Ibandronic acid STADA 150 mg film - coated tablets

Лечение на остеопороза при жени в цостменопауза с увеличен риск от фрактури (вж, точка 5.1). Доказано е намаление на риска от вертебрални фрактури; не е установена ефикасност по отношение на фрактури на шийката на бедрената кост.

Препоръчваната доза е една филмирана таблетка от 150 mg веднъж месечно. За предпочитане е таблетката да се приема на една и съща дата всеки месец.

Ибандронова киселина СТАДА трябва да се прилага сутрин на гладно (без да е била приемана храна поне 6 часа) и 1 час преди първия прием за деня на храна или напитка (с изключение на вода) (вж. точка 4.5) или преди перорално приемане на друго лекарство или хранителна добавка (включително калций).

Пациентите трябва да бъдат информирани, че, ако пропуснат доза, трябва да вземат една таблетка Ибандронова киселина СТАДА 150 mg на сутринта след като са установили това, освен ако до следващата планирана доза не остават 7 дни. След това пациентите трябва да се върнат към .прием на дозата веднъж месечно на първоначално планираната дата.

Ако следващата планирана дата е до 7 дни, пациентките трябва да изчакат до следващата доза и след това да продължат да приемат по една таблетка месечно, както е планирано планирано първоначлно.

Пациентите не трябва да вземат две таблетки в една и съща седмица.

При недостатъчен прием с храната, пациентите трябва да получават допълнително калций и/или витамин D (вж. точка 4.4 и точка 4.5).

Не е установена оптимална продължителност на лечението с бифосфонати. Необходимостта от продължаване на лечението трябва периодично да се преоценява въз основа на ползите и потенциалните рискове от лечение с Ибандронова киселина Стада 150 mg филмирани таблетки за всеки отделен пациент, особено при употреба 5 и повече години.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се препоръчва приложението на Ибандронова киселина СТАДА при пациенти с креатининов клирънс под 30 ml/min поради ограничен клиничен опит (вж. точка 4.4 и точка 5.2).

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти с увреждане на бъбреците в лека или умерена степен, когато клирънсът на креатинина е равен или по-голям от 30 ml/min.

Чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Пациенти в старческа възраст (> 65 години)

Не е необходимо коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Липсва подходящо приложение на Ибандронова киселина при деца под 18 години и не са провеждани изпитвания с Ибандронова киселина при тази популация (вижте точка 5.1 и точка 5.2).

За перорално приложение.

• Таблетките трябва да се поглъщат цели с чаша обикновена вода (180 до 240 ml) в седнало или изправено положение на пациента.

• Пациентите не трябва да лягат в продължение на 1 час след приема на Ибандронова киселина

• Водата е единствената напитка, с която трябва да се приема Ибандронова киселина. Пациентите не трябва да дъвчат или смучат таблетката поради възможността от орофарингеална язва.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Хипокалциемия

• Аномалии на хранопровода, които забавят изпразването му, като стриктури или ахалазия;

• Невъзможност да се стои или седи в изправено положение за поне 60 минути;

Хипокал цием ия

Съществуващата хипокалциемия трябва да се коригира преди започване на лечение Ибандронова киселина. Другите нарушения на костния и минералния метаболизъм също трябва да се лекуват ефективно. За всички пациенти е важно адекватното приемане на калций и витамин D.

Стомашно-чревно дразнене

Перорално приложените бифосфонати може да предизвикат локално дразнене на лигавицата на горния дял на стомашно-чревния тракт. Поради възможност от такива дразнещи ефекти и потенциалното влошаване на подлежащото заболяване, ибандронова киселина трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с активни проблеми в горния дял на стомашно- чревния тракт (напр. известен хранопровод на Barrett, дисфагия, други заболявания на хранопровода, гастрит, дуоденит или язви).

Съобщават се нежелани реакции, напр. езофагит, язви и ерозии на хранопровода, в някои случаи тежки и налагащи хоспитализация, рядко съпроводени с кървене или последвани от стриктура или перфорация на хранопровода, при пациенти, лекувани с перорални бифосфонати. Рискът от тежки нежелани реакции от страна на хранопровода изглежда е по-голям при пациенти, които не спазват указанията за прилагане и/или продължават да приемат перорални бифосфонати след появата на симптоми, показателни за езофагеално дразнене. Пациентите трябва да обръщат особено внимание на указанията за прилагане и да могат да ги спазват (вж. точка 4.2).

