ARETA 10 mg film - coated tablets

Арета е показан за лечение на лека до умерена есенциална хипертония.

Перорално приложение.

Таблетките трябва да се поглъщат с достатъчно количество течност (например чаша вода). Препоръчителната доза е 10 mg перорално един път дневно, поне 15 минути преди хранене (за предпочитане преди закуска). В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да се увеличи до 20 mg.

Лерканидипин СТАДА 20mgфилмирани таблетки

Таблетките могат да бъдат разделени на две равни половини. Останалата половина на таблетката трябва да се съхранява на защитено от светлина място, Тази оставаща половина трябва да бъде приета със следваща доза.

Дозата трябва да се титрира постепенно, защото за да се прояви максималният антихипертензивен ефект може да са необходими около 2 седмици.

Някои пациенти с незадоволителен контрол от един антихипертензивен лекарствен продукт, може да се повлияят благоприятно при прибавянето на Арета към лечението с бета-блокер (атенолол), диуретик (хидрохлоротиазид) или инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (каптоприл или еналаприл).

Тъй като кривата доза-отговор е стръмна с плато при дози между 20-30 mg, не се очаква по-добра ефективност при по-високи дози, но нежеланите ефекти могат да се увеличат.

Приложение в старческа възраст

Въпреки че според фармакокинетичните данни и клиничния опит не се налага коригиране на дозата, при започване на лечението при пациенти в напреднала възраст е необходимо особено внимание.

Приложение при деца

Арета не се препоръчва за приложение при деца под 18 годишна възраст, поради недостатъчни данни за безопасност и ефикасност.

Приложение при пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция

Необходимо е особено внимание при започване на лечението при пациенти с леко до умерено нарушена бъбречна и чернодробна функция. Въпреки че обичайната препоръчителна доза може да се понася от тези пациенти, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да се осъществява внимателно. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с чернодробно увреждане и следователно е необходимо коригиране на дозата.

Арета не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко нарушена чернодробна функция или при пациенти с тежко бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация <30 ml/min).

• Свръхчувствителност към активното вещество, към някои дихидропиридини, или към някое от помощните вещества;

• Бременност и кърмене (виж точка 4.6);

• Жени в детеродна възраст, освен ако не се използва ефективна контрацепция;

• Обструкция на изхода на лявата камера;

• Нелекувана застойна сърдечна недостатъчност;

• Нестабилна ангина пекторис;

• Тежко бъбречно или чернодробно увреждане;

• До един месец след миокарден инфаркт;

• При едновременно приложение на:

• Силни инхибитори на CYP ЗА4 (виж точка 4.5);

• Циклоспорин (виж точка 4.5);

• Сок от грейпфрут (виж точка 4.5).

Необходимо е особено внимание при приложението на Арета при пациенти със синдром на болния синусов възел (ако не е налице in situ пейсмейкър). Въпреки че хемодинамичните контролирани изпитвания не демонстрират нарушение на камерната функция, необходимо е внимание при пациенти с левокамерна дисфункция. Предполага се, че някои краткодействащи дихидропиридини могат да бъдат свързани с повишен сърдечно-съдов риск при пациенти с исхемична болест на сърцето. Въпреки че Арета е дългодействащ, при тези пациенти е необходимо внимание.

Някои дихидропиридини рядко могат да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис. Много рядко при пациенти с предшестваща ангина пекторис може да се проявят увеличение на честотата, продължителността и тежестта на стенокардиите пристъпи. Могат да се наблюдават изолирани случаи на инфаркт на миокарда (вж. 4.8).

Приложение при нарушена бъбречна или чернодробна функция

Необходимо е особено внимание при започване на лечението при пациенти с леко до умерено нарушена бъбречна и чернодробна функция. Въпреки че обичайната препоръчителна доза може да се понася от тези пациенти, увеличението на дозата до 20 mg дневно трябва да се осъществява внимателно. Антихипертензивният ефект може да се усили при пациенти с чернодробно увреждане и следователно е необходимо коригиране на дозата.

Арета не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко нарушена чернодробна функция и при пациенти с тежко нарушена бъбречна функция (GFR<30 ml/min) (вж. 4.2.)

Алкохолът трябва да се избягва, тъй като може да усили ефекта на вазодилатативните антихипертензивни лекарства (вж. 4.5).

Индукторите на CYP3A4, като антиконвулсанти (напр. фенитоин, карбамазепин) и рифампицин могат да намалят плазмените нива на лерканидипин и това да доведе до по-ниска ефективност на лерканидипин, в сравнение с очакваната (вж. 4.5.).

