Jorveza 1 mg - Orodispersible tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Jorveza 1 mg
Лечението с този лекарствен продукт трябва да се започне от гастроентеролог или лекар с опит в диагностицирането и лечението на еозинофилен езофагит.
Дозировка
Индуциране на ремисия
Препоръчителната дневна доза е 2 mg будезонид, като една таблетка от 1 mg сутрин и една таблетка от 1 mg вечер.
Обичайната продължителност на лечение за индуциране на ремисия е 6 седмици. За пациенти без съответен отговор на лечението в течение на 6 седмици, лечението може да се удължи до 12 седмици.
Поддържане на ремисия
Препоръчителната дневна доза е 1 mg будезонид, като една таблетка от 0,5 mg сутрин и една таблетка от 0,5 mg вечер или 2 mg будезонид, като една таблетка от 1 mg сутрин и една таблетка от 1 mg вечер, в зависимост от индивидуалните клинични нужди на пациента.
При пациенти с продължителна анамнеза и/или висока степен на езофагеално възпаление в острата фаза на заболяването препоръчителната поддържаща доза е 1 mg будезонид два пъти дневно, вижте също точка 5.1.
Продължителността на поддържащата терапия се определя от лекуващия лекар.
Специални популации Бъбречно увреждане
Понастоящем липсват данни за пациенти с бъбречно увреждане. Тъй като будезонид не се отделя чрез бъбреците, пациенти с леко до умерена степен на увреждане може да бъдат лекувани с повишено внимание при същите дози като тези при пациенти без бъбречно увреждане. Не се препоръчва употребата на будезонид при пациенти с тежко бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
По време на лечението на пациенти с чернодробно увреждане с други лекарствени продукти, съдържащи будезонид, нивата на будезонид са се повишили. Няма, обаче, системно проучване, изследващо различните степени на чернодробно увреждане. Не трябва да се лекуват пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Jorveza таблетки, диспергиращи се в устата, при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Липсват данни. За педиатрични пациенти с EoE се предлага Jorveza 0,2 mg/ml перорална суспензия.
Начин на приложение
Перорално приложение
Таблетката, диспергираща се в устата, трябва да се приема веднага след изваждане от блистера. Таблетката, диспергираща се в устата, трябва да се приема след хранене.
Тя трябва да се постави на върха на езика и леко да се притисне към небцето, където тя ще се
разпадне. Това обикновено отнема най-малко две минути, но може да отнеме и до 20 минути. Процесът на ефервесценция на таблетката започва след като Joreveza влезе в контакт със слюнката и стимулира допълнително слюноотделяне. Наситената с будезонид слюнка трябва да се поглъща малко по малко, докато таблетката, диспергираща се в устата, се разпадне.
Таблетката, диспергираща се в устата, не трябва да се приема с течност или храна.
Трябва да има поне 30 минути преди прием на храна или течности или грижи за устната хигиена. Всякакви перорални разтвори, спрейове или таблетки за дъвчене трябва да се използват най-малко 30 минути преди или след приложението на Jorveza.
Таблетката, диспергираща се устата, не трябва да се дъвче или да се поглъща неразтворена. Тези мерки осигуряват оптимална експозиция на езофагеалната лигавица на активното вещество с използване на адхезивните свойства на муцините в слюнката.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Инфекции
Потискането на възпалителния отговор и имунната функция увеличават податливостта към инфекции и тяхното по-тежко протичане. Симптомите на инфекция може да са атипични и маскирани.
При клинични проучвания, проведени с Jorveza, са наблюдавани орални, орофарингелни и езофагеални кандидозни инфекции с голяма честота (вж. точка 4.8).
Ако е показано, симптоматичната кандидоза на устната кухина и гърлото може да бъде лекувана с локална или системна противогъбична терапия, докато все още продължава лечението с Jorveza.
Възможно е по-тежко протичане на варицела, херпес зостер и морбили при пациенти, лекувани с глюкокортикостероиди. При пациенти, които не са имали тези заболявания, трябва да се провери ваксинационният статус и е необходима особена предпазливост, за да се избегне експозиция.
Ваксини
Едновременното приложение на живи ваксини и глюкокортикостероиди трябва да се избягва, тъй като има вероятност да се понижи имунния отговор към ваксините.
