Ferriprox 100 mg/ml - Oral solution
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Ferriprox 100 mg/ml
Монотерапията с Ferriprox е показана за лечение на свръхнатрупване на желязо при пациенти с таласемия майор, когато провежданата хелатираща терапия е противопоказана или неподходяща.
Ferriprox в комбинация с друг хелатор (вж. точка 4.4) е показан при пациенти с таласемия майор, когато монотерапията с който и да е хелатор, свързващ желязото, е неефективна, или когато превенцията или лечението на животозастрашаващи последствия от претоварването с желязо (главно сърдечно претоварване) оправдава бързото или интензивно коригиране (вж. точка 4.2).
Терапията с деферипрон трябва да се извършва от лекар с опит в лечението на болни с таласемия.
Дозировка
Деферипрон обикновено се прилага в доза от 25 mg/kg телесно тегло, през устата, три пъти на ден, при обща дневна доза от 75 mg/kg телесно тегло. Дозата за килограм телесно тегло трябва да се изчисли до най-близките 2,5 ml. Вижте таблицата по-долу за препоръчителните дози при интервали на увеличаване на телесното тегло с 10 kg.
За да се получи доза от около 75 mg/kg/ден, използвайте обема на перорален разтвор, предложен в следващата таблица според телесното тегло на пациента. Изброени са примери на телесно тегло като интервалите на увеличаване са през 10 kg.
Таблица 1: Таблица на дозите Ferriprox 100 mg/ml перорален разтвор
| Телесно тегло(kg) | Обща дневна доза(mg) | Доза (mg, три пътидневно) | ml от перорален разтвора(три пъти дневно) |
| 20 | 1 500 | 500 | 5,0 |
| 30 | 2 250 | 750 | 7,5 |
| 40 | 3 000 | 1 000 | 10,0 |
| 50 | 3 750 | 1 250 | 12,5 |
| 60 | 4 500 | 1 500 | 15,0 |
| 70 | 5 250 | 1 750 | 17,5 |
| 80 | 6 000 | 2 000 | 20,0 |
| 90 | 6 750 | 2 250 | 22,5 |
Не се препоръчва обща дневна доза над 100 mg/kg телесно тегло поради потенциалното увеличаване на риска от нежелани реакции (вж. точки 4.4, 4.8, и 4.9).
Корекция на дозата
Ефектът на Ferriprox за намаляване на желязото в организма се влияе пряко от дозата и степента на свръхнатрупване на желязо. След започване на лечение с Ferriprox се препоръчва на всеки два до три месеца да се следят концентрациите на серумен феритин или други показатели за натрупването на желязо в организма, за да се оцени дългосрочната ефективност на схемата на образуване на хелатни комплекси за контролиране на натрупването на желязо в организма. Коригирането на дозата трябва да бъде съобразено с индивидуалния отговор на пациента и терапевтичните цели (поддържане или намаляване на натрупването на желязо в организма). Ако серумният феритин спадне под 500 µg/l, трябва да се обмисли прекъсване на лечението с деферипрон.
Корекции на дозата, когато се използва с други хелатори, свързващи желязото
При пациенти, за които монотерапията е неподходяща, Ferriprox може да се използва с дефероксамин при стандартната доза (75 mg/kg/ден), но не трябва да се превишава
100 mg/kg/ден.
В случай на желязо-индуцирана сърдечна недостатъчност към терапията с дефероксамин трябва да се добави Ferriprox в доза 75-100 mg/kg/ден. Необходимо е да се прочете продуктовата информация за дефероксамин.
Едновременната употреба на хелатори, свързващи желязото, не се препоръчва при пациенти, чийто серумен феритин спада под 500 µg/l поради риск от прекомерно отстраняване на желязото.
Бъбречно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко, умерено или тежко бъбречно увреждане (вж. точка 5.2). Безопасността и фармакокинетиката на Ferriprox при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност не са известни.
Чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко или умерено увредена чернодробна функция (вж. точка 5.2). Безопасността и фармакокинетиката на Ferriprox при пациенти с тежко черонодробно увреждане не са известни.
