Kevzara 175 mg/ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Kevzara 175 mg/ml
Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит
Kevzara е показан за лечение на активен полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА; полиартрит с положителен или отрицателен ревматоиден фактор и разширен олигоартрит) при пациенти на възраст 2 години и по-големи, които не се повлияват достатъчно от предишна терапия с конвенционални синтетични БМАРЛ (ксБМАРЛ). Kevzara може да се използва като монотерапия или в комбинация с MTX.
Лечението трябва да бъде започнато и наблюдавано от медицински специалисти с опит в диагностиката и лечението на състоянието, за което е предназначен този лекарствен продукт (вж. точка 4.1). На пациентите трябва да се даде карта на пациента.
Дозировка
пЮИА
Препоръчаната дозировка при пациенти на възраст 2 години и по-големи е 4 mg/kg подкожно веднъж на всеки 2 седмици, при пациенти с тегло от 10 до по-малко от 30 kg или 3 mg/kg подкожно веднъж на всеки 2 седмици при пациенти с тегло над или равно на 30 kg.
Сарилумаб може да се използва самостоятелно или в комбинация с MTX.
Сарилумаб трябва да се прилага чрез подкожна инжекция и дозата трябва да се изчислява въз основа на телесното тегло на пациента (kg) при всяко приложение. Промяна в дозата трябва да се основава само на последователна промяна в телесното тегло на пациента с течение на времето (вж. Таблица 1).
Пациентите трябва да имат минимално телесно тегло 10 kg, когато получават сарилумаб.
Пациенти, които преминават от 4 mg/kg на 3 mg/kg, прилагани веднъж на всеки 2 седмици При пациенти, които първоначално получават доза от 4 mg/kg и тежат между 27,5 до <39,5 kg, инжекционният обем от 0,65 ml трябва да се поддържа, докато пациентът достигне 39,5 kg. При 39,5 kg пациентът трябва да премине към доза от 3 mg/kg (вж. Таблица 1).
Дозата е ограничена до 200 mg, прилагани веднъж на всеки 2 седмици за пациенти с тегло 63 kg или повече.
Таблица 1: Дози за подкожно приложение на сарилумаб въз основа на диапазона на телесното тегло
| Телесно тегло (kg) | Обем за инжектиране (ml) |
| Пациенти с тегло от 10 до под 30 kg (4 mg/kg q2w) | |
| ≥10 и <12,5 | 0,25 |
| ≥12,5 и <14,5 | 0,30 |
| ≥14,5 и <16,5 | 0,35 |
| ≥16,5 и <19 | 0,40 |
| ≥19 и <21 | 0,45 |
| ≥21 и <23,5 | 0,50 |
| ≥23,5 и <25,5 | 0,55 |
| ≥25,5 и <27,5 | 0,60 |
| ≥27,5 и <30 | 0,65 |
| Пациенти с тегло 30 kg (3 mg/kg q2w) или повече | |
| ≥30 и <31 | 0,50 |
| ≥31 и <34 | 0,55 |
| ≥34 и <37 | 0,60 |
| ≥37 и <39,5 | 0,65 |
| ≥39,5 и <42,5 | 0,70 |
| ≥42,5 и <45 | 0,75 |
| ≥45 и <48,5 | 0,80 |
| ≥48,5 и <51,5 | 0,85 |
| ≥51,5 и <54,5 | 0,90 |
| ≥54,5 и <57 | 0,95 |
| ≥57 и <63 | 1,00 |
| ≥63 | 1,1 |
Таблица 2: Препоръка в случай на неутропения, тромбоцитопения или повишаване на чернодробните ензими при пЮИА (вж. точки 4.4 и 4.8):
| Нисък абсолютен брой на неутрофилите | |
| Лабораторна стойност (клетки x 109/l) | Препоръка |
| ANC повече от 1 | Настоящата доза на сарилумаб да се запази. |
| Лечението със сарилумаб да се спре до оценка на клиничното | |
| или без инфекция | състояние. |
| инфекция | |
| ANC < 0,5 свързани синфекция | Лечението със сарилумаб да се преустанови. |
-
ANC ≥ 0,5 - <1 със
-
ANC < 0,5 без
| Нисък брой тромбоцити | |
| Лабораторна стойност (клетки x 103/µl) | Препоръка |
| 50 до 100 | Лечението със сарилумаб временно да се преустанови до>100 x 103/µl и до оценка на клиничното състояние. |
| Под 50 | Лечението със сарилумаб да се преустанови. |
| Отклонения в чернодробните ензими | |
| Лабораторна стойност | Препоръка |
| ALT > 1 до 3 x горнаграница на нормата (ГГН) | Трябва да се обмисли клинично подходяща промяна на дозата насъпътстващия МТХ и/или други лекарствени продукти. |
