Trileptal 300 mg film - coated tablets

Трилептал е показан за лечение на парциални пристъпи със или без вторично генерализирани тонично-клонични гърчове.

Трилептал е показан за употреба като монотерапия или допълнителна терапия при възрастни и деца над 6-годишна възраст.

Като моно- или допълнителна терапия лечението е Трилептал се започва с клинично ефективна доза, разделена на два приема. Дозата може да бъде увеличена в зависимост от клиничния отговор на пациента. Когато Трилептал заменя други антиепилептични лекарствени продукти, дозата на съпътстващия антиепилептичен лекарствен продукт трябва да се понижава постепенно при започване на лечение с Трилептал. При употреба като адювантна терапия, тъй като се повишава общото обременяване на пациента с антиепилептични лекарства, може да се наложи да се редуцира дозата на съпътстващия антиепилептичен лекарсвен продукт и/или дозата на Трилептал да се повишава по-бавно (вж. точка 4.5)

Трилептал перорална суспензия и Трилептал филмирани таблетки са биоеквивалентни и могат да бъдат взаимозаменяеми при еднакви дози.

Терапевтичен лекарствен мониторинг

Терапевтичният ефект на окскарбазепин се дължи предимно на активният метаболит 10- монохидроксилно производно (МХП) на окскарбазепин (вж. точка 5 Фармакологични свойства).

Не е необходимо мониториране на плазмените нива на окскарбазепин или МХП. Въпреки това, може да се обмисли мониториране на плазменото ниво на МХП по време на лечение с Трилептал, за да се изключи непридържане към терапията или в случаи, когато може да се очаква промяна в клирънса на МХП, в това число:

• промяна на бъбречната функция (вж. дозировка при бъбречни увреждания в точка 4.2)

• бременност (вж. точки 4.6 и 5)

• едновременна употреба с лекарствени продукти ивдуктори на чернодробните ензими (вж. точка 4.5)

Ако някоя от тези ситуации се случи, дозата на Трилептал може да бъде променена (въз основа на плазмените нива, измерени 2-4 часа след приема на дозата), за да се поддържа пикова плазмена концентрация на МХП < 35 mg/1.

Възрастни пациенти

Монотерапия и допълнителна терапия

Препоръчителна начална доза

Лечението с Трилептал трябва да се започне с доза от 600 mg/ден (8-10 mg/kg/ден), разделена на два приема.

Поддържаща доза

Добри терапевтични ефекти се наблюдават при дози между 600 mg/ден и 2 400 mg/ден. При клинични показания, за постигане на желания клиничен ефект, началната доза може да се увеличава през приблизително едноседмични интервали след започване на лечението с максимум 600 mg/ден.

Максимална препоръчителна доза

В контролирани болнични условия е постигнато увеличение на дозите до 2 400 mg/ден в рамките на 48 часа.

Дневни дози над 2 400 mg/ден не са проучвани системно при клинични изпитвания.

Пациенти в старческа възраст (на 65 или повече години)

Няма специални препоръки за дозировката при пациенти в старческа възраст, тъй като терапевтичните дози се коригират индивидуално. Промяна на дозата се налага при пациенти с увредена бъбречна функция (креатининов клирънс по-малък от 30 ml/min) (вж. информацията по-долу за дозировка при бъбречни увреждания).

Необходимо е внимателно наблюдение на нивата на натрий при пациенти, изложени на риск от хипонатриемия (вж. точка 4.4).

Пациенти с чернодробни увреждания

Не се налага промяна на дозите при пациенти с леки и умерено-тежки чернодробни нарушения. Действието на Трилептал не е проучвано при пациенти с тежки чернодробни увреждания, поради което е необходимо особено внимание при дозиране на Трилептал при тази група пациенти (вж. точка 5.2).

Пациенти с бъбречни увреждания

При пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс <30 ml/min), лечението с Трилептал трябва да се започне с половината от обичайната начална доза (300 mg/ден, която да се увеличава през поне едноседмични интервали до достигане на желания клиничен отговор (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Препоръчителна начална доза

Както като моно-, така и като допълнителна терапия, лечението е Трилептал трябва да се започне с доза от 8-10 mg/kg/ден, разделена на два приема.