Педиатрична популация
Опитът за употреба на деферипрон при деца между 6 и 10 години е ограничен. Липсва опит за употреба на деферипрон при деца под 6 години.
Начин на приложение
Перорално приложение.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Анамнеза за повтарящи се епизоди на неутропения.
-
Анамнеза за агранулоцитоза.
-
Бременност (вж. точка 4.6).
-
Кърмене (вж. точка 4.6).
-
Поради неизвестния механизъм, по който деферипронът индуцира неутропения, пациентите не трябва да приемат лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с причиняването на неутропения или такива, които могат да предизвикат агранулоцитоза (вж. точка 4.5).
Неутропения/агранулоцитозa
Установено е, че деферипрон причинява неутропения, включително агранулоцитоза (вж. точка 4.8 „Описание на избрани нежелани реакции“). Абсолютният брой неутрофили (АБН) на пациента трябва да се наблюдава всяка седмица през първата година от терапията. При пациенти, при които Ferriprox не е прекъсван през първата година от терапията поради намаляване на броя на неутрофилите, честотата на наблюдение на АБН може да се удължи спрямо интервала на кръвопреливане на пациента (на всеки
2-4 седмици) след една година терапия с деферипрон.
Промяната от ежеседмичното наблюдение на АБН до наблюдение по време на визитите за кръвопреливане след 12-месечна терапия с Ferriprox трябва да се извършва индивидуално за всеки пациент, според оценката на лекаря за разбирането от пациента на мерките за свеждане на риска до минимум, изисквани по време на терапията (вж. точка 4.4 по-долу).
В клинични проучвания ежеседмичното мониториране на броя на неутрофилите е ефективно за идентифициране на случаи на неутропения и агранулоцитоза. Агранулоцитозата и неутропенията обикновено отшумяват при спиране на Ferriprox, но се съобщават и случаи на агранулоцитоза с летален изход. Ако пациентът развие инфекция, докато е на лечение с деферипрон, терапията трябва веднага да се прекъсне и незабавно да се провери АБН. Броят на неутрофилите трябва да се мониторира по-често.
Пациентите трябва да бъдат информирани да съобщят на своя лекар, ако получат някакви симптоми, показващи наличие на инфекция (като висока температура, зачервено гърло и грипоподобни симптоми). Незабавно прекъснете деферипрон, ако пациентът получи инфекция.
По-долу е показано предложение за лечение на случаи с неутропения. Препоръчва се да се направи протокол за лечение на неутропения преди започване на лечението на пациентите с деферипрон.
Не трябва да се започва лечение с деферипрон при пациенти с неутропения. Рискът от агранулоцитоза и неутропения е по-висок, ако изходната АБН е по-ниска от 1,5x109/l.
За събития на неутропения (АБН < 1,5x109/l и > 0,5x109/l):
Инструктирайте пациента да спре незабавно приема на деферипрон и всички други лекарствени продукти с потенциал да причинят неутропения. Пациентът трябва да бъде посъветван да ограничи контактите с други лица, за да намали риска от инфекция. Необходимо е да се направи пълна кръвна картина (ПКК) с диференциално броене (ДКК), коригирана за наличие на нуклеарни червени кръвни клетки, брой неутрофили, и брой тромбоцити непосредствено при диагностициране на събитието и след това показателите да се изследват ежедневно.
Препоръчва се след възстановяване от неутропенията, ежеседмично да се проследяват пълната кръвна картина (ПКК) с изброяване на белите кръвни клетки (ДКК), броя на неутрофили и броя на тромбоцити. Необходимо е тези изследвания да се правят в следващите три седмици, за да е сигурно, че пациентът се е възстановил напълно. Ако се появи някаква интеркурентна инфекция заедно с неутропенията, трябва да се направят подходящи култури, да се извършат диагностични процедури и да се назначи подходящ терапевтичен режим.
За агранулоцитоза (АБН < 0,5x109/l):
Следвайте горепосочените указания и прилагайте адекватна терапия, като гранулоцит-колонио стимулиращ фактор, започвайки от деня на установяване на събитието; прилагайте ежедневно до пълно възстановяване. Осигурете изолация на пациента с протективна цел, и/или ако има клинични показания, хоспитализирайте пациента.