Помощни вещества

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Известно е, че лерканидипин се метаболизира от ензима CYP3А4 и поради това едновременното приложение на инхибитори и индуктори на CYP3А4 могат да повлияят метаболизма и елиминирането на лерканидипин.

Трябва да се избягва едновременното назначение на лерканидипинов хидрохлорид с инхибитори на CYP3A4 (напр. кетоконазол, итраконазол, ритонавир, еритромицин, тролеандомицин (виж точка 4.3).

Изпитване за взаимодействие със силен инхибитор на CYP3A4, кетоконазол, показва значително повишение на плазмените нива на лерканидипин (15 пъти повишение на площта под кривата AUC и 8 пъти повишение на максималната плазмена концентрация Сmax за еутомера S-лерканидипин). Циклоспорин и лерканидин не трябва да се прилагат едновременно (виж точка 4.3).

При едновременно приложение се наблюдават повишени плазмени нива както на лерканидипин, така и на циклоспорин. Проучване при млади здрави доброволци показва, че ако циклоспорин се прилага 3 часа след прием на лерканидипин, плазмените нива на лерканидипин не се променят, докато AUC на циклоспорин се повишават с 27%. Едновременното приложение обаче на лерканидипинов хидрохлорид с циклоспорин води до 3 пъти увеличение на плазмените нива на лерканидипин и 21 % увеличение на AUC на циклоспорин.

Лерканидипин не трябва да се приема със сок от грейпфрут (виж точка 4.3).

Подобно на други дихидропиридини, лерканидипин е с метаболизъм, чувствителен към инхибиране от сок от грейпфрут с последващо повишение на системната бионаличност и усилване на хипотензивния ефект.

При едновременно перорално приложение на 20 mg лерканидипин с мидазолам от доброволци в старческа възраст, резорбцията на лерканидипин се увеличава (с около 40 %) и скоростта на резорбцията намалява (Тmax намалява от 1.75 до 3 часа). Концентрациите на мидазоам остават непроменени.

Необходимо е внимание при едновременното назначение на лерканидипинов хидрохлорид с други субстрати на CYP3A4, като терфенадин, астемизол, антиаритмици клас III, напр. амиодарон, хинидин.

Едновременното приложение на лерканидипин с индуктори на CYP3А4, като антиконвулсанти (напр. фенитоин, карбамазепин) и рифампицин трябва да се осъществява внимателно, тъй като антихипертензивният ефект може да бъде намален и кръвното налягане трябва да се измерва по- често от обичайното.

При едновременно приложение на лерканидипин с метопролол, бета-блокер, който се елиминира главно чрез черния дроб, бионаличността на метопролол не се променя, докато бионаличността на лерканидипин намалява с 50 %. Този ефект може да се дължи на намаление на чернодробния кръвоток, причинен от бета-блокерите и поради това може да се прояви и при други лекарства от тази група. Следователно лерканидипин може безопасно да се прилага заедно с бета-блокери, като е необходимо коригиране на дозата.

Проучване за взаимодействие с флуоксетин (инхибитор на CYP2D6 и CYP3A4), проведено при доброволци на възраст 65 ± 7 години (средно ± стандартно отклонение), не показва клинично значими промени във фармакокинетиката на лерканидипин.

Едновременното приложение на 800 mg циметидин дневно не води до значителни промени в плазмените концентрации на лерканидипин, но при по-високи дози обаче е необходимо внимание, тъй като може да се увеличат бионаличността и да се усили хипотензивният ефект на лерканидипин.

Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин при пациенти, лекувани продължително време с р-мeтилдигоксин, не демонстрира фармакокинетични взаимодействия. Здрави доброволци, лекувани с дигоксин след приложение 20 mg лерканидипин на гладно, показват средно увеличение на Стах на дигоксин с 33%, докато AUC и бъбречният клирънс не се променят сигнификантно. Пациенти с придружаващо лечение с дигоксин трябва внимателно клинично да се проследяват за белези на дигиталисова интоксикация.

При едновременно многократно приложение на 20 mg лерканидипин с 40 mg симвастатин, AUC на лерканидипин не се променя сигнификантно, докато AUC на симвастатин се увеличава с 56%, а на активния му метаболит β-хидрокси киселина - с 28%, Не се очаква тези промени да имат клинично значение. Не се очаква взаимодействие когато лерканидипин се приема сутрин, а симвастатин се прилага вечер, както се препоръчва за това лекарство.