Лекарите трябва да внимават за появата на някакви признаци или симптоми, сигнализиращи за възможна реакция от страна на хранопровода, а пациентите трябва да бъдат инструктирани да преустановят приема на ибандронова киселина и да потърсят лекарска помощ, ако получат дисфагия, одинофагия, ретростернална болка или поява или влошаване на киселини.

Въпреки че не е наблюдаван повишен риск при контролираните клинични изпитвания, има постмаркетингови съобщения за стомашни и дуоденални язви при употреба на перорални бифосфонати, някои от които тежки и с усложнения,

Както нестероидните противовъзпалителни лекарствени продукти, така и бифосфонатите, са свързани със стомашно-чревно дразнене, поради това трябва да се внимава при едновременното им прилагане.

Остеонекроза на челюстта

Много рядко е съобщавано за остеонекроза на челюстта в постмаркетинговия период при пациенти, приемали ибандронова киселина за лечение на остеопороза (вижте точка 4.8).

Началото на лечението или започването на нов курс на лечение трябва да бъде отложено при пациентите с нелекувани, открити, мекотъканни лезии в устната кухина. Препоръчва се провеждането на профилактичен стоматологичен преглед, при който да бъде направена индивидуална оценка на съотношението полза/риск, преди започване на лечение с ибандронова киселина при пациенти със съпътстващи рискови фактори.

При оценяване на индивидуалния риск за развитие на остеонекроза на челюстта трябва да се имат предвид следните рискови фактори;

• Мощността на лекарствения продукт, който потиска костната резорбция (по-висок риск при по-мощните вещества), пътят на прилагане (по-висок риск при парентерално приложение) и кумулативната доза;

• Карцином, ко-морбидни състояния (напр. анемия, коагулопатии, инфекция), тютюнопушене;

• Съпътстващи терапии: кортикостероиди, химиотерапия, инхибитори на ангиогенезата, лъчетерапия в областта на главата и шията;

• лоша устна хигиена, пародонтоза, лошо прилепващи зъбни протези, анамнеза за дентално заболяване, инвазивни стоматологични процедури (например екстракция на зъб).

Всички пациенти трябва да бъдат съветвани да поддържат добра устна хигиена, да се подлагат на редовни стоматологични прегледи и да докладват незабавно, ако се появят някакви симптоми от страна на устната кухина, като клатещи се зъби, болка или подуване, неоздравявани или наличие на секреция, по време на лечението с ибандронова киселина. По време на лечението с ибандронова киселина инвазивни стоматологични процедури трябва да се избягват или да се извършват само след внимателна преценка.

Терапевтичният план при всеки пациент, който развие остеонекроза на челюстта трябва да бъде изготвен при тясно сътрудничество между лекуващия лекар и стоматолог или дентален хирург с опит в лечението на на остеонекроза на челюстта. Трябва да се осмисми временно преустановяване на лечението с ибандронова киселина, докато се подобри състоянието на пациента и съпътстващите рисковите фактори бъдат намалени, когато е възможно.

Остеонекроза на външния слухов проход

При лечение с бисфосфонати се съобщава за остеонекроза на външния слухов проход, свързана главно при дългосрочна терапия. Възможните рискови фактори за остеонекроза на външния слухов проход включват употреба на стероиди и химиотерапия и/или локални рискови фактори, като например инфекция или травма. Вероятността от развитие на остеонекроза на външния слухов проход трябва да се има предвид при пациенти, приемащи бисфосфонати, които развиват симптоми от страна на ухото, включително хронични ушни инфекции.

Атипични фрактури на фемура

Има съобщения за атипични субтрохантерни и диафизни фрактури на феморалната кост при терапия с бифосфонати, предимно при пациенти, които са на продължително лечение за остеопороза. Тези напречни или полегати по конфигурация фрактури може да възникнат навсякъде по дължината на фемура - от непосредствено под малкия трохантер до точно над супракондиларното разширение. Тези фрактури възникват след минимална травма или липса на травма и някои пациенти получават болка в бедрото или слабините, често наподобяваща болката характерна за стрес фрактури, седмици до месеци преди появата на пълна фрактура на феморалната кост. Фрактурите често са билатерални. Поради това при пациенти лекувани с бифосфонати, които са получили фрактура на тялото на феморалната кост трябва да се изследва контралатералния фемур. Съобщава се също за трудно заздравяване на тези фрактури. Трябва да се помисли за прекратяване на терапията с бифосфонати при пациенти със съмнение за атипична фрактура на фемура, докато продължава изследването на пациента, като се има предвид индивидуалната оценка на съотношението полза/риск.

