Cordaflex 20 mg prolonged-release tablets

• Профилактика на стабилна стенокардия и вазоспастична стенокардия (тип Printzmetal);

• Лечение на всички форми на хипертонична болест.

Препоръчителната начална доза при лечението с Кордафлекс е 2 х 1 таблетка с удължено освобождаване (2 х 20 mg). Ако е необходимо, дневната доза може да бъде увеличена на 2 х 2 таблетки с удължено освобождаване. Максималната дневна доза от нифедипин е 80 mg.

Педиатрична популация

Не е установена безопасността и ефикасността на нифедипин при деца и юноши на възраст под 18 години.

Съществуващите данни за употребата на нифедипин при хипертония са посочени в т.5.1.

Чернодробно увреждане

Нифедипин се метаболизира главно в черния дроб. Затова е необходимо дозата да бъде назначена според състоянието на чернодробната функция на пациента.

Бъбречно увреждане

Не е необходимо намаляване на дозата на нифедипин при увредена бъбречна функция.

Пациенти с тежки мозъчно-съдови заболявания

При пациенти, страдащи от тежка форма на мозъчно-съдова болест трябва да се прилагат по-ниски дози (форма с по-ниска концентрация на активното вещество).

Пациенти в старческа възраст (>65 години)

Фармакокинетиката на нифедипин може да бъде променена при пациенти в старческа възраст, така че с по-ниски дози нифедипин да се постигне желаният терапевтичен ефект.

За перорално приложение.

Препоръчва се дневната доза да се приема на два пъти, през 12 часа.

Таблетките с удължено освобождаване трябва да се приемат цели, без да се дъвчат, с малко количество вода. Преустановяването на приема на това лекарство трябва да става постепенно, особено при употреба на високи дози.

• Свръхчувствителност към активното вещество (и към други дихидропиридинови производни) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

• Сърдечно-съдов шок, нестабилна циркулация

• Нифедипин не трябва да се прилага в комбинация с рифампицин, тъй като не могат да се получат ефективни плазмени нива на нифедипин поради ензимната индукция (вж. точка 4.5).

Повишено внимание е необходимо при пациентите с много ниско артериално налягане (тежка форма на хипотония със стойност на систолично налягане под 90 mmHg), в случаи на изразена сърдечна недостатъчност и тежка аортна стеноза.

Нифедипин не трябва да се използва по време на бременността, освен ако лечението с него е наложително с оглед клиничното състояние на жената. Нифедипин трябва да се използва при жени с тежка форма на хипертония, които не се повлияват от стандартно лечение (вж. точка 4.6).

Употребата на нифедипин не се препоръчва през периода на кърмене, тъй като има съобщения, че попада в кърмата и не са известни ефектите след орална резорбция на малки количества от нифедипин (вж. точка 4.6).

Внимателно проследяване на артериалното налягане е необходимо и когато нифедипин се използва заедно с интравенозно прилаган магнезиев сулфат, поради възможността за прекомерен спад на артериалното налягане, което може да навреди на майката и на фетуса.

При пациентите с нарушена чернодробна функция може да е необходимо внимателно проследяване, а в по-тежките случаи - намаляване на дозата.

Нифедипин се метаболизира чрез системата цитохром Р4503А4. Лекарствата, за които е известно, че

инхибират или индуцират тази ензимна система, могат да променят метаболизма при първо преминаване или елиминирането на нифедипин (вж. точка 4.5).

Лекарства, които инхибират системата цитохром Р450 ЗА4 и поради това могат да предизвикат повишаване на плазмените концентрации на нифедипин са, например

• макролидни антибиотици (напр. еритромицин);

• протеазни инхибитори за лечение на HIV (напр. ритонавир);

• азолови противогьбични средства (напр. кетоконазол);

• антидепресантиге нефазодон и флуоксетин;

• хинупристин/ далфопристин;

• валпроева киселина;

• циметидин.