Съществува ограничена информация по отношение на подновяване на лечението. Ето защо, в случай на неутропения подновяване на лечението не се препоръчва. В случай на агранулоцитоза, подновяване на лечението е противопоказано.
Канцерогенност/мутагенност
На основание на резултатите, получени при генотоксичните изследвания, не може да се изключи евентуален канцерогенен потенциал на деферипрон (вж. точка 5.3).
Плазмени концентрации на цинк (Zn2+)
Препоръчва се мoниториране на плазмените концентрации на Zn2+ и добавянето му в случай на недостатъчност.
Пациенти, позитивни за вируса на човешкия имунен дефицит (HIV) или други имунокомпрометирани пациенти
Няма проучвания за приложението на деферипрон при HIV позитивни, или при други имунoкомпрометирани пациенти. Поради фактa, че деферипрон може да бъде свързан с появата на неутропения и агранулоцитоза, лечението при имунокомпрометирани пациенти не трябва да се започва, ако потенциалните ползи не превишават потенциалните рискове.
Бъбречно или чернодробно увреждане и чернодробна фиброза
Няма налични данни за приложение на деферипрон при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2). Трябва да се подхожда с внимание при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност или тежка чернодробна дисфункция. При тези групи пациенти по време на терапията с деферипрон трябва да се мониторират бъбречната и чернодробната функции. Ако се наблюдава постоянно увеличаване на серумната аланин аминотрансфераза (ALT), трябва да се обмисли спиране на лечението с деферипрон.
При пациентите с таласемия се наблюдава връзка между чернодробната фиброза, свръхнатрупването на желязо и/или хепатит C. Специално внимание се изисква за да се установи, че образуването на хелатни комплекси с желязото при пациенти с хепатит C е
оптимално. При тези пациенти се препоръчва внимателен мониторинг на чернодробната хистология.
Промяна на цвета на урината
Пациентите трябва да бъдат информирани, че тяхната урина може да се оцвети в червеникаво-кафяво, поради екскрецията на комплекса желязо-деферипрон.
Неврологични нарушения
Неврологични нарушения са наблюдавани при деца, лекувани с 2,5 пъти по-висока от максималната препоръчителна доза в продължение на няколко години, но също са наблюдавани със стандартни дози деферипрон. Напомняме на лицата, които предписват това лекарство, че не се препоръчват дози, по-високи от 100 mg/kg/ден. Употребата на деферипрон трябва да се спре, ако се наблюдават неврологични нарушения (вж. точка 4.8 и 4.9).
Комбинирана употреба с други хелатори, свързващи желязото
Приложението на комбинирана терапия трябва да се обмисли на индивидуална основа. Отговорът на терапията трябва да се оценява периодично и възникването на нежелани събития да се наблюдава внимателно. Смъртни случаи и животозастрашаващи ситуации (причинени от агранулоцитоза) се съобщават при деферипрон в комбинация с дефероксамин. Комбинираната терапия с дефероксамин не се препоръчва, когато монотерапията с хелатор е подходяща или когато серумният феритин спада под 500 µg/l. Има ограничени данни за комбинираната употреба на Ferriprox и деферазирокс и трябва да се подхожда предпазливо, когато се обмисля използването на подобна комбинация.
Помощни вещества
Ferriprox перорален разтвор съдържа оцветител сънсет жълто (E110), който може да причини алергични реакции.
Поради неизвестния механизъм, по който деферипрон причинява неутропения, пациентите не трябва да приемат лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с неутропения или такива, които могат да причинят агранулоцитоза (вж. точка 4.3).
Тъй като деферипрон свързва метални катиони, съществува потенциален риск за взаимодействия между деферипрон и лекарствени продукти, съдържащи тривалентни катиони, като например антиацидни средства, съдържащи алуминиеви катиони. Ето защо не се препоръчва едновременното приложение на антиацидни средства, съдържащи алуминиеви съединения и деферипрон.
