Redemplo 25 mg - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Redemplo 25 mg
Redemplo е показан като допълнение към диета за понижаване на нивата на триглицеридите при възрастни пациенти със синдром на фамилна хиломикронемия (familial chylomicronaemia syndrome, FCS) (вж. точка 4.2 за критериите за избор на пациенти).
Лечението трябва да се започне и да се наблюдава от лекар с опит в лечението на FCS. Избор на пациенти
При обмисляне на употребата на Redemplo е важно диагнозата FCS при пациента да е установена или чрез генетично изследване, или чрез наличието на следните клинични критерии: нива на триглицеридите (ТГ) на гладно ≥ 10 mmol/l (≥ 880 mg/dl), които не се повлияват от стандартна терапия за понижаване на липидите, и най-малко един от следните критерии: предходна анамнеза за остър панкреатит, който не е причинен от алкохол или холелитиаза, анамнеза за чести хоспитализации поради тежка коремна болка без друга обяснима причина, анамнеза за панкреатит в детството или фамилна анамнеза за панкреатит, индуциран от хипертриглицеридемия.
Дозировка
Препоръчителната доза плозасиран е 25 mg, приложена като единична подкожна инжекция на всеки 3 месеца.
Пропусната доза
Ако се пропусне доза, плозасиран трябва да се приложи възможно най-скоро. След това приложението трябва да се възобнови на всеки 3 месеца от последната приложена доза.
Старческа възраст
Не е необходима корекция на дозата при пациенти в старческа възраст ≥ 65 години (вж. точка 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с лека (изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) ≥ 60 до < 90 ml/min) или умерена (eGFR ≥ 30 до < 60 ml/min) степен на бъбречно увреждане. Плозасиран не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане или терминален стадий на бъбречна болест (eGFR < 30 ml/min) и трябва да се използва при тези пациенти само ако очакваната клинична полза превишава потенциалния риск (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не е необходима корекция на дозата при пациенти с повишена аспартат аминотрансфераза (AST) > горната граница на нормата (ULN) и общ билирубин ≤ ULN, или общ билирубин
> 1,0 до 1,5 × ULN и каквато и да е стойност на AST. Плозасиран не е проучван при пациенти с умерена или тежка степен на чернодробно увреждане и трябва да се използва при тези пациенти само ако очакваната клинична полза превишава потенциалния риск (вж. точка 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на лекарствения продукт при деца и юноши на възраст
< 18 години все още не са установени. Липсват данни. Начин на приложение
Този лекарствен продукт е предназначен само за подкожно приложение. Той не трябва да се прилага интрамускулно или интравенозно.
Всяка предварително напълнена спринцовка е само за еднократна употреба.
Първата инжекция, приложена от пациента или полагащото грижи лице, трябва да се направи под ръководството на медицински специалист с подходяща квалификация.
Местата на инжектиране включват горната част на ръката (когато се прилага от полагащо грижи лице), бедрото и корема (с изключение на 5 cm около пъпа). Лекарственият продукт не трябва да се инжектира в област, в която кожата е чувствителна, със синини, зачервена, втвърдена или с наранявания, или с белези или стрии. Този лекарствен продукт не трябва да се инжектира в същата област, в която са инжектирани други лекарства.
За указания относно работата с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6. Подробни указания за употреба са предоставени в края на листовката.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Хипергликемия
Данните предполагат, че плозасиран може да повиши нивата на кръвната глюкоза при някои пациенти. В плацебо-контролирани проучвания хипергликемия се наблюдава при повече
пациенти, получаващи плозасиран, в сравнение с пациентите на плацебо (вж. точка 4.8). Някои пациенти с диабет или с повишен риск от диабет може да развият степен на хипергликемия, налагаща лечение съгласно предписанията за диабет. Тези пациенти трябва да се наблюдават клинично и чрез биохимични изследвания в съответствие с националните указания.
Съдържание на натрий
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Не са провеждани клинични проучвания за взаимодействията.
Бременност
Липсват данни от употребата на плозасиран при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж.
точка 5.3).
Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на плозасиран по време на бременност.
