Carvedilol Sopharma 6,25 mg tablets

• Хронична сърдечна недостатъчност (ХСН)

Карведилол Софарма е показан за лечение на лека, умерена и тежка хронична сърдечна недостатъчност като допълнение към стандартната терапия, напр. диуретици, дигоксин и АСЕ инхибитори при пациенти с еуволемия.

• Хипертония

Карведилол Софарма е показан за самостоятелно или комбинирано лечение на хипертония.

• Стенокардия

Карведилол Софарма е показан за профилактично лечение на стабилна стенокардия.

Таблетките се приемат с достатъчно количество течност. При пациенти с ХСН таблетките трябва да се приемат с храна и течност.

• Хронична сърдечна недостатъчност

Лечението с Карведилол Софарма трябва да се започва само под наблюдение на лекар в болница след задълбочена оценка на състоянието на пациента.

Преди всяко последващо повишение на дозата клиничното състояние на пациента трябва да се оценява от специалист с опит в лечението на сърдечна недостатъчност за уверение, че клиничното състояние на пациента остава стабилно. Дозата на карведилол не трябва да се увеличава при пациенти с влошаваща се сърдечна недостатъчност или с признаци на декомпенсирана или нестабилна сърдечна недостатъчност.

Дозата трябва да се титрира според индивидуалните нужди.

При пациенти, които получават диуретици и/или дигоксин и/или АСЕ инхибитори, дозировката на тези лекарства трябва да се стабилизира преди да се започне лечение с Карведилол Софарма.

Възрастни

Препоръчваната начална доза на Карведилол Софарма е 3,125 mg два пъти дневно за две седмици. Ако дозата се приема добре, тя може да бъде увеличена през интервали не по-малки от две седмици на 6,25 mg два пъти дневно, последвано от 12,5 mg два пъти дневно и след това 25 mg два пъти дневно. Дозировката трябва да се увеличи до най- високото ниво, което се понася от пациента.

При пациенти с тежка, умерена и лека хронична сърдечна недостатъчност (ХСН) с тегло под 85 kg препоръчваната максимална дневна доза е 50 mg, разделена на два приема по 25 mg. При пациенти с лека до умерена ХСН с тегло над 85 kg препоръчваната максимална дневна доза е 100 mg, разделена на два приема по 50 mg. При повишаване на дозата при пациенти със систолично кръвно налягане под 100 mm Hg може да възникне влошаване на сърдечната и/или бъбречната функция. Затова лекуващият лекар трябва да следи бъбречната функция и симптомите на сърдечна недостатъчност или вазодилатация. При пациенти с влошаваща се сърдечна недостатъчност или нестабилна сърдечна недостатъчност е необходимо да се коригира дозата на диуретици и дигоксин и/или АСЕ инхибитори или с промяна или временно преустановяване лечението с Карведилол Софарма. При тези обстоятелства дозата на Карведилол Софарма не трябва да се увеличава докато симптомите на влошаване на сърдечна недостатъчност или вазодилатация не се стабилизират.

Ако лечението с Карведилол Софарма се спре за повече от две седмици, се препоръчва лечението да започне отново с 3,125 mg два пъти дневно и да се повишава постепенно по описаните по-горе препоръки за дозиране.

Пациенти в старческа възраст

Както при възрастни.

Деца

Безопасността и ефективността при деца под 18 години не са установени.

• Хипертония

Препоръчва се дозата да се приема веднъж дневно.

Възрастни

Терапията се препоръчва да започне с 12,5 mg веднъж дневно за първите два дни. След това дозата се увеличава на 25 mg веднъж дневно. Това е обичайната доза при повечето пациенти. Ако е необходимо, дозата може да се увеличи до максималната препоръчвана доза от 50 mg веднъж дневно или разделена на два приема.

Повишаване на дозата трябва да се извършва през интервали най- малко от две седмици.