| ALT > 3 до 5 x ГГН | Лечението със сарилумаб трябва временно да се преустанови до< 3 x ГГН и до оценка на клиничното състояние. |
| ALT > 5 x ГГН | Лечението със сарилумаб да се преустанови. |
Намаляване на дозата на сарилумаб не е проучвано при популацията с пЮИА. Решението за възобновяване или преустановяване на лечението със сарилумаб трябва да се основава на медицинската оценка на отделния пациент. Ако е подходящо, дозата на съпътстващия MTX и/или друго лечение трябва да се промени или спре.
Пропусната доза
Ако е пропусната доза сарилумаб и са изминали 3 дни или по-малко от пропуснатата доза, следващата доза трябва да се приложи възможно най-скоро. Последващата доза трябва да се приложи в обичайното време за приложение. Ако са минали 4 или повече дни от пропуснатата доза, следващата доза трябва да се приложи в обичайното време за приложение, дозата не трябва да се удвоява.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Сарилумаб не е проучван при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Безопасността и ефикасността на сарилумаб не са проучвани при пациенти с чернодробно увреждане, включително пациенти с положителни серологични изследвания за вируса на хепатит В (HBV) или хепатит С (HCV) (вж. точка 4.4).
Старческа възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти на възраст над 65 години (вж. точка 4.4).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на сарилумаб при деца под 2-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Подкожно приложение
Местата за инжектиране (корем, бедро и горна част на ръката) трябва да се сменят при всяка инжекция. Сарилумаб не трябва да се инжектира в места, където кожата е болезнена, увредена, или има кръвонасядания или белези.
Флакон
Флаконът е предназначен за приложение само от медицински специалист. Флаконът със 175 mg/ml инжекционен разтвор е готов за употреба, и не е необходимо да се разрежда. Изтеглете дозата от флакона с помощта на стерилна игла и спринцовка. Иглата или спринцовката не трябва да се използват повторно.
Съдържанието на флакона със сарилумаб не трябва да се смесва със съдържанието на друг флакон със сарилумаб или да се прехвърля в него. Флаконът е само за еднократна употреба. Неизползваната част трябва да се изхвърли (вж. точка 6.6).
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Активни, тежки инфекции (вж. точка 4.4).
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Сериозни инфекции
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно за развитието на признаци и симптоми на инфекция по време на лечението със сарилумаб (вж. точки 4.2 и 4.8). Тъй като при популацията в старческа възраст като цяло се наблюдава по-висока честота на инфекции, е необходимо повишено внимание при лечението на пациенти в старческа възраст.
Сарилумаб не трябва да се прилага при пациенти с активна инфекция, включително локализирани инфекции. Рисковете и ползите от лечението трябва да се обмислят, преди да се започне лечение при пациенти, които имат:
-
хронична или рецидивираща инфекция;
-
анамнеза за сериозни или опортюнистични инфекции;
-
HIV инфекция;
-
придружаващи заболявания, които може да предразположат пациентите към инфекция;
-
са били изложени на туберкулоза; или
-
са живели или пътували до области с ендемично разпространение на туберкулоза или ендемични микози.
Лечението със сарилумаб трябва да се преустанови, ако пациентът развие сериозна инфекция или опортюнистична инфекция. След като инфекцията бъде овладяна, лечението със сарилумаб може да бъде подновено по преценка на медицинския специалист.
Пациент, който развие инфекция по време на лечението, трябва също да бъде подложен на бързо и обстойно диагностично изследване, подходящо при имунокомпрометирани пациенти; трябва да се започне подходяща антимикробна терапия и пациентът трябва да се проследява внимателно.
Има съобщения за сериозни и понякога довели до смъртен изход инфекции, причинени от бактериални, микобактериални, инвазивни гъбични, вирусни или други опортюнистични патогени при пациенти, получаващи имуносупресори, включително сарилумаб за РА. Най-често наблюдаваните сериозни инфекции със сарилумаб при пациенти с РА включват пневмония и целулит (вж. точка 4.8). От опортюнистичните инфекции при употреба на сарилумаб са съобщени туберкулоза, кандидоза и пневмоцистоза. В изолирани случаи се наблюдават дисеминирани, а не локализирани инфекции при пациенти, които често приемат съпътстващи имуносупресори като MTX или кортикостероиди, които в допълнение към РА могат да ги предразположат към инфекции.
Туберкулоза
Пациентите трябва да бъдат оценени за рискови фактори за туберкулоза и изследвани за латентна инфекция преди започване на лечение със сарилумаб. Пациентите с латентна или активна туберкулоза трябва да се лекуват със стандартна антимикобактериална терапия преди започване на лечението. Необходимо е да се обмисли противотуберкулозна терапия преди започване на лечение при пациенти с анамнеза за латентна или активна туберкулоза, при които не може да се потвърди, че е проведен подходящ курс на лечение, както и при пациенти с отрицателен тест за латентна туберкулоза, но с рискови фактори за туберкулозна инфекция. На медицинските специалисти се напомня за риска от фалшиво отрицателни резултати при туберкулинови кожни тестове и кръвни тестове за туберкулоза на базата на освобождаване на интерферон-гама, особено при пациенти, които са тежко болни или имунокомпрометирани. Когато се обмисля противотуберкулозна терапия, може да е подходящо да се проведе консултация с лекар с опит в лечението на туберкулоза.
Пациентите трябва да се наблюдават внимателно за развитие на признаци и симптоми на туберкулоза, включително пациентите, които са с отрицателен тест за латентна туберкулозна инфекция преди започване на лечението.
Вирусна реактивация
Има съобщения за вирусна реактивация при имуносупресивните биологични терапии. В клиничните изпитвания със сарилумаб са наблюдавани случаи на херпес зостер (вж. точка 4.8). Не са съобщени случаи на реактивация на хепатит В в клиничните изпитвания; въпреки това пациенти, които са с риск за реактивация, са били изключени от изпитванията.
Лабораторни показатели
Брой на неутрофилите
Лечението със сарилумаб е свързано с по-висока честота на намаляване на абсолютния брой на неутрофилите (ANC) (вж. точка 4.8). Намаляването на ANC не е свързано с по-висока честота на инфекции, включително сериозни инфекции.
-
Не се препоръчва започване на лечение със сарилумаб при пациенти с нисък брой на неутрофилите, т.е. ANC по-малък от 2 x 109/l. Лечението със сарилумаб е препоръчително да се преустанови при пациенти, които развият ANC по-нисък от 0,5 x 109/l (вж. точка 4.2).
-
Броят на неутрофилите трябва да се проследява 4 до 8 седмици след началото на терапията и според клиничната преценка след това. За препоръчителни промени на дозата въз основа на резултатите за ANC вижте точка 4.2.
-
Въз основа на фармакодинамиката на промените в ANC, когато се обмислят промени в дозата трябва да се използват резултатите, получени в края на дозовия интервал (вж. точка 5.1).
Брой на тромбоцитите
Лечението със сарилумаб е свързано с намаляване на броя на тромбоцитите в клиничните проучвания. Намаляването на тромбоцитите не е свързано със събития на кървене (вж. точка 4.8).
-
Не се препоръчва започване на лечение със сарилумаб при пациенти с брой на тромбоцитите под 150 x 103/µl. Лечението със сарилумаб трябва да се преустанови при пациенти, които развият брой на тромбоцитите по-нисък от 50 x 103/µl.