Поддържаща доза

Целевата поддържаща доза на Трилептал като допълнителна терапия е 30-46 mg/kg/ден и трябва да бъде постигната за две седмици.

При клинични изпитвания като адювантна терапия, терапевтичните ефекти се наблюдават при средна поддържаща доза от приблизително 30 mg/kg/ден.

Максимална препоръчителна доза

При клинични показания за постигане на желания клиничен ефект началната доза може да се увеличава с максимум 10 mg/kg/ден през приблизително едноседмични интервали след започване на лечението до максимална доза от 46 mg/kg/ден. (вж. точка 5.2).

Трилептал се препоръчва за употреба при деца над 6-годишна възраст. Безопасността и ефикасността му са оценени при клинични изпитвания, включващи приблизително 230 деца на възраст под 6 години (до 1 месец). Трилептал не се препоръчва при деца под 6-годишна възраст, тъй като безопасността и ефикасността му не са доказани в достатъчна степен.

Всички по-горни препоръки за дозиране (при възрастни, хора в старческа възраст и деца) се основават на дозите, изследвани при клиничните изпитвания за всички възрастови групи. Въпреки

това в случаите, когато това е уместно, могат да се обсъждат по-ниски начални дози.

Трилептал може да се приема със или без храна.

Таблетките имат делителна черта и могат да бъдат разделени на две половинки, за да може да се преглътне по-лесно от пациента. За деца, които не могат да преглъщат таблетки или в случаите, когато необходимата доза не може да се приложи с използване на таблетки, е осигурен Трилептал под формата на перорална суспензия.

Свръхчувствителност към активното вещество, към есликарбазепин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Свръхчувствителност

В постмаркетинговия период са получени съобщения за реакции на свръхчувствителност от Тип I (незабавни), включващи обрив, сърбеж, уртикария, ангиоедем и анафилаксия. Случаи на анафилаксия и ангиоедем засягащ ларинкса, фаринкса, устните и клепачите са съобщавани при пациенти след прием на първата или последващите дози Трилептал. В случай че при пациента настъпят тези реакции след лечение с Трилептал, приемът на лекарствения продукт трябва да бъде преустановен и да се започне алтернативно лечение.

Пациентите, които са показали реакции на свръхчувствителност към карбамазепин, трябва да бъдат информирани, че приблизително 25-30% от тези пациенти могат да проявят реакции на свръхчувствителност (напр. тежки реакции от страна на кожата) при употреба на Трилептал (вж. точка 4.8).

Реакции на свръхчувствителност, включително реакции на свръхчувствителност с полиорганно засягане, могат да се наблюдават и при пациенти без свръхчувствителност към карбамазепин

Такива реакции могат да засегнат кожата, черния дроб, кръвта и лимфната система, както поотделно, така и едновременно, в контекста на системната реакция (вж. точка 4.8). При поява на признаци и симптоми, напомнящи реакции на свръхчувствителност, приема на Трилептал трябва незабавно да бъде преустановен.

Дерматологични реакции

Сериозни дерматологични реакции, включително синдром на Stevens-Johnson, токсична епидермална некролиза (синдром на Lyell) и erythema multiforme, се съобщават много рядко при употреба на Трилептал. При пациентите с тежки кожни реакции може да се наложи хоспитализация, тъй като тези състояния могат да са животозастрашаващи и в много редки случаи - фатални. Такива случаи, свързани с употреба на Трилептал, се наблюдават, както при деца, така и при възрастни. Средното време до появата на реакцията е било 19 дни. Съобщават се няколко изолирани случая на рецидив на тежка кожна реакция при повторна употреба на Трилептал. Състоянието на пациентите, които развият кожна реакция при употреба на Трилептал, трябва бързо да бъде преценено и незабавно да се преустанови лечението с Трилептал, освен ако обривът очевидно не е свързан с приложение на лекарствения продукт. В случай на преустановяване на лечението трябва да се обсъди заменянето на Трилептал с друг антиепилептичен лекарствен продукт, за да се избегнат пристъпите след спиране на лечението. Лечението с Трилептал не трябва да се започва отново при пациенти, които са го прекратили поради реакция на свръхчувствителност (вж. точка 4.3).

