Флексид 500 mg филмирани таблетки е показан за лечение на следните инфекции при възрастни (вижте точки 5.1):

• Остър пиелонефрит и усложнени инфекции на пикочните пътища (вижте точка 4.4)

• Хроничен бактериален простатит

• При вдишване на антракс: (след експозиционна профилактика и лечение (вижте точка 4.4))

Флексид трябва да се използва за лечение на долу изброените инфекции, само когато употребата на често препоръчваните антибактериални продукти се счита за неуместна за лечение на тези инфекции.

• Остър бактериален синузит

• Остри бактериални скзацербации на хронична обструктивна белодробна болест, включително бронхит

• Пневмония придобита в обществото

• Усложнени инфекции на кожата и меките тъкани

• Неусложнен цистит (вж. точка 4.4)

Флексид филмирани таблетки може да се използва също за довършване на лечението при пациенти, показали подобрение при проведено начално лечение с интравенозен левофлоксацин.

Да се вземат предвид официалните ръководства за правилно приложение на антибактериални продукти.

Флексид филмирани таблетки се прилагат веднъж или два пъти дневно. Дозата зависи от типа и тежестта на инфекцията и чувствителността на предполагаемия причинител.

Флексид филмирани таблетки може да се използва също при пациенти, показали подобрение при проведено начално лечение с интравенозен левофлоксацин за завършване на курса на терапията; имайки предвид биоеквивалентността на парентералните и пероралните форми, може да бъде използвана една и същата доза.

За Флексид филмирани таблетки могат да бъдат дадени следните препоръки за дозиране:

Дозировка при пациенти е нормална бъбречна функция

(креатининов клирънс >50 ml/min)

Специални групи пациенти

Пациенти с нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс ≤ 50ml/min)

*Не е необходимо да се прилага допълнителна доза след хемодиализа или продължителна амбулаторна перитонеална диализа (CAPD).

Пациенти с нарушена чернодробна функция

Не е необходимо коригиране на дозата, тъй като левофлоксацин не се метаболизира в значителна степен от черния дроб и основно се екскретира от бъбреците.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не е необходимо коригиране на дозата, различно от налаганото от бъбречната функция (вижте точка 4.4 “Тендинит и руптура на сухожилие” “Удължаване на QT интервала”).

Педиатрична популация

Левофлоксацин е противопоказан при деца или юноши в периода на растеж (вижте точка 4.3).

Флексид филмирани таблетки трябва да се поглъщат цели без да се чупят и с достатъчно количество течност. За адаптиране на дозирането таблетките могат да бъдат разделяни чрез делителната черта. Таблетките могат да бъдат приемани по време на хранене или между отделните хранения. Флексид филмирани таблетки трябва да се приема най-малко два часа преди или след приложение на соли на желязото, цинкови соли, магнезий- или алуминий- съдържащи антиацидни средства, или диданозин (само диданозин формулите, съдържащи алуминий или магнезий като буфериращи агенти) и сукралфат, тъй като може да настъпи понижаване на абсорбцията (вижте точка 4.5).

Левофлоксацин таблетки не трябва да се използва:

• при пациенти свръхчувствителни към левофлоксацин или други хинолони или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,

• при пациенти с епилепсия,

• при пациенти с анамнеза за увреждания на сухожилията свързани с приложение на флуорохинолони,

• при деца или юноши в период на растеж,

• по време на бременност,

• при кърмещи жени.

Употребата на левофлоксацин трябва да се избягва при пациенти, които са имали сериозни нежелани реакции в миналото, при употреба на продукти, съдържащи хинолони или флуорохинолони (вж.точка 4.8). Лечението на тези пациенти с левофлоксацин трябва да се започва само при липса на алтернативни възможности за лечение и след внимателна оценка на съотношението полза/риск (вж. също точка 4.3).

