Prasugrel Viatris 10 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Prasugrel 10 mg
Празугрел Viatris, прилаган едновременно с ацетилсалицилова киселина (АСК), е показан за предотвратяване на атеротромботични събития при възрастни пациенти с остър коронарен синдром (напр. нестабилна стенокардия, инфаркт на миокарда без елевация на ST сегмента [UA/NSTEMI] или инфаркт на миокарда с елевация на ST сегмента [STEMI]), подложени на първична или отложена перкутанна коронарна интервенция (PCI).
За допълнителна информация, моля, направете справка с точка 5.1.
Дозировка
Възрастни
Лечението с Празугрел Viatris трябва да се започва с еднократна натоварваща доза от 60 mg и след това да се продължи с 10 mg един път дневно. Когато коронарната ангиография при пациенти с UA/NSTEMI се извършва в рамките на 48 часа след хоспитализацията, натоварващата доза трябва да се прилага само по време на PCI (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1). Пациентите, приемащи Празугрел Viatris, трябва да приемат и АСК ежедневно (75 mg до 325 mg).
При пациенти с остър коронарен синдром (ОКС), които са лекувани с PCI, преждевременното преустановяване на което и да е антиагрегантно средство, включително Празугрел Viatris, може да доведе до повишен риск от тромбоза, инфаркт на миокарда или смърт, дължащи се на основното заболяване на пациента. Препоръчва се лечение с продължителност до 12 месеца, освен ако прекъсването на Празугрел Viatris е клинично показано (вж. точки 4.4 и 5.1).
Пациенти ≥ 75-годишна възраст
Употребата на Празугрел Viatris при пациенти ≥ 75-годишна възраст в повечето случаи не се препоръчва. Ако след внимателна оценка на индивидуалното съотношение полза/риск от предписващия лекар (вж. точка 4.4), лечението се сметне за необходимо при пациентите от възрастовата група ≥75 години, тогава след натоварваща доза от 60 mg трябва да се предпише намалена поддържаща доза от 5 mg. Пациентите ≥ 75-годишна възраст са по-склонни към кървене и имат по-висока експозиция на активния метаболит на празугрел (вж. точки 4.4, 4.8, 5.1 и 5.2).
Пациенти с тегло < 60 kg
Празугрел Viatris трябва да се прилага като еднократна натоварваща доза от 60 mg и след това да се продължи с доза от 5 mg един път дневно. Не се препоръчва поддържаща доза от 10 mg. Това се дължи на повишена експозиция на активния метаболит на празугрел и на повишен риск от кървене при пациенти с телесно тегло < 60 kg, когато се прилага доза от 10 mg един път дневно, в сравнение с пациенти ≥ 60 kg (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.2).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата за пациенти с бъбречно увреждане, включително пациенти с терминално бъбрено заболяване (вж. точка 5.2). Има ограничен терапевтичен опит при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (Child Pugh клас A и B) (вж. точка 5.2). Има ограничен терапевтичен опит при пациенти с лека до умерена чернодробна дисфункция (вж. точка 4.4). Празугрел Viatris е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child Pugh клас C).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Празугрел Viatris при деца под 18-годишна възраст не са установени. Има ограничени данни при деца със сърповидноклетъчна анемия (вж. точка 5.1).
Начин на приложение
Празугрел Viatris е за перорално приложение. Приемът на Празугрел Viatris не зависи от приема на храна. Прилагането на натоварваща доза от 60 mg празугрел на гладно може да осигури най-бързо настъпване на действието (вж. точка 5.2). Таблетките не трябва да се разтрошават или чупят.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1
Активно патологично кървене
Анамнеза за инсулт или преходна исхемична атака (ПИА) Тежко увреждане на черния дроб (Child Pugh клас C).
Риск от кървене
В клинично проучване фаза 3 (TRITON) основните изключващи критерии включват: повишен риск от кървене; анемия; тромбоцитопения; анамнеза за патологични интракраниални находки.
Пациентите с остри коронарни синдроми, подлежащи на PCI, лекувани с празугрел и АСК, показват повишен риск от значително и незначително кървене съгласно системата за класификация TIMI. Затова употребата на прасургел при пациенти с повишен риск от кървене трябва да се обмисля само когато се смята, че ползата от гледна точка на превенцията на исхемични събития превишава риска от сериозно кървене. Това се отнася особено за пациентите:
-
≥ 75-годишна възраст (вж. по-долу);
-
с предразположение към кървене (напр. дължащо се на скорошна травма, скорошна операция, скорошно или повторно гастроинтестинално кървене, или активна пептична язва);
-
с телесно тегло < 60 kg (вж. точки 4.2 и 4.8). При тези пациенти не се препоръчва поддържаща доза от 10 mg. Трябва да се използва поддържаща доза от 5 mg;
-
със съпътстващо приложение на лекарствени продукти, които може да повишат риска от кървене, включително перорални антикоагуланти, клопидогрел, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и фибринолитици.
За пациенти с активно кървене, за които е необходимо обръщане на фармакологичните ефекти на празугрел, може да е подходяща трансфузията на тромбоцитна маса.
Употребата на Празугрел Viatris при пациенти ≥ 75-годишна възраст обикновено не се препоръчва и трябва да се започва само с повишено внимание след внимателна индивидуална оценка на съотношението полза/риск от предписващия лекар, която да показва, че ползата от гледна точка на превенцията на исхемични събития превишава риска от сериозно кървене. В клинично проучване фаза 3 тези пациенти са с по-висок риск от кървене, включително кървене със летален изход, в сравнение с пациентите < 75-годишна възраст. Ако се предпише, трябва да се използва по-ниска поддържаща доза от 5 mg; поддържащата доза от 10 mg не се препоръчва (вж. точки 4.2 и 4.8).
Терапевтичният опит с празугрел при пациенти с бъбречно увреждане (включително терминално бъбречно заболяване) и при пациенти с умерено чернодробно увреждане е ограничен. Тези пациенти може да са с повишен риск от кървене. Затова празугрел трябва да се използва при тези пациенти с повишено внимание.
Пациентите трябва да бъдат информирани, че може да е необходимо повече време от обикновено за спиране на кървенето, когато приемат празугрел (в комбинация с АСК), и че трябва да съобщават за всяко необичайно кървене (по място или продължителност) на своя лекар.
