Aspirin Protect 100 mg gastro-resistant tablets

Ацетилсалицилова киселина е показана при възрастни за употреба при следните сърдечносъдови състояния:

• За намаляване риска от смъртност при пациенти със съмнение за остър миокарден инфаркт

• За намаляване риска от заболеваемост и смъртност при пациенти с прекаран миокарден инфаркт

• За вторична профилактика на инсулт

• За намаляване риска от преходни исхемични атаки (ПИА) и инсулт при пациенти с ПИА

• За намаляване риска от заболеваемост и смъртност при пациенти със стабилна и нестабилна стенокардия

• За превенция на тромбоемболизъм след съдова хирургия или други интервенции, напр. РТСА, CABG, каротидна ендартеректомия, артериовенозни шънтове

• За профилактика на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия след продължителна имобилизация, напр. след голяма хирургична интервенция

• За намаляване риска от първи миокарден инфаркт при хора със сърдечно-съдови рискови фактори.

Остър миокарден инфаркт: приема се първоначална доза от 162 до 325 mg веднага при подозрение за миокарден инфаркт. Поддържаща доза от 162 mg до 325 mg продължава да се приема 30 дни след инфаркта. След 30 дни следва да се обмисли допълнителна терапия за превенция на повторен миокарден инфаркт. Първоначалната доза на всички лекарствени форми, включително стомашно-устойчиви таблетки за тази индикация трябва да се смачка или сдъвче и погълне, за да се постигне бърза абсорбция.

Предишен миокарден инфаркт: 81 до 325 mg дневно.

Вторична профилактика на инсулт: 81 до 325 mg дневно.

При пациенти с ПИА: 81 до 325 mg дневно.

При пациенти със стабилна и нестабилна стенокардия: 81 до 325 mg дневно.

Превенция на тромбоемболизъм след съдова хирургия или други интервенции: 81 до 325 mg дневно.

Профилактика на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия: 81 до 200 mg дневно или 300 до 325 mg през ден.

Намаляване риска от първичен миокарден инфаркт: 81 до 100 mg дневно или 300 до 325 mg през ден.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Аспирин Протект при деца на възраст под 18 години не е установена. Липсват данни. Ето защо, Аспирин Протект не се препоръчва за употреба при деца под 18 години.

Пациенти с чернодробно увреждане

Аспирин Протект е противопоказан при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.3). Аспирин Протект трябва да се използва с особено внимание при пациенти с нарушена чернодробна функция (вж. точка 4.4).

Пациенти с бъбречно увреждане

Аспирин Протект е противопоказан при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.3). Аспирин Протект трябва да се използва с особено внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция, тъй като ацетилсалициловата киселина може допълнително да увеличи риска от бъбречно увреждане и остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.4).

За перорално приложение.

Препоръчително е стомашно-устойчивите таблетки е да се вземат поне 30 минути преди хранене с много течност. Стомашно-устойчивите таблетки не трябва да се мачкат, чупят или дъвчат, за да осигури освобождаването в алкалната среда на червата. Остър миокарден инфаркт: първоначалната доза трябва да бъде смачкана или сдъвкана и погълната.

Ацетилсалицилова киселина не трябва да се използва в следните случаи:

• Свръхчувствителност към ацетилсалицилова киселина, други салицилати или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,

• Анамнестични данни за астма, индуцирана от приложение на салицилати или субстанции с подобно действие, особено нестероидни противовъзпалителни лекарства,

• остри стомашно-чревни язви,

• хеморагична диатеза,

• тежка бъбречна недостатъчност,

• тежка чернодробна недостатъчност,

• тежка сърдечна недостатъчност,

• комбинация с метотраксат при дози 15 mg/седмично или повече (вж. точка 4.5), последното тримесечие на бременността, (вж. точка 4.6).