Пациенти в старческа възраст

Препоръчва се начална доза 12,5 mg дневно. Ако отговорът е незадоволителен, дозата може да се увеличи до максималната препоръчвана доза от 50 mg веднъж дневно или разделена на два приема. Повишаването на дозата трябва да се извършва през интервали от най-малко две седмици.

Деца

Безопасността и ефективността при деца под 18 години не са установени.

• Стенокардия

Възрастни

Препоръчва се начална доза 12,5 mg дневно за първите два дни. След това препоръчваната доза е 25 mg веднъж дневно. Ако е необходимо, дозата може да бъде повишавана постепенно през интервал от две седмици до достигане на дневна доза 50 mg, разделена на два приема.

Пациенти в старческа възраст

Препоръчва се начална доза 12,5 mg, след което дозата се увеличава на два пъти по 12,5 mg. Максималната препоръчвана доза е 50 mg в разделни приема. Повишаването на дозата трябва да бъде през интервал най-малко от две седмици.

Деца

Безопасността и ефективността при деца под 18 години не са установени.

Пациенти със съпътстващо чернодробно заболяване

Карведилол Софарма е противопоказен при пациенти с клинични прояви на нарушена чернодробна функция (виж т. 4.3 и 5.2).

Пациенти със съпътстваща нарушена бъбречна функция

Не се предвижда коригиране на дозата докато систоличното артериално налягане е над 100 mm Hg (виж т. 4.4 и т. 5.2)

• Свръхчувствителност към карведилол или към някое от помощните вещества.

• Изразена сърдечна недостатъчност, изискваща венозно поддържане на инотропен ефект.

• Пациенти с астма или обструктивни заболявалия на дихателните AV блок II и III степен.

• Кардиогенен шок.

• Синдром на болния синусов възел (вкл. сино-атриален блок).

• Тежка хипотензия (систолично артериално налягане под 85 mm Hg),

• Метаболитна ацидоза.

• Феохромоцитом.

• Клинично проявена чернодробна дисфункция.

При пациенти с ХСН може да възникне влошаване на сърдечната недостатъчност или задръжка на течности при повишаване дозата на карведилол. В такива случаи е необходимо да се коригира дозата на диуретика и дозата на карведилола не трябва да се увеличава до постигане на клинична стабилност. При някои случаи може да се намали дозата на карведилол или лечението временно да се преустанови. Такива случаи не изключват последващо успешно лечение с карведилол.

При болни с хипертония и сърдечна недостатъчност, които са на лечение с дигоксин, диуретик и/или с АСЕ инхибитор, карведилол се прилага с особено внимание, тъй като дигоксин и карведилол могат да забавят A-V провеждането.

Карведилол Софарма, подобно на други лекарства с бета-блокираща активност, може да маскира признаците на хипогликемия при болни със захарен диабет. При пациенти с диабет употребата на карведилол може да бъде свързана с влошаване на контрола на глюкозата в кръвта. Необходимо е при такива болни да се проследява глкжозата преди започване на лечението и при промяна на дозата на карведилол. Възможно е при такива пациенти да се коригира и хипогликемичната терапия.

При лечение с карведилол при пациенти с ХСН може да се влоши бъбречната функция при ниско артериално налягане (систолично под 100 mm Hg), стенокардия и дифузно съдово заболяване и/или съпътстваща бъбречна недостатъчност. При такива пациенти трябва да се следи бъбречната функция и своевременно да се намали дозата на карведилол или да се преустанови лечението.

Пациенти, които носят контактни лещи трябва да се уведомят за евентуално намалено сълзоотделяне.

Тъй като карведилол притежава бета-блокираща активност, спиране на лечението трябва да е постепенно (1-2 седмици), особено при пациенти с исхемична болест на сърцето.

Карведилол може да се прилага и при пациенти с периферно съдово заболяване. При такива болни, типичните бета-блокери могат да влошат симптомите на съдова недостатъчност. При карведилол, който има и алфа блокираща активност, ефектът до голяма степен е балансиран.

Карведилол, подобно на другите бета-блокери, може да маскира симптомите на тиреотоксикоза.