Риск от кървене, свързан с избора на подходящия момент за прилагане на натоварващата доза при
NSTEMI
В клинично проучване на пациенти с NSTEMI (проучването ACCOAST), в което пациентите са планирани за коронарна ангиография в рамките на 2 до 48 часа след рандомизацията, натоварващата доза празугрел, която е дадена средно 4 часа преди коронарната ангиография, повишава риска от значително и незначително кървене в перипроцедурния период в сравнение с натоварващата доза празугрел, приложена по време на PCI. Затова при пациенти с UA/NSTEMI, при които коронарната ангиография се извършва в рамките на 48 часа след приемането, натоварващата доза трябва да се прилага по време на PCI (вж. точки 4.2, 4.8 и 5.1).
Операция
Пациентите трябва да бъдат уведомени да информират лекарите и стоматолозите, че приемат празугрел, преди планирането на каквато и да е операция и преди прием на всякакъв нов лекарствен продукт. Ако на пациент му предстои планова операция и антитромботичният ефект не е желан, Празугрел Viatris трябва да се спре поне 7 дни преди операцията. Повишена честота (3 пъти) и тежко кървене може да се наблюдават при пациенти, които се подлагат на операция за аортокоронарен байпас (АКБ) в рамките на 7 дни от спирането на празугрел (вж. точка 4.8). Ползите и рисковете от празугрел трябва внимателно да се обмислят при пациенти, при които анатомията на коронарните артерии не е определена, а е възможна спешна операция за поставяне на аортокоронарен байпас (АКБ).
Свръхчувствителност, включително ангиоедем
Реакции на свръхчувствителност, включително ангиоедем, са съобщавани при пациенти, които приемат празугрел, включително при пациенти с анамнеза за реакция на свръхчувствителност към клопидогрел. Препоръчва се мониториране за признаци на свърхчувствителност при пациенти с известна алергия към тиенопиридини (вж. точка 4.8).
Тромботична тромбоцитопенична пурпура (ТТП)
ТТП е съобщавана при употреба на празугрел. ТТП е сериозно състояние и изисква незабавно лечение.
Морфин и други опиоиди
При пациенти, приемащи едновременно празугрел и морфин, е наблюдавана намалена ефикасност на празугрел (вж. точка 4.5).
Празугрел Viatris 5 mg съдържа натрий
Този лекарствен продукт съдържа натрий, по малко от 1 mmol (23 mg) на доза, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Празугрел Viatris 10 mg съдържа сънсет жълто FCF алуминиев лак (Е110) и натрий
Сънсет жълто FCF алуминиев лак (E110) е азо багрило, който може да причини алергични реакции.
Този лекарствен продукт съдържа натрий, по малко от 1 mmol (23 mg) на доза, т.е. практически не съдържа натрий.
Варфарин
Не е проучвано съпътстващото приложение на Празугрел Viatris с кумаринови производни, различни от варфарин. Поради възможността за повишен риск от кървене варфарин (или други кумаринови производни) и празугрел трябва да се прилагат едновременно с повишено внимание (вж. точка 4.4).
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
Не е проучвано съпътстващото приложение с продължително лечение с НСПВС. Поради възможността за повишен риск от кървене продължително лечение с НСПВС (включително COX-2 инхибитори) и Празугрел Viatris трябва да се прилага съвместно с повишено внимание (вж. точка 4.4).
Празугрел Viatris може едновременно да се прилага с лекарствени продукти, които се метаболизират чрез изоформите на цитохром P450 (включително статини), или с лекарствени продукти, които са индуктори или инхибитори на изоформите на цитохром P450. Празугрел Viatris може да се прилага и едновременно с АСК, хепарин, дигоксин и лекарствени продукти, които повишават стомашното рН, включително инхибитори на протонната помпа и H2-блокери. Макар да не е изпитван в специални проучвания за взаимодействия, празугрел е прилаган едновременно с нискомолекулен хепарин, бивалирудин и GP IIb/IIIa-инхибитори (няма налична информация относно вида на използвания GP IIb/IIIa-инхибитор) в клинично проучване фаза 3 без данни за клинично значими нежелани взаимодействия.
Ефекти на други лекарствени продукти върху Празугрел Viatris
Ацетилсалицилова киселина
Празугрел Viatris трябва да се прилага едновременно с ацетилсалицилова киселина (АСК). Макар да е възможно фармакодинамично взаимодействие с АСК, водещо до повишен риск от кървене, ефикасността и безопасността на празугрел се доказват при пациенти, лекувани едновременно с АСК.
Хепарин
Единична интравенозна болус доза нефракциониран хепарин (100 U/kg) не променя сигнификантно медиираното от празугрел инхибиране на тромбоцитната агрегация. Празугрел също така не променя сигнификантно ефекта на хепарин върху параметрите на коагулация. Затова двата лекарствени продукта може да се прилагат едновременно. Възможен е повишен риск от кървене, когато Празугрел Viatris се прилага съвместно с хепарин.
Статини
Аторвастатин (80 mg дневно) не променя фармакокинетиката на празугрел и инхибирането на тромбоцитната агрегация от него. Затова не се очаква статините, които са субстрати на CYP3A, да
имат ефект върху фармакокинетиката на празугрел или инхибирането на тромбоцитната агрегация от него.
Лекарствени продукти, повишаващи стомашното pH
Ежедневното съпътстващо приложение на ранитидин (H2-блокер) или на ланзопразол (инхибитор на протонната помпа) не променя AUC и Tmax на активния метаболит на празугрел, но намалява Cmax съответно с 14% и 29%. В клинично проучване фаза 3 празугрел е прилаган без оглед на съпътстващото приложение на инхибитор на протонната помпа или H2-блокер. Прилагането на натоварваща доза от 60 mg празугрел без едновременно използване на инхибитори на протонната помпа може да осигури най-бързо настъпване на действието.
Инхибитори на CYP3A
Кетоконазол (400 mg дневно), който е селективен и мощен инхибитор на CYP3A4 и CYP3A5, не въздейства на медиираното от празугрел инхибиране на тромбоцитната агрегация или на AUC и Tmax на активния метаболит на празугрел, но намалява Cmax с 34% до 46%. Затова не се очаква инхибиторите на CYP3A, като например азолови антимикотици, HIV протеазни инхибитори, кларитромицин, телитромицин, верапамил, дилтиазем, индинавир, ципрофлоксацин и сок от грейпфрут да имат сигнификантен ефект върху фармакокинетиката на активния метаболит.
Индуктори на цитохромите P450
Рифампицин (600 mg дневно), който е мощен индуктор на CYP3A и CYP2B6 и индуктор на CYP2C9, CYP2C19 и CYP2C8, не променя сигнификантно фармакокинетиката на празугрел. Затова не се очаква известни индуктори на CYP3A като например рифампицин, карбамазепин и други индуктори на цитохром P450 да имат сигнификантен ефект върху фармакокинетиката на активния метаболит.