Ацетилсалицилова киселина трябва да се използва с особено внимание в следните случаи:

• свърхчувствителност към аналгетици / противовъзпалителни или антиревматични лекарства и в присъствие на други алергени;

• анамнестични данни за стомашно-чревни язви, включително хронична или рецидивираща язвена болест или анамнестични данни за стомашно-чревни кръвоизливи;

• едновременно лечение с антикоагуланти (вж. точка 4.5);

• при пациенти с нарушена бъбречна функция или пациенти с нарушена сърдечно-съдова циркулация (напр. бъбречно съдово заболяване, застойна сърдечна недостатъчност, хиповолемия, голяма хирургична операция, сепсис или големи хеморагични събития), тъй като ацетилсалициловата киселина може допълнително да увеличи риска от бъбречно увреждане и остра бъбречна недостатъчност;

• при пациенти страдащи от тежка глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна (G6PD) недостатъчност, ацетилсалициловата киселина може да индуцира хемолиза или хемолитична анемия. Фактори, които могат да увеличат риска от хемолиза са напр. висока дозировка, треска или остри инфекции;

• увредена чернодробна функция;

• метамизол и някои нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен и напроксен, може да отслабят инхибиторния ефект на ацетилсалициловата киселина върху тромбоцитната агрегация. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да говорят с техния лекар, ако са на лечение с ацетилсалицилова киселина и планират да приемат НСПВС (вж. точка 4.5).

• ацетилсалициловата киселина може да причини бронхоспазъм и индуцира астматични атаки или други реакции на свръхчувствителност. Рискови фактори са съществуваща бронхиална астма, сенна хрема, назални полипи или хронично белодробно заболяване. Това се отнася също и за пациенти с алергични реакции (напр. кожни реакции, сърбеж, уртикария) към други вещества;

• поради инхибиторният ефект върху тромбоцитната агрегация, който може да продължи до няколко дни след приложение, ацетилсалициловата киселина може да доведе до повишена тенденция от кръвоизливи по време и след хирургически операции (включително малка хирургия, напр. зъбни екстракции);

• в ниски дози ацетилсалициловата киселина редуцира екскрецията на пикочната киселина. Това може да провокира подагра при предразположени пациенти;

Педиатрична популация

Лекарствени продукти, съдържащи ацетилсалицилова киселина не трябва да се използват при деца и юноши с вирусни инфекции, със или без висока температура, без консултация с лекар. При определени вирусни заболявания, особено грип тип А и В и варицела, съществува риск за развитие на синдрома на Рей, много рядко, но възможно животозастрашаващо заболяване, което изисква незабавна медицинска помощ. Рискът може да се увеличи, когато ацетилсалициловата киселина се прилага едновременно, въпреки че не е доказана причинно- следствена връзка. Ако при такива заболявания се появи продължително повръщане, това може да е признак на синдрома на Рей.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Метотрексат, използван в дози по-високи от 15 mg/седмично или повече:

Повишена хематологична токсичност на метотрексат (понижаване на бъбречния клирънс на метотрексат от противовъзпалителни лекарства в голяма степен и изместване на метотрексат от неговото свързване с плазмените протеини от салицилатиге) (вж. точка 4.3).

Метотрексат, използван в дози по-ниски от 15 mg/седмично:

Повишена хематологична токсичност на метотрексат (понижаване на бъбречния клирънс на метотрексат от противовъзпалителни лекарства в голяма степен и изместване на метотрексат от неговото свързване с плазмените протеини от салицилатите).

Метамизол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС):

Едновременното приложението (същия ден) на метамизол и някои НСПВС, като ибупрофен и напроксен може да отслаби необратимо тромбоцитното инхибиране, индуцирано от ацетилсалициловата киселина. Клиничното значение на тези взаимодействия не е известно. Лечението с метамизол и някои НСПВС, като ибупрофен или напроксен, при пациенти с повишен сърдечно-съдов риск, може да ограничи сърдечно-съдовата защита на ацетилсалициловата киселина (вж. точка 4.4).

Експериментални данни показват, че ибупрофен може да инхибира ефекта на ниско-дозовия аспирин върху тромбоцитната агрегация, когато се прилагат едновременно. Поради ограничеността на тези данни и несигурността относно екстраполацията на данните ex vivo към клиничните не могат да се направят категорични заключения за редовната употреба на ибупрофен, и няма клинично значим ефект, който да се счита за вероятен при нередовна употреба на ибупрофен (вж. точка 5.1).