Свързани сHLA-B*1502

Има все повече доказателства, че различните алели на Човешкия Левкоцитен Антиген (HLA) изпълняват роля свързана с нежеланите кожни реакции при предразположени пациенти. Тъй като химичната структура на окскарбазепин е подобна на тази на карбамазепин, е вероятно пациенти носители на алела HLA-B*1502 да имат също повишен риск за SJS/TEN кожни реакции към окскарбазепин.

Честотата на алел HLA-B* 1502 варира от 2 до 12% при традиционните китайски популации, около 8% при тайландските популации и над 15% при филипинските и някои малайзийски популации. Алелна честота до около 2% и 6% са докладвани в Корея и Индия съответно.

Честотата на алел HLA-B*1502 е незначителна при индивиди с европеиден произход, няколко африкански популации, коренното американско население, извадка от латиноамерикански популации и при японци (<1%).

Посочените алелни честоти представят процента от хромозомите при упоменатите популации, които носят специфичния алел, показващи, че процента пациенти, които носят копие от алел на най-малко една от техните две хромозоми (т.е. „честота на носителство“) е близо два пъти по- висока от честотата на алела. Поради тази причина процента на пациентите, които са изложени на риск е приблизително два пъти алелната честота.

Трябва да се обмисли тестването за наличие на алел HLA-B* 1502 при пациенти родствени с рисковите популации преди започване на лечение с Трилептал (виж по-долу Информация за медицинските специалисти). Употребата на Трилептал трябва да се избягва при пациенти с положителен тест за алел HLA-B*1502, освен ако ползите ясно превишават риска. Алела HLA- В* 1502 може да бъде рисков фактор за развитието на SJS/TEN при пациенти с китайски произход приемащи други антиепилептични лекарства (АЕЛ) свързани с SJS/TEN. Поради тази причина трябва да се обмисли избягването на употребата на други лекарства свързани с SJS/TEN при HLA-B*1502 позитивни пациенти, когато алтернативните терапии са еднакво приемливи. Обикновено скрининг не се препоръчва при пациенти от популации, при които HLA-B*1502 носителството е ниско или при пациенти, които вече приемат Трилептал, тъй като риска от SJS/TEN е до голяма степен ограничен до първите няколко месеца от терапията, независимо от HLA-B*1502 статуса.

Свързани сHLA-A*3101

Някои данни предполагат, че алела HLA-A*3101 е свързан с повишен риск от карбамазепин индуцирани нежелани кожни реакции включващи SJS, TEN, лекарствен обрив с еозинофилия (DRESS) или по-малко тежка остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP) и

макулопапулозен обрив при европеидната раса и при японската популация.

Честотата на алела HLA-A*3101 варира в широки граници между етническите популации и неговата честота е около 2 до 5% при европеидната раса и около 10% в японската популация. Установено е, че честотата на този алел е по-ниска от 5% в мнозинството Австралийски, Азиатски, Африкански и Северноамерикански популации с някои изключения в рамките от 5 до 12%. Честота над 15% е установена в някои етнически групи в Южна Америка (Аржентина и Бразилия), Северна Америка (САЩ: Навахо и Сиукси и Мексико: Сери от Сонора) и южна Индия (Тамил Наду) и между 10% до 15% в други местни етноси в същите тези региони.

Посочените тук алелни честоти представят процента от хромозомите при упоменатите популации, които носят специфичния алел, показващи, че процента пациенти, които носят копие от алел на най-малко една от техните две хромозоми (т.е. „честота на носителство“) е близо два пъти по-висок от честотата на алела. Поради тази причина процента на пациентите, които са изложени на риск е приблизително два пъти алелната честота.

Няма достатъчно данни в подкрепа на препоръка за тестване за наличие на HLA-A*3101 алел при пациенти, преди да се започне лечение с окскарбазепин. Генетичен скрининг обикновено не се препоръчва за пациенти приемащи Трилептал, тъй като риска от SJS/TEN, AGEP, DRESS и макулопапулозен обрив до голяма степен се ограничава до първите няколко месеца от терапията, независимо от HLА-А*3101 статуса.

