Zipwell 60 mg capsules, hard

Зипразидон е показан за лечение на шизофрения при възрастни.

Зипразидон е показан за лечение на манийни и смесени епизоди с умерена тежест при биполярно разстройство при възрастни, деца и юноши на възраст 10-17 години (предотвратяване на епизоди на биполярно разстройство не е доказано, вж. точка 5.1).

Възрастни

Препоръчителната доза за активно лечение на шизофрения и биполярна мания е 40 mg зипразидон два пъти дневно по време на хранене. Впоследствие, дневната доза може да бъде коригирана според индивидуалния клиничен статус до максимална доза от 80 mg два пъти дневно. Ако е показано, максималната препоръчвана доза може да бъде достигната още на третия ден от лечението.

От особена важност е да не се надвишава максималната доза, тъй като профилът на безопасност над 160 mg на ден не е потвърден и зипразидон се свързва с дозозависимо удължаване на QT-интервала (вж. точки 4.3 и 4.4).

При поддържащо лечение на шизофрения, на пациентите трябва да се прилага най-ниската

ефективна доза; в много случаи доза от 20 mg два пъти дневно може да бъде достатъчна.

Старческа възраст

Обикновено по-ниска начална доза не е показана, но е добре да се има предвид при пациенти на и над 65 години, когато клиничните данни го изискват.

Употреба при бъбречно увреждане

Не се изисква корекция на дозата при пациенти с увредена бъбречна функция (вж. точка 5.2).

Употреба при чернодробно увреждане

При пациенти с чернодробна недостатъчност трябва да се прилагат по-ниски дози (вж. точки 4.4 и 5.2).

Деца и юноши

Биполярна мания

Препоръчваната доза за активно лечение на биполярна мания при педиатрични пациенти (на възраст от 10 до 17 години) е еднократна доза от 20 mg в ден 1, приета по време на хранене. След това, зипразидон трябва да се приема два пъти дневно по време на хранене и дозата трябва да се тигрира в продължение на 1 - 2 седмици до таргетния интервал от 120-160 mg/дневно при пациенти с тегло ≥ 45 kg, или до таргетния интервал от 60 - 80 mg/дневно при пациенти с тегло < 45 kg. Следователно, дозировката трябва да се коригира на базата на индивидуалния клиничен статус в граници от 80-160 mg/дневно при пациенти с тегло ≥ 45 kg или 40 - 80 mg/дневно при пациенти с тегло < 45 kg. Асиметрична дозировка, със сутрешни дози 20 mg или 40 mg по-ниски от вечерните дози, са били разрешени при клинични проучвания (вж. точка 4.4, 5.1 и 5.2).

От особено значение е да не се превишава максималната доза в зависимост от теглото на пациента, тъй като профилът на безопасност над максималната доза (160 mg/ден за деца > 45 kg и 80 mg/ден за деца < 45 kg) не е потвърден и зипразидон се свързва с дозозависимо удължаване на QT интервала (вж. точка 4.3 и 4.4).

Шизофрения

Безопасността и ефикасността на зипразидон при педиатрични пациенти с шизофрения не са установени (вж. точка 4.4).

Зипразидон трябва да се приема с храна.

Капсулите трябва да се поглъщат цели, без да се дъвчат и трябва да се вземат по време на хранене. Важно е капсулите да не се дъвчат, тъй като това може да повлияе на степента на абсорбция от червата.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Установен удължен QT- интервал. Вроден синдром на удължен QT-интервал. Прекаран наскоро остър миокарден инфаркт. Декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Аритмии, лекувани с антиаритмични лекарствени продукти клас IА или III.

Съпътстващо лечение с лекарствени продукти, които удължават QT-интервала, като антиаритмици клас IA или III, арсениев триоксид, халофантрин, левометадил ацетат мезоридазин, тиоридазин, пимозид, спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлоксацин, долазетрон мезилат, мефлокин, сертиндол или цизаприд (вж. точки 4.4 и 4.5).