В случаите, когато карведилол предизвика брадикардия, при намаляване на сърдечната честота под 55 удара/мин, дозата трябва да се намали.

При пациенти с анамнеза за реакции на свръхчувствителност, подложени на десенсибилизираща терапия, лечението с карведилол трябва да бъде особено внимателно, тъй като бета блокиращата активност може да увеличи чувствителността към алергени, както и тежестта на анафилактичните реакции.

При пациенти, страдащи от болест на Рейно, лечението с карведилол може да обостри симптомите на периферни циркулаторни нарушения.

При пациенти, страдащи от псориазис, свързан с лечение с бета-блокери, карведилол трябва да се прилага след преценка на съотношението риск/полза.

При пациенти с феохромоцитом, преди приложение на бета-блокер трябва да се приложи алфа-блокер. Няма опит с приложение на карведилол при това заболяване. Затова е необходимо особено внимание при приложение на карведилол при болни със съмнение за феохромоцитом.

Лекарства, притежаващи неселективна бета-блокираща активност, могат да предизвикат болка в гърдите при пациенти с вариантна ангина на Prinzmetal. Няма опит с приложение на карведилол при тези пациенти, въпреки че теоретично алфа- блокиращата активност на лекарството може да предотврати такива симптоми. Трябва да се внимава при приложение на карведилол при такива болни.

При пациенти с бронхоспастични реакции може да се появи респираторен дистрес като резултат от засилване на спазъма на дихателните пътища при лечение с карведилол.

При пациенти със склонност към бронхоспазъм, може да възникне респираторен дистрес в резултат на възможно засилване на резистентностга на дихателните пътища.

Този лекарствен продукт съдържа лактоза, поради това пациенти с редки наследствени заболявания на галакгозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо- галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Фармакокинетпични взаимодействия

Карведилол е субстрат и инхибитор на Р-гликонротсина. Поради това бионаличността на лекарствата, пренасяни от Р-гликопротеина, може да е увеличена при едновременно приложение с карведилол. Освен това бионаличността на карведилол може да се промени от индуктори или инхибитори на Р-гликопротеина.

Инхибиторите, както и индукторите на CYP2D6 и CYP2C9, може да променят системния и/или предсистемния метаболизъм на карведилол стереоселективно, което води до промени в плазмените концентрации на R- и S-карведилол.

Дигоксин: Концентрациите на дигоксин се повишават с около 15%, когато дигоксин и карведилол се прилагат едновременно. Препоръчва се внимателно проследяване на нивата на дигоксин при започване на лечение, коригиране на дозата или преустановяване на лечението с карведилол.

Циклоспорин: При пациенти с бъбречна и сърдечна трансплантация, получаващи циклоспорин перорално, е установено повишение на плазмената концентрация на циклоспорин след започване на приложение на карведилол. Последният повишава абсорбцията на пероралния циклоспорин чрез инхибиране на активността на Р- гликопротеин в червата. При опит за поддържане на терапевтичните нива на циклоспорин е необходимо средно намаление на дозата на циклоспорин с 10-20%. Поради голямата интериндивидуална вариабилност на нивата на циклоспорин, се препоръчва концентрациите на циклоспорин да се проследяват след започване на лечение с карведилол, като дозата на циклоспорин се коригира според нуждите.

Рифампицин: Наблюдавано е, че при приложението на рифампицин плазмените нива на карведилол се намаляват, най-вероятно чрез индукция на Р-гликопротеин, което води до намаление на чревната резорбция на карведилол и намаление на неговия ефект.

Амиодарон: При пациенти със сърдечна недостатъчност амиодарон намалява клирънса на S-карведилол вероятно чрез инхибиране на CYP2C9. Средната плазмена концентрация на R-карведилол не се променя. Има потенциален риск от засилена β- блокада, предизвикана от повишение на плазмената концентрация на S-карведилол.

Флуоксетин: При пациенти със сърдечна недостатъчност, едновременното приложение на флуоксетин, мощен инхибитор на CYP2D6, води до инхибиране на метаболизма на карведилол със 77% увеличение на средната AUC на R(+) енантиомера. Не се наблюдава обаче разлика в нежеланите събития, артериалното налягане или сърдечната честота при тези пациенти.