По време на лечение с бифосфонати пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всяка болка в бедрото, тазобедрената става или слабините и всеки пациент с такива симптоми трябва да се преглежда за непълна фрактура на фемура.

Бъбречно увреждане

Поради ограничения клиничен опит, прилагането на ибандронова киселина при пациенти с креатининов клирънс под 30 ml/min не се препоръчва (вж. точка 5.2).

Помощни вещества

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Взаимодействие лекарствен продукт- храна

Пероралната бионаличност на ибандроновата киселина обикновено се намалява при наличие на храна. Особено продукти, съдържащи калций, включително мляко, и други поливалентни катиоди (като алуминий, магнезий, желязо), е възможно да повлияят резорбцията на ибандронова киселина което съответства на данните от експерименталните изследвания при животни. Поради това пациентите не трябва да приемат храна през нощта (поне 6 часа) преди да вземат ибандронова киселина, и трябва да останат гладни в продължение на 1 час след приема на ибандронова киселина (вж. точка 4.2).

Взаимодействие с други лекарствени продукти

Счита се, че няма вероятност за метаболитни взаимодействия, тъй като ибандроновата киселина не инхибира основните чернодробни изоензими Р 450 при човека и е доказано, че не индуцира чернодробната система цитохром Р 450 при плъхове (вж. точка 5.2). Ибандроновата киселина се елиминира само чрез бъбречна екскреция и не се подлага на биотрансформация.

Калциеви добавки, антиациди и някои лекарствени продукти за перорално приложение, съдържащи поливалентни катиони

Възможно е хранителни добавки съдържащи калций, антиацидите и някои лекарствени продукти за перорално приложение, съдържащи поливалентни катиони (като алуминий, магнезий, желязо), да повлияят резорбцията на ибандронова киселина. Поради това пациентите не трябва да приемат други перорални лекарства поне 6 часа преди и 1 час след приема на ибандронова киселина.

Ацетилсалицилова киселина и НСПВС

Тъй като прилагането на ацетилсалицилова киселина, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВЛП) и бифосфонати се свързва с поява на стомашно-чревно дразнене, трябва да се обърне особено внимание при едновременната им употреба (вижте точка 4.4).

Н2 блокери или инхибитори на протонната помпа

От над 1500 пациенти, включени в клиничното изпитване ВМ 16549, което сравнява схемите на лечение с ибандронова киселина веднъж месечно и веднъж дневно, съответно 14 % и 18 % от пациентите са използвали хистаминови (Н2) блокери или инхибитори на протонната помпа в продължение на една и две години. Честотата на проявите от страна на горните отдели на стомашно-чревния тракт при пациентите, лекувани с ибандронова киселина 150 mg веднъж месечно, е била подобна на тази при пациентите, приемали ибандронова киселина 2,5 mg дневно.

При здрави мъже доброволци и жени в постменопауза интравенозно приложен ранитидин предизвиква увеличение на бионаличността на ибандроновата киселина с около 20 %, вероятно в резултат на намалената киселинност на стомаха. Тъй като, това увеличение е в нормалните граници на допустимото отклонение в бионаличността на ибандроновата киселина, счита се, че не е необходимо коригиране на дозата, когато ибандронова киселина се прилага заедно с Н2-блокери или други активни вещества, които покачват pH-стойността в стомаха.

Ибандронова киселина е предназначена за употреба само при жени в постменопауза и не трябва да се приема от жени с детероден потенциал.

Няма достатъчно данни за употребата на ибандроновата киселина при бременни жени. Потенциалният риск при хора не е известен.

Проучванията при плъхове показват известна репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Ибандронова киселина не трябва да се използва по време на бременност.

Не е известно дали ибандроновата киселина се отделя в кърмата при човека. Проучванията върху кърмещи плъхове са показали наличието на ниски нива на ибандронова киселина в кърмата след интравенозно приложение.

Ибандронова киселина не трябва да се използва в периода на кърмене.

Няма данни при хора за ефектите на Ибандронова киселина. При проучвания с плъхове при перорално приложение на ибандронова киселина се наблюдава намален фертилитет. При проучвания с плъхове при интравенозно приложение на ибандронова киселина се наблюдава намален фертилитет при високи дневни дози (вижте точка 5.3).