Специални популации
Възможно е пациенти с туберкулоза, хипертония, захарен диабет, остеопороза, пептична язва, глаукома, катаракта, фамилна анамнеза за захарен диабет или за глаукома да са с повишен риск от нежелани реакции на системните глюкокортикостероиди (вж. по-долу и точка 4.8) и затова трябва да се проследяват за възникването на такива ефекти.
Намалената чернодробна функция може да повлияе елиминирането на будезонид и това да бъде причина за по-голяма системна експозиция. Ще се повиши рискът от нежелани реакции (ефекти на системните глюкокортикостероиди). Липсват, обаче, систематични данни. Затова не трябва да се лекуват пациенти с чернодробно увреждане.
Системни ефекти на глюкокортикостероидите
Може да възникнат системни ефекти на глюкокортикостероидите (напр. синдром на Кушинг, потискане на надбъбречната функция, забавяне на растежа, катаракта, глаукома, намалена костна минерална плътност и широк спектър от психични ефекти) (вж. също точка 4.8). Тези
нежелани реакции зависят от продължителността на лечението, съпътстващо или предишно лечение с глюкокортикостероиди и индивидуалната чувствителност.
Ангиоедем
Има съобщения за ангиоедем при употреба на Jorveza, в повечето случаи като част от алергични реакции, включващи обрив и сърбеж. Ако се наблюдават признаци на ангиоедем, лечението трябва да се спре.
Зрителни смущения
При системно и локално приложение на кортикостероиди са възможни съобщения за зрителни смущения. Ако при пациент са налице симптоми като замъглено зрение или други зрителни смущения, пациентът трябва да бъде насочен за консултация с офталмолог за оценка на възможните причини, които могат да включват катаракта, глаукома или редки заболявания като централна серозна хориоретинопатия (ЦСХ), за които се съобщава след употреба на системни и локални кортикостероиди.
Други
Глюкокортикостероидите може да предизвикат потискане на
хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA) и да намалят отговора на организма към стрес. Затова, когато пациентите са подложени на операция или на друг вид стрес, се препоръчва допълнително лечение със системни глюкокортикостероиди.
Съпътстващото лечение с кетоконазол или други инхибитори на CYP3A4 трябва да се избягва
(вж. точка 4.5).
Влияние върху серологичните изследвания
Тъй като функцията на надбъбречната жлеза може да бъде потисната от лечение с будезонид, стимулационен тест с АСТН за диагностициране на хипофизната недостатъчност може да покаже фалшиви резултати (ниски стойности).
Съдържание на натрий
Jorveza 0,5 mg и 1 mg, таблетки, диспергиращи се в устата, съдържат 52 mg натрий на дневна доза, които са еквивалентни на 2,6% от препоръчителния от СЗО максимален дневен прием 2 g натрий за възрастен.
Инхибитори на CYP3A4
Едновременното лечение с мощни инхибитори на CYP3A като кетоконазол, ритонавир, итраконазол, кларитромицин, кобицистат и сок от грейпфрут може да причини значително увеличаване на плазмената концентрация на будезонид и се очаква да увеличи риска от системни нежелани реакции. По тази причина съпътстваща употреба трябва да се избягва, освен ако ползата превишава повишения риск от системни кортикостероидни нежелани реакции, в който случай пациентите трябва да се проследяват за системни кортикостероидни нежелани реакции.
Пероралният прием на кетоконазол 200 mg веднъж дневно увеличава приблизително 6 пъти плазмената концентрация на будезонид (единична доза 3 mg) по време на съпътстващо приложение. При приложение на кетоконазол 12 часа след приема на будезонид, плазмената концентрация на будезонид се увеличава приблизително 3 пъти.
Естрогени, перорални контрацептиви
Повишени плазмени концентрации и усилени ефекти на глюкокортикостероидите са съобщавани и при жени, приемащи естрогени или перорални контрацептиви. Подобен ефект не е наблюдаван при будезонид и съпътстващ прием на ниски дози комбинирани перорални контрацептиви.
Сърдечни гликозиди
Действието на гликозида може да бъде потенцирано от недостига на калий, който е потенциална и известна нежелана реакция на глюкокортикоидите.
Салуретици
Съпътстващото приложение на глюкокортикоиди може да доведе до усилена екскреция на калий и утежнена хипокалиемия.