Фармакодинамични взаимодействия

Агенти с бета блокираща активност могат да засилят хипогликемичния ефект на инсулин и орални хипогликемични средства. Признаците на хипогликемия може да бъдат замаскирани или смекчени. Това изисква мониториране на глюкозата в кръвта при тези пациенти.

Пациенти, приемащи лекарства с изчерпващо катехоламините действие (резерпин, МАО-инхибитори), при едновременно приложение с продукти имащи бета-блокиращо действие, трябва да бъдат наблюдавани за хипотония и/или тежка брадикардия.

При едновремено приложение на карведилол с дилтиазем, верапамил, амиодарон или други антиаритмични средства в отделни случаи може да се наблюдава удължаване на времето на атриовентрикуларната проводимост.

При пациенти, приемащи едновременно карведилол и дигоксин, може да доведе до адитивно удължават времето на AV провеждане.

При едновременно лечение с карведилол и клонидин се потенцира понижението на кръвното налягане и се наблюдава брадикардия.

Когато трябва да се прекрати едновременното лечение с β-блокиращи свойства и клонидин, първо трябва да се преустанови β-блокера. След това терапията с клонидин може да се преустанови няколко дни по-късно при постепенно намаляване на дозата.

Карведилол може да потенцира действието на други антихипертензивни лекарства при едновременно приложение (например α1 рецепторни антагонисти) или други средства имащи хипотензивен ефект, като част от нежеланите им ефекти.

При обща анестезия трябва да се проследяват внимателно жизнените показатели поради възможен синергичен отрицателен инотропен ефект и хипотензивен ефект на карведилол и анестетиците.

Едновременната употреба на НСПВС и бета-адренергични блокери може да доведе до повишение и влошен контрол на артериалното налягане.

Бета-блокерите намаляват плацентарната перфузия, което може да доведе до интраутеринна смърт на плода, раждане на незрял плод и преждевременно раждане. Може да възникнат нежелани ефекти (хипогликемия и брадикардия) при плода и новороденото. Може да има повишен риск от сърдечни и белодробни усложнения при новороденото в постнаталния период. Няма данни за тератогенни ефекти на карведилол от проучвания при животни.

Няма адекватен опит с употребата на карведилол при бременни жени.

Карведилол не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако очакваната полза не надхвърля потенциалния риск.

Изследвания върху животни са показали, че карведилол или неговите метаболити се екскретира с кърмата. Не е известно дали карведилол се екскретира в кърмата при човека. Поради това, не се препоръчва кърмене по време на приложение на карведилол.

Не са извършвани изследвания на ефектите на карведилол върху способността на пациентите за шофиране и работа с машини.

Поради индивидуалните реакции (замайване, умора), способността за шофиране и работата с машини може да е засегната. Това се отнася особено при започване на лечението, при промяна на дозата и при едновременен прием на алкохол.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции се определя съгласно следната класификация:

Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до 1/100), редки (≥1/10000 до 1/1000), много редки (<1/10000), с неизвестна честота.

Честотата на НЛР не зависи от дозата, с изключение на замайване, нарушения в зрението и брадикардия.

Рискът от повечето НЛР свързани с употребата на карведилол е подобен при приетите индикации.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести: Анемия.

Рядки: Тромбоцитопения.

Много редки: Левкопения.

Нарушения на имунната система

Много редки: Реакции на свъхчувствителност (алергични реакции).

Нарушения на метаболизма и храненето

Чести: Наддаване на тегло, хиперхолестеролемия, влошаване на контрола на глюкозата, (хипергликемия, хипогликемия) при болни със латентен диабет.

Нарушения на нервната система

Много чести: Замайване, главоболие.

Нечести: Пресинкоп, синкоп, парестезии.

Психични нарушения

Чести: Депресия, подтиснато настроение.

Нечести: Нарушения на съня.

