Moduxin MR 35 mg prolonged-release tablet

Фармакотерапевтична група: Лечение на сърдечни заболя вания, други сърдечни лекарства, АТС код: С01ЕВ15

Механизъм на действие

Триметазидин инхибира β-окислението на мастните киселини чрез блокиране на дълговерижната 3-кетоацил-СоА тиолаза, с което се усилва окислението на глюкоза. В исхемичната клетка, енергията, получена чрез окисление на глюкоза изисква по-малък разход на кислород в сравнение с процеса на р-окисление. Потенцирането на окислението на глюкоза оптимизира енергийните процеси в клетката като по този начин под държа подходящ енергиен метаболизъм в периода на исхемията.

Фармакодинамични ефекти

При пациенти с исхемична болест на сърцето триметазидин действа като метаболитен агент, който запазва вътреклетъчните нива на високоенергийни фосфати в миокарда.

Антиисхемичните ефекти се постигат без да са придружени от хемодинамични ефекти.

Клинична ефикасност и безопасност

Клинични проучвания са демонстрирали ефикасността и безопасността на триметазидин при лечението на пациенти с хронична ангина пекторис, приложен или самостоятелно, или когато ползите от други антиангинозни лекарствени продукти са били недостатъчни.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано проучване с 426 пациенти (TRIMPOL- II), триметазидин (60 mg/дневно), добавен към метопролол 100 mg дневно (50 mg два пъти дневно) в продължение на 12 седмици, статистически значимо подобрява резултатите на параметрите на тестовете с физическо натоварване и клиничните симптоми в сравнение с плацебо: обща продължителност на теста с физическо натоварване +20,1 сек., р=0,023, общо работно натоварване +0,54 MET, р=0,001, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm + 33,4 сек., р=0,003, време до настъпване на ангинозна болка +33,9 сек., р<0,001, ангинозни пристъпи на седмица -0,73, р=0,014 и консумация на бързо действащи нитрати на седмица - 0,63, p=0,032, без хемодинамични промени.

В рандомизирано, двойносляпо, плацебо контролирано проучване с 223 пациенти (Sellier), една таблетка от 35 mg триметазидин с изменено освобождаване (два пъти дневно), добавена към 50 mg атенолол (еднократно дневно) в продължение на 8 седмици, води до значително повишаване (+34,4 сек., р=О,ОЗ) на времето до настъпване на ST-депресия от 1 mm при теста с физическо натоварване, в подгрупата пациенти (n=173), в сравнение с плацебо, 12 часа след приема на лекарството. Значима разлика, бе също доказана, за времето до поява на ангина пекторис (р=0,049). Не може да се намери значима разлика между групите, за другите вторични крайни точки (обща продължителност на теста с физическо натоварване, общо работно натоварване и клинични крайни точки).

При 1962 пациенти, в тримесечно рандомизирано, двойно-сляпо проучване (проучването Vasco), на върха на атенолол 50 mg/ден, две дози на триметазидин (70 mg/ден и 140 mg/ден) са били изследвани в сравнение с плацебо. В общата популация, включваща асимптоматични и симптоматични пациенти, триметазидин не успя да демонстрира ползи едновременно при ергометричните (обща продължителност на теста с физическо натоварване, време до настъпване на ST-депресия от 1 mm и време до поява на ангина) и клиничните крайни точки. Въпреки това, в подгрупата на симптоматични пациенти (n=1574), определени в пост-хок анализа, триметазидин (140 mg) значимо подобрява общата продължителност на теста с физическо натоварване (+23,8 сек. спрямо +13,1 сек. при плацебо, р=0,001) и времето до поява на ангинозна болка (+46,3 сек. спрямо +32,5 сек. при плацебо, р=0,005).

Проучвания при животни

Триметазидин:

• спомага за поддържане на метаболизма в тъканите на сърцето и сетивните анализатори по време на исхемия и хипоксия,

• намалява вътреклетъчната ацидоза и нарушаването на йонния транспорт, причинени от исхемията,

• намалява миграцията на неутрофилни гранулоцити и тяхната инфилтрация в исхемичните и реперфузирани зони на миокарда, както и намалява размерите на инфаркт в експериментални условия,

• оказва своето действие при отсъствие на всякакъв директен хемодинамичен ефект.

Проучвания при хора

Контролирани изпитвания при пациенти със стенокардия са показали, че триметазидин може да:

• забави настъпването на стенокардия при натоварване, от 15-ия ден на лечението, -намали честотата на ангинозни пристъпи,

• понижи значително нуждата от употреба на нитрати,

• подобри лявата венгрикуларна дисфункция по време на исхемия,

• оказва своето действие при отсъствие на всякакъв директен хемодинамичен ефект.

След перорално приложение, максималната концентрация се наблюдава 5 часа след прием. След 24 часа плазмената концентрация все още поддържа 75% или повече от максималната концентрация в продължение на още 11 часа.

Равновесно състояние се достига най-късно след 60 часа. Фармакокинетичните свойства на Модуксин MR не се повлияват от времето за хранене.

Привидният обем на разпределение е 4,8 1/kg (което предполага добро разпределение в тъканите); триметазидин се свързва слабо с плазмените протеини: измерената стойност при in vitro е 16%. Триметазидин се екскретира предимно с урината, основно в непроменен вид.

Средният полуживот на Модуксин MR е 7 часа при млади здрави доброволци и 12 часа такива над 65-годишна възраст.

Общият клирънс е сборът между преобладаващ бъбречен клирънс, който корелира директно с креатининовия клирънс и, в по-малка степен, чернодробен клирънс, който намалява с напредването на възрастта.

Старческа възраст

Общият клирънс е намален при популацията в старческа възраст поради нормално понижение на бъбречната функция, свързано с възрастта. В популационен анализ на фармакокинетиката (ФК) е наблюдавано, че ФК на триметазидин не се повлиява в голяма степен от възрастта. Експозицията е повишена едва 1,1 пъти и 1,4 пъти съответно при доброволци на възраст 55-65 години и над 75 години, което не е основание за промяна на дозировката.

При популацията в старческа възраст не са наблюдавани причини за притеснение относно безопасността в сравнение с общата популация.

Пациенти с бъбречно увреждане

Средното повишение на експозицията на триметазидин е приблизително 2 пъти при пациенти с умерено тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс между 30 и 60 ml/min) след прием на една таблетка от 35 mg триметазидин дневно, и средно 3,1 пъти при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min) след прием на една таблетка от 35 mg триметазидин през ден в сравнение със здрави доброволци с нормална бъбречна функция (вж. точки 4.2 и 4.3).

При тази популация не са наблюдавани причини за притеснение относно безопасността в сравнение с общата популация.