Oczyesa 20 mg - Prolonged-release solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Взаимодействия с
Ограничения за употреба
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Oczyesa 20 mg
Oczyesa е показан за поддържащо лечение при възрастни пациенти с акромегалия, които са се повлияли от лечението с аналози на соматостатина и са го понасяли добре.
Дозировка
Препоръчителната доза е 20 mg октреотид на всеки 4 седмици, прилагана чрез еднократна подкожна инжекция.
Пациентите, преминаващи от октреотид или ланреотид, трябва да бъдат инструктирани да приложат първата доза Oczyesa в края на дневния или месечния дозов интервал на предходното лечение.
Oczyesa може да се прилага до 1 седмица преди или 1 седмица след планираната на 4 седмици доза. в изключителни случаи (напр. пропусната доза, неспазване на лечението и др.)
Периодично по преценка на лекаря трябва да се извършва наблюдение на нивата на инсулиноподобен растежен фактор 1 (insulin-like growth factor-1, IGF-1) и да се прави оценка на симптомите. Ако нивата на IGF-1 не се поддържат след лечение с доза 20 mg месечно или пациентът не може да понася лечението с Oczyesa, трябва да се обмисли прекратяване на лечението с Oczyesa и преминаване на пациентите към друг аналог на соматостатина.
Пропусната доза
Ако бъде пропусната една доза, следващата доза Oczyesa трябва да се приложи възможно най-скоро.
Специални популации
Старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст.
Чернодробно увреждане
При пациенти с чернодробна цироза полуживотът на лекарствения продукт може да се увеличи. При тези пациенти се препоръчва наблюдение на чернодробната функция (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Oczyesa може да се използва при пациенти с лека, умерено тежка или тежка степен на бъбречно увреждане. Клиничният отговор и поносимостта трябва да се наблюдават (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на октреотид при деца под 18-годишна възраст не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Подкожно приложение
Преди започване на лечението с Oczyesa пациентите трябва да бъдат обучени на правилна инжекционна техника. За пълни указания за приложение с илюстрации вижте указанията за употреба в края на листовката.
Oczyesa трябва да се инжектира подкожно в областта на корема, бедрото или седалището.
Пациентите трябва да бъдат инструктирани да сменят мястото на инжектиране в рамките на зоните за инжектиране или между тях.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Нарастване на тумора
Тъй като секретиращите растежен хормон (РХ) хипофизни тумори понякога могат да нарастват и да причиняват сериозни усложнения (напр. дефекти в зрителното поле), важно е всички пациенти да бъдат внимателно проследявани. При наличие на признаци за туморно нарастване може да са препоръчителни алтернативни процедури.
Жени с детероден потенциал
Терапевтичните ползи от понижаване на стойностите на РХ и нормализиране на концентрацията на IGF-1 при жени с акромегалия биха могли евентуално да възстановят фертилитета. По време на лечението с октреотид жените с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани да използват при необходимост адекватни методи за контрацепция (вж. точка 4.6).
Функция на щитовидната жлеза
Функцията на щитовидната жлеза трябва да се проследява при пациенти, получаващи продължително лечение с октреотид.
Чернодробна функция
Функцията на черния дроб трябва да се проследява по време на лечението с октреотид. Събития, свързани със сърдечносъдовата система
Съобщава се за чести случаи на брадикардия (вж. точка 4.8). Може да се наложи коригиране на дозата на лекарствени продукти като бета-блокери, калциеви антагонисти или лекарства за контрол на водния и електролитен баланс (вж. точка 4.5).
Събития, свързани с жлъчния мехур
По време на лечението с октреотид се съобщава за холелитиаза, която може да е свързана с холецистит и дилатация на жлъчните пътища (вж. точка 4.8). Освен това при постмаркетингови условия са докладвани случаи на холангит като усложнение на холелитиазата при пациенти, получаващи инжекции с октреотид.
Препоръчва се ултразвуково изследване на жлъчния мехур преди лечението и на интервали от 6-12 месеца по време на лечението с октреотид.
Mетаболизъм на глюкозата
Поради това, че октреотид има инхибиращо действие върху РХ, глюкагона и инсулина, в резултат може да се повлияе регулацията на глюкозата. Постпрандиалният глюкозен толеранс може да бъде нарушен. Както се съобщава при пациенти, лекувани с октреотид подкожно, в някои случаи в резултат на продължително приложение може да бъде предизвикано състояние на персистираща хипергликемия (вж. точка 4.8). Съобщава се също и за хипогликемия (вж. точка 4.8).
