Aritavi 60 mg hard gastro-resistant capsules

Лечение на голямо депресивно разстройство.

Лечение на диабетна периферна невропатична болка.

Лечение на генерализирано тревожно разстройство.

Аритави е показан за употреба при възрастни.

За допълнителна информация вижте точка 5.1.

Голямо депресивно разстройство

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg веднъж дневно, със или без храна. В клинични проучвания са оценявани от гледна точка на безопасността дози над 60 mg веднъж дневно, до максимална доза от 120 mg веднъж дневно. Въпреки това, няма клинични доказателства предполагащи, че пациентите, които не са се повлияли от началната препоръчителна доза могат да имат полза от покачващо титриране на дозата.

Обикновено терапевтичен отговор се наблюдава след лечение в продължение на 2-4 седмици.

За да бъде предотвратен рецидив, след затвърдяване на антидепресивния отговор се препоръчва лечението да продължи няколко месеца. При пациенти, които се повлияват от лечение с дулоксетин и имат анамнеза за повторни епизоди на голяма депресия, може да се вземе под внимание по-нататъшно продължително лечение с доза от 60 mg до 120 mg дневно.

Генерализирано тревожно разстройство

Препоръчителната начална доза при пациенти с генерализирано тревожно разстройство е 30 mg веднъж дневно със или без храна. При пациенти с незадоволителен отговор дозата трябва да се повиши до 60 mg, което е обичайната поддържаща доза при повечето пациенти.

При пациенти с коморбидни големи депресивни разстройства началната и поддържащата доза е 60 mg веднъж дневно (моля вижте също препоръките за дозиране по-горе).

Доказано е, че дози до 120 mg дневно са ефективни и са оценявани с оглед на безопасността при клинични проучвания. При пациенти с незадоволителен отговор до 60 mg дозата може да се повиши до 90 mg или 120 mg. Повишаването на дозата трябва да е въз основа на клиничния отговор и поносимостта.

След затвърдяване на отговора, се препоръчва да се продължи лечението за няколко месеца, за да се избегне рецидив.

Диабетна периферна невропатична болка

Началната и препоръчителната поддържаща доза е 60 mg веднъж дневно, със или без храна. В клинични проучвания са оценявани от гледна точка на безопасността дози над 60 mg веднъж дневно, до максимум 120 mg дневно, приложени в равни дози. Плазмените концентрации на дулоксетин проявяват голяма интериндивидуална вариабилност (вж. точка 5.2). Следователно, при някои пациенти, които не са се повлияли достатъчно от 60 mg, могат да се приложат по-високи дози.

Отговорът към лечението трябва да бъде оценяван след 2 месеца. При пациенти с недостатъчно първоначално повлияване допълнителен отговор след този период е малко вероятен.

Терапевтичната полза трябва да бъде преоценявана редовно (поне на всеки три месеца) (вж. точка 5.1).

Специални популации

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст не се препоръчва адаптиране на дозата единствено въз основа на възрастта. Въпреки това, подобно на всеки лекарствен продукт, се изисква повишено внимание когато се лекуват пациенти в старческа възраст, особено със 120 mg дулоксетин дневно при голямо депресивно разстройство или генерализирано тревожно разстройство, за което има ограничени данни (вж. точки 4.4 и точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Аритави не трябва да се използва при пациенти с чернодробно заболяване, довело до чернодробна недостатъчност (вж. точки 4.3. и точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти с лека до умерена бъбречна дисфункция (креатининов клирънс 30 до 80 ml/min). Аритави не трябва да се употребява при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min; вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Дулоксетин не трябва да се употребява при деца и юноши на възраст под 18 години за лечение на голямо депресивно разстройство, поради съображения за безопасност и ефикасност (вж. точки 4.4, 4.8 и 5.1).

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на генерализирано тревожно разстройство при педиатрични пациенти на възраст 7-17 години не са установени. Достъпните понастоящем данни са описани в точки 4.8,5.1 и 5.2.

Безопасността и ефикасността на дулоксетин за лечение на диабетна периферна невропатична болка не са изследвани. Липсват данни.

Прекъсване на лечението

Трябва да се избягва рязко прекъсване. Когато се прекъсва лечение с Аритави, дозата трябва да бъде понижавана постепенно за период от поне една до две седмици, за да се намали риска от реакции на отнемане (вж. точки 4.4 и точка 4.8). Ако след понижаване на дозата или при прекъсване на лечението се наблюдават симптоми на непоносимост, трябва да се има предвид възобновяване на назначената преди това доза. Впоследствие, лекарят може да продължи да понижава дозата, но по-постепенно.