За да се определи при кои пациенти лечението със зипразидон не е препоръчително, е необходимо да се снеме анамнеза, включително фамилна, както и да се направи преглед на пациента (вж. точка 4.3).

QТ- интервал

Зипразидон причинява леко до умерено удължаване на QT- интервала (вж. точки 4.8 и 5.1).

Зипразидон не бива да бъде прилаган в комбинация с лекарствени продукти, за които се знае, че удължават QT- интервала (вж. точки 4.3 и 4.5). Препоръчва се внимание при пациенти със сигнификантна брадикардия. Електролитни нарушения, като хипокалемия и хипомагнезиемия, увеличават риска от малигнени аритмии и трябва да се коригират преди да се започне лечение със зипразидон. Ако се лекуват пациенти със стабилно сърдечно заболяване, трябва да се има предвид разчитане на ЕКГ преди да се започне лечението.

Ако се появят сърдечни симптоми, като палпитации, вертиго, синкоп или припадъци, трябва да се има предвид възможността от малигнена сърдечна аритмия и да се направи оценка на сърдечния статус, включително ЕКГ. Ако QT- интервалът е > 500 msec, се препоръчва спиране на лечението (вж. точка 4.3).

Има редки пост-маркетингови съобщения за torsade de pointes при пациенти, приемащи зипразидон, при които са налице множество рискови фактори.

Педиатрична популация

Ефикасността и безопасността на зипразидон при лечение на шизофрения при деца и юноши не са установени.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

ПМС е рядък, но потенциално фатален комплекс, за който се съобщава при приложението на антипсихотични лекарствени продукти, включително зипразидон. Лечението на ЗНС трябва да включва незабавно прекратяване на прилагането на всички антипсихотични лекарствени продукти.

Тежки кожни нежелани реакции

Лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) е докладвана при експозиция със зипразидон. DRESS е комбинация от три или повече от следните: кожна реакция (като обрив или ексфолиативен дерматит), еозинофилия, треска, лимфаденопатия и едно или повече системни усложнения, като хепатит, нефрит, пневмония, миокардит и перикардит.

При експозиция със зипразидон са докладвани и други тежки кожни нежелани реакции, като синдром на Стивънс-Джонсън.

Тежките кожни нежелани реакции понякога са фатални. При настъпване на тежки кожни нежелани реакции лечението със зипразидон се прекратява.

Тардивна дискинезия

Възможно е след продължително лечение зипразидон да предизвика тардивна дискинезия и други екстрапирамидни синдроми. Известно е, че към тази категория симптоми са предразположени най-вече пациенти с биполярно разстройство. Това се наблюдава по-често при продължително лечение и с напредване на възрастта. Ако се появят признаци и симптоми на тардивна дискинезия, трябва да се предприеме понижаване на дозата или прекратяване на лечението със зипразидон.

Припадъци

Препоръчва се внимание при пациенти с анамнеза за припадъци.

Чернодробно увреждане

Липсва опит при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и при тази група зипразидон трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2).

Повишен риск от мозъчносъдови шшиденти при популацията пациенти с деменпия

В рандомизирани плацебо-контролирани клинични проучвания при пациенти с деменция след приложение на някои атипични антипсихотици е наблюдаван приблизително 3-кратно повишен риск от мозъчносъдови инциденти. Механизмът на този повишен риск не е известен. Повишен риск не може да бъде изключен след приложение на други антипсихотици или при други групи пациенти. Зипуел трябва да се прилага с внимание при пациенти с рискови фактори за инсулт.

Повишена смъртност при пациенти в старческа възраст с деменция

Данни от две големи наблюдателни проучвания показват, че при пациентите в старческа възраст с деменция, които са лекувани с антипсихотици има леко повишен риск от смърт в сравнение с тези, които не са лекувани. Няма достатъчно данни, за да се даде категорична оценка на точната степен на риска и причината за повишения риск не е известна.