Продължителни, инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции

Съобщава се за много редки случаи на продължителни (продължаващи месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни нежелани лекарствени реакции, засягащи различни, понякога множество системи в организма (мускулно-скелетна, нервна система, психика и сетивни органи) при пациенти, получаващи хинолони и флуорохинолони, независимо от тяхната възраст и вече съществуващите рискови фактори. Левофлоксацин трябва да се преустанови незабавно при първите признаци или симптоми на всяка сериозна нежелана реакция като пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя предписващ лекар за съвет.

Метицилин-резистентни S. aureus най-вероятно са развили ко-резистентност към флуорохинолони, включително и левофлоксацин. Поради това левофлоксацин не се препоръчва при лечение на инфекции, за които е известно или се подозира, че са причинени от MRSA, освен ако лабораторните резултати не са потвърдили чувствителност на организма към левофлоксацин (и често препоръчваните антибактериални продукти, използвани за лечение на MRSA-инфекции са се оказали неподходящи).

Левофлоксацин може да се използва за лечение на остър бактериален синузит и на остри екзацербации на хроничен бронхит, когато тези инфекции са диагностицирани правилно.

Резистентността към флуорохинолони на Е.coli- най-честият причинител, свързан с инфекции на уринарния тракт- варира в Европейския съюз. Лекарите са съветвани да имат в предвид местното разпространение на резистентност на Е.coli към флуорохинолони.

Инхалиране на антракс: Употребата при хора се базира на invitro данни за чувствителност на Bacillusanthracis и на експериментални данни с животни заедно с ограничени данни при хора. Лекуващите лекари трябва да се придържат към националните и международни консенсусни документи, отнасящи се за лечението на антракс.

Тендинит и руптура на сухожилие

Тендинит и разкъсване на сухожилие (по-специално ахилесово сухожилие, но без да се ограничава само до него), понякога двустранно, може да се получи още в рамките на 48 часа от започване на лечението с хинолони и флуорохинолони като има съобщения за такива, развили се дори до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и разкъсване на сухожилие се повишава при по-възрастни пациенти, пациенти с бъбречно увреждане, пациенти с трансплантиран солиден орган и такива, лекувани съпътстващо с кортикостероиди, както и при пациенти, получаващи дневни дози по 1 000 mg левофлоксацин. По тази причина съпътстващата употреба на кортикостероиди трябва да се избягва.

При първия признак на тендинит (напр. болезнено подуване, възпаление) лечението с левофлоксацин трябва да се прекратии и да се обмисли алтернативно лечение. Засегнатият(те) крайник(ци) трябва да бъде(ат) лекуван(и) по подходящ начин (напр. обездвижване). Не трябва да се използват кортикостероиди, ако се появят признаци на тендинопатия.

Clostridiumdifficile-свързано заболяване

Диария, особено ако е силно изразена, персистираща и/или с примеси на кръв, в хода на или след лечение с левофлоксацин (включително няколко месеца след лечението) може да бъде изява на

Clostridiumdifficile-свързано заболяване (CDC3). CDC3 може да варира по тежест от умерена до животозастрашаваща форма, най-тежката от които е псевдомембранозен колит (вижте точка 4.8). Затова е важно да се има предвид тази диагноза при пациенти, които получат тежка диария по време или след лечение с левофлоксацин. В случай че се подозира наличието на CDC3, приемът на Флексид филмирани таблетки следва да бъде прекратен незабавно и да бъде назначено подходящо лечение без забавяне. В тази ситуация е противопоказано приложението на лекарствени продукти, забавящи перисталтиката.

Пациенти, предразположени към гърчове

Хинолоните могат да снижат прага на поява на гърчове и могат да отключат тяхната поява. Левофлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия (вижте точка 4.8) лечението с левофлоксацин трябва да бъде преустановено.

Пациенти с глюкозо -6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност

Пациенти с латентен или изявен дефект на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназната активност могат да бъдат предразположени към хемолитични реакции, когато провеждат лечение с хинолонови антибактериални лекарствени продукти. Следователно, ако е необходимо левофлоксацин да се използва при такива пациенти, възможната поява на хемолиза трябва да се мониторира.