При едновременно приложение на тези лекарства артериалното налягане трябва да бъде наблюдавано и, при необходимост, да се има предвид намаляване на дозата на нифедипин (вж. точка 4.5).

За информация относно употребата при специални популации, вижте точка 4.2.

При хиповолемични състояния антихипертензивният ефект на това лекарство се увеличава.

При едновременно приложение на нифедипин и бета-блокери се изисква стриктно наблюдение на пациентите поради възможността за възникване на значително понижаване на артериалното налягане; в някои случаи дори може да се наблюдава развитие на сърдечна недостатъчност.

При бъбречни заболявания не се налага намаляване на дозата. Намаленото белодробно артериално налягане, а също и хиповолемията след диализа могат да доведат до усилване ефекта на лекарството, поради което се препоръчват по-ниски дози.

При пациенти със захарен диабет е необходим стриктен медицински контрол по време на лечението с нифедипин.

Кордафлекс съдържа лактоза и натрий

Всяка таблетка с удължено освобождаване съдържа 30 mg лактоза.

Пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, тотална лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозен малабсорбционен синдром не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. по същество не съдържа натрий.

Лекарства, които влияят на нифедипин

Нифедипин се метаболизира чрез системата цитохром Р450 ЗА4, която се намира в чревната лигавица и в черния дроб. Лекарствата, за които е известно, че инхибират или индуцират тази ензимна система, могат да променят метаболизма при първо преминаване (след перорален прием) или елиминирането на нифедипин (вж. точка 4.4).

Степента и продължителността на взаимодействие трябва да се имат предвид при прилагане на нифедипин заедно със следните лекарства:

Рифампицин

Рифампицин е силен индуктор на системата цитохром Р450 ЗА4. При едновременно приложение с рифампицин бионаличността на нифедипин се понижава значително и оттам намалява ефективността му. Поради това е противопоказана употребата на нифедипин в комбинация с рифампицин (вж. точка 4.3).

При едновременно приложение със следните слаби или умерени инхибитори на системата на цитохром Р450 3А4 е необходимо да се проследява артериалното налягане и, при необходимост, да се обмисли намаляване на дозата на нифедипин (вж. точка 4.2).

Макролидни антибиотици (напр. еритромицин)

Не са провеждани проучвания на взаимодействието между нифедипин и макролидни антибиотици. За някои макролидни антибиотици е известно, че инхибират метаболизма на други лекарства, опосредстван от цитохром Р450 ЗА4. Поради това не може да бъде изключено възможно повишаване на плазмените концентрации на нифедипин при едновременно приложение с тези лекарства (вж. точка 4.4).

Азитромицин, въпреки структурната си свързаност с класа на макролидните антибиотици, няма инхибират ефект спрямо CYP3A4.

Протеазни инхибитори за лечение на HIV (напр. ритонавир)

Не е провеждано клинично проучване на потенциала за лекарствени взаимодействия между нифедипин и някои инхибитори на HIV-протеазата. За лекарствата от този клас е известно, че инхибират системата цитохром Р450 ЗА4. Освен това при лекарствата от този клас е наблюдавано, че инхибират при ин витро условия метаболизма на нифедипин, опосредстван от цитохром Р450 ЗА4. При едновременното приложение с нифедипин, не може да бъде изключено съществено повишение на плазмените концентрации на нифедипин поради намаления метаболизъм при първо преминаване и понижения клирънс (вж. точка 4.4).

Азолови противогьбични средства (напр. кетоконазол)

Все още не е провеждано официално проучване за изследване на потенциала за взаимодействие между нифедипин и някои азолови противогьбични средства. За лекарствата от този клас е известно, че инхибират системата на цитохром Р450 3А4. При комбинирано перорално приложение с нифедипин, не може да бъде изключено съществено повишение на системната бионаличност на нифедипин поради намаления метаболизъм при първо преминаване (вж. точка 4.4).