Кърмене
Не е известно дали плозасиран/метаболитите се екскретират в кърмата. Липсва информация относно екскретирането на плозасиран или неговите метаболити в млякото на животни. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с плозасиран, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Липсват клинични данни за ефекта на този лекарствен продукт върху фертилитета при хора. Плозасиран няма ефект върху фертилитета при плъхове. Сборните данни от маймуни и плъхове сочат, че е малко вероятно наблюдаваното по-ниско тегло на репродуктивните органи, в подгрупата мъжки маймуни да има клинично значение, а рискът за ефект върху мъжкия фертилитет и развитието на репродуктивните органи при хора е нисък (вж. точка 5.3).
Плозасиран не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.
Резюме на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са хипергликемия (12,8%), главоболие (6,8%), гадене (4,7%) и реакция на мястото на инжектиране (4,7%).
Нежеланите събития, водещи до прекратяване на лечението, са хипергликемия (0,7%) и уртикария (0,7%).
Табличен списък на нежеланите реакции
В таблица 1 са представени нежеланите реакции, съобщени при пациенти, лекувани с 25 mg плозасиран в три плацебо-контролирани клинични проучвания (две фаза 2 проучвания при пациенти с тежка хипертриглицеридемия и умерена хипертриглицеридемия, и едно проучване фаза 3 при пациенти с FCS).
Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас по MedDRA и по честота.
Категориите по честота са определени чрез използване на следната конвенция: много чести
(≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите реакции са изброени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1. Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Хипергликемияа | Много чести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Чести |
| Стомашно-чревни нарушения | Гадене | Чести |
| Хепатобилиарни нарушения | Чернодробно нарушение (повишена ALT, повишена AST) | Нечести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Реакция на мястото на инжектиранеа | Чести |
ALT = аланин аминотрансфераза; AST = аспартат аминотрансфераза.
а Вижте точка „Описание на избрани нежелани реакции“
Описание на избрани нежелани реакции
Хипергликемия
В плацебо-контролирани проучвания хипергликемия се наблюдава при съответно 12,8% и 9,8% от пациентите, получаващи плозасиран и плацебо. Дялът на пациентите във всяка група, при които лечението е прекратено поради хипергликемия, е съответно 1,4% и 0% при пациентите, получаващи плозасиран и плацебо. Събитията на хипергликемия при пациентите, лекувани с плозасиран, включват повишена глюкоза в кръвта (1,4%), захарен диабет (1,4%), повишен гликиран хемоглобин (4,1%), хипергликемия (1,4%) и захарен диабет тип 2 (5,4%) (вж.
точка 4.4).
Реакция на мястото на инжектиране
В плацебо-контролирани проучвания реакции на мястото на инжектиране се наблюдават при съответно 4,7% и 1,2% от пациентите, получаващи плозасиран и плацебо. Всички тези нежелани реакции са леки по тежест. При никой от пациентите не се налага прекратяване или корекции на лечението, или отлагане на приложението поради реакции на мястото на инжектиране. Събитията на реакции на мястото на инжектиране при пациентите, лекувани с плозасиран, включват еритем на мястото на инжектиране (0,7%), болка на мястото на инжектиране (2,7%) и реакция на мястото на инжектиране (1,4%). Честотата на събития на реакция на мястото на инжектиране е най-висока след първата доза и намалява при следващите дози.
Наблюдения, свързани с лабораторните изследвания
Повишени чернодробни трансаминази
В клинични проучвания фаза 2 и фаза 3 има по-чести повишения > ULN на серумните чернодробни трансаминази при пациенти, получаващи плозасиран, отколкото при тези на плацебо. Асимптоматични преходни повишения на ALT и AST > 3 x ULN се наблюдават съответно при 1,5% и 0,7% от пациентите, лекувани с плозасиран. Тези повишения не
прогресират до превишаване на прага от > 5 × ULN и не се налагат корекция на дозата или преустановяване на лечението.
Нива на LDL-C
Лечението с плозасиран може да повиши нивата на холестерола в липопротеините с ниска плътност (low-density lipoprotein cholesterol, LDL-C). В клинични проучвания медианата на LDL-C се повишава от приблизително 0,55 mmol/l на изходното ниво до 1,0–1,1 mmol/l до месец 10, като нивата като цяло се запазват постоянни след това.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V*.
Дози, достигащи до 100 mg плозасиран (4 пъти препоръчителната доза), са прилагани в проучвания фаза 1 и не водят до съображения, свързани с безопасността. Няма специфично лечение за предозиране с плозасиран. В случай на предозиране пациентът трябва да се лекува симптоматично и да се приложат поддържащи мерки, ако е необходимо.
Фармакологични свойства - Redemplo 25 mg
Фармакотерапевтична група: средства, модифициращи липидите, други средства, модифициращи липидите, ATC код: все още не е определен
Механизъм на действие
Плозасиран е малка интерферираща РНК (siRNA, двойноверижен олигонуклеотид), конюгиран с N-ацетилгалактозамин за улесняване на доставянето до и поемането в хепатоцитите. В хепатоцитите плозасиран селективно разгражда иРНК за аполипопротеин C3 (APOC3) чрез механизъм на РНК интерференция, водещ до намаляване на нивата на чернодробен и серумен APOC3 протеин. Това от своя страна усилва активността на липопротеин липазата и поемането в хепатоцитите на богати на ТГ липопротеинни остатъци, водещо до намаляване на серумните ТГ.
Фармакодинамични ефекти
В проучването PALISADE 25 mg плозасиран, прилагани на всеки 3 месеца при пациенти с FCS, намаляват APOC3, ТГ, холестерола в липопротеините с невисока плътност (не-HDL-C) и холестерола в липопротеините с много ниска плътност (VLDL-C) (вж. също по-долу „Клинична ефикасност“) и повишава HDL-C и LDL-C. Нивата на LDL-C остават в рамките на нормалния диапазон при повечето пациенти. Медианата на понижаването на серумния APOC3 протеин на гладно и ТГ на месец 1 е съответно 95% и 85%, предполагащо, че фармакодинамично стационарно състояние се постига след първата доза.
Сърдечна електрофизиология
Дозите 100 mg плозасиран (4 пъти препоръчителната доза) не удължават QT интервала до клинично значима степен.
Клинична ефикасност
Проучване PALISADE при пациенти с FCS
PALISADE е рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване при 75 възрастни пациенти с FCS, поддържан с диета с ниско съдържание на мазнини. Пациентите на възраст ≥ 18 години са получили 4 единични подкожни инжекции с 25 mg плозасиран (N=23), 50 mg плозасиран (N=22) или плацебо (N=19), прилагани на всеки 3 месеца. Включени са пациенти с диагноза FCS и ТГ на гладно ≥ 10 mmol/l (≥ 880 mg/dl), които не се повлияват от стандартна терапия за понижаване на липидите.
Диагнозата FCS при пациентите е определена като анамнеза за ТГ на гладно > 11,3 mmol/l
(> 1 000 mg/dl) и едно от следните:
-
подкрепящо генетично изследване (N=41 [54,7%]) или данни за ниска активност на липопротеин липазата (LPL); или
-
клинична диагноза FCS (N=34 [45,3%]) с предходна анамнеза за остър панкреатит, който не е причинен от алкохол или холелитиаза, анамнеза за чести хоспитализации поради тежка коремна болка без друга обяснима причина, анамнеза за панкреатит в детството или фамилна анамнеза за панкреатит, индуциран от хипертриглицеридемия.
Средната възраст е 46 години, като повече пациенти в групата на 50 mg плозасиран са на възраст < 50 години (83,3%), отколкото в групата на 25 mg плозасиран или плацебо (съответно 57,7% и 56,0%). Броят на пациентите на възраст ≥ 65 години е 9 (12%), а на тези на възраст
≥ 75 години - 2 (3%). Приблизително половината от пациентите във всяка група на лечение са мъже. Повечето пациенти са от бялата раса (73,3%) или от азиатски произход (21,3%).
Средният индекс на телесната маса (BMI) е 25,5 kg/m2; 53,3% от участниците са с наднормено тегло (BMI ≥ 25 kg/m2). Броят на пациентите с генетично потвърден FCS е 41, като 34 пациенти са без генетично потвърждение на FCS. При пациентите, които получават плозасиран, са представени пет варианта: APOA5 – 2,3%, APOC2 - 2,3%, GPIHBP1 – 9,1%, LMF1 – 6,8%,
LPL – 81,8%. Общо 89,3% от пациентите са имали предходен епизод на панкреатит. Процентите на пациентите, получаващи терапии за понижаване на ТГ на изходното ниво, са, както следва: 66,7% получават фибрати, 29,3% - икозапент етил, омега-3 мастни киселини или рибено масло, а 45,3% получават статини.
По-голямата част от пациентите са получили всичките 4 планирани дози; 24 (92,3%) пациенти в групата на 25 mg плозасиран, 22 (91,7%) пациенти в групата на 50 mg плозасиран и 19 (76,0%) пациенти в групата на плацебо.
Първичната крайна точка за ефикасност е медианата на процентната промяна от изходното ниво до месец 10 по отношение на ТГ на гладно. Към месец 10 плозасиран статистически значимо понижава медианата на нивата на ТГ на гладно при препоръчителната доза 25 mg (вж. таблица 2). Ефектите на 50 mg плозасиран за понижаване на ТГ не осигуряват терапевтична полза спрямо доза 25 mg.
В проучването PALISADE 25 mg плозасиран, прилаган на всеки 3 месеца при пациенти с FCS, значително понижава медианата на серумния APOC3 протеин на гладно с 93% (p < 0,0001).
Понижаването на нивата на ТГ, наблюдавано при пациентите, лекувани с плозасиран, е видно на месец 1 (първо измерване след изходното ниво) и остава постоянно в хода на 12-месечния период на провеждане на проучването PALISADE с относително малки колебания от пиковата до най-ниската концентрация (вж. Фигура 1). Медианата на нивата на ТГ, постигнати в няколко времеви точки през целия период на лечение, е под установения праг от 5,7 mmol/l (500 mg/dl) за повишен риск от остър панкреатит (вж. Фигура 1).
Таблица 2: Медиана на процентната промяна от изходното ниво на ТГ на гладно и APOC3 при пациенти с FCS на месец 10 в проучването PALISADE
| Група на лечение | Плацебо | Плозасиран25 mg |
| ТГ на изходно ниво (mmol/l) | ||
| N | 25 | 26 |
| Медиана | 23.2 | 22.7 |
| ТГ на месец 10 (mmol/l) | ||
| N | 19 | 24 |
| Медиана | 18.2 | 5.0 |
| Медиана на процентната разлика на месец 10 от изходното ниво за TГ на гладно | -17 | -80 |
| Разлика спрямо плацебо | -58.7 | |
| 95% CI | -89,6; -27,9 | |
| p-стойност | p < 0,0001 | |
| Медиана на процентната разлика на месец 10 от изходното ниво за APOC3 нагладно | -1.3 | -93.0 |
| Разлика спрямо плацебо | -90.5 | |
| 95% CI | -108,3; -72,7 | |
| p-стойност | p < 0,0001 | |
APOC3 = аполипротеин C3; CI = доверителен интервал; FCS = синдром на фамилна хиломикронемия; ТГ = триглицериди
Медиана на абсолютните стойности на триглицеридите (mmol/l)
Фигура 1: Медиана на абсолютните нива на триглицеридите на гладно при пациенти с FCS в хода на проучването PALISADE
Плацебо (сборни)
Плозасиран 25 mg
Визита
Брой участници на визита Плацебо
(сборни) Плозасиран 25 mg
* Посочва схемата на приложение в PALISADE.
Предварително определеният подгрупов анализ на генетично потвърдени спрямо клинично диагностицирани пациенти с FCS показва, че пациентите са със сходен отговор по отношение на ТГ към плозасиран независимо от техните генетично потвърдени характеристики.
При пациентите с измерване на ТГ на гладно на месец 10, при всичките пациенти в групата на 25 mg плозасиран са наблюдавани понижения от изходното ниво и приблизително 80% от пациентите са получили понижение > 50% от изходното ниво. В допълнение на това, при сравнение с плацебо, комбинираните дози 25 mg и 50 mg плозасиран значително са намалили честотата на остър панкреатит (съотношение на шансовете 0,169; p = 0,0292). Шансовете за остър панкреатит са с 83% по-ниски в сборните групи на плозасиран в сравнение с групата на плацебо, като 7 събития на панкреатит са наблюдавани при 5 (20%) пациенти в групата на плацебо и 2 събития на панкреатит са наблюдавани при 2 (4%) пациенти в сборните групи на плозасиран.