Пациенти с бъбречно нарушение

Тъй като левофлоксацин се екскретира основно чрез бъбреците, дозата на левофлоксацин трябва да се коригира при пациенти с бъбречно увреждане (вижте точка 4.2).

Реакции на свръхчувствителност

Левофлоксацин може да причини сериозни, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (напр. ангиоедем до анафилактичен шок), понякога след първоначалната доза (виж точка 4.8). Пациентите трябва незабавно да преустановят лечението и да се свържат с лекуващия си лекар или с лекар от спешно звено, които ще започнат подходящо интензивно лечение.

Тежки кожни нежелани реакции

Тежки кожни нежелани реакции (SCARs), включващи токсична епидермална некролиза (TEN: известна още като синдром на Lyell), синдром на Stevens Johnson (SJS) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които може да са животозастрашаващи или с летален изход, се съобщават във връзка с употребата на левофлоксацин (вж. точка 4.8). При предписването на лекарствения продукт пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Ако се появят признаци и симптоми, показателни за тези реакции, приложението на левофлоксацин трябва незабавно да се преустанови и да се обмисли алтернативно лечение. Ако пациентът е развил сериозна реакция, като например SJS, TEN или DRESS при употребата на левофлоксацин, лечение с левофлоксацин не трябва да се започва отново при този пациент.

Дисгликемия

Както при всички хинолони, има съобщения за засягане на нивата на глюкоза в кръвта, включваща както хипогликемия, така и хипергликемия (вижте точка 4.8), особено при пациенти с диабет, които получават съпътстващо лечение с перорални антидиабетни лекарствени продукти (напр. глибенкламид) или с инсулин. Докладвани са случаи на хипогликемична кома. При пациенти с диабет се препоръчва внимателно мониториране на стойностите на кръвната захар.

Превенция на фотосенсибилизация

Докладвано е за фотосенсибилизация в хода на лечение с левофлоксацин (вижте точка 4.8), на пациентите се препоръчва да не се излагат излишно на силна слънчева светлина или на изкуствено UV лъчение (напр. ултравиолетова лампа, солариум) по време на лечението и до 48 часа след спирането му с цел да се предотврати фотосенсибилизация.

Пациенти, провеждащи лечение с антагонисти на витамин К

Поради завишаване на стойностите на показателите на коагулацията (PT/INR) и/или кървене при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин), показателите на коагулацията трябва да бъдат проследявани, когато тези лекарствени продукти се прилагат едновременно (вижте точка 4.5).

Психотични реакции

Съобщава се за психотични реакции при пациенти, които провеждат лечение с хинолони, включително левофлоксацин. В много редки случаи това прогресира до суицидни мисли и самонараняващо поведение - понякога само след еднократна доза левофлоксацин (вижте точка 4.8). В случай че пациентът развие тези реакции лечението с левофлоксацин трябва да се преустанови и да се приложат подходящи мерки. Препоръчва се повишено внимание, когато левофлоксацин ще се прилага при психотични пациенти или при пациенти с анамнеза за психично заболяване.

Удължаване наQT-интервала

Необходимо е повишено внимание, когато флуорохинолони, включително левофлоксацин, се прилагат при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT-интервала като, например:

• синдром на вродено удължаване на QT-интервала

• едновременно приложение на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT-интервала (напр. клас IА и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици)

• некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия)

• сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, брадикардия)

Пациенти в старческа възраст и жени могат да бъдат по-чувствителни към лекарствени продукти, които удължават QT-интервала. Ето защо трябва да се вземе предвид назначаването на лечение с флуорохинолони, включително левофлоксацин, при тези популации.