Ограничения на генетичния скрининг

Резултатите от генетичния скрининг никога не трябва да заместват подходящата клинична бдителност и грижовно отношение към пациента. Много азиатски пациенти положителни за HLA-B*1502 и лекувани с Трилептал няма да развият SJS/TEN и пациенти отрицателни за HLA-B*1502 от всеки етнос все пак може да развият SJS/TEN. Подобно, много пациенти позитивни за HLA-A*3101 и лекувани с Трилептал няма да развият SJS, TEN, DRESS, AGEP или макулопапулозен обрив и пациенти отрицателни за HLA-A*3101 от всеки етнос все пак може да развият тежки нежелани кожни реакции. Ролята на други възможни фактори при развитието на и заболеваемостта от тези тежки нежелани кожни реакции, като например дозировка на други антиепилептични лекарства, придържане към терапията, съпътстващи лечения, съпътстващи заболявалия и ниво на дерматологичния скрининг, не са изследвани.

Информация за медицинските специалисти

Ако е проведен тест за наличие на HLA-B* 1502 алела се препоръчва високо селективно „типизиране на НLА-В*1502“ алела. Тестът е положителен, ако се откриват един или два HLA- В*1502 алела и отрицателен ако не се откриват HLA-B*1502 алели. По същия начин, ако е проведен тест за наличие на HLA-A*3101 алела, се препоръчва високо селективно „типизиране на НLА-А*3101“ алела. Тестът е положителен, ако се откриват един или два HLA-A*3101 алела и отрицателен ако не се отриват HLA-A*3101 алели.

Риск от влошаване на пристъпите

Съобщава се за риск от влошаване на пристъпите при прием на Трилептал. Рискът от влошаване на пристъпите се наблюдава особено при деца, но може да настъпи и при възрастни. В случай на влошаване на пристъпите, приема на Трилептал трябва да се преустанови.

Хипонатриемия

При до 2,7% от пациентите, лекувани с Трилептал, се наблюдават серумни нива на натрия под 125 mmol/1, които обикновено са асимптоматични и не налагат промяна в терапията. Опитът от клиничните изпитвания показва, че серумните нива на натрия се нормализират при намаляване на дозата на Трилептал, при прекратяване на приема или при консервативно лечение на пациента (напр. ограничаване приема на течности). При пациенти с предхождащи бъбречни увреждания, свързани с понижени стойности на натрия (напр. синдроми подобни на синдрома на неадекватна секреция на антидиуретичния хормон (АДХ)) или при пациенти, лекувани с натрий-понижаващи лекарства (напр. диуретици, лекарствени продукти свързани с неадекватна секреция на антидиуретичния хормон, дезмопресин), както и НСПВС (напр. индометацин серумните нива на натрия трябва да се определят преди започване на терапията. След това серумните нива на натрия трябва да се определят приблизително след две седмици и по-нататък на едномесечни интервали през първите 3 месеца от терапията или според клиничните нужди. Тези рискови фактори се отнасят особено за пациентите в старческа възраст.

При пациенти на лечение с Трилептал, при които се започва терапия с натрий-понижаващи лекарства, трябва да се следва същия подход за периодично проверяване на нивата на натрия. Най-общо, ако в хода на лечението с Трилептал се появят симптоми на възможна хипонатриемия (вж. точка 4.8), може да се обсъди определяне на нивата на серумния натрий. При други пациенти може да се наложи рутинно изследване на нивата на серумния натрий. Трябва редовно да се следи теглото на всички пациенти със сърдечна недостатъчност и вторична сърдечна недостатъчност за евентуална поява на задръжка на течности. В случай на задръжка на течности или влошаване на състоянието на сърцето трябва да се проверят нивата на серумния натрий. Ако се наблюдава хипонатриемия е важно да се ограничи приема на вода. Тъй като в много редки случаи окскарбазепин може да доведе до нарушаване на провеждането на импулси в сърцето, пациентите с предхождащи проводни нарушения (напр. атрио- вентрикуларен блок, аритмия) трябва да бъдат проследявани внимателно.

Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм е нежелана реакция на окскарбазепин (с честота „нечести“, вж. точка 4.8). Като се има предвид важността на тиреоидните хормони в развитието на децата след раждането, се препоръчва провеждането на тест за функцията на щитовидната жлеза преди началото на терапията с Трилептал в педиатричната възрастова група. При тази възрастова група се препоръчва мониториране на функцията на щитовидната жлеза по време на лечението с Трилептал.

Чернодробна функция

Съобщават се много редки случаи на хепатит, които в повечето случаи са имали благоприятен изход. В случай на съмнение за чернодробна реакция, трябва да се оцени функцията на черния дроб и да се обсъди спиране на терапията с Трилептал. Трябва да се подхожда с повишено внимание при лечението на пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точки 4.2 и 5.2).

Бъбречна функция

При пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс под 30 ml/min), трябва да се подхожда с повишено внимание по време на лечението с Трилептал, особено по отношение на началната доза и на повишаване на дозата (вж. точки 4.2 и 5.2).

Хематологични реакции

По време на постмаркетинговия опит при лечение на пациенти с Трилептал са наблюдавани редки съобщения за агранулоцитоза, апластична анемия и панцитопения (вж. точка 4.8). При поява на доказателство за значително потискане на костния мозък, трябва да се обсъди прекратяване на приема на лекарствения продукт.

Суицидно поведение

При пациенти, лекувани с АЕЛ по различни показания са съобщавани суицидна идеация и поведение. Мета анализ на рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания на АЕЛ също показва малък, но повишен риск от суицидна идеация и поведение. Механизмът на този риск не е ясен и наличните данни не изключват възможността за повишен риск при окскарбазепин. Затова пациентите трябва да бъдат проследявани за признаци на суицидна идеация и поведение и трябва да се предприеме съответното лечение. На пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да се обърне внимание да потърсят лекарски съвет, в случай, че се появят признаци на суицидна идеация и поведение.

Хормонални контрацептиви

Жените в детеродна възраст трябва да бъдат предупредени, че едновременното приложение на Трилептал с хормонални контрацептивни средства може да направи този вид контрацепция неефективна (вж. точки 4.5 и 4.6). При употреба на Трилептал се препоръчват допълнителни нехормонални форми на контрацепция.

Алкохол

Необходима е особена предпазливост по отношение употребата на алкохол по време на лечението с Трилептал, поради възможен допълнителен седативен ефект.

Прекратяване на приема

Както при всички антиепилептични лекарства, лечението с Трилептал трябва да се спира постепенно, с цел да се сведе до минимум възможността от повишаване на честотата на пристъпите.

Ензимна индукция

Окскарбазепин и неговият фармакологично активен метаболит (монохидрокси производното, МХП) са слаби invitro и invivo индуктори на цитохром Р450 ензимите CYP3А4 и CYP3А5, които са отговорни за метаболизма на много голям брой лекарства, като имуносупресори (напр. циклоспорин, такролимус), перорални контрацептиви (вж. по-долу) и някои други антиепилептични лекарствени продукти (напр. карбамазепин), което води до по-ниски плазмени концентрации на тези лекарствени продукти (вж. таблицата по-долу, обобщаваща резултатите с други антиепилептични лекарствени средства).

Invitro окскарбазепин и МХП са слаби индуктори на УДФ-глюкуронил трансферазите (ефектите върху отделните ензими от това семейство не са известни). Следователно invivo окскарбазепин и МХП могат да имат слаб индукторен ефект върху метаболизма на лекарствата, които се елиминират основно чрез конюгиране от УДФ-глюкуронил трансферазите. При започване на лечението с Трилептал или промяна на дозата може да се необходими 2 до 3 седмици за достигане на ново ниво на индукция.

При преустановяване на терапията с Трилептал може да се наложи намаляване на дозата на съпътстващите лекарства и това трябва да се прецени чрез клинично проследяване и/или мониториране на плазмените нива. Индукцията изглежда постепенно намалява за 2 до 3 седмици след спиране на лечението.

Хормонални контрацептиви: За Трилептал е доказано, че повлиява двете съставки на пероралните контрацептиви: етинилестрадиол (ЕЕ) и левоноргестрел (LNG). Средните стойности на AUC за ЕЕ и LNG се понижават съответно с 48-52% и 32-52%. Следователно, едновременната употреба на Трилептал с хормонални контрацептивни средства може да направи този вид контрацепция неефективна (вж. точка 4.4). Трябва да се използва друг надежден метод за контрацепция.