Морфин и други опиоиди
При пациенти с остър коронарен синдром, лекувани с морфин, е наблюдавана забавена и намалена експозиция на перорални инхибитори на P2Y12, включително празугрел и неговия активен метаболит. Това взаимодействие може да е свързано с намален мотилитет на стомашно-чревния тракт и да се отнася и до други опиоиди. Клиничното значение не е известно, но данните сочат възможност за намалена ефикасност на празугрел при пациенти, приемащи едновременно празугрел и морфин. При пациенти с остър коронарен синдром, при които приемът на морфин не може да бъде спрян, а бързото инхибиране на P2Y12 се счита за решаващо, може да се има предвид употребата на парентерален инхибитор на P2Y12.
Ефекти на Празугрел Viatris върху други лекарствени продукти
Дигоксин
Празугрел няма клинично сигнификантен ефект върху фармакокинетиката на дигоксин.
Лекарствени продукти, метаболизирани чрез CYP2C9
Празугрел не инхибира CYP2C9, тъй като не въздейства върху фармакокинетиката на S-варфарин. Поради възможността за повишен риск от кървене варфарин и Празугрел Viatris трябва да се прилагат едновременно с повишено внимание (вж. точка 4.4).
Лекарствени продукти, метаболизирани чрез CYP2B6
Празугрел е слаб инхибитор на CYP2B6. При здрави индивиди празугрел намалява експозицията на хидроксибупропион − CYP2B6-медииран метаболит на бупропион − с 23%. Възможно е този ефект да е от клинично значение само когато празугрел се прилага едновременно с лекарствени продукти,
за които CYP2B6 е единственият метаболитен път и които имат тесен терапевтичен прозорец (напр. циклофосфамид, ефавиренц).
Не е провеждано клинично проучване при бременни или кърмачки. Бременност
Проучванията при животни не показват преки вредни ефекти по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Тъй като репродуктивните проучванияпри животни не винаги прогнозират отговора при хора, Празугрел Viatris трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза за майката оправдава потенциалния риск за фетуса.
Кърмене
Не е известно дали празугрел се екскретира в кърмата. Проучвания при животни показват екскреция на празугрел в млякото. Не се препоръчва употребата на празугрел по време на кърмене.
Фертилитет
Празугрел няма ефект върху фертилитета на мъжки и женски плъхове при перорални дози до експозиция 240 пъти над препоръчителната поддържаща дневна доза при хора (на базата на mg/m2).
Резюме на профила на безопасност
Безопасността при пациенти с остър коронарен синдром, подлежащи на PCI, е оценeна в проучване с контрола клопидогрел (TRITON), в което 6 741 пациенти са лекувани с празугрел (60 mg натоварваща доза и 10 mg един път дневно поддържаща доза) за средно 14,5 месеца (5 802 пациенти са лекувани в продължение на повече от 6 месеца, 4 136 пациенти са лекувани в продължение на повече от 1 година). Честотата на прекъсване на приема на проучвания лекарствен продукт поради нежелани събития е 7,2% за празугрел и 6,3% за клопидогрел. За двата лекарствени продукта най-честата от тези нежелани реакции, водещи до прекъсване на приема на проучвания лекарствен продукт, е кървене (2,5% за празугрел и 1,4% за клопидогрел).
Кървене
Кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ)
Процентът на пациентите в проучването TRITON, претърпели събитие на кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ), е представен в таблица 1. Честотата на несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ) значително кървене съгласно TIMI, включително животозастрашаващо и със летален изход, както и честотата на незначително кървене съгласно TIMI е статистически сигнификантно по-висока при участниците, лекувани с празугрел, в сравнение с клопидогрел, в популацията с нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация (UA/NSTEMI) и в цялата
популацията с остър коронарен синдром (ОКС). Не са наблюдавани сигнификантни разлики при популацията с инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI). Най- честото място на спонтанно кървене е гастроинтестиналният тракт (1,7% честота с празугрел и 1,3% честота с клопидогрел); най-честото място на предизвикано кървене е мястото на пунктиране на артерията (1,3% честота с празугрел и 1,2% с клопидогрел).
Таблица 1: Честота на кървене, несвързано с АКБа (% пациенти)
| Събитие | Всички ОКС | Нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация UA/NSTEMI | Инфаркт на миокарда съсST-елевация STEMI | |||
| Празугрелб+АСК(N = 6 741) | Клопидогрелб+АСК(N = 6 716) | Празугрелб+АСК(N = 5 001) | Клопидогрелб+АСК(N = 4 980) | Празугрелб+АСК(N = 1 740) | Клопидогрелб+АСК(N = 1 736) | |
| Значително кървене съгласно TIMIв | 2,2 | 1,7 | 2,2 | 1,6 | 2,2 | 2,0 |
| Животозастра-шаващог | 1,3 | 0,8 | 1,3 | 0,8 | 1,2 | 1,0 |
| С летален изход | 0,3 | 0,1 | 0,3 | 0,1 | 0,4 | 0,1 |
| Симптоматич на интракра-ниална хеморагия (ИКХ)д | 0,3 | 0,3 | 0,3 | 0,3 | 0,2 | 0,2 |
| Изискващо инотропни лекарствени средства | 0,3 | 0,1 | 0,3 | 0,1 | 0,3 | 0,2 |
| Изискващо хирургична интервенция | 0,3 | 0,3 | 0,3 | 0,3 | 0,1 | 0,2 |
| Изискващо трансфузия (≥ 4 единици) | 0,7 | 0,5 | 0,6 | 0,3 | 0,8 | 0,8 |
| Незначително кървене съгласно TIMIе | 2,4 | 1,9 | 2,3 | 1,6 | 2,7 | 2,6 |
а Централно оценени събития, определени посредством критериите на изследователската група Тромболиза при инфаркт на миокарда (Thrombolysis in Myocardial Infarction) (TIMI).
б Използвани са други подходящи стандартни лечения.
в Всяка интракраниална хеморагия или всяко клинично проявено кървене, свързани с понижение на хемоглобина ≥ 5 g/dl.
г Животозастрашаващо кървене е подгрупа на значително кървене съгласно TIMI и включва видовете по-долу.
Пациентите може да са преброени в повече от един ред.
д ИКХ= интракраниална хеморагия.
е Клинично проявено кървене, свързано с понижение на хемоглобина от ≥ 3 g/dl, но < 5 g/dl.