Едновременното приложение на 20 mg лерканидипин на гладно при здрави доброволци не променят фармакокинетиката на варфарин.

Лерканидипин може да бъде безопасно прилаган с диуретици и АСЕ-инхибитори.

Алкохол трябва да се избягва, тъй като може да усили ефекта на вазодилатативните антихипертензивни лекарства (виж точка 4.4).

Данните за лерканидипин не показват доказателства за тератогенен ефект при плъхове и зайци и репродуктивността при плъхове не се нарушава. Независимо от това, поради липса на клиничен опит с лерканидипин при бременност и кърмене и поради тератогенният ефект на други дихидропиридини при животни, Арета не трябва да се прилага по време на бременност или при жени в детеродна възраст, освен ако не се прилага ефективна контрацепция. Поради високата липофилност на лерканидипин, може да се очаква излъчване в кърмата. Ето защо не трябва да се прилага при кърмещи жени.

Клиничният опит показва, че е малко вероятно лерканидипин да наруши способността на пациента за шофиране и работа с машини. Въпреки това е необходимо внимание, защото понякога може да възникнат замаяност, астения, умора и рядко сънливост.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции е определена както следва:

Много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нежелани реакции се появяват при около 1,8 % от лекуваните пациенти.

Таблицата показва честотата на нежеланите лекарствени реакции, с поне вероятна причинно- следствена връзка, групирани според MeDRA конвенцията по органи и системи и подредени по честота (нечести, редки).

Най-често срещаните нежелани лекарствени реакции, съобщени от контролирани клинични проучвания са главоболие, замаяност, периферен едем, тахикардия, сърцебиене, зачервяване, като всяка от тях се появява при по-малко от 1 % от пациентите.

Изследвания:

Лерканидипин не повлиява кръвната захар или серумните липидни нива.

Сърдечни нарушения:

Нечести: тахикардия, сърцебиене.

Редки: Ангина пекторис

Някои дихидропиридини могат да доведат до прекордиална болка или ангина пекторис.

Много редки: При пациенти с предшестваща ангина пекторис може да се повиши честотата, продължителността или тежестта на тези пристъпи. Може да се наблюдават изолирани случаи на миокарден инфаркт.

Нарушение на нервната система:

Нечести: Главоболие, замаяност.

Редки: Сомнолентност

Стомашно-чревни нарушения:

Редки: Гадене, диспепсия, диария, коремна болка, повръщане.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътиша:

Редки: Полиурия

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Редки: Обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:

Редки: Миалгия

Съдови нарушения:

Нечести: Зачервяване

Много редки: Синкоп

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:

Нечести: Периферен едем

Редки: Астения, умора

От спонтанни съобщения при пост-маркетингови изследвания, са съобщени следните нежелани реакции:

Изследвания:

Много редки: Обратимо повишение на серумните нива на чернодробните трансаминази.

Стомашно-чревни нарушения:

Много редки: Гингивална хипертрофия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

Много редки: Често уриниране

Съдови нарушения:

Много редки: Хипотония

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:

Много редки: Болка в гърдите

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез:

Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев” № 8 1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт: www.bda.bg

В пост маркетингови проучвания три случая на предозиране са съобщени (при дози от 150 mg, 280 mg и 800 mg лерканидипин, приложени с цел самоубийство). При първия пациент се наблюдава сънливост и е направена стомашна промивка. При втория пациент се развива кардиогенен шок с тежка миокардна исхемия и лека бъбречна недостатъчност и е лекуван с високи дози катехоламини, фуроземид, дигиталис и парентерални плазмени заместители. При третият пациент се наблюдава повръщане и хипотония и е лекуван с активен въглен, лаксативи и инфузия с допамин. И тримата пациенти се възстановяват без последствия.

Може да се очаква, че предозирането ще доведе до прекомерна периферна вазодилатация със значителна хипотония и рефлекторна тахикардия. В случай на тежка хипотония, брадикардия и загуба на съзнание се прилага поддържащо сърдечно-сьдово лечение и интравенозно атропин за брадикардията.

Поради продължителният фармакологичен ефект на лерканидипин, при предозиране е много важно сърдечно-съдовата система на пациентите да се мониторира в продължение поне на 24 часа. Няма информация за ползата от диализата. Тъй като лекарството е високолипофилно, много е вероятно плазмените нива да не са показателни за продължителността на рисковия период и диализата може да не е ефективна.