Инсулиновите нужди на пациенти, лекувани за захарен диабет тип I, могат да се намалят при прилагане на октреотид. При недиабетици и пациенти със захарен диабет тип II с частично запазени инсулинови резерви приложението на октреотид може да доведе до увеличение на постпрандиалната гликемия. Поради това се препоръчва проследяване на глюкозния толеранс и антидиабетното лечение (вж. точка 4.8).
Хранене
При някои пациенти октреотид може да промени абсорбцията на приетите с храната мазнини. При някои пациенти на лечение с октреотид са наблюдавани понижени нива на витамин B12 и отклонения в теста на Schilling. Препоръчва се проследяване на нивата на витамин B12 по време на лечението с Oczyesa при пациентите с анамнеза за недостиг на витамин B12.
Лекарствени продукти, повлияващи сърдечносъдовата система
Може да е необходимо коригиране на дозата на някои лекарствени продукти с брадикарден ефект като бета-блокери, калциеви антагонисти или средства за контрол на водния и електролитен баланс, когато се прилагат съпътстващо с Oczyesa (вж. точка 4.4).
Инсулин и антидиабетни лекарствени продукти
Може да е необходимо коригиране на дозата на инсулина и на антидиабетните лекарствени продукти, когато се прилагат съпътстващо с Oczyesa (вж. точка 4.4).
Бромокриптин
Съпътстващото приложение на октреотид и бромокриптин увеличава бионаличността на бромокриптин.
Циклоспорин и циметидин
Установено е, че инжекциите с октреотид намаляват чревната абсорбция на циклоспорин и забавят тази на циметидин.
Хормонозаместителна терапия за щитовидната жлеза
Октреотид може да повлияе функцията на щитовидната жлеза (вж. точка 4.4 и 4.5). Поради това се препоръчва редовно проследяване на функцията на щитовидната жлеза и клинично наблюдение по време на съпътстващо лечение с хормонозаместителна терапия с тироидни хормони, тъй като това може да доведе до тироиден дисбаланс.
Ефекти върху метаболизма на други лекарствени продукти
Ограничени публикувани данни показват, че аналозите на соматостатина могат да намалят метаболитния клирънс на съединенията, за които е известно, че се метаболизират от ензимите на цитохром P450, което може да се дължи на потискането на РХ. Тъй като не може да се изключи подобен ефект и при октреотид, е необходимо другите лекарствени продукти, които се метаболизират главно чрез CYP3A4 и имат малък терапевтичен индекс, да се прилагат с повишено внимание (напр. хинидин, терфенадин).
Жени с детероден потенциал
По време на лечението с октреотид жените с детероден потенциал трябва да бъдат посъветвани при необходимост да използват адекватни методи за контрацепция (вж. точка 4.4).
Бременност
Има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на октреотид при бременни жени, като приблизително при една трета от случаите на бременност изходът е неизвестен. Повечето от съобщенията са получени след постмаркетингова употреба на октреотид и повече от 50% от бременностите с експозиция са при пациентки с акромегалия. Повечето жени са били експонирани на октреотид през първия триместър на бременността в дози, вариращи от 100-1 200 микрограма/ден краткодействащ октреотид, приложен подкожно, или 10-40 mg/месец дългодействащ октреотид, приложен интрамускулно. Вродени аномалии се съобщават при около 4% от случаите на бременност, при които изходът е известен. В тези случаи не се подозира причинно-следствена връзка с приложението на октреотид.
Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Oczyesa по време на бременност (вж. точка 4.4).
Кърмене
Не е известно дали октреотид се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват екскреция на октреотид в млякото. Пациентките не трябва да кърмят по време на лечението с Oczyesa.
Фертилитет
Не е известно, дали октреотид повлиява фертилитета при хора. Установява се късен десцензус на тестисите при мъжкото потомство на женски, третирани по време на бременността и през периода на лактация. Независимо от това октреотид не намалява фертилитета при мъжки и женски плъхове в дози до 1 mg/kg телесна маса дневно (вж. точка 5.3).
Октреотид не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да внимават, когато шофират или работят с машини, ако почувстват замаяност, астения/умора или главоболие, по време на лечението с Oczyesa (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции, съобщавани по време на лечението с октреотид, включват стомашно-чревни нарушения, нарушения на нервната система, хепатобилиарни нарушения и нарушения на метаболизма и храненето.