Пациенти ≥ 75-годишна възраст
Честота на значително или незначително кървене съгласно TIMI, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ):
| Възраст | Празугрел 10 mg | Клопидогрел 75 mg |
| ≥ 75 години (N=1 785)* | 9,0% (1,0% летален изход) | 6,9% (0,1% летален изход) |
| < 75 години (N=11 672)* | 3,8% (0,2% летален изход) | 2,9% (0,1% летален изход) |
| < 75 години (N=7 180)** | 2,0% (0,1% летален изход)а | 1,3% (0,1% летален изход) |
| Празугрел 5 mg | Клопидогрел 75 mg | |
| ≥ 75 години (N=2 060)** | 2,6% (0,3% летален изход) | 3,0% (0,5% летален изход) |
* Проучване TRITON при пациенти с ОКС, подлежащи на PCI
** Проучване TRILOGY-ACS при пациенти, неподлежащи на PCI (вж. точка 5.1):
а 10 mg празугрел; 5 mg празугрел при тегло < 60 kg
Пациенти < 60 kg
Честота на значително или незначително кървене съгласно TIMI, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ):
| Тегло | Празугрел 10 mg | Клопидогрел 75 mg |
| < 60 kg (N=664)* | 10,1% (0% летален изход) | 6,5% (0,3% летален изход) |
| ≥ 60 kg (N=12 672)* | 4,2% (0,3% летален изход) | 3,3% (0,1% летален изход) |
| ≥ 60 kg (N=7 845)** | 2,2% (0,2% летален изход)а | 1,6% (0,2% летален изход) |
| Празугрел 5 mg | Клопидогрел 75 mg | |
| < 60 kg (N=1 391)** | 1,4% (0,1% летален изход) | 2,2% (0,3% летален изход) |
* Проучване TRITON при пациенти с ОКС, подлежащи на PCI
** Проучване TRILOGY-ACS при пациенти, неподлежащи на PCI (вж. точка 5.1):
а 10 mg празугрел; 5 mg празугрел при възраст ≥ 75 години
Пациенти ≥ 60 kg и възраст < 75 години
При пациентите ≥ 60 kg и на възраст < 75 години честотата на значително или незначително кървене съгласно TIMI, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ), е 3,6% за празугрел и 2,8% за клопидогрел; честотата на кървене с летален изход е 0,2% за празугрел и 0,1% за клопидогрел.
Кървене, свързано с аортокоронарен байпас (АКБ)
В клинично проучване фаза 3, 437 пациенти са подложени на операция за аортокоронарен байпас (АКБ) по време на проучването. При тези пациенти честотата на значително или незначително кървене съгласно TIMI, свързано с аортокоронарен байпас (АКБ), е 14,1% в групата с празугрел и 4,5% в групата с клопидогрел. По-високият риск за събития на кървене при пациентите, лекувани с празугрел, се задържа до 7 дни след последната доза на проучвания лекарствен продукт. За
пациентите, които приемат тиенопиридин в рамките на 3 дни преди операция за аортокоронарен байпас (АКБ), честотата на значително или незначително кървене съгласно TIMI е 26,7% (12 от 45 пациенти) в групата с празугрел в сравнение с 5,0% (3 от 60 пациенти) в групата с клопидогрел. За пациентите, които приемат последната си доза тиенопиридин в рамките на 4 до 7 дни преди операция за аортокоронарен байпас (АКБ), честотата намалява на 11,3% (9 от 80 пациенти) в групата с празугрел и 3,4% (3 от 89 пациенти) в групата с клопидогрел. 7 дни след спиране на приема на лекарствения продукт наблюдаваната честота на кървене, свързано с аортокоронарен байпас (АКБ), е подобна при групите на лечение (вж. точка 4.4).
Риск от кървене, свързан с избора на подходящия момент за прилагане на натоварващата доза при
NSTEMI
В клинично проучване на пациенти с NSTEMI (проучването ACCOAST), в което те са планирани за коронарна ангиография в рамките на 2 до 48 часа след рандомизацията, е прилагана натоварваща доза празугрел от 30 mg средно 4 часа преди коронарната ангиография, последвана от допълнителна натоварваща доза от 30 mg по време на PCI, в перипроцедурния период пациентите имат повишен риск от кървене, несвързано с АКБ, и нямат допълнителна полза, в сравнение с пациентите, които получават натоварваща доза празугрел от 60 mg по време на PCI (вж. точки 4.2 и 4.4).
Честотата на кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ) съгласно TIMI, в течение на 7 дни за пациентите е както следва:
| Нежелана реакция | Празугрел преди коронарна ангиографияа(N=2 037) % | Празугрел по време наPCIa(N=1 996) % |
| Значително кървене съгласноTIMIб | 1,3 | 0,5 |
| Животозастрашаващов | 0,8 | 0,2 |
| С летален изход | 0,1 | 0,0 |
| Симптоматичнаинтракраниална хеморагия (ИКХ)г | 0,0 | 0,0 |
| Изискващо инотропнилекарствени средства | 0,3 | 0,2 |
| Изискващо хирургична интервенция | 0,4 | 0,1 |
| Изискващо трансфузия (≥ 4 единици) | 0,3 | 0,1 |
| Незначително кървенесъгласно TIMIд | 1,7 | 0,6 |
а Използвани са други подходящи стандартни лечения. Протоколът на клиничното проучване предвижда за всички пациенти да получават аспирин и дневна поддържаща доза празугрел.
б Всяка интракраниална хеморагия или всяко клинично проявено кървене, свързани с понижение на хемоглобина ≥ 5 g/dl.
в Животозастрашаващо кървене е подгрупа на значително кървене съгласно TIMI и включва видовете по-долу. Пациентите може да са преброени в повече от един ред.
г ИКХ= интракраниална хеморагия.
д Клинично проявено кървене, свързано с понижение на хемоглобина от ≥ 3 g/dl, но < 5 g/dl.