Открито продължение (ОП) на проучване PALISADE при пациенти с FCS
От 64 пациенти, които са завършили 12-месечното лечение в рандомизираното проучване,
62 (97%) влизат в периода на ОП. От тези пациенти 18 (29%) са получавали плацебо (група на плацебо/плозасиран), а 44 (71%) са получавали плозасиран (група на плозасиран/плозасиран) по време на рандомизирания период.
Както се очаква, медианата на абсолютните стойности на ТГ на гладно на изходно ниво в ОП (месец 12) e по-голяма при пациентите, които са получавали плацебо в рандомизирания период (група на плацебо/плозасиран; 23,76 mmol/l [2 103 mg/dl]), в сравнение с групата на плозасиран/плозасиран (6,31 mmol/l [558 mg/dl]). Важно е да се отбележи, че при участниците в групата на плацебо/плозасиран медианата на ТГ вече е понижена до ниво, подобно на това в групата на плозасиран/плозасиран, още след първия месец на лечение с плозасиран (месец 13; съответно 3,67 mmol/l [325 mg/dl; -87,96%] и 6,0 mmol/l [531 mg/dl; -75,23%] в групите на плацебо/плозасиран и плозасиран/плозасиран); като се отчита очакваната вариабилност в измерванията на ТГ на гладно и измерванията, направени при най-ниската концентрация, тези понижения се поддържат до месец 18 на периода на ОП.
Имуногенност
В проучването PALISADE при никой от 50-те участници с FCS, лекувани с плозасиран за период от 12 месеца, не са наблюдавани индуцирани или усилени от лечението антилекарствени антитела (ADA). Няма данни, показващи, че фармакодинамиката или ефикасността на плозасиран се променят с течение на времето след многократно приложение на плозасиран. При пациентите, лекувани с плозасиран, не са установени нежелани реакции, свързани със системна имунна реакция.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с плозасиран в една или повече подгрупи на педиатричната популация при лечение на синдром на фамилна хиломикронемия (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
След единична подкожна инжекция на 25 mg плозасиран пиковата плазмена концентрация (Cmax) е 68,5 ng/ml. Медианата на времето за достигане на Cmax (Tmax) е 6 часа.
Плозасиран не е прилаган интравенозно в клинични проучвания и поради това липсват данни за абсолютната бионаличност при хора. Изчислено е, че след подкожно приложение при дългоопашати макаци абсолютната бионаличност на плозасиран е 40%.
Разпределение
След многократни подкожни инжекции на 25 mg плозасиран той се разпределя в плазмата и екстрацелуларната течност с привиден обем на разпределение (Vz/F) 146 l в терминалната фаза на елиминиране. След попадане в системното кръвообращение плозасиран се разпределя предимно в черния дроб. В плазмата фракцията несвързан плозасиран е 22%.
In vitro проучванията предполагат, че плозасиран не е субстрат, инхибитор или индуктор на транспортери. Поради това не се очаква плозасиран да предизвика или да се повлияе от взаимодействия, медиирани чрез транспортери.
Биотрансформация
Плозасиран се метаболизира предимно чрез нуклеази в черния дроб до къси олигонуклеотиди с различна дължина. In vitro проучванията предполагат, че плозасиран не е субстрат на цитохром P450 (CYP450) ензимите.
In vitro проучванията предполагат, че плозасиран не е субстрат, инхибитор или индуктор на CYP450 ензимите. Поради това не се очаква плозасиран да предизвика или да се повлияе от взаимодействия, медиирани чрез CYP450 ензимите.
Елиминиране
Терминалният елиминационен полуживот на плозасиран в плазмата е приблизително 3–4 часа. Средният привиден системен клирънс е 33,8 l/час. Приблизително 16–19% от дозата плозасиран се екскретира в урината.
Линейност/нелинейност
Плозасиран проявява непроменлива във времето фармакокинетика след многократни подкожни инжекции. След многократно приложение плазмените нива на плозасиран
(Cmax, AUC0-t и AUC0-inf) се повишават пропорционално на дозата в рамките на дозовия диапазон от 10-50 mg.