При едновременен прием метамизол може да намали ефекта на ацетилсалициловата киселина върху тромбоцитната агрегация. Следователно, тази комбинация трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи ниска доза аспирин за кардиопротекция.

Антикоагуланти, тромболитици/други инхибитори на тромбоцитната агреграция/хемостаза:

Повишен риск от кървене.

Нестероидни противовъзпалителни средства със салицилати:

Повишен риск от язви и стомашно-чревно кървене поради синергичния ефект.

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина:

Повишен риск от кървене в горните части на стомашно-чревния тракт поради възможен синергичен ефект.

Дигоксин:

Плазмените концентрации на дигоксин са повишени, поради намаляване на бъбречната екскреция.

Антидиабетни, напр. инсулин, сулфонилурейни продукти в комбинация с ацетилсалицилова киселина във високи дози:

Повишен хипогликемичен ефект от високи дози ацетилсалицилова киселина посредством хипогликемичното действие на ацетилсалициловата киселина и изместване на сулфанилуреята от мястото на свързване с плазмените протеини.

Диуретици в комбинация с ацетилсалицилова киселина във високи дози:

Намалена гломерулна филтрация посредством намалена бъбречна синтеза на простагландини.

Системни глюкокортикоиди, с изключение на хидрокортизон използван за заместващо лечение при Адисонова болест:

Понижаване на кръвните нива на салицилата по време на кортикостероидното лечение, поради повишено елиминиране на салицилатиге от кортикостероиди, и риск от салицилатно предозиране след като това лечение се спре, поради повишено елиминиране на салицилатите от кортикостероидите.

Едновременната употреба може да повиши риска от гастроинтестинално кървене и язва.

Инхибитори на ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ) в комбинация с ацетилсалицилова киселина във високи дози:

Намалена гломерулна филтрация посредством потискане на съдоразширяващи простагландини.

Освен това намален антихипертензивен ефект.

Валпроева киселина:

Повишена токсичност на валпроева киселина, поради изместване от местата на протеинно свързване.

Алкохол:

Повишено увреждане на стомашно-чревната лигавица и удължаване времето на кървене поради адитивните ефекти на ацетилсалициловата киселина и алкохола.

Урикозурнчни средства като бензбромарон, пробенецид:

Намален урикозуричен ефект (конкуренция за елиминиране на пикочната киселина чрез бъбречна тубуларна екскреция).

Инхибирането на простагландиновата синтеза може да повлияе неблагоприятно на бременността и/или ембрионалното/феталното развитие. Данни от епидемиологични проучвания предполагат увеличен риск от аборт и малформации след употребата на инхибитор на простагландиновата синтеза в ранна бременност. Счита се, че рискът се увеличава с дозата и продължителността на лечение. Наличните данни не подкрепят връзката между приема на ацетилсалицилова киселина и повишен риск от помятане. За ацетилсалициловата киселина наличните епидемиологични данни относно малформации не са еднозначни, но повишен риск от гастросхизис не може да се изключи. Едно проспективно изпитване с експозиция при ранна бременност (1-ви - 4-ти месец) на около 14 800 двойки майка-дете не установява никаква връзка с повишената честота на малформации.

Изпитвания с животни не показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Лекарствени продукти, съдържащи ацетилсалицилова киселина не трябва да се използват по време на първо и второ тримесечие на бременността, освен ако не е абсолютно необходимо. Ако лекарствени продукти, съдържащи ацетилсалицилова киселина се използват от жена, опитваща се да забременее, или по време на първо и второ тримесечие на бременността, дозата трябва да е възможно най-ниска и продължителността на лечение да е възможно най-кратка.

По време на трето тримесечие всички инхибитори на простагландиновата синтеза може да причинят на фетуса:

• кардиопулмонална токсичност (с преждевременно затваряне на дуктус артериозус и белодробна хипертония);

• бъбречна дисфункция, която може да прогресира до бъбречна недостатъчност с олиго- хидроамниоза

майката и детето, в края на бременността, на:

• възможно удължаване на времето на кървене, антикоагулационен ефект, който може да се появи дори след много ниски дози

• потискане на маточните контракции, което да доведе до забавено и продължително раждане

Следователно ацетилсалициловата киселина е противопоказана по време на третото ттимесечие на бременността.