-
Броят на тромбоцитите трябва да се проследява 4 до 8 седмици след началото на терапията и според клиничната преценка след това. За препоръчителни промени на дозата въз основа на броя на тромбоцитите вижте точка 4.2.
Чернодробни ензими
Лечението със сарилумаб е свързано с по-висока честота на повишения на трансаминазите. В клиничните изпитвания тези повишения са били преходни и не са довели до клинично доказано чернодробно увреждане (вж. точка 4.8). Увеличена честота и степен на тези повишения е наблюдавана, когато в комбинация със сарилумаб са използвани потенциално хепатотоксични лекарствени продукти (напр. MTX).
Не се препоръчва започване на лечение със сарилумаб при пациенти с повишени трансаминази, ALT или AST по-голямо от 1,5 x ГГН. Лечението със сарилумаб трябва да се преустанови при пациенти, при които се наблюдава повишаване на ALT над 5 x ГГН (вж. точка 4.2).
Стойностите на ALT и AST трябва да се проследяват 4 до 8 седмици след началото на терапията и на всеки 3 месеца след това. Когато е клинично показано, трябва да се обмислят и други чернодробни функционални изследвания, например билирубин. За препоръчителни промени на дозата въз основа на повишаване на трансаминазите вижте точка 4.2.
Отклонения в липидните показатели
Нивата на липидите могат да бъдат намалени при пациенти с хронично възпаление. Лечението със сарилумаб е свързано с повишаване на липидните показатели, като LDL-холестерол,
HDL-холестерол, и/или триглицериди (вж. точка 4.8). Липидните показатели трябва да се оценяват приблизително 4 до 8 седмици след началото на лечението със сарилумаб и на около 6-месечни интервали след това. Пациентите трябва да се лекуват в съответствие с клиничните ръководства за лечение на хиперлипидемия.
Стомашно-чревна перфорация и дивертикулит
Съобщени са случаи на стомашно-чревна перфорация и дивертикулит, свързани със сарилумаб. Съобщава се за стомашно-чревна перфорация при пациенти със и без дивертикулит. Пациентите със симптоми, потенциално показателни за дивертикулит, като коремна болка, стомашно-чревен кръвоизлив и/или необяснима промяна в регулярността на изхожданията с повишена температура, трябва да бъдат оценени незабавно за ранно идентифициране на дивертикулит, който може да бъде свързан със стомашно-чревна перфорация. Сарилумаб трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с предишна анамнеза за чревна улцерация или дивертикулит(вж. точка 4.8).
Злокачествени заболявания
Лечението с имуносупресори може да доведе до повишен риск от злокачествени заболявания. Влиянието на лечението със сарилумаб върху развитието на злокачествени заболявания не е известно, но такива са били съобщени в клиничните изпитвания (вж. точка 4.8).
Реакции на свръхчувствителност
Съобщени са реакции на свръхчувствителност във връзка с лечението със сарилумаб (вж. точка 4.8). Най-честите реакции на свръхчувствителност са обрив на мястото на инжектиране, обрив и уртикария. Пациентите трябва да бъдат съветвани да потърсят незабавно медицинска помощ, ако получат симптоми на свръхчувствителност. Ако възникне анафилаксия или друга реакция на свръхчувствителност, приложението на сарилумаб трябва да се прекрати незабавно (вж. точка 4.3).
Чернодробно увреждане
Не се препоръчва лечение със сарилумаб при пациенти с активно чернодробно заболяване или чернодробно увреждане (вж. точка 4.2 и точка 4.8).
Ваксинации
По време на лечението със сарилумаб трябва да се избягва съпътстващата употреба на живи ваксини, както и на живи атенюирани ваксини, тъй като не е установена клиничната безопасност. Липсват данни за вторично предаване на инфекция от лица, които получават живи ваксини, на пациенти, приемащи сарилумаб. Препоръчва се преди започване на лечението, имунизационният статус на всички пациенти да бъде актуализиран в съответствие с настоящите ръководства за имунизация.
Интервалът между имунизацията с жива ваксина и започването на лечението трябва да е в съответствие с настоящите ръководства за имунизация по отношение на имуносупресори.