Най-често съобщаваните нежелани реакции в клиничните проучвания с прилагане на други лекарствени форми на октреотид са диария, коремна болка, гадене, флатуленция, главоболие, холелитиаза, хипергликемия и запек. Други често съобщавани нежелани реакции са замаяност, локализирана болка, жлъчна кал, тиреоидна дисфункция (напр. понижен тиреостимулиращ хормон [thyroid stimulating hormone, TSH], понижен общ Т4 и понижен свободен Т4), кашави изпражнения, нарушен глюкозен толеранс, повръщане, астения и хипогликемия.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните нежелани реакции, изброени в Таблица 1, са събрани в хода на клиничните проучвания и от постмаркетинговия опит с октреотид:
Нежеланите реакции (Таблица 1) са подредени според честотата, като най-честите са първи и е използвана следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100, <1/10); нечести (≥1/1 000,
<1/100); редки (≥1/10 000, <1/1 000) много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяка категория по честота нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1: Табличен списък на нежеланите реакции| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Неоплазми – доброкачествен и, злокачествени и неопределени (вкл. кисти иполипи) | Хемангиом на черния дроб | |||
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | Тромбоцитопенияa | |||
| Нарушения наимунната система | АнафилаксияaСвръхчувствително стa |
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Нарушения на ендокринната система | Хипотиреоидизъмa Тиреоидна дисфункция (напр. понижен TSH, понижен общ T4 и понижен свободенT4)a | |||
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипергликемияa | Хипогликемияa Нарушен глюкозен толерансaАнорексияa | Дехидратацияa | |
| Нарушения нанервната система | Главоболиеa | Замаяностa | ||
| Сърдечни нарушения | Брадикардияa | Тахикардияa | ||
| Респираторни, гръдни и медиастиналнинарушения | Диспнеяa | |||
| Стомашно-чревни нарушения | Коремна болкаa Запекa Метеоризъмa Гаденеa Диарияa | Подуване на коремаa Диспепсияa Повръщанеa Стеатореяa Променен цвят наизпражнениятаa | ||
| Хепатобилиарни нарушения | Холелитиазаa | Холецистит Хипербилирубинемияa | Остър панкреатитa Остър хепатитa Холестатичен хепатитaХолестазаa Жълтеницаa | |
| Нарушения на кожата и подкожнататъкан | Алопецияa Сърбеж Обривa | Уртикарияa | ||
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителнататъкан | Артралгия | |||
| Общи нарушения и ефекти на мястото наприложение | Реакции на мястото на инжектиранеб | Астения |
| Системо-органен клас | Много чести | Чести | Нечести | С неизвестна честота |
| Изследвания | Повишени трансаминазиa | Повишени нива на алкална фосфатазаa Повишени стойности на гама глутамилтрансферазатаa |
a Нежеланите реакции и честотите са установени на базата на данни от други продукти, съдържащи октреотид.
б Еритем на мястото на инжектиране, подуване, получаване на образувание, сърбеж, индурация, болка, възел, синини, дискомфорт, обрив, хематом, оток, парестезия, дерматит, кръвоизлив, възпаление, екстравазация и хипертрофия.
Описание на избрани нежелани реакции
Нежелани реакции, свързани с жлъчния мехур
Установено е, че октреотид потиска контрактилитета на жлъчния мехур и намалява жлъчната секреция, което може да доведе до отклонения във функцията на жлъчния мехур и до получаване на усложнения. Ако се появят камъни в жлъчката, те обикновено са безсимптомни. Симптоматичните камъни в жлъчката трябва да се лекуват чрез терапия за разтваряне на камъните с жлъчни киселини или чрез операция.
В ACROINNOVA 1 (Проучване 1) хроничен холецистит се съобщава от 1 пациент (2,1%).
В ACROINNOVA 2 (Проучване 2) холелитиаза се съобщава от 6 пациенти (4,4%), остър холецистит и холецистит се съобщават от по 1 пациент (0,7%).
Стомашно-чревни нарушения
В редки случаи стомашно-чревните нежелани реакции могат да наподобяват остра чревна непроходимост, с прогресиращо подуване на корема, силна епигастрална болка, чувствителност на корема и стягане на мускулите на коремната стена като защитна реакция на организма. Известно е, че честотата на стомашно-чревните нежелани реакции намалява с течение на времето при продължително лечение с октреотид.
Свръхчувствителност и анафилактични реакции
По време на постмаркетинговия опит с октреотид са докладвани свръхчувствителност и алергични реакции. Когато се появят, те засягат предимно кожата, рядко устата и дихателните пътища. Съобщават се изолирани случаи на анафилактичен шок.