Флуоксетин

Не е провеждано клинично проучване за изследване на потенциала за лекарствени взаимодействия между нифедипин и флуоксетин. Наблюдавано е, че флуоксетин инхибира при ин витро условия метаболизма на нифедипин, опосредстван от цитохром Р450 ЗА4. Поради това не може да бъде изключено повишение на плазмените концентрации на нифедипин при едновременно приложение на двете лекарства (вж. точка 4.4).

Нефазодон

Не е провеждано клинично проучване за изследване на потенциала за лекарствени взаимодействия между нифедипин и нефазодон. Наблюдавано е, че нефазодон инхибира метаболизма на други лекарства, опосредстван от цитохром Р450 ЗА4. Поради това не може да бъде изключено повишение на плазмените концентрации на нифедипин при едновременно приложение на двете лекарства (вж. точка 4.4).

Хинупристин/далфопристин

Едновременното приложение на хинупристин/далфопристин и нифедипин може да доведе до повишение на плазмените концентрации на нифедипин (вж. точка 4.4).

Валпроева киселина

Не е провеждано официално клинично проучване за изследване на потенциала на лекарствено взаимодействие между нифедипин и валпроева киселина. Тъй като е наблюдавано, че валпроевата киселина повишава плазмените концентрации на структурно подобния калциев антагонист нимодипин чрез ензимна инхибиция, не може да се изключи повишаване на плазмените концентрации и оттам повишаване на ефикасността на нифедипин (вж. точка 4.4).

Циметидин

Поради инхибирането на системата цитохром Р450 ЗА4, циметидин повишава плазмените концентрации на нифедипин и може да усили антихипертензивния ефект (вж. точка 4.4).

Други проучвания

Цизаприд

Едновременното приложение на цизаприд и нифедипин може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на нифедипин.

Антиепилептични лекарства, като фенитоин, карбамазепин и фенобарбитон, индуциращи системата цитохром Р450 ЗА4

Фенитоин индуцира системата цитохром Р450 ЗА4. При едновременно приложение с фенитоин, бионаличността на нифедипин се понижава и по този начин отслабва неговата ефикасност. Когато двете лекарства се прилагат едновременно, клиничният отговор към нифедипин трябва да се проследява и ако е необходимо, да се повиши дозата на нифедипин. Ако дозата на нифедипин е повишена при едновременно приложение на двете лекарства, дозата на нифедипин трябва да се намали, когато лечението с фенитоин се преустановява.

Не са провеждани официални клинични проучвания за изследване на потенциала на лекарствено взаимодействие между нифедипин и карбамазепин или фенобарбитон. Тъй като е наблюдавано, че двете лекарства намаляват плазмените концентрации на структурно подобния блокер на калциевите канали нимодипин чрез ензимна индукция, не може да се изключи понижаване на плазмените концентрации и оттам понижаване ефикасността на нифедипин.

Ефекти на нифедипин върху други лекарства

Лекарства за понижаване на артериалното налягане

Нифедипин може да усили понижаващото артериалното налягане действие на прилагани едновременно с него антихипертензивни лекарства, като:

• диуретици,

• бета-блокери

• АСЕ инхибитори

• антагонисти на рецепторите на ангиотензин 1 (AT1)

• други калциеви антагонисти

• алфа-адренергични блокери

• инхибитори на PDE5

• алфа-метилдопа

Когато нифедипин се прилага едновременно с бета-блокери, пациентът трябва да бъде стриктно наблюдаван, тъй като е известно, че в отделни случаи може да се влоши сърдечната недостатъчност.

Дигоксин

Едновременното приложение на нифедипин и дигоксин може да доведе до намаляване на клирънса на дигоксин и оттам до повишаване на плазмените му концентрации. Следователно като предпазна мярка пациентът трябва да се провери за признаци на предозиране с дигоксин и, ако е необходимо, дозата на глюкозида да бъде намалена, като се вземе предвид плазмената му концентрация.