Все още не е напълно проучена безопасността при едновременната употреба на деферипрон и витамин C. Поради докладвани нежелани взаимодействия, които могат да се получат между дефероксамин и витамин C, се изисква внимание при едновременното приложение на деферипрон и витамин C.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при мъже и жени
Поради генотоксичния потенциал на деферипрон (вж. точка 5.3) на жените с детероден потенциал се препоръчва да използват ефективни контрацептивни мерки и да избягват забременяване, докато са на лечение с Ferriprox и в продължение на 6 месеца след завършване на лечението.
На мъжете се препоръчва да използват ефективни контрацептивни мерки и да не създават поколение, докато приемат Ferriprox и в продължение на 3 месеца след завършване на лечението.
Бременност
Няма достатъчно данни от употребата на деферипрон при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен.
Бременните жени трябва да бъдат съветвани незабавно да спрат приема на деферипрон (вж. точка 4.3).
Кърмене
Не е установено дали деферипрон се екскретира в кърмата. Не са проведени пренатални или постнатални репродуктивни проучвания при животни. Деферипрон не трябва да се използва при кърмачки. Ако лечението не може да бъде избегнато, кърменето трябва да се спре (вж. точка 4.3).
Фертилитет
Не са забелязани въздействия върху фертилитета или ранното ембрионално развитие на животните (вж. точка 5.3).
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции, съобщавани по време на лечение с деферипрон при клиничните проучвания, са гадене, повръщане, болки в корема и хроматурия, които се съобщават при повече от 10% от пациентите. Най-сериозната нежелана реакция, съобщавана при клиничните проучвания с деферипрон, е агранулоцитоза, определена като абсолютен брой неутрофили по-малък от 0,5х109/l, която се наблюдава при приблизително 1% от пациентите. По-малко тежки пристъпи на неутропения се съобщават при приблизително 5% от пациентите.
Табличен списък на нежеланите реакции
Честоти на нежеланите реакции: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2: Списък на нежеланите реакции
| Системо-органен клас | Много чести (≥1/10) | Чести(≥1/100 до <1/10) | С неизвестна честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | Неутропения Агранулоцитоза | ||
| Нарушения на имуннатасистема | Реакции насвръхчувствителност | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Повишен апетит | ||
| Нарушения на нервната система | Главоболие | ||
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене Коремна болкаПовръщане | Диария | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Обрив Уртикария | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | Артралгия | ||
| Нарушения на бъбреците ипикочните пътища | Хроматурия | ||
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Умора | ||
| Изследвания | Повишени стойности на чернодробните ензими |
Описание на подбрани нежелани лекарствени реакции
Най-сериозната нежелана реакция, докладвана в клинични проучвания с деферипрон е агранулоцитоза (неутрофили <0,5x109/l), с честота от 1,1% (0,6 случая на 100 пациентогодини лечение) (вж. точка 4.4). Данните от сборните клинични проучвания при пациенти със системно претоварване с желязо са показали, че 63% от епизодите на агранулоцитоза възникват в рамките на първите шест месеца от лечението, 74% в рамките на първата година и 26% след една година от терапията. Медианата на времето до настъпване на първия епизод на агранулоцитоза е 190 дни (с диапазон 22 дни – 17,6 години), а медианата на продължителността в клиничните проучвания е 10 дни. Летален изход се наблюдава при 8,3% от съобщените епизоди на агранулоцитоза от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит.
Наблюдаваната честота на по-леката форма на неутропения (неутрофили < 1,5x109/l) е 4,9% (2,5 случая на 100 пациентогодини). Тази честота трябва да се има предвид в контекста на наличната по-висока честота на неутропения при пациенти с таласемия и особено при онези с хиперспленизъм.
Случаи на диария, най-често леки и преходни, са докладвани при пациенти, лекувани с деферипрон. Стомашно-чревните ефекти са по-чести в началото на терапията и при повечето пациенти те изчезват след няколко седмици без да се налага прекъсване на лечението. При някои пациенти полезно се оказва понижаване на дозата на деферипрон и след това възвръщане към първоначалната дозировка. При пациенти, лекувани с деферипрон се съобщава за артропатия, която варира от лека болка в една или повече стави до тежък артрит с ефузия и значително инвалидизиране. Леките форми на артропатии са преходни.