Зипуел не е разрешен за употреба за лечение на свързани с деменция поведенчески нарушения.

Венозен тромбоемболизъм

Съобщени са случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ), свързани с употребата на антипсихотични лекарствени продукти. Тъй като при пациентите, лекувани с антипсихотици често са налице придобити рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори за ВТЕ трябва да бъдат идентифицирани преди и по време на лечението със Зипуел и да се предприемат превантивни мерки.

Приапизъм

Случаи на приапизъм са докладвани при употребата на Антипсихотици, включително зипразидон. Тази нежелана реакция, както се наблюдава и при други психотропни лекарства, изглежда не е дозозависима и не зависи от продължителността на лечението.

Хиперпролактинемия

Както и други лекарства, които антагонизират допамин D2 рецептори, така и зипразидон може да повиши стойностите на пролактина. При приложение на съединения, увеличаващи пролактина се съобщава за нарушения, като галакторея, аменорея, гинекомастия и импотентност. Продължителната хиперпролактинемия, когато е свързана с хипогонадизъм може да доведе до намаляване на костната плътност.

Помощни вещества

Натрий

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на капсула, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Не са проведени фармакокинетични и фармакодинамични проучвания между зипразидон и други лекарствени средства, които удължават QT-интервала. Не може да се изключи адитивен ефект на зипразидон и тези лекарствени продукти, поради което зипразидон не трябва да се прилага с лекарства, които удължават QT-интервала, като антиаритмици клас IА или III, арсениев триоксид, халофантрин, левометадил ацетат, мезоридазин, тиоридазин, пимозид, спарфлоксацин, гатифлоксацин, моксифлоксацин, долазетрон мезилат, мефлокин, сертиндол или цизаприд (вж. точка 4.3).

Не са провеждани проучвания за взаимодействия на зипразидон с други лекарствени продукти при деца.

Лекарствени средства, повлияващи ЦНС/алкохол

Като се имат предвид основните ефекти на зипразидон, трябва да се подхожда внимателно, когато се приема в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти и алкохол.

Ефект на зипразидон върху други лекарствени продукти

In vivo проучване с декстрометорфан показва, че не се наблюдава значително инхибиране на CYP2D6 при плазмени концентрации 50 % по-ниски от тези, които се получават след приложение на 40 mg зипразидон два пъти дневно. In vitro данни сочат, че зипразидон може би е умерен инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4. Малко вероятно е обаче зипразидон да повлияе фармакокинетиката на лекарствени средства, метаболизирани от тези изоформи на цитохром Р450 в клинично значима степен.

Приемът на перорални контрацептиви и зипразидон води до незначителни промени във фармакокинетиката на естроген (етинилестрадиол, субстрат на CYP3А4) или прогестероновите компоненти.

Едновременният прием на зипразидон и литий не е показал ефект върху фармакокинетиката на лития.

Тъй като зипразидон и литий се свързват с промени в сърдечната проводимост, комбинацията може да обуслови риск от фармакодинамични взаимодействия, включително аритмии, Въпреки това, по време на контролирани клинични изпитвания, след приложение на комбинацията от зипразидон плюс литий не се наблюдава повишен клиничен риск, в сравнение с литий самостоятелно.

Данните за съпътстващо лечение с тимостабилизатора карбамазепин са ограничени. Фармакокинетично взаимодействие между зипразидон и валпроат е малко вероятно, поради липсата на общи метаболитни пътища за двете лекарства. В проучване при пациенти, при едновременно приложение на зипразидон и валпроат се наблюдава, че средните концентрации на валпроат са в рамките на терапевтичния диапазон, спрямо валпроат прилаган с плацебо.

Влияние на други лекарствени средства върху зипразидон

Инхибиторът на CYP3A4 кетоконазол (400 mg/ден) повишава плазмените концентрации на зипразидон с < 40 %. Плазмените концентрации на S-метил-дихидрозипразидон и зипразидон сулфоксид се увеличават респективно с 55 % и 8 % в очакваното Тmax на зипразидон. Не е наблюдавано допълнително удължаване на QTc. Малко вероятно е промените във фармакокинетиката, дължащи се на съпътстващо приложение на мощни CYP3A4 инхибитори да са клинично значими, следователно не се изисква коригиране на дозата. In vitro данни показват, че зипразидон е субстрат на Р-гликопротеин (p-GP). In vivo значимостта е неизвестна, но едновременното приложение с известни p-GP инхибитори, като верапамил, макролидни антибиотици, хинидин, итраконазол и ритонавир може да предизвика повишаване на плазмената концентрация на зипразидон. Едновременното приложение с p-GP индуктори, като рифампин и жълт кантарион може да понижи концентрациите на зипразидон, което трябва да се има предвид при едновременно приложение.

Терапия с карбамазепин, 200 mg два пъти дневно в продължение на 21 дни води до намаление с около 35% на експозицията на зипразидон.

Многократното приложение на антиациди, съдържащи алуминий и магнезий или циместидин не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на зипразидон при вприем на зипразидон след хранене.

Серотонинергични лекарствени продукти

В изолирани случаи има съобщения за серотонинов синдром, свързан по време с терапевтична употреба на зипразидон в комбинация с други серотонинергични лекарствени средства, като SSRIs (вж. точка 4.8). Признаците на серотонинов синдром могат да бъдат: обърканост, възбуда, фебрилитет, повишено изпотяване, атаксия, хиперрефлексия, миоклонус и диария.

Свързване с протеините

Зипразидон се свързва в значителна степен с плазмените протеини. In vitro свързването на зипразидон с плазмените протеини не се повлияват от варфарин и пропранолол, две силно протеин-свързващи лекарства; зипразидон също не оказва влияние върху свързването на тези лекарства в човешката плазма. По този начин, възможността за лекарствено взаимодействие със зипразидон поради изместване е малко вероятна.

В проучванията за репродуктивна токсичност са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху репродуктивния процес при дози, свързани с токсичност и/или седиране на майката. Няма данни за тератогенност (вж. точка 5.3).

Не са провеждани проучвания при бременни жени. По тази причина жени в детеродна възраст, приемащи зипразидон, трябва да бъдат посъветвани да използват подходящ контрацептивен метод. Тъй като опитът при хора е ограничен, приложението на зипразидон по време на бременност не се препоръчва, освен ако очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за плода.

Антипсихотици: При новородените, изложени на антипсихотици (включително зипразидон) по време на третия триместър от бременността съществува риск от поява на нежелани реакции, включително екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност. Има съобщения за възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Следователно, новородените трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Зипуел не трябва да се използва по време на бременност освен при категорична необходимост. Ако е необходимо прекратяване на лечението по време на бременност, то не трябва да се извършва рязко.

Не е известно дали зипразидон се екскретира в кърмата. Ако приемат зипразидон, пациентките не трябва да кърмят. Кърменето трябва да се прекрати, в случай че лечението със зипразидон е наложително.

Зипразидон може да причини сънливост и може да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, които има вероятност да шофират или работят с машини, трябва да бъдат предупредени за това.

Перорално зипразидон е прилаган в клинични проучвания (вж. точка 5.1) на около 6 500 пациенти. Най-честите нежелани реакции, наблюдавани при проучванията на пациенти с шизофрения са седиране и акатизия. В клиничните проучвания при пациенти с биполярна мания най-честите нежелани реакции са седация, акатизия, екстрапирамидно нарушение и замаяност.

Таблицата по-долу съдържа нежеланите събития, установени при комбинирани краткотрайни (4-6 седмици) с фиксирана доза проучвания при пациенти с шизофрения и краткотрайни (3 седмици) с променлива доза проучвания при пациенти с биполярна мания с вероятна или възможна причинна връзка от лечението със зипразидон и с честота на възникване по-висока от тази при плацебо. Допълнително наблюдавани нежелани реакции, докладвани при пост- маркегинговия опит, са включени като нежелани реакции „С неизвестна честота” в курсив в списъка по-долу.