Салицилатите и техните метаболити преминават в майчиното мляко в малки количества.

Тъй като досега не са наблюдавани нежелани реакции при новородени след случайна употреба, обикновено не е наложително прекъсване на кърменето. При редовен прием или прием на високи дози, кърменето трябва да се прекъсне рано.

На база на ограничената публикувана информация, проучванията при хора не показват свързан ефект на ацетилсалициловата киселина върху увреждането на фертилитета и няма убедителни доказателства от проучванията при животни.

Аспирин Протект не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Изброените нежелани лекарствени реакции (НЛР) се основават на спонтанни пост- маркетингови доклади за всички разновидности на аспирин и клинични изпитвания с аспирин като изследвано лекарство. Честотата е изчислена само на база на данни от рамото с аспирин от проучването ARRIVE.

Честотите на НЛР, свързани с аспирин, са обобщени в таблицата по-долу. В зависимост от честотата те се определят като: чести (≥ 1/100 до < 1/10) нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100) редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000)

НЛР, които са докладвани само по време на пост-маркетинговото наблюдение, и за които честотата не може да бъде определена, са изброени в графата „с неизвестна честота“.

Таблица 1: Нежелани лекарствени реакции (НЛР) съобщени в ARRIVE* или по време на пост-маркетинговото наблюдение на пациенти лекувани с Аспирин Протект

* ARRIVE е спонсорирано от Байер клинично проучване с 6270 пациенти в рамото на аспирин 100 mg и 6276 пациенти на плацебо рамото. Средната продължителност на прием на аспирин е 5 години за период от 0 до 7 години.

а В контекст на кървене

б В контекст на тежка форма на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност

в Летални/фатални случаи са докладвани при прием на ацетилсалицилова киселина и плацебо с еднаква честота, <0,1%

г В контекста на тежки алергични реакции

д При пациенти с вече съществуващи нарушена бъбречна функция или нарушена сърдечносъдова циркулация

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Салицилатната токсичност (> 100 mg/kg/девно в продължение на 2 дни може да предизвка токсичност) може да е резултат от хронична, терапевтично придобита интоксикация и от потециално животозастрашаващи остри интоксикации (предозиране), вариращи от случайно поглъщане при деца до случайни интоксикации.

Хроничното отравяне със салицилати може да бъде скрито, тъй като признаците и симптомите са неспецифични. Лека хронична салицилатна интоксикация, или салицилизъм, обикновено се появява едва след многократна употреба на големи дози. Симптомите включват замайване, световъртеж, шум в ушите, глухота, изпотяване, гадене и повръщане, главоболие, и объркване, и могат да се контролират чрез намаляване на дозата. Шум в ушите може да се появи при плазмени концентрации от 150 до 300 микрограма/ml. По-сериозни нежелани реакции се появяват при концентрации над 300 микрограма/ml.

Типична характеристика на остра интоксикация е тежко нарушение на киселинно-алкалния баланс, който може да варира с възрастта и тежестта на интоксикация. Най-честата проява при деца е метаболитна ацидоза. Тежестта на отравяне не може да бъде оценена само от плазмената концентрация. Абсорбцията на ацетилсалицилова киселина може да бъде забавена поради намалено изпразване на стомаха, образуване на конкреции в стомаха, или в резултат на поглъщане на стомашно-устойчиви таблетки. Мерките, които трябва да се вземат при интоксикация с ацетилсалицилова киселина се определят от степента, етапа и клиничните симптоми и в съответствие със стандартните техники при отравяне. Първите мерки трябва да бъдат ускорено отделяне на лекрството, както и възстановяване на електролитния и киселинно- алкалния метаболизъм.

Поради комплексните патофизиологични ефекти на салицилатното отравяне, признаците и симптомите/открития при клинични изпитвания могат да включват: