Quetiapine Accord 200 mg film - coated tablets

Кветиапин филмирани таблетки е показан за:

• Лечение на шизофрения.

• Лечение на биполярно разстройство:

• За лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство;

• За лечение на големи депресивни епизоди при биполярно разстройство;

• За предотвратяване на рецидив на манийни или депресивни епизоди при пациенти с биполярно разстройство, които преди това са се повлияли добре от лечение с кветиапин.

За всяко показание съществуват различни схеми на дозиране. Поради това трябва да се гарантира, че пациентите ще получат ясна информация относно подходящата за тяхното състояние дозировка.

Кветиапин може да се приема със или без храна.

Вьзрастни

За лечение на шизофрения

За лечение на шизофрения, кветиапин таблетки трябва да се приемат два пъти на ден. Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 50 mg (ден 1), 100 mg (ден 2), 200 mg (ден 3) и 300 mg (ден 4).

След четвъртия ден нататък дозата трябва да бъде титрирана до обичайната ефективна доза от 300 до 450 mg/ден. В зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент, дозата може да се коригира в границите от 150 до 750 mg/ден.

За лечение на умерени до тежки манийни епизоди при биполярно разстройство

За лечение на манийни епизоди, свързани с биполярно разстройство, кветиапин таблетки трябва да се приемат два пъти дневно. Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 100 mg (ден 1), 200 mg (ден 2), 300 mg (ден 3) и 400 mg (ден 4). Последващо коригиране на дозата до 800 mg/ден до ден 6 трябва да става чрез увеличение на дозата с не повече от 200 mg/ден.

Дозата може да се коригира в зависимост от клиничния отговор и поносимостта на отделния пациент в рамките на 200 до 800 mg/ден. Обичайната ефективна доза е в границите от 400 до 800 mg/ден.

За лечение на големи депресивни епизоди при биполярно разстройство

Кветиапин таблетки трябва да се приемат веднъж дневно преди лягане. Общата дневна доза за първите четири дни от лечението е 50 mg (ден 1), 100 mg (ден 2), 200 mg (ден 3) и 300 mg (ден 4). Препоръчителната дневна доза е 300 mg. В клинични изпитвания не е наблюдавана допълнителна полза в групата с 600 mg в сравнение с групата с 300 mg (вж. точка 5.1). Отделни пациенти може да имат полза от 600 mg доза. Лечението с дози, по-високи от 300 mg, трябва да се провежда от лекар с опит в лечението на биполярно разстройство. Клиничните изпитвания са показали, че при отделни пациенти, в случай на проблеми с поносимостта, може да се обмисли намаляване на дозата до минимум 200 mg.

За предотвратяване на рецидиви при биполярно разстройство

За предотвратяване на манийни, смесени или депресивни епизоди при биполярно разстройство, пациентите, които са отговорили на лечението с кветиапин за остро биполярно разстройство, трябва да продължат лечението със същата доза. Дозата може да се коригира в зависимост от клиничния отговор и поносимост на всеки пациент в рамките на 300 до 800 mg/ден, разпределена два пъти дневно. Важно е най-ниската ефективна доза да се използва за поддържаща терапия.

Пациенти е старческа възраст

Като при другите антипсихотици, кветиапин таблетки трябва да се прилагат с внимание при пациенти в старческа възраст, особено в началния период на дозиране. Може да е необходимо дозата да се титрира по-бавно, а дневната терапевтична доза да е по-ниска, отколкото при по-млади пациенти, в зависимост от клиничния отговор и поносимост на индивидуалния пациент. Средният плазмен клирънс на кветиапин е редуциран с 30- 50% при лица в старческа възраст в сравнение с по-млади пациенти.

Ефикасността и безопасността не са проучени при пациенти над 65 години с депресивни епизоди, свързани с биполярното разстройство

Педиатрична популация

Кветиапин таблетки не се препоръчват за употреба при деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни в подкрепа на използването в тази възрастова група. Наличните данни от контролирани с плацебо клинични изпитвания са представени в точки 4,4, 4.8, 5.1 и 5.2.

Бъбречно увреждане

Не са необходими корекции на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Кветиапин се метаболизира значително от черния дроб. Поради това кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с известно чернодробно увреждане, особено по време на началния период на дозиране. Лечението на пациенти с известно чернодробно увреждане трябва да започне с 25 mg дневно. Дозировката трябва да се повишава с 25 до 50 mg дневно до постигане на ефективната доза, в зависимост от клиничния отговор и поносимостта при отделния пациент.

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества на този продукт.

Съпътстващото приложение на инхибитори на цитохром Р450 ЗА4, каквито са HIV- протеазните инхибитори, азоловите антимикотици, еритромицин, кларитромицин и нефазодон, е противопоказано (вижте точка 4.5).

Тъй като кветиапин е показан за множество индикации, при профила на безопасност трябва да се вземе предвид индивидуалната диагноза на пациента и дозите, които се прилагат.

Педиатрична популация

Кветиапин не се препоръчва за употреба от деца и юноши под 18 години, поради липсата на данни в подкрепа на приложението му в тази възрастова група. Клиничните изпитвания с кветиапин са показали, че в допълнение към известния профил за безопасност при възрастни (вж. точка 4.8), определени нежелани реакции се появяват с по-голяма честота при деца и юноши в сравнение с възрастни (повишен апетит, повишаване на серумния пролактин, повръщане, ринит и синкоп) или могат да имат различна застьпеност при деца и при възрастни (екстрапирамидни симптоми и раздразнителност), като е установена и нежелана реакция, която преди това не е наблюдавана в изпитвания при възрастни (повишение на кръвното налягане). При деца и юноши също така са наблюдавани промени в изследванията на функцията на щитовидната жлеза.

Освен това дългосрочните последствия от лечението с кветиапин върху растежа и съзряването не са проучвани за период, надвишаващ 26 седмици. Не са известни дългосрочните последствия върху когнитивното и поведенческото развитие.

При плацебо-контролирани клинични проучвания на пациенти в детска и юношеска възраст, кветиапин е свързан с повишена поява на екстрапирамидни симптоми (ЕПС) в сравнение с плацебо при пациенти, лекувани за шизофрения, биполярна мания и биполярна депресия (вж. точка 4.8).

Самоубийство/мисли за самоубийство или клинично влошаване

Депресията при биполярното разстройство е свързана с повишен риск от мисли за самоубийство, самонараняване и самоубийство (случаи свързани със самоубийство). Рискът съществува, докато не се появи значима ремисия. През първите няколко седмици от лечението, а и след това, може да не се появи подобрение и пациентите трябва да бъдат наблюдавани отблизо, докато не се появи такова подобрение. Общият клиничен опит показва, че рискът за самоубийство може да се повиши в ранните етапи на възстановяване.

В допълнение, лекарите трябва да вземат предвид потенциалния риск от суицидни събития след внезапно спиране на лечението с кветиапин, поради известни рискови фактори на лекуваното заболяване. Други психични заболявания, за които се предписва кветиапин, също могат да са свързани с повишен риск от суицидни събития. Освен това, тези състояния могат да се развият като съпътстващи заболявания при тежки депресивни епизоди. Следователно, при лечение на пациенти с други психични разстройства, трябва да се вземат същите предпазни мерки, както при лечение на пациенти с тежки депресивни епизоди.

Известно е, че пациентите с анамнеза за суицидни събития или тези с чести суицидни мисли преди започването на лечението, са с повишен риск за суицидни мисли или опити за самоубийство, така че по време на лечението трябва да са под внимателно наблюдение. Мета-анализ на плацебо-контролирани клинични проучвания на антидепресанти при възрастни пациенти с психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение при пациенти на антидепресанти в сравнение с пациенти под 25 години, приемащи плацебо.

Медикаментозното лечение, особено в ранния етап на лечение и след промени в дозата, трябва да се провежда в условията на стриктен контрол на пациентите и особено онези, които са с повишен риск. Пациентите (и хората, които се грижат за тях) трябва да бъдат предупреждавани за необходимостта да внимават за клинично влошаване, суицидно поведение или суицидни мисли, както за необичайни промени в поведението - и незабавно да потърсят медицинска помощ при наличие на подобни симптоми.

В краткосрочните плацебо-контролирани клинични проучвания при пациенти с тежки депресивни епизоди на биполярно разстройство е наблюдаван повишен риск от събития, свързани със самоубийство при млади пациенти на възраст по-малко от 25 години, които са лекувани с кветиапин, в сравнение с тези, приемали плацебо (съответно 3,0% спрямо 0%). Популационно-базирано, ретроспективно проучване на кветиапин, за лечение на пациенти с тежко депресивно разстройство, показва повишен риск от самонараняване и самоубийство при пациенти на възраст от 25 до 64 години без предистория на самонараняване, при употреба на кветиапин с други антидепресанти.

Метаболитен риск

Поради очаквания риск от влошаване на метаболитния профил, включително промени в телесното тегло, кръвната захар (вж. „Хипергликемия”) и липидите, което е било наблюдавано в клинични проучвания, метаболитните показатели на пациентите трябва да бъдат изследвани при започване на лечението и да бъдат контролирани редовно по време на курса на лечение. Влошаването на тези показатели трябва да се коригира клинично (вж. т. 4.8).

Екстрапирамидни симптоми

В плацебо контролирани клинични проучвания на възрастни пациенти, приемът на кветиапин се свързва с повишена честота на ектрапирамидни симптоми (ЕПС) в сравнение с плацебо при пациенти лекувани за големи депресивни епизоди при биполярно разстройство и голямо депресивно разстройство (вж. точки 4.8 и 5.1).

Приемът на кветиапин се свързва с развитие на акатизия, характеризираща се със субективно неприятно или измъчващо безпокойство и необходимост от движение, което често се съпровожда с неспособност за седене или стоене на едно място. Това е по-вероятно да се прояви през първите няколко седмици от лечението. При пациенти, които развиват тези симптоми, повишаването на дозата може да бъде опасно.

Тардивна дискинезия

Ако се появят признаци или симптоми на тардивна дискинезия, трябва да се обмисли намаляване на дозата или прекратяване на приема на кветиапин. Симптомите на тардивна дискинезия могат да се влошат или дори да се засилят след прекратяване на лечението (вж. точка 4.8).

Сомнолентност и замаяност

Лечението с кветиапин е свързано със сомнолентност и свързани симптоми, като седация (вж. точка 4.8). В клинични проучвания за лечение на пациенти с биполярна депресия, те са се появявали обикновено през първите 3 дни от лечението и са били предимно леки до умерено тежки. Пациентите с биполярна депресия, които изпитват тежка сомнолентност може да имат нужда от по-чести прегледи за минимум 2 седмици от появата на сомнолентността, докато симптомите се подобрят, като може да се обмисли прекратяване на лечението.

Ортостатична хипотония

Лечението с кветиапин е свързано с ортостатична хипотония и свързана с нея замаяност (вж. точка 4.8), като, подобно на сомнолентността, и те обикновено се развиват през началния период на титриране на дозата. Това може да увеличи честотата на инцидентни травми (падания), особено в популацията на пациентите в старческа възраст. Следователно пациентите трябва да бъдат съветвани да внимават, докато не свикнат с потенциалните ефекти на лекарството.

Кветиапин таблетки трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с известно сърдечно-съдово заболяване, мозъчно-съдова болест или други състояния, предразполагащи към хипотония. Трябва да се прецени нуждата от намаляване на дозата или постепенно титриране на дозата, ако се появи ортостатична хипотония, особено при пациенти с подлежащо сърдечно-съдово заболяване.

Синдром на сънна апнея

Докладвани са случаи на синдром на сънна апнея при пациенти, които приемат кветиапин. При пациенти, които получават в същото време депресанти на централната нервна система и които имат анамнеза за или са изложени на риск от сънна апнея, особено ако са с наднормено тегло/затлъстяване или са от мъжки пол, кветиапин трябва да се използва с повишено внимание.

Припадъци

При контролираните клинични проучвания не е имало разлика в честотата на поява на гърчове между пациентите, лекувани с кветиапин или плацебо. Както и при другите антипсихотични средства, препоръчва се повишено внимание при лечение на пациентите с анамнеза за припадъци (вж. точка 4.8).

Невролептичен малигнен синдром

Невролептичният малигнен синдром се свързва с лечението с антипсихотични лекарства, включително кветиапин (вж. точка 4.8). Клиничните прояви включват хипертермия, променен психичен статус, мускулна ригидност, вегетативна нестабилност и повишена креатинфосфокиназа. В такъв случай приемът на кветиапин трябва да се преустанови и да се започне подходящо лечение.

Тежка неутропения и агранулоцитоза

При клинични проучвания с кветиапин има съобщения за тежка неутропения (неутрофилен брой <0,5 X 10⁹/1). Повечето случаи на тежка неутропения са наблюдавани в рамките на няколко месеца след започване на терапията с кветиапин. Няма явна зависимост от дозата. Постмаркетинговият опит сочи, че някои случаи са били фатални. Възможните рискови фактори за неутропенията включват предшестващ малък брой бели кръвни клетки и анамнеза за лекарствено индуцирана неутропения. Въпреки това, някои случаи са наблюдавани при пациенти без предшестващи рискови: фактори. Приемът на кветиапин трябва да се преустанови при пациенти с брой на неутрофилите <1,0 X 10⁹/1. Пациентите трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на инфекция, а броят на неутрофилите да се следи (до нарастване над 1,5 X 10⁹/1 (вж. точка 5.1).

При пациенти с инфекция или повишена температура трябва да се има предвид неутропения, особено в отсъствие на очевидни предразполагащи фактори, и трябва да бъде овладяна с клинично подходящи средства.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да съобщават незабавно при появата на признаци/симптоми типични за агранулоцитоза или инфекция (напр. повишена температура, слабост, летаргия или възпалено гърло) по всяко време на лечение с кветиапин. При такива пациенти трябва да се прави навременно преброяване на белите кръвни клетки и абсолютен брой на неутрофилите (ACN), особено при отсъствие на преразполагащи фактори.

Антихолинергични (мускаринови) ефекти

Норкветиапин, активен метаболит на кветиапин, има умерен до силен афинитет за някои мускаринови рецепторни субтипове. Това допринася за НЛР засягащи антихолинергичните ефекти, когато кветиапин се използва в препоръчителните дози, когато се използва едновременно с други лекарства, притежаващи антихолинергични ефекти, както и при предозиране.Кветиапин трябва да се използва с повишено внимание от пациенти, които приемат терапия с антихолинергични (мускаринови) ефекти. Кветиапин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с настояща диагноза или предишна анамнеза за ретенция на урината, клинично значима хипертрофия на простатата, обструкция на червата или свързани състояния, повишено вътреочно налягане или тясноъгълна глаукома (вж. точки 4.5, 4.8, 5.1 и 4.9).

Взаимодействия

Вижте точка 4.5.

Съпътстващото приложение на кветиапин с мощни индуктори на чернодробните ензими като карбамазепин или фенитоин значително намалява системната плазмена концентрация на кветиапин, което може да повлияе ефикасността на терапията с кветиапин. При пациенти, получаващи индуктор на чернодробните ензими, започването на терапия с кветиапин трябва да стане само ако лекуващият лекар прецени, че ползата от кветиапин превишава риска от отстраняване на индуктора на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна в дозата на индуктора да бъде постепенна и ако е необходимо да се замени с неиндуктор (напр. натриев валпроат).

Тегло

При лекувани с кветиапин пациенти има съобщения за повишаване на телесното тегло, което трябва да се следи и контролира в съответствие с клиничните ръководства за антипсихотично лечение (вж. точки 4.8 и 5.1).

Хипергликемия

Има редки съобщения за развитие на хипергликемия и/или развитие или екзацербация на съществуващ диабет, понякога придружени с кетоацидоза или кома, включително и случаи с фатален изход (вж. точка 4.8). В някои случаи е съобщавано за предшестващо повишаване на телесното тегло, което може да бъде предразполагащ фактор. Препоръчително е подходящото клинично мониториране в съответствие с утвърдените ръководства за антипсихотично лечение. Пациенти, лекувани с антипсихотични лекарства, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), а пациентите със захарен диабет или с рискови фактори за захарен диабет трябва да бъдат проследявани редовно за влошаване на глюкозния контрол. Теглото трябва да се следи редовно.

Липиди

По време на клинични изпитвания с кветиапин се наблюдава увеличение на триглицеридите, LDL и общия холестерол и понижаване на HDL холестерола (вж. точка 4.8). Промените в липидните нива трябва да се контролират чрез подходящ клиничен подход.

Удължаване наQT-интервала

По време на клинични проучвания и при приложение съобразно кратката характеристика на продукта, приложението на кветиапин не е свързано с персистиращо удължаване на абсолютния QT-интервал. При постмаркетингови съобщения, удължаване на QT-интервала е било докладвано при кветиапин в терапевтични дози (вж. точка 4.8) и при предозиране (вж. точка 4.9). Както при другите антипсихотици, кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание, когато е предписан при пациенти със сърдечно-съдово заболяване или фамилна анамнеза за удължаване на QT- интервала. Кветиапин трябва да се прилага с повишено внимание и когато е предписан заедно или с лекарства, които увеличават QTc-интервала, или със съпътстващи невролептици, особено при пациенти в старческа възраст или такива със синдром на вродено удължаване на QT-интервала, застойна сърдечна недостатъчност, сърдечна хипертрофия, хипокалиемия или хипомагнезиемия (вж. точка 4.5).

Кардиомиопатия и миокардит

В клинични проучвания и в пост-маркетинговия период са докладвани случаи на кардиомиопатия и миокардит, но не е доказана взаимовръзка с кветиапина. Лечението с кветиапин трябва да бъде преоценено при пациенти с подозирана кардиомиопатия и миокардит.

Реакции на отнемане

Остри симптоми на отнемане като безсъние, гадене, главоболие, диария, повръщане, замаяност и раздразнителност са описани след внезапно спиране на кветиапин. Препоръчва се постепенно спиране на терапията за период от поне една до две седмици (вж. точка 4.8)

Пациенти в старческа възраст с психоза, свързана с деменция

Кветиапин не е одобрен за лечение на психоза, свързана с деменция.

Приблизително 3-кратно увеличен риск от мозъчно-съдови нежелани събития е установен при рандомизирани, контролирани с плацебо проучвания с някои атипични антипсихотици при популация от дементно болни. Механизмът за този увеличен риск е неизвестен. Увеличеният риск не може да бъде изключен за други антипсихотици или други популации пациенти. Кветиапин трябва да се използва с внимание при пациенти с рискови фактори за мозъчен инсулт.

При мета-анализ на атипични антипсихотици се съобщава, че пациентите в старческа възраст с психоза, свързана с деменция, са с повишен риск от смърт, в сравнение с плацебо. При две 10-седмични плацебо-контролирани проучвания с кветиапин при същата популация пациенти (n=710); средна възраст: 83 години; диапазон: 56-99 години), рискът от смъртност при третираните с кветиапин пациенти е 5,5% срещу 3,2% при плацебо групата Пациентите в тези проучвания са починали от различни причини, съответстващи на очакванията за тази популация.

Пациенти в старческа възраст с болест на Паркинсон (БП)/паркинсонизъм

Популационно-базирано, ретроспективно проучване на кветиапин за лечение на пациенти с ТДР, показва повишен риск от смърт по време на употреба на кветиапин при пациенти на възраст над 65 години. Такава връзка не се установява, когато пациентите с БП са изключени от анализа. Необходимо е повишено внимание при предписване на кветиапин на пациенти в старческа възраст с БП.

Дисфагия

Има съобщения за дисфагия (вж. точка 4.8) при лечение с кветиапин. Кветиапин трябва да се използва с внимание при пациенти с риск за аспирационна пневмония.

Запек и чревна обструкция

Запекът представлява рисков фактор за чревна обструкция. При лечение с кветиапин са докладвани случаи на запек и чревни обструкции (вж. точка 4.8). Това включва съобщения за фатален край при пациенти, които са с по-висок риск от интестинална обструкция, включително такива, получаващи едновременно няколко лекарства, които понижават чревния мотилитет и/или не са докладвали симптоми на запек. Пациентите с интестинална обструкция/илеус трябва да се наблюдават внимателно и да се предприемат спешни мерки.

Венозен тромбоемболизъм (ВТЕ)

Съобщено е за случаи на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ) при лечение с антипсихотични лекарства. Тъй като пациентите, лекувани с антипсихотични лекарства, често имат рискови фактори за ВТЕ, всички възможни рискови фактори за венозен тромбоемболизъм трябва да бъдат идентифицирани преди и по време на лечението с кветиапин и трябва да се вземат превантивни мерки.

Панкреатит

Има съобщения за панкреатит при клинични проучвания и в постмаркетинговия период. Въпреки че не всички случаи сред постмаркетинговите съобщения са обвързани с рискови фактори, при много от пациентите е имало наличие на фактори, за които е известно, че са свързани с панкреатит, като повишени триглицериди (вж. точка 4,4), камъни в жлъчката, както и употреба на алкохол.

Допълнителна информация

Данните за приложението на кветиапин в комбинация с дивалпроекс или литий при умерени до тежки манийни епизоди са ограничени; въпреки това комбинираната терапия се понася добре (вж. точки 4.8 и 5,1). Данните показват адитивен ефект на седмица 3.

Лактоза

Кветиапин таблетки съдържат лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, тотален лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да използват този лекарствен продукт.

Неправилна употреба и злоупотреба

Съобщени са случаи на неправилна употреба и злоупотреба. Може да е необходимо повишено внимание при предписване на кветиапин на пациенти с анамнеза за злоупотреба с алкохол или наркотици.

С оглед на първичните ефекти върху централната нервна система на кветиапин, той трябва да се прилага с внимание в комбинация с други лекарствени продукти с централно действие и с алкохол.

Необходимо е повишено внимание при пациенти, приемащи други лекарства с антихолинергични (мускаринови) ефекти (вж. точка 4.4).

Цирохром Р450 (CYP) ЗА4 е основният ензим, който е отговорен за цитохром Р450 медиирания метаболизъм на кветиапин. В едно проучване за лекарствени взаимодействия на кветиапин при здрави доброволци, едновременното приложение на кветиапин (доза от 25 mg) с кетоконазол, CYP3A4 инхибитор, е довело до 5-8 кратно повишение на AUC на CYP3A4 кветиапин. Въз основа на това, едновременната употреба на кветиапин с CYP3A4 инхибитори е противопоказана. Също така не се препоръчва по време на лечението с кветиапин да се консумира сок от грейпфрут.

При проучване с многократно дозиране при пациенти за оценка на фармакокинетиката на кветиапин, прилаган преди и по време на лечение с карбамазепин (известен редуктор на чернодробни ензими), едновременното приложение на карбамазепин значително е увеличило клирънса на кветиапин. Това увеличение на клирънса е намалило системната експозиция на кветиапин (измерена чрез AUC) до средно 13% от експозицията при самостоятелно прилагане на кветиапин, въпреки че при някои пациенти е наблюдаван по-голям ефект. В резултат от това взаимодействие, могат да се наблюдават по-ниски плазмени концентрации, което може да засегне ефикасността на терапията с кветиапин. Едновременното приложение на кветиапин с фенитоин (друг индуктор на микрозомалките ензими) предизвиква значително повишение на клирънса на кветиапин с приблизително 450%. При пациенти, получаващи индуктор на чернодробните ензими, започването на терапия с кветиапин трябва да стане само, ако лекуващият лекар прецени, че ползата от кветиапин превишава риска от отстраняване на индуктора на чернодробните ензими. Важно е всяка промяна в дозата на индуктора да бъде постепенна и ако е необходимо да се замени с неиндуктор (напр. натриев валпроат) (вж. точка 4.4).

Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо от едновременното приложение на антидепресанта имипрамин (известен CYP2D6 инхибитор) или флуоксетин (известен CYP3A4 и CYP2D6 инхибитор).

Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо от едновременно приемане с антипсихотиците рисперидон или халоперидол. Едновременното приложение на кветиапин и тиоридазин е предизвиквало увеличение на клирънса на кветиапин с приблизително 70%.

Фармакокинетиката на кветиапин не се променя значимо след едновременно приложение с циметидин.

Фармакокинетиката на лития не се променя при едновременно прилагане с кветиапин.

При едно 6-седмично, рандоминизирано проучване на литий и кветиапин спрямо плацебо и кветиапин при възрастни пациенти с остра мания, с по-голяма честота са наблюдавани случаи на екстрапирамидни прояви (специално тремор), сънливост и увеличаване на теглото в групата с литий-кветиапин в сравнение с плацебо-кветиапин групата(вж. точка5.1).

Фармакокинетиките на натриев валпроат и кветиапин не се променят в клиничнозначима степен, когато се прилагат едновременно. Ретроспективно проучване на деца и юноши, които са получавали валпроат, кветиапин, или и двете, показва по- висока честота на левкопения и неутропения в комбинираната група спрямо групите на монотерапия.

Формални проучвания за взаимодействие с най-често прилаганите сърдечно-съдови лекарства не са провеждани.

Трябва да се внимава, когато кветиапин се употребява едновременно с лекарствени продукти, които предизвикват електролитен дисбаланс или увеличават QTc-интервала.

Има съобщения за фалшиво положителни резултати при извършване на имунологично ензимни изследвания за метадон и трициклични антидепресанти при пациенти, които са приемали кветиапин. В тези случаи за потвърждаване на съмнителния резултат се препоръчва имунологичен скрининг чрез подходящи хроматографски методи.

Първи триместър

Ограниченото количество публикувани данни за експозиция по време на бременност (300-1000 бременности), включително индивидуални съобщения и няколко обзервационни проучвания не дават основание да се предполага повишен риск от малформацин вследствие на лечението. Предвид това, на базата на наличните данни не може да бъде направено категорично заключение. Проучванията при животни показават репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Поради това кветиапин трябва да се използва по време на бременност само ако ползите оправдават потенциалните рискове.

Трети триместър

При новородени, изложени на антипсихотици (включително и кветиапин) по време на третото тримесечие на бременността, има риск от нежелани реакции, включително екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност след раждане. Има съобщения за възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, проблеми с дишането и проблеми с храненето. Затова новородените трябва да се наблюдават внимателно.

Въз основа на ограничените данни от публикувани съобщения за екскрецията на кветиапин в кърмата, екскретираното количество кветиапин при приложение в терапевтични дози е променливо. Поради липсата на категорични данни, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се спре лечението с кветиапин, въз основа на ползата от кърменето за бебето или ползата от лечението за майката.

Ефектът на кветаипин върху човешкия фертилитет не е бил оценяван. При плъхове са наблюдавани ефекти, свързани с повишените нива на пролактин, въпреки че не са директно релевантни при хора (вж. точка 5.3).

Като се имат предвид първичните му ефекти върху централната нервна система, кветиапин може да повлияе дейностите, изискващи психична концентрация и да причини сънливост. Поради това пациентите трябва да бъдат съветвани да не шофират или да не работят с машини до изясняване на индивидуалната им чувствителност.

Най-често съобщаваните (≥10%) нежелани реакции при кветиапин са сомнолентност, замаяност, главоболие, сухота в устата, симптоми на отнемане (прекратяване на лечението), повишение на серумните триглицериди, повишение на общия холестерол (предимно LDL холестерола), понижение на HDL холестерола, повишение на теглото, понижен хемоглобин и екстрапирамидни симптоми.

Честотите на нежеланите лекарствени реакции, свързани с приема на кветиапин, са поместени в табличен вид (Таблица 1), във формат, препоръчван от Council for International Organizations of Medical Sciences - Съвета на Международните Организации за Медицински Науки (CIOMS III Working Group; 1995).

Таблица 1 Нежелани ракции, свързани е терапия с кветиапин

Честотите на нежеланите реакции са степенувани, както следва:

Много чести (≥1/10), чести (≥1/100, <1/10), нечести (≥1/1000, <1/100), редки (≥1/10 000, <1/1000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

(1) Вижте точка 4.4

(2) Сомнолентност може да се появи по време на първите две седмици на лечение и обикновено изчезва с продължаване на лечението с кветиапин.

(3) При някои пациенти, приемащи кветиапин, са наблюдавани асимптоматични

повишения (промяна от нормални стойности до > Зх ULN по всяко време) на

стойностите на трансаминазите (АЛАТ, АСАТ) или стойностите на гама-GT в серума. Тези повишения обикновено са обратими с продължаване на лечението с кветиапин.

(4) Както при други антипсихотици с алфа-1 адренергична блокираща активност, кветиапин може често да предизвика ортостатична хипотония, свързана със замайване, тахикардия и при някои пациенти със синкоп, особено по време на първоначалното титриране на дозата (вж. точка 4.4).

(5) Изчисленията на честотата за тези нежелани реакции са въз основа само на постмаркетингови данни.

(6) Стойности на кръвната захар на гладно ≥7,0 mmol/1 или след хранене ≥11,1 mmol/1, отчетени поне веднъж.

(7) Повишаване на честотата на развитие на дисфагия при прием на кветиапин в сравнение с плацебо е наблюдавано само в клиничните проучвания за биполярна депресия,

(8) Въз основа на >7% увеличаване на телесното тегло спрямо изходното положение. Появява се предимно по време на първите седмици от лечението при възрастни.

(9) Следните симптоми на отнемане са били наблюдавани най-често при клинични изпитвания с плацебо-контролирана монотерапия в острата фаза, които оценяват симптомите на внезапно прекъсване на терапията: инсомния, замаяност, главоболие, диария, повръщане, световъртеж и раздразнителност. Честотата на тези реакции е намаляла значимо една седмица след спиране на терапията.

(10) Триглицериди ≥200 mg/dl (≥2,258mmol/L) (пациенти ≥18 години) или ≥150 mg/dl (≥1,694 mmol/l) (пациенти <18 години) отчетени поне веднъж.

(11) Холестерол ≥240mg/dl (≥6,2064mmol/l) (пациенти ≥18 години) отчетени поне веднъж или ≥200 mg/dl (≥5,172 mmol/I) (пациенти <18 години) отчетени поне веднъж. Повишение на LDL холестерола >30 mg/dl (≥0,769 mmol/1) е наблюдавано много често. Средната промяна сред пациентите, които са имали такова повишение, е 41,7 mg/dl (≥1,07 mmol/1).

(12) Вижте текста по-долу.

(13) Тромбоцити ≥100 х 10⁹/1 отчетени поне веднъж.

(14) Въз основа на съобщените нежелани реакции при клинични изпитвания, повишението на кръвната креатинфосфокиназа не е свързано с невролептичен малигнен синдром.

(15) Нива на пролактин (пациенти >18 години): >20μg/l (>869,56pmol/l) мъже; >30μg/L (>1304,34pmol/l) жени по всяко време.

(16) Може да доведе до падания.

(17) HDL холестерол: <40 mg/dl (l,025mmol/l) мъже; <50 mg/dl (l,282mmol/l) жени по всяко време.

(18) Честота на пациенти, които имат изместване на QTc от <450 msec до ≥450 msec с

≥30 msec повишение. При плацебо-контролирани изпитвания на кветиапин, средната промяна и честотата на пациентите, които имат изместване до клинично значими нива, е подобен между кветиапин и плацебо.

(19) Промяна от > 132 mmol/1 <132 mmol/1 най-малко един път.

(20) Има съобщения за суицидни помисли или суицидно поведение по време на лечението с кветиапин или скоро след спирането му (вж. точки 4.4 и 5.1).

(21) Вижте точка 5.1

(22) Понижен хемоглобин до ≤13 g/dl (8.07 mmol/1) при мъже, ≤12 g/dl (7.45 mmol/1) при жени настъпва поне веднъж на 11% от пациентите на кветиапин при всички проучвания, включително при отворените продължения. За тези пациенти средното максимално понижаване на стойностите на хемоглобина по всякои време е 15 g/dl.

(23) Съобщавани са често при наличие на тахикардия, световъртеж, ортостатична хипотония и/или подлежащо сърдечно/респираторно заболяване.

(24) Въз основа на промени от нормалното изходно ниво до потенциално клинично значима стойност по всяко време след началната стойност при всички проучвания. Промени в общия Т4, свободния Т4, общия ТЗ и свободния ТЗ са определени като <0,8 х LLN (pmol/l) и промени в TSH е > 5 mIU/1 по всяко време.

(25) Въз основа на повишената честота на повръщане при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години).

(26) Въз основа на промяна в неутрофилите от >=1,5 х 10^9/1 при изходно ниво до <0,5 х 10^Л9/1 по всяко време по време на лечението и базирано на пациенти с тежка неутропения (0,5 х 109/1) и инфекции при всички клинични проучвания с кветиапин (вж. точка 4.4).

(27) Въз основа на промени от нормалното изходно ниво до потенциално клинично значима стойност по всяко време след началната стойност при всички проучвания. Промените в еозинофилите са определени като > lx 10⁹ клетки/1 по всяко време.

(28) Въз основа на промени от нормалното изходно ниво до потенциално клинично значима стойност по всяко време след началната стойност при всички проучвания. Промените в WBC са определени като < 3x10⁹ клетки/1 по всяко време.