Резюме на нежеланите лекарствени реакции, представено в таблица
Таблица 2 обобщава хеморагичните и нехеморагичните нежелани реакции в проучването TRITON, или тези от спонтанни съобщения, групирани по честота и системо-органен клас. Термините за честота са дефинирани както следва:
Много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (≥ 1/10 000 до
< 1/1 000); много редки (< 1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 2: Хеморагични и нехеморагични нежелани реакции
| Системо-органенклас | Чести | Нечести | Редки | С неизвестначестота |
| Нарушения на кръвтаи лимфната система | Анемия | Тромбоцито-пения | Тромботичнатромбоцитопенична пурпура – вижтеточка 4.4 | |
| Нарушения наимунната система | Свръхчувствителност,включително ангиоедем | |||
| Нарушения на очите | Хеморагия в окото | |||
| Съдови нарушения | Хематом | |||
| Респираторни,гръдни и медиастинални нарушения | Епистаксис | Хемоптиза | ||
| Стомашно-чревнинарушения | Гастро-интестинална хеморагия | РетроперитонеалнахеморагияХеморагия от ректума ХематохезияКървене от венците | ||
| Нарушения накожата и подкожната тъкан | Обрив Екхимоза | |||
| Нарушения набъбреците и пикочните пътища | Хематурия | |||
| Общи нарушения иефекти на мястото на приложение | Хематом намястото на пунктиране на съдХеморагия на мястото напунктиране | |||
| Наранявания,отравяния и усложнения, възникнали в резултат наинтервенции | Контузия | Хеморагия следпроцедура | Подкоженхематом |
При пациенти със и без анамнеза за ПИА или инсулт честотата на инсулт в клинично проучване фаза 3 е, както следва (вж. точка 4.4):
| Анамнеза за ПИА или инсулт | Празугрел | Клопидогрел |
| Да (N=518) | 6.5% (2.3% ICH*) | 1.2% (0% ICH*) |
| Не (N=13 090) | 0.9% (0.2% ICH*) | 1.0% (0.3% ICH*) |
* ИКХ=интракраниална хеморагия.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Предозиране на Празугрел Viatris може да доведе до удължено време на кървене и последващи хеморагични усложнения. Няма налични данни за обръщане на фармакологичния ефект на празугрел; все пак, ако е необходима незабавна корекция на удълженото време на кървене, може да се има предвид трансфузия на тромбоцитна маса и/или на други кръвни продукти.
Фармакологични свойства - Prasugrel 10 mg
Фармакотерапевтична група: Антитромбоцитни средства, инхибитори на тромбоцитната агрегация с изключение на хепарин, АТС код: B01AC22.
Механизъм на действие/фармакодинамични ефекти
Празугрел е инхибитор на тромбоцитната активация и агрегация посредством необратимо свързване на неговия активен метаболит с P2Y12 класа на АДФ рецепторите върху тромбоцитите. Тъй като тромбоцитите участват във възникването и/или развитието на тромботичните усложнения на атеросклерозата, инхибирането на функцията на тромбоцитите може да доведе до намаляване на честотата на сърдечносъдови събития като например смърт, инфаркт на миокарда или инсулт.
След натоварваща доза от 60 mg празугрел инхибиране на АДФ-индуцираната тромбоцитна агрегация се наблюдава на 15-та минута с 5 μM АДФ и на 30-та минута с 20 μM АДФ. Максималното инхибиране с празугрел на АДФ-индуцираната тромбоцитна агрегация е 83% с 5 μM АДФ и 79% с 20 μM АДФ, в двата случая с 89% от здравите индивиди и пациентите със стабилна атеросклероза, достигащи поне 50% инхибиране на тромбоцитната агрегация до 1 час. Медиираното от празугрел инхибиране на тромбоцитната агрегация показва ниска интери ндивидуална (9%) и интраиндивидуална (12%) вариабилност както с 5 μM, така и с 20 μM АДФ. Средното инхибиране на тромбоцитната агрегация в стационарно състояние е съответно 74% и 69% за 5 μM АДФ и 20 μM АДФ и се проявява след 3 до 5 дни прилагане на поддържаща доза от 10 mg празугрел, предшествана от натоварваща доза от 60 mg. Повече от 98% от пациентите имат ≥ 20% инхибиране на тромбоцитната агрегация по време на прилагането на поддържащата доза.
След лечение тромбоцитната агрегация постепенно се връща до изходните стойности за 7 до 9 дни след прилагане на еднократна натоварваща доза от 60 mg празугрел и за 5 дни след спиране на поддържащата доза в стационарно състояние.
Данни от преминаване на друго лечение
След прилагане на 75 mg клопидогрел един път дневно за 10 дни, 40 здрави участници са преминали на празугрел 10 mg един път дневно със или без натоварваща доза от 60 mg. Наблюдавано е подобно или по-голямо инхибиране на тромбоцитната агрегация с празугрел. Преминаването направо към празугрел 60 mg натоварваща доза води до по-бързо настъпване на по-висока степен на инхибиране на тромбоцитите. След прилагане на 900 mg натоварваща доза клопидогрел (с АСК) 56 пациенти с ОКС са лекувани за 14 дни или с празугрел 10 mg един път дневно, или с клопидогрел 150 mg един път дневно, след което преминават или на клопидогрел 150 mg, или на празугрел 10 mg за още 14 дни. Наблюдавана е по-висока степен на инхибиране на тромбоцитната агрегация при пациентите, преминали на празугрел 10 mg, в сравнение с лекуваните с клопидогрел 150 mg. В проучване при 276 пациенти с ОКС, лекувани с PCI, преминаването от първоначална натоварваща доза от 600 mg клопидогрел или плацебо, прилагани при пристигането в болницата преди коронарната ангиография, на натоварваща доза от 60 mg празугрел, приложена по време на перкутанната коронарна интервенция, води до подобнa по-висока степен на инхибиране на тромбоцитната агрегация, за 72-часовата продължителност на проучването.
Клинична ефикасност и безопасност
Остър коронарен синдром (ОКС)
Проучването фаза 3 TRITON сравнява празугрел с клопидогрел и двата едновременно прилагани с АСК и друго стандартно лечение. TRITON е многоцентрово международно, рандомизирано, двойносляпо проучване с паралелни групи при 13 608 пациенти. Пациентите са с ОКС с умерен до висок риск за нестабилна стенокардия, инфаркт на миокарда без ST-елевация или инфаркт на миокарда със ST-елевация (UA, NSTEMI или STEMI) и са лекувани с перкутанна коронарна интервенция (PCI).
Пациентите с нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация (UA/NSTEMI) в рамките на 72 часа от появата на симптоми или с инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI) между 12 часа до 14 дни от появата на симптоми са рандомизирани след получаване на данни за анатомията на коронарните артерии. Пациенти с инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI) в рамките на 12 часа от появата на симптомите и планирани за първична PCI могат да бъдат рандомизирани без данни за анатомията на коронарните артерии. За всички пациенти натоварващата доза може да се прилага по всяко време между рандомизирането и 1 час след като пациентът напуска залата за катетеризации.
Пациентите, рандомизирани да получават празугрел (60 mg натоварваща доза, последвана от 10 mg един път дневно) или клопидогрел (300 mg натоварваща доза, последвана от 75 mg един път дневно), са лекувани за период с медина14,5 месеца (максимално 15 месеца с минимален период на проследяване 6 месеца). Пациентите получават също АСК (75 mg до 325 mg един път дневно).