Хинидин

Когато нифедипин и хинидин се прилагат едновременно, концентрацията на хинидин се намалява или, след прекъсване на нифедипин, в отделни случаи е наблюдавано значително повишаване на плазмената концентрация на хинидин. Поради това, когато нифедипин се включва допълнително или се спира употребата му, се препоръчва проследяване на плазмената концентрация на хинидин, и ако е необходимо, се коригира дозата на хинидин. Някои автори съобщават за повишени плазмени концентрации на нифедипин при едновременно приложение на двете лекарства, докато други автори не установяват промяна във фармакокинетиката на нифедипин.

Следователно артериалното налягане трябва внимателно да се наблюдава, ако се добави хинидин към текущо лечение с нифедипин. Ако е необходимо, дозата на нифедипин трябва да се намали.

Такролимус

Наблюдавано е, че такролимус се метаболизира чрез системата цитохром Р450 ЗА4. Публикуваните съвременни данни показват, че дозата на такролимус, приложена едновременно с нифедипин, може да се намали в отделни случаи. При едновременно приложение на двете лекарства, плазмените концентрации на такролимус трябва да се проследяват и, ако е необходимо, дозата на такролимус се намаляват.

Взаимодействие между лекарството и храна

Сок от грейпфрут

Сокът от грейпфрут инхибира системата цитохром Р450 ЗА4. Приложението на нифедипин заедно със сок от грейпфрут може да доведе до повишени плазмени концентрации на нифедипин и удължено време на действие, дължащи се на понижен метаболизъм при първото преминаване. Вследствие на това ефектът на понижаване на кръвното налягане може да бъде засилен. След редовен прием на сок от грейпфрут този ефект може да продължи най-малко 3 дни след последния прием на сок от грейпфрут. Поради това консумацията на грейпфрут / сок от грейпфрут трябва да се избягва докато се приема нифедипин (вж. точка 4.2).

Други форми на взаимодействие

Нифедипин може да доведе до недействително повишени стойности на ванилманделовата киселина в урината, отчетени със спектрофотометрия. Резултатите при измерването с ВЕТХ обаче не се повлияват.

Нифедипин не трябва да се прилага по време на бременност, освен ако лечението е наложително с оглед клиничното състояние на жената. Нифедипин трябва да се използва при жени с тежка форма на хипертония, които не се повлияват от стандартно лечение (вж. точка 4.4).

Не са провеждани подходящи и добре контролирани проучвания при бременни жени.

Съществуващата информация не е достатъчна, за да се изключат нежелани ефекти от лекарството върху фетуса и новороденото.

В проучвания при животни е наблюдавано, че нифедипин има ембриотоксичен, фетотоксичен и тератогенен ефект (вж. точка 5.3).

Съществуващите клинични данни не показват конкретен риск в предродовата фаза, въпреки съобщенията за повишена честота на перинатална асфиксия, раждане чрез Цезарово сечение, както и преждевременно раждане и забавяне на вътрематочното развитие. Не е известно дали съобщените случаи се дължат на съществуващата хипертония, нейното лечение или на конкретен ефект на лекарството.

Наблюдаван е остър белодробен оток когато калциеви блокери, измежду които нифедипин, са прилагани като токолитични средства през бременността (виж т. 4.8 особено при многоплодна бременност (близнаци или повече), интравенозно и/или едновременно приложение на бета-2 агонисти.

Нифедипин се екскретира в кърмата. Концентрацията му в кърмата е почти сходна с тази в кръвния серум на майката. При лекарствените форми с незабавно освобождаване се препоръчва отлагане на кърменето или изцеждането на кърмата с 3-4 часа след приложение на лекарството, за да се намали експозицията на нифедипин от страна на бебето (вж. точка 4.4).