Сърдечносъдов риск
Пациентите с РА имат повишен риск от сърдечносъдови нарушения и трябва да се контролират по отношение на рисковите фактори (напр. хипертония, хиперлипидемия) като част от обичайното стандартно лечение.
Полисорбат 20 (Е 432)
Този лекарствен продукт съдържа 2,28 mg полисорбат 20 във всеки 1,14 ml инжекционен разтвор, които са еквивалентни на 2 mg/ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
-
Въз основа на популационен фармакокинетичен (ФК) анализ и сравнение между проучванията, експозицията на сарилумаб не се повлиява при едновременно приложение с MTX. Експозицията на MTX не се очаква да се промени при едновременно приложение на сарилумаб; но за това липсват клинични данни. Сарилумаб не е изследван в комбинация с Janus киназни (JAK) инхибитори или биологични БМАРЛ, като антагонисти на тумор некротизиращия фактор (TNF).
Различни in vitro и ограничени in vivo проучвания при хора са показали, че цитокините и модулаторите на цитокини могат да повлияят експресията и активността на специфични цитохромP450 (CYP) ензими (CYP1A2, CYP2C9, CYP2C19, и CYP3A4) и следователно имат потенциал да променят фармакокинетиката на едновременно прилагани лекарствени продукти, които са субстрати на тези ензими. Повишените нива на интерлевкин-6 (IL-6) могат да регулират низходящо CYP активността, както е при пациентите с РА и по този начин да повишават нивата на лекарствата, в сравнение с индивиди без РА. Блокирането на IL-6 сигнализацията от IL-6Rα антагонисти като сарилумаб може да обърне инхибиторния ефект на IL-6 и да възстанови активността на CYP, което води до променени концентрации на лекарствените продукти.
Модулирането на ефекта на IL-6 върху CYP ензимите от сарилумаб може да е клинично значимо за CYP субстрати с тесен терапевтичен индекс, при които дозата се коригира индивидуално. При започване или преустановяване на лечението със сарилумаб при пациенти, лекувани с лекарствени продукти, които са CYP субстрати, трябва да се извърши терапевтично мониториране на ефекта (напр. варфарин) или концентрацията на лекарствения продукт (напр. теофилин) и да се коригира индивидуалната доза на лекарствения продукт, ако е необходимо.
Необходимо е повишено внимание при пациенти, които започват лечение със сарилумаб, докато са на терапия със субстрати на CYP3A4 (напр. перорални контрацептиви или статини), тъй като сарилумаб може да обърне инхибиторния ефект на IL-6 и да възстанови активността на CYP3A4, което да доведе до намалена експозиция и активност на CYP3A4 субстрата (вж. точка 5.2). Не е проучено взаимодействието на сарилумаб със субстрати на други CYP (CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6).
Жени с детероден потенциал
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на и до 3 месеца след лечението (вж. точка 4.5).
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на сарилумаб при бременни жени.
Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Сарилумаб не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако клиничното състояние на жената изисква лечение със сарилумаб.
Кърмене
Не е известно дали сарилумаб се екскретира в кърмата, или се абсорбира системно след поглъщане. Екскрецията на сарилумаб в млякото при животни не е проучена (вж. точка 5.3).
Тъй като IgG1 се екскретира в кърмата, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията със сарилумаб, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват данни за ефекта на сарилумаб върху фертилитета при хора. Проучванията при животни не показват увреждане на фертилитета при мъжките или женските индивиди (вж. точка 5.3).
Педиатрична популация
Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА) Обобщение на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са назофарингит (36,6%), неутропения (31,2%), инфекция на горните дихателни пътища (14,0%), еритем на мястото на инжектиране (9,7%), фарингит (9,7%) и повишена аланин аминотрансфераза (9,7%).