(вижте точка 4.2 Пациенти в старческа възраст, точка 4.5, точка 4.8, точка 4.9)

Аневризма и дисекация на аортата ирегургитация/недостатьчност на сърдечната клапа Епидемиологичните проучвания показват повишен риск от аневризма и дисекация на аортата основно при пациенти в старческа възраст и от аортна и митрална регургитация след прием на флуорохинолони. Съобщавани са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени от разкъсване (включително фатални) и на регургитация/недостатьчност на някоя от сърдечните клапи при пациенти, получаващи флуорохинолони (вж. точка 4.8).

Затова флуорохинолоните трябва да се използват само след внимателна оценка на съотношението полза/риск и след разглеждане на други терапевтични възможности при пациенти с положителна фамилна анамнеза за аневризма или вродена болест на сърдечната клапа, или при пациенти, диагностицирани с предшестваща аневризма и/или дисекация на аортата или болест на сърдечната клапа, или при наличие на други рискови фактори или заболявания, предразполагащи

• към аневризма и дисекация на аортата и регургитация/недостатьчност на сърдечната клапа (напр. нарушения на съединителната тъкан като синдром на Marfan, или синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Turner, болест на Behcet, хипертония, ревматоиден артрит) или в допълнение

• към аневризма и дисекация на аортата (напр. васкуларни нарушения като артериит на Takayasu или гигантоклетьчен артериит, или известна атеросклероза, или синдром на Sjogren ии в допълнение

• към регургитация/недостатьчност на сърдечната клапа (напр. инфекциозен ендокардит).

Рискът от аневризма и дисекация на аортата и нейното разкъсване може също да се увеличи при пациенти, лекувани едновременно със системни кортикостероиди.

В случай на внезапна болка в корема, гръдния кош или гърба пациентите трябва да бъдат посъветвани да се консултират незабавно с лекар в спешно отделение.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавна медицинска помощ в случай на остра дисплея, ново начало на сърцебиене или развитие на оток на корема или долните крайници.

Периферна невропатия

Съобщава се за случаи на сензорна или сензомоторна полиневропатия, водещи до парестезии, хипоестезия, дизестезия или слабост при пациенти, приемащи хинолони и флуорохинолони. Пациентите, които приемат левофлоксацин, трябва да бъдат посъветвани да информират своя лекар, преди да продължат лечението, ако се появят симптоми на невропатия, като болка, усещане за парене, мравучкане, изтръпване или слабост, за да се предотврати развитието на потенциално необратимо заболяване (вж. точка 4.8).

Хепатобилиарни нарушения

При лечение с левофлоксацин са съобщавани случаи на чернодробна некроза до животозастрашаваща чернодробна недостатъчност, основно при пациенти с тежки подлежащи заболявания, напр. сепсис (вижте точка 4.8). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да преустановят лечението и да се свържат с техния лекар, ако настъпят признаци и симптоми на чернодробно заболяване като анорексия, жълтеница, потъмняване на урината, сърбеж или болка в корема.

Влошаване на миастения гравис

Флуорохинолоните, включително левофлоксацин имат блокираща невромускулна активност и могат да влошат мускулната слабост при пациенти с миастения гравис. Постмаркетингови сериозни нежелани реакции, включително смърт и нужда от поддържане на дихателната функция, се свързват с употребата на флуорохинолони при пациенти с миастения гравис. Левофлоксацин не се препоръчва при пациенти с анамнеза за миастения гравис.

Зрителни нарушения

Ако се появи влошаване на зрението или някакви други ефекти на очите, трябва да се направи веднага консултация с офталмолог (вижте точки 4.8).

Суперинфекция

Употребата на левофлоксацин, особено продължителната може да доведе до свръх растеж на нечувствителни микроорганизми. Появи ли се суперинфекция по време на терапията, трябва да се предприемат необходимите мерки.