Всички нежелани реакции са изброени по клас и честота: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до < 1/100), редки (>1/10 000 до < 1/1 000) и с неизвестна честота (честотата не може да бъде оценена от наличните данни).

Нежеланите реакции, изброени по-долу, могат да бъдат асоциирани с основно заболяване и/или съпътстващо лечение.

В краткотрайни и продължителни клинични проучвания със зипразидон при шизофрения и биполярна мания, появата на тонично-клонични припадъци и хипотония е била нечеста, възникваща при под 1 % от лекуваните със зипразидон пациенти.

Зипразидон причинява слабо до умерено дозозависимо удължаване на QT-интервала (вж. точка 5.1). В клиничните проучвания при пациенти с шизофрения, удължаване с 30 до 60 msec е наблюдавано при 12,3 % (976/7 941) от електрокардиограмите на лекуваните със зипразидон пациенти и при 7,5 % (73/975) от електрокардиограмите на пациенти на плацебо. Удължаване с > 60 msec е наблюдавано при 1,6 % (128/7 941) и 1,2 % (12/975) от електрокардиограмите съответно на пациенти, лекувани със зипразидон и с плацебо. Честотата на удължаване на QTc интервала над 500 msec е била 3 от общо 3 266 (0,1 %) при пациентите, лекувани със зипразидон и 1 от общо 538 (0,2 %) при пациентите на плацебо. Сравними резултати са наблюдавани в клиничните проучвания при пациенти с биполярна мания.

В продължителни проучвания при шизофрения, в които зипразидон е прилаган като поддържаща терапия, нивата на пролакгин при пациенти, лекувани със зипразидон в някои случаи са били повишени, но при повечето пациенти са се възстановявали до нормални стойности без прекъсване на лечението. Освен това, потенциалните клинични прояви (напр. гинекомастия и увеличение на гърдите) са били редки.

Педиатрична популация

Деца и юноши с биполярна мания и юноши с шизофрения

В плацебо-контролирано проучване при пациенти с биполярно разстройство (възрастов интервал 10-17 години), най-честите нежелани реакции (докладвани с честота > 10%) са седация, сънливост, главоболие, умора, гадене и замайване. В плацебо-контролирано проучване при пациенти с шизофрения (възрастов интервал 13-17 години), най-честите нежелани реакции (докладвани с честота > 10%) са сънливост и екстрапирамидни нарушение. Честотата, вида и тежестта на нежеланите реакции при тези пациенти като цяло е подобна на тази, наблюдавана при възрастни с биполярно разстройство, лекувани със зипразидон.

Зипразидон се свързва с подобно слабо до умерено дозозависимо удължаване на QT интервала при клинични проучвания на педиатрични пациенти с биполярно разстройство, сравними с тези наблюдавани при популацията от възрастни. Тонично клонични припадъци и хипотония не се съобщават в плацебо-контролирани клинични проучвания при биполярно разстройство.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Опитът при предозиране на зипразидон е ограничен. Най-голямото потвърдено еднократно приемане на зипразидон е 12 800 mg. В този случай са наблюдавани екстрапирамидни симптоми и QTc интервал от 446 msec (без последствия за сърцето). По принцип, най-често съобщаваните симптоми при предозиране са екстрапирамидни симптоми, сънливост, тремор и тревожност.

Възможността за замъглено съзнание, припадъци или дистонични реакции на главата и врата след предозиране може да повиши риска от аспирация при предизвикване на повръщане. Незабавно трябва да се започне сърдечно-съдов мониторинг, включително продължителен електрокардиографски мониторинг, за да се открият възможни аритмии. Няма специфичен антидот на зипразидон.