В отделни случаи на оплождане ин витро калциеви антагонисти, като нифедипин, са били свързани с обратими биохимични промени в областта на главичката на сперматозоида, което може да предизвика влошаване функцията на семенната течност. При мъже с неколкократни неуспешни опити за оплождане ин витро и ако няма друго обяснение, като възможна причина за това могат да се приемат калциевите антагонисти, като нифедипин.

Реакциите към лекарството, които варират по сила при отделните индивиди, могат да нарушат способността за шофиране или работа с машини. Това се отнася особено за началото на лечението, при промяна на лечението и в комбинация с алкохол.

По-долу са посочени нежеланите лекарствени реакции (НЛР) от плацебо-контролирани проучвания с нифедипин, класифицирани според категориите за честота по CIOMS Ш (база данни от клиничните изпитвания: нифедипин, n=2 661; плацебо, n=1 486; статус: към 22 февруари 2006 г., и проучването ACTION: нифедипин, п=3 825; плацебо, п=3 840):

НЛР в категорията „чести“ са наблюдавани с честота под 3%, с изключение на оток (9,9%) и главоболие (3,9%).

НЛР, съобщени при продукти, съдържащи нифедипин, са посочени според честотата си в таблицата по-долу. В рамките на всяка категория нежеланите реакции са представени в низходящ ред според тежестта им. Според честотата си НЛР са определени като чести (≥1/100 до 1 <10), нечести (≥1/1 000 до <1/100) и редки (≥1/10 000 до 1/1 000). НЛР, установени само при текущото наблюдение през периода след пускане на пазара и чиято честота не може да бъде определена, са посочени в категорията „с неизвестна честота“.

¹Може да доведе до живото-застрашаващо състояние.

*Докладвани са случаи когато е прилаган като токолитично средство през бременността (виж т. 4.6).

При пациенти на диализа със злокачествена хипертония и хиповолемия може да има значителен спад на артериалното налягане в резултат на вазодилатация.

Съобщаването на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението пслза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев“ № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт www.bda.bg.

Симптоми

Следните симптоми са наблюдавани в случаи на тежка интоксикация с нифедипин:

Нарушения в съзнанието до степен на кома, спад в артериалното налягане, тахикарднчни/брадикардични нарушения на сърдечния ритъм, хипергликемия,

метаболитна ацидоза, хипоксия, кардиогенен шок с белодробен оток.

Поведение при предозиране

Приоритет в лечението е отстраняването на активното вещество и възстановяването на стабилното

състояние на сърдечно-съдовата система.

След перорално приложение е показана стомашна промивка, ако е необходимо, в комбинация с промивка на тънките черва.

Особено в случаи на интоксикация с лекарствени форми на нифедипин със забавено освобождаване, елиминирането трябва да бъде възможно най-пълно, включително от тънките черва, за да предотврати последваща неизбежна абсорбция на активната съставка.

Хемодиализата не дава резултат, тъй като нифедипин не подлежи на диализа, но се препоръчва плазмафереза (значително свързване с протеините, относително малък обем на разпределение).

Брадикардичните ритъмни нарушения могат да се третират симптоматично с бета- симпатикомиметици, а в случай на живото-застрашаващи браднкардични нарушения на сърдечния ритъм се препоръчва временно поставяне на пейсмейкър.

Хипотонията в резултат на кардногенен шок и артериална вазодилатация може да се лекува с калций (10-20 ml калциев глюконат 10%, приложен бавно итравенозно с повторение на дозата, ако е необходимо). В резултат на това, нивото на серумния клаций може да достигне горната граница на нормалните стойности до леко повишени нива. Ако кръвното налягане не се повиши достатъчно с калций, допълнително са прилагат вазоспастични симпатикомиметици, като допамин или норадреналин. Дозировката на тези лекарства се определя единствено от постигнатия ефект.

Допълнителни течности или обемни заместители трябва да се прилагат с повишено внимание, тъй като има опасност от претоварване на сърцето.