Реакции на мястото на иннжектиране
Повечето реакции на мястото на инжектиране са преходни, леки или умерено тежки. Няма тежки реакции. Най-често срещаните реакции на мястото на инжектиране са еритем на мястото на инжектиране, оток на мястото на инжектиране, сърбеж на мястото на инжектиране, индурация на мястото на инжектиране, болка на мястото на инжектиране, възел на мястото на инжектиране и бучка на мястото на инжектиране.
Нарушения на метаболизма и храненето
Независимо че количеството на отделяните в изпражненията масти може да се повиши, няма данни, че дълготрайното лечение с октреотид води до хранителен дефицит вследствие малабсорбция.
Сърдечни нарушения
Брадикардията е често срещана нежелана реакция при аналозите на соматостатина. Промени в ЕКГ като удължаване на QT интервала, обръщане на осите, ранна реполяризация, нисък волтаж, R/S транзиция, ранна прогресия на R вълната и неспецифични промени на ST-T вълната са наблюдавани с октреотид. Не е установена връзка между тези събития и октреотид, тъй като много от тези пациенти са с подлежащи сърдечни заболявания (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Има съобщения за ограничен брой случаи на случайно предозиране с инжекции с октреотид при възрастни. Дозите са в диапазона 2 400-6 000 микрограма/ден, приложени чрез непрекъсната инфузия (100-250 микрограма/час) или подкожно (1 000 микрограма три пъти дневно). Съобщените нежелани събития са аритмия, хипотония, сърдечен арест, мозъчна хипоксия, панкреатит, чернодробна стеатоза, диария, слабост, летаргия, загуба на тегло, хепатомегалия и лактатна ацидоза.
Няма съобщения за неочаквани нежелани събития при пациенти с карцином, които получават октреотид 3 000-30 000 микрограма/ден подкожно, разделени на отделни дози.
Лечението при предозиране е симптоматично.
Фармакологични свойства - Oczyesa 20 mg
Фармакотерапевтична група: Хормони на хипофизата и хипоталамуса и аналози, соматостатин и аналози, ATC код: H01CB02
Механизъм на действие
Октреотид е синтетичен октапептид, производно на естествения соматостатин със сходни фармакологични свойства, но със значително удължено действие. Той инхибира патологично повишената секреция на растежен хормон (РХ) и на пептиди и серотонин в гастро-ентеро-панкреасната (ГЕП) ендокринна система.
При животни октреотид е по-мощен инхибитор на освобождаването на РХ, глюкагон и инсулин, отколкото соматостатин, с по-голяма селективност по отношение на потискането на РХ и глюкагон.
Установено е, че при здрави индивиди октреотид инхибира:
-
освобождаването на РХ, стимулирано от аргинин и от хипогликемия, индуцирана от физическо натоварване и инсулин,
-
постпрандиалното освобождаване на инсулин, глюкагон, гастрин, други пептиди от ГЕП ендокринна система и аргинин-стимулираното освобождаване на инсулин и глюкагон,
-
тиреотропин-рилизинг хормон (ТРХ)-стимулираното освобождаване на тиреостимулиращ хормон (ТСХ).
За разлика от соматостатин октреотид инхибира преимуществено секрецията на РХ пред тази на инсулин, и неговото прилагане не е последвано от хиперсекреция на хормони по механизма на обратна връзка (напр. РХ при пациенти с акромегалия).
Фармакодинамични ефекти
Октреотид значително намалява, а в много случаи и нормализира, нивата на IGF-1 и РХ при пациенти с акромегалия.
Установено е, че единични дози октреотид, приложени подкожно, потискат контрактилитета на жлъчния мехур и намаляват жлъчната секреция при здрави доброволци. При клинични проучвания честотата на образуване на жлъчни камъни или жлъчна кал е значително повишена (вж. точка 4.4 и 4.8).
Октреотид може да причини значително потискане на ТСХ (вж. точка 4.4 и 4.8). Клинична ефикасност и безопасност
Ефикасността и безопасността на октреотид са установени в две проучвания фаза 3 при пациенти с акромегалия: 24-седмично, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, многоцентрово проучване (проучване 1) и 52-седмично, открито, многоцентрово проучване (проучване 2). Пациентите, завършили проучване 1, могат да се прехвърлят към проучване 2. Пациентите и в двете проучвания са на установено стандартно лечение с инжекционен дългодействащ октреотид или ланреотид по време на включването си.