Перорално приложение

Капсулите трябва да се поглъщат цели.

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Едновременното приложение на Аритави с неселективни, необратими инхибитори на моноаминооксидазата (MAO-инхибитори) е противопоказано (вж. точка 4.5).

Чернодробно заболяване, водещо до чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Аритави не трябва да се прилага в комбинация с флувоксамин, ципрофлоксацин или еноксацин (т.е. с мощни CYP1А2 инхибитори), тъй като комбинирането води до повишени плазмени концентрации на дулоксетин (вж. точка 4.5).

Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирьнс <30 ml/min) (вж. точка 4.4).

Започването на лечение с Аритави е противопоказано при пациенти с неконтролирана хипертония, тъй като може да изложи пациентите на потенциален риск от хипертонична криза (вж. точки 4.4 и 4.8).

Мания и гърчове

Аритави трябва да се прилага с внимание при пациенти с анамнеза за мания или с диагноза биполярно разстройство и/или гърчове.

Мидриаза

Съобщавана е мидриаза, свързана с дулоксетин, поради което предписването на Аритави на пациенти с повишено вътреочно налягане или такива с повишен риск от остра тесноъгълна глаукома трябва да се извършва с повишено внимание.

Артериално налягане и сърдечна честота

При някои пациенти дулоксетин се свързва с повишаване на артериалното налягане и клинично значима хипертония, което може да се дължи на норадренергичния ефект на дулоксетин. Случаи на хипертонични кризи са били наблюдавани с дулоксетин, особено при пациенти с установена хипертония. Ето защо при пациенти с установена хипертония и/или друго сърдечно заболяване се препоръчва проследяване на артериалното налягане, особено през първия месец на лечение. Дулоксетин трябва да се използва с внимание при пациенти, чието състояние може да се компрометира от повишаване на сърдечната честота или от покачване на артериалното налягане. Необходимо е също повишено внимание, когато дулоксетин се прилага едновременно с лекарствени продукти, които могат да нарушат неговия метаболизъм (вж. точка 4.5). При пациенти с постоянно повишение на кръвното налягане по време на прием на дулоксетин трябва да се обсъди понижаване на дозата или постепенно прекратяване на лечението (вж. точка 4.8). При пациенти с неконтролирана хипертония не трябва да се започва лечение с дулоксетин (вж. точка 4.3).

Бъбречно увреждане

При пациенти с тежко бъбречно увреждане, провеждащи хемодиализа (креатининов клирьнс <30 ml/min) се наблюдават повишени плазмени концентрации на дулоксетин. За пациенти с тежко бъбречно увреждане вижте точка 4.3. За информация при пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност вижте точка 4.2.

Серотонинов синдром

Както при лечение с други серотонинергични лекарствени средства, така и при лечение с дулоксетин може да настъпи серотонинов синдром (едно потенциално животозастрашаващо състояние), особено при едновременна употреба на други серотонинергични лекарствени средства (включително SSRIs, SNRIs, трициклични антидепресанти или триптани) с лекарствени средства, които нарушават метаболизма на серотонин, като MAO-инхибитори, или с антипсихотици или други допаминови антагонисти, което може да окаже влияние върху серотонинергичните невротрансмитерни системи (вж. точки 4.3 и 4.5).

Симптоми на серотониновия синдром могат да бъдат промени в психичния статус (напр., възбуда, халюцинации, кома), вегетативна нестабилност (напр. тахикардия, колебания на артериалното налягане, хипертермия), нервно-мускулни аберации (напр., хиперрефлексия, липса на координация) и/или стомашно-чревни симптоми (напр., гадене, повръщане, диария).

Ако едновременно лечение с дулоксетин и други серотонинергични лекарствени средства, които могат да засегнат серотонинергичните и/или допаминергичните невротрансмитерни системи е клинично оправдано, се препоръчва внимателно наблюдение на пациента, особено при започване на лечението и при повишаване на дозата.

Жълт кантарион

При едновременното приложение на Аритави и растителни лекарствени продукти, съдържащи жълт кантарион (Hypericumperforatum) нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат по-чести.