(29) Въз основа на съобщения за нежелани събития като метаболитен синдром от всички клинични проучвания с кветиапин.

(30) При някои пациенти, в клинични проучвания е наблюдавано влошаване на повече от един от метаболитните фактори, като тегло, кръвната захар и липиди (вж. точка 4.4).

(31) Вижте точка 4.6

(32) Могат да се появят веднага или скоро след началото на лечението и да бъдат свързани с хипотония и/или синкоп. Честотата е на базата на нежеланите съобщения за брадикардия и свързаните с тях събития във всички клинични проучвания с кветиапин.

(33) Въз основа на едно ретроспективно, нерандомизирано епидемиологично проучване.

При приложение на невролептици са съобщавани случаи на удължаване на QT- интервала, камерна аритмия, внезапна необяснима смърт, сърдечен арест и torsadesdepointes и се смята, че са ефекти на класа лекарствени продукти.

Тежките кожни нежелани реакции (SCARs), включващи синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (ТЕН), лекарствен обрив с еозинофилия и системни симптоми (drug rash with eosinophilia and systemic symptoms, DRESS), ca съобщавани като свързани c лечението c кветиапин.

Педиатрична популация

Същите нежелани лекарствени реакции, описани по-горе за възрастни, трябва да бъдат взети предвид за деца и юноши. Следната таблица обобщава нежеланите лекарствени реакции, които се появяват с по-гол яма честота при деца и юноши (10-17 години), отколкото при възрастни или нежелани лекарствени реакции, които не са идентифицирани при възрастни.

Таблица 2 НЛР при деца и юноши, свързани с терапия с кветиапин, които възникват с по-висока честота отколкото при възрастни или които не са идентифицирани във възрастната популация

Честотите на нежеланите реакции са групирани, както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100, <1/10), нечести (≥1 /1 000, <1/100), редки (≥1/10 000, <1/1 000) и много редки (<1/10 000).

(1) Нива на пролактина по всяко време (пациенти < 18 години): >20 μg/l (>869,56 pmol/1) мъже; >26 μg/l (>1130,428 pmol/1) жени. По-малко от 1% от пациентите имат повишение на нивото на пролактин >100 μg/1.

(2) Въз основа на стойности, надвишаващи клинично значимите граници (критерии, приети от Националния здравен институт) или повишения с >20mmHg за систолното или >10 mmHg за диастолното кръвно налягане по всяко време, в две плацебо-контролирани изпитвания за лечение на остри състояния (3-6 седмици) при деца и юноши.

(3) Забележка: Честотата е сравнима с наблюдаваната при възрастни, но в сравнение с възрастни, при деца и юноши може да бъде свързана с различни клинични последствия.

(4) Вижте точка 5.1

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+35 928903417

уебсайт: www.bda.bg

Като цяло, съобщените признаци и симптоми са засилените известни фармакологични ефекти на лекарството, т.е. сънливост и седация, тахикардия хипотония и антихолинергични ефекти.

Предозирането може да доведе до удължаване на QT-интервала, гърчове, епилептичен статус, рабдомиолиза, потискане на дишането, задръжка на урина, обърканост, делириум и/или възбуда, кома и смърт.

Пациенти с предшестващо тежко сърдечно-съдово заболяване може да са с повишен

риск от ефектите на предозиране (вж. точка 4.4 „Ортостатична хипотония")

Няма специфичен антидот на кветиапин. В случаи на тежка интоксикация, трябва да се има предвид възможността за участие на множество лекарства, като се препоръчват интензивни грижи, включващи установяване и поддържане на проходимостта на дихателните пътиша на пациента, осигуряване на адекватно кислородно подаване и вентилация и мониториране и поддържане на сърдечно-съдовата система.

Въз основа на публикуваната литература, пациентите с делир и ажитация и с изразен антихолинергичен синдром може да бъдат лекувани с физостигмин, 1-2 mg (при непрекъснато проследяване на ЕКГ). Това не се препоръчва като стандартно лечение поради потенциално отрицателния ефект на физостигмин върху сърдечната проводимост. Физостигмин може да се използва, ако няма отклонения в ЕКГ. Да не се използва физостигмин в случай на нарушен ритъм, всякаква степен на сърдечен блок или разширение на QRS.

Макар че превенцията на абсорбцията при свръхдоза не е проучена, при тежки отравяния може да бъде показана стомашна промивка, по възможност в рамките на първия час след предозирането. Трябва да се има предвид и прилагане на активен въглен.

Случаите на рефрактерна хипотония след предозиране с кветиапин, трябва да бъдат контролирани с подходяща терапия като интравенозно вливане на течности и/ или симпатикомиметици. Епинефринът и допаминът трябва да се избягват, тъй като бета- стимулацията може да влоши хипотонията в условията на кветиапин-индуцирана алфа- блокада.

Внимателното лекарско наблюдение и мониториране трябва да продължат до възстановяването на пациента.