Cefasel 100 micrograms tablets
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Cefasel 100 micrograms
При доказан дефицит на селен, който не може да бъде компенсиран чрез подходящ хранителен режим.
Селенов дефицит може да настъпи при случаи на нарушения в храненето и абсорбцията (при заболявания на храносмилателния тракт) или при неправилно и недостатъчно хранене (изцяло парентерално хранене и хемодиализа).
Ако не е предписано друго, обичайната доза е по 1 таблетка Цефасел 100 микрограма таблетки дневно. Това отговаря на дневна доза от 100 pg селен. Тази дозировка може да бъде повишена за кратък период до 3 таблетки дневно, отговарящи на 300 pg селен.
Таблетките се приемат без да се дъвчат, с малко течност. Продължителността на лечението не е ограничена.
Свръхчувствителност към селен или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Пациенти с редки наследствени проблеми като непоносимост към фруктоза, глюкозо- галактозна малабсорбция или захараза-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат това лекарство.
Съвместното приемане на витамин С трябва да се избягва, защото не може да се избегне преципитацията на елементарния селен. Той е неразтворим във водна среда и няма бионаличност.
Няма известни, при употреба както е указано.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:
Изпълнителна агенция по лекарствата ул.,Дамян Груев” № 8
1303 София
Тел.: +35 928903417
уебсайт: www.bda.bg
Фармакологични свойства - Cefasel 100 micrograms
Фармакотерапевтична група: Селенов дефицит. АТС код: А12СЕ02
Селен е основен микроелемент и е съществена съставна част на ензима глутатион- пероксидаза и селеновия протеин Р. И в двата протеина селен е протеино-свързан под формата на аминокиселина селенцистеин.
Съдържащата селен глутатион-пероксидаза е част от антиоксидантната протективна система на клетките. В присъствието на достатъчно субстрат, т. е. редуциран глутатион, глутатион-пероксидазата превръща много различни хидропероксиди в съответни алкохоли. В клетъчни и субклетъчни системи, ин витро е показано, че цялостта на клетъчните и субклетъчните мембрани зависи от ефективността на глутатион-пероксидазната система. Селен като съставка на глутатион- пероксидазата, може да намали степента на липидна пероксидация и последващите мембранни увреждания.
Глутатион-пероксидазата повлиява метаболизма на тромбоксан и простациклин.
Селеновият дефицит се дължи на намалено съдържание на селен в храната. Освен при небалансирано хранене може да се наблюдава и в резултат на заболявания на храносмилателната система (т.е панкреатит, болест на Крон, улцерозен колит) или бъбречна недостатъчност, както и при изцяло парентерално хранене и хемодиализа. Латентен селенов дефицит често настъпва при преждевременно родени, бременни и кърмещи, възрастни и алкохолици. Тежките метали могат да причинят селенов дефицит индиректно, чрез намаляване количеството наличен селен.
Селеновият дефицит повлиява неспецифичните, клетъчно-свързани и хуморални имунни реакции. Оказва влияние върху активността на някои чернодробни ензими, повлиява благоприятно оксидативно и химично индуцираните чернодробни увреждания, намалява токсичността на тежки метали като живак и кадмий. Оценка на епидемиологични данни показва корелация между понижено кръвно-серумно ниво на селен и появата на сърдечносъдови заболявания (кардиомиопатия, атеросклероза, миокарден инфаркт), както и туморни заболявания (предимно на храносмилателния тракт, гърдата и черния дроб).
Положителните физиологични влияния на селен се изразяват в разрушаване на хидроксилните и пероксидни радикали, антимутагенно и антиалергично въздействие, стимулация на имунната защита на организма.
При перорално приложение селенът се резорбира основно в тънките черва. В кръвта селен основно се абсорбира от еритроцитите и се редуцира ензимно до селен-хидроген. Под формата на селен-хидроген се съхранява за екскретиране или специфично включване в селенови протеини.
Излишният селен-хидроген се метаболизира през метилселенол и диметилселенид до триметилселенов йон, който е основният екскрет.
Общото количество селен в човешкото тяло е между 4 и 20 mg. При хората селенът се отделя, в зависимост от дозата, чрез дефекация, с урината или чрез белите дробове. Най- напред селен се екскретира под формата на триселенов йон и други метаболити чрез урината и чрез дефекация.
Бионаличност: Абсорбцията не се регулира хомеостатично. Тя достига, в зависимост от концентрацията и съпътстващите вещества, между 44% и 89%, понякога над 90%.