Инфекции и инфестации

Чести: Бронхит, пневмония, инфекции на горните дихателни пътища, инфекции на пикочните пътища.

Нарушение на очите

Чести: Нарушение на зрението, намалено сълзоотделяне (сухота в очите), очно дразнене.

Сърдечни нарушения

Много чести: Сърдечна недостатъчност.

Чести: Брадикардия, ортостатична хипотония, хипотония, оток (включително генерализиран, периферен, генитален оток, оток на краката, хиперволемия и претоварване с течности).

Нечести: AV-блок, angina pectoris.

Съдови нарушения

Много чести: Хипотензия.

Чести: Нарушение в периферната циркулация, (студени крайници, периферно съдово заболяване, обостряне на интермитентно накуцване и синдром на Reynaud).

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести: Диспнея, белодробен оток, астма при предразположени пациенти.

Редки: Запушен нос, хрипове и грипоподобни симптоми.

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Гадене, диария и повръщане, диспепсия, абдоминални болки.

Нечести: Констипация.

Редки: Сухота в устата.

Хепато-билиарни нарушения

Много редки: Повишаване на ALAT, AS AT, GGT.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести: Кожни реакции (напр. алергичен екзантем, дерматит и засилено потене, уртикария, пруритус, псориатични и подобни на Lichen planus кожни лезии), алопеция.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

Чести: Бъбречна недостатъчност и нарушения в бъбречната функция при пациенти с дифузно бъбречно заболяване и/или нарушена бъбречна функция.

Много редки: Уринарна инконтиненция при жени.

Нарушения на възпроизводителната система Нечести: Еректилни дисфункции.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести: Астения (умора).

Чести: Болка.

Описание на някои нежелани реакции:

Замайване, синкоп, главоболието и астенията са обикновено леки и се срещат в началото на лечението.

При пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност може да се наблюдава влошаване на сърдечната недостатъчност и задръжка на течности в периода на повишаване на дозата на карведилол (виж т. 4.4).

При пациенти с левокамерна дисфункция след остър миокарден инфаркт, сърдечната недостатъчност е често съобщавано нежелано събитие, както при пациенти на лечение с карведилол, така и при такива на плацебо (15,4% и 14,5% съответно).

Обратимо влошаване на бъбречната функция е наблюдавано при лечение с карведилол на пациенти с ХСН е ниско артериално налягане, исхемична болест на сърцето и с дифузно съдово заболяване и/или латентна бъбречна недостатъчност (виж т. 4.4).

Бета-адренергичните блокери могат да предизвикат манифестиране на латентен диабет, а при наличие на такъв може да се влоши и инхибира обратната връзка в регулацията на кръвната захар.

При предозиране могат да се предизвикат сърдечно-съдови ефекти като хипотония, брадикардия, сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и сърдечен арест. Могат да се появят респираторни проблеми, бронхоспазъм, повръщане, нарушено съзнание и генерализирани гърчове.

Лечението се провежда с предизвикано повръщане и стомашна промивка през първите часове на поглъщането. Провеждат се процедури за коригиране на витални показатели в условия на интензивно отделение.

При брадикардия се провежда лечение с атропин 0,5-2 mg венозно и/или глюкагон 1-10 mg венозно, ако е необходимо бавна инфузия от 2-5 mg/час. При изразена хипотония се прилагат течности интравенозно. За поддържане на камерната функция се препоръчва глюкагон или симпатикомиметици (добутамин, изопреналин). Ако се търси положителен инотропен ефект да се има предвид фосфодиестеразни инхибитори. Ако доминира периферната вазодилатация се прилага норадреналин 5 до 10 mcg/min в инфузия, според артериалното налягане. При наличие на бронхоспазъм се прилагат β- симпатикомиметици или аминофилин венозно. При гърчове се прилага венозно диазепам или клоназепам.

В случаи със симптоми на шок, поддържащото лечение трябва да продължи до стабилизиране на пациента, тъй като може да се очаква удължено време на полуживот и преразпределение на карведилол.