Най-честата нежелана реакция, довела до окончателно прекъсване на терапията със сарилумаб, е неутропения (5,4%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Изброените в таблицата нежелани реакции са съобщени от контролирани клинични проучвания. Честотата на нежеланите реакции, изброени по-долу е определена с помощта на следната конвенция: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране по честота, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 3: Нежелани реакции при пациенти с пЮИА, получили поне едно приложение на препоръчаната доза сарилумаб
| Системо-органен клас по MedDRA | Честота | Нежелана реакция |
| Инфекции и инфестации | Много чести | Инфекция на горните дихателни пътища* |
| Назофарингит ‡ | ||
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Много чести | Неутропения † |
| Хепатобилиарни нарушения | Чести | Повишена аланин аминотрансфераза |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много чести | Реакция на мястото на инжектиране †† |
* Включва инфекция на горните дихателни пътища и вирусна инфекция на горните дихателни пътища
‡ Включва назофарингит и фарингит
† Включва неутропения и намален брой на неутрофилите
†† Включително еритем на мястото на инжектиране, пруритус на мястото на инжектиране, подуване на мястото на инжектиране, кръвонасядане на мястото на инжектиране, възпаление на мястото на инжектиране, реакция на мястото на инжектиране, уртикария на мястото на инжектиране, затопляне на мястото на инжектиране
Инфекции
В проучването при пЮИА честотата на инфекциите е 146,6 събития на 100 пациентогодини. Най-честите наблюдавани инфекции са назофарингит (36,6%) и инфекции на горните дихателни пътища (ИГДП) (14,0%). Повечето случаи на назофарингит и ИГДП са леки.
Реакции на мястото на инжектиране
В проучването при пЮИА, реакции на мястото на инжектиране се наблюдават при
13 (14,0%) пациенти и най-често съобщаваната реакция на мястото на инжектиране е еритем на мястото на инжектиране (9,7%). По-голямата част от тези събития са леки и нито една от реакциите на мястото на инжектиране не е наложила оттегляне на пациента от лечението или прекъсване на приема.
Лабораторни отклонения Брой на неутрофилите
В проучването при пЮИА, понижение на броя на неутрофилите под 1 x 109/l се наблюдава при 10/52 (19,2%) пациенти с тегло ≥30 kg и 20/41 (48,8%) пациенти с тегло от 10 до <30 kg. Честотата на намален брой на неутрофилите е по-висока до седмица 12. Намаляването на ANC не е свързано с поява на инфекции, включително сериозни инфекции.
Брой на моноцитите
В проучването при пЮИА, понижение на броя на моноцитите се наблюдава при 4 (4,3%) пациенти и е по леко степен на тежест и не е сериозно.
Чернодробни ензими
В проучването при пЮИА един (1,1%) пациент има ALT над 3 пъти над горната граница на нормата (ГГН). Общо девет (9,7%) пациенти са имали повишаване на ALT и повечето са леки по степен на тежест и всички са несериозни.
Липиди
В проучването при пЮИА се наблюдават нива на триглицериди от ≥150 mg/dl (1 x ГГН) при един (1,1%) пациент. Общо трима (3,2%) пациенти имат повишение на триглицеридите и всички са леки по степен на тежест и несериозни. Не се наблюдават значителни промени в средния LDL, HDL или общия холестерол по време на целия 156-седмичен период на лечение.
Имуногенност
В популацията на пациентите с пЮИА, 3 (4,3%), лекувани с препоръчаната доза, имат отговор с образуване на антилекарствени антитела (antidrug antibody, ADA). Неутрализиращи антитела са открити при един пациент с пЮИА с ADA отговор. Поради ниската честота на случаите с образуване на антилекарствени антитела, ефектът на антителата върху безопасността и/или ефективността на сарилумаб не е известен.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за
лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Kevzara 175 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори; Интерлевкинови инхибитори. ATC код: L04AC14
Механизъм на действие
Сарилумаб е човешко моноклонално антитяло (подтип IgG1), което се свързва специфично с разтворимите и мембранно-свързаните IL-6 рецептори (IL-6Ra), и инхибира IL-6-медиираната сигнализация, която включва широко разпространения сигнално-трансдукционен гликопротеин 130 (gp130) и сигнален трансдюсер и активатор на транскриптон-3 (STAT-3).