Инхибиране на ензимите

Окскарбазепин и МХП инхибират CYP2C19. Поради това е възможно да възникнат лекарствени взаимодействия при едновременното прилагане на Трилептал с други лекарствени продукти, които се метаболизират главно чрез CYP2C19 (напр. фенитоин). Плазмените нива на фенитоин се повишават с до 40%, когато Трилептал се дава в дози над 1 200 mg/ден (вж. таблицата по-долу, обобщаваща резултатите с други антиконвулсанти). В този случай може да се наложи понижаване на дозата на прилагания фенитоин (вж. точка 4.2).

Антиепилептични лекарствени продукти и лекарствени продукти, индуциращи ензимите Възможните взаимодействия между Трилептал и други антиепилептични лекарствени продукти са оценени в условия на клинични проучвания. Ефектът на тези взаимодействия върху средните AUCs и Cmin е обобщен в следващата таблица.

Обобщение на взаимодействията на антиепилептичните лекарствени продуктис Трилептал

Доказано е, че мощните индуктори на цитохром Р450 изоензимите и/или глюкуронилтрансферазата (напр. рифампицин, карбамазепин, фенитоин и фенобарбитал) показват понижаване на плазмените/серумните нива на МХП (29-49%) при възрастни, а при деца на възраст от 4 до 12 години клирънсът на МХП се повишава с приблизително 35%, ако се прилага едно от трите антиепилептични лекарствени продукти, които са ензимни индуктори, в сравнение с прилагането им като монотерапия. Комбинираната терапия с Трилептал и ламотрижин е свързана с повишен риск за нежелани реакции (гадене, сомнолентност, замайване и главоболие). Ако съвместно с Трилептал се прилагат един или няколко антиепилептични лекарствени продукта за всеки конкретен случай може да се обмисли внимателно коригиране на дозата и/или мониториране на плазмените нива, особено при деца, които се лекуват и с ламотрижин.

При употреба на Трилептал не се наблюдава автоиндукция.

Взаимодействие с други лекарствени продукти

Циметидин, еритромицин, вилоксазин, варфарин и декстропропоксифен не оказват влияние върху фармакокинетиката на МХП.

Теоретично е възможно взаимодействието между окскарбазепин и МАО-инхибитори поради структурното сходство на окскарбазепин с трицикличните антидепресанти.

В клинични проучвания са включвани пациентите на лечение с трициклични антидепресанти и не са наблюдавани никакви взаимодействия. Комбинацията от литий и окскарбазепин може да причини повишена невротоксичност.

Обобщение на риска

Известно е, че потомството на жени с епилепсия е по-предразположено към нарушения в развитието, включително малформации. Данните от ограничен брой бременни показват, че окскарбазепин може да причини сериозни вродени дефекти, когато се прилага по време на бременност.

Риск, свързан с епилепсията и антиепилептичните лекарствени средства като цяло: Доказано е, че при потомството на жени с епилепсия честотата на малформации е два до три пъти по-висока от честотата от приблизително 3% в общата популация. Най-често срещаните вродени малформации наблюдавани при употребата на окскарбазепин са камерен септален дефект, атриовентрикуларен септален дефект, цепнато небце с цепната устна, синдром на Даун дисплазия на бедрото (едновременно уни- и билатерално), туберозна склероза и вродени малформации на ухото. Базирайки се на данни от регистър на бременни в Северна Америка честотата на големи вродени малформации, определяни като структурни аномалии с хирургично, медицинско или козметично значение, диагностицирани през 12-те седмици след раждането е 2% (95% доверителен интервал, 0,6 до 5,1%) сред майки изложени на монотерапия с окскарбазепин през първия триместър. При сравнение с бременни жени не приемали каквито и да са антиепилептични лекарства относителният риск от вродени малформации спрямо бременни жени приемали окскарбазепин е 1,6 (95% доверителен интервал, 0,46 до 5,7). В лекуваната популация е отбелязано нарастване честотата на малформациите при жените, подложени на политерапия. Не е изяснена обаче степента, до която за това допринася лечението и/или заболяването.