Влияние върху лабораторни тестове

При пациенти, лекувани с левофлоксацин изследването за наличие на опиати в урината може да покаже фалшиво-положителен резултат. Може да се наложи подтвръждаването на положителен резултат за опиати с по-специфичен метод. Левофлоксацин може да потисне растежа на Mycobacterium tuberculosis и следователно може да покаже фалшиво-отрицателни резултати при бактериологично изследване на туберкулоза.

Лактоза

Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, общ лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. практически не съдържа натрий.

Ефекти на други лекарствени продукти с Флексид таблетки

Железни соли, цинкови соли, магнезий- или алуминий-съдържащи антиацидни средства, диданосин

Абсорбцията на левофлоксацин е значително понижена, когато се прилага едновременно с железни соли или магнезий- или алуминий-съдържащи антиациди или диданосин (само диданозин формулите, съдържащи алуминий или магнезий като буфериращи агенти). Едновременното приложение на флуорохинолони с мултивитамини, съдържащи цинк довежда до намалената им резорбция. Препоръчва се лекарствените продукти, съдържащи двувалентни или тривалентни катиони като железни соли, цинкови соли, антиацидни средства, съдържащи магнезий или алуминий, или диданосин (само диданосин формулите, съдържащи алуминий или магнезий като буфериращи агенти) да не се приемат по рано от 2 часа преди или след приложение на Флексид филмирани таблетки (вижте точка 4.2). Калциевите соли имат минимален ефект върху резорбцията на левофлоксацин.

Сукралфат

Бионаличностга на таблетките левофлоксацин е значително понижена при едновременно приложение със сукралфат. В случай че пациентът трябва да приема едновременно сукралфат и левофлоксацин, най-добре е сукралфат да се приложи 2 часа след приема на левофлоксацин таблетки (вижте точка 4.2).

Теофилин, фенбуфен или сходни нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти

В клинично проучване не се установяват фармакокинетични взаимодействия между левофлоксацин и теофилин. Изразено понижаване на мозъчния гърчов праг, обаче, може да настъпи, когато хинолони се прилагат едновременно с теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства и други лекарства, които понижават гърчовия праг. Концентрациите на левофлоксацин са с около 13% по-високи при наличие на фенбуфен, отколкото при самостоятелно приложение.

Пробенецид и циметидин

Пробенецид и циметидин имат статистически значим ефект върху елиминирането на левофлоксацин. Бъбречния клирънс на левофлоксацин се понижава от циметидин (24%) и пробенецид (34%). Това се случва тъй като и двата лекарствени продукта са способни да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. При изследваните в проучването дози, обаче, статистически значимите разлики в кинетиката няма вероятност да имат клинична значимост.

Необходимо е повишено внимание, когато левофлоксацин се прилага едновременно с лекарствени продукти, които повлияват тубулната бъбречна екскреция като пробенецид или циметидин, особено при пациенти с бъбречно увреждане.

Друга релевантна информация

В клинични фармакологични проучвания е установено, че фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен, когато левофлоксацин се прилага заедно със следните лекарствени продукти: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.

Взаимодействие на Флексид таблетки с други лекарствени продукти

Циклоспорин

Полуживотът на циклоспорин се повишава с 33%, когато се прилага едновременно с левофлоксацин.

Антагонисти на витамин К

Повишените стойности на показателите на коагулацията (PT/INR) и/или кървене, което може да е тежко изразено, се съобщават при пациенти, които получават лечение с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин). Поради това, показателите на коагулацията трябва да се проследяват при пациенти, провеждащи лечение с антагонисти на витамин К (вижте точка 4.4).

Лекарства, за които е известно, че удължаватQT-интервала

Левофлоксацин, както останалите флуорохинолони, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, които получават лекарства, за които е известно, че удължават QT-интервала (напр. клас IA и III антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици) (вижте точка 4.4 “Удължаване на QT-интервала“).

Друга релевантна информация

Във фармакологично проучване за взаимодействия, левофлоксацин не е повлиял върху фармакокинетиката на теофилин (пробен CYP1 А2-субстрат), което показва, че левофлоксацин не е CYP1А2-инхибитор.