Въз основа на фармакодинамичния и фармакокинетичния профил и съобщените нежелани реакции се счита, че Ибандронова киселина не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

Резюме на профила на безопасност

Най-сериозните съобщавани нежелани реакции са анафилактична реакция/шок, атипични фрактури на бедрената кост, остеонекроза на челюстта, стомашно-чревно дразнене, очно възпаление (вж. раздел „Описание на избрани нежелани реакции” и точка 4.4).

Най-често съобщаваните нежелани реакции са артралгия и грипоподобни симптоми. Тези симптоми се проявяват във връзка с първата доза, обикновено са краткотрайни, леки или умерени по интензитет и отзвучават при продължаване на лечението, без да налагат лечебни мерки (вж. раздел „Грипоподобно заболяване”).

Табличен списък на нежеланите реакции

В таблица 1 е представен пълен преглед на известните досега нежеланите реакции.

Безопасността на ибандронова киселина в доза 2,5 mg дневно е оценена в четири плацебо контролирани клинични проучвания върху 1251 пациенти, като по-голяма част от пациентите са набрани от основното тригодишно терапевтично проучване (MF 4411).

При двегодишно изпитване върху жени след менопауза с остеопороза (ВМ 16549) общата безопасност на ибандронова киселина в доза 150 mg веднъж месечно и тази на ибандронова киселина в доза 2,5 mg дневно са били съвсем сходни. Общият процентен дял на пациентите, които са получили нежелана реакция е 22.7 % и 25.0 % при ибандроновата киселина в доза 150 mg веднъж месечно и 21.5 % и 22.5 % за ибандроновата киселина в доза 2,5 mg веднъж дневно, съответно след една и след две години.. В повечето случаи не се е стигнало до прекратяване на лечението.

Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и категория честота по MedDRA.

Категориите честота са определени като е използвана следната конвенция: много чести (>1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥1/1 000 до < 1/100), редки (≥1/10 000 до < 1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1: Нежелани реакции, възникващи при жени в постменопауза, получаващи Ибандронова киселина 150mgведнъж месечно нлнибандронова киселина 2,5mgдневно по време на фаза III на изпитвания ВМ16549 иMF4411.

*Вижте по-долу допълнителна информация

+открито при постмаркетингово проучване

Описание на избрани нежелани реакции

Стомашно-чревни реакции

Пациенти с предхождаща анамнеза за стомашно-чревно заболяване, включително пациенти с пептична язва без скорошно кървене или хоспитализация, и пациенти с диспепсия или рефлукс, контролирани медикаментозно, са били включени в клиничното изпитване с приложение веднъж месечно. При тези пациенти не е установена разлика в честотата на нежеланите събития от страна на горните отдели на стомашно-чревния тракт при на лечение с доза 150 mg веднъж месечно в сравнение с ежедневното приложение на 2,5 mg.

Грипоподобни симптоми

Грипоподобното заболяване включва събития, съобщавани като реакция в острата фаза или симптоми, включващи миалгия, артралгия, треска, студени тръпки, умора, гадене, загуба на апетит или болка в костите.

Остеонекроза на челюстта

Съобщава се за случаи на остеонекроза на челюстта, основно при пациенти с карцином, лекувани с лекарствени продукти, потискащи костната резорбция, включително ибандронова киселина (вижте точка 4.4). Случаи на остеонекроза на челюстта са съобщавани по време на постмаркетинговия период на ибандронова киселина.

Възпаление на очите

Възпаление на очите като увеит, еписклерит и склерит са съобщавани при прием на ибандронова киселина. В някои случаи, тези събития не отшумяват след спиране на лечението с ибандронова киселина.

Анафилактична реакция / шок

Случаи на анафилактична реакция/шок, включваща фатални събития са съобщавани при пациенти, лекувани интравенозно с ибандронова киселина.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” №8

1303 София

тел.:+3592 8903417

уебсайт: www.bda.bg

Няма специфична информация за лечение при предозиране с Ибандронова киселина.

Въз основа на познаването на този клас съединения обаче, предозиране при перорално приложение може да доведе до нежелани реакции от страна на горните отдели на стомашно-чревния тракт (като стомашно разстройство, диспепсия, езофагит, гастрит или язва) или хипокалциемия. В тези случаи трябва да се приема мляко или антиациди за свързване с ибандронова киселина, а нежеланите реакции да се лекуват симптоматично. Поради риск от дразнене на хранопровода, не трябва да се предизвиква повръщане и пациентът трябва да остане напълно изправен.