При функционални, базирани на човешки клетки тестове, сарилумаб е в състояние да блокира IL-6 сигналния път, измерено като инхибиране на STAT-3 само в присъствието на IL-6.
IL-6 е плейотропен цитокин, който стимулира различни клетъчни отговори, като пролиферация, диференциация, преживяемост и апоптоза и може да активира хепатоцитите да освобождават острофазови протеини, включително С-реактивен протеин (CRP) и серумен амилоид А. Повишени нива на IL-6 са открити в синовиалната течност на пациенти с ревматоиден артрит (РА) и полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА) и играят важна роля при патологичното възпаление и ставната деструкция, които са отличителни белези на РА и пЮИА. IL-6 участва в различни патологични процеси като миграция и активиране на Т-клетките, В-клетките, моноцитите и остеокластите, което води до системно възпаление, синовиално възпаление и костна ерозия при пациенти с РА и пЮИА.
Активността на сарилумаб при намаляване на възпалението е свързана с лабораторни промени, като понижаване на ANC и повишаване на липидите (вж. точка 4.4).
Фармакодинамични ефекти
След еднократно подкожно (s.c.) приложение на сарилумаб 200 mg и 150 mg при пациенти с РА е наблюдавано бързо намаление на нивата на CRP. Нивата са намалени до нормалните най-рано 4 дни след започване на лечението. След еднократно приложение на сарилумаб при пациенти с РА, ANC намалява до най-ниската стойност между 3 и 4 дни и след това се възстановява до изходното ниво (вж. точка 4.4). Лечението със сарилумаб води до намаляване на фибриногена и серумния амилоид А и повишаване на хемоглобина и серумния албумин. При пациенти с пЮИА се наблюдава понижение на CRP, скоростта на утаяване на еритроцитите (ESR) и брой на неутрофилите след приложение на сарилумаб.
Клинична ефикасност
Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА)
Подкрепящите данни за ефикасност и безопасност са оценени в многоцентрово, отворено, двуфазово
проучване при пациенти на възраст от 2 до 17 години с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА), диагностициран съгласно критериите за класификация на Американския колеж по ревматология (American College of Rheumatology, ACR), които са имали неадекватен отговор на настоящата терапия. Това проучване е разделено на част за установяване на диапазона на дозата и част за потвърждаване. В 12-седмичната фаза на основното лечение, три дози са изследвани в частта за установяване на диапазона на дозата. След избора на дозата пациентите са включени да получават препоръчителната доза [3 mg/kg на всеки 2 седмици (q2w) при 42 пациенти с тегло ≥30 kg (група A) и 4 mg/kg q2w при 31 пациенти с тегло ≥10 kg и < 30 kg (група Б)]. Лекувани са общо 101 пациенти, включително 73 пациенти, които са получили препоръчителната схема на прилагане от изходното ниво, и 20 пациенти, чиято доза е променена на препоръчаната по време на проучването.
Ефикасността на сарилумаб при педиатрични пациенти с пЮИА се основава на фармакокинетична (PK) екстраполация и установената ефикасност на сарилумаб при пациенти с РА. Екстраполацията е допълнително подкрепена от оценката на ефикасността, която е извършена и се основава на ЮИА ACR 70 и 90 честота на отговор, промяна от изходното ниво на скоровете за оценка на болестната активност при ювенилен артрит-27 (Juvenile Arthritis Disease Activity Score-27, JADAS) и дял на пациентите с клинична ремисия. Ефикасността е оценена до 48 седмици при 73 пациенти, които са получили препоръчителната доза от изходното ниво.
От тези 73 пациенти средната продължителност на заболяването и JADAS-27 на изходно ниво са съответно 2,48 години и 22,73. На изходно ниво 84,9% от пациентите са получили поне един ксБМАРЛ (главно MTX), 13,7% са получили системни глюкокортикоиди и 19,2% са имали предходно лечение с биологични БМАРЛ (главно TNFi). Лекуваните пациенти имат подтипове ЮИА, които в началото на заболяването имат положителен ревматоиден фактор (17,8%), са с отрицателен полиартикуларен ЮИА (65,8%) или имат разширен олигоартикуларен ЮИА (16,4%).