Други форми на взаимодействие

Храна

Няма клинично значими взаимодействия с храната. Следователно левофлоксацин може да се прилага независимо от приема на храна.

Има ограничени данни за употребата на левофлоксацин при бременни жени. Проучванията с животни не показват преки или косвени вредни ефекти, отнасящи се за репродуктивна токсичност (вижте точка 53).

Поради липсата на данни при хора и поради експерименталния риск от увреждане на носещите хрущяли на растящия организъм, причинено от флуорохинолоните, левофлоксацин не трябва да се прилага при бременни жени (виж точка 4.3 и 53).

Левофлоксацин е противопоказен при жени, които кърмят. Информацията за екскреция на левофлоксацин в майчиното мляко е недостатъчна; но останалите флуорохинолони се екскретират в майчиното мляко. Поради липсата на данни при хора и поради експерименталния риск от увреждане от флуорохинолоните на носещите хрущяли на растящия организъм, левофлоксацин не трябва да се прилага при жени, които кърмят(виж точка 4.3 и 53).

Левофлоксацин не оказва влияние върху фертилитета и репродуктивността при плъхове.

Някои нежелани лекарствени реакции (напр. замаяност/световъртеж, сънливост, нарушения на зрението) могат да нарушат способността на пациента да се концентрира и реагира и представляват рисков фактор в ситуации, в които тези способности са от особено значение (напр. шофиране или работа с машини).

Посочената по-долу информация се основава на данните от клинични проучвания при повече от 8 300 пациенти и на широкия постмаркетингов опит.

Честотите се дефинират като: много чести (>1/10), чести (>1/100, <1/10), нечести (> 1/1 000, <1/100), редки (>1/10 000, <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

^а Анафилактични и анафилактоидни реакции може понякога да настъпят дори след първата доза.

^b Реакции от страна на кожата и лигавиците може понякога да настъпят дори след първата доза.

*Съобщава се за много редки случаи на продължителни (до месеци или години), инвалидизиращи и потенциално необратими сериозни лекарствени реакции, засягащи няколко, понякога много, системо-органни класове и сетива (включително реакции като тендинит,

разкъсване на сухожилие, артралгия, болка в крайниците, нарушение на походката, невропатии, свързани с парестезии, депресия, умора, нарушение на паметта, нарушения на съня и увреждане на слуха, зрението, вкуса и обонянието) във връзка с употребата на хинолони и флуорохинолони, в някои случаи независимо от вече съществуващите рискови фактори (вж. точка 4.4).

** Съобщавани са случаи на аневризма и дисекация на аортата, понякога усложнени от разкъсване (включително фатални), и на регургитация/недостатъчност на някой от сърдечните клапи при пациенти, получаващи флуорохинолони (вж. точка 4.4).

Други нежелани лекарствени реакции, които са свързани с приложението на флуорохинолони включват:

• порфирични пристъпи при пациенти с порфирия.

Съобщаване на подозирани нежелани реакиии

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване към Изпълнителната агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Съгласно изследванията за токсичност при животни или клинико-фармакологични проучвания, проведени със супратерапевтични дози, най-важните симптоми, които трябва да се очакват след остро предозиране с Флексид филмирани таблетки са симптоми от страна на централната нервна система като обърканост, замаяност, нарушаване на съзнанието, конвулсии, удължаване на QT- интервала, както и стомашно-чревни симптоми като гадене и лигавични ерозии.

Ефекти от страна на ЦНС включително състояние на обърканост, конвулсии, халюцинации, и тремор са били наблюдавани в пост-маркетинговия период.

В случай на предозиране трябва да бъде проведено симптоматично лечение. Трябва да се проведе мониториране на ЕКГ поради възможността за удължаване на QT-интервала. Антиацидни средства могат да бъдат използвани за протекция на стомашната лигавица. Хемодиализата, включително перитонеалната диализа и СAPD не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.