Употребата на който и да е тиенопиридин в рамките на 5 дни преди включване в проучването е критерий за изключване. Друго лечение, например хепарин и GPIIb/IIIa-инхибитори, е прилагано по преценка на лекаря. Приблизително 40% от пациентите (във всяка от групите на лечение) получават GPIIb/IIIa-инхибитори за подпомагане на PCI (няма налична информация относно вида на използвания GP IIb/IIIa-инхибитор). Около 98% от пациентите (във всяка от групите на лечение) получават антитромботични лекарствени средства (хепарин, нискомолекулен хепарин, бивалирудин или други лекарствени средства) за директно подпомагане на PCI.
Първичен измерител на изхода в проучването е времето до първото настъпване на сърдечносъдова (СС) смърт, инфаркт на миокарда (ИМ) без летален изход или инсулт без летален изход. Анализът на съставната крайна точка в цялата популация с ОКС (смесени групи нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация и инфаркт на миокарда със ST-елевация (UA/NSTEMI и STEMI)) зависи от показването на статистическо преимущество на празугрел спрямо клопидогрел в групата с нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация (UA/NSTEMI) (p<0,05).
Цялата популация с ОКС
Празугрел показва по-добра ефикасност в сравнение с клопидогрел в намаляването на първичните комбинирани събития за изхода, както и предварително определените вторични събития за изхода, включително тромбоза на стента (вж. таблица 3). Ползата от празугрел е очевидна през първите 3 дни и се задържа до края на проучването. По-добрата ефикасност се съпровожда от увеличение на значителното кървене (вж. точка 4.4 и точка 4.8). Пациентите в популацията са 92% от европеидната раса − 26% жени и 39% ≥ 65-годишна възраст. Ползата, свързана с празугрел, е независима от употребата на друго остро или продължително сърдечносъдово лечение, включително хепарин/нискомолекулен хепарин, бивалирудин, интравенозни GPIIb/IIIa-инхибитори, лекарствени продукти, понижаващи липидите, бета-блокери и инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим. Ефикасността на празугрел е независима от дозата на АСК (75 mg до 325 mg един път дневно). В проучването TRITON не е разрешена употребата на перорални антикоагуланти, антиагрегантни лекарствени продукти, които не са включени в проучването, и дългосрочно прилагани НСПВС. В цялата популация с ОКС празугрел се асоциира с по-ниска честота на СС смърт, ИМ без летален изход или инсулт без летален изход в сравнение с клопидогрел, въпреки изходните характеристики като възраст, пол, телесно тегло, географска област, употреба на GPIIb/IIIa-инхибитори и вид на стента. Ползата се дължи главно на сигнификантното намаление на ИМ без летален изход (вж. Таблица 3). Пациентите с диабет имат сигнификантно намаление в първичните и всички вторични съставни крайни точки.
Наблюдаваната полза от празугрел при пациентите ≥ 75 години е по-малка от ползата, наблюдавана при пациенти < 75 години. Пациентите ≥ 75 години са с повишен риск от кървене, включително летално (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.8). Пациентите ≥ 75 години, при които ползата с празугрел е по-убедителна, включват тези с диабет, с инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI), с по-висок риск от тромбоза на стента или с повтарящи се събития.
Пациентите с анамнеза за ПИА или с анамнеза за исхемичен инсулт повече от 3 месеца преди лечението с празугрел нямат намаление в първичната съставна крайна точка.
Таблица 3: Изход (събития) при пациенти в първоначалния анализ на проучването TRITON
| Изход (събития) | Празугрел +АСК | Клопидогрел + АСК | Относителен риск (HR) (95% CI) | p-стойност |
| Всички ОКС | (N = 6 813) % | (N = 6 795) % | 0,812 (0,732,0,902) | < 0,001 |
| Първичен съставен изход (събития)Сърдечносъдова (СС) смърт, ИМ безлетален изход или инсулт без летален изход | 9,4 | 11,5 | ||
| Първичен изход (индивидуални събития) | ||||
| СС смърт | 2,0 | 2,2 | 0,886 (0,701,1.118) | 0,307 |
| ИМ без летален изход | 7,0 | 9,1 | 0,757 (0,672,0,853) | < 0,001 |
| Инсулт без летален изход | 0,9 | 0,9 | 1,016 (0,712,1,451) | 0,930 |
| Нестабилна стенокардия/инфарктна миокарда без ST-елевация(UA/NSTEMI)Първични съставни събития за изход(Primary Composite Outcome Events) | (N = 5 044) % | (N = 5 030) % | ||
| СС смърт, ИМ без летален изход илиинсулт без летален изход | 9,3 | 11,2 | 0,820 (0,726,0,927) | 0,002 |
| СС смърт | 1,8 | 1,8 | 0,979 (0,732,1,309) | 0,885 |
| ИМ без летален изход | 7,1 | 9,2 | 0,761 (0,663,0,873) | < 0,001 |
| Инсулт без летален изход | 0 8 | 0,8 | 0,979(0,633,1,513) | 0,922 |
| Инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI)Първични съставни събития за изход(Primary Composite Outcome Events) | (N = 1 769) % | (N = 1 765) % | ||
| СС смърт, ИМ без летален изход или инсулт без летален изход | 9,8 | 12,2 | 0,793 (0,649,0,968) | 0,019 |
| СС смърт | 2,4 | 3,3 | 0,738 (0,497,1,094) | 0,129 |
| ИМ без летален изход | 6,7 | 8,8 | 0,746 (0,588,0,948) | 0,016 |
| Инсулт без летален изход | 1,2 | 1,1 | 1,097 (0,590,2,040) | 0,770 |
В цялата популация с ОКС анализът на всяка от вторичните крайни точки показва сигнификантно предимство (p < 0,001) за празугрел спрямо клопидогрел. Това включва определена или предполагаема тромбоза на стента в края на проучването (0,9% спрямо 1,8%; HR 0,498; CI 0,364, 0,683); СС смърт, ИМ без летален изход или прицелна съдова реваскуларизация по спешност в течение на 30 дни (5,9% спрямо 7,4%; HR 0,784; CI 0,688, 0,894); всички причини за смърт, ИМ без
летален изход или инсулт без летален изход до края на проучването (10,2% спрямо 12,1%; HR 0,831; CI 0,751, 0,919); СС смърт, ИМ без летален изход, инсулт без летален изход или рехоспитализация поради събитие със сърдечна исхемия до края на проучването (11,7% спрямо 13,8%; HR 0,838; CI 0,762, 0,921). Анализът на всички причини за летален случай не показва никаква значима разлика между празугрел и клопидогрел в цялата популация с ОКС (2,76% спрямо 2,90%), в популацията с нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация (UA/NSTEMI) (2,58% спрямо 2,41%), и в популацията с инфаркт на миокарда със ST-елевация (STEMI) (3,28% спрямо 4,31%).