Бременност
Приложението по време на бременност трябва да се избягва, освен в случаите на неотложна необходимост от провеждане на лечение с Jorveza. Има малко количество данни за изхода на бременността след перорално прилагане на будезонид при хора. Въпреки че данните от прилагането на инхалиран будезонид при голям брой жени с експозиция по време на бременността не показват нежелан ефект, трябва да се очаква, че максималната концентрация на будезонид в плазмата ще бъде по-висока при лечението с Jorveza в сравнение с инхалирания будезонид. Доказано е, че при бременни животни будезонид, подобно на други глюкокортикостероиди, предизвиква аномалии в развитието на фетуса (вж. точка 5.3).
Значението на тези находки за човека не е установено. Кърмене
Будезонид се екскретира в кърмата (има налични данни за екскреция след прилагане чрез инхалация). След перорална употреба на Jorveza в рамките на терапевтичния обхват, обаче, се очакват само незначителни ефекти при кърмачето. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с Jorveza, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма данни за въздействието на будезонид върху фертилитета при хора. Фертилитетът не е повлиян след лечение с будезонид в проучвания при животни (вж. точка 5.3).
Обобщение на профила на безопасност
Гъбични инфекции в устата, фаринкса и хранопровода са най-често наблюдаваните нежелани реакции при клинични проучвания с Jorveza. В клиничните проучвания BUL-1/EEA и
BUL-2/EER, случаи на суспектни гъбични инфекции, свързани с клинични симптоми, има при общо 44 от 268 пациенти (16,4%) с експозиция на Jorveza, всички от които са леки или умерени по интензивност. Общият брой на инфекциите (включително тези, диагностицирани чрез
ендоскопия и хистология като безсимптомни) е 92, възникнали при 72 от 268 пациенти (26,9%). Дългосрочното лечение с Jorveza за период до 3 години (48-седмично в BUL-2/EER, последвано от 96-седмично открито лечение) не увеличава честотата на нежелани реакции, включително локална кандидоза.
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите реакции, наблюдавани при клиничните проучвания с Jorveza, са изброени в таблицата по-долу по системо-органни класове по MedDRA и честота. Честотите са определени като много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки
(≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
| Системо-органен клас по MedDRA | Много чести | Чести | Нечести |
| Инфекции и инфестации | Езофагеална кандидоза, орална и/или орофарингеалнакандидоза | Назофарингит, фарингит | |
| Нарушения на имунната система | Ангиоедем | ||
| Психични нарушения | Нарушения на съня | Тревожност,ажитация | |
| Нарушения на нервната система | Главоболие, дисгеузия | Замайване | |
| Нарушения на очите | Сухи очи | ||
| Съдови нарушения | Хипертония | ||
| Респираторни, гръдни имедиастинални нарушения | Кашлица, сухота в гърлото,орофарингеална болка | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Гастроезофагелна рефлуксна болест, гадене, орална парестезия диспепсия, болка в горната част на корема, сухота в устата, глосодиния, нарушение на езика,херпес на устата | Коремна болка, подуване на корема, дисфагия, ерозивен гастрит, пептична язва, подуване на устните,гингивална болка | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив, уртикария | ||
| Общи нарушения иефекти на мястото на приложение | Умора | Усещане за чуждо тяло | |
| Изследвания | Понижени нива на кортизол в кръвта | Понижен остеокалцин, увеличено тегло |
Следните известни нежелани реакции на терапевтичния клас (кортикостероиди, будезонид) също могат да възникнат при прием на Jorveza (честота = с неизвестна честота).
| Системо-органен клас поMedDRA | Нежелани реакции |
| Нарушения на имунната система | Повишен риск от инфекции |
| Нарушения на ендокринната система | Синдром на Кушинг, потискане на надбъбречната функция, забавяне на растежа при деца |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипокалиемия, хипергликемия |
| Психични нарушения | Депресия, раздразнителност, еуфория, психомоторна хиперактивност, агресия |
| Нарушения на нервната система | Мозъчен псевдотумор, включително оток на папилата при юноши |
| Нарушения на очите | Глаукома, катаракта (вкл. субкапсулна катаракта), замъглено зрение, централна серозна хориоретинопатия (ЦСХ) (вж. също точка 4.4) |
| Съдови нарушения | Повишен риск от тромбоза, васкулит (синдром на отнемане след дългосрочно лечение) |
| Стомашно-чревни нарушения | Дуоденална язва, панкреатит, запек |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Алергичен екзантем, петехии, забавено заздравяване на рани, контактен дерматит, екхимози |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Мускулни и ставни болки, мускулна слабост и потрепване, остеопороза, остеонекроза |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Неразположение |
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Jorveza 1 mg
Фармакотерапевтична група: антидиарийни, чревни противовъзпалителни/антиинфекциозни средства, кортикостероди, действащи локално, ATC код: A07EA06.