Клиничен отговор
Отговорите по отношение на ACR при ЮИА са наблюдавани още през седмица 2. Делът на пациентите с процент на отговор ACR 70 при ЮИА е 76,7% и 87,7% съответно на седмица 12 и седмица 48, а процентът на отговор ACR 90 при ЮИА е 42,5% и 69,9% съответно на седмица 12 и седмица 48.
Промяната спрямо изходно ниво на JADAS-27 CRP е -17,46 на седмица 12 и -20,75 на седмица 48 за пациентите на препоръчителната доза. На седмица 48, 51,6% от пациентите на препоръчителната доза са в ремисия (неактивно заболяване по критериите на Wallace за 6 последователни месеца).
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Kevzara (сарилумаб) в една или повече подгрупи на педиатричната популация при хроничен идиопатичен артрит (включително ревматоиден артрит, спондилартрит, псориатичен артрит и ювенилен идиопатичен артрит) (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Педиатрична популация
Полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит (пЮИА)
Фармакокинетиката на сарилумаб при пациенти с пЮИА е охарактеризирана чрез обсервационен и популационен фармакокинетичен анализ, който включва 101 педиатрични пациенти на възраст от 2 до 17 години, които са лекувани с многократно приложение на дози сарилумаб подкожно.
При приложение на 3 mg/kg сарилумаб (пациенти с телесно тегло ≥30 kg), на всеки 2 седмици, изчислената средна стойност (±SD) в стационарно състояние на AUC, Cmin и Cmax на сарилумаб са 294 ± 148 mg.ден/l, 9,84 ± 6,35 mg/l и 29,2 ± 15,0 mg/l, съответно от популационен ФК анализ.
При приложение на 4 mg/kg сарилумаб (пациенти с телесно тегло от 10 до <30 kg), на всеки
2 седмици, изчислената средна стойност (± SD) в стационарно състояние на AUC, Cmin и Cmax на сарилумаб са 375 ± 102 mg.ден/l, 14,5 ± 8,56 mg/l и 37,3 ± 8,10 mg/l, съответно от популационен ФК анализ.
Както при възрастните пациенти с РА, сарилумаб се елиминира по паралелни линейни и нелинейни пътища, при пациенти с пЮИА тези паралелни пътища на елиминиране водят до първоначален полуживот от 5 до 7 дни. Времето до достигане на стационарно състояние е с около 10 седмици по-дълго в сравнение с възрастни пациенти с РА. След подкожно приложение на седмица 48, индексът на кумулиране е приблизително 5-кратен въз основа на наблюдаваните средни най-ниски концентрации (11,6 mg/l и 14,2 mg/l) в сравнение с експозиция на единична доза (2,24 mg/l и
3,10 mg/l) за 3 и 4 mg/kg q2w, съответно. Концентрациите в стационарно състояние са в диапазона на експозицията при възрастни пациенти с РА след приложение на 200 mg на всеки 2 седмици.
Фармацевтични данни - Kevzara 175 mg/ml
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Kevzara 175 mg/ml инжекционен разтвор
3 години
След като се извади от хладилника, Kevzara трябва да се приложи в рамките на 14 дни и не трябва да се съхранява над 25ºC.
Да се съхранява в хладилник (2°C до 8°C). Да не се замразява.
Съхранявайте в оригиналната картонена опаковка, за да се предпази от светлина.
Kevzara 175 mg/ml инжекционен разтвор
Флакон (стъкло тип 1), съдържащ 1,14 ml разтвор, затворен с бромобутилови запушалки с покритие от ETFE и запечатан с алуминиева обкатка с отчупващо се капаче.
Видове опаковки:
-
2 флакона
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.
Разтворът трябва да се провери преди употреба. Разтворът не трябва да се използва, ако е мътен, с променен цвят или съдържа частици, или ако някой компонент изглежда повреден.
Всеки флакон съдържа излишък, за да се осигури достатъчен екстрахируем обем.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания. След употреба спринцовката за флакона трябва да се постави в непробиваем контейнер и да се изхвърли в съответствие с местните изисквания.