При някои пациенти, приемащи деферипрон, се съобщават повишени нива на серумните чернодробни ензими. При повечето от тези пациенти, повишението е асимптомно и преходно. Нивата на серумните ензими се възвръщат към изходните стойности без прекъсване на лечението или понижаване на дозата на деферипрон (вж. точка 4.4).
При някои пациенти се проявява прогресираща фиброза, свързана с повишено натрупване на желязо или с хепатит C.
При малка част от пациентите, понижението в плазмените нива на цинка се свързва с употребата на деферипрон. Нивата се нормализират след перорално добавяне на цинк.
Неврологични нарушения (например церебеларни симптоми, диплопия, латерален нистагъм, забавена психомоторна функция, движения на китките и аксиален хипотонус) са наблюдавани при деца, на които умишлено е предписвана 2,5 пъти по-висока от максималната препоръчителна доза от 100 mg/kg/ден в продължение на няколко години. Епизоди на хипотония, нестабилност, неспособност за ходене и хипертония с неспособност за движение на крайниците се съобщават при деца в постмаркетингови условия със стандартни дози деферипрон. Неврологичните нарушения прогресивно са намалявали след прекратяване на лечението с деферипрон (вж. точки 4.4 и 4.9).
Профилът на безопасност на комбинираната терапията (деферипрон и дефероксамин), наблюдаван при клиничните проучвания, пост-маркетинговия опит или публикуваната литература, е съвместим с този, характерен за монотерапията.
Данните от сборната база данни за безопасност от клиничните проучвания
(1 343 пациентогодини експозиция на монотерапия с Ferriprox и 244 пациентогодини експозиция на Ferriprox и дефероксамин) показват статистически значими (p<0,05) различия в честотата на нежеланите реакции въз основа на системо-органния клас за „Сърдечни нарушения”, „Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан” и
„Нарушения на бъбреците и пикочните пътища”. Честотите на „Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан” и „Нарушения на бъбреците и пикочните пътища” са по-ниски при комбинираната терапия, отколкото при монотерапията, а честотата на
„Сърдечни нарушения“ е по-висока при комбинираната терапията, отколкото при монотерапията. По-високата степен на „Сърдечни нарушения”, съобщавана по време на комбинираната терапия, отколкото при монотерапията се дължи вероятно на по-високата честота на предварително съществуващи сърдечни нарушения при пациентите, които получават комбинирана терапия. Необходимо е внимателно наблюдение за сърдечни събития при пациенти на комбинирана терапия (вж. точка 4.4).
Честотите на нежеланите реакции, получени при 18 деца и 97 възрастни, лекувани с комбинирана терапия, не са значително различни между двете възрастови групи с изключение на честотата на артропатия (11,1% при деца спр. нула при възрастни, p=0,02). Оценката на честотата на реакциите при 100 пациентогодини експозиция показва, че само честотата на диария е значително по-висока при деца (11,1) отколкото при възрастни (2,0; p=0,01).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Няма съобщения за случаи на предозиране. Въпреки това неврологични нарушения (например церебеларни симптоми, диплопия, латерален нистагъм, забавена психомоторна функция, движения на китките и аксиален хипотонус) са наблюдавани при деца, на които умишлено е предписвана 2,5 пъти по-висока от максималната препоръчителна доза от 100 mg/kg/ден в продължение на няколко години. Неврологичните нарушения прогресивно намаляват след преустановяване на лечението с деферипрон.
При предозиране е необходимо много стриктно клинично наблюдение на пациента.
Фармакологични свойства - Ferriprox 100 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Всички други терапевтични продукти, средства, образуващи хелати с желязото, ATC код: V03AC02
Механизъм на действие
Активното вещество е деферипрон (3-хидрокси-1,2-диметилпиридин-4-едно); бидентат лиганд, който свързва желязото в моларно съотношение 3:1.