Празугрел се асоциира с 50% намаляване на стент-тромбозата в течение на 15-месечния период на проследяване. Намаляване на стент-тромбозата с празугрел е наблюдавано не само рано, но и след 30 дни и за обикновените, непокрити метални стентове, и за лекарство-излъчващите стентове.
При анализ на пациентите, които преживяват исхемично събитие, празугрел се асоциира с намаляване на разпространението на последващи събития на първичната крайна точка (7,8% за празугрел спрямо 11,9% за клопидогрел).
Макар кървенето да се увеличава с празугрел, анализът на съставната крайна точка за смърт поради каквато и да е причина, ИМ без летален изход или инсулт без летален изход, инсулт без летален изход и значително кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ), съгласно TIMI, е в полза на празугрел в сравнение с клопидогрел (коефициент на риск, 0,87; 95% CI, 0,79 до 0,95; p = 0,004). В проучването TRITON на всеки 1 000 пациенти, лекувани с прасургел, има 22 пациенти по-малко с инфаркт на миокарда и 5 повече със значително кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (АКБ), съгласно TIMI, в сравнение с пациентите, лекувани с клопидогрел.
Резултатите от фармокодинамично/фармакокинетично проучване при 720 азиатци, ACS пациенти с PCI, доказват, че по-високи нива на инхибиране на тромбоцитите се постигат с празугрел, в сравнение с клопидогрел и че празугрел 60 mg натоварваща доза/ 10 mg поддържаща доза е подходящ дозов режим при азиатци с тегло най-малко 60 kg и възраст под 75 години (вж. точка 4.2).
В 30-месечно проучване (TRILOGY–ACS) при 9 326 пациенти с нестабилна стенокардия/инфаркт на миокарда без ST-елевация (UA/NSTEMI) ОКС, лекувани медикаментозно без реваскуларизация (показание, което не е разрешено), празугрел не намалява сигнификантно честотата на съставната крайна точка – сърдечносъдова смърт, ИМ или инсулт в сравнение с клопидогрел. Честотата на значително кървене съгласно TIMI (включително животозастрашаващо, с летален изход и интракраниална хеморагия) е подобна при пациентите, лекувани с празугрел и клопидогрел.
Пациенти на възраст ≥75 години или тези с тегло под 60 kg (N=3 022) са рандомизирани да получават 5 mg празугрел. Както при пациентите на възраст < 75 години и тегло ≥60 kg, лекувани с 10 mg празугрел, няма разлика между 5 mg празугрел и 75 mg клопидогрел в сърдечносъдовия изход. Честотата на значително кървене е подобна при пациентите, лекувани с 5 mg празугрел, и тези, лекувани със 75 mg клопидогрел. Празугрел 5 mg осигурява по-голям антитромботичен ефект, отколкото клопидогрел 75 mg. Празугрел трябва да се използва с повишено внимание при пациенти на възраст ≥ 75 години и при пациенти с тегло <60 kg (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.8).
В 30-дневно проучване (ACCOAST) при 4 033 пациенти с NSTEMI с повишени нива на тропонин, които са планирани за коронарна ангиография, последвано от PCI в рамките на 2 до 48 часа след рандомизацията, пациентите, които получават натоварваща доза празугрел 30 mg средно 4 часа преди коронарната ангиография последвана от допълнителна натоварваща доза от 30 mg по време на PCI (n=2 037), в перипроцедурния период има повишен риск от кървене, несвързано с аортокоронарен байпас (несвързани с АКБ), и нямат допълнителна полза в сравнение с пациентите, които получават натоварваща доза от 60 mg по време на PCI (n=1 996). По-конкретно честотата на съставната крайна точка - летален изход поради сърдечносъдови причини, инфаркт на миокарда,
инсулт, реваскуларизация по спешност или употреба на инхибитори на гликопротеин (GP) IIb/IIIa като животоспасяваща терапия в течение на 7 дни след рандомизацията, не е значимо намалена при пациенти, които получават празугрел преди коронарната ангиография, в сравнение с пациенти, които получават цялата натоварваща доза празугрел по време на PCI. Освен това честотата на значително кървене по TIMI (събития, свързани с АКБ и несвързани с АКБ), от гледна точка на безопасност, в рамките на на 7 дни от рандомизацията при всички лекувани пациенти, е значимо по-висока при пациентите, които получават празугрел преди коронарната ангиография, спрямо пациентите, които получават цялата натоварваща доза празугрел по време на PCI. Затова, когато коронарната ангиография при пациенти с UA/NSTEMI се извършва в рамките на 48 часа след хоспитализация, натоварващата доза трябва да се прилага по време на PCI (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.8).
Педиатрична популация
Проучването TADO изследва употребата на празугрел (n=171) спрямо плацебо (n=170) при пациенти на възраст от 2 до 18 години със сърповидноклетъчна анемия за намаляване на вазооклузивните кризи – проучване фаза III. Проучването не постига нито една от първичните или вторичните крайни точки. Като цяло не са установени нови данни за безопасност за празугрел като монотерапия при тази популация пациенти.
Празугрел е предлекарство и бързо се метаболизира in vivo до активен метаболит и неактивни метаболити. Експозицията на активния метаболит (AUC) има умерена до ниска интериндивидуална (27%) и интраиндивидуална (19%) вариабилност. Фармакокинетиката на празугрел е подобна при здрави индивиди, при пациенти със стабилна атеросклероза и при пациенти, подложени на перкутанна коронарна интервенция.
Абсорбция
Абсорбцията и метаболизмът на празугрел са бързи, пикова плазмена концентрация (Cmax) на активния метаболит се постига приблизително за 30 минути. Експозицията на активния метаболит (AUC) нараства пропорционално в терапевтичния дозов диапазон. В проучване при здрави индивиди AUC на активния метаболит не се променя от богата на мазнини, висококалорична храна, но Cmax намалява с 49% и времето за достигане на Cmax (Tmax) нараства от 0,5 на 1,5 часа. В проучването празугрел е прилаган независимо от приема на храна в TRITON. Следователно празугрел може да се прилага независимо от приема на храна; все пак прилагането на натоварваща доза празугрел на гладно може да осигури най-бързо настъпване на действието (вж. точка 4.2).
Разпределение
Свързването на активният метаболит с човешкия серумен албумин (4% буфериран разтвор) е 98%. Биотрансформация
Празугрел не се открива в плазмата след перорално прилагане. Той бързо се хидролизира в червата до тиолактон, който след това се превръща в активен метаболит чрез единствена стъпка на метаболизъм чрез цитохром P450, главно чрез CYP3A4 и CYP2B6 и в по-малка степен чрез CYP2C9 и CYP2C19. Активният метаболит допълнително се метаболизира до две неактивни съединения посредством S-метилиране или конюгиране с цистеин.
