимодействия с храна или повлияване от заболявания на гастроинтестиналния тракт.
Специални групи пациенти
Тъй като лечението с Neupro започва с ниска доза и следва постепенното й титриране според клиничната поносимост до достигане на оптимален терапевтичен ефект, не се налага коригиране на дозата на база пол, тегло или възраст на пациента.
Чернодробно и бъбречно увреждане
Не се наблюдават значителни повишения на плазмените нива на ротиготин при пациенти с умерени чернодробни увреждания и леки до тежки бъбречни увреждания. Няма проучвания за приложението на Neupro при пациенти с тежки чернодробни увреждания.
При нарушения на бъбречната функция плазмените нива на конюгатите на ротиготин и дезалкилираните му метаболити са повишени. Обаче тези метаболити нямат отношение към клиничните ефекти.
Педиатрична популация
Ограничените фармакокинетични данни, получени при юноши с RLS (13-17 години, n = 24) след лечение с многократни дози от 0,5 до 3 mg/24 h показват, че системната експозиция на ротиготин е подобна на тази, наблюдавана при възрастни.Данните за ефикасност/безопасност са недостатъчни, за да се установи връзка между експозицията и отговора (вж. също педиатричната информация в точка 4.2).
Фармацевтични данни - Neupro 3 mg/24h
Покриващ слой
Полиестерно фолио със силиконово и алуминиево покритие
с цветен, покрит с пигмент слой (титанов диоксид (Е171), жълт пигмент 13, червен пигмент 166, жълт пигмент 12) и отпечатан надпис (червен пигмент 146, жълт пигмент 180, черен пигмент 7).
Самозалепващ се матриксен слой
поли(диметилсилоксан, триметилсилил силикат)-кополимеризат, повидон K90,
натриев метабисулфит (E223), аскорбил-палмитат (E304) и DL-α-токоферол (E307).
Освобождаващ слой
Прозрачно полиестерно фолио, покрито с флуорополимер.
Разлепящи се сашета в картонена опаковка: Едната страна е от етиленов кополимер
(най-вътрешния слой), алуминиево фолио, полиетиленово фолио с ниска плътност и хартия; другата страна е от полиетилен (най-вътрешен слой), алуминий, етиленов кополимер и хартия.
Опаковката съдържа 7, 14, 28, 30 или 84 (групова опаковка, съдържаща 3 опаковки по 28) трансдермални пластира, запечатани по единично в сашета.
Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
След прилагането им пластирите все още съдържат активно вещество. След сваляне от кожата приложените пластири трябва да бъдат сгънати на две сьс залепващия слой навътре, така че матриксният слой да е скрит, поставени обратно в оригиналното саше и така да бъдат изхвърлени. Всички използвани или неизползвани пластири трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания или да се върнат в аптеката.