Фармакодинамични ефекти
Клиничните проучвания показват, че Ferriprox е ефективен в улесняване на екскрецията на желязо. Установено е, че приложението на обща доза 75 mg/kg дневно може да предотврати прогресията на натрупване на желязо, оценено чрез серумния феритин при пациенти с трансфузионно зависима таласемия. Данните от публикуваната литература за проучванията върху баланса на желязо при пациенти с таласемия майор показват, че употребата на Ferriprox едновременно с дефероксамин (съвместно приложение на двата хелатора в течение на един и същи ден, или едновременно или последователно, напр. Ferriprox през деня и дефероксамин през нощта), предизвикват по-голяма екскреция на желязо, отколкото всеки от лекарствените продукти поотделно. Дозите Ferriprox в тези проучвания варират от 50 до 100 mg/kg/ден, а дозите дефероксамин от 40 до 60 mg/kg/ден. Независимо от това, терапията с хелатообразуващи средства не винаги има протективен ефект срещу желязо-индуцираното органно увреждане.
Клинична ефикасност и безопасност
Проведени са клинични проучвания за ефикасност с филмирани таблетки 500 mg.
Проучвания LA16-0102, LA-01 и LA08-9701 сравняват ефикасността на Ferriprox с тази на дефероксамин за контролиране на серумния феритин при пациенти с трансфузионно зависима таласемия. Ferriprox и дефероксамин са равностойни за постигане на нетно стабилизиране или намаляване на натрупването на желязо в организма, независимо от непрекъснатото въвеждане на желязо чрез кръвопреливане при тези пациенти (при регресионния анализ не се установява разлика в дела на пациентите с отрицателна тенденция на серумния феритин между двете лекувани групи, p > 0,05).
За количествено определяне на отложеното в миокарда желязо е използвано и образно изследване с ядреномагнитен резонанс (ЯМР), Т2*. Свръхнатрупването на желязо води до зависима от концентрацията загуба на сигнал при ЯМР T2*, като повишеното съдържание на желязо в миокарда намалява стойностите на ЯМР T2* за миокарда. Стойности на ЯМР T2* за миокарда под 20 ms показват натрупване на желязо в сърцето. Повишаването на стойностите на ЯМР T2* при лечение показва , че желязото е отстранено от сърцето. Документирана е положителна връзка между стойностите на ЯМР T2* и сърдечната функция (измерена посредством левокамерната фракция на изтласкване (LVEF)).
Проучване LA16-0102 сравнява ефикасността на Ferriprox с тази на дефероксамин за намаляване на натрупването на желязо в сърцето и подобряване на сърдечната функция (измерена посредством LVEF) при пациенти с трансфузионно зависима таласемия. Шестдесет и един пациенти със свръхнатрупване на желязо в сърцето, вече лекувани с дефероксамин, са рандомизирани да продължат лечението с дефероксамин (средна доза 43 mg/kg/ден, N=31) или да преминат към лечение с Ferriprox (средна доза 92 mg/kg/ден, N=29). През 12-месечния
период на проучването Ferriprox е по-ефективен от дефероксамин за намаляване на натрупването на желязо в сърцето. При пациентите, лекувани с Ferriprox, има подобрение на сърдечната T2* с повече от 3 ms в сравнение с промяна от около 1 ms при лекуваните с дефероксамин. Към същия момент LVEF е повишена спрямо изходното ниво с 3,07 ± 3,58 абсолютни единици (%) в групата на Ferriprox и с 0,32 ± 3,38 абсолютни единици (%) в групата на дефероксамин (разлика между групите, р = 0,003).