Механизъм на действие
Будезонид е нехалогениран глюкокортикостероид, който има предимно противовъзпалително действие, като се свързва с глюкокортикоидния рецептор. При лечението на активен еозинофилен езофагит (EoE) с Jorveza будезонид инхибира антиген-стимулираната секреция на много про-възпалителни сигнални молекули, като тимусния стромален лимфопоетин, интерлевкин-13 и еотаксин-3 в езофагеалния епител, което води до значително намаляване на езофагеалния еозинофилен възпалителен инфилтрат.
Клинична ефикасност и безопасност
В едно рандомизирано, плацебо-контролирано, двойносляпо клинично проучване фаза III (BUL-1/EEA), включващо 88 възрастни пациенти с активен еозинофилен езофагит (EoE)
(съотношение при рандомизацията: 2:1), при приложение на 1 mg буденозид два пъти дневно като таблетка, диспергираща се в устата, в продължение на 6 седмици, е индуцирана клинико-фармакологична ремисия (определена като пик от <16 еозинофили/mm2 на поле с голямо увеличение при езофагеални биопсии и като липса на или минимални симптоми на дисфагия или болка по време на преглъщане) при 34 от 59 пациенти (57,6%) спрямо
0/29 пациенти (0%) в плацебо групата. При откритото продължение на лечението с прием на будезонид 1 mg таблетка, диспергираща се в устата, два пъти дневно, за още 6 седмици при пациенти без ремисия в двойносляпата фаза, делът на пациентите с клинико-фармакологична ремисия е увеличен до 84,7%.
В едно рандомизирано, плацебо-контролирано, двойносляпо проучване фаза III (BUL-2/EER), включващо 204 възрастни с EoE в клиникопатологична ремисия, пациентите са били рандомизирани на лечение с 0,5 mg будезонид два пъти дневно (BID), 1 mg будезонид BID или плацебо (прилагани като таблетки, диспергиращи се в устата) за 48 седмици. Първичната крайна точка е била делът пациенти без неуспешно лечение, като неуспешното лечение се дефинира като клиничен рецидив (тежест на дисфагия или болка по време на преглъщане
≥ 4 точки по скала за оценка съответно от 0 до 10) и/или хистологично потвърден рецидив (пик от ≥ 48 еозинофили/mm2 на поле), и/или натрупване на храна, налагащо ендоскопска интервенция, и/или налагащо ендоскопска дилатация, и/или преждевременно оттегляне от проучването по каквато и да е причина. Значително повече пациенти в групата на 0,5 mg BID (73,5%) и в групата на 1 mg BID (75,0%) са били без неуспешно лечение на седмица 48, в сравнение с групата на плацебо (4,4%).
Най-стриктната вторична крайна точка, „дълбока ремисия на заболяването“, т.е. клинична, ендоскопски и хистологично доказана ремисия показва значимо по-висока ефикасност в групата на 1 mg BID (52,9%), в сравнение с групата на 0,5 mg BID (39,7%), което показва, че по-високата доза будезонид е с по-голямо преимущество за постигане и поддържане на дълбока ремисия на заболяването.
Двойнослепият период е последван от 96-седмично открито лечение по избор с препоръчителна доза 0,5 mg будезонид два пъти дневно или до 1 mg будезонид два пъти дневно. Повече от 80% от пациентите са запазили клинична ремисия (дефинирана като седмичен скор от съобщените от пациента резултати (Pro) по Индекса за активност на еозинофилния езофагит ≤ 20) през 96-седмичния период, а само 2/166 пациенти (1,2%) са имали засядане на храна в хранопровода. Освен това 40/49 пациенти (81,6%) са запазили дълбока хистологична ремисия (0 еозинофили/mm2 поле с голямо увеличение при всички биопсии) от изходното ниво на проучване BUL-2/EER до края на лечението в 96-седмичния открит период. За период до 3 години (т.е. 96-седмичен период на открито лечение с Jorveza след 48-седмично двойносляпо поддържащо лечение с Jorveza) не е наблюдавана загуба на ефикасност.