Самоубийство

Голямо депресивно разстройство и генерализирано тревожно разстройство: Депресията се свързва с повишен риск от суицидни мисли, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийство). Този риск съществува до достигане на значима ремисия. Тъй като подобрение може да не настъпи през първите няколко седмици или повече от началото на лечението, пациентите трябва да бъдат под строго наблюдение до появата на подобрение. Обобщеният клиничен опит сочи, че рискът от самоубийство може да нарасне през ранните етапи на възстановителния период.

Други психични заболявания, при които се предписва Аритави, също могат да бъдат свързани с повишен риск от събития, свързани със самоубийство. Освен това тези заболявания могат да съпътстват голямо депресивно разстройство. Следователно, при лечение на пациенти с други психични нарушения трябва да бъдат съблюдавани същите предпазни мерки, както при лечение на пациенти с голямо депресивно разстройство.

Известно е, че при пациенти с анамнеза за суицидно-свързан и събития или такива, при които се наблюдават в значителна степен суицидни идеации преди началото на лечението рискът от суицидни мисли или суицидно поведение е по-висок и трябва да се наблюдават внимателно по време на лечението. Мета-анализ на плацебо контролирани клинични изпитвания с лекарствени продукти - антидепресанти при психични нарушения показва повишен риск от суицидно поведение при пациенти под 25-годишна възраст, лекувани с антидепресанти, в сравнение с плацебо.

Съобщавани са случаи на суицидни мисли и суицидно поведение по време на лечение с дулоксетин или веднага след прекратяване на лечението (вж. точка 4.8).

Лекарствената терапия трябва да се съпътства със строго наблюдение на пациентите, в частност на тези, които са изложени на висок риск, особено в началните етапи на лечението и след промени в дозите. Пациентите (и полагащите грижи за тях) трябва да бъдат предупредени относно необходимостта от наблюдение за всеки признак на клинично влошаване, суицидно поведение или мисли и необичайни промени в поведението, както и да потърсят незабавно консултация с лекар, ако такива симптоми съществуват.

Диабетна периферна невропатична болка

Както с други лекарствени продукти с подобно фармакологично действие (антидепресанти) са съобщавани отделни случаи на суицидни идеи и суицидно поведение по време на лечение с дулоксетин или веднага след прекратяване на лечението. Относно рискови фактори за суицидност при депресия, вижте по-горе. Лекарите трябва да насърчават пациентите по всяко време да съобщават за всякакви тъжни мисли или чувства.

Педиатрична популация

Аритави не трябва да се използва за лечение на деца и юноши под 18-годишна възраст. Поведение, свързано със суицидност (суицидни опити и суицидни мисли) и враждебност (предимно агресия, опозиционно поведение и гняв) са наблюдавани в клинични проучвания по- често при деца и юноши, лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези, приемали плацебо. Ако въпреки това на базата на клинична необходимост е взето решение за лечение, пациентът трябва да бъде наблюдаван внимателно за проява на суицидни симптоми (вж. точка 5.1). В допълнение, липсват дългосрочни данни за безопасност при деца и юноши, отнасящи се до растежа, съзряването, когнитивното и поведенческо развитие (вж. точка 4.8).

Кръвоизливи

Има съобщения за патологично кървене, като екхимози, пурпура и стомашно-чревно кървене, свързани с употреба на инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и инхибитори на обратното захващане на серотонин/норадреналин (SNRIs), включително дулоксетин. Дулоксетин може да повиши риска от послеродово кръвотечение (вж. точка 4.6). Препоръчва се повишено внимание при пациенти, приемащи антикоагуланти и/или лекарствени продукти, за които е известно, че оказват влияние върху тромбоцитната функция (напр. НСПВС или ацетилсалицилова киселина (АСК)) и при пациенти с установена склонност към кървене.

Хипонатриемия

При прилагане на дулоксетин е съобщавана хипонатриемия, включително случаи със серумен натрий по-нисък от 110 mmol/1. Хипонатриемията може да се дължи на синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон (СНАДС). По-голямата част от случаите на хипонатриемия са съобщавани при пациенти в старческа възраст, особено в съчетание със скорошна анамнеза за или наличие на състояние, предразполагащо към промени във водния баланс. При пациентите с повишен риск от хипонатриемия се изисква повишено внимание; като например при пациенти в старческа възраст, пациенти с цироза, дехидратирани пациенти или пациенти, лекувани с диуретици.

Преустановяване на лечението

Симптомите на отнемане са чести при прекратяване на лечението, особено в случаите, когато прекратяването се извършва рязко (вж. точка 4.8). В клинични проучвания нежелани събития, наблюдавани при рязко прекратяване на лечението са съобщавани при около 45% от пациентите лекувани с дулоксетин и при 23% от пациентите приемали плацебо. Рискът от симптоми на отнемането, наблюдавани при SSRI's и SRNI’s може да зависи от няколко фактора, включително продължителността и дозата на лечението и от степента на понижаване на дозата. Най-често наблюдаваните нежелани реакции са посочени в точка 4.8. Като цяло симптомите са леки до умерени, въпреки че при някои от пациентите те могат да бъдат тежки по интензитет. Те обикновено възникват в рамките на първите няколко дни от преустановяване на лечението, но са докладвани и много редки случаи на такива симптоми при пациенти, пропуснали доза по невнимание. Като цяло тези симптоми са самоограничаващи се и обикновено отзвучават в рамките на 2 седмици, но при някои индивиди, те може да са налице по-дълго (2-3 месеца и повече). Ето защо, при преустановяване на лечението се препоръчва постепенно понижаване на дозата на дулоксетин, за период не по-малко от 2 седмици, в зависимост от потребностите на пациента (вж. точка 4.2).

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст с голям депресивен епизод и генерализирано тревожно разстройство данните за употребата на 120 mg дулоксетин са ограничени. Ето защо, лечението на пациенти в старческа възраст с максималната доза трябва да се извършва с повишено внимание (вж. точка 4.2 и точка 5.2).

Акатизия/психомоторно безпокойство

Употребата на дулоксетин се свързва с поява на акатизия, която се характеризира със субективно неприятно или изтощително чувство на безпокойство и нужда от често движение, съпроводена от неспособност за седене и стоене на едно място. По-вероятно е това да се прояви в рамките на първите няколко седмици от лечението. При пациенти, които получат тези симптоми, повишаването на дозата може да бъде вредно.

Лекарствени продукти, съдържащи дулоксетин

Дулоксетин се използва под различни търговски марки за няколко показания (лечение на диабетна невропатична болка, големи депресивни епизоди, генерализирано тревожно разстройство и стрес- инконтиненция на урината). Трябва да се избягва употребата на повече от един от тези продукти.

Хепатит/повишени чернодробни ензими

Съобщавани са случаи на чернодробно увреждане с дулоксетин, включително силно повишение на чернодробните ензими (>10 пъти горната граница на нормата), хепатит и жълтеница (вж. точка 4.8). Повечето от тях настъпват по време на първите месеци на лечение. Характерът на чернодробното увреждане е предимно хепатоцелуларен. Дулоксетин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, лекувани с други лекарствени продукти, които се свързват с увреждане на черния дроб.

Сексуална дисфункция

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)/инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина (SNRIs) могат да причинят симптоми на сексуална дисфункция (вж. точка 4.8). Има съобщения за продължителна сексуална дисфункция, при която симптомите продължават въпреки прекъсването на приема на SSRIs/SNRI.

Помощни вещества

Захароза

Твърдите стомашно-устойчиви капсули Аритави съдържат захароза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза, глюкозо-галактозна малабсорбция или захаразо-изомалтазна недостатъчност не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори)

Поради риск от серотонинов синдром, дулоксетин не трябва да се използва в комбинация с неселективни, необратими моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори), или поне 14 дни след прекратяване на лечението с МАО-инхибитори. Въз основа на полуживота на дулоксетин, е необходимо да изминат поне 5 дни след спиране на Аритави и преди да започне лечение с МАО- инхибитори (вж. точка 4.3).

Не се препоръчва едновременната употреба на Аритави със селективните обратими МАО- инхибитори, като моклобемид (вж. точка 4.4). Антибиотикът линезолид е обратим неселективен МАО-инхибитор и не трябва да се назначава на пациенти, лекувани с Аритави (вж. точка 4.4).

Инхибитори наCYP1А2

Тъй като CYP1А2 участва в метаболизма на дулоксетин, едновременното приложение на дулоксетин с мощни инхибитори на CYP1А2 вероятно може да доведе до по-високи концентрации на дулоксетин. Флувоксамин (100 mg веднъж дневно), мощен инхибитор на CYP1А2 намалява привидния плазмен клирънс на дулоксетин с около 77% и повишава 6 пъти AUC0-t. Ето защо Аритави не трябва да се прилага в комбинация с мощни инхибитори на CYP1А2 като флувоксамин (вж. точка 4.3).