Проучване LA12-9907 сравнява преживяемостта, честотата на сърдечни заболявания, както и прогресирането на сърдечно заболяване при 129 пациенти с таласемия майор, лекувани с Ferriprox (N=54) или дефероксамин (N=75) в продължение на най-малко 4 години. Сърдечните крайни точки са оценявани посредством ехокардиограма, електрокардиограма, класификацията на Нюйоркската кардиологична асоциация (New York Heart Association) и смърт вследствие на сърдечно заболяване. При първоначалната оценка няма значима разлика в дела на пациентите със сърдечна дисфункция (13% за Ferriprox спрямо 16% за дефероксамин). От пациентите със сърдечна дисфункция при първоначалната оценка, нито един от лекуваните с деферипрон спрямо четирима (33%) от лекуваните с дефероксамин няма влошаване на сърдечния статус (р=0,245). Новодиагностицирана сърдечна дисфункция се развива при 13 (20,6%) лекувани с дефероксамин пациенти и при 2 (4,3%) лекувани с Ferriprox пациенти, които не са имали сърдечно заболяване при първоначалната оценка (р=0,013). Като цяло по-малко лекувани с Ferriprox пациенти спрямо лекуваните с дефероксамин (4% срещу 20%, р=0,007) показват влошаване на сърдечната дисфункция за периода от първоначалната до последната оценка.
Данните от публикуваната литература съответстват на резултатите от проучванията, спонсорирани от компанията, които показват по-малко сърдечни заболявания и/или повишена преживяемост при пациентите, лекувани с Ferriprox, отколкото при лекуваните с дефероксамин.
Едно рандомизирано, плацебо-контролирано, двойносляпо проучване оценява ефекта на едновременната терапия с Ferriprox и дефероксамин при пациенти с таласемия майор, които преди това са получавали стандартната монотерапия с хелатообразуватели с подкожен дефероксамин и са имали леко до умерено сърдечно натоварване с желязо (миокардно T2* от 8 до 20 ms). След рандомизацията 32 пациенти получават дефероксамин (34,9 mg/kg/ден за
5 дни/седмица) и Ferriprox (75 mg/kg/ден), а 33 пациенти получават монотерапия с дефероксамин (43,4 mg/kg/ден за 5 дни/седмица). След една година терапия в проучването пациентите на едновременна терапия с хелатообразуватели получават значително по-голямо понижение на серумния феритин (1 574 µg/l до 598 µg/l с едновременната терапия спр.
1 379 µg/l до 1 146 µg/l с монотерапията с дефероксамин, p<0,001), значително по-голямо понижение на миокардното претоварване с желязо, оценено посредством повишение на T2* при ЯМР (11,7 ms до 17,7 ms с едновременната терапия спр. 12,4 ms до 15,7 ms с монотерапията с дефероксамин, p=0,02) и значително по-голямо понижение на концентрацията на желязо в черния дроб, също оценено посредством повишение на T2* при ЯМР (4,9 ms до 10,7 ms с едновременната терапия спр. 4,2 ms до 5,0 ms с монотерапията с дефероксамин, p< 0,001).
Проучване LA37-1111 е проведено, за да се оцени ефектът на единични терапевтични
(33 mg/kg) и супратерапевтични (50 mg/kg) перорални дози деферипрон върху продължителността на QT интервала при здрави доброволци. Максималната разлика между стойността на най-малките средни квадрати на терапевтичната доза и плацебо е 3,01 ms (горна граница на 95% едностранен доверителeн интервал: 5,01 ms), а между стойността на най-малките средни квадрати на супратерапевтичната доза и плацебо е 5,23 ms (горна граница на 95% едностранен доверителeн интервал: 7,19 ms). Заключението е, че Ferriprox не води до значимо удължаване на QT интервала.
Абсорбция
Деферипрон се абсорбира бързо в горните отдели на стомашно-чревния тракт. Максималните серумни концентрации се наблюдават 45 дo 60 min след еднократна доза, приета от пациенти
„на гладно”. Времето за достигане на максималните серумни концентрации може да се удължи до 2 часа при пациенти, приемали храна.
След приложение на доза от 25 mg/kg, по-ниски максимални серумни концентрации са измерени при пациенти, приемали храна (85 µmol/l), отколкото при пациенти „на гладно” (126 µmol/l), въпреки че не е наблюдавано намаляване на количеството на абсорбирания деферипрон, когато той е прилаган с храна.
Биотрансформация
Деферипрон се метаболизира предимно до глюкуронид конюгат. Tози метаболит не притежава желязо-свързващ капацитет, поради инактивиране на 3-хидрокси групата на деферипрон.
Максимални серумни концентрации на глюкуронида се получават на 2 дo 3 часа след приложението на деферипрон.