Освен това ефективната антиепилептична терапия не трябва да се прекъсва, тъй като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Риск, свързан с окскарбазепин:

Клиничните данни за експозиция по време на бременността все още са недостатъчни, за да се оцени тератогенния потенциал на окскарбазепин.

Като се има предвид това:

• Ако жена, получаваща Трилептал, забременее или планира бременност, употребата на този продукт трябва внимателно да се преоцени. Трябва да се дават минимални ефективни дози и винаги, когато е възможно трябва да се предпочита монотералията поне през първите три месеца от бременността.

• Пациентите трябва да се консултират по отношение възможността за повишен риск от малформации и да имат възможност за пренатален скрининг.

• По време на бременност ефективното антиепилептично лечение с окскарбазепин не трябва да се прекъсва, тъй като влошаването на заболяването е вредно както за майката, така и за плода.

Мониториране и превенция:

Антиепилептичните лекарствени продукти могат да доведат до дефицит на фолиева киселина, което е възможна допълнителна причина за аномалии на плода. Добавянето на фолиева киселина се препоръчва преди и по време на бременност. Тъй като ефективността на това лечение не е доказана, то специализирана пренатална диагностика може да се предложи дори за жените с добавка на фолиева киселина.

Поради физиологичните промени по време на бременността е възможно в хода на бременността да настъпи постепенно понижаване на плазмените нива на активния метаболит на окскарбазепина, 10-монохидрокси производното МХП. Препоръчва се внимателно мониториране на клиничния отговор при жени, лекувани с Трилептал по време на бременността и да се има предвид установяването на промени в плазмените концентрации на МХП, за да може да се осигури поддържането на адекватен контрол на пристъпите през цялата бременност (виж точки 4.2 Дозировка и начин на приложение и 5 Фармакологични свойства). В послеродовия период също може да се обмисли проследяване на плазмените нива на МХП, особено в случаите, когато дозата на медикамента е била повишена по време на бременността.

При новородени

Съобщават се хеморагични нарушения на новороденото, причинени от антиепилептични средства. Като предпазна мярка трябва да се прилага витамин K1 през последните няколко седмици от бременността, както и на новороденото.

Данни при животни

Стандартни проучвания върху репродуктивната токсичност при гризачи и зайци показват увеличаване на честотата на ембрио-фетална смъртност и/или забавяне на пре- и/или постнаталното развитие на потомството, при токсични за майката нива на дозата. Наблюдава се увеличаване на малформациите на плода при плъхове, при едно от осем проучвания на ембрио- феталната токсичност, проведени с окскарбазепин или неговия активен метаболит (МХП) С дози, токсични за майката. Обобщените данни от всички проучвания при животни сочат, че окскарбазепин има малък тератогенен потенциал в дози, съответстващи на тези при хората. Все пак, проучванията при животни са недостатъчни, за да се изключи тератогенния ефект на окскарбазепин.

Окскарбазепин и неговият активен метаболит (МХП) преминават в кърмата при хора. И за двете вещества е установено съотношение на концентрациите в кърмата спрямо тази в плазмата от 0,5. Не са известни ефектите върху детето, изложено на Трилептал чрез такъв път на приложение. Следователно Трилептал не трябва да се използва по време на кърмене.

Жени и мъже в репродуктивна възраст

Контрацепция

Жените в детеродна възраст трябва да използват високо ефективни методи за контрацепция (за предпочитане нехормонални; например вътрематочни импланти) по време на лечението с Трилептал. Трилептал може да доведе до неуспех на терапевтичния ефект на пероралните контрацептиви, съдържащи етинилестрадиол и левоноргестрел (виж точки 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба и 4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие).

Липсват данни за ефекта върху фертилитета при хора.

При плъхове, фертилитета при двата пола не е бил повлиян от окскарбазепин или МХП при перорални дози до 150 и 450 mg/kg/ден, съответно. Въпреки това при най- високите дози МХП при женски плъхове се наблюдава нарушаване на естрадния цикъл и намаляване на броя на жълтите тела, имплантациите и живите ембриони.