За информация относно наблюдаваните нежелани реакции вижте точка 4.8.
Абсорбция
След приложение на Jorveza будезонид бързо се абсорбира. Фармакокинетичните данни след приложение на единични дози 1 mg будезонид на гладно при здрави участници в две различни проучвания показва lag time с медиана 0,17 часа (диапазон 0,00 – 0,52 часа) и време до пикова плазмена концентрация с медиана 1,00-1,22 часа (диапазон 0,50 – 2,00 часа). Средната пикова плазмена концентрация е 0,44-0,49 ng/ml (диапазон 0,18-1,05 ng/ml) и площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC0-∞) e била 1,50-2,23 hr* ng/ml (диапазон 0,81-5,14 hr*ng/ml).
Налични са фармакокинетични данни за будезонид 4 mg при пациенти с EoE след прием на гладно на единична доза: Медианата на lag time e 0,00 часа (диапазон 0,00 – 0,17), медианата на времето до пикова плазмена концентрация е 1,00 час (диапазон 0,67 - 2,00 часа); пиковата плазмена концентрация е 2,56 ± 1,36 ng/ml и AUC0-12 е 8,96 ± 4,21 hr*ng/ml.
Пациентите показват 35% увеличение на пиковите плазмени концентрации и 60% увеличение на AUC0-12 в сравнение със здрави участници.
Демонстрирана е дозопропорционална системната експозиция (Cmax и AUC) от 0,5 mg таблетки, диспергиращи се в устата, до 1 mg таблетки, диспергиращи се в устата.
Разпределение
Привидният обем на разпределение след перорално приложение на 1 mg будезонид при здрави участници е 35,52 ± 14,94 l/kg и 42,46 ± 23,90 l/kg след приложение на 4 mg будезонид при пациенти с EoE. Свързването с плазмените белтъци е средно 85-90%.
Биотрансформация
Метаболизмът на будезонид е понижен при пациенти с EoE в сравнение със здрави участници, което води до повишени плазмени концентрации на будезонид.
Будезонид претърпява значителна биотрансформация чрез CYP3A4 в лигавицата на тънките черва и в черния дроб до метаболити с ниска глюкокортикостероидна активност.
Глюкокортикостероидната активност на главните метаболити, 6β-хидрокси-будезонид и 16α-хидрокси-преднизолон, е по-малка от 1% от тази на будезонид. CYP3A5 няма значим принос за метаболизма на будезонид.
Елиминиране
Медианата на времето на елиминационен полуживот е 2 - 3 часа при здрави участници (получаващи 1 mg будезонид) и 4 – 5 часа при пациенти с EoE (получаващи 4 mg будезонид). Клирънсът на будезонид е около 13 - 15 l/час/kg при здрави участници и 6,54 ± 4,4 l/час/kg при пациенти с EoE. Будезонид се елиминира само в много малки количества (ако въобще има такива) чрез бъбреците. В урината не се открива будезонид, а само неговите метаболити.
Чернодробно увреждане
Съответна част от будезонид се метаболизира в черния дроб чрез CYP3A4. Системната експозиция на будезонид се увеличава значително при пациенти със силно нарушена чернодробна функция. Не са провеждани проучвания с Jorveza при пациенти с нарушена чернодробна функция.
Фармацевтични данни - Jorveza 1 mg
Jorveza 0,5 mg и 1 mg таблетки, диспергиращи се в устата
Динатриев хидрогенцитрат Натриев дукозат
Макрогол (6000) Магнезиев стеарат Манитол (E 421)
Безводен мононатриев цитрат Повидон (K25)
Натрев хидрогенкарбонат Сукралоза
Да не се съхранява над 25°C. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
Блистери от Al/Al
Jorveza 0,5 mg таблетки, диспергиращи се в устата
Опаковки от 20, 60, 90, 100 или 200 таблетки, диспергиращи се в устата.
Jorveza 1,0 mg таблетки, диспергиращи се в устата
Опаковки от 20, 30, 60, 90, 100 или 200 таблетки, диспергиращи се в устата. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.