Лекарствени продукти, действащи върхуLLHC

Рискът от употреба на дулоксетин в комбинация с други лекарствени продукти, които оказват влияние върху ЦНС не е оценяван системно, освен в случаите, описани в тази точка. Следователно се препоръчва повишено внимание, когато Аритави се приема в комбинация с други централно действащи лекарствени продукти или вещества, включително алкохол и седативни лекарствени продукти (напр. бензодиазепини, морфиномиметици, антипсихотици, фенобарбитал, седативни антихистамини).

Серотонинергични лекарствени средства

В редки случаи при пациенти, които приемат SSRIs/SNRIs (напр. парокетин, флуоксетин) едновременно със серотонинергични лекарствени средства се съобщава за появата на серотонинов синдром. Препоръчва се повишено внимание, ако Аритави се използва едновременно със серотонинергични лекарствени средства, като SSRIs, SNRIs, трициклични антидепресанти, като кломипрамин или амитриптилин, МАО-инхибитори, като моклобемид или линезолид, жълт кантарион (Hypericumperforatum) или триптани, трамадол, бупренорфин, петидин и триптофан (вж. точка 4.4).

Ефект на дулоксетин върху други лекарствени продукти

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP1A2

Фармакокинетиката на теофилин, субстрат на CYP1А2 не се повлиява значително при съвместното приложение с дулоксетин (60 mg два пъти дневно).

Лекарствени продукти, метаболизирани отCYP2D6

Дулоксетин е умерен инхибитор на CYP2D6. При едновременно приложение на дулоксетин в доза от 60 mg два пъти дневно с единична доза дезипрамин (субстрат на CYP2D6), AUC на дезипрамин се увеличава 3 пъти. Съвместно приложение на дулоксетин (40 mg два пъти дневно) повишава AUC в стационарно състояние на толтеродин (2 mg два пъти дневно) със 71%, но не повлиява фармакокинетиката на неговия активен 5-хидроксил метаболит и не се препоръчва адаптиране на дозата. Препоръчва се повишено внимание, ако Аритави се прилага едновременно с лекарствени продукти, които се метаболизират основно от CYP2D6 (рисперидон, трициклични антидепресанти [ТЦА] като нортриптилин, амитриптилин и имипрамин) особено, ако те имат тесен терапевтичен индекс (като флекаинид, пропафенон и метопролол).

Перорални контрацептиви и други стероидни средства

Резултатите от invitro проучвания показват, че дулоксетин не индуцира каталитичната активност на CYP3A. Специфични invivo проучвания за лекарствени взаимодействия не са провеждани.

Антикоагуланти и антиагреганти

Изисква се повишено внимание, когато дулоксетин се комбинира с перорални антикоагуланти или антиагреганти поради потенциално повишен риск от кървене, което може да се обясни с фармакодинамично взаимодействие. Освен това е съобщавано повишаване на стойностите на INR, когато на пациенти, лекувани с варфарин се прилага едновременно дулоксетин. Все пак, едновременното прилагане на дулоксетин и варфарин на здрави доброволци в равновесно състояние, като част от клинично фармакологично проучване не води до клинично значима промени на INR спрямо изходните стойности или във фармакокинетиката на R- или S- варфарин.

Ефекти на други лекарствени продукти върху дулоксетин

Антиацидни лекарствени продукти и Н2 антагонисти

Съвместното приложение на дулоксетин с антиациди, съдържащи алуминий и магнезий, или на дулоксетин с фамотидин, не оказва значим ефект върху скоростта или степента на абсорбция на дулоксетин след перорално приложение на доза от 40 mg.

Индуктори наCYP1A2

Популационни фармакокинетични анализи показват, че пушачите имат почти 50% по-ниски плазмени коцентрации на дулоксетин, в сравнение с непушачите.

В проучвания върху животни дулоксетин няма ефект върху фертилитета при животните от мъжки пол, а ефектите при животните от женски пол са очевидно само при дози, които причиняват токсичност при майката.

Проучвания върху животни показват репродуктивна токсичност при нива на системна експозиция (AUC) на дулоксетин по-ниски от максималната клинична експозиция (вж. точка 5.3).