При здрави индивиди, пациенти със стабилна атеросклероза и пациенти с ОКС, приемащи празугрел, генетичната вариация в CYP3A5, CYP2B6, CYP2C9 или CYP2C19 няма ефект с практическо значение върху фармакокинетиката на празугрел или инхибирането на тромбоцитната агрегация от него.
Елиминиране
Приблизително 68% от дозата на празугрел се екскретира с урината и 27% с изпражненията като неактивни метаболити. Активният метаболит има полуживот на елиминиране от около 7,4 часа (диапазон 2 до 15 часа).
Фармакокинетика при специални популации
Старческа възраст
В проучване на здрави индивиди на възраст между 20 и 80 години възрастта няма сигнификантен ефект върху фармакокинетиката на празугрел или инхибирането на тромбоцитната агрегация от него. В голямо клинично проучване фаза 3 средната изчислена експозиция (AUC) на активния метаболит е 19% по-висока при много възрастни пациенти (възраст ≥ 75 години), в сравнение с индивидите на възраст < 75 години. Празугрел трябва да се използва с повишено внимание при пациенти на възраст ≥ 75 години, поради потенциалния риск от кървене в тази популация (вж. точки 4.2 и 4.4). В проучване при пациентите със стабилна атеросклероза средната стойност на AUC на активния метаболит при пациенти на възраст ≥ 75 години, които приемат 5 mg празугрел, е приблизително половината от тази при пациенти на възраст < 65 години, които приемат 10 mg празугрел, а антитромботичният ефект на 5 mg е по-слаб, но не по-малко ефикасен в сравнение с 10 mg.
Чернодробно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата за пациенти с леко до умерено нарушение на чернодробната функция (Child Pugh клас A и B). Фармакокинетиката на празугрел и неговото инхибиране на тромбоцитната агрегация са подобни при пациенти с леко до умерено нарушение на чернодробната функция в сравнение със здрави индивиди. Фармакокинетиката и фармакодинамиката на празугрел при пациенти с тежко чернодробно увреждане не са проучвани. Празугрел не трябва да се използва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).
Бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата за пациенти с бъбречно увреждане, включително пациенти с терминално бъбречно заболяване (ESRD). Фармакокинетиката на празугрел и неговото инхибиране на тромбоцитната агрегация са подобни при пациенти с умерено бъбречно увреждане (степен на гломерулна филтрация GFR 30 < 50 ml/min/1,73m2) и при здрави индивиди. Празугрел-медиираното инхибиране на тромбоцитната агрегация е също подобно при пациенти с терминално бъбречно заболяване (ESRD), които се нуждаят от хемодиализа, в сравнение със здрави индивиди, макар че Cmax и AUC на активния метаболит намаляват съответно с 51% и 42% при пациенти с терминално бъбречно заболяване (ESRD).
Телесно тегло
Средната експозиция (AUC) на активния метаболит на празугрел е приблизително 30 до 40% по-висока при здрави индивиди и пациенти с телесно тегло < 60 kg в сравнение с тези, които тежат
≥ 60 kg. Празугрел трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с телесно тегло < 60 kg поради потенциален риск от кървене в тази популация (вж. точка 4.4). В проучване при пациенти със стабилна атеросклероза средната стойност на AUC на активния метаболит при пациенти с тегло
< 60 kg, които приемат 5 mg празугрел, е 38% по-ниска от тази при пациенти с тегло ≥ 60 kg, които получават 10 mg празугрел, а антитромботичният ефект на 5 mg е подобен на 10 mg.
Етническа принадлежност
В клинични фармакологични проучвания, след коригиране според телесното тегло, AUC на активния метаболит е приблизително 19% по-висока при китайци, японци и корейци в сравнение с индивиди от бялата раса, което е свързано главно с по-високата експозиция при индивидите от азиатски произход с тегло < 60 kg. Няма разлики в експозицията сред пациентите китайци, японци и корейци. Експозицията при индивидите от африкански и латиноамерикански произход е сравнима с тази на индивидите от бялата раса. Не се препоръчва коригиране на дозата единствено въз основа на етническата принадлежност.
Пол
При здрави участници и пациенти фармакокинетиката на празугрел е подобна при мъже и жени.
Педиатрична популация
Фармакокинетиката и фармакодинамиката на празугрел не са оценявани в педиатрична популация (вж. точка 4.2).
Фармацевтични данни - Prasugrel 10 mg
Ядро на таблетката:
Микрокристална целулоза Манитол
Кросповидон
Силициев диоксид, колоиден безводен Магнезиев стеарат
Филмово покритие:
Поливинилов алкохол Талк
Титанов диоксид (E171) Глицерилов монокаприлокапрат Натриев лаурилсулфат
Железен оксид, жълт (E172)
Сънсет жълто FCF алуминиев лак (Е110) [само за Празугрел Viatris 10 mg]
Железен оксид, червен (E172) [само за Празугрел Viatris 5 mg]
Празугрел Viatris 5 mg
Да не се съхранява над 30 ºC. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага. Празугрел Viatris 10 mg
HDPE бутилка
Да не се съхранява над 25 ºC. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
Блистери:
Да не се съхранява над 30 ºC. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
Празугрел Viatris 5 mg
HDPE бутилка
Бяла непрозрачна HDPE бутилка, затворена с бяла непрозрачна полипропиленова капачка на винт и индукционно запечатана с алуминиево фолио. Всяка бутилка съдържа сушители с надпис „ДА НЕ СЕ ГЪЛТА“ и 28 или 30 филмирани таблетки.
Всяка картонена кутия съдържа 1 бутилка.
Блистери
Блистери от OPA/алуминий/PE/сушител/PE-алуминий, съдържащи 28, 30, 84 или 98 филмирани таблетки.
Празугрел Viatris 10 mg
HDPE бутилка
Бяла непрозрачна HDPE бутилка, затворена с бяла непрозрачна полипропиленова капачка на винт и индукционно запечатана с алуминиево фолио. Всяка бутилка съдържа сушители с надпис „ДА НЕ СЕ ГЪЛТА“ и 28 или 30 филмирани таблетки.
Всяка картонена кутия съдържа 1 бутилка.
Блистери
Блистери от OPA/алуминий/PE/сушител/PE- алуминий, съдържащи 28, 30, 84, 90 или 98 филмирани таблетки.
Перфорирани блистери с единични дози от OPA/алуминий/PE/сушител/PE-алуминий, съдържащ
30 х 1 или 90 х 1 филмирани таблетки.