Връзка(и) фармакокинетика-фармакодинамика
Плозасиран е активен в хепатоцитите, с удължена фармакодинамична активност, която не е свързана с фармакокинетичния профил в плазмения компартимент. Дългата продължителност на действието надвишава плазмения елиминационен полуживот от 3–4 часа.
Фармакодинамичният отговор вероятно е свързан с насищане при препоръчителната доза 25 mg
плозасиран на всеки 3 месеца. Имуногенност
В проучването PALISADE при никой от 50-те участници с FCS, лекувани с плозасиран за период от 12 месеца, не са наблюдавани индуцирани или усилени от лечението антилекарствени антитела (ADA). Няма данни, сочещи, че фармакокинетиката на плозасиран се променя с течение на времето след многократно приложение на плозасиран.
Специални популации
Старческа възраст
Не са установени клинично значими разлики във фармакокинетиката на плозасиран въз основа на възрастта при популационни фармакокинетични анализи с данни от възрастни здрави участници и пациенти (N=146); възраст 65–74 години (N=16); възраст 75–85 години (N=4) (вж. точка 4.2).
Бъбречно увреждане
Не са установени клинично значими разлики във фармакокинетиката на плозасиран въз основа на лека (eGFR ≥ 60 до < 90 ml/min) или умерена (eGFR ≥ 30 до < 60 ml/min) степен на бъбречно увреждане при популационен фармакокинетичен анализ, който включва данни от съответно
23 и 4 пациенти с лека и умерена степен на бъбречно увреждане. Плозасиран не е проучван при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане или терминален стадий на бъбречна болест (eGFR < 30 ml/min) (вж. точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Не са установени клинично значими разлики във фармакокинетиката на плозасиран при популационен фармакокинетичен анализ на данни от 4 пациенти с повишена AST > ULN и общ билирубин ≤ ULN, или общ билирубин > 1,0 до 1,5 × ULN и каквато и да е стойност на AST. Плозасиран не е проучван при пациенти с умерена или тежка степен на чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).
Телесно тегло, BMI
Плазмените експозиции на плозасиран (Cmax и AUC) обикновено са по-ниски при пациенти с по-високо тегло или BMI без намалена ефикасност на лечението и следователно не се препоръчва корекция на дозата при пациенти с по-високо тегло.
Пол, раса, етнически произход
Не са установени клинично значими разлики във фармакокинетиката на плозасиран на базата на пола и расата или етническия произход в популационен фармакокинетичен анализ, който включва данни от 65 (44,5%) жени и 81 (55,5%) мъже с различна раса или етнически произход (67,1% са от бялата раса, 11,0% са чернокожи, 9,6% са азиатци, 2,1% са коренни жители на Хавай или на Тихоокеанските острови, а 10,3% са със смесен или неизвестен етнически произход).
Фармацевтични данни - Redemplo 25 mg
При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C). Да не се замразява.
Продуктът може да се съхранява при стайна температура (15 °C – 25 °C) за еднократен период до 30 дни.
Датата на изхвърляне трябва да се запише на външната опаковка (т.е. до 30 дни от датата на изваждане от хладилника).
Продуктът трябва да се изхвърли, ако не се използва в рамките на 30 дни след като се остави за съхранение на стайна температура или след изтичане на срока на годност, отпечатан върху външната опаковка, в зависимост от това коя дата настъпи първо.
Еднодозова предварително напълнена спринцовка от стъкло тип I с бромобутилова запушалка и игла с предпазител. Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 0,5 ml инжекционен разтвор.
Опаковка с 1 предварително напълнена спринцовка.
Преди приложение лекарственият продукт трябва да се огледа визуално. Разтворът трябва да е бистър и безцветен до жълт. Ако разтворът е мътен или съдържа видими частици, съдържанието не трябва да се инжектира и лекарственият продукт трябва да се върне в аптеката.
Преди инжектиране предварително напълнената спринцовка трябва да се остави да достигне стайна температура (15 °C – 25 °C). Тя трябва да се извади от хладилника (2 °C – 8 °C) най-малко 30 минути преди употреба. Не трябва да се използват други методи на затопляне (напр. гореща вода или микровълнова печка).
Всяка предварително напълнена спринцовка трябва да се използва само веднъж и след това трябва да се постави в контейнер за изхвърляне на остри предмети съгласно местните указания.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.