Две големи обсервационни проучвания (едно от САЩ, включващо 2 500 бременни, с експозиция на дулоксетин през първия триместър, и едно от ЕС, включващо 1 500 бременни, с експозиция на дулоксетин през първия триместър) не предполагат общ повишен риск от големи вродени малформации. Анализът на конкретни малформации, като сърдечни малформации, показва неубедителни резултати.

В проучването от ЕС е направена връзка между експозицията на дулоксетин на майката по време на напреднала бременност (по всяко време от 20-та гестационна седмица до раждането) с повишен риск от преждевременно раждане (по-малко от 2 пъти, което приблизително съответства на 6 допълнителни преждевременни раждания на 100 жени, на терапия с дулоксетин в напреднала бременност). По-голямата част е възникнала между 35 и 36 гестационна седмица. Тази връзка не е наблюдавана в проучването от САЩ.

Американски данни от наблюдения предоставят доказателства за повишен риск (по-малко от 2 пъти) от послеродово кръвотечение след експозиция на дулоксетин в рамките на месец преди раждането.

Епидемиологичните данни предполагат, че употребата на SSRIs по време на бременност, особено в напреднала бременност, може да повиши риска от персистираща пулмонална хипертония при новороденото (ППХН). Въпреки, че не е изследвана връзката на ППХН с лечението със SNRI в проучвания, този потенциален риск не може да бъде изключен при дулоксетин, като се има предвид свързания механизъм на действие (инхибиране на обратното захващане на серотонин). Както и при другите серотонергични лекарствени продукти, при новородени могат да се проявят симптоми на отнемане след употреба на дулоксетин от майката близко до термина. Симптомите на отнемане, наблюдавани при дулоксетин, могат да бъдат: хипотония, тремор, нервност, затруднения в храненето, респираторен дистрес и гърчове. Повечето от случаите са наблюдавани или при раждането или няколко дни след раждането.

Аритави трябва да се използва по време на бременност, само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода. Жените трябва да бъдат съветвани да информират лекаря си, ако забременеят, или ако планират забременяване по време на лечението.

Въз основа на проучване, проведено при 6 кърмещи жени, които не са кърмили своите деца е установено, че дулоксетин се екскретира в кърмата при хора в незначително количество. Приблизителната дневна доза при деца на база mg/kg е около 0,14% от дозата, приета от майката (вж. точка 5.2). Тъй като безопасността на дулоксетин при бебета не е установена, употребата на Аритави по време на кърмене не се препоръчва.

Не са извършвани проучвания за влиянието върху способността за шофиране и работа с машини. Употребата на дулоксетин може да бъде свързана със седиране и замаяност. Пациентите трябва да бъдат посъветвани, че ако получат седиране или замаяност трябва да избягват потенциално рискови дейности, като шофиране или работа с машини.

Резюме на профила на безопасност

Най-често съобщаваните нежелани реакции при пациенти, лекувани с дулоксетин са: гадене, главоболие, сухота в устата, сомнолентност и замайване. Повечето от честите нежелани реакции обаче са слабо до умерено изразени, обикновено възникват в началото на терапията и повечето от тях отзвучат в хода на терапията.

Резюме на нежеланите лекарствени реакции, представено в таблица

Таблица 1 показва нежеланите реакции, наблюдавани при спонтанно съобщаване и при плацебо- контролирани клинични проучвания.

Таблица 1: Нежелани реакции

Оценка на честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

При всяко групиране по честота нежеланите ефекти са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Случаи на конвулсии и случаи на шум в ушите са съобщавани също и след прекратяване на лечението.

² Случаи на ортостатична хипотония и синкоп са съобщавани, особено в началото на лечението.

³ Вижте точка 4.4

⁴ Случаи на враждебност и гняв са съобщавани особено в началото или след прекратяване на лечението.

⁵ Случаи на суицидна идеация и суицидно поведение са съобщавани по време на лечение с дулоксетин или веднага след прекъсване на лечението (вж. точка 4.4)

⁶ Оценена честота на нежелани реакции, съобщени при постмаркетинговото наблюдение; не са наблюдавани в плацебо контролирани клинични проучвания.

⁷ Не е статистически сигнификантно различна от плацебо.