Елиминиране
При хора, деферипрон се елиминира основно чрез бъбреците; 75% дo 90% oт приетата доза се открива в урината през първите 24 часа, под формата на свободен деферипрон, глюкурониден метаболит и комплекса желязо-деферипрон. Съобщава се за променливи количества на лекарството, елиминирани чрез фекалиите. При повечето пациенти, елиминационният полуживот е 2 дo 3 часа.
Бъбречно увреждане
Проведено е открито, нерандомизирано, паралелногрупово клинично проучване за оценка на ефекта на увредена бъбречна функция върху безопасността, поносимостта и фармакокинетиката на единична перорална доза от 33 mg/kg Ferriprox филмирани таблетки. Участниците са категоризирани в 4 групи въз основа на изчислената скорост на гломерулна филтрация (eGFR): здрави доброволци, (eGFR ≥ 90 ml/min/1,73m2), леко бъбречно увреждане (eGFR 60-89 ml/min/1,73m2), умерено бъбречно увреждане (eGFR 30–59 ml/min/1,73m2) и тежко бъбречно увреждане (eGFR 15–29 ml/min/1,73m2). Системната експозиция на деферипрон и неговия метаболит деферипрон 3-O-глюкуронид е оценена чрез ФК параметри Cmax и AUC.
Независимо от степента на бъбречното увреждане по-голямата част от дозата Ferriprox се екскретира в урината в рамките на първите 24 часа като деферипрон 3-O-глюкуронид. Не се наблюдава значим ефект на бъбречното увреждане върху системната експозиция на деферипрон. Системната експозиция на неактивния 3-O-глюкуронид се увеличава с намаляването на eGFR. Въз основа на резултатите от това проучване не е необходима корекция в схемата на прилагане на Ferriprox пр и пациенти с увредена бъбречна функция.
Безопасността и фармакокинетиката на Ferriprox при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност не са известни.
Чернодробно увреждане
Проведено е открито, нерандомизирано, паралелногрупово клинично проучване за оценка на ефекта на увредена чернодробна функция върху безопасността, поносимостта и фармакокинетиката на единична перорална доза от 33 mg/kg Ferriprox филмирани таблетки. Участниците са категоризирани в 3 групи въз основа на скора по класификацията Child-Pugh: здрави доброволци, леко чернодробно увреждане (Клас A: 5– 6 точки) и умерено чернодробно увреждане (Клас B: 7– 9 точки). Системната експозиция на деферипрон и неговия метаболит
деферипрон 3-O-глюкуронид е оценена чрез ФК параметри Cmax и AUC. Липсват различия в AUC на деферипрон при различните групи на лечение, но Cmax се понижава с 20% при участниците с леко или умерено чернодробно увреждане в сравнение със здрави доброволци. AUC на деферипрон 3-O-глюкуронид се понижава с 10%, а Cmax с 20% при участниците с леко или умерено чернодробно увреждане в сравнение със здрави доброволци. При един участник с умерено чернодробно увреждане се наблюдава сериозно нежелано събитие на остро чернодробно и бъбречно увреждане. Въз основа на резултатите от това проучване не е необходима корекция в схемата на прилагане на Ferriprox при пациенти с леко или умерено увредена чернодробна функция.
Влиянието на тежко чернодробно увреждане върху фармакокинетиката на деферипрон и деферипрон 3-O-глюкуронид не е оценено. Безопасността и фармакокинетиката на Ferriprox при пациенти с тежко чернодробно увреждане не са известни.
Фармацевтични данни - Ferriprox 100 mg/ml
Пречистена вода Хидроксиетилцелулоза Глицерол (E422)
Концентрирана хлороводородна киселина (за корекция на pH) Изкуствен аромат на череша
Масло от мента Сънсет жълто (E110) Сукралоза (E955)
Да се съхранява под 30°C. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.
Флакони от полиетилен терефталат (PET) с кехлибарен цвят, със защитена от деца запушалка (полипропилен) и градуирана мерителна чашка (полипропилен).
Всяка опаковка съдържа един флакон от 250 ml или 500 ml перорален разтвор. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.