Трилептал повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Нежелани реакции като замаяност, сънливост, атаксия, диплопия, замъглено виждане, зрителни нарушения, хипонатриемия и подтиснато съзнание са докладвани при употреба на Трилептал (виж точка 4.8), особено при започване на терапия или при промяна на дозировката (по-често при повишаване на дозата). Затова пациентите трябва да бъдат предупредени, че физическите и/или психическите им способности, необходими при работа с машини или шофиране могат да бъдат нарушени.

Най-често съобщаваните нежелани реакции са сомнолентност, главоболие, замаяност, диплопия, гадене, повръщане и умора, и се наблюдават при повече от 10% от пациентите.

По време на клиничните изпитвания нежеланите събития като цяло са били леки до умерени по тежест, преходни и настъпили предимно в началото на лечението.

Профилът на нежеланите реакции по системи се основава на нежеланите реакции от клиничните изпитвания, оценени като свързани с Трилептал. Освен това под внимание са взети и клинично значими съобщения за случаи на нежелани реакции от програми при пациенти с известна самоличност и постмаркетинговия опит.

Нежеланите реакции (Таблица 2) са изброени съгласно MedDRA по системо-органни класове. В рамките на всеки системо-органен клас нежеланите реакции са подредени по честота, като най- честите нежелани реакции са първи. При всяко групиране по честота нежелани реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Освен това съответната категория по честота за всяка нежелана реакция се базира на следната конвенция (CIOMS III): много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1 000 до <1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000).

Таблица 2 Нежелани реакции

Описание на избрани нежелани реакции

# Свръхчувствителност (включително свръхчувствителност с полиорганно засягане), характеризираща се с обрив или повишена температура. Могат да бъдат засегнати други органи и системи като кръвта и лимфната система (напр. еозинофилия, тромбоцитопения, левкопения, лимфаденопатия, спленомегалия), черен дроб (напр. хепатит, отклонения от нормалните показатели за чернодробна функция), мускули и стави (напр. подуване на ставите, миалгия, артралгия), нервната система (напр. чернодробна енцефалопатия), бъбреците (напр. бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит, протеинурия), белите дробове (напр. белодробен оток, астма, бронхоспазъм, интерстициална белодробна болест, диспнея), ангиоедем.

+ Серумни нива на натрия под 125 mmol/1 се наблюдават при до 2,7% от пациентите, лекувани с Трилептал, с честота „чести“ (вж. точка 4.4). В повечето случаи хипонатриемията е асимптоматична и не налага промяна в терапията.

Много рядко хипонатриемията се свързва с признаци и симптоми като гърчове, енцефалопатия, понижено ниво на съзнание, обърканост, (вж. също “Нарушения на нервната система” за други нежелани ефекти), нарушения на зрението (като замъглено виждане), хипотиреоидизъм, повръщане и гадене. Ниски серумни нива на натрия като цяло се получават през първите 3 месеца на лечение с Трилептал, въпреки че има пациенти, които развиват за пръв път серумни нива на натрия <125 mmol/1 повече от 1 година след започване на терапията (вж. точка 4.4)

Педиатрична популация

Като цяло, профилът на безопасност при деца е подобен на наблюдавания при възрастната популация (вж. точка 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националния регулаторен орган на адрес:

България

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Съобщават се отделни случаи на предозиране. Максималната приета доза е приблизително 48 000 mg. Всички пациенти се възстановяват след симптоматично лечение. Симптомите на предозиране включват сомнолентност. замаяност, гадене, повръщане, хиперкинезия, хипонатриемия, атаксия и нистагъм, диплопия, миоза, замъглено зрение, умора, намаляване на дихателната честота, удължаване на QTc интервала, тремор, нарушения в координацията (анормална координация), конвулсии, главоболие, кома, загуба на съзнание, дискинезия, агресия, тревожност, състояние на обърканост, хипотония, затруднено дишане. Няма специфичен антидот. Трябва да бъде назначено съответното симптоматично и поддържащо лечение. Трябва да се има предвид отстраняване на лекарствения продукт чрез стомашна промивка и/или инактивиране чрез приемане на активен въглен.