Проучване 1 (HS-18-633)
В проучването са включени пациенти с биохимичен контрол, при които нивата на IGF-1 са под или равни на горната граница на нормата (upper limit of normal, ULN; средна стойност от две измервания, коригирана за възраст и пол) при скрининга. Пациентите са рандомизирани в съотношение 2:1 да получават октреотид или плацебо в продължение на 24 седмици. На изходното ниво средната възраст на пациентите е 55 години, 56% са жени, а 96% са бели.
Първичната крайна точка е делът на отговорилите, т.е. пациенти с нива на IGF-1 под или равни на ULN в края на рандомизирания, двойносляп период (средна стойност от измерванията на седмица 22 и седмица 24). Пациентите, които са прекъснали лечението или са преминали на спасително лекарство, при анализа се считат за неповлияли се.
Проучване 1 постига първичната крайна точка за статистическо превъзходство на октреотид над плацебо (Таблица 2). Основните вторични крайни точки също са постигнати, включително делът на пациентите, които са се повлияли както по отношение на IGF-1 под или равно на ULN, така и на РХ под 2,5 µg/l.
Таблица 2: Първични и основни вторични крайни точки - резултати за ефикасностповлияли се от октреотид (N=48) повлияли се от плацебо (N=24) Разлика в честотата на отговора за октреотид - плацебо(95% CI)a p-стойност Първична крайна точка за 72,2% 37,5% 34,6% 0,0018 ефикасност (11,3-57,9) Дял на пациентите със средна стойност на IGF-1 ≤ 1×ULN на седмица 22/24 Първа основна вторична крайна 72,2% 37,5% 34,6% 0,0018 точка за ефикасност (11,3-57,9) Дял на пациентите със средна стойност на IGF-1 ≤ 1×ULN на седмица 22/24, включително пациентите с намалена дозаб Втора основна вторична крайна 70,0% 37,5% 32,3% 0,0035 точка за ефикасност (8,8-55,7) Дял на пациентите със средна стойност на IGF-1 ≤ 1×ULN на седмица 22/24 и среден РХ < 2,5 µg/l на Седмица 24 a Оценка по Mantel-Haenszel на общата разлика в риска, отчитаща предишното лечение (дългодействащ октреотид или ланреотид) с 95% доверителни интервали (CI) и р-стойности в горната граница при двуопашат тест.
б При никой пациент не се налага понижаване на дозата в проучването.
Средните нива на IGF-1 са стабилни под ULN при пациентите, получаващи октреотид, и се повишават над ULN в рамото на плацебо (Фигура 1).
Фигура 1: Средна стойност на IGF-1/1×ULN във времетооктреотид (N=48)
плацебо (N=24)
Средно IGF-1/ULN
Седмици
При ANCOVA анализ на промяната на IGF-1/ULN от изходното ниво до средната стойност на седмица 22/24, средната промяна на LS от изходното ниво е 0,04 в рамото с октреотид и 0,52 в рамото на плацебо. Средната разлика между рамената на лечение (плацебо) е -0,48 (95% CI: - 0,75; -0,22). Р-стойността е 0,0003.
Медианата на времето до загубата на IGF-1 отговор не е достигната при пациентите, получаващи октреотид, и е 8,4 седмици при пациентите в рамото на плацебо.
Делът на пациентите с нива на РХ < 1,0 µg/l на седмица 24 е оценен като вторична крайна точка в проучване 1. Делът на пациентите със средна стойност на РХ < 1,0 µg/l на седмица 24 е 59,9% в рамото с октреотид и 37,5% в рамото на плацебо. Разликата между рамената на лечение (плацебо) е 21,3 (95% CI: -2,6%; 45,1%). Р-стойността е 0,0404.
Проучване 1 включва няколко отчитани от пациентите резултати, включително въпросник за качеството на живот при акромегалия (acromegaly quality of life, AcroQoL) и въпросник за удовлетвореност от лечението с лекарството (treatment satisfaction questionnaire for medication, TSQM). Общият скор по AcroQoL и скорът за удобство по TSQM са се увеличили от изходното ниво (т.е. по време на лечението с дългодействащ октреотид или ланреотид) до седмица 24 и в двете рамена на лечение, като увеличението е по-голямо в рамото с октреотид, отколкото в рамото на плацебо; разликите между октреотид и плацебо не са значими.