⁸ Падането се среща по-често при пациенти в старческа възраст (≥65 годишна възраст)

⁹ Оценената честота се базира на данни от всички клинични проучвания

¹⁰ Честотата е изчислена въз основа на плацебо-контролирани клинични изпитвания

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Прекратяването на дулоксетин (особено когато е внезапно) често води до симптоми на отнемане. Замайване, сензорни нарушения (включително парестезия или усещания, подобни на преминаване на електрически ток, особено в областта на главата), нарушения в съня (включително безсъние и интензивно сънуване), умора, сомнолентност, възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор, главоболие, миалгия, раздразнителност, диария, хиперхидроза и вертиго са най-често съобщаваните нежелани реакции.

Най-общо, за SSRIs и за SNRIs, тези събития са леки до умерени и самоограничаващи се, въпреки че при някои пациенти те може да са тежки и/или продължителни. Поради това се препоръчва, когато не се налага повече лечение с дулоксетин да се извърши постепенно спиране, чрез понижаване на дозата (вж. точки 4.2 и точка 4.4).

През 12-седмичната остра фаза на три клинични проучвания с дулоксетин при пациенти с диабетна неврологична болка при пациентите на лечение с дулоксетин е наблюдавано слабо, но статистически значимо повишение на кръвната глюкоза на гладно. HbAlc е стабилен и при пациентите лекувани с дулоксетин и при пациентите лекувани с плацебо. През фазата на удължаване на тези проучвания, продължила до 52 седмици е налично повишение на HbAlc и в групата на дулоксетин и в групата на рутинна терапия, но средното повишение е с 0,3% по-високо в групата на лечение с дулоксетин. При пациенти, лекувани с дулоксетин е налице слабо повишение на кръвната глюкоза на гладно и на общия холестерол, докато тези лабораторни изследвания са слабо намалени в групата на рутинна терапия.

Коригираният спрямо сърдечната честота QT интервал при пациентите, лекувани с дулоксетин не се различава от този, наблюдаван при пациентите, лекувани с плацебо. Не са наблюдавани клинично значими разлики в измерените QT, PR, QRS или QTcB между пациентите лекувани с дулоксетин и тези лекувани с плацебо.

Педиатрична популация

Общо 509 педиатрични пациенти на възраст от 7 до 17 години с голямо депресивно разстройство и 241 педиатрични пациенти на възраст от 7 до 17 години с генерализирано тревожно разстройство са лекувани с дулоксетин в клинични проучвания. Като цяло профилът на нежеланите лекарствени реакции на дулоксетин при деца и юноши е подобен на този, наблюдаван при възрастни.

Общо 467 педиатрични пациенти, които първоначално са рандомизирани да приемат дулоксетин в клинични проучвания намаляват теглото си средно с 0,1 kg към 10-та седмица в сравнение с 0,9 kg средно увеличение при 353 пациенти, получаващи плацебо. След това по време на четири- до шестмесечния период на продължение, при пациентите се наблюдава средна тенденция към възстановяване на изходно тегло в перцентили въз основа на очакваното тегло по данни за популацията, съответно по възраст и пол.

В проучвания с продължителност до 9 месеца при пациентите от педиатричната популация, лекувани с дулоксетин, се наблюдава общо средно намаление от 1% на перцентила за ръст (намаление от 2% при деца (7-11 години) и увеличение с 0,3% при юноши (12-17 години)) (вж. точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщава всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев" № 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Съобщавани са случаи на предозиране с дулоксетин в дози от 5 400 mg, самостоятелно или в комбинация с други лекарствени продукти. Наблюдавани са няколко смъртни случаи, предимно при смесено предозиране, но също така с дулоксетин самостоятелно в доза от приблизително 1 000 mg. Признаците и симптомите на предозиране (дулоксетин самостоятелно или в комбинация с други лекарствени продукти) са: сомнолентност, кома, серотонинов синдром, гърчове, повръщане и тахикардия.

Не е известен специфичен антидот на дулоксетин, но ако възникне серотонинов синдром може да се проведе специфично лечение (напр. с ципрохептадин и/или температурен контрол). Трябва да се поддържат проходими дихателните пътища. Препоръчва се проследяване на сърдечните и жизнени показатели, заедно с подходящи симптоматични и поддържащи мерки. Стомашна промивка може да е показана, ако се извърши възможно най-скоро след поглъщането или при пациенти със симптоми. Активният въглен може да полезен за ограничаване на абсорбцията. Дулоксетин има голям обем на разпределение и е малко вероятно форсираната диуреза, хемоперфузия и обменна перфузия да са от полза.