Проучване 2 (HS-19-647)
Дългосрочната безопасност и ефикасност на октреотид са оценени при 135 пациенти с акромегалия, включени в проучване 2. Петдесет и четирима (54) пациенти са пациенти, преминали от проучване 1 (36 рандомизирани на октреотид и 18 на плацебо), а 81 пациенти (както биохимично контролирани, така и неконтролирани) са директно включени в Проучване 2.
При преминалите пациенти, които са получавали октреотид в проучване 1, средните стойности на IGF-1 остават стабилни и под 1 × ULN по време на 52-седмичното лечение с октреотид. При преминалите пациенти, които са на плацебо в проучване 1, стойностите на IGF-1 са се върнали към нормалните след преминаване към лечение с октреотид в проучване 2 (Фигура 2).
Фигура 2: Средна стойност на IGF-1/ULN по време на дългосрочно лечение за преминали пациентиСредно IGF-1/ULN
октреотид
плацебо Проучване 1/ октреотид Проучване 2
октреотид
плацебо в Проучване 1, октреотид в Проучване 2
Проучване 1
Проучване 2
Седмици
N=брой пациенти с данни, които могат да бъдат оценени при определено посещение.
Популационни анализи на данните за ефикасност в Проучване 1 и Проучване 2
Разработен е популационен ФК/ФД модел, описващ влиянието на октреотид върху IGF-1. Структурният модел използва базирана на модел експозиция на октреотид, и представлява непряка ФК/ФД връзка с ефектите на лекарствения продукт върху константата на скоростта на
производство от нулев порядък. Ефектите на лекарствения продукт, съдържащ октреотид са описани като инхибираща функция Emax.
Симулациите на ефекта на октреотид върху IGF-1 с помощта на модела показват подобен IGF-1 отговор за Oczyesa 20 mg, прилаган на всеки 4 седмици, в сравнение с краткодействащ октреотид 0,25 mg, прилаган подкожно три пъти дневно. Освен това при интервалите на прилагане в диапазона от 3 до 5 седмици са наблюдавани сравними ефекти върху концентрациите на IGF-1 във времето.
Абсорбция
Бионаличността на октреотид след приложение на Oczyesa е 92-98% от тази на краткодействащия октреотид за подкожно приложение и 4-5 пъти по-висока от тази на дългодействащия октреотид за интрамускулно приложение, без да има начална лаг-фаза.
Максималната концентрация на октреотид се достига около 4 часа след приложението на дозата. След това концентрацията на октреотид бавно намалява с полуживот от 9 до 12 дни.
Сравнима експозиция е постигната с Oczyesa, инжектиран подкожно в корема, бедрото или седалището.
Фармакокинетика в стационарно състояние се достига при третата инжекция на Oczyesa, прилаган на всеки 4 седмици. Въз основа на популационно фармакокинетично моделиране средната концентрация на октреотид в стационарно състояние е 3,1 ng/ml, подобно на краткодействащия октреотид, прилаган подкожно в доза 0,25 mg, инжектирана 3 пъти дневно (3,2 ng/ml), но с по-малки дневни вариации.
Разпределение
Според данните, получени при подкожно инжектиране на краткодействащ октреотид, обемът на разпределение е 0,27 l/kg. Свързването с плазмените протеини възлиза на 65%. Количеството октреотид, свързано с кръвните клетки, е пренебрежимо малко.
Елиминиране
Според данните, получени при подкожно инжектиране на краткодействащ октреотид, по-голямата част от пептидите се елиминират с изпражненията, докато приблизително 32% от дозата се екскретира в непроменен вид с урината.
Общият телесен клирънс е 160 ml/min.
Oczyesa показва ограничено от скоростта на абсорбция елиминиране на октреотид с привиден терминален полуживот от 217 до 279 часа (9 до 12 дни).
Специални популации
Старческа възраст
Не е установено значимо влияние на възрастта (в диапазона от 18 до 83 години) върху фармакокинетиката на октреотид.
Бъбречно увреждане
Не е установен значим ефект на креатининовия клирънс (CLCR) върху клирънса на октреотид, като са анализирани 191 участници в проучването с нормална бъбречна функция (CLCR
≥ 90 ml/min), 24 с лека степен на бъбречно увреждане (CLCR 60-89 ml/min) и 1 участник с умерена степен на бъбречно увреждане (CLCR 30-59 ml/min).
Увредената бъбречна функция не повлиява общата експозиция (AUC) на краткодействащия октреотид за подкожно приложение.
Чернодробно увреждане
Капацитетът на елиминиране може да бъде намален при пациенти с чернодробна цироза, но не и при пациенти с мастна дегенерация на черния дроб.
